Определение по дело №539/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 59
Дата: 13 февруари 2020 г.
Съдия: Галина Грозева Арнаудова
Дело: 20195000500539
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  № 59

 

гр. Пловдив, 13 февруари 2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ГАЛИНА АРНАУДОВА

          ЧЛЕНОВЕ:       ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

                                  РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Арнаудова ч.гр.д. № 539/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 435 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „С. - А. - А.против определение № 518/28.06.2019 г., постановено по гр.д. № 1267/2019 г. по описа на Старозагорския окръжен съд. Жалбоподателят твърди, че определението е постановено при грубо нарушение на съдопроизводствените правила и при явен отказ за правосъдие по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени и да разгледа частната жалба по същество, като отмени незаконосъобразните действия на ЧСИ К. А. с рег. № ...и с район на действие района на Окръжен съд – С. З. по изп.д.   № 2019***0400371, изразяващи се в отказ за зачитане на правата на присъединения по право взискател „........., и да укаже на ЧСИ К. А. да зачете правата на „........., който е присъединен по право взискател на основание чл. 459, ал. 1 от ГПК по изпълнителното дело, като запази по своя сметка всички събрани суми, а в случай, че е извършил незаконосъобразни преводи на суми по сметка на „Е.и.“ ООД или по сметка на което и да е трето лице, да възстанови същите по своя сметка и да запази същите в полза на „С. - А. - А.в изпълнение на чл. 459,   ал. 1 от ГПК и наложените запори въз основа на обезпечителна заповед от 14.09.2017 г. по ч.гр.д. № 4025/2017 г. на САС и обезпечителна заповед от 10.04.2019 г. по т.д. № 1474/2019 г. на САС. Моли на основание чл. 438 от ГПК да бъде постановено спиране на изп.д.         № 2019***0400371 по описа на ЧСИ К. А. с рег. № ...и с район на действие района на Окръжен съд – С. З. до произнасянето по същество по жалбата срещу незаконосъобразните действия на ЧСИ К. А. по посоченото изпълнително дело, изразяващи се в отказ за зачитане на правата на присъединения по право съобразно чл. 459, ал. 1 от ГПК взискател „..........

Постъпила е и молба вх. № 9606/22.07.2019 г. от „С. - А. - А.с искане по реда на чл. 438 от ГПК за спиране на изп.д.           № 2019***0400371 по описа на ЧСИ К. А. с рег. № ...и с район на действие района на Окръжен съд – С. З. поради целенасочено неизпълнение на две обезпечителни заповеди, в резултат на което всички събрани до момента при изпълнението суми са били изплатени на офшорни дружества вместо да се заделят за обезпечения кредитор.

Ответникът по частната жалба „Д. К. С. .........счита, че тя е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановеното определение следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по частната жалба О.Ч. счита, че производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като решението, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, е било отменено, а самият изпълнителен лист е бил обезсилен, поради което е налице отпаднало основание за водене на настоящия процес пред Апелативен съд - Пловдив.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От приложеното копие от изп.д. № 2019***0400371 по описа на ЧСИ К. А. с рег. № ...и с район на действие района на Окръжен съд – С. З. е видно, че то е било образувано по молба на „Д. К. С. .........против О.Ч. и въз основа на изпълнителен лист от 18.04.2019 г. по ч.гр.д. № 92/2019 г. по описа на Окръжен съд – С. З., с който О.Ч. е осъдена да заплати на „Е. И. - С.сумата 408 239,19 лв. неустойка за забавено плащане на основание чл. 22 от договор № 115/01.07.2013 г. за възлагане на обществена поръчка и 282 247,60 лв. обезщетение за направени арбитражни разходи и разноски за адвокатска защита по арбитражното дело по арб.д. № 191/2016 г. по описа на Арбитражния съд при БТПП, както и въз основа на договори за прехвърляне на вземане между „Е.и.“ ООД ***, „Т. Д.“ ЕООД, „Е. И. К.“ ООД и „**************.

С последния от посочените договори за цесия от 19.03.2019 г. „Е. И. К.“ ООД е прехвърлила на „Д. К. С. .........вземане в размер на 11 310 878,87 лв., дължимо от О.Ч. по неизпълнен договор за обществена поръчка № 115/01.07.2013 г. с четири обособени позиции: Изпълнение на СМР на обект: Реконструкция/рехабилитация на водопроводната мрежа в селата Г., С. и З.на територията на О.Ч. включително неустойка по неплатени фактури съгласно договора и платени разноски по ВАД № 191/2016 г. по описа на АС на БТПП, описани в първия договор за цесия от 01.02.2018 г.

С молба от 17.05.2019 г. „С. - А. - А.е поискал да бъде признат за присъединен взискател по реда на чл. 459 от ГПК, тъй като върху сумите, претендирани и присъдени на „Е.и.“ ООД по горепосоченото арбитражно дело, са наложени два запора в негова полза – на 19.09.2017 г. по изп.д. № 20178440403548 и на 11.04.2019 г. по изп.д. № 20198440400957, и двете по описа на ЧСИ С. Я. с рег. № ....

С протокол от 21.05.2019 г. съдебният изпълнител е отказал да присъедини молителя „С.“ А.А. като присъединен по право взискател по делото, тъй като с първата обезпечителна заповед от 14.09.2017 г. се налага запор върху вземането на плащане на възнаграждение по договор за обществена поръчка № 115/07.07.2013 г. за извършена и приета работа по обособени позиции 3 и 4 от договора, по които длъжникът по обезпечителната заповед „Е.и.“ ООД не е прехвърлил вземането, върху което е наложен запор, това вземане е в патримониума на „Е. И.“ и е изключено от правата, придобити от цесионера-взискател по изпълнителното дело, а втората обезпечителна заповед е издадена след извършване на цесията и уведомяването на длъжника с писмо с № 91-00-15/22.01.2019 г. и има действие за всички трети лица от датата на уведомлението, като вземанията по изпълнителното дело са от договор от 01.07.2013 г., а с обезпечителната заповед от 14.09.2017 г. се налага запор върху вземане по договор от 07.07.2013 г.

Постъпила е жалба вх. № 5895/11.06.2019 г. от „С. - А. - А. против отказа на ЧСИ К. А. с протокол от 21.05.2019 г. за присъединяване на „С. - А. - А.на основание чл. 459 от ГПК като присъединен по право взискател по изпълнителното дело. В жалбата се твърди, че отказът на съдебния изпълнител да изпълни двете обезпечителни заповеди, издадени в полза на жалбоподателя, представлява грубо нарушение на процесуалния закон и флагрантно неизпълнение на служебните му задължения, поради което моли да бъдат отменени незаконосъобразните действия на ЧСИ К. А., изразяващи се в отказ за зачитане на правата на присъединения по право взискател „........., като бъде указано на ЧСИ К. А. да зачете правата на „С. А А., което дружество е присъединен по право взискател на основание чл. 459, ал. 1 от ГПК по изпълнителното дело, като запази по своя сметка всички събрани суми, а в случай, че е извършил незаконосъобразни преводи на суми по сметка на „Е.и.“ ООД или по сметка на което и да е трето лице, да възстанови същите по своя сметка и да запази същите в полза на „С. - А. - А.в изпълнение на чл. 459, ал. 1 от ГПК и наложените запори въз основа на обезпечителна заповед от    14.09.2017 г. по ч.гр.д. № 4025/2017 г. на САС и обезпечителна заповед от 10.04.2019 г. по т.д. № 1474/2019 г. на САС.

Постъпила е жалба вх. № 5913/12.06.2019 г. от „С. - А. - А.против отказа на ЧСИ К. А. с протокол от 21.05.2019 г. за присъединяване на „С. - А. - А.на основание чл. 459 от ГПК като присъединен по право взискател по изпълнителното дело с идентично съдържание и искане.

Постъпила е и молба вх. № 7806/13.06.2019 г. от „С. - А. - А. с искане да бъде спряно на основание чл. 438 от ГПК изп.д.   № 2019***0400371 по описа на ЧСИ К. А. с рег. № ...и с район на действие района на Окръжен съд – С. З. до произнасянето по същество по жалбата срещу незаконосъобразните действия на ЧСИ К. А. по посоченото изпълнително дело, изразяващи се в отказ за зачитане на правата на присъединения по право съобразно чл. 459, ал. 1 от ГПК взискател „..........

С обжалваното определение е прието, че жалбите са процесуално недопустими, поради което те са оставени без разглеждане и е оставено без уважение искането на жалбоподателя за спиране на производството по изпълнителното дело.

С определение № 445/11.11.2019 г., постановено по настоящето гражданско дело, е оставена без разглеждане подадената от „С. - А. - А.частна жалба поради липса на правен интерес от подаването й доколкото изпълнителното производство е било прекратено, като е прекратено производството по ч.гр.д. № 539/2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд и е оставено без уважение искането на жалбоподателя за спиране изпълнението по изп.д. № 2019***0400371 по описа на ЧСИ К. А. с рег. № ...и с район на действие района на Окръжен съд – С. З. до произнасянето по същество по жалбата му вх. № 9416/17.07.2019 г. срещу незаконосъобразните действия на ЧСИ К. А. по посоченото изпълнително дело, изразяващи се в отказ за зачитане на правата на присъединения по право съобразно чл. 459, ал. 1 от ГПК взискател „..........

С определение № 79/07.02.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 438/ 2020 г. по описа на Върховния касационен съд – ІІІ г.о., е отменено определението на апелативния съд и делото е върнато на същия съд за произнасяне по същество на частната жалба, с която е сезиран, при съобразяване на изложеното в обстоятелствената част на определението, включително и по обусловеното искане по чл. 438 от ГПК.

Настоящият състав, при съобразяване с дадените указания в отменителното определение на Върховния касационен съд, приема за установено следното:

В новия ГПК възможностите на страните и останалите участници в изпълнителния процес да обжалват определени актове и действия на съдебния изпълнител са ограничени само до предвидените в него хипотези, като целта на уредбата е да се стимулира бързината и ефективността на производството, като в същото време се охраняват правата на страните в него.

Следователно преди всичко следва да се прецени какво е процесуалното положение на жалбоподателя в изпълнителното производство, за да се отговори на въпроса дали има право на жалба.

Съдът възприема мотивите на окръжния съд за това, че „С. - А. - А.не е присъединен по право взискател в изпълнителния процес доколкото вземането му по първата обезпечителна заповед от 14.09.2017 г. касае плащане на възнаграждение по договор за обществена поръчка № 115/07.07.2013 г. за извършена и приета работа по обособени позиции 3 и 4 от договора, докато вземанията, които се събират в изпълнителното производство, са за неустойка за забавено плащане на основание чл. 22 от договор    № 115/01.07.2013 г. за възлагане на обществена поръчка и за направени арбитражни разходи и разноски за адвокатска защита по арбитражното дело по арб.д. № 191/ 2016 г. по описа на Арбитражния съд при БТПП, т.е. претендираното от жалбоподателя вземане не е предмет на изпълнителното дело, а втората обезпечителна заповед е издадена след извършване на цесията и след уведомяването на длъжника, като към момента на издаването й вземането вече не е било в патримониума на цедента, а на цесионера и запорът е наложен върху чуждо вземане и не може да породи действие.

За пълнота на изложението следва да се добави, че с решение  № 76/16.07.2019 г., постановено по т.д. № 849/2019 г. по описа на Върховния касационен съд – І т.о., е отменено арбитражно решение от 20.12.2018 г. по арб.д. № 191/2016 г. на Арбитражен съд при БТПП и „Е.и.“ ООД е осъдено да заплати на О.Ч. направените в производството разноски в размер на 72 243,85 лв.

Следователно към момента, независимо от горните съображения, не е налице парично вземане, върху което да бъде упражнено правото на запор или за събирането на което да се осъществи принудително изпълнение в изпълнителното производство, което е довело до прекратяването му от съдебния изпълнител с влязло в сила постановление от 18.07.2019 г., а това от своя страна мотивира извод за неоснователност на твърдението на „С. - А. - А.за качеството му на присъединен по право взискател по делото.

Съдът счита, че жалбоподателят не е и трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 от ГПК с право на жалба против посоченото действие на съдебния изпълнител, като и на това основание жалбите му са били недопустими.

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че жалбите на „С. - А. - А.пред окръжния съд е следвало да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото – прекратено, като обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а подадената против него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Предвид липсата на обезпечителна нужда следва да бъде оставено без уважение искането на жалбоподателя за спиране на изпълнението по изпълнителното дело по реда на чл. 438 от ГПК до произнасяне на съда по жалбата му.

Ето защо съдът

 

   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „С. - А. - А. със седалище и адрес на управление: *****************частна жалба вх.      № 9416/17.07.2019 г. против определение № 518/28.06.2019 г., постановено по гр.д. № 1267/2019 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „С. - А. - А.със седалище и адрес на управление: *****************за спиране изпълнението по изп.д. № 2019***0400371 по описа на ЧСИ К. А. с рег.      № *** и с район на действие района на Окръжен    съд – С. З. до произнасянето по същество по жалбата му вх. № 9416/17.07.2019 г. срещу незаконосъобразните действия на ЧСИ К. А. по посоченото изпълнително дело, изразяващи се в отказ за зачитане на правата на присъединения по право съобразно    чл. 459, ал. 1 от ГПК взискател „..........

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.              

 

 

 

                                                     2.