Решение по дело №1669/2019 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2294

 

 

гр. Пловдив, 11.12.2020г.

 

 

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

при секретаря М.Г. разгледа докладваното от  съдията Л. Несторова административно дело № 1669 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 104 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, във вр. с чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

           Образувано е по жалба, предявена от „ВИНИ СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя П.  Х.А., против Ревизионен акт № BG003000-PK19-РА1 от 19.02.2019г., издаден от Г.К.Г., с.д. директор на ТД Тракийска (съгласно Заповед № 3231/25.01.2019 г. на директора на Агенция „Митници“) и  П.Л.П., главен експерт в отдел „Акцизна дейност“, сектор „Проверки  и ревизии“, ТД Тракийска – ръководител ревизия, В ЧАСТТА изменена с Решение №Р-489/32-139127 от 13.05.2019г. на Директора на Агенция Митници, с което е установеното задължение за акциз, на основание чл.20 ал.2 т.8 от ЗАДС, в размер на 14 842,91 лв., ведно със съответната лихва за просрочие.

               С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на РА в потвърдената част, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните норми и противоречие с материалноправните норми. В постъпила по делото уточняваща жалба от 07.10.2019г. е изразено несъгласие с непризнаването от страна на орана приложените от жалбоподателя 3.47% технологични загуби за целия процес на производство и бутилиране на високоалкохолни напитки, като в тази насока е посочено, че фирите обосновават прилагането им за целия процес на производство и бутилиране на напитката гроздова ракия. Жалбоподателят се позовава на дефиницията на понятието „естествени фири“ дадено в Наредба № 13а-10403, както и на чл.153 от ЗВСН и цитира параметрите дадени в Приложение №9. Излага съображения, че законът не обхваща всички манипулации, при които е налице технологична загуба в процеса на първичното производство на спиртни напитки, както и че това не  уредено и в Наредба №13а-10403 и Наредба №4 от 28.06.2006г. В тази насока посочва, че правилно в ревизионното производство в съответствие с чл.28 ал.3 т.2 са взети предвид фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт – Техническа спецификация ТС № 01-2016 одобрена от МИЕ и одобрените от управителя на ревизираното дружество Разходни норми за пределно допустими фири в първичното производство и разхода за материали, влагани при обработка на вина, ракии, десертни вина и дестилат. Според жалбоподателя в мотивите на решението е налице противоречие, като признавайки загубите, решаващият орган е посочил, че размерът загуби/фири в различните етапи от производството на етилов алкохол и алкохолни напитки следва да бъде този определен в утвърдената по чл.142 от ЗВСН Техническа спецификация ТС №01-2016, а от друга страна не са признати фири за останалите манипулации, които също са вписани в техническата спецификация и в разходните норми. Изтъкнато е, че при първичното производство на спиртни напитки се извършва манипулация купажиране, филтруване, бутилиране, както и декантиране и прехвърляне от съд в съд, за които същ се определят допустими фири по 0,25%. Твърди се, че органът не е взел под внимание, че действителната фира при производството на гроздова ракия по зададената в спецификацията технология е 2,32% за 1000 л. готов продукт, като те включват всички необходими манипулации в процеса на производство до етапа на бутилиране, които манипулации са установени е разходните норми. Така според жалбоподателя следва да бъдат признати и технологични загуби в размер на 2,57% (2,32%+0,25) така както са вписани в Техническа спецификация ТС №01-2016 и съответно одобрени. Посочено е, че 0,25% технологични разходи следва да се добавят, поради необходимостта от повторното прехвърляне от съд в съд. Изразено е несъгласие с неотчитането от страна на органа на манипулацията купажиране, като в тази насока в уточняващата жалба е направено позоваване на пар.1 т.45 от ДР на ЗВСН, с твърдение, че според легалното определение терминът купажиране е относим към производството на вина, като законът не е приел легално понятие за спиртните напитки. Все в тази връзка, жалбоподателят сочи, че приложими са нормите на Регламент ЕО №110/2008 на ЕП и на Съвета от 15 януари 2008., приложими във връзка с чл.129 от ЗВСН. Позовавайки се на чл.153 от ЗВСН, жалбоподателят сочи, че в случая следва да се признае и технолоична загуба за манипулацията „купажиране“/“добавяне на вода“. Изразено е несъгласие с възприетото от органа, че липсва отразяване в актовете за купажиране и бутилиране. Иска се отмяна на РА в потвърдената част.

         В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя  поддържа жалбата и уточняващата такава. Иска отмяна на РА, алтернативно иска изменение на РА съобразно допълнителното заключение на вещото лице. Претендира разноски. Подробни съображения са изложени в постъпила по делото писмена защита.

Ответната страна – Директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител,оспорва жалбата. Изрично посочва, че в решението на директора на Агенция „Митници“ от 13.05.2019г., в предпоследния абзац е допусната техническа грешка, като неточно е изписана общата сума на задълженията – 15 810,91 лв., вместо 14 842,91 лв. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски. По делото са представени писмени бележки с подробни съображения по същество.

Ревизионният акт, обект на настоящото производство, е бил обжалван в предвидения за това процесуален срок пред горестоящия в йерархията на митническата администрация орган, който е изменил същият в обжалваната пред него част.

Така постановеният от приходния орган резултат и подаването на жалбата, в рамките на установения в закона срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ. Решение №Р-489/32-139127 от 13.05.2019г. на Директора на Агенция Митници е връчено на 15.05.2020г. (разписка на л. 46). Жалбата е подадена на 29.05.2020г. (л. 3), в законоустановения 14-дневен срок.

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № BG003000-PK19-P2/07.08.2018г. е сложено началото на ревизията на жалбоподателя. ЗВР е издадена от Началника на Митница - Пловдив на основание чл.112  ал.1 от ДОПК във връзка с чл.104 ал.1 и ал.3 от ЗАДС.  Определено е ревизията да обхване задълженията на „ВИНИ СЛИВЕН“ ООД за акциз за периода от 21.12.2016г. до 31.07.2018г.

Със ЗВР са определени да извършат ревизията: П.Л.П.– главен експерт в АМ, отдел „Акцизна дейност“, сектор „Проверки и ревизии“, Митница Пловдив – ръководител на ревизията; С.А.А. – старши митнически инспектор, отдел „Акцизна дейност“, сектор „Проверки и ревизии“, Митница Пловдив – орган по приходите, член на ревизиращия екип; С.Г.Т. – митнически инспектор, отдел „Акццизна дейност“, сектор „Проверки и ревизии“, Митница Пловдив – орган по приходите, член на ревизиращия екип.

Определен е срок за завършване на ревизията - до три месеца от датата на връчване на заповедта. ЗВР е връчена на пълномощник на дружеството на 15.08.2018г., видно от разписката на л. 237 по делото.

         Първоначално издадената ЗВР е изменена със ЗВР № № BG003000-PK19-ЗИ9/29.10.2018г. /л.227-228/, № BG003000-PK19-ЗИ12/06.12.2018г.  /л. 221 – 222/ и № BG003000-PK19-ЗИ13/14.01.2019г.  /л. 216-217/. Последната ЗВР е издадена във връзка с заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018г. на Министъра на финансите, Указания утвърдени със Заповед ЗАМ-20/32-6370/04.01.2019г. на Директора на Агенция Митници, Решение № Р-12/32-11327/10.01.2019г. на Директора на Агенция Митници и на основание чл.112 ал.2 т.1, чл.113 ал.3 от ДОПК и чл.104 ал.1 и ал.3 от ЗАДС.

            Със Заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018г. на Министъра на финансите /лист 1089-1096/ е променена структурата на Агенция Митници. Със Заповед ЗАМ-20/32-6370/04.01.2019г. на Директора на Агенция Митници /лист 1082/ са утвърдени указания за действията в резултат на промените в структурата на Агенция Митници- 2019г. С Решение № Р-12/32-11327/10.01.2019г. на Директора на Агенция Митници /лист 1080/ на основание чл.7 ал.3 от ДОПК във връзка със Заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018г. на Министъра на финансите

 е иззето производството по провеждане на ревизия възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № BG003000-PK19-P2/07.08.2018г. на началника на Митница Пловдив свързано с „ВИНИ СЛИВЕН“ ООД.

          Съгласно чл.104 ал.1 изр.1 от ЗАДС, за извършване на проверките и за производствата, по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз се прилага Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, доколкото не е предвидено друго в този закон. Съгласно ал.3 на същата разпоредба в приложимата редакция, правомощията по чл.112 ал.2 от ДОПК се упражняват от директора на компетентната териториална дирекция или от директора на Агенция "Митници" или от оправомощени от тях лица.

         Съгласно чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция, а съгласно чл.113 ал.3 от ДОПК, заповедта за възлагане може да бъде изменяна от органа, възложил ревизията, с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице. Изменението се смята за извършено от датата на издаване на новата заповед.

         Следва да се отбележи, че сроковете на ревизията са съобразени с разпоредбите на чл.114 ал.1 и ал.2 от ДОПК

         В срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад №BG003000-РК19-РД1/16.01.2019г. и е подписан от ревизиращите митнически органи П.Л.П.– главен експерт в АМ, С.А.А. – главен инспектор в ТД на АМ и С.Г.Т. – старши инспектор в ТД на АМ. РД е връчен на упълномощено лице на 24.01.2019г. /разписка на лист 215/.

         Против констатациите в РД, в законоустановения срок, не е подадено възражение.

         В хода на производството, в срока по чл.119 ал.2 от ДОПК, е издаден Ревизионен акт №BG003000-РК19-РА1 от 19.02.2019г. от Г.К.Г. – с.д. директор на ТД Тракийска, възложил ревизията и от П.Л.П.- главен експерт в АМ, отдел „Акцизна дейност“, сектор „Проверки и ревизии“, ТД Тракийска – ръководител на ревизията. РА е подписан от ревизиращите органи и е връчен на упълномощено лице на 22.02.2019г., видно от приложената на лист 115 по делото разписка.

         Няма спор между страните по делото, че „Вини Сливен” ООД е данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 от ЗАДС и че за ревизирания период дружеството притежава лиценз № 620/20.12.2016 г. за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с идентификационен номер на лицензиран складодържател (ИНЛС) BGNCA00434000 и идентификационен номер на данъчният склад (ИНДС) BGNCA00434001 с местонахождение гр. Сливен, промишлена зона, бул. „Цар Симеон“ № 51, парцел I, квартал 28, ПИ 67338.605.350. Съгласно издадения лиценз данъчния склад е за производство и складиране на акцизни стоки (алкохол и алкохолни продукти) и в него се извършват операции по преработка на грозде и гроздова мъст, ферментация, стабилизация, купажиране, и филтруване по отношение на вината, дестилиране и бутилиране на алкохолните напитки (ракии).

         В хода на ревизията е изпратено Искане за извършване на проверка по делегация № BG003000-РК19-ИДП3/ 08.08.2018 г. до Митница Бургас /лист 241-242/, с писмо рег. № 32-231050/09.08.2018 г. За констатациите от проверката е съставен Протокол за извършена проверка по делегация № BG001000-BG003000-РК19-ПП10/ 08.11.2018 г. /лист 385-485/. Същият е връчен на 22.11.2018 г. на пълномощник на дружеството, видно от отбелязването направено в самия протокол /лист 485/.

Връчено е Искане за представяне на документи и писмени обяснения от данъчнозадължено лице рег. № BG001000-BG003000-РК19-ИДП5/13.08.2018 г. /лист 503-506/, с което от дружеството са изискани фирмени технически спецификации за произведена готова продукция, вътрешни документи, удостоверяващи производството на акцизни стоки и технологична схема с посочени манипулации и описание на производствените процеси през ревизирания период, технически спецификации за произвежданите акцизни стоки и документация относно прилаганите от дружеството разходни норми и утвърдени норми на пределно допустими загуби/фири при съхранение и манипулации на акцизни продукти, използвани от дружеството за периода. Няма спор, че след продължаване на срока за отговор (Уведомление № BG001000-BG3000-РК19-6/28.08.2018г., връчено на 31.08.2018г.), с придружително писмо рег.№ 32-232089/11.09.2018г. „ВИНИ СЛИВЕН“ ООД е предоставило информация.

В изготвения ревизионен доклад, ревизиращите митнически органи са обсъдили подробно всяка една точка от Искането за извършване на проверка по делегация № BG003000-РК19-ИДП3/ 08.08.2018 г. и са изложили констатации по периоди относно вида на акцизните стоки и извършване на основната дейност с тях от „ВИНИ СЛИВЕН“ ООД за проверявания период по данъчни периоди, като според ревизиращите не са установени несъответствия между данните от акцизната декларация и данните, вписани в ДСН и МО на данъчния склад по отношение на вида, количеството и кода на предназначение на освободените за потребление акцизни стоки от данъчен склад /стр.17-56 от РД/.

Ревизиращите са обсъдили представените в хода на ревизията, одобрени от управителя на „ВИНИ СЛИВЕН“ ООД от 01.12.2016г. разходни норми за пределно допустимите фири в първичното производство и разхода з материали, влагани при обработката вина, ракии, десертни вина и дестилат /таблица на стр. 57 от РД/. Подробно са осъдени фирите при бутилиране и фирите при съхранение и проверяващия екип е приел, че в случая единствено могат да се признаят допустими фири при бутилиране – 0,5%. Изложено е, че за посочените фири за акцизните стоки „Винен дестилат за ракия Сливенска перла“ с код по КН 22082040, допълнителен код 1060001 и „Винен дестилат за ракия Сливенска перла 12 годишна“ с код по КН 22082040, допълнителен код 1060002 отразени съответно 170 литра и 50 литра за съхранение на продукта в метални резервоари посочени в ДСН за месец януари 2018г., проверяваното лице не е представило протоколи за технологични фири. Изложено е, че в представената счетоводна справка по месеци за месец декември 2017г. същите количества са посочени като „Технологични фири“ и не са посочени в представения инвентаризационен опис изготвен от „ВИНИ СЛИВЕН“ ООД към 28.12.2017г. Посочено е, че в представените разходни норми одобрени от управителя на „ВИНИ СЛИВЕН“ ООД не са посочени допустими фири при съхранение на акцизни стоки. Така според ревизиращите митнически органи за установените количества акцизни продукти, които надвишават пределните размери на естествени фири за съхранение, ревизираното лице дължи акциз на основание чл.20 ал.2 т.8 от ЗАДС. Прието е, че за установените загуби от 170 и 50 литра акцизни продукти, за които няма доказателства, че е издаден акцизен данъчен документ и безспорно са установени като загуби (липси) при съхранение, се считат за освободени за потребление и на основание чл.20 ал.1 от ЗАДС от датата на освобождаване за потребление възниква задължение за заплащане на акциз. На основание чл.28 ал.1 т.5 от ЗАДС  е определена данъчна основа в размер на 220 литра х 40% =88 литра чист алкохол, като 88 литра чист алкохол/100 = 0,88 хектолитра чист алкохол. Съгласно чл.31 ал.1 т.5 от ЗАДС акцизната ставка е 1100 лева за хектолитър чист алкохол. Така е определен размерът на дължимия акциз за 267,555 литра акцизна стока ракия Сливенска перла  и акцизен продукт Сливенска перла 12 годишна – 0,88 хектолитра чист алкохол х 1100 лева за един хектолитър чист алкохол=968,00 лева дължим акциз за месец януари 2018г. В РД изрично е посочено, че в протокола з извършена проверка по делегация е допуснат явна техническа грешка в количеството – 267,555 литра акцизна стока, а в действителност количеството акцизна стока е 220 литра.

Относно вписването и отчитането на естествени фири, органите са приели, че тъй като в чл.4 от ЗАДС липсва легално определение на „естествени фири е допустими норми“ се налага да се търси в други нормативни актове, а именно ЗКПО, част II Корпоративен данък, глава 7 Данъчни постоянни разлики, чл.28 ал.3 т.2, ал.2 не се прилага, когато разходите се дължат на технологичен брак или промяна на физико-химическите свойства установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери. Направено е позоваване на Наредба №13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането, издадена от Министъра на търговията, Министъра на финансите, Министъра на земеделието и горите и Министъра на транспорта и съобщенията. Прието е и, че фирите се нормират и чрез Наредба №4 от 28.06.2006гг. за нормите на пределните размери на естествените фири на акцизните стоки, както и с отраслови и фирмени стандарти. Направено е позоваване на чл.78 от ППЗАДС и е подчертано, че за посочените фири за съхранение, проверяваното лице не е представило протоколи за технологични фири.

В хода на ревизията са установени наднормативни фири при бутилиране за 2016г., 2017г. и 2018г. и по-конкретно са установени разлики в количеството продукция, която реално е бутилирана и количеството ракия преди бутилиране. Установено е, че към актовете за бутилиране не са посочени други извършени манипулации, както и не са представени допълнително изготвени протоколи в които да са посочени извършени допълнително манипулации, както и допустимо признати разходни норми, технически загуби и допустими фири свързани с бутилиране на акцизна стока Сливенска перла, Сливенска пера барел и Сливенска перла 12 годишна. Ревизиращите са признали единствено допустими фири при бутилиране съгласно таблица №9 към чл.153 от ЗВСН – 0,5%. В РД са изготвени подробни таблици за проверявания период като в колона 12 е посочена разлика в количествата акцизна стока вложена в производството за бутилиране за които се дължи акциз /стр.65-68 от РД/. Размерът на дължимия акциз е изчисляван в съответствие с разпоредбите на чл.41 от ЗАДС – данъчна основа (чл.28 от ЗАДС) се умножава по акцизната ставка (чл.31 от ЗАДС) за съответните акцизни стоки. Митническите органи са се позовали на чл.43 ал.3 от ЗАДС, според който данъчния период е едномесечен и съвпада с календарния месец, както и на чл.87 ал.2 от ЗАДС. В РД е посочено, че съгласно чл.20 ал.2 т.8 от ЗАДС освобождаване за потребление е установяването на липси на стоки, за които се дължи акциз, установени при лицата п чл.57а ал.1 т.1, 2, 3, 3а, 3б,  5 и 6.

За да измени РА, директорът на Агенция Митници е приел, следното:

От „Техническа спецификация  винена дестилатна спиртна напитка Гроздова ракия“ ТС № 01-2016 заверени от МИЕ с рег. № 95-00-221/I от 23.08.2016 г., съгласно изискването на чл. 142 от ЗВСН (представена от дружеството в жалбата и с Искане за издаване на лиценз за управление на данъчен склад с рег. № 32-257901/15.09.2016 г.), е видно, че технологичния процес при производството на Гроздова ракия включва довеждане на винен дестилат до 40.1 об. % алк. чрез добавяне на деминерализирана вода и по преценка на технолога и карамел, отлежаване в бъчви минимум 6 месеца. Приготвената гроздова ракия се предоставя за одобрение пред РДК, след което се бутилира. Бутилирането се извършва в отделение за бутилиране, където се проверява алкохолното съдържание и ако е необходимо се довежда до 40 об. % алк., следва експедиционно филтриране, пълнене, затваряне, етикетиране и облепване с акцизни бандероли.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

През ревизирания период, вътрешно за определяне на размера на загуби/фири при манипулации с високоалкохолни напитки (ВАН), ревизираното лице е прилагало утвърдените от управителя на дружеството „Разходни норми за пределно допустимите фири в първичното винопроизводство и разхода на материали, влагани при обработката на вината“ от 01.09.2016 г.,  за ракии, подсл. десертни вина и дестилат в размер 0,40 % при филтриране, 0,25% при декантиране, 0,37% при купажиране и 0,25% за прехвърлянеот голям в голям съд, от голям в малък и от малък в малък за 1000 литра.

Допълнително, съгласно Приложение № 9 към чл. 153 от ЗВСН, са прилагани  предвидените допустими загуби/фири от 0,5% върху вложеното количество при бутилиране.

През ревизирания период за производството на гроздова ракия - Сливенска перла, дружеството издава акт за Купажирана и измерена наливна продукция, в който се вписват вложените за купажиране количества и алкохолни градуси (приравнени към 65 об.% алк.) дестилат за Сливенска перла и дестилирана вода и количествата и алкохолни градуси (40 об.% алк.) на получения в резултат на производството продукт Сливенска перла. В тези актове загуби/фири при извършените манипулации при производствените купажи не са отразени. В документите се посочва, че количествата на вложените и получени акцизни стоки са установени чрез измерване.

При бутилирането на гроздова ракия - Сливенска перла дружеството издава Акт за произведена и измерена готова бутилирана продукция, в който чрез измерване се вписват количеството и алкохолния градус на вложената за бутилиране наливна ракия и обема на бутилките, брой бутилки, литри  и алкохолен градус бутилирана продукция. За ревизирания период в тези актове са установени разлики в количествата гроздова ракия, вложени за бутилиране и количествата бутилирана гроздова ракия.  В материалната отчетност и регистър „Дневник складова наличност“ ревизираното лице е вписвало с код на предназначение „90“ изведената за бутилиране наливна ракия и е вписвало като постъпили с начин на постъпване „произведени в данъчния склад“ и „придобити по друг начин“. Тези разлики ревизираното лице е приело, че са в рамките на нормативно определените съгласно Приложение № 9 към чл. 153 от ЗВСН.

Към актовете за бутилиране не са посочени други извършени манипулации, както и не са представени допълнително изготвени протоколи, в които да са посочени извършени допълнително манипулации, както и допустимо признати разходни норми, технологични загуби и допустими фири свързани с бутилиране на акцизна стока „Сливенска перла“, „Сливенска перла барел“ и „Сливенска перла 12 годишна“. Ревизиращият екип е приел, че в конкретния случай единствено могат да се признаят допустими фири при бутилиране.

Решаващият орган се е позовал на  „Техническа спецификация винена дестилатна спиртна напитка Гроздова ракия“ ТС № 01-2016, заверена от МИЕ с рег. № 95-00-221/I от 23.08.2016 г.,  съгласно която при бутилирането се извършва експедиционно филтриране, пълнене, затваряне, етикетиране и облепване с акцизни бандероли. Позовал се е и на Приложение № 9 към чл.153 от ЗВСН, съгласно което са предвидени допустими загуби/фири от 0,4 % при филтриране и 0,5% при бутилиране. Направил е извод, че размерът на загуби/фири в различните етапи от производството на етилов алкохол и алкохолни напитки, следва да бъде определеният размер в утвърдените по чл.142 от ЗВСН технически спецификации за съответното производство и представени от лицензирания складодържател, съгласно чл.48 ал.2 т.12 от ЗАДС при издаването на лиценз за управление на данъчен склад.

Решаващият орган не е приел изводът на ревизиращия екип, че при процеса на бутилирането на високоалкохолни напитки не следва да бъдат признати количествени загуби (фири) при извършването на манипулация „Филтриране“, която манипулация е вписана в „Техническа спецификация  винена дестилатна спиртна напитка Гроздова ракия“ ТС № 01-2016 заверена от МИЕ и определя спазването на технологичните изисквания при производството спиртната напитка. Така е приел, че установените в РА задължения за акциз за липси над допустимите загуби/фири от извършена манипулация „Бутилиране“ следва да бъдат изменени, като се признаят и фири в размер на 0,4 % от извършена манипулация „Филтриране“ в процеса на бутилиране на високоалкохолната напитка гроздова ракия както следва: за установените липси в размер на 1349,33 литра етилов алкохол при 100 об. % алк. над нормативните загуби, ревизираното лице на основание чл.20 ал.1 и ал.2 т.8, във връзка с чл.31 ал.1 т.5 чл.43 ал.1 т.1 от ЗАДС, дължи акциз в размер на 14 842,63 лева и лихви за просрочие. Изрично в решението е посочено, че за данъчен период от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г., установеното на основание чл.20 ал.2 т.8 от ЗАДС с РА задължение в размер на 968,00 лева за фири при съхранение, не се оспорва от жалбоподателя, поради което РА в тази си част е влязъл в сила. РА е изменен, както следва: установеният акциз в размер на 1968,30 лева за данъчен период от 21.12.2016г. до 31.12.2016г., като определям дължим акциз в размер на 1643,68 лева; установеният акциз в размер на 605,31 лева за данъчен период от 01.01.2017г. до 31.01.2017г., като определям дължим акциз в размер на 505,77 лева;  установеният акциз в размер на 1172,29 лева за данъчен период от 01.02.2017г. до 28.02.2017г., като определям дължим акциз в размер на 979,53 лева; установеният акциз в размер на 637,30 лева за данъчен период от 01.03.2017г. до 31.03.2017г., като определям дължим акциз в размер на 531,70 лева; установеният акциз в размер на 1122,44 за данъчен период от 01.04.2017г. до 30.04.2017г., като определям дължим акциз в размер на 937,24 лева; установеният акциз в размер на 1096,92 лева за данъчен период от 01.05.2017г. до 31.05.2017г., като определям дължим акциз в размер на 915,89 лева; установеният акциз в размер на 539,13 лева за данъчен период от 01.06.2017г. до 30.06.2017г., като определям дължим акциз в размер на 449,97 лева; установеният акциз в размер на 447,36 лева за данъчен период от 01.07.2017г. до 31.07.2017г., като определям дължим акциз в размер на 398,60 лева; установеният акциз в размер на 644,56 лева за данъчен период от 01.08.2017г. до 31.08.2017г., като определям дължим акциз в размер на 469,44 лева; установеният акциз в размер на 1390,53 лева за данъчен период от 01.09.2017г. до 30.09.2017г., като определям дължим акциз в размер на 1014,25 лева; установеният акциз в размер на 642,40 лева за данъчен период от 01.10.2017г. до 31.10.2017г., като определям дължим акциз в размер на 467,28 лева; установеният акциз в размер на 1284,71 лева за данъчен период от 01.11.2017г. до 30.11.2017г., като определям дължим акциз в размер на 934,56 лева; установеният акциз в размер на 1000,78 лева за данъчен период от 01.12.2017г. до 31.12.2017г., като определям дължим акциз в размер на 991,85 лева; установеният акциз в размер на 900,46 лева за данъчен период от 01.01.2018г. до 31.01.2018г., като определям дължим акциз в размер на 745,17 лева;  установеният акциз в размер на 1173,17 лева за данъчен период от 01.03.2018г. до 31.03.2018г., като определям дължим акциз в размер на 989,87лева; установеният акциз в размер на 623,48 лева за данъчен период от 01.04.2018г. до 30.04.2018г., като определям дължим акциз в размер на 520,94 лева; установеният акциз в размер на 1968,08 лева за данъчен период от 01.05.2018г. до 31.05.2018г., като определям дължим акциз в размер на 1643,45 лева; установеният акциз в размер на 748,13 лева за данъчен период от 01.06.2018г. до 30.06.2018г., като определям дължим акциз в размер на 625,81 лева; установеният акциз в размер на 1229,45 лева за данъчен период от 01.07.2018г. до 31.07.2018г., като определям дължим акциз в размер на 1045,41 лева, или общо задължение за акциз на основание чл.20 ал.2 т.8 от ЗАДС, в размер на 14 842,91 лв. (уточнено в с.з. от процесуалния представител на ответника)и съответната лихва за просрочие, определена на основание чл.175 ал.1 от ДОПК.

В хода на съдебното производство  е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Н.Г., която Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена.

 Що се отнася до документите, в които жалбоподателят е посочил нормите на технологичен брак и как същите са счетоводно отразени, в заключението е посочено, че по делото е приложена Техническа спецификация „Винена дестилатна напитка Гроздова ракия” ТС № 01-2016 заверена от Министерство на икономиката с рег.№ 95-00-221/1 от 23.08.2016г. – в т.8.2 „Разходни норми – за производството на 1 000 литра винена дестилатна спиртна напитка – Гроздова ракия, при 40 об.% алк. се влагат: Винен дестилат – 630 литра при 65 об.% алк.; Вода питейна-деминерализирана до 1 000 литра; Добавки: оцветител – карамел обикновен – 300 мл.” Според вещото лице преизчислени, вложените количества дестилат при 65 об.% алк. и вода, за да доведат до търсените 1 000 литра гроздова ракия при 40 об.% алк., дават 2,32% технологични загуби (лист 52 и лист 1045), като изчисленията са следните: 630 литра Х 65/40 = 1 023,75 литра (л.52 и л.1045); 1 023,75 минус 1 000 = 23,75 литра (л.52 и л.1045); 23,75/ 1023,75 = 2,32 % (л.52 и л.1045). По мнение на експерта, вероятно поради причината, че описаното изчисление не е посочено като формула в т.8.2 от Техническа спецификация „Винена дестилатна спиртна напитка Гроздова ракия” ТС № 01-2016, ревизиращият и решаващият орган не са взели под внимание, че допустимите загуби/фира при производството на винен дестилат за гроздова ракия „Сливенска перла” по зададената в спецификацията технология е 2,32% за 1 000 литра (лист 1045), а ревизиращият орган в приложеното по делото Решение е признал само загуби/фири за филтриране – 0,40% и за бутилиране – 0,50% по Приложение № 9 към чл.153 от ЗВСН. Посочено е, че решаващия орган не е  признал 0,25% за прехвърляне от един съд в друг от същото Приложение № 9 към чл.153 от ЗВСН, както и технологичния брак по ЗАДС от 2,32% определен в техническата спецификация. В заключението е посочено, че съгласно Счетоводни регистри „Вложени материали производство“ за процесния период 01.12.2016г.-31.07.2018г. и „Стоки по месеци-Оборотни ведомости на материалните запаси” за процесния период 01.12.2016г.-31.07.2018г. и обясненията на жалбоподателя по време на проверката, целият технологичен процес включва освен тези загуби/фири за  бутилиране 0,50% и за  филтриране  0,40%, които са свързани с  последващи манипулации, които се постигат за завършен краен продукт, има и загуби/фири при производството на гроздова ракия „Сливенска перла“, съгласно техническа спецификация „Винена дестилатна спиртна напитка Гроздова ракия” ТС № 01-2016, а именно: прехвърляне от съд в съд; експедиционно филтриране; купажиране - погасяване с вода. Изложено е, че крайна бутилирана готова продукция гроздова ракия „Сливенска перла” общият сбор от невъзвратими фири е 3,47% по Техническата спецификация 2,32% по ЗАДС и 1,15% по Приложение № 9 към чл.153 от ЗВСН (0,50%+0,40%+0,25%).

Вещото лице посочва приложените по делото документи: Разходни норми от дата 01.09.2016г. за пределно допустимите фири в първичното винопроизводство и разхода на материали, влагани при обработка на вината, утвърдени от управителя на „Вини Сливен” ЕООД (лист 83) – Фири % за ракии, подсл. десертни вина и дестилат в размер: -0,40 % при филтриране; 0,25 % при декантиране; 0,37 % при купажиране; 0,25 % за прехвърляне от голям в голям съд; от голям в малък и от малък в малък за 1 000 литра; Разходни норми от дата 01.09.2016г. за основни и спомагателни технологични материали за бутилиране и дестилация, утвърдени от управителя на „Вини Сливен” ЕООД (лист 84-85) – Бутилиране на високоалкохолни напитки (ВАН): Ракия, водка, джин, мастика - за 1 000 бут. по 0,5 л. са необходими 518 литра гроздова ракия при 40 об.% алк., т.е. разходната норма на допустими фири за 1 литър Гроздова ракия при 40 об.% алк. е в размер на 3,47% (изчислението е 18 л. делено на 518 л.); Разходни норми от дата 01.12.2016г. за пределно допустимите фири в първичното винопроизводство и разхода на материали, влагани при обработка на вината, утвърдени от управителя на „Вини Сливен” ЕООД (лист 371 и лист 580) – Фири % за ракии, подсл. десертни вина и дестилат в размер:0,40 % при филтриране не променени; 0,25 % при декантиране не променени; 0,37 % при купажиране не променени; 0,25 % за прехвърляне от голям в голям съд; от голям в малък и от малък в малък за 1 000 литра не променени; Разходни норми от дата 01.12.2016г. за основни и спомагателни технологични материали за бутилиране и дестилация, утвърдени от управителя на „Вини Сливен” ЕООД (лист 372-373 и лист 579-581) – Бутилиране на високоалкохолни напитки (ВАН): Ракия, водка, джин, мастика - за 1 000 бут. по 0,5 л. са необходими 518 литра гроздова ракия при 40 об.% алк., т.е. разходната норма на допустими фири за 1 литър Гроздова ракия при 40 об.% алк. е в размер на 3,47% (изчислението е 18 л. делено на 518 л.).

Що се отнася до счетоводното отразяване на посочените норми на технологичен брак експертът изяснява, че в нито един от издадените от жалбоподателя Актове за производство и за купажиране на гроздова ракия „Сливенска перла” няма отразени загуби/фири като процент. В тях са посочени количествата входни материали и количествата произведена готова продукция. Счетоводното отразяване на технологичния брак при жалбоподателя е отчетен като вложен материал и се установява по счетоводните кореспонденции на сметки 601 „Разходи за материали”, сметка 611 „Разходи за основана дейност” и сметка 303 „Готова продукция”, където стойността на разходите се обвързват със себестойността на готовия продукт, което се установява от предоставените по време на проверката Счетоводни регистри „Вложени материали по продукти-аналитични счетоводни операции” за процесния период 01.12.2016г.-31.07.2018г.

         Експертът пояснява, че в Технологичната схема и към Искането, съгласно чл.4 ал.2 т. 12 от ЗАДС и съгласно приложената по делото Техническа спецификация „Винена дестилатна напитка Гроздова ракия” ТС № 01-2016, разходните норми за производството на 1 000 литра винена дестилатна спиртна напитка гроздова ракия „Сливенска перла” при 40 об.% алк. са в размер на 2,32 %. Целият технологичен процес включва освен тези загуби/фири и загуби/фири от последващи манипулации, които се постигат за завършен краен продукт, а именно: прехвърляне от съд в съд – 0,25% по Приложение № 9 към чл.153 от ЗВСН; експедиционно филтриране – 0,40% по Приложение № 9 към чл.153 от ЗВСН и бутилиране – 0,50% по Приложение № 9 към чл.153 от ЗВСН или общо 1,15% допълнителни загуби/фири след производството на ракия до момента на бутилиране. Така до крайна бутилирана готова продукция гроздова ракия „Сливенска перла” общият сбор от невъзвратими фири според вещото лице е 3,47% ((2,32% по ЗАДС и техническа спецификация и 1,15% по Приложение № 9 към чл.153 от ЗВСН (0,50%+0,40%+0,25% и разходните норми, утвърдени от управителя на „Вини Сливен” ЕООД)). Според експерта в Техническа спецификация в т. 8.3. „Технологичен процес” в който са описани процесите бутилиране, експедиционно филтриране, пълнене, затваряне, които се явяват манипулации след производството, не са метрифицирани в проценти, а само са описани, като за тези манипулации жалбоподателят е ползвал нормите в проценти по Приложение № 9 към чл.153 от ЗВСН, които е пренесъл и разходните норми, утвърдени от управителя на „Вини Сливен” ЕООД. Направен е извод, че тези загуби/фири са и максималните стойности на технологичните загуби/фири. Изрично е посочено, че жалбоподателят има техническите спецификации за производство на съответния продукт, заверени съгласно Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН), а именно приложената по делото Техническа спецификация „Винена дестилатна спиртна напитка Гроздова ракия” ТС № 01-2016, заверена от Министерство на икономиката с рег.№ 95-00-221/1 от 23.08.2016г. (лист 77-82).

Експертизата е установила, че предвидените и допустими, съгласно ЗВСН фири/загуби са прилагани при бутилиране в размер на 0,50%.

По отношение на вписаните, вложени за купажиране количества и алкохолни градуси дестилат за „Сливенска перла”, дестилирана вода и количества алкохолни градуси на получения в резултат на производството продукт „Сливенска перла”, вещото лице е посочило, че по делото са приложени Актовете за купажиране и измерена наливна продукция, в които са вписани вложените количества дестилат, вода и получения резултат, подробно изброени в т.6.1 от констативно-съобразителната част на заключението (стр.24-28 от заключението).

Относно това дали са отразени загуби/фири при производствените купажи, в заключението е посочено, че в самите Актове, издадени от жалбоподателя, за купажирана и измерена наливна продукция няма отразяване на загуби/фири като число и процент. Изложено е, че счетоводното отразяване на технологичния брак при жалбоподателя се установява по счетоводните връзки и кореспонденции на сметки 601 „Разходи за материали”, сметка 611 „Разходи за основана дейност” и сметка 303 „Готова продукция”, където стойността на разходите се обвързват със себестойността на готовия продукт, което е установено от предоставените по време на проверката Счетоводни регистри „Вложени материали по продукти-аналитични счетоводни операции” за процесния период 01.12.2016г.-31.07.2018г.

По отношение на отразяването на количествата на вложените и получени акцизни стоки, вещото лице сочи, че същите са отразени в документи в горепосочените Актове за купажирана и измерена наливна продукция, в които е посочено дестилат за Сливенска Перла количества в литра при 65 об.%, омекотена вода количества в литра и произведени количества в литри акцизен продукт Ракия „Сливенска перла” при 40 об.% и въпреки, че в тези актове за купажиране няма посочени данни за загуби/фири като число и процент, то те са счетоводно обхванати по счетоводните връзки и кореспонденции на сметки 601 „Разходи за материали”, сметка 611 „Разходи за основана дейност” и сметка 303 „Готова продукция”. Посочва, че количествата на вложените и получени акцизни стоки са отразени и счетоводно в предоставените по време на проверката Счетоводни регистри „Вложени материали по продукти-аналитични счетоводни операции” за процесния период 01.12.2016г.-31.07.2018г.

Що се отнася до това какво е отразило дружеството-жалбоподател в Акта за произведена и измерена готова бутилирана продукция при бутилирането на гроздова ракия „Сливенска перла”, вещото лице посочва, че в Актовете за произведена и измерена готова бутилирана продукция, дружеството-жалбоподател е отразило вложеното количество за бутилиране и бутилираното количество, като чрез измерване се установяват и действителните технологични загуби/фири. В заключението подробно са описани актовете по месеци и са посочени общо загубите/фирите за Ракия „Сливенска перла над 2 л.”, както следва: Общо за м. 12.2016г. загуби/фири: 540 л. (което се потвърждава в процесното Решение на лист 21; в жалбата на лист 53 и в процесния РД на лист 141); Общо за м. 01.2017г. ЗАГУБИ/ФИРИ: 166 л. (което се потвърждава в процесното Решение на лист 21; в жалбата на лист 55 и в процесния РД на лист 143); Общо за м. 02.2017г. загуби/фири в заключението е посочено, че не се равняват загубите/фирите, като в процесното Решение (лист 21-22) и съгласно приложените по делото 7-броя Актове за произведена и измерена готова БУТИЛИРАНА продукция вложеното количество за бутилиране общо за м.02.2017г. е в размер на 11 011 литра, но в Жалбата те са 10 813 литра (лист 56) и от тук загубите/фирите са 321 литра (Решение-лист 22 и Актове-лист 793-799), но в Жалбата са 123,50 литра (лист 56). По време на проверката от страна на жалбоподателя се обясни, че става въпрос за техническа грешка, като вложените за бутилиране литри действително са 11 011 л., както са посочени от решаващия орган в своето Решение и в издадените от жалбоподателя и приложените по далото 7-броя Актове за произведена и измерена готова бутилирана продукция за м.02.2017г., като грешката е изправена в следващия м.03.2017г. При тези обстоятелства според експерта общо за м. 02.2017г. загуби/фири са 321 литра (съгласно Решението на лист 22 и Актовете-лист 793-799); Общо за м. 03.2017г. загуби/фири: 175 л. (което се потвърждава в процесното Решение на лист 22; в жалбата на лист 58 и в процесния РД на лист 148); Общо за м. 04.2017г. загуби/фири: 308 л. (което се потвърждава в процесното Решение на лист 22; в жалбата на лист 59 и в процесния РД на лист 150); Общо за м. 05.2017г. загуби/фири: 301 л. (което се потвърждава в процесното Решение на лист 23; в жалбата на лист 60 и в процесния РД на лист 153); Общо за м. 06.2017г. загуби/фири: 148 л. (което се потвърждава в процесното Решение на лист 23; в жалбата на лист 61 и в процесния РД на лист 155); Общо за м. 07.2017г. загуби/фири: 131 л. (което се потвърждава в процесното Решение на лист 23; в жалбата на лист 62 и в процесния РД на лист 157); Общо за м. 08.2017г. загуби/фири: 196,50 л. (което се потвърждава в процесното Решение на лист 23; в жалбата на лист 63 и в процесния РД на лист 159); Общо за м. 09.2017г. загуби/фири: 423,50 л. (което се потвърждава в процесното Решение на лист 24; в жалбата на лист 65 и в процесния РД на лист 162); Общо за м. 10.2017г. загуби/фири: 196 л. (което се потвърждава в процесното Решение на лист 24; в жалбата на лист 66 и в процесния РД на лист 164); Общо за м. 11.2017г. загуби/фири: 392 л. (което се потвърждава в процесното Решение на лист 24; в жалбата на лист 67 и в процесния РД на лист 166); Общо за м. 12.2017г. загуби/фири: 10 л. (което се потвърждава в процесното Решение на лист 24-25; в жалбата на лист 68 и в процесния РД на лист 168); Общо за м. 01.2018г. загуби/фири: 249 л. (което се потвърждава в процесното Решение на лист 25; в жалбата на лист 69 и в процесния РД на лист 170); Общо за м. 03.2018г. загуби/фири: 319 л. (което се потвърждава в процесното Решение на лист 25; в жалбата на лист 70 и в процесния РД на лист 172); Общо за м. 04.2018г. загуби/фири: 171 л. (което се потвърждава в процесното Решение на лист 25; в жалбата на лист 72); Общо за м. 05.2018г. загуби/фири: 540 л. (което се потвърждава в процесното Решение на лист 26; в жалбата на лист 73); Общо за м. 06.2018г. загуби/фири: 205 л. (което се потвърждава в процесното Решение на лист 26; в жалбата на лист 74); Общо за м. 07.2018г. загуби/фири: 332 л. (което се потвърждава в процесното Решение на лист 27; в жалбата на лист 75 и в процесния РД на лист 179).

На следващо място в заключението е посочено, че в издадените Актове от жалбоподателя количествата гроздова ракия, вложени за бутилиране не отговарят на количествата бутилирана гроздова ракия - има разлики, които се дължат на действителните технологични загуби/фири, които се движат в границите до 3,47%. Посочено е, че в тази връзка всички действителни загуби/фири по месеци, изчислени за процесния период, са по-малки от 3,47% (2,32% допустимите по техническата спецификация, която е утвърдена от Министерството на икономиката, съгласно чл.25, ал.1, т.4 от ЗАДС и 1,15% по Приложение № 9 към чл.153 от ЗВСН и разходните норми, утвърдени от управителя на „Вини Сливен” ЕООД). Така според експерта от тези изчисления е видно, че описаните технологични манипулации по месеци не надвишават допустимите пределни размери на загуби от фири в общ размер на 3,47%, като фирите са изчислени на база вложено количество дестилат и ракия за бутилиране. Според експертизата жалбоподателят в актовете за купажирана и измерена наливна продукция посочва количеството на дестилат „Сливенска перла” в литри при 65 об.%, количеството дестилирана вода  в литри и количеството произведен в литри акцизен продукт Ракия „Сливенска перла” при 40 об.%, като в произведените литри се съдържат тези 2,32 % технологичен брак, съгласно заверената техническа спецификация в т.8.2 „Разходни норми“; но в Актовете за купажиране няма данни за тези фири (лист 785) и в Актовете за произведена и измерена готова бутилирана продукция Ракия „Сливенска перла над 2 л.” посочва вложено количество литри за бутилиране при 40 об.% алк. и литрите бутилирано количество при 40 об.% алк., като никъде не отбелязва 1,15% фири при бутилиране на готовата продукция по т.8.3 „Технологичен процес“. Според вещото лице жалбоподателят ги осчетоводява – като разходи за материали по сметка 601 „Разходи за материали”, без да ги отделя в отделна сметка, подсметка или аналитична партида. Изрично е посочено, че жалбоподателят следи месечно общият размер на фактическите фири да не надвишава общия им размер от 3,47%. ССЕ уточнява, че признатите от решаващия орган загуби/фири са само за филтриране 0,40% и за бутилиране 0,50%.

         По осма задача експертът посочва, че материалната отчетност на дружеството през процесния период и счетоводните записи са обхванати в следните счетоводни регистри: „Оборотни ведомости на материалните запаси”; „Вложени материали по продукти-аналитични счетоводни операции” и „Вложени материали по продукти-производство”, като в тези счетоводни регистри се съдържа следната счетоводна информация, а именно: в „Оборотни ведомости на материалните запаси”: прехвърляне на материални запаси; получени материални запаси; вложени материални запаси; произведена продукция, като по колони са: начално салдо количество; начално салдо стойност; обороти по дебита количество; обороти по дебита стойност; обороти по кредита количество; обороти по кредита стойност; крайно салдо количество; крайно салдо стойност; Във „Вложени материали по продукти-аналитични счетоводни операции”: произведено количество; ед. цена; стойност; обем в %; ед. цена; стойност; сметка; аналитична сметка по дебита; аналитична сметка по кредита; начално салдо количество; начално салдо стойност; обороти по дебита количество; обороти по дебита стойност; обороти по кредита количество; обороти по кредита стойност; крайно салдо количество; крайно салдо стойност. В тези счетоводни регистри жалбоподателят е отразил счетоводните връзки и кореспонденции на сметки 601 „Разходи за материали”, сметка 611 „Разходи за основана дейност” и сметка 303 „Готова продукция”, където стойността на разходите се обвързват със себестойността на готовия продукт; Във „Вложени материали по продукти-производство”: произведено количество; вложено количество; обем %; обем %/л.; ед. цена; стойност; вложен дестилат в л.; произведени бройки; произведено в л. В тези счетоводни регистри са направени изчисления за разликите между вложените количества дестилат в литри и реално бутилираните количества в литри, като тези разлики са реалните, действителните загуби/фири в литри, които са сравнени с допустимите загуби/фири в литри, които представляват 3,47% (нормативно признатите в Техническата спецификация, одобрена от Министерството на икономиката), като се установява, че за целия процесен период по месеци  реалните, действителните загуби/фири в литри не надвишават допустимите загуби/фири в литри. Тези изчисления се потвърждават и в Жалбата, приложена по делото.

Според заключението в регистър „Дневник складова наличност” за процесния период се съдържа информация относно количества и стойност на трансформирания 65 об.% дестилат в 40 об.% спиртна напитка – вложени и произведени. Експертизата описа колоните на „Дневник складова наличност”. И те са: данъчен склад №; асортимент като са изброени като асортимент „Сливенска перла” 0,5 л., дестилат за „Сливенска перла”, различни видове вина, ракия „Сливенска перла 2 л.”; приход (дан. основа) която представлява базата за изчисляване на акциза; разход (дан. основа) която представлява базата за изчисляване на акциза; начално салдо (кол. КН) което представлява количеството по номенклатури (дестилат, ракия) по Акцизни декларации; приход (кол. КН) което представлява количеството по номенклатури по Акцизни декларации; приход м.з. (кол. КН) което представлява количеството по номенклатури за материалните запаси по Оборотни ведомости; разход (кол. КН) което представлява количеството по номенклатури по Акцизни декларации; разход м.з. (кол. КН) което представлява количеството по номенклатури за материалните запаси по Оборотни ведомости; крайно салдо (м.з.) представлява количеството по номенклатури за материалните запаси по Оборотни ведомости; начислен акциз; крайно салдо; разлика (между крайното салдо за материалните запаси по Оборотни ведомости и крайното салдо по Акцизни декларации, като се установи, че няма разлики между тези крайни салда с изключение на м.07.2017г.-разлика от 232 л. и м.09.2017г.-разлика от 593 л. за артикул „Дестилат Сливенска перла”. Според вещото лице тези разлики са коригирани през м.11.2017г., като за този месец в „Дневник складова наличност” не се установяват разлики. В тази връзка за дестилата няма задължение за акциз.  

По девета задача вещото лице излага, че всички манипулации, във връзка с производството на ракия, са посочени в приложените по делото Техническа спецификация „Винена дестилатна напитка Гроздова ракия” ТС № 01-2016 и в Разходните норми за пределно допустимите фири в първичното винопроизводство и разхода на материали, влагани при обработка на вината, утвърдени от управителя на „Вини Сливен” ЕООД, като конкретните данни и числа са посочени във въпрос три и пет на ССЕ. Отново експертът подчертава, че в нито един от издадените от жалбоподателя Актове за производство и за купажиране на гроздова ракия „Сливенска перла” няма отразени загуби/фири като процент, а в тях са посочени количествата входни материали и количествата произведена готова продукция.

По десета задача, вещото лице посочва, че и в Дневник на складовата наличност също няма отразени загуби/фири като процент, но счетоводното отразяване на технологичния брак при жалбоподателя се установява по счетоводните връзки и кореспонденции на сметки 601 „Разходи за материали”, сметка 611 „Разходи за основана дейност” и сметка 303 „Готова продукция”, където стойността на разходите се обвързват със себестойността на готовия продукт, което според експерта се потвърждава от предоставените по време на проверката Счетоводни регистри „Вложени материали по продукти-аналитични счетоводни операции” за процесния период 01.12.2016г.-31.07.2018г. Изрично е посочено, че няма разминаване на загуби/фири по документи и в регистър Дневник на складовата наличност защото в тях няма отразени фири.

Що се отнася до математическите изчисления на административния орган, вещото лице заявява, че са верни, като те са дадени в Таблицата (лист 21 до лист 27) в Решението и акцизната ставка за алкохола и алкохолните напитки е: за етилов алкохол – 1 100 лв. за хектолитър чист алкохол. Според експертизата с изключение на установеният акциз в размер на 1 000,78 лв. за данъчен период от 01.12.2017г. до 31.12.2017г., се изменя в намаление в размер на 991,85 лв. (лист 28) – тази сума е некоректно пренесена в края на Решението на лист 28 защото в процесното Решение изчисленият акциз в Таблицата на лист 25 е в размер на 23,85 лв. (лист 25 от Решението). В ревизионният доклад (лист 168) размерът на дължимия акциз е 33,00 лв., а в процесния РА на лист 10 е записано 1 000,78 лв., което е очевидна техническа грешка. В общото задължение от 15 810,91 лв. е включена грешната сума от 991,85 лв. След корекция сумата става 14 842.91 лв.

Вещото лице е дало и пример подробно за това как се изчислява акциза за месец 12.2016г.

По последния въпрос относно отразяването на купажирането, в заключението е посочено, че по време на проверката от страна на жалбоподателя е обяснено, че купажирането е технологична операция на смесване и погасяване с вода с цел намаляване на алкохолните градуси, както и че в одобрената документация на жалбоподателя има отразяване  на съответен на купажирането процес в Техническата спецификация „Винена дестилатна напитка Гроздова ракия” ТС № 01-2016.

В с.з. вещото лице описва процесите през които преминава винената дестилатна напитка гроздова ракия. Излага, че проблемът е че чисто технически тези фири в самите счетоводни документи се виждат процесите – количество от 65 как е трансферирано в 40, но този процент не е записан в акта за купажиране. Според вещото лице с Актовете за купажиране и въобще в актовете които отразяват производствения процес, във всеки един акт трябва да се отразят тези загуби, но чисто счетоводно са отразени като разходи за материали. Вещото лице посочва разходните норми на управителя на дружеството, в които са описани тези процеси. Излага, че на всеки цикъл на производство на който има и съставен акт не е отразена загубата, а техния технолог е взел метод при който се изтегля последната продукция и имат измерена крайна продукция. Според вещото лице крайната измерена продукция трябва да бъде сравнявана и съизмервана с резултатите по месецци и по извършени технологични процеси, които самото вещо лице е анализирало в изготвената ССЕ. Посочва, че в актовете за купажиране и в актовете за бутилиране въобще няма отразени отразени данни за загуби/фири, а стигат до крайния резултат като измерват крайната продукция, която е най-малкото число и записват най-малкия брой бутилки, които трябва да получат.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено и неоспорено от страните по делото (освен в частта в която вещото лице твърди, че въз основа на вторични счетоводни документи са регистрирани, установени липси, респективно фири, а в първичните счетоводни документи не са описани тези липси и фири, което според процесуалния представител на ответника прави документа недостоверен), изготвено след проверка на приложените по делото документи и предоставените по време на проверката от жалбоподателя (по-късно представени и по делото).

В хода на съдебното производство е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. П.Т..

По първи въпрос вещото лице сочи, че декантиране в буквален превод означава преливам, претакам, отделям утайката, като декантирането е естествен процес на утаяване и разделяне на твърди и течни или на две не смесващи се течни фази, под въздействие на земната гравитация. Според вещото лице представлява физичен процес за отделяне на смеси и практически се извършва чрез отстраняване на течен слой, в който се съдържа утайка или течна компонента намираща се на повърхността или дъното на съда в зависимост от специфичното тегло. Целта е получаване на декант /течност без твърди частици/. За отстраняване на утайката експерта посоча, че се отнема /отлива, източва/ част от разтвора, което прави процеса на декантиране неизбежно свързан със загуба на продукт. Що се отнася до купаж, купажиране (blending) в заключението е посочено, че това е смесване на изходни материали /различни сортове вино, дестилат, вода/ вкусови и коригиращи компоненти /оцветители, аромати/ в определено съотношение, който процес се използва при производството на алкохолни напитки /високо алкохолни и вина/, безалкохолни напитки и други, и представлява необходим в повечето случаи неизбежен процес /технологична дейност, стадий, етап/ за получаването на краен продукт с определени качествени характеристики. Купажирането според вещото лице е важен етап от производството на вина и високо алкохолни напитки. Според заключението при производството на гроздова ракия „Сливенска перла" са извършени /съобразени/ дейностите /технологичните операции/ филтриране, декантиране, купажиране и бутилиране съгласно ЗАДС, ППЗАДС и ЗВСН, като извършването на тези технологични дейности не е свързано с желание или нежелание те да бъдат приложени, а са безусловно необходимо за протичане на технологичния процес, за получаване на годен за употреба и отговарящ на качествените характеристики краен продукт. Изложено е, че при производственият процес на гроздова ракия, прилагането на последователността от отделните технологични операции следват процесите на дестилация, съхранение, отлежаване, нормализиране и бутилиране. Посочено е още, че при прилагане на операции /манипулации/ декантиране, купажиране, филтриране и бутилиране, технологът е задължен по длъжностна характеристика да извършва необходимите по вид и брой операции с цел получаване на качествен продукт, като съблюдава количествата на технологичните загуби и фири. Изрично е отразено, че количеството на загубите не може да надвишава пределно допустимите граници съгласно Приложение № 9, чл. 153 от ЗВСН. Според експерта трудно постижимо практически е за всяка една отделна партида предварително да се определи вида на необходимата обработка за постигане на необходимите показатели на крайния продукт, като от вида на обработката зависят вида и броя на технологичните операции, /декантиране, филтриране, оцветяване/. Посочва, че в процеса на работа преди и след всяка една манипулация се извършва установяване на резултата от обработката аналитично, чрез лабораторни изследвания, органолептичен и визуален контрол /алкохолно съдържание в обемни проценти, цвят, аромат, бистрота/.

Изрично в заключението е подчертано, че не съществува легален регламент определящ императивни предписания за начина по
който да бъдат документирани разходите от технологични загуби и фири, като отчитането /отразяването/ на технологичните загуби и естествени фири в технологичната документация включително в актовете за произведена и измерена готова продукция е един от възможните начини /подходи/ и има препоръчителен характер и се прилага с цел технологична последователност на отчитане на загубите в процеса на обработка и бутилиране на спиртната напитка. Според експерта последното предполага отчитане /процентно и количествено/ на загубите от всяка една манипулация или последователност от такива, сумарната величина от които /процентно и количествено/ неможе да превишава пределно допустимите норми.

Начисляването на загубите еднократно в края на технологичния процес /бутилиране/ според СТЕ, само по себе си не нарушава технологични или административни изисквания или предписания в случай, че вярно отчита количествено, допустимите загуби от технологична обработка. Според експерта в технологичният процес в т.ч. при конкретния случай, при проверка и анализ на технологичната информация определяща е не формата /начина на отчитане/, а съдържанието т.е. верността на резултата, в случая количеството на отчетените технологични загуби съответстващи на пределно допустимите норми и счетоводното им отразяване.

По втори въпрос СТЕ отговаря, че в практиката и конкретно в процесния случай където обект на анализ е производство, обработка, съхранение и отлежаване на винен дестилат, и производство на гроздова ракия никъде в нормативната база /ЗАДС, Правилника за прилагане на ЗАДС, ЗВСН, Техническа спецификация/ не се въвежда понятие „технологичен брак". Изложено е, че вида и спецификата на етиловия алкохол, при оперирането с него /преливане, претакане /декантиране/, пълнене, купажиране, филтриране, промяна в температурния режим и пр./ при неговото транспортиране и съхранение непрекъсната има естествени загуби /фири/. Според вещото лице, размера на тези загуби /фири/ зависи от интензивността и честотата на извършваните, дейности, от начина и условията на съхранение, вида и големината /обема/ на съдовете и материала от който са направени резервоарите за съхранение, дължината на тръбните пътища и всичко това влияе върху количеството на етиловия алкохол, като при неправилно манипулиране и съхранение води до завишени крайни загуби. В СТЕ е посочена нормативната база относно естествените фири - Наредба № 13а 10403, Таблица № 8 за пределно допустимите фири /загуби/ при съхранение, транспорт и манипулация на вина, оцет, високоалкохолни напитки и спирт.

На следващо място вещото лице сочи, че връзката между масата и обема на течностите се дава от формулата: G = V * плътността на материала, при температура 20 градуса Целзий или V =G делено на плътност, където: G - маса в kg. (g.); V - обем в м. куб. (cm.куб.); плътността в kg./dm. куб. (g/сm.куб.) Посочено е, че плътността на етиловия алкохол при идеални условия има стойност 0.8191 kg./dm.куб. (g/сm.куб.).

В СТЕ е посочено, че съгласно методологията за отчитане на количеството загуби /фири/ отчитаща и отразяваща спецификата на етиловия алкохол /спирт за хранителни цели/, последните са на база годишен процент и се изчисляват върху съхраняваното количество изразено в алкохолни градуси. Последното се получава като произведение от количеството етилов алкохол изразено в литри и алкохолното съдържание в обемни проценти /%vol/- алкохолни градуси. Според вещото лице за процеса на установяване на фирите се обхваща целия период на опериране с етилов алкохол и броя и вида на извършваните операции (започва от датата на произвеждане на етиловия алкохол /дестилат/ и складирането му в съдовете за съхранение и отлежаване и продължава до момента на бутилиране на готовата напитка). Изрично е посочено, че се разглеждат всички дейности и операции със етиловия алкохол, които поради спецификата на последния предизвикват естествени фири и влияят на крайното количество на продукта.

Вещото лице изяснява, че в смисъла на наредбата и естеството на загубите при работа с етилов алкохол /респективно винен дестилат/ се разглеждат понятия технологични загуби и фири /загуби и фири/ като в голям брой от източниците /учебници, ръководства, разяснителни писма/ се разглеждат като тъждествен. Посочва, че в широк смисъл може да се внесе уточнението, че фири са естественото качество на материалите /хранителни продукти, петролни деривати и др./ да губят от масата /обема си/ или качествените си характеристики, а технологичните загуби са свързани с целенасочено полезно действие /обработка, продължително съхранение/ с материалите влияещо на процеса на протичане на естествените загуби.

По трети въпрос СТЕ отговаря, че технологът като длъжностна характеристика със всички произтичащи от това отговорности има свобода при избор за определяне на метод /начин, подход/ по който технологичните загуби и фири да бъдат отчитани и отразявани в процеса на производство. Според експерта възможен, даващ коректни резултати и широко приложим в технологичната практика е подхода при който в крайния продукт се калкулират всички естествени фири и технологични загуби, като резултантна величина от последните не надвишава пределно допустимите стойности съгласно Приложение № 9, чл. 153 от ЗВСН.

         По четвърти въпрос е посочено, че при производството на гроздова ракия „Сливенска перла", дружеството издава Акт за купажирана и измерена наливна продукция и в документа са вписани вложените в процеса на купажиране количества и алкохолни градуси /приравнени към 65 об. % алкохол/ дестилат за ракия и дестилирана вода и количества и алкохолни градуси /приравнени към 40 обемни % алкохол/ на получения в резултат на производството краен продукт ракия „Сливенска перла". Изложено е, че при бутилиране на крайния продукт гроздова ракия „Сливенска перла" дружеството издава Акт за произведена и измерена готова бутилирана продукция, в който са отразени установени чрез измерване количество и алкохолен градус на вложената за бутилиране наливна гроздова ракия, обем бутилки, брой бутилки, количество и алкохолен градус бутилиран краен продукт гроздова ракия „Сливенска перла". Изрично е посочено, че технологични загуби и фири при извършване на технологичните манипулации при купажиране не са отразени, а количествата на вложените и получените крайни продукти /акцизни стоки/ са установени чрез измерване. Така крайното количество произведена ракия „Сливенска перла" в наливен вид, е измереното количество след извършените на всички операции и вързаните с тях технологични загуби в т.ч. не признатите технологични загуби в размер на 2.57%, реализирани в процеса на купажиране, но приложени /отчетени/ върху количеството, измерена произведена гроздова ракия вложена при бутилиране. Според вещото лице разликата в количеството вложена гроздова ракия за бутилиране и количеството бутилирана гроздова ракия отчита технологичните загуби, реализирани в процеса на купажиране отчетени количествено в литри.

Според СТЕ така отчитаните разлики са в границите на определените по „Техническа спецификация винена дестилатна спиртна напитка Гроздова ракия" ТС № 01-2016 заверена от МИЕ с Регистрационен № 95-00-221/1 от 23.08.2016г., съобразно изискването на чл. 142 от ЗВСН. Посочено е, че данните от технологичните документи и съставените актове в производствения процес са отразени в счетоводната документация съгласно изискванията на ЗСч и възприетия от дружеството счетоводен план.

В с.з. вещото лице Т. прави известни пояснения по изготвеното заключение, по конкретно: по стр.6 „технологични загуби и фири“; стр. 7 – че самият технолог не може да определи някакви параметри в количествено отношение на технологични загуби (не може да завишава определените по ЗАДС), но технологът е спазил изискванията на ЗАДС; стр.8 – в конкретния случай количеството на отчетените технологични загуби е в рамките на допуснатото в ЗАДС; стр.9 – за отделните операции с етиловия алкохол има документи, в които трябва да се отбелязват, проследяват да са видими тези естествени фири; стр.10 – в Технологичен картон или Технологична карта, която се води на технолога той отбелязва какво е изпълнил, т.е. какви манипулации е направил.

Съдът кредитира заключението в по-голямата му част като компетентно и безпристрастно изготвено, макар и оспорено от страна на процесуалния представите на ответника в частта по т.3 и т.4, с твърдение, че по т.4 отговорът е даден формално. Съдът не кредитира СТЕ, в частта в която вещото лице дава заключение за начина по който да бъдат документирани разходите от технологични загуби и фири.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя и след изготвяне на СТЕ, по делото е допусната и приета допълнителна ССЕ, при която вещото лице е изчислило и определило размера на дължимите акцизи при признати технологични загуби в размер на 2,57 % през процесните периоди, както следва: Дължим акциз за м.12.2016г. главница 280,74 лв. и лихва 59,73 лв.; Дължим акциз за м.01.2017г. главница 87,54 лв. и лихва 17,87 лв.; Дължим акциз за м.02.2017г. главница 169,48 лв. и лихва 33,27 лв.; Дължим акциз за м.03.2017г. главница 88,01 лв. и лихва 16,52 лв.; Дължим акциз за м.04.2017г. главница 159,04 лв. и лихва 28,55 лв.; Дължим акциз за м.05.2017г. главница 155,27 лв. и лихва 26,54 лв.; Дължим акциз за м.06.2017г. главница 75,28 лв. и лихва 12,23 лв.; Дължим акциз за м.07.2017г. главница 67,54 лв. и лихва 10,40 лв.; Дължим акциз за м.08.2017г. главница 0,00 лв.; Дължим акциз за м.09.2017г. главница 0,00 лв.; Дължим акциз за м.10.2017г. главница 0,00 лв.; Дължим акциз за м.11.2017г. главница 0,00 лв.; Дължим акциз за м.12.2017г. главница 0,00 лв.; Дължим акциз за м.01.2018г. главница 120,04 лв. и лихва 12,34 лв.; Дължим акциз за м.02.2018г.: няма произведено; Дължим акциз за м.03.2018г. главница 219,54 лв. и лихва 18,97 лв.; Дължим акциз за м.04.2018г. главница 89,98 лв. и лихва 7,02 лв.; Дължим акциз за м.05.2018г. главница 279,50 лв. и лихва 19,41 лв.; Дължим акциз за м.06.2018г. главница 111,57 лв. и лихва 6,82 лв.; Дължим акциз за м.07.2018г. главница 290,40 лв. и лихва 15,24 лв.

Съдът кредитира допълнителното заключение на ССЕ като математически изчисления, като компетентно и безпристрастно изготвено и неоспорено от страните.

От страна на жалбоподателя в хода на производството са представени писмени доказателства, по които е работило вещото лице при изготвянето на ССЕ /лист 1234 и сл./, а от страна на ответника освен административната преписка са представени и допълнителни изискани от съда документи /лист 1071 и сл./.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Между страните не се спори, а и от представените доказателства се установява, че дружеството-жалбоподател е регистрирано на основание чл.50 ал.1 ЗАДС с лиценз № 620 от 20.12.2016 г. като в лиценза са описани дейностите, които ще се осъществяват в данъчния склад, а именно: преработка на грозде и гроздова мъст, ферментация, стабилизация, купажиране и филтруване по отношение на вината, дестилиране и бутилиране на алкохолни напитки (ракии).

С обжалвания ревизионен акт, изменен с Решението на Директора а Агенция „Митници“, на ревизираното дружество са установени задължения за акциз по реда на чл.20 ал.2 т.8 от ЗАДС за данъчни периоди 21.12.2016г. – 30.11.2017г. и 01.01.2018г. – 31.07.2018г.в размер на 14 842,91 лв., ведно с начислени лихви за просрочие по чл.175 ал.1 от ДОПК.

Съгласно чл.20 ал.1 и ал.2 т.8 от ЗАДС задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление, като установяването на липси на стоки, за които се дължи акциз се счита за освобождаване на акцизни стоки.

Чл.25 ал.1 т.3 от ЗАДС (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) предвижда, че до освобождаване за потребление на акцизните стоки лицензираните складодържатели и регистрираните лица не дължат акциз при загуби от естествени фири вследствие на промяна на физико-химичните свойства при съхраняването и транспортирането на акцизни стоки, определени в рамките на установените норми за пределните размери на естествените фири с наредбата по ал. 2. Същата разпоредба, но в редакция доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г. (която също е приложима с оглед ревизирания период) гласи, че до освобождаване за потребление на акцизните стоки лицензираните складодържатели и регистрираните лица не дължат акциз при  загуби от естествени фири вследствие на промяна на физико-химичните свойства при съхраняването и транспортирането на акцизни стоки, определени в рамките на установените норми за пределните размери на естествените фири с наредбата по ал. 2 и при условие че същите са определени, отчетени и вписани в регистър "Дневник на складовата наличност" за лицензираните складодържатели и в отчетността на регистрираните лица по ред и начин, определени в правилника за прилагане на закона.

Съгласно чл.25 ал.2 от ЗАДС нормите на пределните размери на естествените фири на акцизните стоки се определят с наредба на министъра на финансите, като такава в случая е Наредба № 4 от 28.06.2006 г. за нормите на пределните размери на естествените фири на акцизните стоки, издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 57 от 14.07.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., която наредба определя нормите на пределните размери на естествените фири на акцизните стоки под режим отложено плащане на акциз, както и условията и редът за прилагането им. Съгласно чл.3 ал.2 от Наредбата, нормите на пределните размери на естествените фири при съхранение на акцизните стоки като алкохол и алкохолни продукти се прилагат при установени загуби в резултат на направена проверка (инвентаризация) в данъчен склад за всяка акцизна стока поотделно. За действителните количества на загубите по ал.1 и 2, които са в рамките на нормите на пределните размери на естествените фири, лицензираният складодържател не дължи акциз (ал.3).

         В случая ревизиращите са признали единствено допустими фири при бутилиране съгласно таблица №9 към чл.153 от ЗВСН – 0,5%, а решаващият орган приел, че при процеса на бутилирането на високоалкохолни напитки следва да бъдат признати и количествени загуби (фири) при извършването на манипулация „филтриране“, която манипулация е вписана е „Техническата спецификация винена дестилатна спиртна напитка Гроздова ракия“ ТС № 01-2016 заверена от МИЕ. Така на жалбоподателя са признати общо 0,9%  фири (0,4% при филтриране и 0,5% при бутилиране). От друга страна според жалбоподателя за целия процес на производство и бутилиране на напитката гроздова ракия, технологичните загуби/фири са 3,47%. Следователно спора между страните по същество се свежда до това, колко процента фири следва да се признаят на жалбоподателя, респективно ще дължи ли акциз и ако дължи в какъв размер.

В тази връзка следва да се съобрази разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗАДС, съгласно която производството на алкохол, алкохолни напитки включва обработката и преработката на всякакъв вид суровини и материали, в резултат на което се получават или опаковат акцизни стоки. А съгласно чл.39 от ППЗАДС, производството на алкохол и алкохолни напитки се извършва в съответствие със Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН) и нормативните актове за неговото прилагане.

Според чл.132 ал.1 от ЗВСН производство на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки с цел продажба се извършва от търговци, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по националното им законодателство, които са вписани в регистъра на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки. Съгласно чл.134 от ЗВСН производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, предназначени за продажба, се регистрират в Министерството на икономиката, като подават подробно изброени в  точки документи, сред които и техническа спецификация за производство на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати или спиртни напитки - два екземпляра (в т.4). Съгласно чл.142 от ЗВСН спазването на технологичните изисквания при производството на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се установява със заверяване на техническа спецификация за производство за съответния продукт. Както бе посочено по-горе в мотивите на настоящото решение, съобразно правилата на чл.142 от ЗВСН дружеството жалбоподател прилага „Техническа спецификация  винена дестилатна спиртна напитка Гроздова ракия“ ТС № 01-2016, заверена от МИЕ с рег. № 95-00-221/I от 23.08.2016 г. В т.8.3 от цитираната техническа спецификация е посочено, че технологичния процес при производството на Гроздова ракия включва довеждане на винен дестилат до 40.1 об. % алк. чрез добавяне на деминерализирана вода и по преценка на технолога и карамел, отлежаване в бъчви минимум 6 месеца. Приготвената гроздова ракия се предоставя за одобрение пред РДК, след което се бутилира. Бутилирането се извършва в отделение за бутилиране, където се проверява алкохолното съдържание и ако е необходимо се довежда до 40 об. % алк., следва експедиционно филтриране, пълнене, затваряне, етикетиране и облепване с акцизни бандероли.

 Според приетото по делото основно заключение на съдебно-счетоводната експертиза, при крайна бутилирана готова продукция гроздова ракия „Сливенска перла” общият сбор от невъзвратими фири е 3,47% по Техническата спецификация 2,32% по ЗАДС и 1,15% по Приложение № 9 към чл.153 от ЗВСН (0,50% при бутилиране +0,40% при филтриране +0,25% при прехвърляне съд в съд).

За да се изчисли процента фири, задължително трябва да се проследи целият  процес на производството на гроздова ракия „Сливенска перла"  и всяка една дейност включена в процеса.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           

В приетото по делото експертно заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира в по-голямата част, е дадена дефиниция на понятието декантиране, което според вещото лице в буквален превод означава преливам, претакам, отделям утайката, като декантирането е естествен процес на утаяване и разделяне на твърди и течни или на две не смесващи се течни фази, под въздействие на земната гравитация. Според вещото лице представлява физичен процес за отделяне на смеси и практически се извършва чрез отстраняване на течен слой, в който се съдържа утайка или течна компонента намираща се на повърхността или дъното на съда в зависимост от специфичното тегло. Целта е получаване на декант /течност без твърди частици/. За отстраняване на утайката експертът посоча, че се отнема /отлива, източва/ част от разтвора, което прави процеса на декантиране неизбежно свързан със загуба на продукт. Изготвената СТЕ дава дефиниция на купаж, купажиране (blending), като според експерта това е смесване на изходни материали /различни сортове вино, дестилат, вода/ вкусови и коригиращи компоненти /оцветители, аромати/ в определено съотношение, който процес се използва при производството на алкохолни напитки /високо алкохолни и вина/, безалкохолни напитки и други, и представлява необходим в повечето случаи неизбежен процес /технологична дейност, стадий, етап/ за получаването на краен продукт с определени качествени характеристики. Купажирането според вещото лице е важен етап от производството на вина и високо алкохолни напитки. Според СТЕ при производството на гроздова ракия „Сливенска перла" са извършени /съобразени/ дейностите /технологичните операции/ филтриране, декантиране, купажиране и бутилиране съгласно ЗАДС, ППЗАДС и ЗВСН. Нещо повече, вещото лице посочва, че извършването на тези технологични дейности е безусловно необходимо за протичане на технологичния процес, за получаване на годен за употреба и отговарящ на качествените характеристики краен продукт и не е свързано с желание или нежелание те да бъдат приложени. Следователно за да получи крайния продукт гроздова ракия „Сливенска перла", жалбоподателят несъмнено е изпълнил тези процеси. На следващо място СТЕ посочва, че при производственият процес на гроздова ракия, прилагането на последователността от отделните технологични операции следват процесите на дестилация, съхранение, отлежаване, нормализиране и бутилиране. За пълнота следва да се отбележи, че според СТЕ в практиката и конкретно в процесния случай където обект на анализ е производство, обработка, съхранение и отлежаване на винен дестилат, и производство на гроздова ракия никъде в нормативната база не се въвежда понятие „технологичен брак". Уточнено е, че при работа с етилов алкохол /респективно винен дестилат/ се разглеждат понятия технологични загуби и фири /загуби и фири/ като в голям брой от източниците /учебници, ръководства, разяснителни писма/ се разглеждат като тъждествен. Ето защо навсякъде, където вещото лице по назначената основна и допълнителна ССЕ говори за технологичен брак, настоящия съд ще разглежда като загуби/фири.

Според чл.153 от ЗВСН, допустимите размери на загуби при манипулации на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се определят съгласно приложение № 9. Съгласно цитираното приложение количеството загуби/фири при манипулации за спиртни напитки е: за филтруване – 0,40%; за прехвърляне от съд в съд – 0,25%; за купажиране – 0,37% и за бутилиране – 0,50%. Или общо 1,52%.

Вещото лице по приетата СТЕ посочва, че вида и спецификата на етиловия алкохол, при оперирането с него /преливане, претакане /декантиране/, пълнене, купажиране, филтриране, промяна в температурния режим и пр./ при неговото транспортиране и съхранение непрекъснато има естествени загуби /фири/, чийто размер зависи от интензивността и честотата на извършваните, дейности, от начина и условията на съхранение, вида и големината /обема/ на съдовете и материала от който са направени резервоарите за съхранение, дължината на тръбните пътища и всичко това влияе върху количеството на етиловия алкохол, като при неправилно манипулиране и съхранение води до завишени крайни загуби. СТЕ посочва, че  технологът като длъжностна характеристика със всички произтичащи от това отговорности има свобода при избор за определяне на метод /начин, подход/ по който технологичните загуби и фири да бъдат отчитани и отразявани в процеса на производство. Според вещото лице възможен, даващ коректни резултати и широко приложим в технологичната практика е подходът при който в крайния продукт се калкулират всички естествени фири и технологични загуби, като резултатна величина от последните не надвишава пределно допустимите стойности съгласно Приложение № 9, чл. 153 от ЗВСН.

Съдът не кредитира СТЕ, в частта в която вещото лице посочва, че  не съществува легален регламент определящ императивни предписания за начина,  по който да бъдат документирани разходите от технологични загуби и фири. Съгласно чл.76 ал.2 от Правилника за прилагане на ЗАДС, лицензираните складодържатели задължително водят регистър "Дневник на складовата наличност", в който съгласно т.4 вписват данни за количество на загубите от естествени фири по време на съхранението и при транспортирането на изведените от данъчния склад акцизни стоки. А съгласно чл.78 ал.1 от същия правилник,  в края на всеки данъчен период, в края на всяка календарна година, както и на датата на прекратяването на лиценза се прави рекапитулация на регистъра "Дневник на складовата наличност". Съдът изразява принципно съгласие със СТЕ, че отчитането /отразяването/ на технологичните загуби и естествени фири в технологичната документация, включително в актовете за произведена и измерена готова продукция, е един от възможните начини /подходи/ и има препоръчителен характер и се прилага с цел технологична последователност на отчитане на загубите в процеса на обработка и бутилиране на спиртната напитка.

Няма спор по делото, а и видно от приложените по делото доказателства, че при производството на гроздова ракия „Сливенска перла", дружеството жалбоподател издава Акт за купажирана и измерена наливна продукция и в документа са вписани вложените в процеса на купажиране количества и алкохолни градуси /приравнени към 65 об. % алкохол/ дестилат за ракия и дестилирана вода и количества и алкохолни градуси /приравнени към 40 обемни % алкохол/ на получения в резултат на производството краен продукт ракия „Сливенска перла". Няма спор и че при бутилиране на крайният продукт гроздова ракия „Сливенска перла" дружеството издава Акт за произведена и измерена готова бутилирана продукция, в който са отразени установени чрез измерване количество и алкохолен градус на вложената за бутилиране наливна гроздова ракия, обем бутилки, брой бутилки, количество и алкохолен градус бутилиран краен продукт гроздова ракия „Сливенска перла". Според приетата по делото СТЕ, а и видно от приложените по преписката документи, технологични загуби и фири при извършване на технологичните манипулации при купажиране не са отразени, а количествата на вложените и получените крайни продукти /акцизни стоки/ са установени чрез измерване. Крайното количество произведена ракия „Сливенска перла" в наливен вид, е измереното количество след извършените на всички операции и вързаните с тях технологични загуби в т.ч. не признатите технологични загуби в размер на 2.57%, реализирани в процеса на купажиране, но приложени /отчетени/ върху количеството, измерена произведена гроздова ракия вложена при бутилиране. Според СТЕ разликата в количеството вложена гроздова ракия за бутилиране и количеството бутилирана гроздова ракия отчита технологичните загуби, реализирани в процеса на купажиране, отчетени количествено в литри. Следва да се има предвид, че според СТЕ така отчитаните разлики са в границите на определените по „Техническа спецификация винена дестилатна спиртна напитка Гроздова ракия" ТС № 01-2016 заверена от МИЕ с Регистрационен № 95-00-221/1 от 23.08.2016г., съобразно изискването на чл.142 от ЗВСН. Пак според СТЕ, данните от технологичните документи и съставените актове в производствения процес са отразени в счетоводната документация съгласно изискванията на ЗСч и възприетия от дружеството счетоводен план. В този ред на мисли според ССЕ в нито един от издадените от жалбоподателя Актове за производство и за купажиране на гроздова ракия „Сливенска перла” няма отразени загуби/фири като процент, а в тях са посочени количествата входни материали и количествата произведена готова продукция. Пак според ССЕ счетоводното отразяване на технологичния брак при жалбоподателя е отчетен като вложен материал и се установява по счетоводните кореспонденции на сметки 601 „Разходи за материали”, сметка 611 „Разходи за основана дейност” и сметка 303 „Готова продукция”, където стойността на разходите се обвързват със себестойността на готовия продукт, което се установява от предоставените по време на проверката Счетоводни регистри „Вложени материали по продукти-аналитични счетоводни операции” за процесния период 01.12.2016г.-31.07.2018г.

По отношение на отразяването на количествата на вложените и получени акцизни стоки, ССЕ посочва, че същите са отразени в документи в горепосочените Актове за КУПАЖИРАНА и измерена наливна продукция, в които е посочено дестилат за Сливенска Перла количества в литра при 65 об.%, омекотена вода количества в литра и произведени количества в литри акцизен продукт Ракия „Сливенска перла” при 40 об.% и въпреки, че в тези актове за купажиране няма посочени данни за загуби/фири като число и процент, то те са счетоводно обхванати по счетоводните връзки и кореспонденции на сметки 601 „Разходи за материали”, сметка 611 „Разходи за основана дейност” и сметка 303 „Готова продукция”. Посочва, че количествата на вложените и получени акцизни стоки са отразени и счетоводно в предоставените по време на проверката Счетоводни регистри „Вложени материали по продукти-аналитични счетоводни операции” за процесния период 01.12.2016г.-31.07.2018г. Според ССЕ в Актовете за произведена и измерена готова бутилирана продукция, дружеството-жалбоподател е отразило вложеното количество за бутилиране и бутилираното количество, като чрез измерване се установяват и действителните технологични загуби/фири (подробно описани по месеци с посочени общо загубите/фирите за Ракия „Сливенска перла над 2 л.”). Според експертизата в издадените Актове от жалбоподателя количествата гроздова ракия, вложени за бутилиране не отговарят на количествата бутилирана гроздова ракия - има разлики, които се дължат на действителните технологични загуби/фири, които се движат в границите до 3,47%, като описаните технологични манипулации по месеци не надвишават допустимите пределни размери на загуби от фири в общ размер на 3,47%, като фирите са изчислени на база вложено количество дестилат и ракия за бутилиране. Според ССЕ жалбоподателят, в актовете за купажирана и измерена наливна продукция, посочва количеството на дестилат „Сливенска перла” в литри при 65 об.%, количеството дестилирана вода  в литри и количеството произведен в литри акцизен продукт Ракия „Сливенска перла” при 40 об.%, като в произведените литри се съдържат тези 2,32 % технологичен брак, съгласно заверената техническа спецификация в т.8.2 „Разходни норми“, но в Актовете за купажиране няма данни за тези фири (лист 785) и в Актовете за произведена и измерена готова бутилирана продукция Ракия „Сливенска перла над 2 л.” посочва вложено количество литри за бутилиране при 40 об.% алк. и литрите бутилирано количество при 40 об.% алк., като никъде не отбелязва 1,15% фири при бутилиране на готовата продукция по т.8.3 „Технологичен процес“.

Тук е мястото да се отбележи, че доколкото според ССЕ в Дневник на складовата наличност на дружеството - жалбоподател няма отразени загуби/фири като процент, безспорно е налице нарушение на чл.76 ал.2 от Правилника за прилагане на ЗАДС, според който лицензираните складодържатели задължително водят регистър "Дневник на складовата наличност", в който съгласно т.4 вписват данни за количество на загубите от естествени фири по време на съхранението и при транспортирането на изведените от данъчния склад акцизни стоки. Но от друга страна фирите това, че фирите не надлежно документирани по актове, не означава, че те не съществуват. Още повече, че според ССЕ счетоводното отразяване на технологичния брак при жалбоподателя се установява по счетоводните връзки и кореспонденции на сметки 601 „Разходи за материали”, сметка 611 „Разходи за основана дейност” и сметка 303 „Готова продукция”, където стойността на разходите се обвързват със себестойността на готовия продукт, което според експерта се потвърждава от предоставените по време на проверката Счетоводни регистри „Вложени материали по продукти-аналитични счетоводни операции” за процесния период 01.12.2016г.-31.07.2018г.

От всичко изложено Съдът намира, че неправилно митническите органи не са признали 0,25% за прехвърляне от един съд в друг съд по Приложение № 9 към чл.153 от ЗВСН, както и технологичния брак по ЗАДС от 2,32% определен в техническата спецификация, съобразно чл.25, ал.1, т.4 от ЗАДС, която техническата спецификация в случая е утвърдена от Министерството на икономиката. Установи се по делото, че общият размер на технологичните загуби при производството на ракия „Сливенска перла" е 2,57 %. Съгласно приетата по делото допълнителна ССЕ, размерът на дължимите акцизи, при признати технологични загуби в размер на 2,57 % през процесните периоди, е както следва: Дължим акциз за м.12.2016г. главница 280,74 лв. и лихва 59,73 лв.; Дължим акциз за м.01.2017г. главница 87,54 лв. и лихва 17,87 лв.; Дължим акциз за м.02.2017г. главница 169,48 лв. и лихва 33,27 лв.; Дължим акциз за м.03.2017г. главница 88,01 лв. и лихва 16,52 лв.; Дължим акциз за м.04.2017г. главница 159,04 лв. и лихва 28,55 лв.; Дължим акциз за м.05.2017г. главница 155,27 лв. и лихва 26,54 лв.; Дължим акциз за м.06.2017г. главница 75,28 лв. и лихва 12,23 лв.; Дължим акциз за м.07.2017г. главница 67,54 лв. и лихва 10,40 лв.; Дължим акциз за м.08.2017г. главница 0,00 лв.; Дължим акциз за м.09.2017г. главница 0,00 лв.; Дължим акциз за м.10.2017г. главница 0,00 лв.; Дължим акциз за м.11.2017г. главница 0,00 лв.; Дължим акциз за м.12.2017г. главница 0,00 лв.; Дължим акциз за м.01.2018г. главница 120,04 лв. и лихва 12,34 лв.; Дължим акциз за м.02.2018г.: няма произведено; Дължим акциз за м.03.2018г. главница 219,54 лв. и лихва 18,97 лв.; Дължим акциз за м.04.2018г. главница 89,98 лв. и лихва 7,02 лв.; Дължим акциз за м.05.2018г. главница 279,50 лв. и лихва 19,41 лв.; Дължим акциз за м.06.2018г. главница 111,57 лв. и лихва 6,82 лв.; Дължим акциз за м.07.2018г. главница 290,40 лв. и лихва 15,24 лв. Или общо главници в размер на 2 193,93 лв. и лихви в размер на 284,91 лв. за данъчни периоди 21.12.2016г. – 30.11.2017г. и 01.01.2018г. – 31.07.2018г.

Поради изложеното, съдът намира жалбата за частично основателна и при така изложените аргументи, обжалваният РА изменен с Решение №Р-489/32-139127 от 13.05.2019г. на Директора на Агенция Митници, с което на  жалбоподателя е установено задължение за акциз, на основание чл.20 ал.2 т.8 от ЗАДС, в размер на 14 842,91 лв., ведно със съответната лихва за просрочие, следва да бъде изменен, съобразно изготвеното по делото допълнително заключение на ССЕ: -Дължим акциз за м.12.2016г. главница 280,74 лв. и лихва 59,73 лв.

-Дължим акциз за м.01.2017г. главница 87,54 лв. и лихва 17,87 лв.

-Дължим акциз за м.02.2017г. главница 169,48 лв. и лихва 33,27 лв.

-Дължим акциз за м.03.2017г. главница 88,01 лв. и лихва 16,52 лв.

-Дължим акциз за м.04.2017г. главница 159,04 лв. и лихва 28,55 лв.

-Дължим акциз за м.05.2017г. главница 155,27 лв. и лихва 26,54 лв.

-Дължим акциз за м.06.2017г. главница 75,28 лв. и лихва 12,23 лв.

-Дължим акциз за м.07.2017г. главница 67,54 лв. и лихва 10,40 лв.

-Дължим акциз за м.08.2017г. главница 0,00 лв.

-Дължим акциз за м.09.2017г. главница 0,00 лв.

-Дължим акциз за м.10.2017г. главница 0,00 лв.

-Дължим акциз за м.11.2017г. главница 0,00 лв.

-Дължим акциз за м.12.2017г. главница 0,00 лв.

-Дължим акциз за м.01.2018г. главница 120,04 лв. и лихва 12,34 лв.

-Дължим акциз за м.02.2018г.: няма произведено.

-Дължим акциз за м.03.2018г. главница 219,54 лв. и лихва 18,97 лв.

-Дължим акциз за м.04.2018г. главница 89,98 лв. и лихва 7,02 лв.

-Дължим акциз за м.05.2018г. главница 279,50 лв. и лихва 19,41 лв.

-Дължим акциз за м.06.2018г. главница 111,57 лв. и лихва 6,82 лв.

-Дължим акциз за м.07.2018г. главница 290,40 лв. и лихва 15,24 лв.

Главница в размер на 2 193,93 лв.; лихва в размер на 284,91 лв.

При този изход на делото и своевременно направените искания, на страните по делото следва да бъдат присъдени направените от тях разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата. Съгласно представения списък с разноските на л. 1546 жалбоподателят е заявил претенция за заплащане на разноски в общ размер на 2340 лева, от които 1000лв. за адвокатско възнаграждение (л.1064 – договор за правна защита и съдействие) и 1340 лв.  - депозити за вещи лица.

При направените изчисления, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 994,12лв. (хиляда деветстотин деветдесет и четири лева и дванадесет стотинки).

На основание чл. 161 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата. Изчислено съобразно разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото възлиза на 144,15лв. (сто четиридесет и четири лева и петнадесет стотинки).

 По отношение на разходите за командировка за открито съдебно заседание на процесуалния представител на ответника, следва да се отбележи, че същите не са разноски по делото и не следва да се присъждат.

По компенсация, ответникът следва да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 1849,97лв. (хиляда осемстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки) разноски по делото.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Съдът, ХV състав

 

Р    Е    Ш    И    :

 

            ИЗМЕНЯ по жалбата на „ВИНИ СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя П.А., Ревизионен акт № BG003000-PK19-РА1 от 19.02.2019г., издаден от Г.К.Г., с.д. директор на ТД Тракийска и  П.Л.П., главен експерт в отдел „Акцизна дейност“, сектор „Проверки  и ревизии“, ТД Тракийска – ръководител ревизия, изменен с Решение № Р-489/32-139127 от 13.05.2019г. на Директора на Агенция Митници, като намалява размерът на главницата на установеното задължение за акциз, на основание чл.20 ал.2 т.8 от ЗАДС, от 14 842,91 лв. на 2 193,93 лв.  и размерът на прилежащите лихви на 284,91 лв.

   ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „ВИНИ СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя П.А., сумата в размер на 1849,97лв. (хиляда осемстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки) разноски по делото, изчислени по съразмерност и компенсация.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  /П/