Р Е Ш
Е Н И Е
№ 131 21.04.2023 г. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
административен съд – VIII състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ: ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при секретаря НИКОЛИНА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното
от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 809 по описа за 2022 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния (АПК) във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано
е по жалба на М.С.Х. ***, подадена чрез „Еднолично адвокатско дружество Р.“,
представлявано от адв. М.Р. ***, против Ревизионен акт №
Р-16002422001988-091-001 от 12.09.2022 г., издаден от Д.А.И. на длъжност
началник на сектор – възложил ревизията, и Д.С.С на длъжност главен инспектор
по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 554 от
10.11.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ (ОДОП) гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с
който на М.С.Х. на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК е установена отговорност за
задълженията на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД, ЕИК *********, за данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от
01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. и от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г., за данък
върху добавената стойност (ДДС) за
периода от 01.10.2017 г. до 31.10.2017 г. и от 01.12.2017 г. до 31.01.2018 г.,
за данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) – свободни професии,
граждански договори и др. за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017г. и от
01.01.2018г. до 31.03.2018 г., за данък върху доходите от трудови и
приравнените на тях правоотношения за периода от 01.10.2017 г. до 31.03.2018 г.
и за корпоративен данък за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. в общ
размер на 58893,83 лв. главница и 22069,25 лв. лихви.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания ревизионния акт
и на потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив по
съображения за постановяването им в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон. Според жалбоподателя не са налице предвидените в закона
предпоставки за ангажиране отговорността му по чл. 19 от ДОПК. Твърди, че не е
извършено никое от действията, описани в двете точки на нормата на чл. 19, ал. 2
от ДОПК. В тази връзка сочи, че не са налице доказателства за изплащането на
дивиденти през 2017 г. и 2020 г. от страна на дружеството към управителя и
съдружниците, тъй като не е установено реално наличие на пари в касата му. Отрича
недобросъвестност в действията си. Поддържа, че в случая не намира приложение презумпцията
на чл. 19, ал. 10 от ДОПК, за
която счита, че е в сила от 21.11.2017 г., а действията по изплащане на
дивидент, визирани в РА, са извършени в периода от
03.07.2017 г. до 29.08.2017 г.
Отделно от това сочи, че несъбираемостта на задълженията на търговското
дружество не са единствено и само в резултат на изплатения дивидент. Смята, че
от НАП не са били предприети своевременно изпълнителни
действия и не са наложени обезпечителни мерки. Изтъква, че едва към 30.08.2021 г.
дружеството изпада в неплатежоспособност и че действията на управителя
предхождат този момент, поради което последният не е могъл да знае, нито да предполага, че
дружеството ще изпадне в невъзможност да покрие своите задължения. По подробно
изложени в жалбата доводи е направено искане за отмяна на оспорения РА,
потвърден изцяло с Решение № 554 от 10.11.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“
гр. Пловдив, като незаконосъобразен. Претендират се и
направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител по делото в представено писмено становище оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Обосновава, че
обжалваният РА е правилен и законосъобразен, като изцяло поддържа изложените в
тази връзка съображения в потвърждаващото ревизионния акт решение на Директора
на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Със
Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-16002422001988-020-001 от 19.04.2022 г., издадена от Д.А.И. на длъжност
Началник сектор – л. 220, т. IV, на основание чл. 112 и 113 от ДОПК е възложено
извършването на ревизия на М.С.Х. ***, ЕГН **********, в качеството му на
управител на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД, ЕИК *********, за установяване отговорност по
чл. 19 от ДОПК на лицето за задължения на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД. Определено е
ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: отговорност за
корпоративен данък за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г.; отговорност за
данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода
от 01.10.2017 г. до 31.03.2018 г.; отговорност за ДДФЛ – свободни професии,
граждански договори и др. за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. и за
периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г.; отговорност за данък върху
дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за
периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. и за периода от 01.07.2020 г. до
30.09.2020 г.; отговорност за ДДС за периода от 01.10.2017 г. до 31.10.2017 г.
и за периода 01.12.2017 г. до 31.01.2018 г. Извършването на ревизията е
възложено на Д.С.С – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и Д.М. М. – главен инспектор
по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от
връчване на ЗВР, което е станало на 26.04.2022 г. – л. 226, т. IV. Производството
по извършване на ревизията е било спряно със Заповед № Р-16002422001988-023-001
от 12.07.2022 г. – л. 151, т. IV, на
основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК – заболяване на лице, чието участие в
производството е наложително, считано от 12.07.2022 г. до приключване на
отпуска за временна нетрудоспособност на служителя. Със Заповед №
Р-16002422001988-143-001 от 22.07.2022 г. – л. 144, т. IV, на основание чл. 35
от ДОПК производството е било възобновено, като срокът за завършване на
ревизията е определен на 05.08.2022 г. ЗВР, както и заповедите за спиране и
възобновяване на производството за извършване на ревизия са издадени в
електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран
електронен подпис (КЕП) от длъжностното лице, посочено
като издател в съответното длъжностно качество.
В
хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, включително
въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения
от данъчно задълженото лице, извършени са справки, присъединени са
доказателства и са предприети действия по налагане на предварителни
обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на
производството доказателства са подробно описани в ревизионен доклад (РД).
Въз
основа на извършената ревизия и на основание чл.
117 от ДОПК от определения със ЗВР ревизиращ екип – Д.С.С на
длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Д.М. М. на
длъжност главен инспектор по приходите, е съставен РД №
Р-16002422001988-092-001 от 18.08.2022 г. С РД в резултат на извършените
действия и направените констатации и изводи ревизиращият екип е предложил по
отношение на ревизираното лице М.С.Х. в качеството му на управител на „ПЛАН
ВИЖЪН“ ООД да бъде установена отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за
задължения на дружеството в общ размер на 80554,07 лева, в това число отговорност
за корпоративен данък за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. в размер на 36153,76
лева и прилежащи лихви в размер на 15574,15 лева, отговорност за данък върху
доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.10.2017
г. до 31.03.2018 г. в
размер на 892,03 лева и лихви в размер на 409,82
лева, отговорност за ДДФЛ – свободни професии, граждански договори и др. за
периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. и за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2018
г. в общ размер на 15,79 лева и лихви 7,06 лева, отговорност за данък върху
дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за
периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. и за периода от 01.07.2020 г. до
30.09.2020 г. общо в размер на 19682,65 лева и лихви 4653,71 лева и отговорност
за ДДС за периода от 01.10.2017 г. до 31.10.2017 г. и за периода 01.12.2017 г.
до 31.01.2018 г. в общ размер на 2149,60 лева и лихви 1015,50 лева. РД е
издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни
подписи от Дешка Станева и от Д.М., като доказателства за датата и начина на
подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази
дата са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.
По
отношение на вменените задължения е посочено, че същите произтичат от декларирани
от самото дружеството, но невнесени задължения по годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО, по
декларации по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и чл. 201, ал. 1 от Закона за
корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), по справки-декларации по Закона
за данък върху добавената стойност
(ЗДДС)
и по декларации обр. № 6 за данък върху доходите от трудови и
приравнени на тях правоотношения. Направени са констатации, въз основа на които
е прието, че отговорността на М.С.Х. следва да бъде ангажирана в посочения
размер, поради това, че недобросъвестно е извършил плащания в пари от
имуществото на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД в общ размер на 309803,78 лева, представляващи
изплатен дивидент в периода от 01.07.2020 г. до 25.09.2020 г., в резултат на
което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са били
погасени дължимите задължения за данъци.
В
хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено, че
ревизираното лице – М.Х., е управител на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД от самото му
създаване през 2007 г. и през целия ревизиран период 01.01.2017 г. – 30.09.2020
г., както и към датата на издаване на РА. Въз основа на данните от Търговския
регистър е установено, че с решение № 50 от 25.02.2022 г. по търг. дело № 1467/2021
г. на Окръжен съд Стара Загора (л.167,
гръб, т. I и сл.)
„ПЛАН ВИЖЪН“ ООД е обявено в неплатежоспособност с начална дата 30.08.2021 г.
Със същото решение дружеството е обявено в несъстоятелност и е прекратена
дейността на предприятието му. Констатирано е, че „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД е
регистрирано по реда на ЗДДС, считано от 04.02.2011 г., и е дерегистрирано на 18.11.2020
г., поради наличие на обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Предметът на дейност на
„ПЛАН ВИЖЪН“ ООД, деклариран пред НАП с годишните данъчни декларации по ЗКПО, е
с НКИД 6201 – „компютърно програмиране“.
Ревизията
е предхождана от извършена на М.С.Х. проверка за установяване на факти и
обстоятелства (ПУФО) по чл. 19 от ДОПК за ангажиране на
отговорността му за невнесени декларирани задължения на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД,
приключила с Протокол № П-16002421186231-073-001 18.04.2022 г. – л. 187, т. I. Този
протокол и доказателствата, събрани в хода на проверката, са присъединени към
настоящото ревизионно производство с Протокол № Р-16002422001988-ППД-001 от 01.08.2022
г. – л. 93, т. I.
В
хода на тази проверка от М.С.Х. с Искане за предоставяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № П-116002421186231-040-001
от 03.11.2021 г. – л.197, т. I, са изискани всички първични счетоводни
документи и счетоводни регистри на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД за периода 01.01.2017 г. до
30.09.2020 г. – главни книги, оборотни ведомости и др., касови документи, както
и банкови извлечения от сметките, с които е оперирало дружеството, документи за
притежавано, придобито и продадено от дружеството движимо и недвижимо имущество
през периода 01.01.2017 г. до 30.09.2020 г. Изискани са данни и документи относно
участието на лицето в търговски дружества, притежавани дялове и получени
дивиденти, както и справки по образец и писмени обяснения. В отговор с вх. №
20016 от 16.11.2021 г. – л. 201, т. I, на електронен носител (флаш памет) са
представени изисканите документи и счетоводна отчетност на дружеството,
подробно описани в РД, както и писмени обяснения. Допълнително с вх. № 20016#1
от 16.02.2022 г. – л. 97 и сл., т. I, са представени и банковите извлечения на
сметките, чийто титуляр е М.Х..
В
приложените писмени обяснения – л. 201 и сл., т. I, ревизираното лице е посочило, че
през периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2020 г. е бил управител и съдружник в
„ПЛАН ВИЖЪН“ ООД, а от 05.10.2017 г. е управител и едноличен собственик на
капитала и на „ПЛАН-ВИЖЪН СЪРВИЗ“ ЕООД. Заявява, че лично е осъществявал
контрол на извършената работа, както и че е запознат със съдържанието на
документите на дружеството, тъй като той ги е получавал и подписвал. Сочи, че
като управител на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД е извършвал разплащанията с контрагентите по
банков път или в брой, като единствено и само той е оперирал с банкирането на
фирмата, включително лично е подписвал по електронен път платежните нареждания
при заплащане на дължимите данъци: ДДС, данък върху доходите от трудови
правоотношения, корпоративен данък, ДДФЛ – свободни професии, граждански
договори и др., данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и
чуждестранни физически лица. Като управител е подписвал и справките-декларации
по ЗДДС. Заявява, че през периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2020 г. дружеството
не е притежавало, придобивало и продавало движимо и недвижимо имущество – земи,
гори, сгради, транспортни средства и др.
Въз
основа на представените банкови извлечения от сметките на дружеството в ПИБ (л. 251, т.I II – л. 34, т.IV,
съответно л. 109 – 139, т. IV)
и СИБАНК (л.
35 – 108, т. IV),
ревизиращите органи са констатирали, че всички тегления на каса от тези банкови
сметки, са извършвани от лицето М.С.Х.. Посочено е, че от предоставените главни
книги за всяка една от ревизираните години е видно, че така изтеглените суми от
банковите сметки на дружеството са били осчетоводени по с/ка 501 – Каса в
левове. В хода на ревизията с вх. №
8376 от 16.05.2022 г. (л. 179,
т. IV) са били представени и оборотните ведомости на „ПЛАН
ВИЖЪН“ ООД за 2017 г., 2018 г., 2019 г., както и
за периода 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г. (л. 189
и сл., т. IV), от
които при извършена съпоставка ревизията е установила, че салдата по банковите
сметки съвпадат с тези в оборотните ведомости на дружеството. В РД подробно са
проследени отразените суми и салдата по сметки 501 и 503 през 2017 г., 2018 г.,
2019 г. и 2020 г., като в заключение е посочено, че видно от оборотна ведомост
за периода 01.01.2020 г. – 30.09.2020 г. (л.
192, т. IV) сметка 501 – Каса в левове е с
начално дебитно салдо в размер на 371785,58 лв. и крайно дебитно салдо в размер
на 61979,68 лв.
При
анализа на представените систематични регистри – главна книга за 2020 г. (л. 262, т. I) на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД, органите
по приходите са установили, че през тази година е извършено разпределение на
печалба от минали години за дивиденти общо в размер на 326109,24 лв., отразени
по дебит на с/ка 122 – Неразпределена печалба от минали години и по кредит на
с/ка 425 – Задължения за съучастия. Посочено е, че според счетоводните
записвания, са били изплатени дивиденти в брой в размер на 309803,78 лв.,
осчетоводени по дебит на с/ка 425 и кредит на с/ка 501 – Каса в левове, като е начислен
и данък върху дивидентите в размер на 16305,46 лв. по дебит на с/ка 425 и
кредит на с/ка 459 – Други разчети с бюджета и ведомствата. По повод
разпределението на печалбата за дивидент от ревизираното лице са били представени
37 бр. протоколи от Общото събрание на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД, съставени в периода от
01.07.2020 г. до 25.09.2020 г., с които е взето решение за разпределение на
дивидент в полза на съдружника М.С.Х., както и счетоводни справки – мемориални
ордери от 01.07.2020 г. до 25.09.2020 г., от които са видни датите на
начисляване на дивидента и дължимия данък (л. 66, гръб – л. 104, т. II). Предвид това и въз основа на
представените разходни касови ордери (РКО) за
плащане на дивидент от дата 01.07.2020 г. до дата 25.09.2020 г. (л. 111 – 129, т. II) в РД е прието, че на М.С.Х.
са изплатени в брой от касата на дружеството дивиденти общо в размер на 309803,78
лв. Подробно данните за изплатения дивидент през 2020 г. (по протоколи, РКО,
суми, дати, данък) са представени в табличен вид на стр. 15 – 17 от РД (л. 63 и 64, т. I). В допълнение към изложеното
се посочва, че с Декларация по чл. 55,
ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО вх. № 2400И0444073 от 24.10.2020 г. (л. 104, гръб – 108, т. II) от „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД е
деклариран данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и
чуждестранни физически лица в размер на 16305,46 лв., като изрично е
отбелязано, че към датата на съставяне на РД данъкът не е внесен. От справка в ИМ
на НАП (л.
127, т. I),
присъединена към ревизионната преписка, е установено, че за 2020 г. в Справката
по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ с вх. № 24000213023689 от 30.01.2021 г. са
декларирани изплатени доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на
физически лица по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ на лицето М.С.Х. в размер на 326109,24
лв., в това число и удържан данък в размер на 16305,46 лв.
С
оглед на изложеното е прието, че през 2020 г. въз основа на взетите решения от
Общото събрание на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД за разпределяне на дивиденти такива в общ
размер на 309803,78 лева са били реално изплатени на управителя М.С.Х. в брой
от касата на дружеството.
Същевременно
от
органите по приходите е било констатирано, че е налице обективна несъбираемост
на задълженията на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД, съответно невъзможност да бъдат погасени
декларираните от дружеството данъчни задължения. Посочено е, че за „ПЛАН ВИЖЪН“
ООД са налице публични задължения по декларирани данъци, които не са внесени в
определения от съответния закон срок: ДДС за периодите м. 10 и м. 12 2017 г., м. 01 2018 г.; корпоративен данък за периода
от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.; данък
върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода
01.10.2017 г. – 31.03.2018 г.; ДДФЛ – свободни професии, граждански договори и
др. за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. и от 01.01.2018 г. до
31.03.2018 г.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и
чуждестранни физически лица за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. и от
01.07.2020 г. до 30.09.2020 г.
Установено
е, че декларациите, от които произтичат задълженията на дружеството, са били
подадени по електронен път и подписани с КЕП на М.Х..
В
хода на ревизията с Протокол № 1431847 от 05.08.2022 г. – л. 87, т. I, на
основание чл. 37, ал. 1 и чл. 49 от ДОПК е присъединено Разпореждане за
прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК изх. № С210024-035-0283276 от 28.09.2021 г. – л. 88, т. I. От него се
установява, че за събиране на задълженията на дружеството е било образувано
изпълнително дело № *********/2018 г., като подробно са описани предприетите от
публичния изпълнител действия. Посочено е, че е било издадено Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. № С200024-022-0061876 от 14.09.2020 г. за
налагане на запор върху притежаваните от дружеството ценни книжа, но от
постъпилия отговор се установявало, че длъжникът „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД не притежава
безналични ценни книжа, регистрирани в „Централен депозитар“ АД. Съгласно
справка от Регистъра на банковите сметки и сейфове на БНБ е констатирано, че дружеството
няма открити банкови сметки. Отбелязано е, че в това дружество няма наети
работници и служители, няма регистрирани фискални устройства и липсват данни за
осъществяване на търговска дейност. Изтъкнато е, че на 14.09.2020 г. длъжникът
е включен в списък на длъжниците по чл. 182, ал. 3, т. 2 от ДОПК с неуредени
публични задължения над 5000,00 лв., а дългът е категоризиран като „трудно
събираем“. Описани са и отправените искания и извършени проверки в
информационните системи на външни институции, направени с цел проучване на
имущественото състояние на длъжника. Констатирано е, че дружеството не
притежава имущество, върху което да се наложат обезпечителни мерки и да се пристъпи
към изпълнение, съответно да послужи за погасяване на дълга по изпълнителното
дело. При така установените факти е било изпратено уведомление до Районна
прокуратура Стара Загора на основание чл. 205, ал. 2 от НПК за наличие на данни
за извършено престъпление по чл. 227б от НК с изх. № 11-04-624 от 11.08.2021 г.
С оглед на горното от публичния изпълнител е направено заключение, че са
изчерпани са всички способи за събиране на задълженията на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД,
поради което на 28.09.2021 г. с Разпореждане изх. № С210024-035-0283276 от
28.09.2021 г. – л. 88, т. I, на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК е
прекратено производството по принудително изпълнение на публични вземания по
изпълнително дело № *********/2018 г. в размер на 75253,18 лв., в това число главница
58893,83 лв. и лихва 16359,35 лв.
Въз
основа на направените констатации ревизиращите органи са обосновали извод, че
са изпълнени кумулативните изисквания на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране на
отговорност на управителя на дружеството – М.С.Х., за
непогасените данъчни задължения на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД. Прието е, че от събраните
при ревизията доказателства се установявало, че М.С.Х. е имал качеството на
управител на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД през целия ревизиран период, включително и към
датата на съставяне на РД. В това си качество жалбоподателят си е разпределил
дивидент в размер на 309803,78 лв. през 2020 г. По този начин паричните
средства на дружеството са били намалени, без да са изплатени декларираните
данъчните задължения. Действията на М.Х. са квалифицирани като недобросъвестни
и съзнателни с цел неплащане на задълженията към бюджета. За „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД
са налице публични задължения, за които публичният изпълнител не може да
проведе успешно производство по събиране на вземането. От представените
счетоводни документи се установявало, че „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД е разполагало със
значителни касови наличности – към 31.12.2019 г. в размер на 371785,58 лв., с
които е можело да се погасят декларираните и невнесени задължения към бюджета.
Вместо това, от управителя е извършено изплащане на дивидент с парични средства
на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД, когато дружеството вече не е функционирало, поради което е
налице причинно-следствена връзка между поведението на управителя и несъбирането
на данъчните задължения на дружеството. Налице е обективна невъзможност за
събиране на публичните задължения на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД предвид установената
липса на имущество, което да ги обезпечава и срещу което да бъде насочено
принудително изпълнение по реда на ДОПК.
Обосновано
е заключение, че в случая М.Х. в качеството си на управител на „ПЛАН ВИЖЪН“
ЕООД е изплатил парични средства (дивидент) от патримониума на
предприятието, с което е осуетил възможностите за събиране на публични
задължения на дружеството и това е основание за ангажиране на отговорността му
по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задълженията на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД за ДДС,
корпоративен данък, ДДФЛ и данък при източника до размера на извършените
плащания.
РД
е връчен по електронен път на ревизираното лице на 18.08.2022 г. съгласно
удостоверение за извършено връчване по електронен път – л. 80, т. I.
На
основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице е подадено
възражение срещу констатациите в РД – л. 53, т. I, с
което се оспорват обективираните фактически констатации и направените правни
изводи.
Въз
основа на съставения РД № Р-16002422001988-092-001 от 18.08.2022 г. и на
основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от Д.А.И. на длъжност Началник на сектор – възложил
ревизията, и Д.С.С на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, е издаден РА № Р-16002422001988-091-001 от 12.09.2022 г., с който по
отношение на М.С.Х. в качеството му на управител на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД е
установена отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на дружеството,
както следва: за корпоративен данък за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г.
– главница в размер на 36153,76 лева и прилежащи лихви в размер на 15825,23
лева; за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и
чуждестранни физически лица за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. и от
01.07.2020 г. до 30.09.2020 г. – главница в размер на 19682,65 лв. и прилежащи
лихви в размер на 4790,40 лв.; за ДДС за периода от 01.10.2017 г. до 31.10.2017
г. и от 01.12.2017 г. до 31.01.2018 г. – главница в размер на 2149,60 лева и
прилежащи лихви в размер на 1030,43 лева; за ДДФЛ – свободни професии,
граждански договори и др. за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. и от
01.01.2018 г. до 31.03.2018 г. – главница в размер на 15,79 лв. и прилежащи
лихви в размер на 7,17 лв., и за данък върху доходите от трудови и приравнените
на тях правоотношение за периода от 01.10.2017 г. до 31.03.2018 г. – главница в
размер на 892,03 лв. и прилежащи лихви в размер на 416,02 лв.
С
РА, след преценка на извършените при ревизията действия и на установените факти
и обстоятелства, изцяло са потвърдени констатациите в РД, като са приети
направените в него фактически и правни изводи и предложенията за установяване
на задължения по видове и периоди. Възражението срещу РД е преценено като
неоснователно, като са изложени подробни мотиви относно наличието на
предпоставките за ангажиране отговорността на М.Х. по
реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Прието е за доказано, че през 2020 г. в
качеството си на управител на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД ревизираното лице се е
разпоредило със средства на дружеството, като е извършило плащания от касата му,
представляващи дивидент. В резултат на извършените разпоредителни действия
имуществото на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД е намаляло и това е възпрепятствало погасяването
публичните задължения, които са съществували към датите на изплащане на дивидента.
В тази връзка е отбелязано, че тези действия са извършени недобросъвестно предвид
на обстоятелството, че М.Х. е знаел за декларираните и непогасени задължения на
дружеството. РА е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е
подписан с КЕП от Динко Иванов и от Дешка Станева.
РА
е връчен на М.С.Х. на 12.09.2022 г. по електронен път, видно от приложеното удостоверение
за електронно връчване – л. 49, т. I.
В
срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК М.С.Х. е обжалвал издадения ревизионен акт по
административен ред с подадена на 23.09.2022г. по пощата жалба до Директора на
Дирекция „ОДОП“ Пловдив, регистрирана в ТД на НАП гр. Пловдив с вх. № 94-00-5960
от 26.09.2022 г. (л.
26 – 30, т. I).
С
Решение № 554 от 10.11.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив (л. 20 – 24, т. I) на основание чл. 155, ал. 2
от ДОПК РА № Р-16002422001988-091-001 от 12.09.2022 г. е потвърден изцяло. Обсъдени
са всички оплаквания за издаване на РА в нарушение на материалния закон. С
решението е потвърден като правилен и обоснован извода на ревизиращите органи,
че са налице материалноправните предпоставки по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за
ангажиране отговорността на управителя на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД за непогасените
публични задължения на дружеството за данъци. Прието е, че с процесния РА
органите по приходите са доказали по несъмнен начин, че ревизираното лице е
знаело за процесните задължения, за които само е подало декларации и е заявило,
че е било запознато с документите и дейността на дружеството, и доколкото не е
могло да не съзнава, че с теглене на парите от банковите сметка ще се осуети
принудителното събиране на декларираните задължения, а с разпределяне на парите
в касата, вместо да заплати задълженията, недобросъвестно ще отчужди и намали
имуществото на дружеството (пари в брой от касата), което несъмнено ще доведе
до непогасяване на публичните му задължения.
Решение
№ 554 от 10.11.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив е връчено на
М.Х. по електронен път на 10.11.2022 г. – л. 9, т. I.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаването и обжалването по административен ред
на РА, доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията,
удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с КЕП в
съответното длъжностно качество РА, РД и ЗВР на оптичен носител, на който се
съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с КЕП,
както
и доказателства, представени и събрани по искане на жалбоподателя.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения РА, намира за
установено от правна страна следното:
Оспорването
на РА № Р-16002422001988-091-001 от 12.09.2022 г., изцяло потвърден с Решение №
554 от 10.11.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, като
направено в законово установения срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от легитимирано
лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно РД и РА са издадени от
компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно
представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021
г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив на основание чл. 11, ал. 3 от Закона
за Националната агенция по приходите (ЗНАП) и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават ЗВР съгласно чл. 112 от ДОПК и
заповеди за изменение на първоначално издадени ЗВР (ЗИЗВР) съгласно
чл. 113, ал. 3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“
с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в
градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали (л. 10 – 13, т. I). В случая ЗВР № Р-16002422001988-020-001
от 19.04.2022 г. е издадена от Д.А.И. на длъжност Началник сектор в отдел
„Ревизии”, като издателят на ЗВР с оглед на заеманата длъжност е сред органите,
посочени в т. I от Заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021 г. на Директора на ТД на
НАП гр. Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР.
Следователно ЗВР № Р-16002422001988-020-001 от 19.04.2022 г. е издадена от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието й отговаря
на изискванията по чл. 113 от ДОПК, при подписване на заповедта с валиден към
датата на издаването й КЕП на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП гр.
Пловдив – Д.А.И..
Възложената
ревизия на М.С.Х. е извършена от определените със ЗВР № Р-16002422001988-020-001
от 19.04.2022 г. органи по приходите – Д.С.С на длъжност главен инспектор по
приходите (ръководител
на ревизията)
и Д.М. М. на длъжност главен инспектор по приходите, които длъжностни лица с
оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за ревизиращи органи по
чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК със ЗВР са разполагали с необходимата материална
компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на РД № Р-16002422001988-092-001
от 18.08.2022 г. (чл.
117, ал. 1 от ДОПК).
Съгласно
разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил
ревизията (определен
за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция – чл. 112,
ал. 2, т. 1 от ДОПК)
и от ръководителя на ревизията (определен
със ЗВР – чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК).
Оспореният РА № Р-16002422001988-091-001 от 12.09.2022 г. е издаден от Динко
Иванов на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на М.С.Х., и от Дешка
Станева на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на
ревизията със ЗВР. Издателите на РА са разполагали с материална компетентност и
такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са
част от ТД на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по
критериите на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК.
Посочените
по-горе ЗВР, РД и РА са издадени чрез информационна система „Контрол“ като
електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с §2 от ДР на
ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен
носител – приложения с административната преписка CD-R в т. IV. От
представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са
имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР,
РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и
съответно не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният
РА е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК във връзка с чл. 3, ал. 2 от
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и
при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният РД е
неразделна част от него.
Не
се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. При съобразяване на заповедите за спиране и възобновяване на
производството по извършване на ревизия – л. 151 и 144, т. I, се установява, че
ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК, а РД е съставен от
ревизиращите органи на 18.08.2022 г. в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РД
съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 от ДОПК реквизити, при прилагане на
събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно, спазен
е и срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК за издаването на РА.
Относно
съответствието на оспорения РА с материалния закон:
С
РА е прието, че са изпълнение условията по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за възникване
и реализиране на отговорността на М.С.Х. в качеството му на управител на „ПЛАН
ВИЖЪН“ ООД за непогасените задължения на дружеството за ДДС, корпоративен
данък, ДДФЛ и данък при източника до размера на извършените плащания.
С
разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена
отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски
субекти – задължени лица по чл. 14, т .1 и 2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на
управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на
задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства,
които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния
изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци
и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение. В
случая изрично в РД е отбелязано, че не са налице предпоставките за ангажиране
на отговорността на ревизираното лице в хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК.
Относима
към процесния казус е нормата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, която определя, че
управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител,
търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи
отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14,
т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат
на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са
погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски:
1.
извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице,
представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди
имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по
цени, значително по-ниски от пазарните;
2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.
Отговорността
на физическото лице по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е субсидиарна – възниква в
случаите, когато се установи, че задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски не могат да бъдат събрани от задълженото лице по чл. 14, т.
1 и 2 от ДОПК, като тази отговорност е до размера на извършените плащания,
съответно до размера на намалението на имуществото – чл. 19, ал. 4 и чл. 20 от ДОПК.
Тълкуването
на разпоредбата налага извод, че същата има следните елементи на фактическия
състав:
1.
Субект на отговорността – управител, член на орган на управление, прокурист,
търговски представител, търговски пълномощник;
2.
Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 от ДОПК;
3.
Извършване на определено действие: а)
извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице,
представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б) отчужди имущество,
включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени,
значително по-ниски от пазарните; в)
извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на
задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в
полза на третото лице;
4.
Действието следва да е извършено недобросъвестно – лицето, което го е
извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване
на имуществото на задълженото юридическо лице;
5.
Причинно-следствена
връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото
лице и невъзможността да бъдат погасени задължения;
6.
Граници на отговорността – отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и
3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на
имуществото.
Тежестта
на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на
органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно изискванията на чл.
170, ал. 1 от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК, каквито указания са и дадени с
разпореждане на съда от 05.12.2022 г.
Констатациите
в оспорения РА, на които се основа направения извод, че са изпълнени нормативно
предвидените предпоставки за реализиране на основание чл. 21, ал. 1 във връзка
с чл. 19, ал. 2 от ДОПК отговорността на М.С.Х. в качеството му на управител на
„ПЛАН ВИЖЪН“ ООД за непогасените публични задължения на дружеството се свързват
с извършените от М.Х. през периода от 01.07.2020 г. до 25.09.2020 г. плащания с
парични средства от касата на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД, които са определени като
недобросъвестни плащания от имуществото на задълженото лице, представляващи
изплатен дивидент, в резултат на което имуществото на дружеството е намаляло и
по тази причина не са погасени изискуеми и ликвидни задължения на юридическото
лице за корпоративен данък, ДДС, ДДФЛ и данък при източника.
Съдът
приема, че събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства
установяват и доказват по несъмнен начин наличието на елементите от
правопораждащия фактически състав по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране
отговорността на М.Х. в качеството му на управител на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД за
непогасените задължения на дружеството за данъци.
По
делото няма спор, а и се установява от събраните доказателства, че М.С.Х. е бил
управител на задълженото лице „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД от момента на учредяването му до
момента на издаване на процесния ревизионен акт, като този период съвпада и с
времето на възникване на задълженията на ревизираното дружество.
Ликвидните
и изискуеми задължения на „ПЛАН ВИЖЪН“ ЕООД за данъци, формирани през периода
01.01.2017 г. – 30.09.2020 г. в общ размер на 58 893,83 лв., се
установяват по подадените от дружеството ГДД по чл. 92 от ЗКПО, Декларации по ЗДДС, Декларации образец 6 за данък върху доходите от трудови и приравнени на
тях правоотношения по ЗДДФЛ и
декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО. Посочените задължения не се оспорват нито по основание, нито по размер от
ревизираното лице, както и не се оспорва от жалбоподателя, че тези задължения
не са били платени от „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД.
От
събраните по делото доказателства, се установява, че М.Х. в качеството си на
управител на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД през периода от 01.07.2020 г. до 25.09.2020 г.
системно е реализирал действията, описани в чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК –
извършил е плащания в пари под формата на разпределение на дивиденти от
печалбата на дружеството в общ размер на 309803,78 лева (подробно описани по
дати и размер на изплатените средства в РД – л. 63 и 64, т. I). Съгласно
оборотна ведомост за периода 01.01.2020 г. – 30.09.2020 г. (л. 192, т. IV) сметка 501 – Каса в левове е
с начално дебитно салдо в размер на 371785,58 лв. и крайно дебитно салдо в
размер на 61979,68 лв.
Видно
от представените 37 бр. Протоколи от Общото събрание на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД,
съставени на различни дати в периода от 01.07.2020 г. до 25.09.2020 г. (л. 67 – 104, т. II), е било взето решение от
името на юридическото лице да се разпредели дивидент в общ размер на 326109,24
лева в полза на М.Х. за сметка на неразпределената печалба от минали години,
като на същите дати е осчетоводено получаването им на каса по сметка 501. Получаването
на изплатения дивидент се установява по категоричен начин от представените от
самия жалбоподател и неоспорени от него РКО (л. 111 – 129, т. II). Независимо, че е начислен
окончателен данък за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове по чл. 38, ал.
1 от ЗДДФЛ и същият е деклариран с декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201,
ал. 1 от ЗКПО – л.105 и сл., т. II, данъкът в размер на 16305,46 лв. не е
внесен. Данъкът се удържа и внася от платеца на дохода, който на основание чл. 202,
ал. 1 от ЗКПО е задължен да удържи дължимия данък и да го внесе до края на
месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на
дивиденти, по сметка на републиканския бюджет. Дължимият данък се удържа преди
изплащане на дохода, удържането е от определената сума за изплащане и разликата
се превежда на получателя на дохода. В настоящия случай лицето не е изпълнило
задължението си на управител да преведе в приход на бюджета декларираната сума
за погасяване на дължимия данък – дивидент. Изплащането на дивидента се установява и от приложената справка
от ИМ на НАП – л. 127, т. I, от която е видно, че за 2020 г. в Справката по чл.
73, ал. 1 от ЗДДФЛ с вх. № 24000213023689 от 30.01.2021 г. са декларирани
изплатени доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на физически лица
по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ на лицето М.С.Х. в размер на 326109,24 лв., в това
число и удържан данък в размер на 16305,46 лв. С оглед на изложеното изцяло неоснователно е възражението, че
не са събрани доказателства за наличие на реално изплащане
на дивиденти от страна на дружеството към управителя. Констатациите на органите
по приходите са обосновани изцяло от приобщените в хода на ревизията
доказателства, събрани по реда на ДОПК и въз основа на представени от самото
ревизираното лице документи. В тази връзка е нужно да се посочи, че именно от банковите
извлечения от сметките на дружеството в ПИБ (л. 251, т. III – л. 34, т. IV,
съответно л. 109 – 139, т. IV)
и СИБАНК (л.
35 – 108, т. IV)
се потвърждава установеното от ревизията, че всички
тегления на каса на парични суми са извършвани от управителя М.С.Х., които суми
впоследствие са били осчетоводени по с/ка 501 – Каса в левове. Следователно и твърденията
в жалбата, че не е съществувала реална касова наличност, не почиват на фактите,
установени по делото. Още повече, че от страна на жалбоподателя не бяха
ангажирани доказателства, които да сочат евентуално, че процесната касова
наличност, установена въз основа на счетоводните записвания, е била използвана за нещо друго, освен за
изплащането на дивидент. Същевременно по делото не установено тези парични суми
да са разходвани за дейността на дружеството и въобще да са предоставени на
някой различен от управителя на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД. Доколкото няма данни, а и не
се твърди, че друг освен М.Х. като управител през ревизираните периоди е бил
упълномощен да взема решения относно операциите с финансовите и счетоводни
сметки на дружеството, правилно ревизиращите органи са приели, че именно той е
осъществил разпоредителните действия – обстоятелство, което също по никакъв
начин не бе оспорено в хода на съдебното производство. Нещо повече, то се
потвърждава и от дадените от самото ревизирано лице писмени обяснения – л. 201
и сл., т. I.
При
така изложената фактическа обстановка с оглед на наличието на натрупани и
текущи задължения към бюджета за ревизирания период, които не са обслужвани,
нито своевременно, нито със забава, управителят М.Х. е извършил отклоняване на
средства от дружеството за изплащане на дивидент в своя полза, като по този
начин е препятствал погасяването на текущите задължения на дружеството и е
спомогнал за формирането на нови такива. В тази връзка съдът намира, че
действията на жалбоподателя следва да се квалифицират като недобросъвестни, тъй
като с тези свои действия управителят е съзнавал и целял непогасяване на
данъчните задължения. Принципно добросъвестността се свързва с незнанието на
определени обстоятелства, които са правно релевантни, съответно добросъвестен е
онзи, който не знае определено обстоятелство. Добросъвестно е лицето, което
осъществява определено поведение при незнание именно на тези правно релевантни
факти. В хипотезата на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК добросъвестността
на лицето, чиято отговорност се ангажира, съществува, когато то не знае за
възникването или наличието на данъчни и/или осигурителни задължения на
дружеството, което управлява. Когато е доказано, че знае или няма как да не
знае за съществуването на тези задължения към момента на извършване на
разпоредителните действия, недобросъвестност е налице. Отнесено към настоящия
спор безспорно е установено в случая, че ревизираното лице си е разпределило и
изплатило дивидент, лично е подписвало и подавало пред НАП декларации с
декларирани в тях данъчни задължения, съответно – изключена е възможността да
не е било наясно, че представляваното от него дружество е имало задължения към
бюджета и че с действията си препятства тяхното разплащане. Разпоредителните
действия на М.Х. са довели до намаляване на наличните парични средства в касата
на дружеството със 309803,78 лв. и тези действия без съмнение препятстват
събирането на установените задължения и дори частичното им погасяване предвид
липсата на имущество на дружеството, което да бъде осребрено за изпълнение на
задълженията.
Жалбоподателят
оспорва наличието на тази кумулативно изискуема предпоставка, а именно – лицето
да е действало недобросъвестно. В тази насока в жалба се твърди, че в случая не
намира приложение презумпцията, уредена в разпоредбата на чл. 19, ал. 10 от ДОПК, тъй като евентуалното разпределение на дивидентите през 2020 г. е
извършено след изтичането на визирания в нормата едногодишен срок от
декларирането на задълженията за данъци и следователно тези действия не са
извършени недобросъвестно. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че
цитираната разпоредба регламентира презумпция за недобросъвестност за визирания
в същата годишен период, която е в полза на органа и при наличието на която
недобросъвестност на субекта не подлежи на доказване. В случая обаче съдът
намира, че ревизиращите органи, освен че не са се позовали на нея, на всичките
основания са доказали и обосновали недобросъвестност от страна на жалбоподателя
М.Х. в качеството му на управител на задълженото юридическо лице – „ПЛАН ВИЖЪН“
ООД.
Разпоредбата
на чл. 19, ал. 2 от ДОПК изисква съществуването на каузална връзка между
поведението на управителя и непогасяването на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски на
представляваното дружество, т.е. поведението на управителя следва да се явява
причина за неплащането на публичните вземания, като отговорността на
управляващия по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е лимитирана – до размера на извършените
плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. В тази връзка
съдът приема, че е налице и причинно-следствената връзка между поведението на
лицето и невъзможността задълженията да бъдат събрани, тъй като от извършените
плащания, представляващи разпределение на дивидент, е намаляло имуществото на
главния длъжник със стойността на тези плащания, като не се твърди и не се
установява друга причина за непогасяването на публичните задължения. По
отношение на изискването задължението да не може да бъде събрано от главния
длъжник – „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД, съдът въз основа на материалите по делото приема, че
и тази предпоставка е осъществена. Както от събраните в хода на ревизията
доказателства, така и от представената в хода на съдебното производство справка
от публичния изпълнител – л. 264, т. IV, не се установява да е налице
бездействие от страна на административния орган, каквито твърдения се съдържат
в жалбата, като са положени необходимите усилия за събиране на сумите – от
страна на публичния изпълнител са предприети необходимите действия по
установяване имуществото на задълженото лице, обезпечаване и събиране на
задълженията. Сочената в представената по делото писмена защита като неналожена
обезпечителна мярка „запор и изземване на средства от касата“ не е
регламентирана в чл. 198, ал. 1 от ДОПК като допустима за налагане
обезпечителна мярка, което обстоятелство очевидно е било известно на
управителя, държейки паричните средства по реализираните обороти като касова
наличност, видно от представените за всяка една от годините оборотни ведомости (л. 189 – 192, т. IV) и главни книги (л. 262 – 264, т. I). В случая не е без значение и
неуспешно проведеното срещу „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД изпълнително производство,
започнало на 26.04.2018 г.
с образуването на ИД № *********/2018 г., по което са били
предприети действия по налагане на обезпечителни мерки (запор върху ценни
книжа), но поради липса на средства и имущество у длъжника – обстоятелство,
което управителят не може да не знае, вземанията на фиска са останали
несъбрани. На практика, поради липса на парични средства и имущество,
задълженията към бюджета не могат да бъдат събрани, което е пряка последица от
поведението на управителя. Също така от справка в Търговския регистър, както и
от приложеното по делото решение № 50 /25.02.2022 г. по търг. дело №
1467/2021 г. на Окръжен съд Стара Загора (л. 167, гръб и сл., т. I), се установява, че „ПЛАН
ВИЖЪН“ ООД е обявено в несъстоятелност, поради което се потвърждава тезата на
органа по приходите, че и към настоящия момент не са се променили
обстоятелствата относно възможността на дружеството да плати установените му
публични задължения. В този смисъл не може да бъде споделено разбирането на
жалбоподателя, че след като неплатежоспособността е настъпила към 30.08.2021 г.
не е налице недобросъвестност в действията на управителя към датите на
евентуално извършените разпределения на дивиденти през 2020 г., тъй като
дружеството е било в състояние да изплаща своите задължения. Липсват
доказателства и не се установява друга причина за непогасяването на публичните
задължения, предвид което е налице връзка на пряка причинност на процесното
релевантно действие на разпореждане с непогасяването на публичните задължения.
Доколкото само от волята на привлеченото към отговорност лице е зависело да
вземе решение за тяхното погасяване с наличното и достатъчно имущество на
дружеството, то у ревизирания е съществувало знание за наличието на вече
изискуеми публични задължения към моментите на извършване на намаляващите
имуществото на главния длъжник действия, както и за разполагаемото имущество и
за естеството на извършваните действия. Всичко това, наред с продължителния
период на неизпълнение на периодично възникващите публични задължения, видно от
приложената по делото справка – л. 50 и сл., т. I, и то при налично имущество
за пълното им погасяване, изключва добросъвестността на ревизирания. Решението
на управителя е да не погаси изискуемите публични задължения, а вместо това да
извърши правно укорими действия, представляващи изплатен в своя полза дивидент.
В
случая са налице изискуеми данъчни задължения в голям размер и дружеството е
могло да плати тези задължения към момента на тяхното възникване, но
недобросъвестно не ги е заплатило. В обобщение следва да се акцентира, че тук
от значение е невъзможността публичните задължения да бъдат събрани, а не
евентуалната пасивност на публичните органи, в каквато насока са възраженията
на жалбоподателя.
С
оглед на фактите по делото следва да бъде прието, че съществува причинна връзка
между изплащането на въпросните суми (дивидент) и невъзможността да бъдат
събрани задълженията на дружеството, което косвено се потвърждава и от факта,
че дружеството е имало големи задължения към бюджета и е изпаднало в
неплатежоспособност.
Колкото
до размера на задълженията, за който лицето отговаря, когато е привлечен към
отговорност по реда на чл. 19
от ДОПК – размерът на извършените плащания, съответно до размера на намалението
на имуществото, предвид на обстоятелството, че изплатеният дивидент е в
по-голям размер от размера на задълженията по настоящия РА, отговорността на
задълженото лице М.Х. следва да бъде за пълния размер на задълженията.
В
допълнение и за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че значително
място в жалбата е отделено на възражението по отношение на изплатения през
периоди на 2017 г. дивидент, обосновано с доводи, че към този момент „ПЛАН
ВИЖЪН“ ООД не е имало декларирани и неплатени задължения към фиска, поради
което неоснователно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Действително в
РД се съдържат констатации и за изплатен през периода от 03.07.2017 г. до
29.08.2017 г. дивидент общо в размер на 325930,03 лв. на съдружниците в „ПЛАН
ВИЖЪН“ ООД – М.С.Х., М.И.П.и С.И.П.. В частност изплатените дивиденти в брой на
лицето М.Х. са били установени общо в размер на 74937,25 лв., видно от
представените протоколи от Общото събрание на дружеството – л. 59, т. III, РКО (л. 158, гръб и сл., т. III) и счетоводни регистри. В тази
връзка обаче е необходимо да се има предвид, че въпреки тази констатация за
намаление на имуществото на дружеството, от органите по приходите не е формиран
извод тези плащания да са извършени недобросъвестно и да са в причинна връзка с
несъбраните задължения. Ето защо и с процесния РА не е ангажирана отговорността
на лицето с размера на изплатения през 2017 г. дивидент. В този смисъл съдът
намира изложените в жалбата съображения в коментираната насока за неотносими
към предмета на делото.
Предвид
гореизложеното следва да бъде прието, че са налице предпоставките на чл. 19,
ал. 2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на М.С.Х., ЕГН **********, в
качеството му на управител на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД, ЕИК *********, за установени
задължения за данъци по ЗДДС, ЗКПО и ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2020
г. в размер на 58893,83лв. главница и 22069,25 лв. лихви за забава. Това
обосновава и извод, че РА № Р-16002422001988-091-001 от 12.09.2022 г., издаден
от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 554 от 10.11.2022
г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, е законосъобразен. Жалбата
се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК М.Х. следва да бъде
осъден да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 7127,05 лева,
определено съгласно чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горните мотиви, Старозагорският административен съд на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.Х., ЕГН **********,***, против
Ревизионен акт № Р-16002422001988-091-001 от 12.09.2022 г., издаден от Д.А.И.
на длъжност началник на сектор – възложил ревизията, и Д.С.С на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 554 от
10.11.2022 г. Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е установена отговорност по
чл. 19, ал. 2 от ДОПК за непогасените данъчни задължения на „ПЛАН ВИЖЪН“ ООД,
ЕИК *********, в общ размер на 58893,83 лева главници и 22069,25 лихви, като неоснователна.
ОСЪЖДА М.С.Х., ЕГН **********,***, да заплати
на Националната агенция за приходите сумата от 7127,05 лева (седем хиляди сто двадесет и седем лева и пет
стотинки), представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: