РЕШЕНИЕ
№ 1543
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110203755 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с жалба по чл. 72, ал. 4, изр. 1 от ЗМВР от Н. И. И. (чрез процесуален
представител) срещу задържането му съгласно конкретно посочена заповед, издадена от
полицай при 03 РУ – СДВР, като в жалбата и в съдебно заседание от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя се излагат конкретни аргументи за процесуална и
материална незаконосъобразност на съответната заповед, като се претендира отмяна на
самата заповед и присъждане на разноски. Издалият заповедта по обжалваното задържане
орган не взема отношение по жалбата (включително чрез процесуален представител).
Приобщените към доказателствената съвкупност материали еднозначно сочат, че данните, с
които органите на МВР са разполагали при издаването на процесната заповед за задържане,
са били относно наличие в управлявания от жалбоподателя таксиметров автомобил на
вещества, които вероятно са наркотични и за които пътничката в съответния таксиметров
автомобил устно е заявила пред тях, че са нейни, като не са били получени дори и по-късно
данни за това, че И. е упражнявал фактическата власт върху въпросните обекти, поради
което основанието, посочено в заповедта за задържане, а именно по чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, не е (и не било) налице (нито е било налице друго установено в релевантната
нормативна уредба основание за задържане на Н. И.), т. е. задържането се явява незаконно
по смисъла на чл. 72, ал. 4, изр. 1 от ЗМВР, доколкото същото е в нарушение на
материалния закон, респективно по аналогия (чл. 46, ал. 2 от ЗНА) на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
вр. чл. 143, ал. 1 от АПК претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
се явява основателна, имайки предвид и приложения договор за правна защита и съдействие
(служещ и за разписка), като при формулиране на диспозитива досежно разноските следва
1
да се държи сметка за това кои структурни звена на МВР съобразно ЗМВР имат качеството
на юридическо лице. Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение.
Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4, изр. 1 и изр. 2 от ЗМВР, както и по аналогия на
чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ задържането на жалбоподателя Н. И. И., за което е издадена заповед за задържане
на лице с рег. № 227зз-245/23.02.2023 г. по описа на 03 РУ – СДВР (от полицай при същото
РУ А.).
Осъжда СДВР да заплати на горепосочения жалбоподател сумата от 500 лева - разноски по
делото, а именно възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София-град в
14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2