Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1075
13.01.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на осемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Гергана Мазгалова
и в присъствието на прокурора Николай
Трендафилов,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) № 1284
по описа на Административен съд – Хасково за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от А.В.А. с ЕГН: ********** ***, против Решение №
137/30.09.2019г., постановено по АНД № 552 по описа на Районен съд – Свиленград
за 2019г.
Касационният
жалбоподател сочи, че посоченото решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необосновано. Електронният фиш не съдържал реквизитите по чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, а именно точното място на извършване на нарушението. В решението
на РС – Свиленград не се коментирали направените от жалбоподателя възражения
относно липсата на посочено място на извършване на нарушението и съдът
постановил решението си в противоречие със събраните по делото доказателства.
Неправилно и незаконосъобразно съдът приел, че процесният фиш съдържа всички
задължителни реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Напротив, в случая като място
на нарушението било посочено: „гр.С. ул.“С. С.“, но не се посочвало къде точно
на улицата е осъществено твърдяното нарушение. Неправилно съдът посочил, че
електронният фиш отговаря на всички законови изисквания и че е посочено място
на извършване на нарушението, както в електронния фиш, така и в Протокола по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Касаело се за съществено процесуално
нарушение, което не можело да бъде санирано и накърнявало правото на защита на
жалбоподателя, тъй като същият бил лишен от възможността за оспорване на
констатациите още от момента на тяхното установяване. В самия електронен фиш
липсвали координатни данни за точното местонахождение, както на АТС TFR1-M, така и на МПС с рег.№ СА 0747 НН. В случая липсвали
конкретен номер на посочената улица, липсвали координатни данни и не бил налице
какъвто и да било ориентир, по който да бъде установено точното местонахождение
на АТС TFR1-M и МПС с рег.№ СА 0747 НН. Ето защо описанието на
нарушението не съдържало всички релевантни обективни признаци, поради което не
било удовлетворено изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
На следващо
място, жалбоподателят изтъква, че неправилно и незаконосъобразно Районен съд –
Свиленград приел, че връчването на електронния фиш представлява нарушение,
което не е съществено. В случая не било доказано спазването на разпоредбата на
чл. 189, ал. 5, изр. 1 от ЗДвП, доколкото процесният електронен фиш не бил
връчен на жалбоподателя с обратна разписка, от служител на МВР. На самия фиш
била отбелязана само датата на връчване, но не и връчителя, което било
съществено с оглед установяване на факта дали същият е връчен от длъжностно
лице от служба за контрол при осъществяване на функциите и правомощията му.
Неправилно и
незаконосъобразно съдът приел, че не представляват съществени нарушения на
процесуалния закон фактът, че издателят на фиша не е спазил разпоредбата на чл.
10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., както и разпоредбите на чл.
6, ал. 1 и ал. 2 от същата наредба, както и липсата на подпис на лицето, което
следвало да провери протокола по чл. 10, ал.1 от посочената наредба –
началникът на структурното звено. Жалбоподателят изтъква, че липсата на подпис
на началника на структурното звено върху Протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата удостоверявал истинността на самия протокол и на изложените в него
данни и доказателства. Без тази заверка съдържанието на протокола не можело да
се приеме за достоверно и следвало да бъде приравнено на липса на протокол. По
делото липсвали и доказателства за правилна експлоатация на техническото
средство, липсвала и снимка на разположението на мобилното АТС съгласно
изискванията на чл. 10, ал. 3 от посочената наредба.
С оглед на
така изложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното Решение № 137/30.09.2019г.,
постановено по АНД № 552/2019г. по описа на Районен съд – Свиленград , както и да бъде отменен Електронен фиш
Серия К № ….. за налагане на глоба в размер на 400 лева.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ –
гр.Хасково, не изразява становище по жалбата.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО сочи, че жалбата е неоснователна и че
решението на Районен съд – Свиленград, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
С Решение № 137/30.09.2019г.,
постановено по АНД № 552/2019г., Районен съд – Свиленград е потвърдил
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К, № ….. от 01.04.2019г., с който на А.В.А. е
наложено административно наказание „глоба” в размер 400 лв. на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС, като правилен и законосъобразен.
За да постанови решението
си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 01.04.2019г.
в 16.48 часа в гр.С., по ул.„С.С.”, с АТСС (радар) № 656/14, представляващо
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М
е регистрирано и заснето моторно превозно средство марка „Мицубиши”, модел
„Аутлендър” с ДКН СА ….НН (нов номер Х ….. КР, считано от 02.04.2019г.), със
скорост 81 км/ч., при разрешена такава 50 км/ч., като е установено превишение
на скоростта с 31 км/ч. - нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с
което бил издаден ЕФ серия К, № 2876954 на името на жалбоподателя, в качеството
му на собственик на превозното средство. Съдът е посочил, че обжалваният ЕФ е
законосъобразен от формална, процесуалноправна страна и че не са допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото
на защита на жалбоподателя. Обсъдил е наведеното от последния възражение относно
връчването на процесния ЕФ, като е посочил, че начинът на връчване на ЕФ би бил
относим, ако жалбата е приета за просрочена и съответно недопустима, както и че
в останалите случаи, дори процедурата по връчване на ЕФ да не е изпълнена
напълно коректно, то това не се е отразило на правото на защита на наказания. Стигнал
е до извода, че ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни
реквизити, изчерпателно изброени в нормата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Изложил е доводи относно правосубектността и
персонификацията на органа, издал процесния ЕФ и относно спазването на срока по
чл. 34 от ЗАНН.
В мотивите на решението са
изложени и доводи, свързани с мобилното средство за контрол и по-конкретно, че
същото отговаря на метрологичните изисквания, че е технически изправно и
преминало последваща проверка.
Направен е извод, че процесният
ЕФ не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло
законосъобразен от процесуалноправна страна.
На следващо място, съдът е
приел, че са установени точният час на нарушението, регистрационния номер на
автомобила, посоката и скоростта на движението му, както и мястото на нарушението,
като е посочил, че същите потвърждават визираната от органа правна квалификация
на нарушението, като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Обсъдил е и възраженията
на жалбоподателя, касаещи недостатъчно индивидуализиране на процесното МПС и
фактът, че автомобилът е семейна имуществена общност.
По отношение на мястото на
извършване на нарушението, съдът е посочил, че същото е коректно посочено с
текстово описание и координатите, индивидуализиращи точно определено място на
извършване.
Налице са и мотиви относно
липсата на подпис в Протокола за използване на АТСС на проверилия го Началник
на структурното звено, като са изложени доводи защо така констатираното
нарушение не представлява съществено процесуално такова
Обсъден е и субективният
елемент от състава на нарушението, размера на наказанието, както и липсата на основания
за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
В тази връзка настоящата
инстанция приема, че фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, като въз основа на тях в решението са изложени подробни и
аргументирани мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш. Въз
основа на така установената фактическа обстановка са направени обосновани
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Като е стигнал до своите правни изводи, които настоящата инстанция напълно
споделя и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях, районният съд е
постановил правилен съдебен акт.
Видно от събраните по
делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е установено и заснето с мобилно по смисъла на § 6, т.
65, б. "б" от ДР на ЗДвП автоматизирано техническо средство. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, "При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи."
В тази връзка настоящата
инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният
електронен фиш съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия
е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срока, сметката, начините за доброволно
плащане. Настоящият касационен състав намира за неоснователни доводите в
касационната жалба за неустановено място на извършване на нарушението,
доколкото посочването на ул.“С. С.“ е достатъчно за означаване на мястото на
нарушението, още повече, че по делото е представен и заснетият клип, на който
освен автомобила, са отразени локацията, включително с GPS координати, датата и
часът на заснемане, разстоянието и заснетата скорост.
По делото е представен и задължителният
в случаите на ползване на мобилно АТСС, Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., съгласно одобреното с Наредбата приложение, който е
доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта, както и другите обстоятелства,
необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения
електронен фиш. Действително не е представена снимка на разположението на уреда
на мястото на заснемане, съгласно изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, но
по този повод настоящата инстанция възприема изцяло изводите на районния съд,
че този пропуск не е съществен и не води до опорочаване на производството по
налагане на административно наказание или до съществено нарушаване правото на
защита на наказаното лице. Именно в тази светлина следва да бъде разгледан и
изтъкнатият от жалбоподателя пропуск, свързан с липсата на подпис на проверил
протокола за използване на АТСС началник на структурно звено. Дори да се
приеме, че се касае за нарушение, то същото не представлява съществено
процесуално такова.
На следващо място, следва
да бъде отбелязано, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4,
ал. 1 от Наредбата, според която за осъществяване на контрол на участниците в
движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по
реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и
вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Спазването на това
изискване е удостоверено с представените по административно-наказателната
преписка Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на
Български институт по метрология, касаещо мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M и валидно до 24.02.2020г.,
както и Протокол № 4-52-18 от проверката на същата мобилна система за
видеоконтрол.
Неоснователни са и
изложените възражения, касаещи нередовно връчване на електронния фиш на неговия
адресат и ограничаване в резултат на това на процесуални права на последния. Действително,
съгласно чл. 189, ал. 5, изр. първо от ЗДвП, електронният фиш по ал. 4 се
връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка
или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи
служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В случая
от данните по делото не се установява как и от кого е осъществено връчването на
електронния фиш. Това нарушение обаче не обуславя незаконосъобразност на
атакувания акт, тъй като разпоредбите, свързани с връчването, касаят
възможността за упражняване на правото на защита на наказаното лице, а нито по
въззивното дело, нито по настоящото касационно производство, са приложени
доказателства, които да свидетелстват за осуетени от страна на органите
процедури по чл. 189, ал. 5, изр. второ или ал. 6 от ЗДвП. Цитираните законови
разпоредби уреждат административния ред за защита против наложено
административно наказание с издаден ЕФ и упражняването на тези правни
възможности в случая не е осуетено. Електронният фиш е достигнал до знанието на
нарушителя, като последният го е оспорил пред съда, без да заяви в жалбата,
поставила началото на въззивното производство или в отделна декларация, че
друго лице е управлявало МПС, че МПС е било обявено за издирване или е със
специален режим на движение.
В заключение касационната
инстанция приема, че при установяване на нарушението и провеждане на особената
административно-наказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш
няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението,
авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като
наложената глоба съответства на нормативно предвидения в чл. 182, ал. 1, т. 4
от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта
за движение. Ето защо, решението на районния съд, с което електронният фиш е
потвърден, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния
закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 137 от 30.09.2019г., постановено по АНД № 552 по описа на
Районен съд – Свиленград за 2019 година.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.