№ 298
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Колев
при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №
20211100902197 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.266, ал.1
ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „О.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „****,
офис 1-2, представлявано от управителя З.А., чрез адв. В. И., твърди, че на 16.08.2018 г.
сключил договор за покупко-продажба и монтаж на оборудване с ответното дружество
„Ф+С-А.“ ООД. Поддържа, че съгласно сключения договор „О.“ ЕООД, в качеството си на
продавач, се е задължил да продаде, достави и пусне в експлоатация оборудване на силозно
стопанство на обект в с.Ветрино, общ.Ветрино, област Варна, а „Ф+С-А.“ ООД, в
качеството си на купувач, следвало да закупи и получи доставеното оборудване, съгласно
приложена спецификация, представляваща приложение 1 към договора, като заплати сума в
общ размер на 25 800 евро с ДДС. Ищецът сочи, че в изпълнение на договора ответникът
авансово заплатил 50% от общата цена или 10 750 евро без ДДС (25 230,20 лева с ДДС).
В исковата молба се излагат твърдения, че впоследствие страните устно се договорили „О.”
ЕООД да изгради на обекта на „Ф+С-А.“ ООД в село Ветрино силоза, явяващо се възлагане
за извършване на допълнителна работа по самия договор(Молба-уточнение от 03.05.2022
г.), т.е. изменение на същия, като ищецът следвало да плати на строителя, а ответникът
следвало да плати за строителството. С цел изпълнение на уговореното, ищецът твърди, че
сключил договор с „Г.И.Г.” ООД, с предмет строително-монтажни работи и доставки, за
което заплатил на посоченото дружество сумата от 14 340,70 лева с ДДС, но поради
направена от него отстъпка му се дължи 11 939,59 лв.
Ищецът поддържа, че издал фактура № ********** от 06.06.2019 г. на „Ф+С-А.“ ООД за
сумата в размер на 37 169,80 лева, представляваща цената с отстъпка на оборудването,
1
предоставено и прието от ответника, съгласно условията на договора от 16.08.2018 г. и в
съответствие с приложени приемо-предавателни протоколи. Твърди, че по тази фактура
ответникът заплатил само сумата от 12 000 лева, а остатъкът в размер на 25 169,80 лева
претендира в настоящото производство, както следва: 11 939,59 лв., явяваща се уговорената
между страните намалена сума, представляваща стойността на допълнителните СМР, както
и 13 230,21 лв. незаплатена част от договора или общо 25 169, 80 лв.. Поддържа, че
посоченото задължение е следвало да бъде заплатено в сроковете съгласно чл. 8 от договора.
Съгласно твърденията на ищеца, на осн. чл. 18, ал. 1 от договора, длъжникът се е задължил
при неизпълнение на задълженията си да заплати на „О.“ ЕООД неустойка за забава в
размер на 0.1% от дължимата цена за всеки ден закъснение, но не повече от 30% от
дължимата цена, поради което претендира неустойка в размер на 7550,94 лева.
Твърди, че с ответника уговорили с чл. 20 от договора за покупко-продажба и монтаж на
оборудване от 16.08.2018 г., че на основание чл.117, ал.2 от ГПК местно компетентен съд
при спор между страните е съответният съд в гр. София.
При тези твърдения, ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в общ
размер на 32 720,74 лева, от която 25 169,80 лева – главница и 7 550,94 лева - неустойка по
чл.18, ал.1 от договора, както и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумите.
Претендира и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът „Ф+С-А.“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, улица „****, с
ЕИК ****, представлявано от управителя С.С., със съдебен адрес: гр.Русе, ул. „Църковна
независимост” № **, офис 5, чрез адв.Б. С., в срок е депозирал отговор, с който оспорва
исковете като неоснователни и недоказани.
Не оспорва, че между страните е сключен Договор от 16.08.2018 година за покупко-
продажба и монтаж на оборудване по спецификация, представляваща Приложение №1 към
договора. Не оспорва и че се е задължил да заплати уговорената цена в общ размер на 25 800
евро с ДДС, равняващи се на 50 460,41 лева с ДДС срещу задължението на ищцовото
дружество да продаде, достави и пусне в експлоатация оборудване на силозно стопанство в
базата на ответника в село Ветрино.
Поддържа, че срокът за изпълнение на договора е тридесет работни дни от заплащане на
аванс, както и че по договора има извършени две плащания: на 02.10.2018 г. била платена
сумата от 25 230.20 лв. по фактура №2016-65/17.08.2018г., а на 06.06.2019 г. била платена
сумата от 12 000 лева.
Ответникът твърди, че след сключването на договора същият не е променян или допълван с
писмено споразумение или анекс, съгласно уговореното в чл.23. Сочи, че не са налице устни
уговорки между страните за промяна на договора, включително относно предмета, цената
или срока за изпълнение, както и че не са възлагани допълнителни дейности, които да са
предмет на този договор.
Уточнява, че между страните не е имало устна уговорка „О.“ ЕООД да изгради в имота на
2
дружеството силоз и да наеме трето лице, което да извърши строително - монтажните
работи на обекта „Силоз“, находящ се в село Ветрино. Намира, че дори и да има такива
уговорки, те не са част от процесния договор, тъй като договорът може да се изменя само с
писмено споразумение, а такова не е подписвано.
Счита, че сключеният договор е изпълнен само частично - доставеното оборудване не било в
пълен обем съгласно спецификацията към договора и не му било предадено съгласно
уговорените условия, не било и пускането в експлоатация, в съответствие със
Спецификацията. Сочи, че липсва окончателно предаване и приемане на работата с приемо-
предавателен протокол.
Завява, че „О.“ ЕООД не е спазило чл.3 на Договора, според който продавачът се задължава
да достави оборудването в срок от тридесет работни дни от заплащането на аванс. Сочи, че
авансът бил платен на 02.10.2018 г., съответно срокът за изпълнение е изтекъл на 12.11.2018
г, а пълно изпълнение, пускане в експлоатация и предаване на силозното оборудване не
било налице.
Намира, че претендираното вземане не е изискуемо, тъй като окончателното плащане
следвало да се извърши след предаване на силозното оборудване с приемо-предавателен
протокол и пускането му в експлоатация - възнаграждение се дължи само за приета работа.
Намира, че издадената фактура № ********** от 06.06.2019 г. за сумата в размер на 37
169,80 лева не съответства на цената по договора, като се има предвид че фактурата за
авансово плащане е на стойност 25 230.20 лева с ДДС. Счита, че след като ищцовото
дружество изпълни всичките си задължения по договора, то същото ще може да претендира
доплащане в размер на 13 230,21 лева с ДДС, след приспадане на заплатената до момента
сума в размер на 37 230,20 лева с ДДС от общата дължима цена по договора в размер на
50 460,41 лева.
Оспорва по основание и размер иска за заплащане на неустойка по чл.18, ал.1 от договора за
сумата от 7550,94 лева, тъй като счита, че ищцовото дружество е неизправна страна по
договора. Оспорва и размера на неустойка, като счита, че не е изчислен съобразно
неплатената част от договорената цена. Оспорва клаузата за неустойка като нищожна поради
противоречие със закона и добрите нрави. Прави възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност за вземането по чл.92 ЗЗД.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която поддържа исковата молба. Заявява,
че не е налице приемо-предавателен протокол за изпълнението на договора, тъй като
ответникът отказал да подпише такъв.
Ответникът е упражнил правото си да представи допълнителен отговор, с който поддържа
всички възражения и доводи от отговора.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
3
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че между страните е сключен Договор от 16.08.2018 година за
покупко-продажба и монтаж на оборудване, по силата на който ищецът се е задължил да
продаде, достави и пусне в експлоатация оборудване на силозно стопанство в базата на
ответника в село Ветрино, за което ответникът се е задължил да заплати цена в размер на 25
800 евро с ДДС.
Съгласно заключението на приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните, която съдът
кредитира като компетентно изготвена, договорът не предвижда СМР дейности. ВЛ е
констатирало наличието на бетонов фундамент, като СМР за неговото изграждане отговорят
на описаните в Протокол №1 от 16.10.2018 г. земни работи, куфражни работи, армировка,
бетонови работи и хидроизолация и т.н. Налице е функциониращ силоз, монтиран върху
бетонов фундамент.
По делото е прието заключение на съдебно счетоводна експертиза, която съдът кредитира
като обоснована, съгласно която процесната фактура е била осчетоводена от ответника, като
задължение по кредитна сметка 401 „Доставчици“. Сумата от 37 168 лв. е намалена на
06.06.2019 г. със сумата 12 000 лв., в резултат на което към 31.12.2019 г. се води в размер на
25 169,80 лв. Дружеството е ползвало данъчен кредит.
Не се спори между страните, че във връзка с договора са извършени две плащания от ищеца
в полза на ответника: на 02.10.2018 г. била платена сумата от 25 230,20 лв., а на 06.06.2019 г.
била платена сумата от 12 000 лева.
В хода на процеса ответникът е извършил плащане на цялата главница, предмет на делото,
но е продължил да оспорва наличието на изменение на договора.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Ищецът извежда вземанията си от договора от 16.08.2018 г., като твърди, че той е изменен
устно от страните – ответникът е възложил, а ищецът е приел да извърши СМР – силоз, при
условията и като част от вече съществуващото между тях правоотношение. Именно за това и
претендира неустойка по чл. 18, ал. 1 от договора за неточното изпълнение във времево
отношение на извършените СМР. Следователно вземанията, макар да произтичат от един
договор, са с различно основание – цена на доставени и монтирани съоръжения, и стойност
на извършени СМР, осъществени въз основа на устното му изменение чрез включването на
такъв предмет. Претендират се и неустойки за забавено плащане на главниците.
Насрещните права и задължения по договора от 16.08.2018 г. определят неговия комплексен
характер – доставка на оборудване и неговия монтаж, но той не съдържа задължение за
извършване на СМР, съгласно СТЕ.
Договорът тази част е изпълнен – договорените съоръжения са доставени и монтирани, а
ищецът е осчетоводил фактурата , чиято стойност включва незаплатената част по
договорното възнаграждение. Това конклудентно действие се явява признание за наличие
на изпълнение и предаване на работата. Същевременно ответникът го е погасил
посредством плащане в хода на процеса и следователно искът по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата
4
13 230,21 лв. е неоснователен. Той дължи законна лихва за забава за периода от исковата
молба до датата предхождаща датата на плащане – 25.10.2022 г.
Разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД определя функциите на неустойката като обезпечаваща
изпълнението на задължението и обезщетяваща вредите от неизпълнението. Правилото на
чл.92 ЗЗД е диспозитивно и при липса на противна уговорка между страните
обезщетителната функция на неустойката се проявява чрез освобождаване на изправната
страна от необходимостта да доказва вредите от неизпълнението.
Съгласно нормата на чл. 18, ал. 1 от договора, длъжникът се е задължил при неизпълнение
на задълженията си да заплати на „О.“ ЕООД неустойка за забава в размер на 0.1% от
дължимата цена за всеки ден закъснение, но не повече от 30% от дължимата цена.
Дори да се приеме като най-късен момент за приемане на работата на осчетоводяване на
фактурата – м.06.2019 г., от който момент вземането е станало изискуемо, то максималният
размер на неустойката от 30% (Х 0,1% на ден) е достигнат преди датата на исковата молба.
Следователно искът за неустойка е основателен за сумата 3 969,03 лв.
Действията по осчетоводяване на фактурата, съдържаща стойността на извършените СМР и
ползване на данъчния кредит, се явяват конклудентни действия признаващи наличието на
постигнато съгласие за извършването на работата по изграждане на фундамента на силоза,
както и нейното приемане. Съдържанието на правоотношението, дефинирано чрез
насрещните права и задължения, го определя като договор за изработка. Ищецът е
изпълнил задължения си – престирал е договорения резултат, който е приет от ответника.
Вземането е било погасено посредством плащане в хода на процеса.
Същевременно по делото липсват доказателства страните да са изменили съществуващия
между тях договор за доставка и монтаж, като са разпрострели действието му по отношение
извършването на СМР. Съгласно исковата молба исковата претенция изхожда от именно от
това правоотношение, предвид устното му изменение. Следователно изграждането на
фундамента е осъществено въз основа на отделен, самостоятелен договор, главницата по
която е заплатена, но който е извън предмета на настоящото дело. Това налага извода за
неоснователност на претенцията за главница - 11 939,59 лв. и неустойка - .
Тъй като ответникът е извършил плащане едва в хода на процеса на дължимата от него
изискуема още към момента на предявяване на иска спорна сума – главницата по договора
и е осъден да заплатил неустойката върху нея, той е дал е повод за завеждане на делото и
дължи пропорционално разноски.
Ищецът дължи разноски пропорционално на отхвърлената част, с изключение на
заплатената в хода на процеса главница по договора.
Заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца е 2880 лв.
Ответникът е направил възражение за неговата прекомерност.
Съдът намери възражението за частично основателно. Минималният размер на АВ по
5
Тарифа №1 е 1511лв., а заплатеното е 2880 лв. Доколкото обаче минималния размер е
базово заплащане, като ответникът дори след погасяване на задължението за главница
продължава да оспорва наличието на правната връзка, т.е. поддържа спора включително и в
устните състезания, не може да се приеме, че разноските за адвокатско възнаграждение
следва да се определят в техния минимален размер. Съдът намира, че възнаграждението
следва да се намали на 2000 лв., отговарящо на фактическата и правна сложност на делото и
приетите по делото експертизи.
Направените от ищеца разноски са: 1 308,82 лв. ДТ; 2000 лв. адв. възнаграждение; 691,25 лв.
за ССЕ и 691,25 лв. за СТЕ. Пропорционално на уважената част от исковете разноските са
2 465,93 лв.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв. адв.
възнаграждение. Пропорционално на отхвърлената част от исковете разноските са 450,64 лв.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф+С-А.“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, улица „****, с
ЕИК **** да заплати на „О.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „****, офис 1-2 законна лихва върху сумата 13 230,21 лв. – главница по
Договор от 16.08.2018 г. за покупко-продажба и монтаж на оборудване, дължима за периода
от 12.11.2021 г. до 25.10.2022 г., както и 3 969,03 лв. неустойка на осн.чл.92 ЗЗД на осн. чл.
18, ал. 1 от Договор от 16.08.2018 г. за покупко-продажба и монтаж на оборудване, както и
2 465,93 лв. разноски по делото на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „О.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „****, офис 1-2 срещу „Ф+С-А.“ ООД, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, улица „****, с ЕИК **** искове: за сумата 13 230,21 лв. – главница, по
иск с правно основание осн. чл.79, ал.1 ЗЗД по фактура № ********** от 06.06.2019 г., по
договор от 16.08.2018 г. за покупко-продажба и монтаж на оборудване, както и за сумата
11 939,59 лв. на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД по фактура № ********** от 06.06.2019 г., по договор
от 16.08.2018 г. за покупко-продажба и монтаж на оборудване относно извършени СМР,
както и за сумата както 3581,92 неустойка върху тази главница на осн. чл. 18, ал. 1 от
договор от 16.08.2018 г. за покупко-продажба.
ОСЪЖДА „О.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„****, офис 1-2 да заплати на „Ф+С-А.“ ООД, със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, улица „****, с ЕИК **** сумата 450,64 лв. разноски на осн. чл.78, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
6
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7