№ 50
гр. Враца , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Ана Б. Ангелова-Методиева
като разгледа докладваното от Пенка Т. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211400500294 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
ЗД"БУЛ ИНС" АД гр.София,е обжалвало решение на РС гр.Оряхово от
24.03.2021г.,постановено по гр.д.№ 261/2020г.,с което е уважен против жалбоподателя иск с
правно основание чл.432 ал.1 КЗ.Решението се обжалва в частта,в която искът е уважен над
3000 лв.Поддържа се във въззивната жалба,че обжалваното решение в атакуваната част е
неправилно,незаконосъобразно и необосновано,поради което се иска неговата отмяна,и
постановяване на ново от въззивната инстанция,с което предявения иск се отхвърли за
разликата от 3000 лв.до уважената част от 6000лв.Излагат се подробни доводи и
съображения.Претендират се разноски за двете инстанции.
Противната страна оспорва въззивната жалба.Моли първаинстанционното решение да
бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща
право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на
чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
1
Пред първоинстанционния съд против въззивника е предявен пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ
вр.чл.45 ЗЗД за сумата от 6 365.00 лв., от която сумата от 6 000 лв. представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на настъпило на
24.10.2018 г. ПТП, изразяващи се в претърпени болки и страдания, законна лихва за забава в
размер на 365 лв. В исковата молба се излага, че на 24.10.2018 г. около 22.30 часа, на път II-
1 км 111.800, лек автомобил марка „Хонда CRV“ с рег. № ВР *** СВ, управляван от А. П.
П., движейки се в посока от гр. Мизия към гр. Оряхово, с несъобразена с пътните условия
скорост, навлиза в дясна крива и на излизане се удря в ляво по посока на движението в
отводнителна канавка. В резултат на удара, возещият се в колата пътник на предна дясна
седалка – ищеца,получава силен удар в главата и множество контузно-разкъсни и охлузни
рани в областта на главата и тялото. Сочи се, че ищецът е ползвал обезопасителен колан,
което е предотвратило настъпването на допълнителни увреждания.Според изложеното
произшествието било посетено от служители на „Пътна полиция“ на РУ Оряхово, издаден
бил КП с рег. № 309р-12806/25.10.2018 г. На виновния водач е съставен АУАН с №
447444/2018 г. Същият бил изпробван за употреба на алкохол с Алкотест Дрегер 7510 с
номер 0024 с открицателни показания 0.00 промила. Твърди се, че причината за настъпване
на процесното ПТП и вредните обществено опасни последици от него била виновното
нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача А. П. П..Счита, че в
случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача А. П. П. и настъпилите
обществено опасни последици - причинените му телесни увреждания.Водачът А. П.
управлявал л.а. „ Хонда CRV“ с рег. № ВР *** СВ, имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с ответника, със срок на валидност една година, считано от 27.02.2018 г. до
26.02.2019 г., която била валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие –
24.10.2018 г. По силата на този договор, застрахователят покривал отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети
лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл.492 от КЗ в размер на
10 420 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица, по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2018 г.Ищецът, съгласно разпоредбата на
чл.380 от КЗ, предявил претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение пред
ЗД „Бул Инс” АД, като представил всички документи, с които разполагал. По случая била
заведена преписка, по която застрахователят не се произнесъл в законоустановения срок,
поради което ищецът счита, че за него са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ЗД „Бул Инс” АД за причинените му имуществени и неимуществени
вреди.Твърди, че в резултат на процесното ПТП получил травматични увреждания:Контузия
на главата и множество разкъсни и охлузни рани.Непосредствено след претърпяното ПТП
на 24.10.2018 г. на ищеца била оказана първа помощ от спрели след инцидента водачи, след
което същият е транспортиран от екип на ФСМП със силни болки в главата и множество
разкъсни и охлузни рани в спешното отделение на МБАЛ гр. Козлодуй.На 04.11.2018 г.
ищецът бил прегледан от специалист съдебен лекар, за което му било издадено
2
съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 74/2018 г. Ищецът твърди, че в резултат
на увреждането, получено от настъпилото на 24.10.2018 г. ПТП,претърпял и търпи силни
болки и много страдания. Възстановяването от полученото при процесното ПТП увреждане
продължавало и към настоящия момент, не се чувствал добре физически и емоционално,
което го довело до остра стресова реакция, изразена с тревожност, интензивни страхови
изживявания, ярки спомени от инцидента, като към момента той изпитва силен страх да
напуска жилището си сам, да управлява и да се вози в МПС, което се отразява в нормалното
общуване с неговите близки, приятели и всички хора и не се чувствал добре. Изпитвал е
цялостен дискомфорт в следствие на травмите, не бил възстановен, продължавал да изпитва
болки в увредените места и редица неудобства в ежедневието си, оздравителния процес
продължавал и към настоящия момент. Имал нарушение на съня, бил напрегнат, не бил в
състояние да се натоварва психически и физически. Освен болките изживял и силен стрес
при процесния пътен инцидент, който щял да остане за цял живот в съзнанието му.Счита, че
причинените му неудобства, болки и страдания следвало да бъдат компенсирани,поради
което предявява настоящия пряк иск против застрахователя на водача на л.а.по застраховка
ГО.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от пълномощника на ответника адв. М.Г., е постъпил
писмен такъв. В отговора се оспорва изцяло иска по основание и размер, като се оспорва и
претенцията за заплащане на лихва. В отговора се оспорва да е причинен деликт от страна
на водача на л.а. „Хонда CRV“ с рег. № ВР *** СВ- А. П.. Оспорва се и механизма на
ПТП.Съставеният по случая КП за ПТП, според изложеното в отговора не се ползва с
материална доказателствена сила. Сочи се също, че без да е установен механизмът на ПТП,
не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без
установено противоправно поведение, не подлежи на приложение презумцията за вина по
чл.45 ал.2 ЗЗД.В отговора се сочи, че от представените по делото медицински документи
било видно,че се касае само за леки телесни повреди-рани и охлузвания по главата и
крайниците, а исканата сума в размер на 6 000 лв. за травмите е прекомерно висока. В
отговора се прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца,
той е бил без поставен предпазен колан. По отношение на претенцията за лихва ответникът
счита, че същата е изцяло неоснователна. Не са представени доказателства ищецът да е
заявил претенция по реда на чл. 380 КЗ, с представена към нея банкова сметка. Според
чл.498 ал.3, вр.ал.1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.
432 ал.1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към застрахователя или негов
представител по чл. 503 ал.1 КЗ на писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380
КЗ.
По делото са събирани писмени и гласни доказателства.Назачени са и допуснати съдебно
автотехническа и медицинска експертизи.
Установено е от материалите по приложната административно наказателна преписка , че
на А. П. П. от гр.Оряхово, е съставен Акт № 447444 за установяване на административно
3
нарушение за това, че на 24.10.2018 г., около 22.30 часа, по път 2-15 при км.111.8,
управлявайки собственият си лек автомобил „Хонда CRV” с рег. № ВР*** СВ, при
движение с несъобразена скорост с пътните условия-мокра пътна настилка и при излизане от
дясна крива, се удря в отводнителна канавка в ляво по посока на движението. Водачът е
изпрабван за употреба на алкохол с Алкотест Дрегер 7510 с № 8024 с отрицателни
показания.На виновния водач е издадено НП № 18-0309-000389/19.11.2018 г., с което му е
наложено наказание.От административно-наказателната преписка може да се направи
извод,че при станалото ПТП водачът на л.а. е нарушил чл.20 ал.2 ЗДвП.
Установено,не се спори и между страните, че по време на гореописаното ПТП в
управлявания от А. П. П. л. автомобил, на предна дясна седалка, се е возил ищецът по
делото. В следствие настъпилото ПТП на ищеца са нанесени телесни увреждания – видно от
събраните писмени доказателства – фиш от център за спешна медицинска помощ, където е
била оказана първа помощ на ищеца, рентгенологично изследване от 25.10.2018 г, съдебно
медицинско удостоверение № 74/2018 г., в което е отразено, че ищеца е получил разкъсно
контузни рани на главата, кръвонасядания и охлузвания по тялото и долен крайник, и от
показанията на свидетелката М. Ц. Ц. – майка на ищеца, която сочи, че когото видяла синът
си, целият бил в кръв по лицето, имал подутини, по ръцете и краката имал охлузвания.
Свидетеллката сочи, че първите дни главата го боляла много, три месеца си стоял в къщи,
като по този начин изгубил работата си, тъй като не можел да работи, не се чувствал добре,
виело му се свят, че докато си бил в къщи, не излизал, тъй като му се виел свят. Говорел на
сън. Възстановил се напълно след около 3 месеца.Настоящият състав дава вяра на
показанията на свидетелката,която макар и в близки родствено отношения с ищеца – негова
майка добросъвестно е депозирала показания под страх от наказателна отговорност, които
са последователни, еднопосочни и взаимно допълващи се, подкрепящи се от писмените
доказателства и от заключенията на назначените по делото съдебно-медицинска и съдебно
автотехническа експертизи.Заключението на съдебно-медецинската експертиза, неоспорена
от страните, се възприема и от настоящата инстанция като пълно, ясно и
добросъвестно.Според в.л.ищецът е получил разкъсно контузни рани в окосмената част на
главата, охлузвания и кръвонасядане в областта на тялото и кръвонасядане на лява
подбедрица, с оздравителен период от порядъка на 2-3 седмици. Вещото лице сочи, че е
налице причинно- следствена връзка между претърпяното ПТП и получените от ищеца
травми. По механизъм, уврежданията отговарят да бъдат получини от удари с/или върху
твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени в условията на ПТП-травма в купето на
лек автомобил. Вещото лице също сочи, че имайки предвид механизма на ПТП, дори при
употреба на обезопасителен колан, не биха могли да бъдат избегнати или ограничени
получените травматични увреждания.
По делото е назначена и изслушана и съдебро-автотехническа експертиза, която също не е
оспорена от страните,и се възприема и от настоящата инстанция като компетентна и
обективна.От заключението на експертизата се установява, че в следствие на удара на
4
автомобила, върху водача и пътника се появяват инерционни сили, с направление от ляво на
дясно спрямо надлъжната ос на автомобила и пътуващият на предна дясна седалка пътник
получава отразените в СМЕ наравания. Като причина за настъплване на ПТП-то вещото
лице сочи, че е загубата на контрол върху управлението на лекия автомобил от страна на
водача, без данни за странична намеса.Характеристиката на пътя, пътните условия,
скоростта на движение на лекия автомобил не са създавали предпоставки за реализиране на
ПТП. Водачът е следвало да следи треакторията на пътя и без неправомерни въздействия
върху волана му за управление е следвало да следи тази треактория-движение в полагащата
му се лента, при определената скорост ,и тогава ПТП не би настъпило. В експертизата се
сочи също, че пътникът - ищеца, седящ на предна дясна седалка, е бил с поставен предпазен
колан.В конкретния случай предвид механизма на ПТП, ударният процес е при страничен
удар в дясната страна на лекия автомобил, в зоната на дясна страница в неподвижно дърво.
Инерционната сила действаща върху тялото на пострадалия , седящ на предна дясна седалка
в инициалния момент на удара в дървото е била с направление в посока от ляво на дясно
спрямо остта на автомобила, почти перпендикулярно на нея, което е довело до стремеж на
тялото – торса, главата, долната част на долните крайници и горните крайници за
придвижване надясно в посока срещуположна на ударния импулс, т.е в посока вътрешната
дясна част на купето , при което главата и дясната част на тялото са влезли в
съприкосновение с нея, в следствие на което М. е получил нараняванията описани в СМЕ.
Вещото лице сочи също, че при конкретния механизъм на ПТП с ударен импулс
перпендикулярно на оста на автомобила, коланът почти изключва предназначението си.
По делото не е спорно между страните, че към датата на настъпване на ПТП – то
24.10.2018г. по отношение на управлявания от А. П. П. л.а. „ Хонда CRV“ с рег. № ВР ***
СВ, е действал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключена със застрахователна полица № BG/02/118000638635, със срок на
действие от 27.02.2018 г. до 26.02.2019 г.Страните не спорят и относно това, че ищецът е
отправил претенция за заплащане на причинените вследствие на ПТП – то вреди към
застрахователя /ответник по делото/,както и,че последният не се е произнесъл по
претенцията на ищеца.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд приел предявения иск за основателен и доказан и го уважил за
сумата 6000 лв.неимуществени вреди и 335 лв.-лихва за забава.Въззивната инстанция
споделя крайните фактически и правни изводи на първата,и намира,че решението и е
постановено при правилно приложение на материални закон и доказателствата по
делото,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че за да се ангажира отговорността на
5
застрахователя по чл. 432 ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя,което в
случая е на лице. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.Безспорно е
установоно в конкретния случай,че са налице и всички предпоставки за ангажиране
деликтната отговорност на прекия причинител. Налице е виновно и противоправно
поведение на водача, който при управление на лек автомобил, марка „Хонда CRV“ с рег. №
ВР *** СВ, нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2 от ЗДвП („водачът не избира
скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост,
интенивност на движение и други обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие
или създадена опасност за движението - ПТП”) и е причинил процесното ПТП на 24.10.2018
г. Безспорно е установено,че при станалото ПТП на ищеца е причинена телесна увреда –
разкъсно контузни рани в окосмената част на главата, охлузвания и кръвонасядане в
областта на тялото и кръвонасядане на лява подбедрица,която е в пряка причинна връзка с
виновното и противоправно поведение на водача,което се установява от заключението на
вещото лице по СМЕ, според което същата отговаря да е причинена в следствие процесното
ПТП,както и от заключението на съдебно техническата експертиза конкретно в
частта,касаеща механизма на възникване на ПТП-то.Неоснователно е възражението на
ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като
твърдението му за липса на обезопасителен колан не намира опора в нито едно от събраните
доказателства по делото, напротив категорично се опровергава от изготвената по делото
СМЕ и САТЕ .
Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 432
ал. 1 КЗ във връзка с чл. 493 ал.1 КЗ.Предявеният иск се явява доказан по своето
основание,като по делото е установено също така, че ищецът е изпълнил задължението си
по чл. 380 КЗ, да предяви претенцията си пред застрахователя, т.е. е изпълнена разпоредбата
на чл. 498 ал. 3 КЗ.С този извод явно се е съгласил и въззивника,тъй като макар,че пред
първата инстанция оспорва иска по основание,то с въззивната жалба обжалва решението
само в частта относно присъденото обезщетение за разликата от 3000 лв.до 6000 лв.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно,а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.Като има
предвид обстоятелствата, при които са причинени уврежданията ,техния вид, характер и
времетраене / разкъсно контузни рани в окосмената част на главата, охлузвания и
кръвонасядане в областта на тялото и кръвонасядане на лява подбедрица, според
6
заключението на СМЕ, което кореспондира и със свидетелките показания по
делото/,възрастта на ищеца,оздравителния период ,имайки предвид обичайното
присъжданите обезщетения в аналогични случаи съгласно практиката, съдът приема, че
следва да се уважи предявения иск за неимуществе вреди за сумата от 6000 лева. Съдът не
възприема за основателно възражението на ответника, че претендираният размер е завишен
с оглед изложеното и установеното по делото усложнение, настъпило при ищеца, което е
довело до това същият да изпитва по – силни по интензитет и времетраене болки в
сравнение с обикновено търпените такива при такава травма, което е препятствало и
полагането на труд от ищеца.
Като е стигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно
решение,което в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.Въззивната жалба е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати разноските за процесуално представителство на ищеца за един
адвокат,като видно от представения по делото договор за правна помощ, същото е оказано
безплатно на ищеца, на основание чл. 38 ЗА.
Водим от горното, ВрОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Оряхово от 24.03.2021г.,постановено по гр.д.№
261/2020г.в обжалваната му част за разликата от присъденото обезщетение от 3000 лв.до
пълния уважен размер от 6000 лв.
В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата ЗД”БУЛ ИНС”АД,гр.София,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Х.А. З.-САК, сумата от 470 лева - адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство на К. Е. М. във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгл.чл.280 ал.3 т.
предл.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8