№ 61
гр. Стара Загора, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Соня Хр. Каменова
Членове:Ива Н. Стефанова
Красимира Д. Стоянова
при участието на секретаря Красимира Д. Цонева
в присъствието на прокурора М. И.
като разгледа докладваното от Соня Хр. Каменова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225500601106 по описа за 2022 година
Производството е по глава ХХІ на НПК.
С Присъда № 105/07.11.2022 г., постановена по НОХД № 70/2022 г. на Районен
съд – Стара Загора, подсъдимият Ж. Г. П., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че
на 03.10.2021 г., в град Стара Загора, без надлежно разрешително по Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорисково наркотично вещество
– метамфетамин с нетно тегло 0.74 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент – метамфетамин 73.4% (тегловни процента) на стойност 18.50 лв., съгласно ПМС
№ 23/1998 г., поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1 във връзка с чл.54 от НК е
осъден на една година лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години и на глоба в размер на 2000.00 лв.
С присъдата е постановено вещественото доказателство, предмет на
престъплението – високорисково наркотично вещество (остатък след ФХЕ), метамфетамин с
тегло 0.68 грама, предадено за съхранение в Агенция „Митници“, ЦМУ, Отдел „МРР-НОП“
– София – да се отнеме в полза на Държавата и да бъде унищожено по надлежния ред, след
влизане в сила на съдебния акт.
Постановено е веществените доказателства - празни полиетиленови опаковки,
оставени на съхранение в Първо РУ – Стара Загора, да се отнемат в полза на Държавата и да
бъдат унищожени по надлежния ред, след влизане в сила на съдебния акт, като вещи без
1
икономическа стойност.
Подсъдимият Ж. Г. П. е осъден да заплати направените по делото разноски:
193.98 лв. по сметка на ОД на МВР – Стара Загора и 40.00 лв. в полза на бюджета на
Съдебната власт, по сметка на Районен съд – Стара Загора.
В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от
подсъдимия Ж. Г. П. – чрез защитника му.
В жалбата са развити оплаквания за доказателствена необоснованост на
решаващия фактологичен извод на първоинстанционния съд, че подсъдимият е
осъществявал държане на наркотичното вещество – предмет на престъплението, а от тук и
такива за неправилно приложение на материалния закон.
ИСКАНЕТО е обжалваната присъда да бъде отменена и постановена нова, с
която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото срещу му
обвинение. Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа протеста, като застъпва
становището, че атакуваната присъда е постановена при съществени нарушения на
процесуалните правила.
Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна
проверка на обжалваната присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите
във въззивната жалба оплаквания, прие следното:
Производството пред Районен съд – Стара Загора по НОХД № 70/2022 г. е
образувано въз основа на обвинителен акт, с който подсъдимият Ж. Г. П., ЕГН **********
е предаден на съд за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК за това, че на 03.10.2021 г., в
град Стара Загора, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, държал високорисково наркотично вещество – метамфетамин с
нетно тегло 0.74 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент –
метамфетамин 73.4% (тегловни процента) на стойност 18.50 лв., съгласно ПМС № 23/1998 г.
Извършвайки самостоятелна проверка на събраните по делото доказателства, с
оглед повдигнатото в протеста оплакване за неправилност на присъдата, поради
постановяването й в несъответствие с доказателствените материали, въззивният съд прие за
установени следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият Ж. Г. П. (р. 1988 г.) и свидетелят Ж. Г.Ж. (р.*** г.) били приятели.
Вечерта на 03.10.2021 г. свидетелят Ж. Г.Ж. срещнал случайно подсъдимия в
град Стара Загора, в близост до банка „ДСК“, под спирка „Верея“. Двамата се заговорили и
тръгнали заедно по ул. „Х. Ботев“ в посока изток. Стигнали до кръстовището на бул.„Свети
Патриарх Евтимий“ и ул. „Х. Ботев“, където всеки трябвало да поеме в различна посока, но
преди това се спрели да поговорят.
На 03.10.2021 г. свидетелят П.П.С. и свидетелят Д.Т.П., и двамата старши
полицаи в група "OOP" при 01 РУ на МВР - Стара Загора, били в наряд. Изпълнявайки
служебните си задължения се придвижвали със служебен патрулен автомобил.
2
Около 22.05 часа, със служебния автомобил – управляван от свидетеля Д.Т.П.,
двамата полицаи се движили по ул.„Х. Ботев“, в посока запад-изток и видели подсъдимия
Ж. Г. П. и приятеля му Ж. Г.Ж. да стоят на тротоара на северозападния ъгъл на
кръстовището на ул.„Х. Ботев“ с бул.„Патриарх Евтимий“, до болница „Тракия“. Свидетелят
П.П.С. не познавал нито един от двамата млади мъже, докато на полицай Д.Т.П. бил
известен свидетелят Ж. Г.Ж., защото веднъж вече го бил задържал по повод на това, че
държи марихуана.
Полицаите решили да извършат проверка на двете лица и с тази цел спрели в
района на кръстовището, слезли от патрулния автомобил и се насочили към тях. Виждайки
полицаите, подсъдимият Ж. Г. П. възкликнал: „А, полицаи!“ и едновременно с това
отстъпил с няколко крачки назад и встрани от приятеля си – свидетелят Ж. Г.Ж., като
застанал зад намиращата се на тротоара масичка, излята от бетон. Мястото било добре
осветено и двамата полицаи видели как подсъдимият изхвърля нещо на земята, до
масичката. Като приближили, полицаите установили, че изхвърления от подсъдимия
предмет представлява прозрачно найлоново пликче с „клик“ система на затваряне, в което
има черно полиетиленово пакетче. В близост до масичката нямало други изхвърлени
предмети. Свидетелите попитали подсъдимия Ж. Г. П. какво е изхвърлил, като последният
отрекъл найлоновото пликче да е негово. Полицаите извършили проверка на документите за
самоличност на двамата млади мъже, а след това и личен обиск, при който не установили в
тях забранени за държане вещества и предмети. Междувременно уведомили дежурния
служител в 01 РУ - Стара Загора за случилото се и запазили местопроизшествието до идване
на дежурна оперативна група.
Подсъдимият Ж. Г. П. и свидетелят Ж. Г.Ж. били отведени в 01 РУ – Стара
Загора, а на мястото на произшествието бил извършен оглед, обективиран в Протокол за
оглед на местопроизшествие (л.11 ДП) с приложен към него фотоалбум. Видно от протокола
е, че при извършен полеви наркотест на съдържимото в изхвърления предмет, установен
при огледа до метална конструкция, наподобяваща маса, с квадратна форма и плочки с
квадратна форма в основата, а именно – „прозрачно найлоново пликче, „клик“ система, в
което се намира черно найлонче, в което се вижда кристалообразно бяло вещество“, същото
е реагирало положително на метамфетамин.
От заключението на изготвена в БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора
физикохимическа експертиза (л.17 ДП) се установява, че изследваният, иззет при
горепосочения оглед обект – бяло кристалообразно вещество, намиращо се в саморъчно
направено полиетиленово пакетче, постановено в прозрачно полиетиленово пакетче с клип
система на затваряне – представлява метамфетамин с нетно тегло преди анализ 0.74 грама,
със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент метамфетамин 73.4 % (тегловни
проценти).
В заключението е посочено, че метамфетаминът подлежи на контрол съгласно
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, чл.3, ал.2, от който закон
препраща към Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
3
наркотични, където е включен в Списък № I „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.
В хода на досъдебното производство е извършена дактилоскопна експертиза, в
заключението на която, изложено в Протокол № 605/25.10.2021 г. (л.22 ДП) се сочи, че по
предоставения за изследване обект – един брой полиетиленово прозрачно пакетче, клипс –
система, с размери 5х4 см и един брой черно найлонче с неправилна форма, не са проявени
годни за сравнителна идентификация дактилоскопни следи.
Така установените от въззивния съд фактически обстоятелства, съответстват на
приетото от първоинстанционния съд.
Съзирайки съществени противоречия в показанията на свидетелите – полицаи и
акцентирайки върху заключението на дактилоскопната експертиза, във въззивната жалба се
оспорва съществуването на връзка между поведението на подсъдимия и установеното при
извършения оглед на местопроизшествие пакетче с наркотично вещество.
На първо място, разбирането за наличие на съществени противоречия в
показанията на свидетелите – полицаи не може да бъде споделено. Всеки един от двамата
свидетели - П.П.С. и Д.Т.П., е възприел изхвърлянето от подсъдимия на някакъв предмет на
земята, в близост до металната конструкция, наподобяваща маса. Действително, според
свидетеля П.П.С. подсъдимият е извършил това действие след като двамата с колегата му
вече са били слезли от автомобила, а според свидетеля Д.Т.П. – докато все още са били в
автомобила, но посоченото несъответствие в разказа им, не е основание за дискредитиране
на показанията им. Същото е обяснимо не само с изминалия период от време, но и с
обстоятелството, че свидетелят Д.Т.П. е управлявал служебния автомобил, което определя,
че е излязъл от колата след колегата си, малко по-късно, като от тук е разбираем и
съобщеният от свидетелите различен момент, в който всеки от тях е възприел действията на
подсъдимия. В показанията и на двамата свидетели, които не са познавали подсъдимия,
отсъства преднамерено отношение, а и такова не се установява чрез други доказателства.
Освен това показанията на полицейските служители се потвърждават от показанията на
свидетеля Ж. Г.Ж., който не е видял подсъдимият да изхвърля някакъв предмет, но
обяснява, че след като същият е възкликнал при вида на идващите полицаи, е отстъпил „три-
четири крачки назад и отиде до масата“, там където в последствие е намерено пликчето с
наркотично вещество. Същевременно от фотоалбума към протокола за оглед на
местопроизшествие е видно, че пликчето е намерено върху нападала по земята шума от
есенни листа, не е било заровено или скрито в нея, така, че да се приеме, че от по-дълго
време е стояло там.
Що касае обстоятелството, че по пликчетата, с които е било опаковано
наркотичното вещество, не са установени годни за идентификация дактилоскопни следи,
същото само по себе си не опровергава фактите, установени чрез устаналите доказателства
по делото.
4
При така установените фактически обстоятелства, като е приел, че след като на
03.10.2021 г., в град Стара Загора, без надлежно разрешително по ЗКВНВП, е държал
високорисково наркотично вещество – метамфетамин с нетно тегло 0.74 грама, със
съдържание на активен наркотичнодействащ компонент – метамфетамин 73.4% (тегловни
процента) на стойност 18.50 лв., съгласно ПМС № 23/1998 г., подсъдимият Ж. Г. П. е
извършил престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, първоинстанционният съд правилно е
приложил материалния закон.
Разбирането във въззивната жалба, че отсъства „държане“ е несподелимо. За
осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК –
„държи“, не е необходимо фактическата власт да е осъществена чрез перманентно
физическо действие, достатъчно е да е налице обективна фактическа възможност за такова
действие, което от своя страна обективира наличието на фактическа власт върху
наркотичното вещество. В случая подсъдимият е изхвърлил наркотичното вещество, което
е имал в себе си, на място на което е смятал, че няма да бъде намерено от друг. Това му пък
поведение – опит да се освободи незабелязано от държаното наркотично вещество –
обективира наличието на пряк умисъл.
Подсъдимият е със средно образование. Работи в склад на „*** 2000“ София. В
съдържащата се на л.28 от ДП характеристична справка, базираща се на сведения от съседи
и въз основа на наблюдавани постоянни контакти на подсъдимия с лица от активния
контингент на МВР, същият е определен като проблемен младеж. Към време на извършване
на престъплението подсъдимият е реабилитиран за предходните си осъждания.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК,
първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода с
размер, отговарящ на минималния, посочен в закона – една година и глоба, чийто размер
също отговаря на минималния – 2000 лв. Отчитайки наличието на законовите предпоставки
на чл.66, ал.1 от НК, районният съд е отложил изтърпяването на наложеното наказание
лишаване от свобода за минималния изпитателен срок – три години.
В случая отсъстват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.55, ал.1 от НК.
При все, че във въззивната жалба се иска оправдаване на подсъдимия, а не
преквалифициране на деянието като "маловажен случай" по чл.354а, ал.5 от НК, въззивният
съд приема за необходимо да посочи, че конкретното престъпление не представлява
маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Маловажността на случая не зависи само
от размера на вредните последици, като стойността на предмета на престъплението е само
един от критериите, позволяващи определянето на деянието като "маловажен случай".
Преценката се основава на фактическите данни по делото и конкретните параметри на
самото престъпление, отнасящи се до начина на извършването му, вида и стойността на
предмета на престъплението, данните за личността на подсъдимия, и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и морална
5
укоримост на деянието. В този смисъл са и разясненията дадени в ТР № 23/1981 г. на
ОСНК, Р. № 593/2014 г. по н.д. № 1705/2013 г. на I н.о. на ВКС, Р. № 34382015 г. по н.д. №
856/2015 г. на III н.о. на ВКС и др.
В случая, подсъдимият Ж. Г. П. е бил освобождаван от наказателна отговорност
на основание чл.78а от НК с налагане на административно наказание (АНД № 757/2007 г. по
описа на Районен съд – Стара Загора) за престъпление от същия вид - по чл.354а, ал.5 във
връзка с ал.3, т.1 от НК. След това е бил осъждан за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК
със споразумение по НОХД № 772/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора. В
справката му за съдимост е отбелязана реабилитация на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК,
считано от 15.03.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл.85, ал.1 от НК, реабилитацията
заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото
осъждане. Независимо от това обаче, осъжданията по които е настъпила реабилитация, се
явяват част от общите характеристични данни за личността на извършителя, които дават
възможност да се прецени дали лицето има утвърдени престъпни навици и дали предходно
наложените му наказания са постигнали своите цели за превъзпитанието и поправянето му.
Подсъдимият е извършил настоящото престъпление година и половина след
реабилитирането му за предходно престъпление от същия вид. Видно е, че целите на чл.36,
ал.1 от НК не са постигнати с наказанието по НОХД № 772/2017 г. по описа на Районен съд
– Стара Загора, тъй като от подсъдимия отново са нарушени нормативно установените
правила за поведение. Това говори за завишена степен на обществена опасност на дееца.
Престъпление, извършено от лице със завишена степен на обществена опасност, не може да
се възприеме като малозначително.
Съобразявайки се с разпоредбата на чл.354а, ал.6 от НПК първостепенния съд е
постановил отнемане в полза на Държавата на наркотичното вещество – предмет на
престъплението.
Поради изложеното и тъй като не установи - при извършената цялостна
служебна проверка на присъдата и по оплакванията в жалбата - основания за отмяна на
присъдата, Окръжен съд – Стара Загора прие, че същата на основание чл.338 от НПК
следва да бъде потвърдена.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 105/07.11.2022 г., постановена по НОХД № 70/2022
г. на Районен съд – Стара Загора.
Решението не подлежи на жалба и/или протест.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7