Решение по дело №2241/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на Д. Я. Ч., чрез процесуален представител адв. К. К., против Решение № 1013/18.10.2023г., постановено по НАХД № 1068/2023г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е потвърдено наказателно постановление № 22-0346-000250/20.10.2022г. на Н. Г. към ОДМВР Бургас, РУ Созопол, с което на Д. Я. Ч., [ЕГН], за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Според него, по делото не е доказан отказ за проверка за алкохол с техническо средство. Освен това намира, че съдът не е отчел разпоредбата на чл.15, ал.5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което е направил незаконосъобразен извод за доказаност на нарушението.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител адв.К., поддържа жалбата и направените с нея, искания.

Ответникът Н. Г. към ОДМВР Бургас, РУ Созопол не се явява и не изпраща представител. Не изразява становище по същество на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционният съд е приел за установени следните факти:

„На 26.09.2022г. св. Ф. М., св. А. А. и св. Д. С. изпълнявали служебни задължения като спирали автомобили движещи се по пътя Малко Търново – Бургас във връзка с бежанския поток като били разположени на КПП [населено място]. Св. А. А. спрял за проверка МПС „Рено”, тъй като му направило впечатление, че автомобилът ту гаснел, ту потеглял, а освен това отговарял на търсения профил и му подал стоп-палка, когато приближил, за да се извърши проверка. Като водач бил установен жалбоподателят Д. Ч. Н. св. А. му направило впечатление, че водача може да е в нетрезво състояние и затова били извикани служители на КАТ. На място пристигнал свидетеля Г. Д., който разяснил възможността на Ч. да бъде тестван за употреба на алкохол, като Ч. се съгласил проверка да бъде извършена с Дрегер, но когато издишвал въздух не подавал достатъчно количество въздух, издишал през носа и свидетелят заявява относно Ч. „правеше се, че надува”. Св. Деспов след като извършил няколко неуспешни опита да се отчете резултат от теста с Дрегер, приел, че следва да се издаде талон за медицинско изследване на Ч., в който посочил техническото средство и разпоредил да се даде кръвна проба като разяснил възможността да се извърши изследването и връчил талон за изследване, който Ч. отказал да получи. Отказът е удостоверен с подписа на един свидетел Д. С.. Талонът бил връчен в 01 часа и 45 мин като св. Деспов уведомил Ч., че трябва да се яви до 120 мин. от връчването на талона в ФСМП [населено място] до 120 мин. Св. Деспов заедно с колегата си Д. Д. отишли в МЦ в Созопол, за да изчакат явяването на Ч., но той се явил след определеното за това време. Видно от отбелязването на гърба на талона св. Г. вписал, че лицето се е явило в 04:25 часа, т.е. след времето определено в талона за медицинско изследване. За извършената проверка и това, че лицето отказва да бъде тестван за употреба на алкохол бил съставен АУАН за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, който Ч. отказал да получи, което е удостоверено с подписа на един свидетел Д. Д..“.

Съдът е дал вяра на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, като е посочил, че само в показанията на св. С. се съдържа индикация, че до пристигането на органите на КАТ Ч. е бил с белезници, поради което е приел този факт за недоказан.

Приел е, че остава изолирана защитната теза на жалбоподателя, че не е отказвал да дава проба, тъй като еднопосочно се установява, че не е издишал достатъчно въздух, за да се извърши изследването с Алкотест дрегер и въпреки многократните опити и обяснения на проверяващите не е дал според указанията въздух, за да се извърши тест с Дрегер за установяване на наличие или липса на алкохол в кръвта, а след това не се е явил и в определения час, за да даде кръв за анализ.

Въз основа на тези факти е преценил, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че материалния закон е приложен правилно, като е приел, че деянието е съставомерно по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Този извод е направил и въз основата на анализ на разпоредбите на чл. 2 и чл.6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (наричана по долу Наредбата). Съдът само е посочил нормата на чл.15, ал.5 от Наредбата без да обсъди приложимостта й в случая.

Според първоинстанционният съд водачът е следвало да се яви за вземане на кръвна проба в срока, посочен в талона за изследване и като не се е явил в този срок не е изпълнил предписанието за изследване.

Настоящият състав на съда намира, че при правилно установени факти неправилно е приложен материалния закон в следствие на преценка за липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство.

Вярно е,че талонът за медицинско изследване е връчен при удостоверен с подписа на свидетел отказ от получаване.

Този талон в крайна сметка обаче се е намирал у проверяваното лице, което го е представило при явяването с МЦ в Созопол. Върху талона медицинският специалист от Центъра е направил отбелязване, че „лицето не се яви за кръвна проба в определения в талона час.Яви се 04,25ч.“

Фактът, че проверяваният водач въпреки закъснението ( следвало е да се яви до 3,45ч) се е явил в медицинския център е доказан както със свидетелски показания, така и с отбелязването върху талона за изследване.

Отделно от това св. Г., в показанията си сочи, че проверяваното лице се е явило за даване на кръвна проба, но по нареждане на полицейските служители такава не е взета.

Разпоредбата на чл.6 от Наредбата урежда реда, по който следва да бъде извършено изследването на кръвта, като регламентира и срока за явяване на лицето в съответното здравно заведение.

Неявяването обаче в посочения, в талона за изследване, срок не преклудира изобщо възможността за вземане на кръвна проба и впоследствие за извършване на изследването.

Разпоредбата на чл.15, ал.5 от Наредбата предвижда, че вземането на кръв и урина за изследване за концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване. При невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето и часа на вземането.

В случая по делото е доказана обективна невъзможност за вземане на кръв в посочения в талона срок.

Настоящият касатор към момента на издаване на талона за изследване(1,45ч.) се е намирал в района на [населено място], не бил откаран до медицинското заведение от полицейстките служители и е следвало да организира транспорт, който да осигури явяването му. Обадил се е на свой приятел св. С., който да го закара. Св.С. сочи, че е тръгнал от Поморие в 2.00ч. и е пристигнал в [населено място] в 3.00ч., след което закарал Ч. до Созопол към 4.00ч.

При това положение медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 е следвало да вземе кръвта, като отрази причините за забавянето и часа на вземането. Това е така, защото момента на вземане на кръвната проба е от съществено значение за методиката, по която ще бъде извършено самото изследване.

В случая това задължение не е било изпълнено от медицинския специалист по нареждане на полицейските служители, което нареждане по същество е неправомерно.

По този начин проверяваното лице е било лишено от възможността да реализира правото си на защита, като даде кръв за изследване, след като не е било тествано с техническо средство, с цел да бъдат установени наличието или липсата на алкохол в кръвта.

Допуснатото нарушение на процесуалното правило на чл.15, ал.5 от Наредбата е съществено. Поради това наказателното постановление като незаконосъобразно е следвало да бъде отменено.

Като е постановил резултат, различен от посочения първоинстанционният съд неправилно е приложил материални закон.

Затова обжалваното решение следва да бъде отменено, а по същество- да бъде отменено и наказателното постановление.

С оглед изложеното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1013/18.10.2023г., постановено по НАХД № 1068/2023г. по опис на Районен съд гр. Бургас И В. Н. П.:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0346-000250/20.10.2022г. на Н. Г. към ОДМВР Бургас, РУ Созопол, с което на Д. Я. Ч., [ЕГН], за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.