РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2091
гр. Пловдив, 08.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното
от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 2492 по описа
за 2021 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2
от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът И.Р.С., с ЕГН **********,
с адрес посочен в исковата молба ***, чрез пълномощника си адвокат П.К., иска ответникът ОД на МВР - Пловдив да бъде осъден да заплати сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди, в
резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно
постановление (НП) № 17-1030-006591/09.10.2017 г., издадено от Началник група
към Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Пловдив и представляващи сторените в хода на
съдебното обжалване (по АНД №
683/2018 г. по описа на Пловдивския районен съд) разноски за договореното адвокатско възнаграждение, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 04.04.2018 г. - датата на влизане в сила на
решението, с което е отменено НП, до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените разноски по настоящото
дело.
Исковата претенция се основава на
факта, че на И.Р.С. е издадено НП № 17-1030-006591/09.10.2017 г., издадено от Началник
Сектор ПП към ОД на МВР гр. Пловдив, с който на С. е наложена глоба в
размер на 400 лв., за извършено нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ). Наказателното
постановление е обжалвано от ищеца и е отменено с влязло в сила Решение № 465/15.03.2018
г. постановено по АНД № 683 по описа за 2018 г. на Районен съд гр. Пловдив. Пред съдебната
инстанция по посоченото дело, И.Р.С. е представляван от адвокат И.Н.,
съгласно пълномощно и Договор за правна защита и съдействие (приложени на л. 12 от АНД № 683/2018 на ПРС), като лицето е заплатило в брой
уговореното в договора адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. С
действията на своите служители по издаване на порочното НП ответната
организация е причинила имуществена вреда на ищеца, изразяваща се в направени
разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесното
НП. С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за
претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.
Ответникът ОД на МВР гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И.П.в писмен отговор
на исковата молба, счита на първо място иска за недопустим като твърденията в
тази насока се свеждат до обстоятелството, че адвокатската защита по АНД не е
задължителна, а зависи от волята на ищеца по делото, като възмездният елемент в
договорните отношения с адвоката му и размерът на евентуално уговореното
адвокатско възнаграждение са проява на диспозитивната дискреция на правомощия,
респ. на неговия личен волеви избор. В условията на алтернативност, счита иска
за неоснователен и недоказан като оспорва същия изцяло както по основание така
и по размер. Счита последния за завишен и несъобразен с конкретния случай, в противоречие
с чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика и в тази връзка моли при евентуално
уважаване на иска размерът на претендираното обезщетение да бъде намален до
справедлив размер. Направено е възражение за наличие на основанията на чл. 5
ал. 1, алтернативно на ал. 2 от ЗОДОВ, в чиито хипотези обезщетение не се дължи
или то се намалява. Направено е искане при евентуално уважаване на претенцията за
неприсъждане на разноски по настоящото дело, а в случай че бъдат присъдени
такива се иска „…намаляване на присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение под размера на минималното възнаграждение
по Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения или … до размера на минималното възнаграждение по
горната наредба.“ В този смисъл се иска да бъде отхвърлено изцяло
претендираното обезщетение, като се отчете виновното поведение на ищеца за
започване на наказателното производство, или претендираното обезщетение да бъде
намалено съобразно фактическата и правна сложност на делото, броя на
проведените заседания и т.н. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив
застъпва становище, че исковата молба е основателна.
Пловдивският Административен Съд
– седемнадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
От данните по делото се
установява, че с процесното НП на ищеца е наложено административно наказание –
глоба в размер на 400 лв., за извършено нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Посоченото НП е обжалвано
от И.Р.С., за което е образувано
АНД № 683 по описа за 2018 г.
на Районен съд Пловдив (приложено по
настоящото дело). По това дело е
постановено Решение № 465/15.03.2018 г.,
влязло в законна сила на 04.04.2018 г., с
което процесното НП е отменено изцяло. Пред районния съд И.Р.С. е представляван от
адвокат И.Н., съгласно пълномощно и Договор за правна защита и съдействие,
като лицето е заплатило в брой уговореното в договора адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева.
След анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази
следното от правна страна:
На първо място следва да бъде
съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Според висшите магистрати,
дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна
дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор,
възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно
производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е
свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент
от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани
според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
/изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това,
основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на
извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване
не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително
като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по
реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на
правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на
закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е
не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на
органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда
ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
При това положение
и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл.
130, ал. 2 от Закона за съдебната власт са задължителни, се налага извода, че
при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от
категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда
на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен
незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или
длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели
висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се
налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по
определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди
по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен
орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща
административна дейност.
На следващо място следва да бъде
съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г.
на Върховен административен съд, според което при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното до тук съотнесено към
конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава
единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
За да възникне правото на иск за
обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно
определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или
неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт,
действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна
дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е
от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за
допустимост на иска (чл.
204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, каза се
следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт). В този смисъл предявеният от
ищеца иск се явяват допустими, доколкото няма спор, че НП № 17-1030-006591/09.10.2017 г., издадено от Началник
Сектор ПП към ОД на МВР гр. Пловдив, е отменен по съответния ред (с Решение № 465/15.03.2018 г. постановено по АНД № 683 по описа за
2018 г. на ПРС).
От материалите по приложеното АНД
№ 683 по описа за 2018 г. на ПРС и според констатациите на
решаващия съд изложени в отменителното решение, НП № 17-1030-006591/09.10.2017 г., издадено от Началник
Сектор ПП към ОД на МВР гр. Пловдив, е издадено в нарушение на закона и като такова се явява
незаконосъобразен. Решението на съда (№ 465/15.03.2018 г.) е влязло в законна сила на 04.04.2018 г., т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за
обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от
страна на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.
Тук
именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или
указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази
разпоредба обаче е неприложима към настоящия случай, тъй като към датата на
провеждане на последното пред РС – Пловдив съдебно заседание – 13.03.2018 г., не
е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди,
представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото
административнонаказателно производство. С плащането на уговорения адвокатски
хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна
връзка с издаденото незаконосъобразно НП, тъй като същият е упражнил законното
си право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния процес.
Освен това нито ЗАНН в приложимата редакция, нито субсидиарно приложимият НПК,
предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното
производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на
жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП или ЕФ) бъде отменен
като незаконосъобразен. Нещо повече в тази връзка изрично е постановено и ТР №
2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по
тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не
присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на
районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй
като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на
административнонаказателното производство до настъпилата законодателна
промяна на чл. 63 от ЗАНН (ДВ бр. 64 от 29.11.2019 г.), в сила от
03.12.2019 г., за жалбоподателя не
съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.
Няма съмнение и спор, че от
издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени
вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на процесното НП. В случая ищецът, не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност
длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на
административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и
ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени
вреди в резултат от незаконосъобразно издадено НП.
Във връзка с размера на претендираното обезщетение,
е необходимо да се посочи следното:
В мотивите на цитираното по-горе
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и
справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в приложимата към
процесния период редакция, е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
С процесното НП на ищеца е наложено
административно наказание – глоба (400 лв.), за което минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определено по правилата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. в
приложимата към процесния период редакция, възлиза
на 300 лв. Ето защо, в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца
размер на адвокатското възнаграждение, който каза се е именно в размер на 300
лв., следва да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован".
Тези съображения обосновават извода на
съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните
имуществени вреди. Казано с други думи, искът е доказан по основание и размер и
като такъв ще следва да бъде уважен.
Основателна при това положение се явява и претенцията
на ищеца за присъждане на законна лихва, считано от 04.04.2018 г. - датата на влизане
в сила на Решение № 465/15.03.2018 г.
постановено по АНД № 683 по описа за 2018 г. на ПРС, до окончателното изплащане
на сумата. В този смисъл е Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК, според
което обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска
след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с
констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В първия
случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане
в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В
случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване.
От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната
давност и се дължи мораторна лихва.
С оглед изхода на спора, на основани чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Те се констатираха в размер на 310 лв. – заплатената държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв. (което също е в предвидения в чл. 18, ал. 2 във връзка с
чл. 7, ал. 2 от цитираната по-горе наредба минимален размер на адвокатското възнаграждение).
Така мотивиран, Пловдивският Административен съд,
ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР - Пловдив, да заплати на И.Р.С., с ЕГН **********,
с адрес посочен в исковата молба ***, обезщетение за претърпени от него имуществени
вреди в размер на 300 лв., в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно
постановление № 17-1030-006591/09.10.2017 г., издадено от Началник група към
Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Пловдив и представляващи сторените в хода на
съдебното обжалване по АНД № 683/2018 г. по описа на Пловдивския районен съд разноски
за заплатеното адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР - Пловдив, да заплати на И.Р.С., с ЕГН **********,
с адрес посочен в исковата молба ***, сумата в размер на 310 лв., представляваща направените по
делото разноски за заплащане на държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: