Решение по дело №689/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 267
Дата: 15 август 2019 г. (в сила от 19 септември 2019 г.)
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20195640200689
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

   267                                         15.08.2019 г.                         град Хасково

         

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на тринадесети август две хиляди и деветнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Елена Драганова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 689 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от Х.Т.В. *** срещу Наказателно постановление № 18 – 1253 – 001921/25.03.2018 г. на Началник на Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 638, ал. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането на жалбоподателя  е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 250 лева, на основание чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като в него не била отразена вярно фактическата обстановка към момента на установяване на предполагаемото нарушение, като заявява конкретни твърдения за обстоятелства и доказателства за тях, които правели деянието несъставомерно, а именно наличие на валидна полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Отправя се искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото процесуален представител.

          Административнонаказващият орган – Началникът на Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, респ. не заявява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 10.10.2018  г., свид. Д.А.А., на длъжност, към този момент, мл. екпсперт в Сектор „Охранителна полиция“ при РУ на МВР – Хасково и свид. П.Я.С., на  длъжност „полицай“ в Сектор „Патрулно – постова дейност и масови мероприятия“ при РУ на МВР – Хасково били на работа и разположени с патрулен автомобил в с. Узунджово, обл. Хасково. В около 12:00 часа на същата дата спрели за проверка лек автомобил марка „Пежо”, модел „206“ с рег. № Х 2409 КН, движещ се по ул „Аргир Стоилов“. В хода на проверката, контролните органи установили, че превозното средство, към датата на извършването й, било собственост на жалбоподателя Х.Т.В. и било управлявано от него. При извършената проверка с техническо средство – служебен таблет, свид. Д.А., въпреки че била представена Застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG/33/118001872662, за сключена на 28.06.2018 г. застраховка на ЗАД „Асет Иншурънс“ с валидност за застрахователното покритие от 09:00 часа на 28.06.2018 г. до 08:59:59 часа на 28.06.2019 г., за МПС марка „Пежо“, рег. № Х 2409 КН преценил, че за автомобила не бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за 2018 г., въз основа на липсата на данни за това в информационната система на Гаранционен фонд. Поради това, контролните органи достигнали до извод за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и доколкото собственикът на автомобила бил на място и управлявал превозното средство, именно срещу жалбоподателя, като водач на превозното средство бил съставен на същата дата – 10.10.2018г., в негово присъствие, от Д.А., Акт за установяване на административно нарушение, серия Д с бл. № 137772, който жалбоподателят подписал, а в съответната, предвидена за обяснения и/или възражения графа, вписа, че няма такива.

          Възражения срещу съставения акт са постъпили обаче допълнително след връчване на екземпляр от съставения АУАН, като в тях се заявява, че след справка в застрахователното дружество, на жалбоподателя било обяснено, че застрахователната полица била валидна, но се налагала корекция, поради допуснато несъответствие в две цифри при издаването ѝ, като заедно с възражението е представена коригирана Застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG/33/118001872662, за сключена на 28.06.2018 г. застраховка на ЗАД „Асет Иншурънс“ с валидност за застрахователното покритие от 09:00 часа на 28.06.2018 г. до 08:59:59 часа на 28.06.2019 г., за МПС с номер на рама VF32KRHYF42894321, вместо записания до момента VF32KRHYF42694321.

          При издаване на наказателното постановление наказващият орган възприел фактите, изложени в обстоятелствената част на съставения АУАН, и на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, наложил процесната глоба в размер на 250 лева, след като приел, че физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

             Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.А.А. и П.Я.С. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на процесната проверка и за действията, предприети от тях като контролни органи по установяване на описаното административно нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:               

          Съгласно разпоредбата на 461, т. 1 от Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г., сред задължителните застраховки е „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, наричана по-нататък „задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“, а според чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. По силата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ На лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. – за физическо лице Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо, съобразно приложимия материален закон към твърдяната дата на извършването му.

          При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. При съставяне на процесния АУАН са спазени изискванията на чл. 40 от ЗАНН и на жалбоподателят е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения, от която се е възползвал. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити, като налице е описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението от гледна точка изискванията на фактическия състав на разпоредбата, под която е подведено деянието. По този начин, правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице е обезпечено, доколкото това лице е могло да узнае и да е наясно с всички с факти от състава на нарушение, което му се вменява в отговорност, а те в случая са пълно, ясно и конкретно описани. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган - лице, изпълняващо длъжността „Началник Сектор ПП“ при ОД на МВР – Хасково”, при спазване на установената форма, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.

          От материалноправна страна обаче, обстоятелствата, изложени в съставения акт за установяване на административно нарушение и в санкционния акт не се потвърждават от анализа на приобщените по делото доказателства, а тъкмо напротив. Същите са опровергани с представени писмени доказателства и то в момент, непосредствено след съставянето на акта за установяване на административно нарушение – в срока за възражения по него и при изначална невъзможност актосъставителят да се убеди по несъмнен начин в наличието на деянието по чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ, въпреки извършената проверка в информационната система на Гаранционния фонд с техническо средство, но при представена писмена полица за сключена валидна застрахова „Гражданска отговорност“ със срок на договора и период на застрахователно покритие, включващ и проценста дата, на която е установено и се твърди, че е осъществено нарушението, и най – вече отнасяща се до МПС, марка „Peugeot“, с рег. № Х2409 КН, каквото е притежаваното от жалбоподателя и управлявано от него. При тези противоречиви данни в хода на административнонаказателното производство, актосъставителят не се убедил в осъществяване на обективните признаци от състава на нарушение, съобразно разпределението на доказателствената тежест, включително със събирането на допълнителни доказателства – проверка на стикер за сключена застраховка, отразяващ към онзи момент с маркировката по него период на плащане, ако е уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия. Представената допълнително коригирана Застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG/33/118001872662, за сключена на 28.06.2018 г. застраховка на ЗАД „Асет Иншурънс“ с валидност за застрахователното покритие от 09:00 часа на 28.06.2018 г. до 08:59:59 часа на 28.06.2019 г., за МПС с номер на рама VF32KRHYF42894321, вместо записания до момента VF32KRHYF42694321 пък обосновава извод, че наказващият орган също не е възприел наличието на факти, които изключват отговорността на жалбоподателя, освен от обективна, така също и от субективна страна за нарушението по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, след като последният е действал със знанието, че разполага с валидна полица за сключена гражданска отговорност за превозното средство, регистрирано в Република България на негово име и изпълнява добросъвестно задълженията си по застрахователния договор.

          По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление - отменено, като необосновано, а оттам и неправилно и незаконосъобразно, след като в рамките на осъществявания съдебен контрол се установиха пропуски в дейността на наказващия орган по обосноваване на изводите му с наличните по делото доказателства.

 

          Мотивиран така, Хасковският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 18 – 1253 – 001921/25.03.2018 г. на Началник на Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                              Съдия: