Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 10.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Наказателно отделение,
XV въззивен състав, в публично заседание
на двадесет и пети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА
МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Даниела
Танева и в присъствието на
прокурор Деян Маринов, като разгледа докладваното от младши съдия Углярова ВНОХД № 3634 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 17.05.2019 г. по НОХД № 4625/2018 г., СРС, НО, 111- ти състав, е
признал подсъдимия Ц.С.Т. за виновен в извършване на престъпление по чл.194,
ал.3, вр. ал.1 от НК, за което и на основание чл.54 от НК е наложил на
подсъдимия Т. наказание „пробация“, при следните мерки и продължителност: 1.
Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за
срок от шест месеца; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от шест месеца; 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100
часа годишно за срок от една година.
С
присъдата и на основание чл.59, ал.1 от НК от наказанието е приспаднато времето
от 19.04.2019г. до 17.05.2019г., през което подсъдимият е бил задържан по реда
на НПК.
С
присъдата подсъдимият е осъден да заплати разноските по водене на делото на досъдебното
производство в полза на СДВР в размер на 63,48 лева, както и 5 лева по сметка
на СРС за служебно издаване на 1 брой изпълнителен лист.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия Ц.С.Т. –
чрез служебния му защитник адв. Ц.В. – САК, в която се твърди, че приетата от
първостепенния съд фактическа обстановка не се подкрепя от доказателствата по
делото и същата не е напълно изяснена, респективно Софийският районен съд
погрешно е стигнал до извод, че направеното от подсъдимия самопризнание, касаещо
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се
подкрепя от събраните по делото доказателства. Поддържа се, че
първоинстанционният съд не е отчел многобройните смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, поради което и определеното наказание се явява явно
несправедливо.
Въз
основа на гореизложеното е и отправеното до въззивната съдебна инстанция искане
първоинстанционната присъда да бъде отменена, а Софийски градски съд да издаде
нова, оправдателна по характер, с която подсъдимият Т. да бъде признат за
невиновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд.
Алтернативно е отправено искане за изменение на обжалвания съдебен акт с
приложение на чл.55 от НК, като определеното наказание „пробация“ бъде заменено
с наказание „глоба“ в предвидения съгласно закона минимален размер.
В жалбата не се иска събирането на нови
доказателства.
Въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица.
Въззивен
протест срещу присъдата от 17.05.2019 г. по НОХД № 4625/2018 г., СРС, НО, 111-
ти състав, не е депозиран.
В
съдебното заседание пред СГС служебният защитник на подсъдимия поддържа
депозираната жалба изцяло, отправените с нея доводи и направеното искане.
Подсъдимият
Ц.С.Т. в своя защита се присъединява към становището на служебния си защитник
адв.В..
Пред
въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура оспорва жалбата
като поддържа, че постановената от СРС присъда е законосъобразна и обоснована,
определеното наказание – справедливо, поради което моли същата да бъде
потвърдена изцяло.
При
последната си дума подсъдимият не взема отношение.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намери за
установено следното:
За да
постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по реда на
съкратеното съдебно следствие – по реда на чл. 371, т.2 от НПК, в рамките на
която процедура е съобразил направените от подсъдимото лице в хода на съдебното
следствие признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, както и събраните в хода на досъдебното производство гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, както и способите им за
приобщаване, а именно: показанията на свидетелите С.К.и В.П., заключение на
вещо лице Б.М.по оценителна експертиза, протокол за доброволно предаване,
заложен билет № 05969-16/13.08.2016г., протокол за оглед на веществени
доказателства
и другите писмени доказателства, събрани на
досъдебното производство и приети по реда на чл. 283 от НПК; справка за
съдимост на подсъдимия Ц.С.Т..
Въззивният
съд счита, че вътрешното убеждение на Софийския районен съд по фактите е
формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени
материали, като в хода на производството пред въззивната съдебна инстанция не
бяха установени нови факти и обстоятелства. Възприетата от първостепенния съд
фактическа обстановка изцяло се споделя и от настоящата инстанция, като не са
налице основания за промяна във фактическите изводи на първоинстанционния съд,
нито е налице основание за различна оценка на събрания по делото доказателствен
материал. Въз основа на ангажираните в хода на досъдебното производство
доказателства, доказателствени средства и експертно заключение, съпоставени и с
направеното от подсъдимия Т. самопризнание, районният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка, която се споделя изцяло и от въззивния съд, а
именно:
Подсъдимият
Ц.С.Т. е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, трудово ангажиран, с адрес в гр. Горна
Митрополия, ул.“**********, неосъждан, с ЕГН **********.
През
2016г. свидетел С.К.заедно със семейството си обитавала адрес, находящ се в
гр.София, кв.“**********където стопанисвали и парцел, в който отглеждали коне и
крави. В стопанския двор се намирал фургон, в който обичайно се настанявали
работници, наемани от св.К. и съпруга й за оказване грижа за отглежданите
животни. В същия фургон св.К. държала й вещи, нейна собственост, между които 1
брой акумулаторен винтоверт марка „Бош“ с комплект битове от 32 части в кутия,
1 брой бензинова резачка марка „Партнер“, модел „371“; 1 брой мобилен апарат
марка „Кат фоун“, модел „В100“ и 2 броя ръчно направени юзди.
В
началото на 2016г. свидетел С.К.наела подсъдимия Ц.С.Т. да работи в
стопанството. Сутринта на 13.08.2016г., преди да отиде на работа, св.К.
посетила стопанския двор, като видяла, че подсъдимият бил там, а горепосочените
вещи се намирали във фургона на обичайните им места. Междувременно през деня
подсъдимият Т. взел от фургона вещи, собственост на св.К., както следва: 1 бр.
акумулаторен винтоверт марка „Бош“, модел „PSR14.4“ на стойност 125,10 лева;
комплект битове от 32 части за акумулаторен винтоверт марка „Бош“ на стойност
20,69 лева; 1 бр. моторен трион марка „Партнер“, модел „371“ на стойност 86,40
лева; 1 бр. мобилен апарат марка „Кат фоун“, модел „В100“ на стойност 131,26
лева; 2 бр. юзди на стойност 200,00 лева, или всички вещи на обща стойност от
563,45 лева, след което се отправил към заложна къща на фирма „М и В К.“ ЕООД,
офис „Овча купел“. На място в заложната къща подсъдимият Т. заложил 1 бр.
акумулаторен винтоверт марка „Бош“ с комплект битове, за което надлежно бил
съставен заложен билет № 05969/13.08.2016г. от св.В.П., заемащ длъжността
„комисионер“, и срещу което подсъдимият получил сума в размер на 50,00 лева. По
– късно същия ден, около 20:30 часа, свидетел К. отново посетила стопанския
двор, където установила отсъствието на подсъдимия Т. и липсата на визираните по
– горе нейни вещи, за което обстоятелство били сигнализирани органите на реда.
С протокол
за доброволно предаване от 19.08.2016г. инкриминираната вещ, а именно - 1 бр.
акумулаторен винтоверт марка „Бош“ с комплект битове, била предадена от
св.Пенев на служител при 06 РУ – СДВР.
Съгласно
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство оценителна
експертиза, общата стойност на отнетите вещи възлиза в размер на 563,45 лева.
Въззивната
съдебна инстанция изцяло споделя фактическите констатации и анализа на
доказателствата, направени от първостепенния съд. В съответствие с изискванията
на процедурата, районният съд е кредитирал събраните на досъдебното
производство доказателства. Приел е, че доказателствените материали
безпротиворечиво установяват обстоятелствата относно фактическата обстановка и
се подкрепят от направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Доколкото съдът е счел, че
доказателствата са непротиворечиви, не ги е подложил на отделно подробно
обсъждане, ръководейки се от постановеното в т.4 на ТР № 1 от 06.04.2009 г.,
ОСНК на ВКС, съгласно което необходимо и достатъчно условие за приложението на
диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК е надлежно приобщените и
проверени гласни, писмени и веществени доказателства убедително да потвърждават
признатите от подсъдимия факти.
При
извършената самостоятелна преценка на доказателствения материал, събран в хода
на досъдебното производство, въззивната инстанция намира, че това условие е
изпълнено.
От
съвкупната преценка на ангажираните по делото гласни доказателствени средства, конкретно
показанията на пострадалото лице С.К.и
Виктор Пеев - заемащ длъжността „комисионер“ при заложна
къща на фирма „М и В К.“ ЕООД, офис „Овча купел“, се установява по безспорен
начин времето, мястото, механизмът и предметът на извършеното престъпление, в
съответствие с направеното от подсъдимото лице самопризнание. Като допринасящи
за изясняване авторството на процесното деяние, въззивният съд оценява и протокол
за доброволно предаване, заложен билет № 05969-16/13.08.2016г., протокол за
оглед на веществени доказателства, същите приобщени към делото по надлежния за
това ред, съобразно изискванията на НПК.
Показанията
на разгледаните свидетели настоящата инстанция намира за последователно,
обективно и достоверно изнесени, като същите се подкрепят от останалия събран
по делото доказателствен материал, ценен поотделно и в съвкупност.
Съдът в
този му състав, подобно на предходния, кредитира като обосновано и обективно
изготвено заключението на извършената в хода на досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза, от която се установява единичната и общата
стойност на отнетите вещи от владението на пострадалото лице К..
Констатациите
си за съдебното минало на подсъдимия към датата на извършеното инкриминирано
деяние, съдът вярно е направил въз основа на приложената и приета по делото,
като писмено доказателство, справка за съдимост по отношение на подсъдимото
лице Ц.С.Т..
Както
правилно е преценил първоинстанционният съд, тази доказателствена основа е достатъчна
и годна, за да обоснове факта на извършване на престъпление по чл.194, ал.3,
вр. ал.1 от НК, да свърже неговото авторство именно с подсъдимото лице, както и
да изясни обстоятелствата, при които са протекли събитията и точната тяхна
хронология.
При
правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил обосновани
правни изводи, като е приел, че подсъдимият Ц.С.Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК.
От
обективна страна подсъдимият на 13.08.2016 г. в гр. София, кв. „Горна баня“, от
фургон, е отнел движими вещи, а именно: 1 бр.
акумулаторен винтоверт марка „Бош“, модел „PSR14.4“ на стойност 125,10 лева;
комплект битове от 32 части за акумулаторен винтоверт марка „Бош“ на стойност
20,69 лева; 1 бр. моторен трион марка „Партнер“, модел „371“ на стойност 86,40
лева; 1 бр. мобилен апарат марка „Кат фоун“, модел „В100“ на стойност 131,26
лева; 2 бр. юзди на стойност 200,00 лева, или всички вещи на обща стойност от
563,45 лева, собственост на С.А.К., от владението на
същата, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
прекратил фактическата власт на владелеца - свидетеля К. и същевременно
установил своя такава върху процесните вещи.
Отнемането
на посочените вещи от владението на пострадалото лице е осъществено напълно с
прекъсването на фактическата власт върху тази вещи на досегашния владелец и
установяването на такава от страна на подсъдимия деец, с намерението същите да
бъдат присвоени.
В случая
се касае за довършено деяние, тъй като подсъдимият е напуснал
местопрестъплението с вещите и след това се е разпоредил с една от тях по
начин, който е намерил за добре - заложил 1 бр. акумулаторен винтоверт марка
„Бош“ с комплект битове в заложна къща на фирма „М и В К.“ ЕООД, офис „Овча
купел“.
Предмет
на престъплението са били чужди движими вещи, подробно визирани по- горе на
обща стойност 563,45 лева.
Правилна
и законосъобразна е и преценката на първия по степен съд, че от обективна
страна, безспорно се установява маловажност на извършеното от подсъдимия
деяние. Обстоятелствата по делото дават основание и на въззивната инстанция да
приеме, че така осъществената от подсъдимото лице престъпна деятелност, представлява
"маловажен случай" по смисъла на дефинитивната разпоредба на чл.93, т.9
от НК, предвид незначителността на настъпилите
вредни последици. В тази насока настоящата съдебна инстанция отчете ниската
парична равностойност на предмета на престъплението, факта, че подсъдимият е неосъждан
/реабилитиран/, ниската степен на обществената му опасност и на извършеното от
него деяние в сравнение с типичните случаи на престъпления от този вид. Всички
тези обстоятелства мотивират и настоящата инстанция да приеме, че извършеното
от подсъдимия Ц.Т. престъпление, предмет на настоящето производство,
представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9
от НК.
Безспорно
по делото е установено и авторството на инкриминираното деяние от страна на
подсъдимия.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с
целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият Ц.Т. е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние, а именно, че отнема чужди движими
вещи от владението на собственика им, без негово съгласие. На следващо място е
осъзнавал и настъпването на общественоопасните последици от деянието - че ще
прекъсне досегашната фактическа власт на владелеца върху инкриминираните вещи и
ще осъществи своя такава. Отделно от това, деецът е осъществил деянието при
наличието на присвоително намерение - отнел е вещите с цел да се разпорежда
лично с тях, както в свой, така и в чужд интерес.
Ето защо
правилно съдът е приел, че извършеното от подсъдимия деяние е съставомерно
както от обективна, така и от субективна страна и го е признал за виновен по
повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, като му е наложил наказание „пробация“ при следните мерки и
продължителност: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност
два пъти седмично за срок от шест месеца; 2. Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца; 3. Безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 100 часа годишно за срок от една година.
Настоящият
съдебен състав напълно се солидаризира с направения от районния съд разбор на
релевантните за определяне на наказанието на подсъдимия смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Като смекчаващи такива правилно са отчетени
оказаното в хода на досъдебното производство съдействие за разкриването на
обективната истина и оказано съдействие за своевременно приключване на делото
по реда на глава XXVII от НПК, както и фактът, че подсъдимият е
неосъждан /реабилитиран на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК/. Правилно невисоката
стойност на предмета на престъплението не е била отчетена повторно като
смекчаващо обстоятелство, доколкото същата е взета предвид като елемент от
обективната страна на състава на престъплението за квалифициране на случая като
маловажен. Като отегчаващи обстоятелства от друга страна правилно е взета
предвид злоупотребата с гласуваното доверие от страна на пострадалото лице,
допуснало подсъдимия да пребивава в имота й, откъдето същият е отнел
инкриминираните вещи.
При така
извършения анализ въззивният съдебен състав констатира преимущество на
смекчаващите над отегчаващите отговорността на подсъдимия Т. обстоятелства. При
това положение определеното от районния съд наказание - индивидуализирано в
минимален размер на предвидената от закона санкция, се явява справедливо и
съответно на обществената опасност на дееца и осъщественото деяние. Основания
за неговото намаляване или изменение по вид не се констатират. Във връзка с
изложеното настоящият съдебен състав не намира, че отмереното от СРС наказание
е явно несправедливо и определя като неоснователен същия довод на защитника. На
първо място искането на защитата на подсъдимия Т. да бъде определено наказание
по реда на чл.55 от НК е неоснователно, доколкото изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства не се установиха. Въззивният
състав на съда е на мнение, че самопризнанието на подсъдимото лице по чл.371,
т.2 от НПК само по себе си не би могло да се възприеме за изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство по смисъла на чл. 55, ал.1 НК, при което и
най-лекото наказание би се оказало несъразмерно тежко. Самопризнанието в
особената процедура по глава 27 от НПК има точно определено от законодателя
значение - да намали определеното наказание, в случай че съдът определи като
най – подходящо такова "лишаване от свобода", с една трета. Само ако
самопризнанието е придружено от оценка на извършеното /разкаяние, съжаление,
обяснения за мотиви/, различно от признание на факти, то може да се тълкува
като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК. По настоящето дело такова изявление от страна на подсъдимия не е направено.
Също така не са налице и други смекчаващи отговорността обстоятелства, които в
своята съвкупност със самопризнанието да се тълкуват като "многобройни
смекчаващи обстоятелства".
Правилна
е констатацията, че с оглед конкретния случай и конкретния деец, прилагането на
комплекс от пробационни мерки би съдействало успешно за постигане на целите по чл.
36 НК, в частност – поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. Изложеното
мотивира необходимост от прилагането на задължителните по арг. от чл.42а, ал.4,
вр. ал.2, т.1 и т.2 НК пробационни мерки за периода, отмерен от първостепенния
съд, както и допълнителната пробационна мярка – безвъзмезден труд в полза на
обществото в предвидения от закона минимален размер. Изцяло се споделят
съжденията, че налагане на наказание от друг вид, измежду предвидените в чл.194,
ал.3 НК алтернативни санкции, би санкционирало подсъдимия несъразмерно за
извършеното от последния престъпление /отнесено към наказанието „лишаване от
свобода/, както и би било твърде леко с оглед постигане целите на наказанието
/отнесено към наказанието „глоба“/. Законосъобразно районният съд е съобразил и
обстоятелството, че доколкото деянието е съставомерно по чл.194, ал.3 от НК и
не е изпълнено изискването откраднатото имущество да бъде изцяло възстановено
или заместено, не са налице основанията за определяне на наказанието по чл.197,
т.2 от НК, нито за налагане на административно наказание глоба по реда на чл.218б,
ал.1 от НК или приложение на института „освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание“ по реда на чл.78а от НК.
Що се
отнася до вида и размера на наложените от първостепенния съд пробационни мерки,
а именно: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти
седмично за срок от шест месеца; 2. задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца; 3. безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 100 часа годишно за срок от една година, въззивната инстанция счита,
че същите са правилно определени и индивидуализирани от първостепенния съд.
Това е така като се има предвид, че подсъдимият е извършил деянието без никакъв
значим повод и причина, което означава че включването му в програми за
обществено въздействие ще окаже благотворно въздействие върху него. Допълнителната
пробационна мярка - безвъзмезден труд в полза на обществото, ще спомогне
за изграждането на полезни трудови навици на подсъдимия и до това да утвърди у
него идеята, че следва да изкарва средства за преживяване чрез полагане на
труд, а не чрез извършване на противообществени деяния. Ето защо според
настоящата съдебна инстанция правилно първостепенният съд е преценил, че така
определеното и индивидуализирано наказание на подсъдимия отговаря както на
обществената опасност на деянието и на дееца, така и на нуждите по чл. 36 НК и
че ще въздейства превъзпитателно, поправително и възпиращо върху него и върху
неустойчивите членове на обществото.
Законосъобразно
районният съд при условията на чл. 59, ал. 1 от НК е зачел и приспаднал от
срока на така определеното наказание пробация и времето, през което подсъдимият
е бил с наложена мярка за неотклонение "Задържане под стража" от 19.04.2019
г. до 17.05.2019 г., като 1 ден "задържане" следва да се зачита за
три дни "пробация".
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимият е осъден да
заплати разноски по водене на делото в размер на 63,48 лева по сметка на СДВР,
както и на основание чл.190, ал.2 от НПК сумата от 5 лева за служебно издаване
на изпълнителен лист в полза на държавата по сметка на СРС, като в тази й част
присъдата също е съобразена с наличните по делото доказателства и изискванията
на закона, поради което не съществува необходимост от корекция на обжалваният
съдебен акт и в този аспект.
С оглед
изложеното и след като служебната проверка на присъдата не констатира
неправилно приложение на материалния закон или съществени нарушения на
процесуалните правила, СГС прие, че обжалваният пред него съдебен акт следва да
бъде потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 17.05.2019 г. по н.о.х.д. № 4625/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 111-ти състав.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.