РЕШЕНИЕ
№ 1073
гр. Пловдив, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300500564 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „Б. К.-55“ЕООД,ЕИК-*********,гр.Карлово против
решение № 285/23.12.21г.,постановено по гр.д.№ 802/21г.по описа на РС-Карлово,2-ри
гр.с.,с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Б. К.-55“ЕООД иск за
осъждане на Г. Х. Г..,ЕГН-********** от гр.К. да му заплати сумата в общ размер на
1000лв.представляваща нанесени имуществени вреди от неточно изпълнение на неформален
договор за счетоводни услуги,от които 500лв.вреди,причинени на ищцовото дружество в
резултат на неизпълнено от ответника задължение в качеството му на счетоводител на „Б.
К.-55“ЕООД да подаде в срок-до 14.04.20г.справка-декларация по см.на чл.125 от ЗДДС в
ТД на НАП-Пловдив за данъчен период 01-31.03.2020г. и 500лв.вреди,причинени на
ищцовото дружество в резултат на неизпълнено от ответника задължение в качеството му
на счетоводител на „Б. К.-55“ЕООД за подаване в срок-до 14.04.2020г. на отчетните
регистри по см.на чл.124 от ЗДДС в ТД на НАП-Пловдив за данъчен период 01-31.03.2020г.
Жалбоподателят намира обжалваното решение за неправилно и необосновано,като
счита,че е установен по безспорен начин момента на сключване на договора между
страните,както и че дружеството е претърпяло загуби в размер на исковата сума.Моли
ПдОС да го отмени и постанови друго,с което да уважи предявения иск.Ангажира писмени
доказателства.Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна- Г. Х. Г..,ЕГН-********** счита въззивната жалба за
неоснователна по съображения,изложени в писмен отговор.Претендира разноски.
ПдОС, след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва отхвърлителното спрямо нея
решение страна,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Пред КРС е предявен от „Б. К.-55“ЕООД против Г. Х. Г.. насрещен иск,отделен от
първоначалния в отделно производство,с правно основание чл.82 във вр.с чл.79 от ЗЗД.
Претендира се обезщетение за вреди,причинени на ищеца в резултат на
неизпълнение на договорно задължение на ответника по устен договор за предоставяне на
счетоводни услуги.
Не се спори, че между страните е сключен неформален (устен) договор за счетоводно
обслужване.Спорен е моментът на сключване на договора.Ищецът твърди,че договорните
отношения между страните датират от м.март 2020г.,а според ответника той е бил потърсен
от представляващия дружеството Б. К. през м.май 2020г.
Според ищеца ответникът не изпълнил задълженията си по договора,като не подал в
срок-до 14.03.20г.справка-декларация по см.на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП-Пловдив за
данъчен период- 01-31.03.2020г.,в резултат на което на ищцовото дружество била наложена
административна санкция в размер на 500лв.с наказателно постановление №
527621F547183/24.07.20г.за м.март.Не подал в срок и отчетните регистри по см.на чл.124 от
ЗДДС за същия данъчен период,за което му била наложена още една административна
санкция за 500лв.с НП №***г.На 22.07.20г.ищецът изплатил срещу разписка,подписана от
ответника сумата от 1000лв.за извършени счетоводни услуги за периода 15.03.20г.-15.07.20г.
Ответникът от своя страна твърди,че бил потърсен от Б. К. в началото на м.май
2020г.,като до този момент от дружеството не били подавани документи в ТД на НАП за
м.март и април.Признава,че е подписал разписката от 22.07.20г.,но поради липсата на
отношения с Киров през месеците март и април ответникът не знаел за проблемите му по
водене на счетоводството.Едва когато К. отишъл при него,Г. изготвил и подал документи и
за предходните месеци,като това станало на 13.05.20г.
Пред КРС са представени и са приети писмени доказателства-два бр.НП,разписка от
22.07.20г.,разпитани са двама свидетели,по един на всяка от страните.Свидетелят на ищеца-
М. К. е сестра на представляващия дружеството Б. К.,а свидетелят на ответника-В. Г. е
негова майка.
Районният съд е отхвърлил иска,като е приел,че не се доказва на ответника по
безспорен начин да е било вменено задължението да подаде своевременно в ТД на НАП-
Пловдив справката-декларация и отчетните регистри по ЗДДС.На следващо място е
приел,че не са доказани претендираните вреди за ищеца,тъй като не се установявало от
представените наказателни постановления дали наложените с тях адм.санкции от по
2
500лв.действително са платени от ищцовото дружество.
С въззивната жалба се представят 2 бр.справки от НАП,от които се установява,че
сумите по две наказателни постановления от 24.07.20г.в размер на по 500лв.са платени от
„Б. К.-55“ЕООД.
С оглед на представените пред въззивния съд доказателства следва да се приеме,че
ищецът доказва претърпяването на вреди по см.на чл.82 от ЗЗД,които са реални и
конкретни.В този смисъл неоснователно е възражението на въззиваемата страна,че в
справката трябвало да се посочи задължението,на какво основание е и за какви суми.В
приложените към първоинстанционното дело наказателни постановления подробно е
посочено за какво нарушение е наложена административната санкция,на какво основание и
в какъв размер,а от справките,приети от въззивния съд е видно,че се касае за същите две
постановления,индивидуализирани със своите номера и дата на издаване.
Въпреки това обаче правилен е изводът на районния съд относно недоказването на
твърдяното неизпълнение на задължение на Г. по договора.Доколкото този договор е устен,в
тежест на жалбоподателя е да докаже,че като договорка,постигната между страните,за
въззиваемия в качеството му на счетоводител е уговорено задължението за подаване на
справки-декларации и отчетни регистри в съответните срокове по ЗДДС,както и че
договорът е сключен през м.март 2020г.Тези обстоятелства обаче не се доказват от ищеца
при условията на пълно и главно доказване,следователно не се доказва неизпълнение от
страна на Г. на негово договорно задължение,в резултат на което да са настъпили
претендираните вреди.
Разписката от 22.07.20г. не опровергава тезата на Г.,че е извършил счетоводните
услуги през месец май 2020г.,след като сроковете за подаване на справката декларация и
отчетните регистри за м.март вече са изтекли и когато е бил ангажиран от ищеца.Не се
установява договорът да е сключен през м.март 2020г.,както твърди ищеца.В тази връзка
правилно КРС не е кредитирал показанията на двете свидетелки,които си противоречат едно
на друго,а не се подкрепят от другите събрани по делото доказателства,а освен това са
дадени от лица,които са заинтересовани от изхода на делото,доколкото са близки роднини
на страните-сестра на представляващия дружеството-жалбоподател и майка на въззиваемия.
С оглед на гореизложеното настоящата инстанция счита,че правилно районния съд е
отхвърлил иска,като споделя изложените от него мотиви.
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна,а решението на ПдРС следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Разноски с оглед изхода на спора се дължат на въззиваемата страна за въззивната
инстанция.Същите са в размер на 300лв.съгласно представения ДПЗС и са платени в
брой,поради което следва да се осъди жалбоподателя да ги заплати на въззиваемия Г..
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 285/23.12.21г.,постановено по гр.д.№ 802/21г.по описа
на РС-Карлово,2-ри гр.с.
ОСЪЖДА „Б. К.-55“ЕООД,ЕИК-*********,гр.Карлово да заплати на Г. Х. Г..,ЕГН-
**********,гр.К. сумата от 300(триста)лв.разноски за адв.възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4