№ 7688
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.ЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. *ЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.ЕВА Гражданско дело №
20241110154314 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК за признаване на
установено в отношенията между страните, че Г. Е. И. не
дължи на ***** „/ФИРМА/“ **, сумите по изпълнителния
лист, издаден в производството по ч.гр.д. № 12963/2016г. по
описа на СРС, 45-ви състав, а именно: сумата в размер на
348,14 лева, представляваща регресно вземане за
възстановяване на платено от ищеца застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско
Стандарт" полица № 4704150280000034, сумата в размер на
169,00 лева за разноски, заплатени от ищеца в заповедното
производство и сума за разноски заплатени от ищеца в
исковото производство в размер 505,00 лева по издаден
изпълнителен лист на 31.10.2018г., поради изтекла
1
погасителна давност.
В исковата молба се твърди, че срещу Г. Е. И. е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. №12963/2016г. по описа на
СРС, ГО, 45-ти състав в полза на ответника въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. Посочва, че на 09.11.2018г., по
молба на кредитора и въз основа на издадения
изпълнителен лист било образувано изп.д.
№2018***0403135 по описа на ЧСИ ************. Посочва,
че след 14.11.2018г. не са предприемани изпълнителни
действия като твърди, че вземанията въз основа на
изпълнителния лист са погасени по давност поради
изтичане на 5 годишния давностен срок. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника. Ответникът не оспорва иска. Прави
изявление чрез процесуалния си представител по
признание на иска. Моли да не му се възлагат разноски,
като съдът приложи постановките на чл. 78, ал.2 от ГПК.
Счита че не е дал повод за завеждане на делото, като излага
съображения, че още към 14.11.2020г. е отписал в
счетоводството на дружеството вземането като
несъбираемо, поради и което не е направил искане за
продължаване на изпълнителното производство.
В съдебно заседание ищецът Г. Е. И., редовно призован,
не се явява, представлява се от адвокат Д., която поддържа
2
исковата молби и моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът *** „/ФИРМА/”,
редовно призован, се представлява от адвокат **********,
която поддържа отговора на исковата молба и направеното
с него признание на иска. Моли да не се възлагат разноски
в тежест на доверителя й.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема следното:
Въпреки, че ответникът признава иска, ищецът, чрез
процесуалния си представител, не направи искане съдът да
постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при
признание на иска. По тази причина съдът постановява
решението си по общият ред.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз
основа на които като годно изпълнително основание по чл.
404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по
влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на
факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност,
3
юридически факт, настъпил след влизане в сила на
изпълнителното основание /решението, постановено по
гр.д. № 30589/2017г. по описа на СРС, ГО, 45-ти състав,
предекспозиращо влизането и в сила на заповедта за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 12963/2016г. по описа на
СРС, 45-ти състав, при висящо изпълнително производство,
поради и което исковите претенции с правно основание чл.
439 от ГПК са допустими.
С определението си, постановено по реда на чл. 140 от
ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване на всички, релевантни за спора факти и
обстоятелства, включени в предмета на доказване, предвид
направеното от ответника признание на иск, както следва:
че в полза на ***** „/ФИРМА/“ ** срещу ищеца е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12963/2016г. по описа на
СРС, 45-ти състав за следните суми: сумата от 348,14 лв,
представляваща регресно вземане за възстановяване на
платено от ищеца застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско Стандарт" полица №
4704150280000034, сумата в размер 169,00 лева /сто
шестдесет и девет/ лева, разноски заплатени от ищеца в
заповедното производство и сумата в размер 505,00
лева/петстотин и пет/ лева, разноски заплатени от ищеца в
исковото производство, че въз основа на изпълнителния
лист е образувано изп.д. №2018***0403135 по описа на ЧСИ
************, както и че след влизане в сила на
изпълнителното основание, въз основа на което е издаден
4
изпълнителния лист, е изтекъл предвидения в закона срок,
поради което вземането е погасено по давност.
По изложеното и предвид направеното признание на
иск, с оглед процесуална бързина, съдът няма задължение и
не ще обсъжда по същество основателността на така
предявената претенция.
По гореизложеното така предявеният иск следва да
бъде уважен.
По разноските:
Ищецът претендира присъждане на разноски в
производството, както следва: 50,00 лева за държавна такса
и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, за
реалното заплащане на което, съгласно постановките на т.1
от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице
доказателства по делото. Ответникът от своя страна моли
за приложение от съда на разпоредбата на чл. 78, ал.2 от
ГПК и присъждане на разноски в негова полза, като
посочва, че са налице кумулативно дадените и
предпоставки – признание на иска и не даване от негова
страна на основание за образуване на делото. Безспорно
признанието на иска от страна на ответника е налице.
Следва да се прецени налице ли е осъществяването на
втората предпоставка. В тази връзка, ответникът твърди,
че независимо от висящността на изп.д. № 3135/2018г. по
описа на ЧСИ ************, вземането е отписано от
5
счетоводството му още през 2020г., като именно по тази
причина не са предприемани действия по изпълнението.
Излага, че видно е че изпълнителното дело е перемирано по
силата на закона, като е следвало да бъде прекратено от
ЧСИ, въпреки, че не е била подадена изрична молба с
такова искане от страна на ответното дружество. Видно е
че изп.д. № 3135/2018г. е образувано по молба на ответника
на 09.11.2018г., в която той е направил искане за
извършване на същински изпълнителни действия, като
първото е и единственото изпълнително действие, годно да
прекъсне давността, а именно налагането на запор върху
банковите сметки на ищеца в **************** ** на
14.11.2018г. Оттогава ответното дружество не е сезирало
ЧСИ с искане за извършване на други изпълнителни
дейстивя, поради което делото е перемирано по силата на
закона на 14.11.2020г., като давността е изтекла на
14.11.2023г.
Както бе посочено по-горе искът следва да се уважин,
което формира сила на присъдено нещо върху това, че
ответникът не притежава право на принудително
изпълнение на своето вземане, като обаче задължителната
сила на решението не рефлектира върху предпоставките по
чл. 78, ал.2 от ГПК. *атова ответникът има право на
разноски и при уважаване на този иск, ако не е дал повод за
завеждането му и ако е признал иска. Съгласно закона
ответникът не дължи разноски, когато е признал, че
вземането не подлежи на принудително изпълнение, като
6
погасено по давност и преди изтичане на давността не е
предприел действия по принудително изпълнение – така
Решение № 365 от 23.09.2022г. на ВКС по ч.гр.д. №
3019/2022г. на III ГО, ГК. Това означава, че при решаване
на въпроса за разноските съдът следва да се съобрази с
поведението на кредитора – ако взискателят бездейства, не
предприема никакви мерки, не сочи изпълнителни способи,
други искания и други изявления с процесуални последици
за длъжника, както и за хода на изпълнителното
производство /конституиране на други страни, молби за
спиране, молби за предаване на изпълнителния лист след
прекратяване и др./ След като именно бездействието на
кредитора и взискателя съставлява новият факт, изтъкнат
и твърдян с иска по чл. 439 от ГПК, и макар и да е налице
правен интерес за ищеца от предявяване на иска,
признанието на иска в един исков процес, и в конкретност
се съобразява и с преценката дал ли е повод кредитора за
предявяване на иска по смисъла на чл. 78, ал.2 от ГПК, за
да се възлага върху него тежестта за разноските
/Определение № 744/18.04.2023г. по гр.д. № 1170/2023г. на
ВКС, III ГО./ В настоящият случай давността е изтекла на
14.11.2023г., като от м.11.2018г. до м.11.2023г. ответното
дружество не поискало от ЧСИ извършване на същински
изпълнителни действия за секвестиране на дълга, въпреки
перемпцията не е образувало ново дело, не е подало други
молби с обективирани в тях искания с правни последици за
длъжника – ищец в настоящото производство. По
7
изложеното на ответника не следва да бъдат възлагани
разноски.
В горепосочената хипотеза се поражда в полза на
ответника право на присъждане на разноски. Така на
ответника следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 482,64 лева с ДДС, за реалното
заплащане на което, съобразно постановките на т.1 от ТР №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС, са налице доказателства на л.34
и л.35 от досието по делото.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИ*НАВА *А УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявения от Г. Е. И., ЕГН ********** срещу
*** „**** **************“, ЕИК ***************,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
от ГПК, че Г. Е. И. не дължи на *** „**** **************“,
сумите по изпълнителния лист, издаден в производството
по ч.гр.д. № 12963/2016г. по описа на СРС, 45-ви състав, а
именно: сумата в размер на 348,14 лева, представляваща
регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско Стандарт" полица № 4704150280000034, сумата в
размер на 169,00 лева за разноски, заплатени от ищеца в
8
заповедното производство и сума за разноски заплатени от
ищеца в исковото производство в размер 505,00 лева по
издаден изпълнителен лист на 31.10.2018г., поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА Г. Е. И., ЕГН ********** ДА *АПЛАТИ на
*** „**** **************“, ЕИК ***************, сумата в
размер на 482,64 лева с ДДС, деловодни разноски на
основание чл. 78, ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9