РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 564/2.3.2020г.
гр. Пловдив, 2 март 2020
год.
Административен съд - Пловдив, ХІ състав, в открито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
при секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. д. № 473 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на “***“ ЕООД, ЕИК по Булстат ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от В.Д., против ревизионен
акт № Р-16001618003435-091-001/29.10.2018 г., издаден от Н.Ж.К.на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и З.Г.Т., на
длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, потвърден с
Решение №33 от 18.01.2019 г., с който по отношение на дружеството допълнително
е установен корпоративен данък за 2013 г. и 2014 г., съответно в размер на 1
936,50 лв. и 26 362,11 лв., с прилежащи лихви 900,77 лв. и 9 583,58 лв.
Твърди се
неправилност и необоснованост на РА, като се сочи, че в хода на ревизията не са
изследвани всички релевантни факти и обстоятелства. Конкретните възражения
относно допълнително установените задължения по ЗКПО за 2013 г. се свеждат до оспорване
на изводите на приходните органи, че се касае за счетоводна грешка, като се
твърди, че в случая е от значение как са
станали известни на ревизираното лице обстоятелствата, свързани с допуснатата
грешка от ЧСИ и дали същата представлява грешка по смисъла на МСС 18.
На следващо място относно допълнително установените
задължения по ЗКПО за 2014 г. се излагат доводи, че неправилно е прието от
приходните органи, че доход, който не е реализиран, не следва да бъде
осчетоводяван, в тази посока се сочи, че вземанията за лихви и неустойки
представляват условен актив по смисъла на МСС 37 и СС 37, като се твърди, че
вземането за лихви или неустойки е бъдещо събитие, което не може да бъде
контролирано от дружеството.
Твърди се, че също, че неправилно приходните органи са
приели, че са налице условията да бъде приложен МСС 18, тъй като не са налице
кумулативно предвидените условия в §29 от МСС 18. В тази връзка се счита, че не
е възможно сумата от приходите да бъде надлежно оценена.
По отношение на сключения договор за заем с „Медикъл Турист Сървисиз“ ООД се навеждат
доводи, че решението на Арбитражния съд е влязло в сила на 13.01.2015 г., а
изпълнителния лист е издаден на 12.11.2015 г. и след издаване на изпълнителния
лист изпълнителното дело е спряно, и дружеството- жалбоподател не е получило
сумата по вземането си.
По отношение на сключения договор за заем с Йордан
Кючуков се сочи, че арбитражното решение е прогласено за нищожно, съответно
финансовата къща не разполага с изпълнителен лист.
Най-сетне се оспорва размера на допълнително
определените задължения за корпоративен данък за 2013 г. и 2014 г. Иска се
отмяна на акта и се претендират разноски по делото.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател
по изложените съображения. Подробни съображения са изложени в писмени бележки.
Ответникът по жалбата – директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/ - гр.Пловдив, чрез своя процесуален
представител юриск. П., взема становище, че
подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави възражения за
прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Административен съд - Пловдив, като
прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия
в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е
потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от директора на дирекция
„ОДОП” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения
в чл.156 ал.1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната
ДОПУСТИМОСТ.
Началото
на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16001618003435-020-001/13.06.2018г., с обхват задължения за данък
върху добавената стойност за периода 01.01.2013г. –
31.12.2014г. и корпоративен данък за периода 01.01.2013г.
– 31.12.2014 г., като е определен краен срок за приключване – три месеца от
връчване на ЗВР.(л.452, т.2). Заповедта е надлежно връчена на ревизираното лице
по електронен път. (л.452,т.2).
В
срока по чл.117 ал.1 ДОПК е съставен и ревизионен доклад от проверяващите
органи по приходите № Р-16001618003435-092-001/ 28.09.2018 г. (л.111 и следв., т.1). Срещу така изготвения РД на основание чл.117
ал.5 от ДОПК е подадено възражение № 70-00-11817 / 16.10.2018г.
Въз
основа на РД, в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК е съставен процесния РА с № Р-16001618003435-091-001 / 29.10.2018 г.,
с който на оспорващия били определени посочените по-горе публични задължения.
В
срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директора на
дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК
постановил и решението си под № 33 от 18.01.2019 г. (л.64, т.1), с което е
потвърдил РА.
Срещу
РА, потвърден в тази му част, е подадена жалба, по повод на която е образувано
и настоящото съдебно производство.
По
делото е приложена Заповед № РД-09-1801 от 28.09.2018 г. на териториалния
директор на ТД на НАП – Пловдив, с която са делегирани съответните права, както
и CD, съдържащо цитираните по-горе актове. Приложена е също Заповед №А-5138 от
12.06.2018 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив (л.71).
Не
се твърдят, а и не се констатират нарушения на процесуалните правила, но ако да
бъдат установени такива, следва се има предвид разпоредбата на чл.160 от ДОПК,
съгласно която, съдът, при съдебното обжалване на ревизионните актове, е
задължен да разреши материалноправния спор по
същество. Поради това, дори и да констатира процесуални нарушения в хода на
ревизионното производство, съдът няма правомощието да отмени РА, само на това
основание, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените
по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
Предмет
на обжалване
са допълнително установени задължения за корпоративен данък за 2013 г. в размер
на 1936,50лв. и лихви в размер на 900,77 лв.
и 2014 г. в размер на 26 362,11 и лихви в размер на 9583,58 лв., свързани със сключени договори за заем № 244/23.01.2013 г.
и № 255/04.03.2013 г., и установени с обжалвания РА.
В
хода на ревизията е установено, че предмет на дейност на “***“ ЕООД е отпускане на заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства;
финансов лизинг; гаранционни сделки; факторинг;
търгуване за собствена сметка или за сметка на клиенти с чуждестранна валута и
благородни метали, с изключение на деривативни
финансови инструменти върху чуждестранна валута и благородни метали; парично брокерство; придобиване на участия в кредитна институция
или в друга финансова институция
Констатирано
е, че "***" ЕООД прилага международни стандарти за финансово
отчитане. Финансовите активи се класифицират съгласно изискванията на МСС
39-„Финансови инструменти: Признаване и оценяване".Приходите и разходите
за лихви се признават в отчета за доходите по метода на ефективна лихва и
спазване принципа на текущо начисляване.Когато кредите са квалифицирани като
влошени те са обезценени до възстановимата им стойност. След обезценката лихвеният приход се признава при погасяване на
задължението. Разходите се признават в момента на тяхното възникване и на база
принципите на начисляване и съпоставимост. ДМА са представени в баланса по цена
на придобиване,намалени с начислената амортизация. Дружеството използва линеен
метод на амортизация при начисляване на разходите за амортизация на
активи.Недвижимите имоти и други дълготрайни активи, придобити от обезпечение
по лоши кредити се отразяват по справедлива стойност,като за тях не се
начислява амортизация.
В
хода на ревизионното производство е констатирано, че е подадена годишна данъчна
декларация за финансовата 2013 година, с вх. № 1600И0158659/26.02.2014г., с
която е декларирано следното: счетоводен финансов резултат (печалба) -
662587.53 лв.; формиран данъчен финансов резултат -662587.54лв.; Деклариран
корпоративен данък - 66258,75лв.; Авансови вноски - 22500.00лв; Корпоративен
данък (за внасяне) - 43758,75лв.
Установено
в хода на ревизията е, че през месец юни 2013г. „***“ ЕООД е придобила чрез
публична продан от ЧСИ М.О.по ИД 250/28.06.2013г. недвижими имоти.
Съгласно
Протокол №43/28,06,2013г.на ЧСИ М.О.данъчната основа на придобитите имоти е
определена в размер на 96825,00лв и размер на ДДС -19365,00лв.
Установено
е, че ЧСИ М.О.е подала уведомление за извършена продажба по чл.131 от ЗДДС с
вх.№ 163961300001242/05.07.2013г. ДДС в размер на 19365,00лв., внесен на дата
04.07.2013г с длъжник "ЕАГ София" ЕООД с ЕИК по Булстат ***-дерегистриран по ЗДДС . В хода на извършена проверка по
прихващане и възстановяване органите по приходите са установили, че не са
налице условията на чл.131,ал.,1 от ЗДДС и не следва да се начислява ДДС. Извършена
е корекция като е издаден Протокол № 43/28.06.2013г., с които данъкът е сторниран. Същият е отразен в дневника за покупки в данъчен
период 08.2013г.От ЧСИ е възстановена сумата в размер на 19365.00 лв. по банков път по сметката на „***“
ЕООД.
От
дружеството-жалбоподател сумата е осчетоводена по Дт сметка 503 „Разплащателна
сметка в лева“- и Кт сметка 445 „Присъдени вземания“.
От
приходните органи е прието, че съобразно международен счетоводен стандарт (МСС)
8 и предвидените изисквания в параграф 41 и 42 РЛ е следвало получената сума в размер на 116190,00лв по присъдените
вземания да се преразпредели като възстановената сума от ЧСИ в размер на
19365лв следва да се отрази като приход по с/ка 709
други приходи в ГФО за 2013 година.
Формирано
е заключение, че тъй като дружеството не е отразило прихода съгласно изискванията
на нормативен акт, то на основание чл.78 от ЗКПО следва да се преобразува в
увеличение счетоводният резултат със сумата на неотчетените приходи в размер на
19 365,00 лв.
На
основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок
1936,50лв е определена лихва в размер на
900,77лв. съгласно приложен лихвен лист. Констатирано е, че са начислени и
внесени лихви в размер на 1678,99лв
Относно
допълнително установените задължения за 2014 г. в хода на ревизията е прието за
установено, че не са отчетени приходи по следните Договор за заем
№244/23.01.2013г.(л.242) и договор за
заем № 255/04.03.2013 г.
Предмет
Договор за заем №244/23.01.2013г. е предоставяне от страна "***" ЕООД-заемодател
на „Медикъл Турист Сървисиз"
ООД -Заемополучател заем в размер на 400 000лв. за
срок от 1 година, считано от датата на подписване на договора за заем, но не
по-късно от 23.01.2014г. Според чл. 1 от договора датата на връщане на заема
посочена в предходното изречение не зависи от датата на усвояването му. Заемополучателят може по всяко време на действието на
договор да погасява частично главницата на заема и да заявява суми до
максималния размер от 400 000 лева посочен в предходната точка при условията на
настоящия договор.
Уговорено
между страните по договора е, че заемополучателят
дължи месечна лихва в размер на 3% на месец, върху усвоената сума.
Според
чл. 8 от Договора за заем за обезпечаване на връщането на взетия заем, заемополучателят и/или трети лица да ипотекират в полза на
заемодателя недвижими имоти. посочени от заемодателя. в срок от пет дни от
подписване на договора или посочването им, като ако не сторят това, заемът
става предсрочно изискуем.
Подписан
е Анекс № 1/05.02.2014г. към Договора за заем № 244/23.01.2013г., с който страните
приемат за установено следното: заемополучателят е
подписал договор за заем за сумата от 400 000 лева, която сума заемополучателят е усвоил изцяло. Страните удължават срока
за връщане на заема по т.5, като във връзка с това променят договора за заем
както следва: Раздел 111,т.5 заемополучателят се
задължава в срок до 23.07.2014г. да върне цялата усвоена сума от заема.
Страните се споразумяват, че измененията направени с настоящия анекс, не са основание
за оспорване на ипотеката учредена с НА дв.вх.рег.№103/23.01.2013г,
вх.рег.№103 от 23.01.2013г., с акт № 2, том 1 дело 50, по описа на Агенцията по
вписванията и акт № 26, том I, рег.№ 240, дело № 25 от 23.01.2013г. по описа на
Нотариус Гергана Недина, рег.№ 607, същата продължава да служи за обезпечение
на заема и при уговорените в договора срокове за връщането му.
Според
условията по Договор за заем № 244/23.01.2013г
и Анекс № 1/05.02.2014г. за обезпечаване на заема „Медикал
Турист Сървисиз“ ООД учредява в полза на ФК Кристи
ипотека върху ПИ с идентификатор 57491.16.192 по КК на гр.Поморие , местност Кротиря с площ от 4715кв.м.
Според
чл. 7 заемополучателят дължи месечна лихва в размер
на 3% върху усвоената сума. Лихвата се дължи за целия месец, независимо от броя
на дните. Лихвата се дължи от първия ден, в който е получена сумата до денят, в
който е върната главницата, натрупаните лихви, неустойки и направените разходи
и разноски.
Според
клаузите по договора лихвите се дължат независимо от това дали са издадени
счетоводни документи от Заемодателя или такива са получени от заемополучателя. Лихвите се дължат и в случай, че срокът на
договора е изтекъл или е развален, за всеки започнат месец от настъпване на
тези събития до момента на издължаване на главницата. Определени са правила при
предсрочно погасяване
Според
т. 7.10.и 7.11 в случай, че заемополучателят забави
плащане на лихва с повече от пет дни, за останалия периода на договора,
включително и за месеца , за който е забавата лихвата се удвоява. Тази клауза
се прилага автоматично без да е необходимо уведомление, предизвестие или даване
на срок. Лихвите се дължат независимо от други неустойки или обезщетения, във
всички случаи. докато не е върната цялата главница включително и в случаите,
когато е изтекъл срока за връщане на сумата или е настъпила предсрочна
изискуемост на заема. Погасяването на заема и плащането на лихвите се
удостоверява с издадени от заемодателя документи.
В
т.11 от договора за заем е предвидено, че в случай, че заемополучателят
не върне заема в уговореният срок, той дължи неустойка в размер на 0.2 % на ден
до връщането на заема, но не повече от три пъти размера на усвоения заем,
изчислена върху стойността на неиздължената част от заема, натрупаните лихви и
неустойки. Същата неустойка се дължи и при предсрочна изискуемост на заема,в случай,
че не бъде върнат в посоченият срок.
Установено
е от органите по приходите, че Договорът за заем №244/23.01.2013г. е обезпечен
с ипотека на ПИ с идентификатор 57491.16.192 по КК на гр. Поморие, местност Кротиря с площ от 4715кв.м.
Констатирано
е от приходните органи, че към 23.07.2013г. дължимата главница е в размер на
400 000,00лв. Начислени са лихви за периода 01.01.2013г.-31.12.2013г.
в размер на 121 361,83лв.
За
периода 23.01.2014-23.03.2014г. са начислени лихви в общ размер на 22700,00лв.,
за които е извършено капитализиране на лихвата.
Начислените
лихви в общ размер на 22700,00лв., за които е извършено капитализиране на
лихвата, са отразени по Дт на с/ка
269/1 и Кт на с/ка 411/1. Платени са лихви общо в
размер на 72103,83лв. отразени по Дт на сметка 503 и
Кт на с/ка 411/1.
За
периода 01.01.2014-31.12.2014г. са отчетени приходи
от лихви за „Медикъл Турист Сървисиз"
ООД по Дт на с/ка411/1 и по Кт на с/ка 721 в размер на 95188,00лв.
На
25.11.2014 е входирана искова молба
вх.№1/25.11.2014г. арб. д.№ 17/2014г. срещу „Медикъл Турист Сървисиз" ООД
в Арбитражен съд при ББА гр.Пловдив.
С
решение № 17/23.12.2014г на Арбитражен съд при ББА град Пловдив, „Медикъл турист сървисиз" ООД
е осъдено да заплати на ФК „Кристи" ЕООД сумата от 400 000лв., представляваща
предоставената в заем, но невърната сума съгласно сключен договор за заем; сумата
от 96 488лв., представляваща дължима месечна възнаградителна
лихва върху получената в заем сума, за периода от март 2014 г. до юли 2014г. Сумата
от 24 000лв, представляваща месечна възнаградителна
лихва за периода, считано от 23.11.2014г. до пълното погасяване на главницата неустойка
в размер на 0,2% на ден, до връщане на заема, но не повече от три пъти размера
на усвоения заем, изчислена върху неиздължената част от заема, натрупаните
лихви и неустойки, считано от 24.07.2014г. до момента, в който неустойката
достигне три пъти размера на заема - 1 200 000лв.
Въз
основа на така издаденото Решение на Арбитражния съд, ФК „Кристи" ООД е подало
молба за издаване на изпълнителен лист, за което е образувано гр. д. №
241/2015г на СГС. С Разпореждане от 30.01.2015г,, съдът е отхвърлил молбата на
дружеството-жалбоподател. Решението е обжалвано пред Софийски Апелативен съд. С
Определение № 2974/28.10.2015г. съдът е отменил първоинстанционното
решение. На 12.11.2015г. е издаден изпълнителен лист на ФК „Кристи".
С
Определение № 2185/27.10.2016г на БОС е допуснато обезпечение на бъдещ иск на
лицата Пламен В., Свилен Спиров и Светла Вучкова, против „Медикъл
турист сървисиз" ООД и Финансова къща
„Кристи" ООД, във връзка с провъзгласяване на относителна недействителност
на учредената в полза па Финансова къща „Кристи" ООД ипотека върху имот,
чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението" по ИД №
20158000401173/2015г по описа на ЧСИ Ивелина Божилова при БОС. Образувано е ТД
№ 506/2016г на БОС за обявяване на относителна недействителност на договор, в
частта относно уговореното обезпечение с НА № 607/23.01.2013 г., по силата на
който „Медикъл турист сървисиз"
ООД е учредил в полза на Финансова къща „Кристи" ООД ипотечни права върху
недвижим имот в гр. Поморие.
На
РЛ са връчени №Р-16001618003435-040-001/05.07.2018г. и ИПДПОЗЛ
№Р-16001618003435-040-002/15.08.2018г. относно неначислените присъдени
вземания, в отговор на което са представени документи и писмени обяснения, в
които е посочено, че към 31.12.2013г заемът на "Медикъл
турист сървисиз" ООД е категоризиран като
просрочен със период на забава на плащане на лихвите 90-180дни. Описано е, че
към 31.12.2013г. задължението по фактури за лихви възлиза на обща стойност
60103,83лв., от които трябва да бъде обезценено и провизирано
вземане на стойност 30051,92лв.
Към
31.12.2014г заемът на "Медикъл турист сървисиз" ООД е категоризиран в категория "
загуба"с период на просрочие над 181 дни. Към
31,12,2014г просрочените лихвени плащания са на обща стойност 60488,00лв от
които 30244,00лв са вече обезценени към 30.09.2014г. в категорията "необслужван"
Направени са счетоводни записвания в корективната
сметка 251 ,като се прехвърля 30244,00лв от с/ка 2512
категория необслужван в с/ка 2511 категория загуба . Според
писмените обяснения се обезценява остатъка от 30244,00лв Дт
с/ка 631/1 Кт 2511.
От
РЛ е описано, че във връзка с Решение по Арбитражно дело №17/2014 на Арбитражен
съд при ББА гр.Пловдив не са взети допълнителни операции и не са извършени
допълнителни счетоводни записвания по с/ка 455
присъдени вземания, тъй като според дружеството тези претенции от страна на ФК
Кристи ЕООД като ищец имат условен характер, зависещ от бъдещо събитие предвид
факта, че решението подлежи на обжалване. Описано е, че при отсъждане на съда в
полза на дружеството следва вземанията да се отразят в с/ка
Присъдени вземания. Според ПО ако е присъдена и лихва за забава, тя се отчита
по Дт Присъдени вземания Кт Приходи от лихви
В
отговор на ИПДПОЗЛ №Р-16001618003435-040-003/13.09.2018г., са представени писмени
обяснения, в които е посочено, че решение по Арбитражно дело №17/2014 на
Арбитражен съд при ББА гр.Пловдив не подлежи на изпълнение. Според ПО от РЛ на
изпълнение подлежи решението на СГС, което е постановено на 12.11.2015г.
От
момента на отпускането на заема по Договор №244/23.01.2013г са извършени
следните фактически плащания на парични суми / извън извършеното капитализиране
на лихви / по кредита, подробно описани в РД. Констатирано е, че непогасено вземане по фактури, подробно
описани в РД, като общо 60488,00лв. осчетоводени и неплатени лихви по договора.
Според
приходните органи от страна на „Медикал Турист Сървисиз“ ЕООД към ФК Кристи са погасени задълженията, като
длъжникът е изпаднал в забава с повече от пет дни след уговорената дата за
плащане/ лихвите се изчисляват за месец от 23-то до 23-то число, като се плащат
до 23-то число на текущия месец/. Формиран е извод, че това съгласно клаузите
на договора води като последствие удвояване на лихвата за останалия период на
договора, включително и за месеца на забавата, като тази клауза се прилага
автоматично.
Констатирано
е от органите по приходите, че по Кт на сч. с-ка 721/1 Приходи от лихви във връзка със заема на Медикал Турист Сървисиз ООД са
начислени приходи от лихви в размер на 120 361,83лв. за периода 01.01.2013г. -23.12.2013 г. и лихви в размер на 95188,00лв. за
периода 23.12.2013-23.08.2014г. като след това начисляването на лихви е
преустановено.
Констатирано
е също, че с оглед на обявената цена на ипотекирания имот, обезпечаващ
вземанията по отпуснатия кредит по Договор № 244 от 23.01.2013г. в размер на
565 960 лв. от ЧСИ Ивелина Божилова към 24.03.2016г. се отчита значително
несъответствие между възстановимата стойност по кредита и отчетените вземания
от лихви в счетоводството на ФК Кристи, които към 31.12.2015г. възлизат на 60
488,00лв + 400 000лв главница по счетоводни данни.
От
приходните органи е формиран извод, че в счетоводството на РЛ не са отразени
присъдените вземания в размер на 36 000,00лв. от присъдените 96488,00лв.,
присъдените 24000,00лв за периода 23.11.2014г.-23.12.2014г. Според приходните
органи не са изчислени и отразени и присъдената неустойка за 2014г в размер на
0.2 % на ден до връщането на заема, но не повече от три пъти размера на
усвоения заем, изчислена върху стойността на неиздължената част от заема,
натрупаните лихви и неустойки, считано от 24.07.2014г. Констатирано е, че
липсва счетоводно отразяване на неустойка в размер на 0.2 % на ден до връщането
на заема, но не повече от три пъти размера на усвоения заем, изчислена върху
стойността на неиздължената част от заема, натрупаните лихви и неустойки,
считано от 24.07.2014г до момента, в който неустойката достигне три пъти размера
на заема /1 200 000лв/. Размерът на неотразените неустойки за периода от
24,07,2014г. до 31.12.2014г. е 166952,02лв.
Прието
е, че предприятието има икономически ползи, свързани със сделката и сумата на
приходите е надеждно оценена
и присъдена, като
ФК Кристи е определила вземанията си в изпълнение на
договореностите по чл.7,1, чл.7,10, чл.7,11, и чл.11 от Договора за заем от 23.01.2013г.
и Решение №17/2014година на Арбитражен съд.
На
следващо място е констатирано, че е сключен Договор за заем №255/04.03.2013г.
между „***"ЕООД-заемодател и Й.П.К.- заемополучател
( л.318, т.1).
Предмет
на договора е заем във вид на кредитна линия на Заемополучателя
в размер на 3400,00лв. за срок от 12 месеца, считано от датата на подписване на
договора, но не по-късно от 04.03.2014г. Заемополучателят
е декларирал, че е получил цялата заемна сума от 3400,00лв. преди подписване на
настоящия договор, като същият служи и за разписка за предадената сума.
В
т.9. от договора за заем е уговорена месечна лихва в размер на 5% на месец, но
не по-малко от 170,00 лв. на месец. Лихвите се изчисляват за месец до 4-то
число и се плащат до 4-то число на текущия месец,в който са начислени. В
случай, че заемополучателят забави плащане на лихва с
повече от пет дни, за останалия период на договора, включително и за месеца, за
който е забавата лихвата се удвоява. Тази клауза се прилага автоматично без да
е необходимо уведомление, предизвестие или даване на срок.
Съгласно
т. 15 от договора в случай, че заемополучателят не
върне заема в уговорения срок, той дължи неустойка в размер на 1,5% на ден до
връщане на заема, но не повече от три пъти размера на усвоения заем, неустойката
се изчислява върху сумата от заема, която не е върната. Същата неустойка се
дължи и при предсрочна изискуемост на заема,в случай,че не бъде върнат в
посочения в предходната точка срок.
Посочено
е, че Договорът за заем №255/04.03.2013г. е обезпечен с ипотекирането на ПИ с
идентификатор 78171.501.22 находящ се в
с.Царимир,община Съединение,област Пловдив,по кадастралната карта и
кадастралните регистри,одобрени със Заповед №РД-18-87/10,12,2007г.на
Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на поземления имот-с.Царимир,п.к. 4192,ул***, с площ 1281 кв.м.
От
"***" ЕООД е подадена молба в Арбитражен съд при Българска Бизнес
Асоциация относно предприети действия във връзка с изискуемостта на заема.
С
исковата молба се претендира постановяването на решение, с което да се осъди Й.П.К.
да заплати на "***" ЕООД по Договор
за заем №255 от 04.03.2013г. сумата от 3140,00 лева, представляващи дължима
месечна възнаградителна лихва върху получената в заем
сума за периода м.юни 2013г.-м.март.2014г.,
както и неустойка в размер на 1,5 % на ден до връщането на заема, но не
повече от три пъти размера на заема,считано от 04,03,2014г до момента, в който
неустойката достигне три пъти размера на заема / 10 200,00лв/.
С
Решение №6/16.06.2014 на АС при ББА е осъден Й.П.К. да заплати на ФК Кристи претендираните суми. Решението не е обжалвано и е влязло в
сила. На 02.09.2014г. е издаден Изпълнителен лист от Софийски градски съд, с
който е осъден Й.К. да заплати на *** описаните в решението суми, както и
разноски по делото в размер на 233,12лв.
Предвид
изложеното от приходните органи е прието, че ФК Кристи следва да отчете приходи
от лихви на датите на падежите по договора, независимо от това че лихвата се
капитализира в една част от периодите и няма да се изплати. Изложени са мотиви,
че приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към
момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или
плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във
финансовите отчети за периода, за който се отнасят.
Според
изводите на ревизиращия екип предприятието преизчислява балансовата стойност,
като изчислява сегашната стойност на очакваните бъдещи парични потоци по
първоначалния ефективен лихвен процент за финансовия инструмент. Корекцията се
признава като приход или разход в отчета за доходите.
Прието е също, че с Решение №17/2014година на Арбитражен съд, с което са
присъдени дължимите вземания като главница, лихви и неустойки по заем №244 от
23.01.2013г., както и с издадения Изпълнителен лист от 02.09.2014г от СГС, с
който се осъжда Й. К. да заплати на *** претендираните
по Договор за заем №255 от 04.03.2013г., както и разноски по делото в размер на
233,12лв., се потвърждават икономическите изгоди за РЛ.
Следва
да се посочи, че от доказателствата по делото се установява, че с Определение №
2579 от 10.08.2018г Софийски апелативен съд, ГО VII състав е отменил разпореждането
от 23.07.2014г по т.д. № 5194/2014г на СГС, като вместо него е отхвърлил
молбата на ФК „Кристи" ООД за издаване на ИЛ въз основа на решението от
16.06.2014г на ВАД № 6/2014г по описа на Арбитражен съд при ББА и е обезсилил
издадения ИЛ.
Въз
основа на установените факти и обстоятелства в хода на ревизията е формиран
извод, че след като дружеството не е отразило прихода съгласно изискванията на
нормативен акт, то на основание чл.78 от ЗКПО следва да се преобразува в
увеличение счетоводният резултат за 2013 г. със сумата на неотчетените приходи
в размер на 19 365лв.,
и за 2014г. със сумата на неотчетените приходи в размер на 263621,10 ведно с дължимите лихви. Определени са
допълнителни задължения по ЗКПО в размер на 1936,50лв. за 2013 г. и за 2014
г. в размер на 26362.11 лв.
На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ
за невнесените суми са начислена лихви в размер съответно на 900,77 лв. и
9583,35 лв..
За
да потвърди РА решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип,
като е посочил подробно нормативната уредба, регулираща този вид отношения.
В
хода на съдебното производство с молба от пълномощника на жалбоподателя са
представени документи по опис, по които е работило ВЛ по допуснатите ССчЕ. (л. 524 и сл. ).
В
съдебно заседание на 10.12.2019 г. е изслушана и приета без възражения от
страните съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ (л.569,
т. 2), за изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени по
делото документ и допълнително представените такива в хода на съдебното
производство.
Според
заключението на експерта няма установени от приложимите от дружеството
счетоводни стандарти правила и критерии за определяне на „несигурността" в
реализирането на прихода. Всяко финансово предприятие само извършва оценка на
риска, индвивидуално според конкретика
и профила на кредитополучателя, като обикновено при по-високи нива на риск или
рисков профил на кредитополучателят се договорят и по високи ниви на лихвени
проценти или допълнителни такси и обезпечения, с цел гарантиране и обезпечаване
на връщането на кредита. Експертът е посочил, че относно дейността на
финансовите къщи, каквото се явява дружеството жалбоподател, приложимите
правила са определени от Наредба № 9 от 23 април 2008 година на БНБ, които
касаят категоризирането на отпуснатите кредити/заеми.
Според
експерта при определяне в посока на увеличение, данъчните органи неправилно са
изчисли лихвите и неустойките. Посочено е, че общият размер на увеличението на
ФР е 263 621,10лв. по договора за заем от 23.01.2013 г., като според ВЛ по
договор 244/23.01.2013г. увеличението на
ФР е в размер на 250281,10лв., а увеличението на ФР по договор № 255/04.03.2013
г. би следвало да бъде 12 240лв. Доначислена
договорна лихва в размер на 2040,00 лв. за периода месец 04.06.2013 г до 04.04.2014г. и неустойка в размер на 10 200,00 лв.
ВЛ
е посочило, че съгласно Наредбата на БНБ е извършена обезценка
за 2013г.-2014 г., като в заключението са описани подробно сумите, с които са
обезценени приходите от лихви, които са просрочени от двата кредита.
ВЛ
е дало заключение, че ако дружеството-жалбоподател извърши счетоводно доначисляване на лихвите и неустойките, независимо от
техния размер,към 31.12.2014г същите се явяват с просрочие
над 180 дни и следва да се обезценят на 100%. Счетоводно и данъчно ефект върху
декларирания финансов резултат няма да има.
Вещото
лице е дало обяснение в о.з., че по двата кредита дружеството-жалбоподател е
издавало съответните фактури за начислените лихви и съответно са начислявани
лихви.
Прието
без възражения на страните е и заключение по допусната допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице, по която е обобщило следните изводи:
ВЛ е посочило, че по договора за заем №
244/23.01.2013 г. общият размер на приходите от неустойки за 2014г., които следва
да се доначислят и да се отразят счетоводно на 23-то
число от месеца е 206859,36лв. Общо дължима просрочена неустойка към
31.12.2014г е 206859,36 лв. Стопанските операции са - Дебит сметка 411 Клиенти
„Медикал турист сървизис"
ООД на Кредит сметка 721 2 Приходи от неустойки.
Според експерта съгласно наредбата на
БНБ рисковите експозиции следва да се начислят разходи за обезценка,
които експертът е обобщил в табличен вид. Според ВЛ начислената обезценка по отношение на лихвите до 30.06.2014 г. е 216 488,00
лв., а по отношение на неустойките до 30.09.2014 г. начислената обезценка е 206 859.40 лв.
ВЛ е дало заключение, че по договор за
заем №255 от 04.03.2013 г. общият размер на лихвите, които следва счетоводно да
се доначислят е 4760лв. Установено е, че дължимата
просрочена лихва към 31.12.2014г. е 5860лв. Според експерта размерът на
дължимата неустойка по договора е 10200лв, ограничена не повече от три пъти
размера на усвоения заем /3*3400лв/. По отношение на неустойките на
30.06.2014г. следва да се вземат следните стопански операции - Дебит сметка 411
Клиенти „Й.К." на Кредит сметка 721 2 Приходи от неустойки - 10 200лв.
В заключение ВЛ е посочило, че съгласно
наредбата рисковите експозиции следва да се начислят разходи за обезценка в зависимост от допуснатото просрочие
- на дата 30.06.2014г - Дебит сметка 631 2 на Кредит сметка 251 1 - 10200лв.
ВЛ
е дало заключение, че при така взетите допълнителни счетоводни статии по
отношение на двата кредита, декларирания
ФР за 2014 година от дружеството жалбоподател не се променя.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Спор
по фактите между страните не се формира.
Безспорно
е установено, че през месец юни 2013г. „***“ ЕООД е придобила чрез публична
продан от ЧСИ М.О.по ИД №250/28.06.2013г. недвижими имоти.
Съгласно
Протокол №43/28,06,2013г. на ЧСИ М.О.данъчната основа на придобитите имоти е
определена в размер на 96825,00лв. и размер на ДДС -19365,00лв. В последствие е
извършена е корекция като е издаден Протокол № 43/28.06.2013г., с които данъкът
е сторниран. Същият е отразен в дневника за покупки в
данъчен период 08.2013г. От ЧСИ е възстановена сумата в размер на 19365.00 лв.
по банков път по сметката на „***“ ЕООД.
Настоящият
състав намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допълнително
определен корпоративен данък за 2013 г., че обстоятелствата, свързани с
възстановяване на сумата от 19 365,00 лв., не са известни за РЛ, както и
се възразява, че не се касае за счетоводна грешка.
Съгласно
разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗКПО при откриване през текущата година на
счетоводна грешка, свързана с минали години, данъчните финансови резултати за
съответните минали години се коригират съгласно изискванията на действащите
през съответните минали години закони така, че все едно грешката не е била
допусната. По реда на чл. 75, ал. 2 от ЗКПО При определяне на данъчното
задължение върху коригирания по ал. 1 данъчен финансов резултат за минала година
се прилага данъчната ставка за съответната минала година Съгласно § 41 от МСС 8
"Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и
грешки" грешки могат да възникнат във връзка с
признаването, оценяването, представянето или оповестяването на елементи от
финансовите отчети. Когато грешките се открият в последващ
период тези грешки от предходни периоди се коригират в сравнителната
информация, представена във финансовите отчети за този последващ
период. По реда на § 42 и в съответствие с § 43 предприятието коригира с
обратна сила съществените грешки от предходни периоди в първия комплект
финансови отчети, утвърдени за издаване, след като са открити грешките.
Видно
от цитираните норми на чл. 75 от ЗКПО и МСС 8 за данъчни цели грешката се
коригира като се преизчисли данъчният резултат за
съответния минал период съобразно действалите през този минал период данъчни
правила и се приложи данъчна ставка за съответната минала година, т. е. целта
на корекцията е да се отрази данъчният ефект по начин все едно грешката не е
била допусната.
Първият
спорен момент е налице ли е счетоводна грешка по смисъла на МСС 8. Настоящият
състава намира, че за периода 2013г. е налице грешка от минал период, съгласно
определението дадени в § 5 на МСС 8, произтичаща от неизползване на надеждна
информация, която е била налична към момента, в който финансовите отчети за
тези периоди са били утвърдени и е допусната поради недоглеждане.
Безспорно
приложимото национално и международно право е § 5 от МСС 8 "Счетоводна
политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки" (МСС 8),
съгласно който понятието "грешка" от минал период означава пропуски
или неточно представяне на финансовите отчети на предприятието за един или
повече минали периоди, произтичащи от неизползване или неправилно използване на
надеждна информация, която е била налична към момента, в който финансовите
отчети за тези периоди са били утвърдени за публикуване; и е могла, при
полагането на разумни усилия, да бъде получена и взета предвид при изготвянето
и представянето на тези финансови отчети. Тези грешки включват ефектите от
математически (изчислителни) грешки, грешки при
прилагане на счетоводната политика, недоглеждане или неточно представяне на
факти и измамите.
Разпоредбите
на § 42 и § 43 от МСС 8 дават предписание как да се коригират такива грешки,
като постановяват, че грешка от предходен период се коригира посредством
преизчисляване с обратна сила, освен ако е практически неприложимо да се
определи някой от специфичните ефекти за периода или кумулативният ефект от
тази грешка в първия комплект финансови отчети, утвърдени за издаване, след
като са открити грешките чрез преизчисляване на сравнителните суми за
представените предходни периоди, в които е възникнала грешка или в случай че
грешката е възникнала преди най-ранно представения предходен период,
преизчисляване на началното салдо на активите, пасивите и капитала за най-ранно
представения период. Преизчисляване с обратна сила означава коригиране на
признаването, оценяването и оповестяването на сумите на елементи от финансовите
отчети така, сякаш не са възниквали грешки за предходен период.
Начисляването
и представянето във финансовите отчети на завишени приходи, както и последваща обезценка на вземания,
произтичащи от спорните приходи в някои от периодите, при наличие на надеждна
информация, че начинът на калкулация на приходите не е приет от отсрещната
страна, включително е известен оспореният размер на същите преди издаване на
отчетите за 2013г., представлява нарушение на МСС 18 Приходи (в случаите на
отчитане на обезценка и нарушение на МСС 39 Финансови
инструменти) и напълно отговаря на дефиницията за грешка от минал период.
Следва
да се приеме за обоснован изводът на административния орган относно допълнително
определеното задължение по ЗКПО за отчетната 2013 г. във връзка с извършената
корекция, преразпределени възстановени суми и получена от
дружеството-жалбоподател сума от ЧСИ, която следва да се отрази като приход по
сметка 709.
С оглед гореизложеното настоящият състав
намира, че обжалваният РА в тази му част, с която са определени допълнителни
задължения по ЗКПО за 2013 г., е законосъобразен и като такъв следва да бъде
потвърден.
На
следващо място между страните няма спор, че ревизираното лице е сключило
договори за заем № 244 от 23.01.2013 г. и № 255 от 04.03.2013г., в които
договори е определена месечна лихва върху усвоената сума и неустойка до връщане
на заема. Няма спор, че не са отразени присъдените вземания в размер на 36
000,00 лв. (от присъдените 96 488,00 лв.), присъдените 24 000,00 лв. за периода
23.11.2014 г. – 23.12.2014 г., не са изчислени и отразени присъдената неустойка
за 2014 г. в размер на 0,2 % на ден до връщането на заема, но не повече от три
пъти размера на усвоения заем, изчислена върху стойността на неиздължената част
от заема, натрупаните лихви и неустойки, считано от 24.07.2014 г. Изготвена е
таблица, в която по дни са представени дължимите неустойки общо от 190 281,10
лв. Аналогично, установени са и неотчетени суми по другия договор, а именно
лихви от 3 140,00 лв. и неустойка в размер на 1,5 % на ден до връщането на
заема, но не повече от три пъти размера на усвоения заем, изчислена върху
стойността на неиздължената част от заема, считано от 04.03.2014 г. до момента,
в който неустойката достигне три пъти размера на заема - 10 200,00 лв.
Според заключението на ВЛ вземанията по главницата на заема и начислените до
приключване на договора лихви са отразени в счетоводството на жалбоподателя и вземанията
по начислените лихви са обезценени при спазване на МСС 39 и наредбата на БНБ.
Всъщност спорен е момента, дали по договорите за заем
РЛ следва да бъдат осчетоводени приходи от лихви и неустойки, независимо от
това, че доходът може да не бъде реализиран. Наведените възражения на
жалбоподателя се субсумират в обобщението, че издаденият
изпълнителен срещу Й. К., заемополучател по Договор №
255 от 04.03.2013 г. е обезсилен, както и че с „МЕДИКЪЛ ТУРИСТ СЪРВИСИЗ“ ООД, заемополучател по договор за заем № 244/23.01.2013 г., не
са приключили съдебните производства, като се твърди, че вземанията за лихви
представляват „условен актив“.
От
административният орган е прието, че до признаване на исковете или влизане в
сила на решения вземанията, респ. задълженията имат условен характер, но
условни активи във връзка с постановените решения не са осчетоводени, нито са
оповестени в пояснителното приложение към ГФО за 2014 г. в изпълнение на
изискванията на МСС 37.
Съгласно
чл. 78 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният
финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е
следвало да бъдат отчетени през текущата година, съгласно изискванията на
нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице.
Съгласно
§ 1, буква "в" от Международен счетоводен стандарт (МСС) 18 Приходи,
стандарта трябва да се прилага при счетоводното отчитане на приходи, получени
от използване от други лица на лихвоносни активи на предприятието,
възнаграждения за права и дивиденти.
Предоставените
от РЛ заеми с договор за заем от 23.01.2013 г. 04.03.2013г. безспорно се
квалифицират като сделка, при която лихвоносни активи на дружеството се
използват от други лица. Сделката е идентифицирана и предоставените заеми, към
момента на ревизията не са погасени.
Един
от основните принципи на приложимия в конкретната хипотеза Закон за
счетоводството (отм.), а именно този по чл. 4, ал. 1, т. 4 за съпоставимост
между приходите и разходите, изисква разходите, извършени във връзка с
определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за
периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се
отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване.
Съгласно
§ 5, буква "а" от МСС – 18, използването от други лица на активи на
предприятието създава приход под формата на лихви - начисления за използването
на парични средства или парични еквиваленти или суми, дължими на предприятието. Съгласно
разпоредбата на чл. 2, б. "а" от Директива 2003/49/ЕО на ЕС, лихвата
означава доход от вземания по дългове от всякакъв вид.
В
конкретния случай се касае именно за такива начисления за използването на
парични суми, за които се дължат уговорените лихви в договора за временно
предоставяне на парични средства
Съгласно
§ 29 от МСС -18, приходът, създаден от използването от други лица на лихвоносни
активи на предприятието, възнаграждения за права и дивиденти, се признава,
както е посочено в параграф 30, когато: а) е вероятно предприятието да има
икономически ползи, свързани със сделката; и б) сумата на приходите може да
бъде надеждно оценена.
В
случая, правилно органите по приходите са приели, че са налице двете
кумулативно предвидени условия на § 29 букви "а" и "б" от
МСС – 18 Приходи, за да бъде начислен прихода от лихви, тъй като вероятността
предприятието да има икономически ползи, произтичащи от сделката по
предоставяне на паричен заем е налице, доколкото се очаква плащане от
ползвателя за използването на лихвоносни активи, като икономическата изгода е
уговорената лихва в договора за заем и наред с това прихода може да бъде
надлежно оценен, тъй като лихвата е фиксирана като процент от главното
задължение по заема.
Отделно
от това, съгласно приложимия МСС – 18 Приходи, в § 34, изр. 2 е предвидено, че
когато възникне несигурност относно събирането на сума, която вече е включена в
прихода, несъбираемата сума или сумата, относно която възстановяването вече не
е вероятно, се признава за разход, а не за корекция на сумата на първоначално
признатия приход.
От
горното следва, че и при несигурност относно събираемостта на прехвърлените
вземания по договорите за заем, ревизираното дружество може да отчете разходи,
но не и да коригира признатия приход или изобщо да не отчете приходи.
На
следващо място следва да се посочи, вероятността реално РЛ да събере приходите
си от неустойки е предмет на регулиране в СчС 37,
съгласно който в т. 23 е определено, че изходящ поток от ресурси или друго
събитие се считат за вероятни, ако има по-голяма вероятност да настъпят,
отколкото да не настъпят". Вземането за неустойки е уговорено в процесните договори и не е погасено. От друга страна,
стойността на прихода може да бъде надеждно оценена видно от съдържанието на
договорите. Съгласно СчС 18, раздел Г "Други
случаи на признаване на приходи, глоби, неустойки, лихви и други"
приходите се признават след установяване на правото за тяхното получаване
съгласно договор или чрез съдебен иск.
Облигационно-правната
същност на неустойката, като установена чрез договорно съглашение на страните
или с нормативно разпореждане е отговорност на длъжника в случай, че не изпълни
или не изпълни точно договорното си задължение. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението, т.е. основната й функция е
обезпечителната. Едновременно с това неустойката служи, като обезщетение за
вредите от неизпълнение, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е
възнаграждение за самостоятелна престация, която в
случая е уговорена между страните съгласно горепосочените договори.
За
счетоводното записване на приходите е важен моментът на тяхното възникване,
като се съобрази принципа на текущото начисляване, уреден в чл. 4, ал. 1 от
ЗСч. Според него приходът се начислява към момента на възникването му, а не към
момента на плащането му.
Както
се посочи съгласно стандарта, приходът се признава, когато:а) е вероятно
предприятието да има икономическа изгода, свързана със сделката; ) сумата на
прихода може да бъде надеждно изчислена.
Общо употребимото значение на израза
"вероятност дружеството да има икономическа полза" e, че такава
винаги ще е налице, когато се очаква плащане. В случая, икономическата изгода е
неустойката за нанесени вреди на заемополъчателя,
като дължимостта й е изрично уредена в договорите.
Вероятността реално ревизираното лице да събере приходите си от неустойки е
предмет на регулиране в СС 37 "Провизии, условни задължения и условни
активи". Съгласно т. 8.2. Условните активи обикновено възникват от
непланирани или други неочаквани събития, които пораждат възможност в
предприятието да постъпи поток икономически ползи. Такъв пример може да бъде
дело, което предприятието води и изходът от което е несигурен.
Ако
постъпването на потока икономически ползи е станало практически сигурно, тогава
активът и свързаните с него приходи се признават във финансовия отчет за
периода, през който е настъпила промяната. Ако постъпването на поток
икономически ползи е станало вероятно, предприятието го оповестява като условен
актив. Приходите за всяка сделка се признават едновременно с извършените за нея
разходи (принцип на съпоставимост между приходите и разходите.
В
процесния случай както правилно е прието от
ревизиращите органи, в описаните договори правото на неустойка е дефинирано,
като размерът на неустойката е ясно определен, т.е. изпълнени са условията за
начисляване на приход от неустойки от РЛ през процесната
2014 г.
На
следващо място следва да се посочи, че възнаградителните
лихви съставляват цена на финансовата услуга, начислявана според срока на
предоставеното ползване. Възнаградителните лихви се
дължат като следствие от разсроченото изпълнение на задължението за връщане на заетата
главница.
В
случая правилно е прието от приходните органи, че след като ревизираното лице
не е отчело приходи от лихви по посочените договори за прехвърляне на вземания,
на основание чл. 78 от ЗКПО с РА следва да бъде увеличен счетоводния финансов резултат
за 2014 г. със сумата, представляваща сбора от дължимите лихви и неустойки по
вземанията на „***“ ЕООД от „Медикъл турист сървисиз“ ООД и от Й.
К..
Въпреки
изложеното до тук, както се посочи по-горе в настоящото изложение, вещото лице
по допуснатите и приети без възражения от страните ССчЕ
и допълнителна ССчЕ е приело, че ФК „Кристи" ООД
е счетоводно е извършило обезценката по отношение на
кредитополучателя „Медикал турист сървисиз"
ООД на 31.12.2013г и на 31.12.2014г. по отношение на кредитополучателя Й.П.К.
на 31.03.2014г.
Капитализирането
на лихвата е извършено по реда на Наредба № 9 за оценка класификация на
рисковите експозиции на банките и за установяването на специфични провизии за
кредитен риск /обн.ДВ бр.38/11.04.08 г., отм. бр. 40
от 13.05.2014 г/., приложима към момента на сключването на договорите за заем и
анекса.
ВЛ
е констатирало, че в конкретния случай ФК „Кристи" ООД счетоводно е
извършило обезценката по отношение на кредитополучателя
„Медикал турист сървисиз"
ООД и отношение на кредитополучателя Й.П.К..
Спазени
са следните критерии за категоризация и обезценка във
връзка с допуснатите просрочия: редовни експозиции / просрочие до 30 дни/-не се обезценяват; Експозиции под
наблюдение/просрочие 31-90 дни /10%; Необслужвани
експозиции /просрочие -91-180 дни/; 50%; Загуба /просрочие -над 180 дни /-100%.
Експертът
е описал движението по главницата и лихвата за 2013г. и през 2014 г. В заключението на ВЛ е посочено,
че по отношение на заема от 23.01.2014 г. към 31.12.2013 г. кредитът е в просрочие на 161 дни.
Установено
е, че е издадена фактура № 3308/23.04.2014г. за периода 23.03.2014 г. до
23.04.2014 г. в размер на 12 000 лв., като не е извършено плащане на
лихвата. Издадени са фактури и за периоди 23.04.2014 г.-23.08.2014 г., като не
е констатирано плащане по договорната лихва. Към 31.12.2014 г. кредитът е в просрочие с 283 дни.
С
оглед заключението на ВЛ неначислени лихви и неустойки и към 13.05.2014 г. се явяват
просрочени над 180 дни, поради което
същите следват да бъдат, категоризирани и обезценени в категория „загуба"
- 100%.
Относно
договора за заем с Й.К., начислението на лихвите е преустановено на
04.03.2014г. Начислената договорна лихва на падежна дата 04.04.2014г.
е сторнирана. ВЛ е дало заключение, че към 31.12.2013
г. броят просрочени дни са 118 дни. Тъй като лихвата не е платена, са издадени
фактури с основание лихва за периода 04.01.2014 г. - 03.04.2014 г.
С
оглед заключението на ВЛ неначислени лихви и неустойки и към 13.05.2014 г. се
явяват просрочени над 180 дни,
поради което същите следва да се
обезценят на 100%.
Изрично
е посочено от експерта, че по отношение
на двата кредита, декларирания ФР за 2014 година от дружеството жалбоподател не
се променя.
Предвид
изложеното съдът намира жалбата за основателна в частта относно допълнително
установените задължения за корпоративен данък за 2014 г., а РА в тази му част
да бъде отменен.
С
оглед изхода на делото и направените искания от страните за присъжданите на сторените
разноски, същите следва да бъдат уважени, съразмерно на уважената, респ.
отхвърлена част на жалбата.
На
основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК съобразно уважената част от жалбата,
на жалбоподателя се дължат разноски, които се констатираха в размер на 2734,18
лв. (две хиляди седемстотин тридесет и четири лева и осемнадесет стотинки) –
съответната част от заплатените държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
възнаграждение за един адвокат, съгласно представения списък (л. 585, т.2).
Съдът
намира възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар за неоснователно. Адвокатското възнаграждение
е съобразено с конкретния материален интерес на спора, както и с фактическата и
правна сложност на делото, и не се явява прекомерно.
На
основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на НАП, се дължат сторените разноски по
производството за осъществената юрисконсултска защита
съобразно отхвърлената част от жалбата.
На
основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, те се констатираха в размер на 428,61
лв. (четиристотин двадесет и осем лева и 61 ст.).
Мотивиран
от изложеното, и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161 от ДОПК, Административен
съд - Пловдив, XI състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ревизионен акт №
Р-16001618003435-091-001/29.10.2018 г., издаден от Н.Ж.К.на длъжност началник
на сектор, възложил ревизията и З.Г.Т., на длъжност главен инспектор по
приходите-ръководител на ревизията, потвърден с Решение №33 от 18.01.2019 г., В ЧАСТТА, в която по отношение на “***“
ЕООД, ЕИК по Булстат ***, допълнително е установен корпоративен данък за 2014
г. в размер на 26 362,11 лв., с прилежащи лихви в размер на 9 583,58 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „***“ ЕООД, ЕИК по Булстат ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от В.Д., против ревизионен акт №
Р-16001618003435-091-001/29.10.2018 г., издаден от Н.Ж.К.на длъжност началник
на сектор, възложил ревизията и З.Г.Т., на длъжност главен инспектор по
приходите-ръководител на ревизията, потвърден с Решение №33 от 18.01.2019 г., В ЧАСТТА, в която по отношение на “***“
ЕООД, ЕИК по Булстат ***, допълнително е установен корпоративен данък за 2013
г. в размер на 1 936,50 лв. и прилежащи лихви в размер на 900,77 лв.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК по Булстат ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, сумата от 2734, 18 лв. (две хиляди седемстотин
тридесет и четири лева и 18 ст.), представляваща съответната част от
заплатените държавна такса, възнаграждения за вещо лице и възнаграждение за
един адвокат.
ОСЪЖДА „***“
ЕООД, ЕИК по Булстат ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да
заплати на Национална агенция за приходите сумата от 428,61 лв. (четиристотин
двадесет и осем лева и 61 ст.) лева, представляваща възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: