№ 23367
гр. София, 05.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110123467 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 93, ал.2 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 2329/13.02.2024г. на „..., ЕИК ********* срещу
постановление за налагане на глоба от 05.01.2024г., постановено от ЧСИ А. П. по
изпълнително дело № 20198490401528, с което на жалбоподателя на основание чл. 93 от
ГПК е наложена глоба в размер на 200,00 лева, поради неизпълнение на задълженията му по
чл. 508 от ГПК, като трето задължено лице.
В жалбата се твърди, че ЧСИ по горепосоченото изпълнително дело е наложил запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника – служител при жалбоподателя – .., като
жалбоподателят не предприел действия по удръжки от трудовото възнаграждение на
служителя, защото в телефонен разговор му било обяснено, че тъй като размера на
трудовото възнаграждение на служителя се равнява на размера на минималната работна
заплата, то не е допустимо да прави такива удръжки. Служителят - ... след налагане на
запора е полагала труд само няколко месеца – от края на 2019г. до м.март 2020г., след което
излязла в отпуск за отглеждане на дете, като съответно в този период и жалбоподателят не
изплащал трудово възнаграждение. Посочва освен това, че глоби не се налагат на
юридически лица.
ЧСИ е изложил мотиви по така подадената жалба, която по същество счита за
неоснователна. Посочва, че на два пъти, на 27.11.2019г. и на 19.12.2023г. жалбоподателят е
получил съобщения с указания, че не е изпълнил задълженията си по чл. 508 от ГПК, като
въпреки това от третото задължено лице не е постъпила информация дали признава
вземането и готов ли е да го изпълни, има ли претенции от трети лица по отношение същото
вземане, има ли наложени и други запори по други изпълнителни листа по вземането и др.,
поради и което е наложил законосъобразно глоба на основание чл. 93, ал.1,т.3 от ГПК.
Съгласно чл. 93, ал. 2 от ГПК постановлението, с което съдебният изпълнител налага
глоба, може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщението пред районния съд. В
конкретния случай обжалваното постановление е връчено на жалбоподателя на 06.02.2024
1
г., поради което депозираната на 13.02.2024 г. жалба се явява подадена в срок от
легитимирано да обжалва акта на съдебния изпълнител лице. Ето защо жалбата се явява
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1 от ГПК съдебният изпълнител може да наложи глоба в
размерите предвидени в чл. 91 от ГПК при нарушения по чл. 85-88 от ГПК. В чл. 87 от ГПК
е уредена хипотезата, при което на трето лице, може да бъде наложена глоба, а именно – в
случая поради непредставяне на информацията по чл. 508 от ГПК. Следователно за да се
установи дали конкретната глобата е наложена законосъобразно, следва да се извърши
преценка относно това дали третото задължено лице законосъобразно не е отговорило на
напомнителни съобщения на ЧСИ от 27.11.2019г. и 19.12.2023г.
Следва да се посочи, че мотивите на жалбоподателя, че в телефонен разговор му било
казано, че не следва да прави удръжки от трудовото възнаграждение, тъй като то било към
минималния размер са ирелевантни в настоящата хипотеза.
От постановлението, с което ЧСИ е наложил глоба на жалбоподателя е видно, че по
изпратеното запорно съобщение не е постъпил отговор в изпълнение изискванията на чл.
508 от ГПК, тоест работодателят въобще не е предоставил на ЧСИ информацията и
обяснение относно обстоятелствата по чл. 508 от ГПК и причините поради което не прави
удръжки от трудовото възнаграждение.
В настоящата хипотеза безспорно по делото от събраните доказателства се
установява, че третото задължено лице „... не е предоставил в срока, посочен в
напомнителното съобщение информация защо не прави нужните удръжки от трудовото
възнаграждение, каквото задължение той действително има съгласно нормата на чл. 512,
ал.2 от ГПК. При индикации за неизвършване на съответните удръжки, работодателят е
длъжен да обясни и даде информация на ЧСИ защо не прави съответните удръжки.
Съгласно разпоредбата на чл. 512, ал. 1 ГПК запорът върху трудово възнаграждение се
отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго
възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия
работодател или същото учреждение. Налагането на запора върху трудовото
възнаграждение представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което се забранява
на третото задължено лице – работодател, да изпълнява на длъжника досежно
секвестируемата част от трудовото му възнаграждение или всяко друго възнаграждение за
труд – командировъчни, премии, допълнително материално стимулиране, извънреден или
нощен труд и др. Ето защо предоставената информация е важна за целите на
изпълнителното производството. При непредставяне на информацията се затруднява хода на
изпълнителното производство и преценката на ЧСИ за извършване на последващи
изпълнителни действия.
Имайки предвид, че от налагането на запора - 07.11.2019 г., за което жалбоподателят
е уведомен на 27.11.2019г. и след второ напомнително писмо, получено на 19.12.2023г. е
изминал един месец от време и задълженията по чл. 508 от ГПК въобще не са били
изпълнени изначално дори и към датата на постановяване на постановлението за налагане на
2
глоба – 05.01.2024г., съдът счита, че законосъобразно е наложена глоба за допуснатото
нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 3 от ГПК в определения размер.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 2329/13.02.2024г. на „..., ЕИК *********
за отмяна на постановление за налагане на глоба от 05.01.2024г., постановено от ЧСИ А. П.
по изпълнително дело № 20198490401528, с което на жалбоподателя на основание чл. 93 от
ГПК е наложена глоба в размер на 200,00 лева.
Препис от определението да се връчи на жалбоподателя и на ЧСИ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3