Определение по дело №1972/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3763
Дата: 11 октомври 2022 г. (в сила от 11 октомври 2022 г.)
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20223100501972
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3763
гр. Варна, 10.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20223100501972 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от името на А. Д. А., с ЕГН **********,
***, действаща чрез адв.Г. Г. и адв.Г. Н., със съдебен адрес: *** против Решение №138 от
15.06.2022г. постановено по гр.д.№20213130100826 по описа на Районен съд Провадия, в
частта, с която са уважени предявените “Банка ДСК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Московска“ №19, срещу жалбоподателката искове с
правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.430 от ТЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на съществуването на задължения, за които е издадена
Заповед №215/16.03.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№298/2021г. по описа на Районен съд Провадия, а имено: -сумата от
9241.96лв., представляваща главница по Договор за кредит “Експресо“ от 08.03.2011г., с
настъпил падеж на 08.03.2018г., ведно със законната лихва от върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението в съда-15.03.2021г. до окончателното изплащане на
задължението; -сумата от 4564.89лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 08.05.2012г до 08.03.2018г.; -сумата от 2616.19лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 09.05.2012г. до 08.03.2018г. и -сумата от 2777.72лв., представляваща
законна лихва за периода от 09.03.2018г. до 11.03.2021г.
В жалбата се излага, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като
се оспорват изводите на първоинстанционният съд, че процесното вземане не е погасено по
давност, както и че клаузите на договора за кредит не влизат в противоречие със ЗЗП и ЗПК.
Поддържа се, че при постановяване на решението си съдът не е взел предвид, че според
автономната воля на страните, обективирана в чл.10, ал.2 от процесния договор за кредит,
вземането по него е станало автоматично предсрочно изискуемо, без да е необходимо
1
нарочно волеизявление на страните за това, при неплащането на задължения за период по-
дълъг от 90 дни, считано от последното плащане. В тази връзка се твърди, че изискуемостта
е настъпила на 08.07.2012г., когато кредитополучателят е следвало да върне всички
задължения и до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда, е била изтекла погасителната петгодишна давност на главното задължение, а с това и
на акцесорните такива. На следващо място се поддържа, че тече давността е изтекла и за
вземания по отделните погасителни вноски по договора за банков кредит, чиито падеж
предхожда с 5г. за главниците и 3 г. за лихвите, момента на подаване на заявлението в съда.
Развити са подробни съображения за в подкрепа на доводите за погасяване на задълженията
по давност и се сочи относима съдебна практика. На следващо място се оспорват изводите
на съдът, че процесният договор не накърнява потребителската закрила, с която се ползва
ответницата, като се поддържа, че клаузите, касаещи дължимост на възнаградителната и
наказателната лихви, са нищожни, тъй като размерът не е уговорен в съответствие със ЗПК,
33П и Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета. Също така се поддържа, че клаузата уреждаща
възнаградителната лихва е неравноправна, тъй като е неясна и води до значително
неравновесие в правата на страните, доколкото допуска едностранно изменение на лихвата
по неясни критерии определени от кредитора. По отношение на дължимата наказателна
лихва се поддържа, че същата има характер на неустойка и като такава, тя е нищожна по
смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД защото накърнява добрите нрави. Сочи се относима
съдебна практика и са изложени подробни съображения за недействителността на
въпросните клаузи, в това число и за правната природа на неустойката. С оглед изложеното,
се моли за отмяна на решението в атакуваната му част и за отхвърляне на предявените
претенции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната
жалба.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на А. Д. А., против Решение №138
от 15.06.2022г. постановено по гр.д.№20213130100826 по описа на Районен съд Провадия, в
частта, с която са уважени предявените “Банка ДСК“ АД, искове с правно основание чл.422
от ГПК вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.430 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване на съществуването на задължения на ответницата, за които е издадена Заповед
№215/16.03.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК по ч.гр.д.№298/2021г. по описа на Районен съд Провадия, а имено: -сумата от
2
9241.96лв., представляваща главница по Договор за кредит “Експресо“ от 08.03.2011г., с
настъпил падеж на 08.03.2018г., ведно със законната лихва от върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението в съда-15.03.2021г. до окончателното изплащане на
задължението; -сумата от 4564.89лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 08.05.2012г до 08.03.2018г.; -сумата от 2616.19лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 09.05.2012г. до 08.03.2018г. и -сумата от 2777.72лв., представляваща
законна лихва за периода от 09.03.2018г. до 11.03.2021г..
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№1972/2022г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 30.11.2022г. от 13.30 часа , за която дата и час да се призоват страните, ведно
връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3