Р Е Ш Е Н И Е
№ 836
гр.Русе, 02.05.2011 г.
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти граждански състав, в открито заседание на шести април през две хиляди и единадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Ю.О., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 10665 по описа за 2010 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са процесуалноправно основание чл.422 ГПК и материалноправно такова – чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София твърди, че ответника Л.С.К. *** му дължи
сумата от 939, 51 лева, представляваща главница по потребителски кредит, сумата
от 163, 87 лева – възнаградителна лихва върху главницата, както и сумата от
233, 92 лева – мораторна лихва върху главницата, считано от датата на
настъпване на предсрочна изискуемост на заема – 29.08.2008 г. до 23.09.2010 г. Твърди, че за процесното
вземане се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 8381/ 2010 г. по описа на Русенския районен съд. Моли съда да постанови
решение, с което да признае спрямо ответника за установено процесното вземане,
както и направените в заповедното производство разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение и да присъди разноските, направени в исковото
производство.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Л.С.К. не е депозирал отговор, който да отговаря
на изискванията на ал.2 от посочената разпоредба.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното:
По делото е представен сключения между страните
договор за кредит с № CREX – 01747004 от 19.02.2008
г., по силата на който ищецът, като заемодател, отпуснал на ответника –
заемател, сумата
от 1159 лева при задължението на последния да я върне на 18 месечни вноски с
падежи от 28.03.2008 г. до 28.08.2009 г., заедно с възнаградителната лихва, в
общ размер на 1468, 41 лева, В чл.2, т.3 от договора е уговорена и предсрочна
изискуемост на отпуснатия заем, в случай на просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от втората непогасена вноска. В контракта е включенo и изявлението на ответника, че с подписване на
договора удостоверява, че е получил опосредената чрез закупената стока парична
сума, заплатена на продавача на вещта - „Технополис България„ ЕАД, магазин
гр.Русе чрез отпуснатия заем. Представен е и издадения от „Техонополис
България” ЕАД фискален фон, видно от който ответникът е закупил преносим
компютър, марка „Asus X51R – AP140” като в касовия бон е посочено, че цената от 1159 лева е
заплатена с с кредитна карта Jet кредит, т.е. с карта издадена от ищеца, който след вписването
му на 23.05.2008 г. в търговския регистър е преименуван от „ДжетФайненс
Интернешънъл” ЕАД, на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД.
При това положение съдът намира предявените
искове за връщане на главницата на заема и за заплащане на възнаградителната лихва
основателни.
Ищецът е представил писмения договор за заем,
който обективира задължението на длъжника за връщане на главницата по
отпуснатия заем в търсения размер. В същия договор изрично е визирано и
задължението за заплащане на възнаградителна лихва като по този начин е спазена
и формата за действителност по чл.240, ал.2 от ЗЗД.
Представеният касов бон, съгласно чл.118, ал.3 от ЗДДС и чл.3, ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, удостоверява извършеното плащане на цената на
закупената от ответника стока, която цена е заплатена именно с получената по
процесния договор за заем сума. В този смисъл, с оглед реалния характер на
договора за заем, следва да се приеме, че е доказано и фактическото предаване на
сумата, предмет на договора, за което обстоятелство е налице и изрично признание
в договора от страна на ответника.
С оглед правилото по чл.154, ал.1 от ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, ответникът следваше да
установи, че е заплащал вноските на уговорените за тях падежи. Такива
доказателства няма ангажирани, няма и твърдения в тази насока, поради което
съдът приема, че същият е преустановил плащанията към 30.06.2008 г., като
оттогава не са постъпвали плащания по кредита. Съгласно изричната клауза в
договора, при просрочие на две месечни вноски, отпуснатия заем става предсрочно
изискуем в целия му размер. Тълкуването на посочената уговорка води до извода,
че за да настъпи предсрочната изискуемост не е необходимо някакво допълнително
волеизявление на кредитора, още по – малко пък е необходимо волеизявление на
последния, което да се нуждае от получаване от заемателя / ответника/.
С оглед основателността на главния иск за връщане
на главницата по заема, основателна се явява и акцесорната претенция за мораторната
лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост на заема.
Предвид изхода на делото в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени и направените в исковото производство разноски за държавна
такса в размер на 123, 25 лева. Същият е поискал да му бъдат присъдени и
разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, но по делото липсват
доказателства такива разноски реално да са били направени.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.С.К., с
ЕГН **********,***, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от
изпълнителния директор Л.Л.П., в размер на сумата от 939, 51 лева,
представляваща неизплатена главница на задължението по договор за кредит № CREX – 01747004 / 19.02.2008
г., сумата от 163, 87 лева – възнаградителна
лихва за периода от 30.07.2008 г. до 28.09.2009 г., сумата от 233, 92 лева
– лихва за забава за периода от настъпването на предсрочната изискуемост - 29.08.2008
г. до 23.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 04.10.2010 г. до окончателното
изплащане, както и на сумата от 26, 75 лева – разноски за държавна такса
и сумата от 100 лева – за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Л.С.К.,
с ЕГН **********, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК
*********, сумата от 123, 25 лева – разноски за държавни такси в
исковото производтство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: