Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 2215 19.12.2019
година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, първи състав, в открито
заседание на двадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов
адм.дело № 1081 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл.156 и сл. ДОПК.
Образувано е
по жалба от
В.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, против Ревизионен акт №
Р-02000218005436-091-001/08.02.2019г. (РА), поправен с Ревизионен акт за
поправка на ревизионен акт № 02000219028344-003-001/15.02.2019г. (РАПРА),
издадени от Н. Колева Желева – началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и
П. Г. Д. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, В ЧАСТТА, в
която е потвърден с Решение № 62 от 19.04.2019г. на Директора на дирекция
„ОДОП“ – Бургас.
Жалбоподателят
излага анализ на мотивите в потвърдената част на РА, както и на мотивите, с които
директорът
на Дирекция „ОДОП“ – Бургас е изложил в решението, с което е потвърдил РА в
съответната част. Сочи, че същите не намират опора в закона,
доколкото в хипотезата на приложената правна норма (чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК) е
очертан фактическия състав, при който същата се прилага, но същият не сочи
извършването на необмислени или неизгодни сделки, избора да се плащат първо
частни задължения вместо публичните, както и избора на доставчик и начин на
снабдяване и закупуване на материали. Оспорват се изводите на органите по
приходите относно движенията по партиди на с/ки 122 „Неразпределена печалба“,
422 „Подотчетни лица“ и 425 „Задължения за съучастия“ за периода 2017г.
Жалбоподателят сочи, приложими според него, правни норми от закона за
счетоводството и анализира систематичното място на сметка 422 „Подотчетни лица“
като обобщава, че важно е не наименованието на
сметката, а предвидените кореспонденции с останалите сметки в
индивидуалния сметкоплан и икономическия им характер. Нито една
от сметките в Раздел IV РАЗЧЕТИ не отразявала нито
безвъзмездно предоставяне на средства, нито изплащане на дивидент, нито скрито
разпределение на печалбата. Сочи легалните определения на понятията „дивидент“ и
„скрито разпределение на печалбата“. В този смисъл намира, че предоставянето
на авансови суми за доставка на стоки на лице не покрива нито един от
признаците нито на изплатен „дивидент“, нито на „скито разпределение на
печалбата“. Смята, че водещото в тази хипотеза е изплащането на суми на
акционери, съдружници или свързани на тях лица. Сочи, че лицето, на което са
предоставени аванси за закупуване на материали не е свързано с дружеството. По
тази причина предоставените суми не може да бъдат класифицирани като скрито
разпределение на печалбата. Жалбоподателят твърди още, че в хода на ревизията,
неоснователно проверяващите не кредитирали доказателство – нотариално заверено
споразумение с посочения в него длъжник. На следващо място,
твърди се, че РА бил незаконосъобразен и защото органът по приходите не
съобразил нормата на чл.19, ал.10 от ДОПК, според която е налице
недобросъвестност по смисъла на ал.2 и ал.3, когато действието е извършено след
деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането
и/или издаването на акта за установяване на задължението. Иска се съдът да отмени РА в частта,
в която същият е потвърден с Решение № 62 от 19.04.2019г. на
Директора на дирекция „ОДОП“– Бургас- ЦУ на НАП. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно
заседание, жалбоподателят не се явява, а чрез упълномо-щен представител,
поддържа жалбата и ангажира доказателства.
Ответникът–
Директор на Дирекция „ОДОП” –Бургас при ЦУ НАП, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Моли, съда да
постанови решение, с което да я отхвърли, респективно да се присъди в полза на
ответника дължимото юрис-консултско възнаграждение. Представя по делото
административната преписка по издаване на оспорения акт.
Административен съд –гр.Бургас, като взе предвид
доводите и становищата на страните, след преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Решение №
62/19.04.2019г.на директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика“– Бургас е било връчено на дружеството жалбоподател по електронен път
на 25.04.2019г. (л.25). Жалбата срещу РА, в потвърдената част, е подадена до
съда чрез директор на дирекция ОДОП– Бургас при ЦУ на НАП на 08.05.2019г.
Предвид посоченото, съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1
от ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което е адресат на акта и има правен
интерес от оспорване. Жалбата е изискуемата форма и съдържа всички реквизити,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Налице са предпоставките за разглеждане
на жалбата по същество, при което съдът констатира следното:
Със заповед
за възлагане на ревизия № Р-02000218005436-020-001/07.09.2018г. на началник
сектор при ТД на НАП (л.252) възложил извършване на ревизия на В.В.Т., ЕГН **********
за установяване на отговорността му за задълженията на „Бургасцвет – проект“
ЕООД, ЕИК *********. Обхват на ревизията:
Отговорност
за корпоративен данък за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г.;
Отговорност
за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за
периода 01.01.2015г. – 31.12.2017г.;
Отговорност
за ДДС за периода 01.04.2015г. – 31.12.2017г.;
Отговорност
за ДОО – за осигурители, за периода 01.06.2014г. – 31.12.2017г.;
Отговорност
за вноски за здравно осигуряване – за осигурители, за периода 01.06.2014г. –
31.12.2017г.;
Отговорност
за Универсален пенсионен фонд – за осигурители, за периода 01.06.2014г. –
31.12.2017г.
Заповедта
била връчена на ревизираното лице по електронен път на 17.09.2018г.
За
констатациите от извършената ревизия бил изготвен ревизионен доклад (РД) №
Р-02000218005436-092-001 от 14.12.2018г. (л.113) в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК.
В хода на
ревизията било установено, че В.Т. е едноличен собственик на капитала и
управител на „Бургасцвет проект“ ЕООД. През ревизирания период дружеството извършвало
дейности, декларирани пред НАП: НСИ КИД 2008 код: 8130 – Оформяне и поддържане
на озеленени площи; НКИД 2003 код: 0141– Растениевъдни услуги, озеленяване.
Проверяващият екип посочил, че дружеството попада в списък на длъжниците по
чл.182, ал.3, т.2 от ДОПК с неуредени публични задължения над 5 000 лв., които
нямат имущество, върху което може да се наложи обезпечение, не е представено обезпечение
и нямат вземания от банки и трети лица – към ТД БУРГАС. В този списък
„Бургасцвет проект“ ЕООД била добавена на 30.11.2017г.
На основание чл.141, ал.1 от ТЗ проверяващите приели че управителят
организира, ръководи и представлява дейността на дружеството според закона и
решенията на общото събрание. Като орган на управление на дружеството, спрямо
него се реализира отговорността по чл.19 от ДОПК. В качеството си на
представляващ дружеството за ревизирания период В. Илиев Т. серазпореждал с банковата
сметка, по която са постъпвали сумите от клиентите на търговеца. Същият бил
управител на дружеството за целия ревизиран период, поради което установените
публични задължения възникнали при това управление.
Според заключението на ревизиращите органи, налице са предпоставките и са
изпълнени условията на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК за установяване отговорност на
жалбоподателя В.Т. за задълженията на „Бургасцвет -проект“ ЕООД, както следва:
1. Корпоративен данък: по ГД за период 01.01.2014г. – 31.12.2017г.,
главница – 15304,29лв. и лихви – 3 665,05лв.;
2. ЗДДС по СД за период 01.04.2015г. – 31.12.2017г., главница – 10205,58лв.
и лихви 3 613,16лв.;
3. ЗДДФЛ за период 01.01.2015г. – 31.12.2017г., главница – 14 142,69
лв. и лихви 3 247,06лв.;
4. ДОО за период 01.06.2014г. – 31.12.2017г., главница – 32185,03лв. и
лихви – 7 950,05лв.;
5. ЗО за период 01.06.2014г. – 31.12.2017г., главница – 13 422,72лв. и
лихви – 3 343,48лв.;
6. УПФ за период 01.06.2014г. – 31.12.2017г., главница – 6 662,92лв. и
лихви – 1 669,18лв.
Проверяващите посочили, че в производство са присъединени доказателства
събрани в предходно производство приключило с Протокол №
П-02000218005765-073-001/07.09.2018г., където ЗЛ представило писмени обяснения
относно дейността на „Бургасцвет-проект” ЕООД за отразени по дебитна на сметка
422 (подотчетни лица) следните салда: начално салдо за 2014г. 0,00лв., крайно
салдо за 2014г. – 90 000 лв., като цялата сума била получена от Н.
Николаев Т.. Крайно салдо за 2015г. – 124500лв., като цялата сума за 2015г. от
34 500лв. била получена от Н. Николаев Т., крайно салдо за 2016г. – 232 400лв.,
като цялата сума за 2016г. от 107 900лв. е получена от Н. Николаев Т.,
крайно салдо за 2017г. – 241 000 лв., като цялата сума за 2017г. от
9 500лв. е получена от В. Илиев Т..
На следващо място, след като посочили фактическия състав на чл.19
от ДОПК, проверяващите приели, че същността на отговорността по тази разпоредба
се състои във възникване на задължение за едно лице да заплати задълженията за
данъци или задължителни осигурителни вноски и вноски за фонд „ГВРС” на друго
лице. Посочили, че същата обхваща както самото задължение така и лихвите и
разноските по събирането им съгласно чл.16, ал.3 от ДОПК. Уточнили, че
отговорността по чл.19 от ДОПК почива върху недобросъвестно препятстване
установяването и/или последващо събиране на данъци или задължителни
осигурителни вноски на задълженото юридическо лице. Приели, че Реализирането на
отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК изисква наличието на няколко предпоставки:
1. Лицето да има качество на член на орган за
управление или управител на задълженото лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК към
момента, за който са установени публичните задължения. Органите по приходите
приели за установено, че В.Т.
е управител и представляващ на дружеството „Бургасцвет-проект” ЕООД за
ревизирания период от 01.01.2014г. до 31.12.2017г.
2. Да е
налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и
обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите
или публичния изпълнител. В тази връзка в РД е отразено, че укриването на факти
и обстоятелства като проява на форма на поведението на В.Т. предполагало
активно, съзнателно действие с цел укриване на тези факти. Според органите по
приходите са налице данни, че Т. е извършил действия по чл.19, ал.2 от ДОПК, за
които носи отговорност на трето лице „извършил плащания в натура или в пари от
имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на
печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на
задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните”. В
писмени обяснения управителят Т. посочил, че салдото по сметка 422 към
31.12.2014г. произтича от предоставяне на парични средства в размер на 90
000лв. на Н.Н.Т.за закупуване на растителност за търговските нужди на
дружеството. За този период Т. многократно закупувал стока от складова база
„Илиенци” – София и други доставчици. Голяма част от доставената стока била в
лошо състояние (повредена от вредители) и била бракувана и изхвърляна. За
предоставените суми били издавани разходни ордери и били заведени в
счетоводството на Н. Т..
По същият
начин на същото лице били предоставяни парични средства за 2015г. и 2016г., с
които да договаря растителност. Тези авансови отчети не били приспаднати с
фактури за закупена стока поради лошото състояние на стоките и рекламация от
страна на клиентите. В.Т. посочил, че многократно разговарял с Н.Т.през 2015г.
и 2016г., за изясняване на отношенията, но последният отказал да върне сумите
или да достави качествена растителност.
Според
проверяващите лицето Н.Н.Т.не бил от списъчния състав на назначените по трудов
договор лица в
„Бургасцвет проект” ЕООД, поради което нямал качество на подотчетно лице. По
тази причина ревизията приела, че е налице „скрито разпределение на печалба”.
Уточнено е още, че „Бургасцвет проект” ЕООД няма други лица, спрямо които могат
да бъдат насочени действия за установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК.
3. По
отношение причинно-следствената връзка между поведението на
задълженото лице и невъзможността за събиране за установените публични
задължения, проверяващите посочили, че салдото по
сметка 422 (подотчетни лица) за ревизирания период от 01.01.2014г. до
31.12.2017г., което се явява „скрито разпределение на печалба” съгласно чл.19,
ал.2 от ДОПК възпрепятства събирането на установените публични задължения.
4. На
следващо място ревизиращият екип приел, че е налице невъзможност за събиране на
установените публични задължения. По тази причина били предприети действия за
уведомяване на прокуратурата и действия за принудително събиране на просрочени
публични задължения на ЮЛ от дирекция „Събиране”. Изпратени били запорни
съобщения до всички банки. Установено било, че ЗЛ има само една банкова сметка ***.
Относно
имуществото на „Бургасцвет – проект” ЕООД е изяснено, че физическото лице В.Т.
в качеството си на управител не е укрило данни, които по закон е било длъжно да
обяви/декларира пред органа по приходите, публичния изпълнител или НАП, при
деклариране на задължението или по време на установяването или събирането му.
Не били налице данни за недекларирани и укрити данни и активи.
Същият бил открит.
В хода на действията за принудително събиране на задълженията не било
установено в периода, за който се отнася задължението или след възникването му,
физическото лице Т. да е извършил разпоредителни сделки с активи на дружеството
по цени, които се отличават значително от пазарните или безвъзмездно, което е
довело до намаляване на имуществото и неплащане на задължения.
Предвид
изложеното, ревизиращият екип счел, че са налице предпоставките и са изпълнени
условията на чл.19, ал.2 т.1 от ДОПК за установяване на отговорност на В.Т. за
задълженията на „Бургасцвет-проект" ЕООД посочени по-горе.
В
решение № 62 от 19.04.2019г. Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно
осигурителна практика” – Бургас при Централно управление на Националната
агенция за приходите посочил, че процесното ревизионно производство е за
определяне на отговорност по чл.19 от ДОПК за задължения на „Бургасцвет проект”
ЕООД, които са декларирани от дружеството с подаване на декларации по чл.92,
ал.1 от ЗКПО, декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС и декларации обр.6. Приел за
установено, че В.Т. е едноличен собственик на капитала и управител на
„Бургасцвет проект“ ЕООД от 19.09.2006г., а осъществяваната дейност е търговия на
едро и дребно с цветя, консумативи и аксесоари за тях от търговски обекти,
ползвани под наем. Решаващият орган описал предприетите процесуални действия по
установяване и събиране на задълженията и изяснил същността отговорността по
чл.19 от ДОПК като особен вид солидарна отговорност за физическите лица –
управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител,
търговски пълномощник на задължени юридически лица, която възниква, ако е
изпълнен съответния фактически състав, предвиден в ал.1 и ал.2 от същата
разпоредба. Според органа отговорността на физическото лице по чл.19, ал.2, т.1
от ДОПК е субсидиарна и възниква от момента, в който се установи, че
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, не могат да бъдат
събрани от лицето по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК. Уточнено е, че за възникване на
отговорността е необходимо действията на действията на отговорните лица да са
недобросъвестни.
Решаващият
орган посочил, че в случая не било спорно, че жалбоподателят е бил управител и
едноличен собственик на капитала на посоченото дружество в периодите на
възникване на декларираните задължения от дружеството за данъци и осигуровки.
Спорни били останалите елементи от фактическия състав на отговорността по
чл.19, ал.2 от ДОПК. По отношение наличието на недобросъвестно поведение,
изразяващо се в неправомерно плащане в натура или пари или отчуждаване на
имущество на задълженото лице, от събраните по преписката доказателства се
установило, че предоставените суми на лицето Н.Т.представляват скрито
разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т.5, б. „а” от ЗКПО. Тези суми не
били свързани с дейността на дружеството, изплатени са в полза на Н. Т., който
е бил работник в едно от дружествата на жалбоподателя и свързано с него лице. От
друга страна изплащането на сумите довело до намаляване ликвидността на
„Бургасцвет проект” ЕООД и неплащане на задълженията. Въпреки осчетоводяването
на сумите не било изяснено за какво са били предназначени.
В
решението е обсъдена спогодба от 12.02.2019г. (три дни след издаване на РА).
Органът приел, че същата е с белези на договор за поръчка по чл.280 и сл. от ЗЗД. Изложени са съображения, според които в тази спогодба не са определени
параметрите на поръчката – вид, количество, цена, качество и срок на доставка,
поради което същата била без предмет. Едновременно с това на Н.Н.Т.били
изплатени на части суми в общ размер на 224 400 лв. за закупуване на
растителност за нуждите на дружеството, но липсвали доказателства за
изпълнението на договора, а също и за връщане на сумите. Било установено, че в
периодите от 25.02.2009 г. до 19.05.2014 г. и от 17.06.2016 г. до 05.07.2016 г.
Н.Т.е имал сключени срочни трудови договори с „Бургасцвет-90-Т.” ООД на
длъжност работник озеленяване; за периода от 20.03.2015г. до 25.11.2015г. е
работил като събирач отпадъци разделно в „Ес Ер Технолоджис“ ООД, а от
20.10.2016г. до 07.11.2016г. е бил общ работник строителство на сгради в
„Кларео“ ЕООД. В хода на административното обжалване на РА от Н.Т.били изискани
писмени обяснения и доказателства относно получаване, съхранение и изразходване
на паричните средства предоставени от „Бургасцвет проект“ ЕООД, но такива не
били получени. Не били представени доказателства за получената стока в „Бургасцвет
проект“ ЕООД от посоченото лице, за да стане ясно каква растителност е получена
по вид и количество и от кого. Не били представени доказателства и относно
твърденията на управителя, че голяма част от доставената стока била в лошо
състояние, повредена от вредители, поради което била бракувана и изхвърлена.
Предвид липсата на доказателства, че извършените плащания са „аванси“ свързани
с дейността на дружеството, решаващият орган приел, че същите представляват
скрито разпределение на печалбата по смисъла на §1, т.5, б. „а” от ДР на ЗКПО.
Липсата на доказателства за разходване на паричните средства или за други
обстоятелства, обуславящи причините за тяхната фактическа липса, предпоставили
извод, че управителят, който е и едноличен собственик на капитала се разпоредил
със същите в своя полза, като е използвано „привидно“ предоставяне на „аванс“
към трето лице. Решаващият орган обосновал извод, че предоставянето привидно на
парични средства на трето лице като „аванс” е целяло разходване на наличните
парични средства в дружеството с цел неплащане на задълженията на юридическото
лице за данъци и осигурителни вноски към бюджета. В този смисъл е обоснован
извод за наличие и на последната кумулативно изискуема предпоставка за
ангажиране на отговорността на лицето по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно
наличието на причинно-следствена връзка между поведението на В.В.Т. в
качеството му на управител на „Бургасцвет проект“ ЕООД и невъзможността за
събиране на данъци и задължителни осигурителни вноски от юридическото лице.
Решаващият
орган уточнил, че случая, от събраните по преписката доказателства се
установило, че последно издадения РКО е на 14.10.2016г., поради което след тази
дата за възникналите задълженията на дружеството не може да се търси
отговорност по чл.19 от ДОПК от управителя. Предвид факта, че не била доказана
презумпцията за недобросъвестност, констатацията на органа по приходите след
посочената дата била необоснована. По тези съображения РА бил отменен за
задължения на „Бургасцвет проект“ ЕООД по ЗКПО за периода от 01.01.2016г. до
31.12.2016г. по ДДФЛ от 01.10.2016г. до 31.12.2017г. и ДОО за осигурители, ЗО
за осигурители и УПФ за осигурители от 01.10.2016 г. до 31.12.2017 г. общо в
размер на 34 287,965 лв. и лихви – 5 985,56 лв. В останалата част РА бил
потвърден.
За
установяване на факти от значение за правилното решаване на спора, по делото е
допуснато извършването на основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
Според заключението на вещото лице, в момента няма действащ Национален сметкоплан. Съществува примерен сметкоплан, който има
препоръчителен характер и представлява една възможна система за прилагане на
синтетичните счетоводни сметки. Предприятията сами разработват и утвърждават
индивидуален сметкоплан, отговарящ на специфичните им особености и потребности.
Според експерта, в счетоводната практика, чрез сметка 422 (Подотчетни лица)
предприятията отчитат вземанията си от персонала за предоставените му авансово
суми за изпълнение на определени задачи. Аванси могат да се отпускат, както на
работници и служители от списъчния състав, така и на лица извън списъчния
състав за извършване на работи или услуги, свързани с дейността на
предприятието, стига да съществуват договорни отношения между страните. Тази
сметка е активна, балансова, разчетна. Дебитира се при даване на аванс или
изплащане на преразход на подотчетното лице. Кредитира се при отчитане на
подотчетното лице и при възстановяване на остатъка от аванса. Салдото по
сметката е дебитно, което показва дадения, но още неотчетен аванс. Аналитичното
отчитане към сметка 422 може да се организира по подотчетни лица. по отделни
аванси или по друг признак, избран от предприятието.
Вещото
лице изяснява, че за периода на ревизията са установени следните дебитни салда
по сметка 422 (Подотчетни лица), в т.ч. по сметка 422 030000 (Подотчетни лица -
партида Н. Т.):
Крайно
салдо за 2014 г. - 90 000.00 лв. /сумата е получена от Н. Николаев Т./:
Крайно
салдо за 2015 г. - 124 500.00 лв. /в т.ч. 34 500.00 лв. получена от Н. Николаев
Т./;
Крайно
салдо за 2016 г. - 232 400.00 лв. /в т.ч. 107 900.00 лв. получена от Н.
Николаев Т./;
Крайно
салдо за 2017 г. е в размер на 241 000.00 лв., като сумата от 9 500.00 лв. е
получена от В.Т..
Експертизата
сочи, че съгласно движение на сметка 422. партида 030000 /Н. Т./ за период
01.01.2014 г. - 31.12.2017 г., получените от Н.Н.Т.суми са платени с разходни
касови ордери, с посочено основание „за доставка на растителност“, описани по
номер, дата и сума в изложението, на обща стойност 232 400 лв. Изплатените
аванси били отразени текущо и са документално обосновани, чрез съставените и
подписани разходни касови ордери.
Изяснено
е още, че към 31.12.2017 г. салдото по сметка 123 /Печалби и загуби/ е нулево,
тъй като същото е прехвърлено по сметка 122 /Неразпределена печалба от минали
години/. Към 31.12.2017 г. неразпределената печалба от минали години е в размер
на 143 227.05 лв.
Сметка
425 /Задължения за съучастия/ е с нулеви обороти, съответно нулево салдо. Видно
от пасива на баланса, изготвен към 31.12.2017 г., неразпределената печалба е
посочена в размер на 143 х.лв., отговарящ на салдото на сметка 122
/Неразпределена печалба от минали години/.
Експертизата
е установила, че през 2014 г. са извършени плащания към Н.Н.Т.в размер на 90
000.00 лв. Към 31.12.2013 г. дружеството няма непогасени публични задължения.
През
2015 г. са извършени плащания към Н.Н.Т.в размер на 34 500.00 лв. Към
31.12.2014 г. дружеството е имало задължения в общ размер на 9 728,32 лв.,
подробно описани в изложението.
През
2016 г. са извършени плащания към Н.Н.Т.в размер на 107 900.00 лв. Към
31.12.2015 г. дружеството е имало задължения в общ размер на 41 703,25 лв..
също подробно описани в изложението.
С
допълнителното заключение експертът е допълнил отговорът по въпрос №4 от
основното заключение, както следва:
С РКО №
1/30.12.2014 г. са извършени плащания към Н.Н.Т.90 000 лв. Общо
задълженията на дружеството към 30.12.2014 г. са в размер на 3 670,43 лв.
С РКО №
1/15.04.2015 г. са извършени плащания към Н.Н.Т.в размер на 11 500 лв.
Общо задълженията на дружеството към 15.04.2015 г. са в размер на 14 933,16 лв.
С РКО №
2/30.04.2015 г. са извършени плащания към Н.Н.Т.в размер на 10 000 лв.. Към
30.04.2015 г. дружеството е имало задължения са в размер на 14 933,16 лв.,
толкова колкото са задълженията към 15.04.2015 г.
С РКО №
3/15.05.2015 г. са извършени плащания към Н.Н.Т.в размер на 13 000.00 лв. Общо
задълженията на дружеството към 15.05.2015 г. са в размер на 16 258,45 лв.
С РКО №
1/29.01.2016 г. са извършени плащания към Н.Н.Т.в размер на 7 000 лв. Общо
задълженията на дружеството към 29.01.2016 г. са в размер на 34 175,27 лв.
С РКО №
2/10.02.2016 г. са извършени плащания към Н.Н.Т.в размер на 5 000 лв. Общо
задълженията на дружеството към 10.02.2016 г. са в размер на 34 968,08 лв.
С РКО № 3/29.02.2016 г. са
извършени плащания към Н.Н.Т.в размер на 6 000,00 лв.; Към 29.02.2016 г.
дружеството е имало същите задължения, установени от експертизата към
10.02.2016 г. - 34 968.08 лв.
с РКО № 4/08.04.2016 г. са
извършени плащания към Н.Н.Т.в размер на 9 000,00 лв.;Общо задълженията на
дружеството към 08.04.2016 г. са в размер на 40 495,08 лв.
С РКО № 5/14.04.2016 г. са
извършени плащания към Н.Н.Т.в размер на 9 000,00 лв.;
РКО
№ 6/22.04.2016 г. са извършени плащания към Н.Н.Т.в размер на 9 000,00 лв.;Към
14.04.2016 г. и към 22.04.2016 г. задълженията са в размер на 40 495,08 лв.,
толкова колкото са установени към 08.04.2016 г.
С РКО № 7/09.05.2016 г. са
извършени плащания към Н.Н.Т.в размер на 900,00 лв.; Общо задълженията на
дружеството към 09.05.2016 г. са в размер на 36 804,40 лв.
С РКО № 8/27.05.2016
г. са извършени плащания към Н.Н.Т.в размер на 9 000.00 лв.; Към 27.05.2016 г.
задълженията са в размер на 36 804.40 лв.. толкова колкото са установени към
09.05.2016 г.
С РКО № 9/10.06.2016
г. са извършени плащания към Н.Н.Т.в размер на 9 000.00 лв.; Общо задълженията
на дружеството към 10.06.2016 г. са в размер на 33 374,22
С РКО № 10/17.06.2016 г. са
извършени плащания към Н.Н.Т.в размер на 9 000.00 лв.; Към 17.06.2016 г.
задълженията са в размер на 33 374,22 лв., толкова колкото са установени към
10.06.2016г.
С РКО № 12/08.07.2016 г. са
извършени плащания към Н.Н.Т.в размер на 5 000,00 лв.; Общо задълженията на
дружеството към 08.07.2016 г. са в размер на 33 027,87 лв.
С РКО № 14/12.08.2016 г. са
извършени плащания към Н.Н.Т.в размер на 8 000,00 лв.; Общо задълженията на
дружеството към 12.08.2016 г. са в размер на 30 729,09 лв.
С РКО № 15/16.09.2016 г. са
извършени плащания към Н.Н.Т.в размер на 8 500,00 лв.;Общо задълженията на
дружеството към 16.09.2016 г. са в размер на 30 157,67 лв.
С РКО № 17/14.10.2016 г. са
извършени плащания към Н.Н.Т.в размер на 5 500.00 лв.; Общо задълженията на
дружеството към 14.10.2016 г. са в размер на 29 917,58 лв.
С РКО № 18/30.11.2016 г. са
извършени плащания към Н.Н.Т.в размер на 3 000,00 лв.; Общо задълженията на
дружеството към 30.11.2016 г. са в размер на 29 702,56 лв.
С РКО № 21/31.12.2016 г. са
извършени плащания към Н.Н.Т.в размер на 5 000,00 лв.; Общо задълженията на
дружеството към 31.12.2016 г. са в размер на 29 516,95 лв.
По отношение на последните две
суми, изплатени съответно на 30.11.2016г. и 31.12.2016г. посочени в приетото по
делото експертно заключение, но за които липсват данни в решението на директора
на дирекция „ОДОП“, следва да се отбележи, че при потвърждаване на ревизионния
акт е описано като последно плащане получено от Н.Т. на 14.10.2016г.. Именно
това обстоятелство предпоставило частичната отмяна на ревизионния акт за суми
след този период. В този смисъл, установените плащания на тези две последни
дати са неотносими към предмета на делото, доколкото не е ангажирана
солидарната отговорност на управителя досежно плащания след 14.10.2016г.,
окачествени като скрито разпределение на печалба и в този смисъл тези описани
ордери нямат отношение към установяване на параметрите на отговорността на
управителя, съгласно потвърдената част на процесния ревизионен акт.
По
делото е изслушан в качеството на свидетел Тодор Димов П., търговски
представител на дружеството „Бургасцвет 90“, по искане на жалбоподателя, който
разпит в това качество е допустим, съгласно чл.158, ал.1, вр. чл.57, ал.2, т.2,
предл. последно от ДОПК, с оглед установяване на факти и обстоятелства, за
които законът не изисква наличието на писмен документ. Видно от показанията на свидетеля,
лицето Н.Т. няколко пъти вземал от него растителност „рязан цвят“, включително
карамфили и гербери, а също така и разсад и саксийни цветя, включително листно
декоративна растителност. Според свидетеля през периода 2011-2012 тотел и
неговият придружител носели разсади и храсти по около 30-40 броя в микробус, а
в негово присъствие около 7-8 пъти. В края на 2012г. „последните месеци, есента, качеството на
стоката беше лошо. Самият бус не позволявал саксийни цветя по студено време.
Един-два пъти му беше лоша стоката и спряхме да взимаме от него тогава.
Свидетелят сочи, че Т. „Не е идвал повече
при нас след 2011-2012г.“/ видно от показанията на свидетеля, изслушани в
съдебно заседание на 18.09.2019г.
При така установените факти съдът обосновава
следните изводи:
Обжалваният ревизионен акт е издаден
от компетентни органи по приходите, с оглед приетите писмени доказателства.
Издаден е в изискуемата от закона писмена форма. В хода на производството не са
допуснати съществени нарушения на производствените правила, нито са нарушени
разпоредби на материалния закон. Това е така, поради следното:
В
настоящото производство не са спорни задълженията на дружеството описани от
ревизионния акт, нито е спорно обстоятелството относно качеството на
жалбоподателя, въз основа на което е ангажирана неговата солидарна отговорност.
Несъмнено, жалбоподателят В.Т. е управител и представляващ на
дружеството „Бургасцвет-проект” ЕООД за ревизирания период от 01.01.2014г. до
31.12.2017г. В този смисъл, законният представител е наясно и със задълженията
на дружеството, обективирани в подадени справки-декларации по ЗДДС, декларации
по ЗКПО, както и във връзка с всички видове задължителни осигурителни вноски,
които дължи управляваното от него дружество- осигурител.
Безспорно е установено и извършване на
плащания, подробно описани по-горе, с които са изплатени посочените суми на
лицето Н. Т.. Твърди се, че тези средства са предоставени на това физическо
лице за закупуване на растителност за нуждите на фирмата. В обясненията си,
жалбоподателят сочи, че голяма част от доставената стока била в лошо състояние,
повредена от вредители, която впоследствие била бракувана и изхвърляна. Ясно е,
че за изплатените суми на Т. са издадени подробно описаните в предходната част
на решението разходни касови ордери. Управителят изтъква, че през 2015 и 2016г.
по същия начин на лицето Н.Т. са предоставяне описаните парични средства с
които да договаря растителност. Твърди се наличие на множество разговори с това
лице през 2015 и 2016г., с цел да оправят отношенията си. Той отказал да върне
парите или да достави растителност. В края на 2016г. това лице заминало за
чужбина и жалбоподателят нямал информация къде се намира.
Въпреки
наличието на непогасени задължения на дружеството, които са служебно известни
на управителя, последният осъществил описаните плащания в полза на лицето Н.Т.
без да са ангажирани конкретни доказателства относно такива договорни отношения
между двамата. Вярно е, че търговецът избира начина, по който да осъществява
своята дейност и в това число договаряне доставките на стока, която следва да
му бъде доставена за нуждите на предприятието. Обаче, тезата на жалбоподателя,
че описаните в разходните ордери основания за изплатените суми опровергават
изводите на ревизиращите органи, са несъстоятелни. Липсва каквато и да била
конкретика относно фактите какво точно е договорено между двете лица
/управителят и Т./ относно доставка на т.нар. растителност, защото не се
съдържат данни нито за видовете, нито за количеството на тези артикули, нито за
сроковете на доставка, още по-малко за отговорността при неизпълнение. При
липса на тези основни елементи, които несъмнено следва да бъдат конкретизирани
при наличие на реални договорни отношения между две лица, не би могло да се
приеме, че изплатените средства са именно за авансово плащане на стока, която
доставчикът следва да осигури на фирмата, управлявана от В.Т.. Нелогично е да
се изплащат суми в отбелязаните размери, при липсата на каквато и да било
документация установяваща твърдяните между двамата договорни отношения. Без
уговаряне на конкретен срок за доставяне на т.нар. растителност, нито за
отговорност на изпълнителя при евентуално неизпълнение на поетите задължения,
не може да се приеме за меродавна тезата на жалбоподателя. Тази празнота на
сочените от жалбоподателя договорни отношения между него и Н.Т. не може да се
попълни с ангажираната от него в хода на ревизионното производство спогодба от
12.02.2019г., с която се твърди уреждане на финансовите отношения между
страните, защото и в този частен документ липсва каквато и да било конкретика
относно определени поети от Т. задължения за доставяне на определена стока, която
длъжникът следва да осигури. Отново липсват данни, които да съставляват
индивидуализиращи белези на вида, количеството, цената, качеството и срока за
доставка на т.нар. растителност. Според настоящият състав на съда, този
документ е съставен за нуждите на ревизионното производство, по отношение
солидарната отговорност на управителя и както правилно изтъкнали ревизиращите
органи не би могъл да послужи като доказателство за изложените от жалбоподателя
твърдения. Не е ясна и целта на доставката на растителност за подобна стойност,
при положение, че към 23.10.2017г. са прекратени трудовите договори на наетия
от дружеството персонал, единствената банкова сметка ***.03.2017г., а през
2018г. фирмата не извършвала дейност, като не е подала и съответната декларация
по ЗКПО. Тези обстоятелства също за пореден път онагледяват несъстоятел-ността
на изложената от жалбоподателя версия, за чието доказване представил
обсъжданата „спогодба“. По делото са представени писмени доказателства
установяващи факта, че задълженията на дружеството не са погасени и са
несъбираеми, за което всъщност не се и спори. Спорни са въпросите относно
действителността на посоченото основание за плащане на сумите, което при така
изяснените факти и обстоятелства обосновават извода, че платените суми на Т.
действително съставляват скрито разпределение на печалба, препятстващо
погасяване ликвидни и изискуеми публични задължения на юридическото лице, в
описания основания и размери.
В
случаят действително е налице хипотезата на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК. В хода на
производството е доказано по несъмнен начин извършването на действия от
ревизираното лице – разпореждане за извършване на плащания от паричните
средства на дружеството в полза на упоменатото физическо лице- Н.Т., а не са
ангажирани доказателства установяващи наличието на твърдяните договорни
отношения с това лице. Такива не могат да бъдат и ангажираните в хода на
съдебното производство свидетелски показания на Т.П.. Последният също не
установи конкретно кога, какви по вид и количество стоки са доставяни, а
описаните взаимоотношения между Т. и фирмата- длъжник са твърде абстрактни и
схематични, за да установят подобни взаимоотношения. Нещо повече, свидетелят
сочи, че Т. „Не е идвал повече при нас
след 2011-2012г.“, поради което обективно не е възможно платените суми на
лицето да се свържат с наличието на подобни взаимоотношения, като се има
предвид датите на плащанията по издадените разходни касови ордери в негова
полза, които са значителен период от време след цитирания от свидетеля период
на доставяни количества растителност. Освен това, не са съставени и каквито и
да било документи относно предаване- приемане на стоката /на конкретна дата, с
описание на растенията по вид и количество/, евентуалното й бракуване и тези
твърдения също остават недоказани и за пореден път опровергават тезата на
жалбоподателя, че паричните средства са предоставени на Т. за описаната в
ордерите цел.
Цялостният
анализ на установените факти и обстоятелства, обосновава категоричния извод за
осъществено скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. "а"
ЗКПО
от страна на управителя.
Несъмнено,
с извършените плащания имуществото на задълженото юридическо лице е намаляло и
с разходването на описаните в заключението на вещото лице средства е
възпрепятствано изпълнение на задълженията на дружеството, предвид липсата на
други активи, с които те да се погасят. За този извод е показателен факта, че
единствената банкова сметка ***.
Наличието на изискуемата от закона
уникална каузална връзка между поведението на управителя и невъзможността да
бъдат събрани ликвидните и изискуеми задължения на дружеството се извежда както
от обстоятелството, че последният е бил наясно с установените задължения на
юридическото лице, а вместо да предприеме необходимото за тяхното погасяване, с
обективирани в съответните платежни документи плащания в полза на лицето Н.Т.,
извършил разпоредителните действия, с които имуществото на дружеството е
намаляло. Тези констатации предпоставят и крайния извод, че са налице всички
кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на солидарната отговорност на
третото лице /управителя/, по описаните в потвърдената част на РА задължения.
Обобщено, оспореният пред съда
ревизионен акт, поправен със РАПРА, в потвърдената част - с решение на
Директора на Дирекция „ОДОП“ е законосъобразен акт, издаден при съблюдаване на
всички относими материалноправни и процесуалноправни норми, респективно
подадената срещу него жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид
направено изрично искане от процесуалния представител на ответната страна,
следва да бъде присъдено дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на
минималния размер на адвокатските възнаграждения, съгласно наредбата, съобразно
материалния интерес, а именно сумата от 2827 лева, която сума жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ЦУ на НАП, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.160,
ал.1 ДОПК, Административен съд- Бургас, първи състав:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата от В.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
против Ревизионен акт № Р-02000218005436-091-001/08.02.2019г. (РА), поправен с
Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт №
02000219028344-003-001/15.02.2019г. (РАПРА), издадени от Н.К.Ж. – началник
сектор „Ревизии“, възложил ревизията и П. Г. Д. – главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията, В ЧАСТТА, в която е потвърден с Решение № 62 от
19.04.2019г. на Директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА В.В.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на ЦУ на НАП сумата от 2827 лева, за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните, в четиринадесет дневен срок от съобщението за
изготвянето му, с касационна жалба, пред Върховния административен съд на
Република България.
СЪДИЯ: