Р
Е Ш Е Н И Е
№ V- 151 11.08.2020 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, V- ти въззивен състав
На втори декември през две
хиляди и деветнадесета
година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №1659 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и
следващите от ГПК.
С решение № 2142 от 9.09.2019г. по гр.д.№ 8843 по описа за 2018г. на РС- Бургас е отхвърлен иска на М.Б.К. против Н.Б.Б.и С.Б. *** за
възстановяване на запазената част на ищцата от наследството, оставено от Б.Н. Н.,
б.ж. на гр.Бургас, починал на 19.12.2017г., посредством намаляне с 2/9 ид.ч. на
дарението на сграда с идентификатор 07079.823.296.3 по КККР на гр.Бургас,
извършено от Б.Н. в полза на втората ответница с нотариален акт №77, т.II, рег.№2305, дело №261/2014г. на нотариус №257 на
НК. К. е осъдена да заплати на Б. разноски в размер на 160 лв.
В законния срок против това
решение е постъпила въззивна жалба от М.Б.К.. Жалбата е насочена срещу цялото
решение. Сочи се, че същото е постановено в нарушение на материалноправните и
процесуалноправните норми. Съдът приел, че не е накърнена запазената част от
наследството на ищцата доколкото същата се покривала от останалите имоти,
останали в наследството на общия наследодател. Този извод се основавал на неправилно
определена маса съгласно чл.31 ЗН. В нея неправилно бил включен втория етаж от
двуетажната сграда в ПИ с идентификатор 07079.823.296 по КККР на гр.Бургас,
респективно- самостоятелен обект с идентификатор 07079.823.296.1.1, който бил
придобит по давност от ищцата. Въззивницата, със знанието и без
противопоставянето на ответниците извършила цялостна смяна на ел.инсталацията,
направила баня и тоалетна с ВиК инсталация, поставила плочки по пода и
облицовка на стена, шпакловка на стените и боядисване, поставила мивка,
изградила бар-плот, замазки и боядисване, премахнала старата дограма и
поставила нова PVC- дограма, като по този начин
жилището било приведено в състояние годно за обитаване. Това станало в
постоянното присъствие на ответниците, без противопоставянето им на нейните
действия и понеже ремонтите и подобренията били такива, които можели да се
вършат само в собствено жилище, така щото да обосноват своенето на целия имот,
вкл. идеалните части на останалите съсобственици, като собствени само на въззивницата
в продължение на повече от 10 години. Вместо да приеме за установени горните
факти, съдът се позовал на обявен за служебно известен факт по друго дело, в
което според съда се съдържали изявления на въззивницата, че за да придобие
процесния втори етаж тя трябвало да заплаща определена сума пари на една от
ответниците, което пък сочело на липса на анимус да свои имота за себе си. Този
извод бил в нарушение на чл.155 ГПК, тъй като съдът не обявил на страните с
нарочно определение този служебно известен му факт. Така било допуснато
съществено процесуално нарушение на правилата за събиране на доказателствата,
нарушено било и правото на равенство на страните при решаването на конкретния
спор, както и диспозитивното начало. Страните не получили възможност да изложат
своите доводи и възражения във връзка с този факт и за правилното решаване на
делото. Това нарушение било достатъчно за отмяна на обжалваното решение. Съдът
допуснал нарушение и при прилагането на нормата на чл.12, ал.2 ЗН във връзка с
изчисляването на стойността на масата по чл.31 ЗН понеже неправилно приспаднал
от стойността ѝ увеличението на наследството в резултат на действията на
ответниците без да съобрази точния смисъл на чл.12, ал.2 ЗН. Така, като
задължение към наследството и основание за приспадане от масата по чл.31 ЗН
била призната стойността на сградата с идентификатор 07079.823.296.3 по КККР на
гр.Бургас, за която било прието, че била изградена изцяло от отв.А. и съпругът
ѝ. Развити са подробни съображения в подкрепа на становището на
въззивницата, че по този начин съдът е допуснал четири нарушения на закона. На
следващо място са изложени оплаквания за незаконосъобразност на извода на съда
относно приносът на отв.Б. в размер на 14510 лв. на осн. чл.12, ал.2 ЗН и представляващ
увеличена стойност на наследствен имот- първи етаж с идентификатор
07079.823.296.2. Този извод бил недоказан и необоснован. Следващото оплакване
на въззивницата касае включването в масата по чл.31 ЗН на земеделските имоти,
оставени в наследство от наследодателя на страните, без да са изложени мотиви
защо едни от имотите се включват в масата като ¼ ид.ч., а други- 1/16
ид.ч., при положение, че всички имоти били наследствени на общия наследодател
от неговия баща, който имал четири деца. Счита, че частта от всички
наследствени земеделски земи на баща им е ¼ ид.ч. В т.6 от въззивната
жалба са развити конкретните доводи на въззивницата относно начина, по който
следва да бъде формирана масата по чл.30, ал.1 ЗН, разполагаемата част и
запазената част на въззивницата. Изведено е заключение, че именно дарението, извършено с нотариален акт
№77, т. II, д.260/19.12.2014г. в полза на
отв.А. следва да бъде намалено за попълване запазената част на въззивницата,
равняваща се на 30620,44 лв., до размер на 94829,67 лв. Моли обжалваното
решение да бъде отменено. Представя квитанция за внесена държавна такса за
въззивно обжалване.
Въззиваемата С.А. е представила
своевременно отговор на въззивната жалба чрез пълномощника си адв.Мартин
Стоянов. Тази въззиваема оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да
бъде оставена без уважение, а решението на БРС да бъде потвърдено. Заявява, че
не са налице сочените в жалбата нарушения при постановяването на обжалвания
съдебен акт. Безспорно било установено, че възражението на въззивницата за
придобиването на етаж от къщата на баща им по давност е неоснователно. Неведнъж
въззивницата изразявала знание и съгласие по взетото помежду им с участието на
баща им решение, че отв.А. ще построи в двора на баща им, защото в неговата
къща нямало възможност да се обособи жилище за нея, а двете ѝ сестри ще я
подпомогнат финансово в замяна на нейната част от общото наследство в имота,
след което всяка от тях щяла да има собствено жилище. Това знание и съгласие на
въззивницата било заявено в исковата молба по гр.д.№10106/13г. на БРС, в което
същата потърсила връщане на дадената от нея по устна договорка обезщетителна
сума. Намира за неоснователно и оплакваното за допуснато процесуално нарушение
с позоваването от страна на съда на служебно известен факт, тъй като съдът
сторил това за по-голяма яснота и детайлност, а доказателства за позицията на
въззивницата при воденото от нея предходно дело били представени от
въззиваемата А. още с отговора на исковата молба и приети по делото. Не било
налице неправилно приложение на нормата на чл.12, ал.2 ЗН. Сочи, че тя, изцяло
със свои средства и със средства на семейството си, е допринесла по смисъла на
чл.12 от ЗН за възникването на този имот, поради което неговата стойност следвало
да бъде извадена от стойността на наследствената маса. Моли решението да се остави в сила като
правилно и законосъобразно.
Въззиваемата Н. Б. е представила
своевременно отговор на въззивната жалба чрез пълномощника си адв.И.Л., с който
я оспорва изцяло. Намира за недоказани твърденията на въззивницата за
придобиване по давност на втория етаж от къщата- имот с идентификатор
07079.823.296.1. Сочи, че етажът бил годен за живеене още през 1995г., както и
че тя, сестра ѝ С., както и баща им са се съгласили и са допуснали
въззивницата да живее на този етаж от къщата, а въззивницата Б.- да се нанесе
със семейството си на първия етаж, което не било равнозначно на отхвърляне/
противопоставяне на правата на собственост на останалите съсобственици на
имота. Изтъква, че липсата на субективния елемент на „придобивно“ владение се
потвърждавало приетите по делото писмени доказателства, приложени към отговора
на отв.А.. Затова намира за неоснователни оплакванията, че въззивницата е била
лишена от възможността да вземе становище и изложи свои доводи и възражения във
връзка с факта, посочен от съда като служебно известен. Посочено е, че знанието
на въззивницата за положението ѝ на съсобственик на къщата, наред с останалите
наследници било видно и от приложената към отговора на въззиваемата Б. жалба до
Община Бургас от 10.09.2019г. Намира, че съдът правилно и в съответствие с
чл.31 ЗН е определил имуществата, представляващи наследствена маса, както и
размера на разполагаемата и запазената част. Счита, че не са налице визираните
в жалбата пороци при приложението на чл.12 ЗН. Правилен бил и извода на съда,
че въззивницата е получила в наследство
имущество на стойност 25299,96 лв., надвишаващо пълния размер на запазената
ѝ част, на стойност 22190,86 лв. Досежно приетия от съда принос на Б. за
увеличаване на наследството сочи, че същия е установен посредством експертиза,
приета без възражения от страна на въззивницата, поради което намира за
неоснователни оплакванията на последната за необоснованост на извода на съда по
този въпрос. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При условията на евентуалност, ако се приеме, че с дарението е накърнена
запазената част от наследството на въззивницата, моли въззивната инстанция да
разгледа всички нейни възражения, доводи и изявления за задържане на имота на
основание чл.36, ал.2 ЗН, понеже стойността на дареното не надвишава
разполагаемата част от наследството и запазената част на Н. Б. взети заедно.
По допустимостта на
производството,
Бургаският окръжен съд приема следното:
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения срок,
срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, от лице, което има правен интерес от обжалването.
Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради
което спорът следва да се разгледа по същество.
След
преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ищцата
М.К. /сега въззивник/ твърди, че с двете ответници /нейни сестри/ са наследници
на Б.Н. Н., б.ж. на гр.Бургас, починал на 19.12.2017г. Майката на страните по
делото- Цветанка Спасова Минчева, б.ж. на гр.Бургас, починала на 2.05.1997г. Родителите
им били разведени от 1984г. По време на брака им, наследодателят Б. Колев
построил в собствения си имот, представляващ понастоящем ПИ с идентификатор 07079.823.296
по КККР на гр.Бургас,
с адрес гр.Бургас, кв.Лозово, ул.”Димитър Н.” №18, двуетажна жилищна сграда
идентификатор 07079.823.296.1 по КККР на гр.Бургас. Първият етаж е с
идентификатор 07079.823.296.1.2, а вторият- с идентификатор 07079.823.296.1.1.
Понеже къщата била построена по време на брака между родителите им, същата била
съпружеска имуществена общност. Приживе, родителите им не я поделили, поради
което, след смъртта на майка, им съсобственици на къщата станали страните по
делото и техния баща, при дялове 3/6 ид.ч. за Б.Н. и по 1/3 ид.ч. за всяка от
трите сестри.
През 2014г. баща им и отв. С., дарили на отв.Н. своите
общо 4/6 ид.ч. от първия етаж на къщата, както и ½ ид.ч. от таванския
етаж. Така съсобственици на първия етаж станали Н. и М., с дялове съответно 5/6
ид.ч. за първата и 1/6 ид.ч. за втората.
През 2008г. баща им построил в дворното място втора
сграда- двуетажна, еднофамилна, с идентификатор 07079.823.296.3,
която подарил изцяло на отв.С..
В наследството от баща им останало и дворното място, а
третата сграда- едноетажна, с
идентификатор 07079.823.296.2, била собственост на трето лице.
Твърди, че с извършените дарения е накърнена
запазената ѝ част от наследството на баща ѝ, равняваща се на 2/9.
Моли, да бъде намалено дарението, извършено в полза на С.Б.А. със 2/9 до
размера на 7/9 части. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответницата
Н. Б. е депозирала отговор, с който е оспорила иска като неоснователен. Сочи,
че от години семействата на двете ответници, както и баща ѝ живели в
неразбирателство с ищцата. По настояване на двете ответници, през 1995г. баща
им позволил на ищцата и съпругът й да се преместят да живеят на втория етаж от
процесната къща /с идентификатор 07079.823.296.1/,
понеже ищцата се оплаквала от проблеми със свекърва си, в чийто дом семейството
на ищцата живяло непосредствено след сключването на брака им. Така, през 1995г.
на втория етаж от къщата се нанесло семейството на ищцата, а отв.Н. напуснала
стаята си на този етаж и заживяла на първия със сестра си и баща си. След като
отв.Н. създала семейство и се завърнала в България /след 2004г./ тя, сестра ѝ
С. и баща им се договорили семейството на Н. да остане да живее на първия етаж,
заедно с баща им, а в бъдеще, ако се наложи, С. да надстроява трети етаж за
нейно собствено жилище. Първият етаж бил крайно лошо състояние, с необходимост
от подмяна на ВиК и ел.инсталации и ремонт до тухла. През 2007г., поради
невъзможност за надстрояване на къщата, отв.С. решила да построи жилище. С. и
съпругът й, със средства от кредити изградили новата къща / с идентификатор 07079.823.296.3/, която още се дооправяла. През
това време отношенията на ответниците и баща им с ищцата се влошили до
крайност, по вина на последната. Няколко месеца след смъртта на наследодателя
им, ищцата поискала да направят делба, като заявила, че втория етаж , който е
от майка им, бил нейн, първия- на отв.Н., а отв.С. имала своята къща, под която
1/3 ид.ч. от земята била на ищцата. Поискала също да поделят и земеделските
земи, както и да разпределят наново ползването мястото.
Счита,
че запазената част на ищцата не е накърнена, тъй като от него притежава 1/6 от
втория етаж на къщата, 1/3 от дворното място и 1/3 от земеделските земи. Счита,
че масата по чл.31 от ЗН включва дворното място, двата етажа от къщата / с
идентификатори 07079.823.296.1.1 и 07079.823.296.1.2/, втората къща /с идентификатор 07079.823.296.3/,
както и 6 броя земеделски имоти, останали в наследство на баща им от неговия
баща- Н.К. Н. и дядо му- Киро Н. К..
Изтъква, че наред със заявените 1/6
ид.ч. от първия етаж, които са нейна собственост по наследство от майка ѝ,
ищцата притежава и 1/6 ид.ч. от втория етаж- по наследство от баща си. Затова
намира, че наследството, оставено на ищцата от нейния баща е на стойност,
надвишаваща или поне равна на стойността на запазената част от наследството.
Заявява, че втората къща е на С., построена от
семейството на последната, а баща й бил титуляр на строежа формално. Дарението
било само формално, а не с намерение да се дари сестра ѝ С.. Налице била
хипотеза на чл.12, ал.2 от ЗН, което следвало да бъде съобразено при
приложението на чл.31 ЗН. Същата хипотеза била налице и по отношение на нея,
тъй като тя и съпругът й извършили множество СМР, вложили средства и усилия, за
да направят етажа обитаем, във вида, в който се намирал понастоящем. Затова и
от наследствената маса следвало да се приспадне увеличението на наследството,
включващо стойността на ремонтите и подобренията в партерния /първи етаж/ от
сградата с
идентификатор 07079.823.296.1.
Намира също, че е налице хипотезата на чл.77 от ЗН,
защото приживе баща им искал да раздели чрез дарение жилищните имоти между
трите си дъщери, поради което ищцата била поканена да се яви пред нотариус, за
да ѝ прехвърли ½ ид.ч. от втория етаж на къщата, което тя не
сторила. Същевременно баща им оставил и завещание, с което извършил
разпределението на същите имоти между дъщерите си, с което в полза на ищцата се
разпоредил с ½ ид.ч. от втория етаж на къщата и половината таван. С
оглед изложеното, при условията на евентуалност /ако се приеме, че запазената
част на ищцата действително е накърнена/, моли да се съобрази разпоредбата на
чл.33 ЗН, че към намаляване на даренията се пристъпва след изчерпване на
завещаните имущества. Заявява, отново при условията на евентуалност, че желае
да запази целия прехвърлен ѝ чрез дарението имот - 1/2 ид.ч. от първия
етаж и от тавана, на основание чл.36, ал.2 от ЗН. Моли искът да бъде отхвърлен.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответницата
С.А. е депозирала в законния срок отговор на исковата молба, с който е оспорила
предявения срещу нея иск като неоснователен. Същия преповтаря в голямата си
част доводите, изложени от отв.Б. относно
имотите, които следва да се включат в наследствената маса. Заявява, че
къщата с идентификатор 07079.823.296.3,
която е изградена със собствени средства и усилия на нея и съпругът ѝ, е
била нейна лична собственост още докато баща ѝ е бил жив, като титулярът
на строежа е бил симулативен собственик. Във всички случаи намира, че е налице
хипотезата на чл.12, ал.2 ЗН, поради което
следва да намери приложение чл.31, изр.1 от ЗН като от стойността на
наследствената маса се извади увеличението на наследството, а именно-
стойността на сграда с
идентификатор 07079.823.296.3.
Тази ответница също се е позовала на поканата за
дарение, отправена до ищцата от баща им, както и на завещанието, представено от
отв.Б., за да обоснове извод, че приживе, баща им е разпределил наследството си
между своите наследници, като в полза на ищцата е завещана притежавана от баща
им идеална част от втория етаж на къщата. Ето защо, при условията на
евентуалност /ако се приеме, че запазената част на ищцата действително е накърнена/,
моли да се съобрази разпоредбата на чл.33 ЗН, че към намаляване на даренията се
пристъпва след изчерпване на завещаните имущества.
На следващо място отв.А. изтъква, че извършеното от
баща ѝ в нейна полза дарение не било последно по смисъла на чл.33 ЗН, тъй
като вещно-правният прехвърлителен ефект на сделките бил считано от вписването
на разпореждането. В тази връзка сочи, че нотариалният акт, с който било
извършено дарението в полза на отв.Б. бил вписан първи по ред в Службата по вписванията.
Заявява, отново при условията на евентуалност, че желае да запази целия
прехвърлен й чрез дарението имот, на основание чл.36, ал.2 от ЗН. Моли искът да
бъде отхвърлен. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ищцата
е оспорила твърденията в двата отговора като неверни. Сочи, че земеделските
имоти са съсобствени с трети лица- наследниците на Н.К. Н., а наследодателят им
Б.Н. е бил собственик само на ¼ ид.ч. от тях. Оспорва ответниците да
притежават идеални части от правото на собственост върху втория етаж от къщата
/с идентификатор 07079.823.296.1.1/. Заявява, че е придобила този имот
по давност, тъй като го владяла за себе си явно, спокойно и несмущавано повече
от 10 години /от 1995г./, без противопоставяне от общия наследодател на
страните и от ответниците. Преди да се нанесе в етажа със семейството си, той
не бил годен за живеене, а бил изграден на груб строеж. Тя и съпругът ѝ
извършили довършителните работи, сочещи на своене на същия имот само от тях
двамата /прокарали ел.инсталация,- нова, прокарали нова ВиК инсталация,
изградили санитарно помещение, което облицовали с плочки, положили гранитогрес
на пода и санитарен фаянс, изградили кухненска част и облицовали с плочки,
целият етаж бил шпаклован и боядисан, дограмата била подменена с PVC такава/. Ответниците и баща им не се противопоставяли
на тези техни действия. От 1995г. никой от ответниците не бил заявявал
претенции за собственост, всички, включително ответниците считали този етаж, за
собствен на ищцата и съпругът ѝ. Оспорва твърденията на ответниците за
увеличение на наследството по чл.12, ал.2 ЗН като неоснователни и недоказани.
Намира чл.77 ЗН за неприложим, тъй като разпоредителни сделки в полза на всички
наследници с всички имущества на наследодателя няма. Оспорва завещанието като
нищожно /очевидно допълвано и поправяно, не било обявено по реда на чл.27 ЗН/.
Завещанието нямало прехвърлително действие относно имотите при откриването на
наследството, тъй като приживе наследодателят се разпоредил чрез процесните
дарения с част от имуществото си. Намира
за несъстоятелно и оспорването на поредността на даренията, като изтъква, че
релевантна в случая е поредността на нотариалните актове, извършени от нотариуса.
При условията на евентуалност, в случай, че се уважат възраженията на
ответниците, че втория етаж от къщата не е собственост на ищцата и се включва в
наследствената маса, е направено възражение по чл.12, ал.2 ЗН за принос на
ищцата за увеличаване на наследството със стойността на извършените от нея
подобрения.
Със свое общо становище ответниците са оспорили като
неоснователно твърдението, че процесният втори етаж от къщата, ползван от
семейството на ищцата, е придобит от нея /респективно и съпругът й/ на
основание давностно владение. Сочат, че ищцата не е своила този имот, който е
обособен като самостоятелен обект едва през 2012г., когато къщата била
разделена на отделни етажи от баща им, с цел извършване на прехвърляния на
съответните идеални части между страните и придобиване на изключителна
собственост върху всеки отделен етаж от Н. /първия/ и от М. /втория/. Заявяват,
че ищцата никога не е демонстрирала „намерение” за придобиване на имота по
давност, което противоречало на твърденията ѝ по друго дело между
страните /гр.д.№10106/13г. на БРС/- че трябвало да се направи делба на имота,
така че тя да придобие от баща си и от сестрите си техните идеални части и
така, след сделката да стане изключителен собственик на имота. Твърдения за
наличието на такова дело между ищцата и отв.А. се съдържат и в отговора на
въззивната жалба на последната, но в насока, че ищцата признавала, че
новопостроената къща е на отв.А.. Представили са доказателства. Относно
оспорването от ищцата на представеното от ответниците копие от завещание,
направено от Б.Н. заявяват, че не разполагат с оригинала, като предполагат, че
същото е дадено от баща им на ищцата. Сочат също, че те нямат интерес от
обявяването му.
В отговор, ищцата е оспорила твърденията на
ответниците, както и приложените доказателства.
В първата инстанция са приети многобройни писмени
доказателства, разпитани са свидетели и е приета- съдебно техническа
експертиза.
За да отхвърли исковете като неоснователни, районният
съд е преценил, че формираната наследствена маса по чл.31 ЗН включва следните
имоти:
-
дворното място /с идентификатор 07079.823.296/ ;
-
½ ид.ч.
от втория етаж от къщата /с идентификатор 07079.823.296.1.1/;
-
по ¼
ид.ч. от следните земеделски имоти:
1/ лозе с площ 21 дка в м.”Мадика”, представляващо
имот №109022 по плана за земеразделяне на гр.Бургас;
2/ лозе с площ 8,196 дка в м.”Лозята”, представляващо
имот №009011 по плана за земеразделяне на гр.Бургас;
3/ посевна площ от 2,083 дка в м.”Лозята”,
представляващо имот №010029 по плана за земеразделяне на гр.Бургас;
4/ нива с площ 4,801 дка в м.”Държавното блато”,
представляваща имот №12001 по плана за земеразделяне на с.Новоселци,
общ.Камено;
-
както и по 1/16 ид.ч. от следните земеделски имоти:
5/
лозе с площ 20,999 дка в м.”Баа тарла”, представляващо имот №098024 по
плана за земеразделяне на гр.Бургас;
6/ посевна площ от 22,018 дка в м.”Биюкбашлийски
сърт”, представляващо имот №017014 по плана за земеразделяне на гр.Бургас.
Приел
е също, че от показанията на свидетелите се установява, че след сватбата си
през 1994г. ищцата заживяла на втория етаж на старата къща /имота с
идентификатор 07079.823.296.1.1/ със семейството си, постепенно извършвайки
подобрения. До сватбата ѝ, тя и сестра ѝ Н. обитавали две
обзаведени стаи на тази етаж, а баща ѝ и сестра ѝ живели на първия
етаж. По-късно С. построила сградата с идентификатор
07079.823.296.3 /което се потвърждавало и от писмените доказателства, макар и
косвени/, а Н. извършила пълен ремонт на първия етаж на старата къща- имот с
идентификатор 07079.823.296.1.2.
С оглед данните от експертизата съдът е приел, че към
датата на смъртта на наследодателя стойността на наследството е възлизала на
76799,88 лв. /дворното място половината от втория етаж, по ¼ от четирите
имота, наследени от Б. от неговия баща и по 1/16 от двата имота, наследени от Б.
от неговия дядо/. Към тази стойност е прибавена стойността на дарените
недвижими имоти 158519 /включваща 1/2 от първия етаж на старата къща, както
цялата стойност на новата къща/, след което са извадени увеличенията на
наследството общо 139960 лв./стойността на новата къща и стойността на ремонта
на първия етаж от старата къща/. Така, като база определяне размера на
запазената/ разполагаемата част от наследството съдът е приел сумата от
95358,88 лв.
В тази връзка съдът е посочил, че е приел за
недоказано възражението на ищцата, че е придобила по давност втория етаж от
старата къща, а за основателни- възраженията на ответниците по чл.12, ал.2 ЗН
за извършено увеличение на стойността на наследството.
Посочил е, че размера на разполагаемата част от
наследството е 1/3 ид.ч.- т.е. 31786,29 лв., а запазената част на всяка от
трите дъщери е равна на 21190,86 лв. Понеже останалото след даренията имущество
било на стойност 76799,88 лв., от които на ищцата се полагали 25599,96 лв.,
районният съд е приел, че нейната запазена част не е накърнена, поради което
искът е отхвърлен.
В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК
Бургаският окръжен съд приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По неговата правилност съдът се произнася в рамките на
заявените оплаквания. Предвид предмета на делото, съдът намира, че извън тези
оплаквания, следва служебно да се прецени правилното приложение на разпоредбата
на чл.31 ЗН, както и останалите относими към спора императивни разпоредби на
закона /чл.5, чл.29, чл.30 и сл./.
Пред въззивната инстанция не се спори относно това, че
страните са наследници- три деца на Б.Н., починал през 2017г. На основание чл.29,
ал.1 ЗН, запазената част от наследството на последния е 2/3. Следователно
запазената част на всяка от тях е 2/9, както се претендира в исковата молба.
Спори се относно обема на наследствената маса, както и
размера на чистата ѝ стойност.
Неоснователно е първото оплакване в жалбата- досежно
включването в наследствената маса на втория етаж от старата къща, който ищцата
претендира да е придобила по давност. Въззивната инстанция споделя фактическите
и правни изводи на районния съд, че от свидетелските показания, обясненията на
страните, приложените писмени доказателства се установява единствено безспорното
твърдение на ищцата, че тя и семейството ѝ са обитавали този имот от
1995г., след сватбата ѝ, като преди да се нанесат извършили ремонт на
жилището със свои средства.
Следва да се отбележи, че между страните липсва спор,
че старата къща е била бивша СИО на родителите им, построена по време на брака
им върху имот, лична собственост на техния баща. Следователно, докато
собственик на цялото дворно място е бил наследодателят на страните и същото по
тази причина се включва изцяло в наследствената маса, то след смъртта на
майката на страните през 1997г., собственици на цялата къща са били
наследодателят на ищците, с дял ½ ид.ч. от прекратената СИО, както и
наследниците на майката /страните, които имат по 1/3 ид.ч. от нейния дял, т.е.
по 1/6 ид.ч./. Б.Н. не наследява бившата си съпруга, тъй като са били разведени
към момента на смъртта ѝ. Т.е., когато ищцата и семейството ѝ са се
установили да живеят на втория етаж от старата къща, със съгласието на
наследодателя и ответниците, съсобственици на този етаж са били трите сестри и
баща им, при дялове 3/6 ид.ч. за първия и по 1/6 ид.ч. за страните по делото.
По делото липсват твърдения на ищцата, а и
доказателства, че към 1995г., когато заживяла със семейството си в този имот,
между съсобствениците е съществувала уговорка, че той ще стане нейна
собственост /св.Н.а, която била в семейни, приятелски отношения с наследодателя
на страните, заявява, че не е чувала от Б. той да има намерение да разпредели
имотите между децата си/. От обясненията на страните и свидетелските показания
става ясно, че четиримата са разпределили помежду си ползването на старата
къща- ищцата и семейството ѝ са започнали да ползват втория етаж, а
ответниците и техния баща- първия, като в последствие отв.А. заживяла на квартира,
а отв.Б. за кратко работила и живяла в чужбина. Следователно, от 1995г., когато
ищцата и семейството ѝ са заживели в имота, ищцата е била владелец на
своите 1/6 ид.ч. и държател на идеалните части на останалите съсобственици.
От приложените писмени доказателства за заплатени
стоки и материали в периода от 1998г. – 2008г. /л.152-167, най-ранните от
датират от 1998г./, от свидетелските показания /св.К. и св.К. и тези на св.Н.а/
се установява, че след нанасянето в имота, в периода около 1996г. семейството
на ищцата подменило ел.инсталацията на етажа, разкрило партида на свое име,
поставен бил нов електромер, а след като продали апартамента на свекървата на
ищцата през 1999г.- н.а. на л.146, последната и съпругът ѝ извършили
ремонт на етажа /поставен теракот и фаянс/. През 2006г. била подменена и ВиК
инсталацията и поставен нов, отделен
водомер /за което съгласие дал наследодателя на страните/, през 2008г.
старата дограма била подменена с PVC такава със
стъклопакет.
Въззивната инстанция намира за неоснователно
възражението на ищцата, че с извършените от нея подобрения е демонстрирала явно
пред останалите наследници, че свои имота за себе си. Предвид конкретните
обстоятелства по делото- това, че ползването на съсобствените имоти е било
разпределено между страните, както и че в случая тя се явява държател на
идеалните части на останалите съсобственици, доколкото няма доказателства за
ясно заявено от нея отблъскване на владението им и демонстриране, че е
завладяла изцяло имота за себе си /преди 2013г./, съдът намира за недоказано
възражението за изтекла в полза на ищцата придобивна давност върху този етаж.
Едва с исковата молба по гр.д.№10106/13г. на БРС /л.119/ ищцата е обективирала
твърдения, че владее за себе си част от парцела и втория етаж от старата къща.
Това е и моментът, от който може да се приеме, че същата е демонстрирала
промяната на намерението си спрямо останалите съсобственици, че е установила
фактическа власт върху целия етаж, с намерение да придобие идеални части на
останалите съсобственици. Видно е, че непосредствено след предявяването на този
иск, през 2014г. наследодателят е предприел действия за уреждане на
имуществените отношения между страните /извършените дарения към ответниците и
покана за такова към ищцата/. Същевременно от тази искова молба, във връзка с обясненията на ищцата в
с.з. на 8.12.2014г. по цитираното дело, може да се направи обоснован извод, че
до завеждането на гр.д.№10106/13г. на БРС, между нея и баща ѝ, при наличието на съгласие
от страна на сестрите ѝ, е съществувала уговорка ищцата и отв.Б. да
заплатят на сестра си С. по 10000 лв., в замяна на което баща им да им
прехвърли на двете по един етаж от къщата, както и да им разпредели двора. С цитираното
дело, ищцата по настоящото е поискала отв.С.А. да ѝ върне дадената сума
от 5000 лв., ведно с лихва, като дадена без правно основание, тъй като баща
й казал, че няма да правят делба, а
самата ищца научила, че се правят опити за разделяне на парцела.
Районният съд не е допуснал твърдяното процесуално
нарушение, като се е позовал на служебно известни му факти от гр.д.№10106/13г.
на БРС. Исковата молба и протоколът от съдебното заседание са били представени
от ответниците с отговорите на исковата молба, като ищцата е имала възможност
да се запознае с тях и да вземе становище във връзка с твърденията на
ответниците. Ето защо, позоваването в решението на този служебно известен на
районния съд факт не е основание за отмяна на обжалваното решение.
Предвид изложено, като начална дата на упражнявано от
ищцата давностно владение върху целия втори етаж от старата къща /по конкретно
върху 5/6 ид.ч. на останалите съсобственици/ може да се приеме датата на
предявяването на иска по гр.д.№10106/13г. на БРС. До предявяването на иска, по
който е образувано настоящото дело, не е изтекъл предвидения в закона 10
годишен давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС.
Затова въззивната инстанция намира за неоснователно
твърдението на ищцата, че е придобила този втори етаж от старата къща по
давност. По тази причина същия следва да бъде включен в наследствената маса по
чл.31, ал.1 ЗН.
От заключението на в.л.Андреева /л.311/, което
/въпреки възраженията на страните/ съдът цени като обективно, съответстващо на
завареното състояние на имотите и обосновано с оглед на приложените от страните
писмени доказателства и свидетелски показания, се установява, че към датата на
откриване на наследството стойността на извършените от ищцата подобрения във
втория етаж на старата къща е 12120 лв. В резултат на тях стойността на този
имота се е увеличила с 10385 лв. Затова съдът намира за доказано евентуалното
възражение на ищцата, че извършвайки и заплащайки стойността на описаните
по-горе подобрения е спомогнала да се увеличи стойността на наследството със
сумата от 10385 лв. Няма спор, че същата не е била възнаградена за това от
наследодателя по друг начин.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
включително изявленията на ищцата, дадени във връзка с по гр.д.№10106/13г. на БРС, може да се
направи обоснован извод, че новата къща в процесния поземлен имот, а именно
тази с идентификатор 07079.823.296.3, е била изградена със средства на
ответницата С.А. и нейния съпруг. Индиция за последното обстоятелство са както
приложените от тази ответници договори за кредит, така и нотариалния акт на
л.16, представен от ищцата, с който на 27.02.2017г. същата е дарила съпруга си със
½ идеална част от сградата. Непосредствено след построяването на
сградата същата е станала собственост на наследодателя на страните по силата на
приращението- чл.92 ЗС, тъй като до смъртта си през 2017г. той е бил едноличен
собственик на дворното място /нотариален акт за замяна от 12.12.1974г.- л.17/.
Затова, след като не са имали валидно учредено право на строеж от собственика /Б.Н./
отв.А. и съпругът ѝ не са придобили право на собственост върху новата
къща, макар че са осигурили сродствата за построяването ѝ.
На 19.12.2014г. наследодателят на страните Б.Н. е
дарил на ответницата С.А. цитираната по- горе сграда /нотариален акт №77, т.II, рег.№2305, дело №261/14г. на нотариус Милена Илчева-
л.12/. Това дарение не е симулативно, както неправилно счита отв.А., тъй като с
него наследодателят я е надарил със свой имот, придобит от него на законно
основание- приращение.
На същата дата, но с предходен по номер нотариален акт
/ нотариален акт №76, т.II,
рег.№2302, дело №260/14г. на нотариус Милена Илчева- л.14/ Б.Н. и отв.С.А. са
дарили на отв.Н. Б. собствените си 4/6 ид.ч. /от които 3/6 на първия и 1/6 на
втората/ от първия етаж на старата къща- имот с идентификатор 07079.823.296.1.2,
ведно с притежаваните от тях 13,42 кв.м. от общите части на сградата и ½
ид.ч. от таванския етаж, както и съответните ид.ч. от правото на строеж върху
терена, върху който е построена сградата /при запазено право на ползване на Б.Н./.
При тези данни неоснователно е възражението на отв.С.А.,
че нейното дарение не е последното /по смисъла на чл.33 ЗН/. Въззивният съд
споделя доводите на въззивницата, че за приложението на чл.33 ЗН меродавно е
коя от сделките е сключена последна по време от нотариуса. В случая двете
сделки са извършени в един и същи ден пред един и същи нотариус, поради което
първо по време е дарението в полза на Н. Б. /н.а. №76/, а последно- това в
полза на отв.С.А. /н.а.№77/. По тази причина ирелевентна е поредността на
вписванията в Службата по вписванията при БРС /друго би било, ако даренията
бяха изповядани в един ден, но пред различни нотариуси/.
Предвид изложено, като съобрази, че към датата на
откриване на наследството на общия наследодател последният вече се е бил
разпоредил с правото си на собственост върху първия имот /новата къща/ и
идеалните си части от втория имот /първия етаж от старата къща/, то тези два
имота не следва да се включват в наследствената маса по чл.31 ЗН.
Посредством приетата по делото съдебно-техническа
експертиза се установиха твърденията на двете ответници, че с вложените от тях
преди извършването на даренията средства за построяването на новата къща /от
отв.С.А./ и за ремонти и подобрения на първия етаж от старата къща /от отв.Н. Б./,
се е увеличила стойността на имуществото на техния наследодател. За първия имот
това е цялата негова пазарна стойност /оценена от вещото лице към датата на
откриването на наследството в размерна 125450 лв./, а за втория имот /първия
етаж от старата къща/ увеличената стойност на имота е 14510 лв. Въпреки това,
основателни са оплакванията в жалбата, че тези суми не представляват вземания
на двете ответници по смисъла на чл.12, ал.2 ЗН, защото имотите са излезли
извън патримониума на наследодателя и са преминали в тези на ответниците преди
откриването на наследството, като с тези дарения същите са били овъзмездени за
увеличената стойност на имуществото на наследодателя.
Относно шестте земеделски имота липсва спор, че същите
следва да бъдат включени в наследствената маса по чл.31 ЗН. Спори се относно
делът, който е притежавал наследодателя от тези имоти. От приложените решения
за възстановяване правото на собственост се изяснява, че първата група имоти /4
бр./ са били възстановени на наследниците на Н.К. Н.. Съгласно приложеното
удостоверение за наследници /л.91/, последният е баща на наследодателя на
страните, а неговите преки наследници са четирима, поради което е явно, че Б.Н.
е притежавал ¼ ид.ч. от тези имоти. Останалите два имота са възстановени
на Киро Н. К., за който се твърди, че е дядо на наследодателя на страните. Това
твърдение не е оспорено от ищцата, не са представени и доказателства кои и
колко на брой са наследниците му /такива, извън наследниците на сина му Н.К. Н.
очевидно има, тъй като заявлението за възстановяване е подадено от лице, което
не фигурира в удостоверението за наследници на сина му/. Затова, при липса на
твърдения от страните за други наследници /както и изобщо липсата на спор между
страните по този въпрос/, следва да се приеме за основателно оплакването на
ищцата, че делът на Б.Н. от наследството на дядо му Киро Н. К. е също ¼
ид.ч., а не 1/16, както е приел районния съд.
Според оценката на вещото лице, стойността на тези
имоти към датата на откриване на наследството е общо 79885 лв., следователно
стойността на притежаваните от наследодателя ¼ ид.ч. от тях е в размер
на 19971,25 лв.
С оглед на горното съдът приема за установено,
че наследствената маса по чл. 31 от ЗН включва:
-
дворното място /с идентификатор 07079.823.296/ на
стойност 38180 лв.;
-
½ ид.ч.
от втория етаж от къщата /с идентификатор 07079.823.296.1.1/ на стойност 26795,50
лв.;
-
по ¼
ид.ч. от следните земеделски имоти, на обща стойност 19971,25 лв.:
1/ лозе с площ 21 дка в м.”Мадика”, представляващо
имот №109022 по плана за земеразделяне на гр.Бургас;
2/ лозе с площ 8,196 дка в м.”Лозята”, представляващо
имот №009011 по плана за земеразделяне на гр.Бургас;
3/ посевна площ от 2,083 дка в м.”Лозята”,
представляващо имот №010029 по плана за земеразделяне на гр.Бургас;
4/ нива с площ 4,801 дка в м.”Държавното блато”, представляваща
имот №12001 по плана за земеразделяне на с.Новоселци, общ.Камено;
5/
лозе с площ 20,999 дка в м.”Баа тарла”, представляващо имот №098024 по
плана за земеразделяне на гр.Бургас;
6/ посевна площ от 22,018 дка в м.”Биюкбашлийски
сърт”, представляващо имот №017014 по плана за земеразделяне на гр.Бургас.
Т.е.
активите на оставеното от наследодателя наследство са общо в размер на 84946,75
лв.
От
тях следва да се извади увеличението на наследството по смисъла на чл.12, ал.2 ЗН, извършено от ищцата М.К. – на стойност 10385 лв.
Следователно
чистият актив на наследството е 74561,75
лв.
Частта
на ищцата /1/3/ от горната сума/ е 24853,92 лв. Т.е. това е стойността на
полученото от нея наследство.
Към
чистият актив на наследството следва да се прибавят извършените безвъзмездни
разпореждания, т.е. даренията в полза на двете ответници, които са съответно на
стойност 125450 лв. /за имота на отв.С.А./ и 33069 лв. /за дарените на Н. 3/6
ид.ч. от първия етаж на старата къща/. Т.е. общо следва да се прибавят
даренията в размер на 158519 лв.
Дарение
в полза на ищцата не е извършено. Не е налице и завещание в нейна полза.
Приложеното по делото копие от саморъчно завещание е оспорено и не удостоверява
валидно завещание на Б.Н. в полза на М.К..
Така,
на основание чл.31 ЗН наследствената маса е общо в размер на 233080,75 лв.
/74561,75 + 158519/.
Запазената
част от нея /т.е. 2/3/ е 155387,16 лв., а тази на ищцата /1/3/- е 51795,72 лв. Разполагаемата част е 77693,58
лв.
Понеже
от стойността на чистия актив от наследството /74561,75 лв./ ищцата е получила 1/3
- т.е. 24853,92 лв., то е налице накърняване на запазената ѝ част с
26941,80 лв. /51795,72- 24853,92/.
Що се отнася до размера, до който дарението
следва да бъде намалено, същият представлява съотношението между накърнената
част и стойността на извършеното дарение или 26941,80/125450.
На следващо място следва да се разгледа възражението
на ответницата А. по чл.36, ал.2 ЗН.
Сборът
от разполагаемата част /77693,58 лв./ и запазената част на ответницата
/51795,72 лв./ е 129489,30 лв. , а стойността на подарения на А. имот е 125450
лв. , т.е. е по-ниска, поради което са налице предпоставките по чл.36, ал.2 ЗН
ответницата С.А. да запази дарения ѝ имот. За възстановяване на
запазената част на ищцата, отв.С.А. следва да ѝ заплати сума в размер
26941,80 лв.
С оглед на горното, настоящата инстанция намира
за основателен и доказан предявения от М.К.
против С.А. и Н. Б. иск за
възстановяване на запазената част на ищцата чрез намаляване на извършеното с нотариален
акт №77, т.II,
рег.№2305, дело №261/14г. на нотариус Милена Илчева дарение до размер от 26941,80/125450 идеални части от дарения с него недвижим имот.
На основание чл.36, ал.1 ЗН следва да се уважи
възражението на отв.С.А. за задържането на имота, като за възмездяване на
ищцата М.К. отв.А. следва да ѝ заплати сумата от 26941,80 лв., необходима
за възстановяване на пълния размер на запазената част на ищцата К. от
наследството на баща ѝ Б.Н. Н..
Ето
защо решението на районния съд, с което иска е отхвърлен, е неправилно и следва
да бъде отменено, а вместо него въззивният съд следва да постанови ново, с което
да уважи иска в посочения по-горе смисъл, като уважи възраженията на
ответницата по чл.36, ал.1 и ал.2 ЗН.
С
оглед основателността на иска, ответницата С.А. следва да заплати на ищцата М.К.
деловодни разноски да двете инстанции в размер общо 4596,24 лв., от която сума
разноските за първата инстанция са в размер на 2571,24 лв. включват държавна
такса- 146,24 лв., депозит за СТЕ 400 лв., вписване на искова молба 15 лв.,
д.т. за съдебни удостоверения- 10 лв. и адвокатски хонорар- 2000 лв., а тези за
въззивната инстанция са в размер на 2025 лв. и включват д.т. от 25 лв. и
адвокатски хонорар от 2000 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.271, ал.1, предл.2 ГПК, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2142 от 9.09.2019г.
по гр.д.№ 8843 по описа за 2018г. на РС- Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
По предявения от М.Б.К. ЕГН:********** против С.Б.А.
ЕГН:********** и Н.Б. Б. ЕГН:**********,*** иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН – за възстановяване на запазената част на М.Б.К. от наследството, оставено
от Б.Н. Н., б.ж. на гр.Бургас, починал на 19.12.2017г., ОТМЕНЯ
ДАРЕНИЕТО, извършено от Б.Н. Н. ЕГН:**********, б.ж. на гр.Бургас, починал на
19.12.2017г., с нотариален акт № №77, т.II,
рег.№2305, дело №261/14г. от 19.12.2014г. на нотариус Милена Илчева, с което Б.Н.
Н. е надарил ответницата С.Б.А. ЕГН:**********, негова дъщеря, с недвижим имот, представляващ СГРАДА с идентификатор 07079.823.296.3,
която сграда, съгласно КККР на гр.Бургас, одобрени със Заповед
№18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК Началника на СГКК- Бургас
и последно изменение, засягащо сградата със Заповед №18-6320-12.05.2014г. на
Началника на СГКК- Бургас е изградена в поземлен имот с идентификатор 07079.823.296, с адрес на имота: гр.Бургас,
п.к.8000, Лозово, ул.“Димитър Н.“ №18, етажи: 2, със застроена площ от 91 кв.м.
и разгърната застроена площ от 184,96 кв.м., при граници на сградата: от север-
външен зид към ПИ с идентификатор 07079.823.295, от изток- външен зид към ПИ с
идентификатор 07079.823.306, от юг и от запад- външен зид към двор на ПИ с
идентификатор 07079.823.296, ведно със съответното право на строеж върху
поземления имот, в който е изградена
сградата, до размер от 26941,80/125450 /двадесет и шест хиляди деветстотин четиридесет
и едно цяло и осемдесет стотни върху сто двадесет и пет хиляди четиристотин и
петдесет/ идеални части и
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на М.Б.К.
ЕГН:********** ***, от наследството на Б.Н. Н. ЕГН:**********, б.ж. на
гр.Бургас, починал на 19.12.2017г. с 26941,80/125450 /двадесет и шест хиляди деветстотин четиридесет
и едно цяло и осемдесет стотни върху сто двадесет и пет хиляди четиристотин и
петдесет/ идеални части от недвижим имот, представляващ СГРАДА
с идентификатор
07079.823.296.3, която сграда, съгласно КККР на гр.Бургас, одобрени със Заповед
№18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК Началника на СГКК- Бургас
и последно изменение, засягащо сградата със Заповед №18-6320-12.05.2014г. на
Началника на СГКК- Бургас е изградена в поземлен имот с идентификатор 07079.823.296, с адрес на имота: гр.Бургас,
п.к.8000, Лозово, ул.“Димитър Н.“ №18, етажи: 2, със застроена площ от 91 кв.м.
и разгърната застроена площ от 184,96 кв.м., при граници на сградата: от север-
външен зид към ПИ с идентификатор 07079.823.295, от изток- външен зид към ПИ с
идентификатор 07079.823.306, от юг и от запад- външен зид към двор на ПИ с
идентификатор 07079.823.296, ведно със съответното право на строеж върху
поземления имот, в който е изградена
сградата.
На
основание чл.36, ал.1 ЗН ПОСТАНОВЯВА
С.Б.А. ЕГН:********** ***, ДА ЗАДЪРЖИ недвижимия имот, представляващ СГРАДА
с идентификатор
07079.823.296.3, която сграда, съгласно КККР на гр.Бургас, одобрени със Заповед
№18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК Началника на СГКК- Бургас
и последно изменение, засягащо сградата със Заповед №18-6320-12.05.2014г. на
Началника на СГКК- Бургас е изградена в поземлен имот с идентификатор 07079.823.296, с адрес на имота: гр.Бургас,
п.к.8000, Лозово, ул.“Димитър Н.“ №18, етажи: 2, със застроена площ от 91 кв.м.
и разгърната застроена площ от 184,96 кв.м., при граници на сградата: от север-
външен зид към ПИ с идентификатор 07079.823.295, от изток- външен зид към ПИ с
идентификатор 07079.823.306, от юг и от запад- външен зид към двор на ПИ с
идентификатор 07079.823.296, ведно със съответното право на строеж върху
поземления имот, в който е изградена
сградата, като ЗА ВЪЗМЕЗДЯВАНЕ НА НАСЛЕДНИЦАТА, ОСЪЖДА С.Б.А. ЕГН:********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.К.
ЕГН:********** ***, сумата от 26941,80
лв. /двадесет и шест хиляди, деветстотин четиридесет и един лева и осемдесет
стотинки/, необходима за възстановяване на пълния размер на запазената ѝ
част от наследството на Б.Н. Н. ЕГН:**********, б.ж. на гр.Бургас, починал на
19.12.2017г.
ОСЪЖДА С.Б.А. ЕГН:********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.К.
ЕГН:********** ***, сумата от 4596,24
лв., представляваща разноски по гр.д.№8843/18г. на БРС и по в.гр.д.№1659/19г.
на БОС.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.