Решение по дело №3165/2019 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е №361/6.7.2020г.

 

                                           гр. Ямбол, 06.07.2020 г.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА

с участието на секретаря Т. К.като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело №  3165/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Подадена е искова молба от „***“ ЕАД - гр.София, представлявано от юриск. Ц.П., срещу Г.А.Г. *** нея се твърди, че  между „***“ АД  и ответника е сключен на 22.05.2017 г. договор за заем**** № *** за сумата 1000 лв.. Ответникът се е съгласил да погасява ежемесечно 31 равни седмични погасителни вноски, в размер на 36,45 лв., считано от 2.06.2017 г., като общата дължима сума е 1129,95 лева, включваща и договорната лихва. На 22.05.2017 г. между „****“ АД и Г.А.Г. е сключен Договор за допълнителни услуги към заема, предоставяни срещу пакетна цена в размер на 217 лв., платима на 31 бр. равни седмични вноски, всяка в размер на 7,00 лв., при първа погасителна вноска от 2.06.2017 г. Ищецът в качеството си на застрахователен посредник е предоставил на ответника финансиране и разсрочване на сключена застраховка „Защита“ към застрахователна компания „***“ АД по индивидуална застрахователна полица. Заемателят се е задължил да върне на заемодателя платената застрахователна премия в срок от 31 седмици, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 16,50 лева, платими от 2.06.2017 г, или обща сума за застрахователна премия - 511,50 лева. Застрахователните рискове са смърт вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП. Съгласно чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия към договора за заем допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за отпускане на заема. Срокът на договора за кредит е изтекъл на 29.12.2017 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

Ответникът е платил сумата от 700 лв., с която са погасени, както следва: 452,55 лв. - главница, 129,95 лв. - договорна лихва, 35 лв. - допълнителни услуги, 82,50 лв. - застрахователна премия. Не  е изпълнил задължението си за остатъка от дължимите вноски. Вземането е цедирано на ищеца, за което ответникът е уведомен.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. От съда се иска да постанови решение, с което да установи, че ответникът по делото дължи на ищеца 547,45 лв. главница по Договор за заем ***; 182 лв. –по договор за допълнителни услуги (договорна лихва) за периода от 7.07.2017 г. до 29.12.2017 г.; 429 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 7.07.2017 г. до 29.12.2017 г.; 70,89 лв. - лихва за забава по договор за заем за периода от 8.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; 45,71 лв., представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 8.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ **** г. на ЯРС. Иска се присъждане и на разноските в настоящото производство и съдебните разноски в заповедното производство.

В с.з. ищецът не изпраща представител, в подадена писмена молба исковете се поддържат.

В срока за отговор ответникът оспорва исковете като недопустими и неоснователни, като възраженията си основава на фактите, че договорът за цесия се отнася до ликвидни  и изскуеми вземания, а процесните не са били такива, съответно не са прехвърлени; освен това цесията е недействителна, тъй като не съдържа продажна цена, нито такава е платена; договорът за кредит е нищожен на осн. чл.22 от ЗПК-не е написан по ясен и разбираем начин, не отговаря на изискването относно вида, формата и шрифта на елементите му, нито е спазено правилото за минимален шрифт 12. Оспорена е като недействителна клаузата за плащане на цена за допълнителни услуги, противоречаща на чл. 10а ал.2 от ЗПК. Недоказано е ползването на такива услуги. Сочи неспазване на чл.11 ал.1 т.7-12 от същия закон. Оспорва сключването на договор за застраховка, заплащането на премията по него от ищеца и цедирането на вземането за нея.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения Договор за заем *** г., сключен между „***“ АД  и ответника, страните са се договорили кредиторът да предостави сумата 1000 лв., за която е направеното изявление в документа, че с полагането на подписа си длъжникът удостоверява, че надлежно я е получил. Налице са посочените в исковата молба клаузи относно лихвите- договорена фиксирана лихва от 40,64%, с която общата сума за погасяване е 1129,95 лв., платима на 31 бр. равни седмични вноски, всяка в размер 36,45 лв., съгласно Погасителен план, при първа погасителна вноска на 2.06.2017 г. и последна на 29.12.2017 г.

Съгласно Договор за допълнителни услуги към заем *** г. кредиторът предоставя допълнителни услуги единствено като допълнение на договора за заем. Те включват пакет от допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на кредитора застраховка. Услугите по пакет „***" включват посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноски, безплатно внасяне на вноски от името и за сметка на длъжника по банковата сметка на кредитора, безплатно внасяне на вноска директно в офис на „****“ АД, безплатно предоговаряне и разстрочване на заема, без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни, срещу цена: за срок от 31 седмици вноска в размер на 7 лв., платима в петък. По застраховка „Защита“ пакет „***" за същия срок от 31 седмици вноската е по 16,50 лв., с падеж – петък. Приложена е застрахователна полица за застраховка „Защита“ № ****на ЗК „***“ АД, по която застраховано лице е Г.А.Г., а ползващо лице -„***“ АД (застрахователен посредник). Срокът на застраховката е от 22.05.2017 г. до 25.12.2017 г., за застрахователна сума 1000 лв. и  застрахователната премия общо от 511,50 лв. Видно от изготвената справка от 15.06.2020 г. от ЗК „****“ АД-гр.С*** тази премия е платена на застрахователя еднократно от „***“ АД на 06.06.2017 г.

Представени са подписани от кредитора и длъжника Общи условия към договор за заем ***, съгласно чийто чл.19 при забава на погасителна вноска заемателят дължи лихва за забава в размер на законната лихва. В чл.21 е уговорено правото на кредитора да прехвърли правата си по договора на трето лице, като прехвърлянето поражда действие от уведомяването за това.

Съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., сключен между „***“ АД и ищеца, Анекс №**** г., Анекс №*** г. и Приложение № *** г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., вземането към ответника (под № 167 в приложението) е цедирано на ищеца. Той е упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за цесията с представеното Пълномощно. В §1 „Понятия“ на рамковия договор, в т.1.2 „Вземания“ са изброени, освен суми по станали ликвидни и изискуеми парични заеми, вкл. с натрупаните до момента на прехвърлянето договорни и мораторни лихви, и вемания по договори за допълнителни услуги, вкл. за застраховки. В представеното копие на рамковия договор е заличена цената на сделката, както и лични данни на лицата за контакт. Съгласно чл.3.3 конкретния размер на покупната цена за всяко регулярно прехвърляне ще бъде посочван допълнително в изпратен опис (приложение №1). Според чл.4.1 прехвърлителния ефект върху вземанията по всяко регулярно прехвърляне настъпва след като цесионерът потвърди получаването на месечния опис от цедента, като след получаване на пълния размер  на покупната цена цедентът се задължава да представи писмено потвърждение за извършеното прехвърляне. Такова Потвърждение с № ***“ АД е представено по делото. С него е потвърдена цесията на вземанията на 10.10.2017 г.

Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания от 16.10.2017 г. до ответника не е връчено поради преместване на получателя на друг адрес, видно от обратната разписка на „****“ ЕАД от 18.10.2017 г. Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания от 27.08.2019 г. до ответника е само приложение към подадената на 10.09.2019 г. искова молба.

От заключението по счетоводната експертиза се установява, че има постъпили плащания от длъжника в общ размер на 700 лв., от които 300 лв. получени по сметките на „***"АД и 400 лв. - по сметките на „***" ЕАД. Погасени са част от задълженията: 129,95 лв. - договорната лихва по договора за заем, 452,55 лв лв. от главницата, по пакет „***"- 35 лв. и застрахователната премия -82,50 лв.. Лихвата за забава върху неплатената главница за периода 08.07.2017 г.- 03.05.2019 г. е 110,57 лв. лихвата за забава върху непогасените суми за допълнителни услуги за периода 08.07.2017 г.- 03.05.2019 г., е общо 98,02 лв.

 Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Книжата са връчени на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.чл. 9 и 10 ЗПК и чл.99 от ЗЗД. В случая вземанията на ищеца произтичат от договор за кредит, разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, уредена в Закона за потребителския кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно специалния ЗПК договорът може да бъде не само реален, но и консенсуален, доколкото кредиторът може да се задължи да предостави заем, т.е. договорът се счита за сключен с постигане на съгласие по основните му елементи, а не с предаване на сумата. По делото се установи, че длъжникът е удостоверил с подписа си получаването на сумата, т.е. налице е реално предоставен заем.

Съдът счита, че договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, за заплащане на възнаграждение под формата на лихва. Представен е писмен договор, съдържащ подписи на длъжника, т.е. съобразно чл. 180 от ГПК документът има формална доказателствена сила-че ответникът е автор на волеизявлението в него и сделката е сключена между страните. Истинността на документите не е оспорена в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК и е настъпила уредената в чл. 133 преклузия. С оглед на това не е уважено искането на ответника за изискване на оригиналите на документите по реда на чл. 183 от ГПК, мотивирано в с.з. с възможността за оспорване на автентичността им.

Налице практика на ВКС по чл. 290 от ГПК- Решение № 239 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1050/2012 г., IV г. о., с което е прието, че съобразно чл. 183 ГПК когато по делото се прилага документ в заверен от страната препис и при поискване тя не представи оригинала на документа или официално заверен препис от него, то представеният препис се изключва от доказателствата по делото. Същевременно обаче съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Съдът трябва и да отдели спорните от безспорните факти, след което да преценява събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Ако между страните по делото не се оспорва съществуването на споразумение, нито неговото съдържание, както и ако от събраните по делото доказателства се установяват извършените от страните престации в изпълнение на задълженията по договора, то следва да се приеме за съществуващо, независимо от прилагането на посочената по-горе процесуална разпоредба. Според ВКС неправилно въззивният съд е приел, че след като от доказателствата по делото е изключено споразумението, то такова не е съществувало между страните. С оглед дадения отговор на въпросите по чл. 280, ал. 1 ГПК е намерил, че трябва да се приеме за установено, че страните са сключили такова споразумение. В настоящия случай между страните по делото не е било спорно съществуването на договора за заем, нито неговото съдържание, а от събраните по делото доказателства- счетоводната експертиза, установеното плащане от ответника- се установяват извършените от страните престации в изпълнение на задълженията по договора, и съобразно указанията на ВКС следва да се приеме за съществуващо правоотношението, предмет на делото.

Вземанията по договора са прехвърлени на ищеца и той има качеството на кредитор за тях. Правото на цедента да ги прехвърли е договорено изрично с процесния договор за кредит, което не  е спорно по делото (т.е. прехвърлянето е в съответствие с чл. 26 ал.1 от ЗПК). Налице е упълномощаване на ищеца да уведоми длъжника за цесията от името на цедента, каквото е извършено с връчването на исковата молба с приложенията на ответника (в този смисъл е практиката на ВКС: Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ІІ т.о, според която поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане; като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.3 ГПК). Същото се отнася и до връчване на уведомление на особения представител (Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г. на І т. о. на ВКС). Предвид изложеното вземанията са преминали в патримониума на цесионера.

Възраженията на ответната страна, че липсва прехвърлителен ефект, защото в текста на рамковия договор са употребени понятията „ликвидни и изискуеми вземания“, както и останалите възражения във връзка с цесията не се споделят от съда. Волята на страните по договора за прехвърляне на вземанията по договори за заем е ясна. Тя произтича от всички клаузи на договора, а не следва да се извежда само от употребената правна квалификация на вземанията като ликвидни и изискуеми, била тя правилна или неправилна (при настъпилата до цесията изискуемост на повечето вноски). Това, че в копието на договора е заличена продажната цена, не означава че такава не е договорена, още повече като се вземат предвид останалите клаузи, уреждащи начина на определяне на размера на тази цена. Освен това е налице потвърждаване на цесията на процесната дата от цедента, което негово изявление е посочено в договора като доказателство за плащане на цената. Отделно от това непосочването на размера на цената в рамковия договор или неплащането й не прави цесията недействителна и възраженията в тази връзка са неоснователни. Самият договор препраща към друг документ, съставян от страните–приложение №1, а неизпълнението на договорно задължение (вкл. парично) не засяга валидността на договора. Следва да се отбележи, че правен интерес да се позовават на неплащане или на други обстоятелства по договора за цесия, определящи възникването и съществуването на правоотношението по него, имат страните по договора, чието правно положение зависи от тези обстоятелства, а не трети лица.

Съдът не споделя и доводите на ответника, че договорът за кредит е нищожен на осн. чл.22 от ЗПК, тъй като не е написан по ясен и разбираем начин, не отговаря на изискването относно вида, формата и шрифта на елементите му, нито е спазено правилото за минимален шрифт 12. Договорът е написан ясно и разбираемо, посочени са всички основни елементи на сделката –размера на главницата, фиксираната възнаградителна лихва, общата сума за погасяване –главница и лихва (1129,95 лв.), броят и периодичността на вноските (равни седмични вноски, всяка в размер 36,45 лв., съгласно погасителния план), падежа им, годишния процент на разходите. С оглед на това са неоснователни възраженията за неспазване на чл.11 ал.1 т.7-12 от ЗПК.

По делото не са доказани възраженията за несъответствие на шрифта на договора с правилото за минимален размер на същия, въпреки разпределената доказателствена тежест и дадените от съда указания във връзка с нея. Поради това възраженията се приемат за неоснователни. Основателни са освен това доводите на ищеца, изложени в допълнителната писмена молба, относно липсата на изискване за минимален шрифт в Директива 2008/48/ЕО, транспонирана чрез ЗПК в националното законодателство, непозволяваща на държавите –членки да въвеждат в националното законодателство разпоредби, различни от съдържащите се в нея, нарушаващи конкуренцията между кредиторите в Общността.

Крайният срок на договора е изтекъл на 29.12.2017 г. и вземанията са изискуеми. Платена е част от главницата и цялата възнаградителна лихва -129,95 лв. Останалата част от главницата е дължима и искът за нея е основателен. Също е дължима мораторната лихва в претендирания размер, по-малък от изчисления от вещото лице.

Дължимо е и вземането за застрахователна премия, финансирана от заемодателя, който я е заплатил на застрахователя. Касае се за форма на кредитиране на задължението на заемателя по сключената застрахователна полица. Уговорено е разсрочено плащане на задължението към заемодателя и падежите на неплатените вноски са настъпили. Неоснователни са възраженията, че това вземане не е предмет на договора за цесия. В него изрично е упоменато прехвърлянето и на тези вземания. Поради това искът за неплатената сума е основателен.

Оспореното вземане за заплащане на цена за допълнителен пакет услуги „Комфорт" от кредитополучателя има характер на възнаграждение за допълнителни услуги. Тъй като не се дължи за предоставянето на парична сума, неправилно е наречено „договорна лихва“ в петитума на исковата молба, макар и двете да имат възнаградителен характер. В допълнителната писмена молба ищецът го квалифицира като такса за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а ал.1 от ЗПК. Съгласно ал.2, плащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита кредиторът не може да изисква. Основателно е възражението на особения представител за противоречие на клаузата със закона. В договора е уредено заплащане на възнаграждение независимо от предоставянето на услугите. Уговорен е общ размер на погасителните вноски, независимо от вида на различните услуги, като не се и твърди някоя от тях да е предоставена реално. В ЗПК е уредено право на кредитора на такси и комисионни за предоставени услуги, а не за възможността да бъдат предоставени. Освен това няма характер на услуга предоговарянето и разсрочването на заема, неначисляването на лихва за забава за 15 дни, целящо да не обремени длъжника при кратък срок на забавата, на която цел противоречи уговарянето на възнаграждение за същата „услуга“. Поради това искът за това вземане е неоснователен, както и искът за заплащане на обезщетение за забавата на същото, който като акцесорен следва съдбата на главния иск. Следва двата иска да бъдат отхвърлени.

Искането на ищеца за присъждане на разноските е частично основателно и следва да се уважи съразмерно съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.

          Водим от горното ЯРС            

         

                                           Р Е Ш И:

 

 

Приема за установено, че Г.А.Г. ***, с ЕГН **********, дължи на „***“ ЕАД, ЕИК ***, адрес: гр. С****, главница по Договор за заем ***, сключен на 22.05.2017 г., в размер на 547,45 лв.; 429 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 7.07.2017 г. до 29.12.2017 г.; 70,89 лв. - лихва за забава по договор за заем за периода от 8.07.2017 г. до 03.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 03.05.2019 г. до окончателното изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение № ***г. по ч.гр.д. № **** г. на ЯРС, а исковете за сумата от 182 лв. по договор за допълнителни услуги за периода от 7.07.2017 г. до 29.12.2017 г. и сумата от 45,71 лв., представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 8.07.2017 г. до 03.05.2019 г., като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Г.А.Г. да заплати на „***“ ЕАД направените по заповедното производство разноски в размер на 119,520 лв., както и направените по настоящото дело разноски в размер на 779,31 лв..

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: