Р Е Ш Е Н И Е
№ 765 27.02.2020
г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.
дело № 4730 по
описа на БРС за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А.“, рег.
№ ********* – Търговски фирмен регистър на Париж, Франция, упражняващо дейност
в България чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“, ЕИК – *********, против Н.Д.Г. за
установяване на дължимост от ответника на суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС.
С
определение № 7236/16.09.2019 г. на ответника е назначен особен представител,
като за такъв АК – Бургас определя адвокат Г.К., който депозира отговор на
исковата молба.
В
съдебно заседание процесуален
представител на ищцовото дружество
не се явява. Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по
същество, депозира писмено становище, с което моли съда да уважи претенциите и
да присъди на страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание особеният
представител на ответника моли съда да отхвърли претенциите.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Считано от 31.01.2018 г. ищецът е универсален
правоприемник на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД,
ЕИК *********.
На 04.02.2015 г. между заличения
търговец и Г.
е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-*** (за краткост Договора). Според т.12 от Договора
кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с
максимален кредитен лимит до 10 000 лева. Кредиторът ще издаде и достави
картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по
договора за кредит. Във всеки случай издаването на кредитната карта ще бъде не
по-късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по кредита. Всички
задължения, свързани с ползването на платежния инструмент, ще възникнат само
след активирането му.
Според
т.14 от Договора всяка трансакция
с кредитната карта, чрез въвеждане на ПИН, представлява усвояване по договор за
револвиращ потребителски кредит. В т.
15 от Договора е посочено, че
контрактът е безсрочен и не се влияе от срока на валидност на платежния
инструмент. Съгласно т.16 от Договора за ползването
на кредитния лимит кредитополучателят се задължава да заплаща годишна лихва
върху усвоената част от кредита, както и такси за ползване на картата, като
техният размер ще бъде визиран в приложението по т.21 от договора и кредиторът
може да преразглежда техните стойности всеки месец (т.19) със задължение да
обяви промените на интернет страницата си. Всяка трансакция от
кредитополучателя след изнасяне на информацията, се третира като съгласие с
новите условия. В т.
21 е посочено, че приложението се явява неразделна част от договора и следва да
съдържа всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за
активиране на картата, и ще бъде връчено на заемополучателя заедно с платежния
инструмент.
По делото е прието като доказателство
Приложение към договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-*** (за краткост Приложението),
в което е посочено, че на Г.
се предоставя кредитна карта
CARD – *** с лимит от 1 000 лева,
при годишна лихва и такси за ползване, посочени в този документ. В т. 17 от Приложението са визирани
параметрите на револвиращия кредит досежно лихвен процент, ГПР, такси и др. Приложението е подписано само от представител
на търговеца.
От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза се установява, че ищцовото дружество превежда
по сметка на ответника в Централна кооперативна банка сумата от 1000 лева с
посочено основание „съгласно договор CARD – ***“. Тази сума е усвоена от ответника, като той плаща
(връща) 740 лева от тях. Ищецът начислява: 174,61 лева месечни лихви; 48,28
лева застраховки; 48 лева месечни такси.
На
20.02.2019 г. ищцовото дружество
входира в БРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Г., по което е образувано
ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на съда.
На 21.02.2019 г. съдът издава
заповед за изпълнение № ***,
с която разпорежда Г.
(ответник в настоящото дело) да заплати на дружеството следните суми: 433,43 лева главница, дължима по договор
за револвиращ потребителски кредит, предоставен по кредитна карта MasterCard
№ CARD – ***, активирана на 13.06.2017 г.; 97,46 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода 01.03.2018 г. – 06.08.2018 г.;
22,85 лева, представляваща мораторна лихва за периода 06.08.2018 г. – 14.02.2019
г.; законната лихва върху главницата от 20.02.2019 г. до окончателното й
изплащане.
Тъй като длъжникът е уведомен за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК,
заявителят предявява установителни искове за вземанията
си пред БРС, по които
е образувано настоящото производство.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Ищецът
е предявил в условията на обективно
кумулативно съединяване три установителни иска с правно основание чл.422,
вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.9 от ЗПК.
Според
чл.
9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Съгласно чл. 10
от ЗПК този вид договор се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от
страните по договора.
Тези изисквания са спазени само по отношение на договора
за потребителски паричен кредит. Точки от 12 до 21 от Договора имат характер на
съгласие от страна на длъжника да получи предложение за сключване на договор за
револвиращ потребителски кредит. Това е така, защото в тях няма конкретизация
на същественото съдържание на бъдещия договор. Нещо повече, изрично се посочва,
че това съдържание ще намери място в Приложението. Приемането на Приложението
следва да стане изрично – чрез подпис върху него или чрез писмо до кредитора, в
което длъжникът обективира волята си, че е съгласен с тези условия. Такова
приемане не е налице.
От заключението на вещото лице следва, че кредитната
карта е активирана и сумата е усвоена на 12.07.2017 г. В този смисъл Г. приема
предложението на кредитора, обективирано в Приложението, с конклудентни
действия, поради което писмената форма на договора не е спазена и на основание
чл.22 от ЗПК договорът за револвиращ потребителски кредит е недействителен. В
този случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихви или други разходи по кредита – чл. 23 от ЗПК. Разпоредбата
е израз на общия принцип, че когато един
договор бъде обявен за недействителен, всеки е длъжен да върне на другата
страна това, което реално е получил по него, за да не се допусне неоснователно
обогатяване – в
случая чистата стойност на кредита, но не и лихвите и надбавките към нея.
Установи се, че ответникът е усвоил сума в размер на 1000
лева, като е погасил такава в размер на 740 лева, която следва да бъде отнесена
към погасяване именно на усвоената сума от 1000 лева. Следователно, Г. дължи
главница в размер на 260 лева, като до този размер искът за главница следва да
бъде уважен, а в останалата част до пълния претендиран размер от 433,43 лева
отхвърлен. Отхвърлени следва да бъдат исковете за присъждане на възнаградителна
и на мораторна лихви.
Тук се налага следното уточнение:
В исковата молба дружеството прави искане, заявено в
условията на евентуалност, ако установителните искове бъдат отхвърлени поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът да се
произнесе по осъдителни искове за същите суми за главница, възнаградителна и
мораторна лихви. Както вече се посочи, съдът прие, че договорът за револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта е недействителен, поради
което не подлежи на изследване въпросът дали кредитът е обявен за предсрочно
изискуем. Ето защо не се е сбъднало процесуалното условие за произнасяне по
евентуалните осъдителни искове.
По въпроса за
разноските:
С оглед изхода на делото на ищцовото
дружество се дължат разноски в заповедното производство в размер на 35,22 лева, част от заплатената държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съответна на уважената част от исковете.
Ищцовото
дружество претендира като разноски
в исковото производство юрисконсултско
възнаграждение и заплатените суми за допълнителна
държавна такса
от 125 лева, възнаграждение за особения представител в размер на 250 лева и
възнаграждение за вещото лице по съдебно-икономическата експертиза в размер на
180 лева. Съдът намира за справедлив размер на юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева на основание
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ с оглед
фактическата
и правна сложност на казуса. В
този смисъл и с оглед изхода на делото, Г.
следва да заплати разноски на ищцовото дружество в настоящото производство в
размер на 307,55 лева, съответен на
уважената част от претенциите.
Ответникът не е направил искане за присъждане на
разноски, поради което такива не му се дължат.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по делото, че Н.Д.Г., ЕГН – **********, дължи
на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, рег. № ********* – Търговски фирмен регистър на Париж,
Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон
България“, ЕИК – *********, сумата от 260 (двеста и шестдесет) лева, представляваща
дължима главница по револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта CARD – ***, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 20.02.2019 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния
претендиран размер от 433,43 лева (четиристотин тридесет и три лева и четиридесет и три
стотинки).
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А.“, рег.
№ ********* – Търговски фирмен регистър на Париж, Франция, упражняващо дейност
в България чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“, ЕИК – *********, против Н.Д.Г.,
ЕГН – **********, искове за приемане за установено, че Г. дължи на дружеството
следните суми: 97,46 лева (деветдесет и седем лева и четиридесет и шест
стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода 01.03.2018 г. –
06.08.2018 г. по револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта CARD
– ***; 22,85 лева (двадесет и два лева и осемдесет и пет
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 06.08.2018 г. до
14.02.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА
Н.Д.Г., ЕГН – **********, да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, рег. № ********* – Търговски фирмен регистър на Париж,
Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон
България“, ЕИК – *********, следните суми: 35,22 лева (тридесет и пет лева и двадесет и две стотинки),
представляваща разноски по ч.гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС; 307,55 лева (триста и седем лева и петдесет и пет
стотинки), представляваща разноски в настоящото
производство, и двете суми съобразно
уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала! ММ