МОТИВИ към Присъда № 18/28.01.2020г. по НОХД 4324/2019г. по описа на РС-***
Производството по делото е
образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу С.Н.М. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в
това, че на 09.06.2019 г. в град ***,
на улица „***“, в близост до сградата на театър „***“, отнел чужди движими вещи
- 1 брой златен синджир, 14 карата, с тегло 10,41 грама, на стойност 499,89
лева /четиристотин деветдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/, 1
брой златна плочка с изображение на Богородица, 14 карата, с тегло 1,80 грама,
на стойност 86,44 лева /осемдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки/,
1 брой златен кръст/разпятие/, 14 карата, с тегло 2,58 грама, на стойност 123,89
лева /сто двадесет и три лева и осемдесет и девет стотинки/ или ВСИЧКО на обща
стойност 710,22 лева /седемстотин и десет лева и двадесет и две стотинки/ от
владението на В.Б.К. с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - издърпал
и скъсал синджира от врата на В.Б.К.– престъпление по чл. 198,
ал.1 от
НК.
В първото
редовно съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане предявения от
пострадалата К. граждански иск срещу подсъдимия за
осъждането му да й заплати сумата от 3000 лева, представляващи сторени
неимуществени вреди и
конституира К. като граждански ищец по делото.
Пред съда, производството по делото протече
по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т.2 НПК подсъдимият
М. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Изрази
съжаление и разкаяние за постъпката си. Отказа да дава по-подробни обяснения,
поради което и на основание чл. 279, ал.2, вр. с
ал.1, т. 4 НПК бяха приобщени показанията му от досъдебното производство, в
които той обяснява мотивите за извършването на деянието.
В пледоарията си
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка,
изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството
доказателства, подкрепени от направените
от подсъдимия самопризнания. Счита, че справедливо би било на подсъдимия да
се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, след което да се
извърши редукцията по реда на чл. 58а НК. Счита, че
наказанието не следва да се изтърпява ефективно, а може успешно да се отложи с
изпитателен срок от 5 години. Пледира за присъждане на разноските в тежест на
подсъдимия, а относно гражданския иск намира, че същият е доказан по основание
и размер и следва да се уважи изцяло.
Повереникът на гражданския ищец – адв.
Праматарова – БАК също счита, че деянието е доказано по несъмнен начин. Намира,
че не са налице смекчаващи обстоятелства, поради което пледира за уважаване на
гражданския иск изцяло.
Гражданският ищец заявява, че се
присъединява към казаното от нейния повереник и няма какво да добави.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Х.
– БАК заявява, че напълно се придържа към становището на прокуратурата относно
подходящото наказание. По отношение на гражданския иск счита, че съдът трябва
да го уважи по справедливост, но съгласно наложилата се съдебна практика,
намира че размерът му е завишен.
Подсъдимият С.М.
заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник и още веднъж изразява
разкаяние и съжаление за постъпката си. В предоставената
от съда възможност за последна дума подсъдимият заявява, че много съжалява и
няма да повтори грешката си.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 ,
намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият С.Н.М. с ЕГН: **********
е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин, неженен, със
средно образование и живее на адрес: гр.***, ул. „***”
№ 107, вх. 2, ет. 3. До датата на инкриминираното деяние е бил осъждан както следва:
по НОХД № 1744/2007г., в сила от
13.06.2007. му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9
месеца, което е било отложено с изпитателен срок от 3 години, а по НОХД № 759/2010г., в сила от
24.03.2010г. му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3
месеца ефективно, което е било изтърпяно на 30.03.2011г. Със същия съдебен акт е било постановено отложеното
наказание по НОХД № 1744/2007г. да се изтърпи ефективно и това е било сторено
до 30.12.2010г. По силата на чл. 88а, ал.4, вр. с чл.
82, ал.1, т. 4 НК на 30.03.2016г. е
настъпила пълна реабилитация по право за двете осъждания.
Подсъдимият страда от
зависимост към опиати и алкохол, която не е пречка да разбира свойството и
значението на извършените от него действия, както и да ръководи постъпките си,
но допринася за занижаване на способностите му за самоконтрол.
На 09.06.2019г. свидетелката В.Б.К. *** и вървяла по тротоар на улица „***“. В момента, в
който била в близост до сградата на театър „***“ тя
видяла, че срещу нея се приближавал подсъдимият С.Н.М.,
който към онзи момент бил употребил упойващи вещества. Докато се разминавали
последният забелязал, че свидетелката К. носила на врата си златен синджир, на
който били закачени висулки - 1 брой златна плочка с изображение на Богородица
и 1 брой златен кръст
(разпятие). В този момент той решил да ги отнеме. За целта протегнал
ръка, хванал синджира и използвайки сила го издърпал. Златната верижка се
скъсала и заедно с двете висулки останала в ръката на обвиняемия. За да установи
необезпокоявано владение върху отнетите вещи той побягнал и не реагирал на
призива на свидетелката К. да се върне. М. се прибрал у дома си и понеже бил
под влияние на упойващи вещества легнал да спи.
На следващия ден 10.06.2019г подсъдимият
С.Н.М. се събудил и решил да посети златарското
ателие, намиращо се в град ***, улица „Александър
Велики“ № 12, с цел да продаде отнетите златни бижута. По това време на работа
в обекта бил свидетелят А.Т.Т.. Първоначално подс. М.
започнал да оглежда изложената по витрините стока. В един момент попитал
свидетеля Т. дали имат практика да изкупуват злато. След като получил
положителен отговор М. извадил отнетите предния ден вещ - 1 брой златен синджир
14 карата, с тегло 10,41 грама, 1 брой златна плочка с изображение на
Богородица, 14 карата, с тегло 1,80 грама и 1 брой златен кръст (разпятие), 14
карата, с тегло 2,58 грама. Свидетелят Т. направил проба на представените
накити, за да се увери, че наистина са златни и установил, че са направени от четиринадесет
каратово злато. Общото им тегло било 14,79 грама. За тях той платил на обвиняемия
М. сумата от 570 лева. Същия ден св. Т. претопил синджирчето, защото му
трябвало злато, а кръстчето и плочката запазил и в последствие предал на
разследващите органи, които то своя страна ги върнали на К. срещу разписка.
Междувременно след извършеното
й нападение св. К.била много разстроена и притеснена.
Успяла да се добере до местоработата си, където била видяна от св. Мария
Захова. Последната възприела притесненото състояние на своята колежка и от нея
разбрала за случилото се. Понеже св. К. била
сигнализира на полицията на място пристигнали и служители от 01 РУ-***, а малко
по-късно дошъл и съпругът на пострадалата – св. Стоян Коджабашев,
на когото също направило впечатление, че съпругата му е много стресирана и
уплашена.
За случая било образувано
досъдебно производство № 431ЗМ-409/2019г. по описа на 01 РУ-***,
пор. № 1275/2019г. на РП-***, в хода на което
била назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза. Видно от представено
заключение стойността на инкриминираните вещи към момента на извършване на
процесното деяние била следната: 1 брой златен синджир, 14 карата, с тегло
10,41 грама, на стойност 499,89 лева, 1 брой златна плочка с изображение на
Богородица, 14 карата, с тегло 1,80 грама, на стойност 86,44 лева, 1 брой
златен кръст (разпятие), 14 карата, с тегло 2,58 грама, на стойност 123,89 лева
или ВСИЧКО на обща стойност 710.22
/седемстотин и десет лева и двадесет и две стотинки/ лева.
Пред разследващите органи
пострадалата първоначално заявила, че вероятен извършител е неин бивш ученик – А.
Рачев, на когото в миналото е преподавала и поради това го е разпознала.
Полицейските служители призовали св. Р.в 01 РУ-***,
където същият заявил, че него ден е бил в София, заедно с приятелите си – св. Г.Г.и св. В.А.и няма нищо общо със
случилото се. В сградата на 01 РУ-*** пострадалата
видяла и самия А. Р.и се убедила, че се е припознала и
че не той е автор на извършеното спрямо нея престъпление. Дала по-подробно
описание на извършителя, по който полицейските служители се насочили към
подсъдимия М.. Спазвайки изискванията на чл. 169 - чл.
171 НПК било проведено разпознаване на лица, като видно
от съставените протоколи разпознаващите - свидетелите В.Б.К.
и А.Т.Т. са посочили, лицето извършило противоправното деяние, предмет на
настоящото наказателно производство, а именно подсъдимия С.Н.М..
Подсъдимият бил привлечен в
качеството на обвиняем, като в последвалия разпит в присъствието на защитник,
дал подробни обяснения за случилото се, признал вината си и изразил съжаление
за постъпките си.
След инцидента пострадалата
дълго време била стресирана и уплашена. Изпитвала страх, когато се разминавала
по улицата с непознати лица. Първоначално най-много й тежало това, че била
ограбена от бивш свой ученик, за когото е полагала грижи, но в последствие,
когато разбрала, че се е припознала, това й неприятно чувство намаляло. В
здравословен план нападението довело до увеличаване на нивата на кръвната й
захар, което пък довело до преддиабетно състояние.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направеното от подсъдимия М. самопризнание, което се
подкрепя от събраните по производството доказателства, а именно:
От гласните доказателства: обяснения на подсъдимия С.М. (л. 88 от съдебното производство), вкл. и от приобщените по реда
на чл. 279, ал.2, вр. с
ал.1, т.4 НПК обяснения от досъдебното производство (л.62), показанията на свидетелите М.З.(л.
88 гръб от съдебното производство); С.К.(л. 89 от
съдебното производство); В.К. (л. 9-10, л. 14,
л. 24, л. 28 и л.43 от ДП); А. Р.(л. 11 от ДП);
Г.Г.(л. 12
от ДП); В.А.(л. 13 от ДП); А.Т. (л. 18 от ДП) и частично от
показанията на Р.Т. (л.44 от
ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за разпознаване на лица и фотоалбум към него
(л. 15-17 от ДП), протокол за разпознаване на лица и фотоалбум към него (л. 19-21
от ДП), протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него (л. 22-23
от ДП), протокол за разпознаване на
предмети и фотоалбум към него (л. 25-27 от ДП), протокол за разпознаване на
предмети и фотоалбум към него (л. 29-31 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 58 от съдебното
производство); протокол за доброволно предаване (л. 37 от ДП); разписка (л.49 от ДП); медицински документи (л.16-17 от съдебното
производство); справка за трудови договори (л.43-45 от съдебното производство).
От експертизите: съдебно оценителна експертиза (л. 32-35 от ДП); допълнителна съдебно
оценителна експертиза (л.45 – 48 от ДП) и
съдебно-психиатрична експертиза (л.65 – 69 от съдебното производство),
включително и от отговорите на вещото лице в хода на съдебното следствие (л.80
гръб от съдебното производство).
Съдът прецени събраните доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК,
като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Съдът
кредитира всички гласни доказателства, инкорпорирани в показания на разпитаните
свидетели, с уточнението, че в първоначалните си показания св. К. се е
припознала относно извършителя на деянието – обстоятелство, което е коригирано
в следващите и показания. Съдът не кредитира само показанията на св. Т. и то в
частите, в които той пресъздава информация получена при т.нар, „разузнавателна
беседа” с обвиняемия. Съдът счита, че независимо от начина, по който са
включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски
служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени средства,
получени чрез СРС), по същността си представляват предварително снети обяснения
от задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е
така, защото разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а
разпитваният няма процесуално качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е
доказателствено средство за установяване на правно-релевантни факти и има само
оперативна стойност за разработване на следствени версии. Задържаното лице няма
процесуално качество и поради това нито има пълния обем от права, гарантирани
му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат
задължения да го информират за правото му да запази мълчание. Поради тази
причина оперативната беседа има стойност, равнозначна на саморъчните
„обяснения“ на задържания, които правната доктрина и съдебната практика никога
не са приемали за доказателствено средство. В този смисъл, освен е и актуалната
практика на ВКС, въплътена в Решение №
247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на II н.о., както и практиката на
ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs.
Bulgaria”). Настоящето уточнение се прави с оглед прецизност и по никакъв
начин не се отразява на доказателствената годност на останалите доказателствени
материали.
Самопризнанията на подсъдимия М. се
подкрепят от гореизброените кредитирани доказателствени източници, събрани в
хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
същото в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид
разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В
случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. по чл. 198, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
Това престъпление се
характеризира с комплексен обект на посегателство. От една страна това са
обществените отношения, свързани с нормалното и безпрепятствено упражняване на
правото на собственост или правото на владение (държане) върху движими вещи.
Освен това, от друга страна, обект са и обществените отношения, осигуряващи на
човека възможност сам да избира поведението си и да формира свободно волята си,
като този обект на посегателство е същият, както и при принудата. Засягането на
личността на лицето, което има фактическа власт над предмета на престъпление, е
начин, метод, способ за сломяване на съпротивата му срещу отнемането на вещта,
независимо дали такава съпротива е действително оказана, или само възможна.
На първо място от обективна
страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяния на грабежа, посредством
активни действия. Същият е хванал синджира, ведно с висулките от врата на
пострадалата, дръпнал го е, след което се е отдалечил с него. По този начин М.
е прекъснал фактическата власт на собственика и владелец на вещите, като
същевременно е установил своя трайна фактическа власт върху тях. Няма спор, че всички
описани по-горе вещи са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал.2 ЗС, както и че
към датата на инкриминираното деяние същите са били „чужди” за подсъдимия,
доколкото същият не е носител на правото на собственост върху тях. На следващо
място настоящият състав намира, че владелецът и собственик на вещите не е давал
съгласие на подсъдимия М. да взима вещите му или да се разпорежда с тях. Това е
така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и
недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая манифестираното
от правоимащото лице поведение категорично изключва даването на съгласие.
Изпълнителното деяние на
грабежа по чл. 198, ал. 1 НК го характеризира като типично съставно
престъпление. То включва два разнородни, функционално свързани акта, които
поотделно са също престъпни – включва принудата по чл. 143 НК, която е
улесняваща другия акт, както и обективните и субективните елементи на кражбата
по чл. 194–197 . Те са взаимносвързани
и се осъществяват въз основа на едно решение, като са насочени към една и съща
цел. При грабежа по чл. 198, ал. 1 отнемането се предшества или съпътства от
упражняване на принуда – физическо или психическо насилие, които са средство,
метод, начин за отнемане на вещта и за преодоляване на реалната или предполагаема
съпротива на пострадалия. Употребата на физическа сила представлява упражняване
на физическо въздействие върху пострадалия, като в съдебната практика се
приема, че при грабеж насилието може да представлява както физическо
въздействие върху владелеца, така и употреба на сила, насочена към прекъсване
фактическото държане на вещта от нейния владелец. Така, в Р.390-95-II се сочи, че за прекратяване на съществуващото владение
не е било достатъчно деецът да вземе вещите, а извършването му е наложило
принудителното преодоляване на връзката на пострадалия с тези вещи и съответно
и на съпротивата му. В същия смисъл е и Р.436-96-II,
съгласно което употребата на сила като обективен признак на престъплението
“грабеж” означава, деецът да упражни върху друго лице такова физическо
въздействие, което е насочено към преодоляване на реалната му съпротива с цел
запазване владеенето върху предмета на посегателство или най-малко към
предотвратяване на възможностите му за такава съпротива. Опосредяването
на това въздействие от други вещи, включително и от предмета на престъплението,
не оказва влияние върху квалификацията на деянието. По настоящото дело се касае
именно за такъв случай, като подсъдимият М. е издърпал със сила синджирчето от
врата на пострадалата, което в следствие на тази сила се е скъсало,
позволявайки на подсъдимия да го вземе в ръцете си. Именно чрез упражняването
на сила спрямо вещта, подсъдимият е съумял да я отнеме от владението на
собственика й и да установи своята фактическа власт над нея
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК,
тъй като М. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е
обективирано в неговото поведението - съзнавал е, че отнетите вещи са чужда
собственост, че с действията си по издърпване на синджира упражнява сила и
върху владелеца и по този прекъсва фактическата му власт и установява своя
трайна такава, както и че липсва съгласие на правоимащото лице за това. От
волева страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици
изразяващо се в прекъсване на чуждата фактическа власт върху вещите и установяването
на своя фактическа власт върху тях. Наред с това подсъдимият М. е действал и с
намерени противозаконно да присвои вещите – т.е. да се разпореди фактически или
юридически с тях, като със свои, като в изпълнение на това намерение е предал
вещите в заложна къща и е получил парична сума за това.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 3 до 10 години.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи
наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като
намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 НК.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелство съдът отчита факта, че подсъдимият е действал брутално и дръзко
на оживено място, по време когато по улиците все още
има много хора, както и че се касае до нападение от млад мъж върху доста
по-възрастна и безпомощна жена. Съдът отчита и че предметът на посегателството
не е с ниска стойност, но не отчита в полза на подсъдимия
обстоятелството, че част от вещите са върнати на правоимащото лице,
защото това се дължи не на поведението на М., а на бързата и професионална
реакция от страна на разследващите органи.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът намира чистото съдебно минало на М. (той е реабилитиран –
факт, който заличава последиците от осъжданията му), изразеното съжаление и
признание, извън това дало възможност делото да протече по реда на Глава 27
НПК, както и фактът, че подсъдимият страна от
зависимост към опиати и алкохол, която също е допринесла за занижаване на
самоконтрола му, без да изключва вменяемостта. Не следва да се подминава и че в
хода на производството подсъдимият заяви готовност за възстановяване на
вредите, като дори направи опит да заплати на пострадалата част от
инкриминираната стойност, но последната отказа да получи сумата.
С оглед на така изложеното съдът определи
наказанието в минималния размер на три години „Лишаване от свобода“ и съобразно
разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК редуцира така
определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия
наказание в размер на две години „Лишаване от свобода“.
Съдът счита, че така индивидуализираното
наказание в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на М. и
наред с това ще въздейства върху него предупредително и възпиращо. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
Към момента на извършване на
инкриминираното деяние подсъдимият не е бил осъждан на „Лишаване от свобода” за
престъпления от общ характер (реабилитиран е), а наложеното наказание е под 3
години „Лишаване от свобода”. С оглед това съдът счита, че за постигане на
целите на наказанието и преди всичко поправянето на подсъдимия не е необходимо
да изтърпи ефективно така наложеното наказание, поради което и на основание чл.
66, ал.1 НК същото следва да се отложи с изпитателен срок от 4 години. В тази
връзка съдът отчита, че по данни на подсъдимия – към настоящия момент полагат
труд, поради което и отделянето му от обществото в пенетенциарно
заведение, по мнение на настоящия състав – не би способствало за постигане на
целените от закона резултати, а по-скоро би имало обратен ефект.
По
гражданския иск:
По отношение на предявения срещу подс. М.
граждански иск за обезвреда на причинените на пострадалата
неимуществени вреди в следствие извършеното престъпление по чл. 198, ал.1 НК, съдът намери тази претенция за безспорно установена
и категорично доказана по основание, предвид решението по въпросите за
извършеното престъпление, неговото авторство и вината на дееца.
При индивидуализация размера на обезвредата за неимуществените вреди причинени от
престъпното деяние, съдът по реда на чл. 52 от ЗЗД, отчитайки и задължителните
указания, дадени в ППВС 4/1968г.,
съобрази интензитета на засягане на физическата неприкосновеност на пострадалата,
както и причинения стрес, страх, здравословни проблеми и дискомфорт.
Тук съдът следва да посочи, че макар, че от употребената сила на пострадалата
не са причинени пряко телесни увреждания, все пак се е стигнало до повишаване
кръвната й захар и то в стойности близки до тези на диабета. Доказа се, че в
следствие на престъплението пострадалата е изпитвала страх, когато се е разминавала
с непознати лица по улицата, влошило се е емоционалното й състояние и дълго
време е имала проблеми със съня. Всичко
това в комбинация с възрастта й, сочат на едно сравнително сериозно засягане на
неимуществената й сфера, което следва да бъде справедливо обезщетено от
подсъдимия. Същевременно съдът отчита и че видно от показаният на св. К.– първоначално пострадалата е била много обидена и
натъжена от факта, че престъплението е извършено от неин бивш ученик и когато е
разбрала, че се е заблудила, напрежението у нея е спаднало – т.е. част от
негативните преживявания на К. се дължат и на
собствената й заблуда, която няма как да се вмени в отговорност на М.. В този контекст съдът намери гражданския иск
за обезвреда на неимуществените вреди в следствие
извършеното престъпление по чл.198, ал.1 от НК за основателен и доказан, но само до размер от 2500
лева, поради което и намери претенцията за горницата над 2500 лева, до пълния
размер на предявения иск от 3000 лева за недоказана.
Съдът счита, че с така уважената
претенция в пълнота биха могли да се обезвъзмездят
причинените на пострадалата неимуществени вреди, поради което и размерът се
явява справедлив.
По
разноските:
По делото има сторени разноски, като с оглед
обстоятелството, че подсъдимият е признат за виновен в извършване на вмененото
му престъпление, както и беше уважен гражданския иск срещу него - на основание
чл. чл. 88, ал.1 от НПК, вр. чл. 78, ал.6 от ГПК, подс. М. следва да бъде осъден да заплати в полза на
Държавата по сметка на Районен съд - *** следващите се
по делото държавни такси, а именно: 100 лева - държавна такса върху уважената
част от гражданския иск, както и на основание чл. 189, ал.3 НПК – сумата от 221,60
лева – разноски за възнаграждения на вещи лица, а на основание чл. 190, ал.2 НПК да заплати и държавна такса в размер на 5,00 лева
за служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимият следва да заплати на гражданския ищец сторените и доказани разноски
по делото, в размер на общо 500 лева – възнаграждение за един повереник (по
аргумент от чл. 88, ал.1 НПК, вр.
с чл. 78, ал.1 ГПК).
На същото правно основание подсъдимият следва да
заплати по сметка на ОДМВР-*** и сторените по делото в
досъдебната фаза разноски в размер на 67,20 лева за изготвени експертизи.
По
веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства,
които да изискват произнасяне от съда в тази насока.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.