№ 5
гр. Ловеч, 10.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500569 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 418, ал. 4 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл.
от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, депозирана чрез юрисконсулт
Д. М. П., срещу Разпореждане № 2308 от 23.11.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 2163
по описа за 2021 г. на Районен съд – Ловеч, в частта, с която съдът e оставил без
уважение заявлението по отношение на сумата от 45 лв., представляваща дължими
заемни такси. Сочи, че претендираната сума е дължима, тъй като е начислена на
основание чл. 8 от сключения между страните договор за кредит, чл.53 от ОУ и
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните. Твърди, че от приложените Условия е
видно, че при нереволвиране на определената в ОУ минимална сума по кредита,
длъжникът дължи такса в размер на 15 лв. и в конкретния случай кредитополучателят
не е изпълнил 3 револвирания по кредита, за което дължи такси съгласно точка втора
от Условията в размер на общо 45 лв.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-разпореждането
е получено от заявителя на 2.12.2021 г., а жалбата е подадена на 8.12.2021 г. / п. кл. /,
против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на
претендираните вземания (чл. 418, ал. 4 от ГПК).
Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното
ч.гр.д. № 2163/2021 г. по описа на Районен съд – Ловеч, намира за установено
1
следното:
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което
е образувано производството пред първоинстанционния съд, заявителят „Банка ДСК“
ЕАД е претендирал, че СЛ. СТ. ХР. дължи заплащане на следните суми: 985 лв.,
представляваща главница; 83,39 лв. - договорна лихва за времето от 12.12.2020 г. до
6.06.2021 г.; 39,95 лв. – законна лихва за забава за времето от 7.06.2021 г. до 3.11.2021
г.; 45 лв. – дължими заемни такси; и законна лихва от завеждане на заявлението до
изплащане на вземането.
В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че горепосочените
вземания произтичат от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от
4.06.2019 г. като кредитът е отчитан по кредитна сметка №13/27908599. Твърди се, че
вземането на заявителя е предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост е
настъпила на основание чл.34 от ОУ към договора за кредита за което длъжникът е
надлежно уведомен, видно от представеното към заявлението уведомление,
претендира се заплащане и на разноските в настоящето производство в размер на 25 лв.
ДТ и да се определи на банката юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по представен списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК. Към
заявлението са приложени – Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за ФЛ и Общи условия към него, условия за издаване и обслужване
на плащания с кредитни карти MAXI GO на „Банка ДСК“, извлечение от счетоводните
книги, 2 бр. покани за уведомление, справка за постоянен и настоящ адрес и
пълномощни на Дарин Драгойчев и Д. М. П..
С Разпореждане № 2308 от 23.11.2021 г. първоинстанционният съд е уважил
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. №
3891/4.11.2021 г. на „Банка ДСК“ ЕАД за следните суми: 3985 лв., представляваща
главница; 83,39 лв. - договорна лихва за времето от 12.12.2020 г. до 6.06.2021 г.; 39,95
лв. – законна лихва за забава за времето от 7.06.2021 г. до 3.11.2021 г.; и присъдил
съдебно-деловодни разноски в размер на 72,07 лв., като по отношение на сумата в
размер 120 лв. – заемни такси, го оставил без уважение.
В мотивите си районният съд приел, че клаузата, на база която е начислено
вземането за заемни такси противоречи на чл. 33 от ЗПК и заявлението в тази му част
следва да бъде отхвърлено.
Настоящият съдебен състав счита, че районният съд правилно е приел, че с
оглед качеството на заемателя е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР
на ЗЗП, като спрямо конкретния договор - договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит, във връзка с който е възникнало процесното
вземане, обект на заповедта за изпълнение, приложим е Законът за потребителския
кредит /ЗПК/. В чл. 33, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че при забава на кредитополучателя-
2
потребител кредиторът има право единствено на лихва за времето на забавата.
Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК въстановяването на
разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник не следва да се включва в ГПР
именно защото размерът им зависи от конкретните (а не абстрактно предвидени при
сключване на договора) разноски, направени поради неизпълнението (напр.
извънсъдебно обявяване на кредита за предсрочно изискуем, разноски в заповедно или
исково производство, или в производство по принудително изпълнение). Видно от
твърденията в заявлението възникването на вземането за заемни такси е обусловено
единствено от изпадането в забава на длъжника, поради което същото не може да се
разглежда като реално направен разход във връзка с неизпълнението на длъжника и
следва да се характеризира като обезщетение за забавено изпълнение. Ето защо
уговорката, от която произтича същото, противоречи на императивната разпоредба на
чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран
по силата на самия договор представлява и неравноправна клауза, тъй като
представлява заобикаляне на императивно предвиденото ограничение по чл. 21, ал. 1
от ЗПК.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че приложеното извлечение
от счетоводни книги също е нередовно, тъй като не е посочено изрично от кое лице е
изготвено, а единствено е подписано от „ИПК“ без изписване на имената на
длъжностното лице и само на това основание следва да бъде отказано издаване на
изпълнителен лист на основание чл.418 ал.2 от ГПК. Освен това в този документ е
посочено, че не са извършени четири револвирания по кредита, а в частната жалба се
твърди, че не са извършени три револвирания по кредита, поради което се претендира
сумата 45 лв./3 по 15 лв./ заемна такса, което отново води до нередовност на този
документ.
С оглед изводите за нищожност на уговорката за начисляване на заемна такса
поради противоречие със закона съдът намира, че за произтичащото от нея вземане
следва да се откаже издаване на заповед за изпълнение (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК). В този
случай заявителят има възможност да претендира вземането си чрез осъдителен иск в
общото исково производство, гарантиращо състезателност и равнопоставеност на
страните. При тази преценка заповедният съд правилно и в съответствие с чл. 411, ал.
2, т. 2 от ГПК е отказал издаване на заповед за изпълнение за вземането заемни такси.
В този смисъл обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2308 от 23.11.2021 г., постановено по ч.гр.д.
№ 2163 по описа за 2021 г. на Районен съд – Ловеч.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4