Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 21.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове: Пепа Тонева
Мл.съдия: Анета Илчева
при секретаря Антоанета Луканова………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………….съдия Михайлов …..в.гр.дело № 9 978.... по описа
за 2018 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от Х. Николов П. и Р.Н.П. срещу решение № 328 129 от 01.02.2018 г., постановено по гр.д. № 12 229/15 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 61 състав, в частта, в която е изнесен на публична продан допуснатия до делба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект, находящ се в с. Радуил, общ. *******. В жалбата се твърди от въззивниците, че решщението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. В тази връзка твърди, че способите за извършването на делбата, предвидени от закона са четири. Твърди, че съобразно задължителната практика на съдилищата и закона публичната продан е допустим способ само ако имотите са по-малко на брой от съделителите и всеки един от имотите е неподеляем. В тази връзка твърди, че изнесения на публична продан имот е поделяем, най-малкото на два дяла жилищен и търговски. Твърди, че делбата следва да се извърши по колена и след това, в рамките на получения дял да се извърши делбата между сънаследниците. Твърди,у че липсва пречка при изричното изявление на съделителката П., че не желае получаването на дял от недвижим имот, няма пречка същият да бъде възложен на съделителя Х.Д.. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответника по въззивната жалба.
Ответникът жалбата Х.Й.Д. оспорва така подадената въззивна жалба. Твърди, че атакуваното решение в тази част е правилно и законосъобразно. Твърди, че ако се уважи подадената въззивна жалба ще бъде изваден от семейното жилище, но следва да получи и по-малко парично уравнение, тъй като в дял ще му бъде поставен течаща сграда, без ел. инсталации и мазилки. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че сградата не е завършена, не е въведена в експлоатация и е пред срутване. Моли съда да потвърд5и атакуваното решение, като претендира разноски.
С въззивна жалба Х.Й.Д. оспорва решение № 328 129 от 01.02.2018 г., постановено по гр.д. № 12 229/15 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 61 състав, в частта, в която е възложен допуснатия до делба недвижим имот в гр. София, в дял на съделителя Х.П., както и в частта, в която е осъден да заплаща обезщетения по сметките. В тази връзка твърди, че преди да възложи имота съдът не е извършил проучване дали съделителя притежава друго жилище. В тази връзка твърди, че по делото е представена справка от АВ, от която се установява, че не са направени други вписвания освен това на исковата молба. Твърди, че същият притежава по наследство имот в гр. София в ж.к. „Дружба“, както и такъв в гр. Сливен. Оспорва и твърденията, че до 2009 г. съделителя е живял в имота, като твърди, че това не се установява от показанията на свидетелите. Твърди, че в периода 1998 г. – 2009 г. съделителят е работил в чужбина Твърди, че в процесния имот е живял ответника, което се установява както от представената справка, така и от показанията на свидетелите. Твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява, че е препятствал достъпа до процесното жилище. Твърди,че съдът не се е произнесъл по направеното възражение за прихващане. Моли съда да отмени атакуваното решение в тези части, като претендира и разноски.
Ответниците по тази въззивна жалба Х.Н.П. и Р.Н.П. оспорват същата.- Твърдят, че по отношение на уважената претенция по сметки съдът е приложил правилно закона. По отношение на доводите в частта, в която е възложен имота, твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че съделителя П. не притежава друг имот, както и че е живял към момента на смъртта на наследодателя в имота. Твърди, че въззивника Д. притежава друг жилищен имот в с. Радуил, които е изкючен от делбата. Твърди, че съделителят се е отказал от наследствения имот в гр. София, които е индивидулна собственост на П.. Моли съда да постаново решение, с което да отхвърли жалбата, като неоснователна и недоказана. Претендира разноски.
С частна жалба Х.Й.Д. оспорва определение № 31 525 от 30.04.2018 г., постановено по същото дело, с което е осъден да заплати разноски. Твърди, че определението е недопустимо, необосновано и постановено в противоречие със закона. Твърди, че ищците са направили искане за разноски еднва с молбата си по чл.248 от ГПК, както и че до постановяване на решението не са представили списък с разноските. Твърди, че от представените договори не е ясно каква част е заплатена по делото и каква част по искането по разноските. Моли съда да отмени атакуваното определение.
Ответниците по частната жалба оспорват същата и молят съда да постанови определение, с което да остави в сила същото.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 328 129 от 01.02.2018 г., постановено по гр.д. № 12 229/15 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 61 състав, че съдът е възложил в изключителен дял на Х.Н.П. недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. *******, със застроена площ 66,5кв.м., самостоятелен обект в страда в сграда с идентификатор 68134.107.56.1.6., съгласно КК на гр. София, при съседи: на същия етаж: 68134.107.56.1.7 и 68134.107.56.1.5, под обекта: 68134.107.56.1.2 и над обекта: 68134.107.56.1.9, при условие, че в 6-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение за възлагане заплати на Х.Й.Д. сумата 40 221лв., представляваща парично уравнение на дела му в делбената маса, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението за възлагане до окончателното изплащане на сумата; на Р.Н.П. сумата 40 221лв., представляваща парично уравнение на дела й в делбената маса, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението за възлагане до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК; изнесъл е на публична продан недвижим имот, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда с търговски обекти, със застроена площ, съгласно акт за собственост 170кв.м., представляваща самостоятелен обект с идентификатор 61604.51.380.6, находяща се в с. Радуил, общ. *******и представляваща сграда, разположена в поземлен имот № 61604.51.380, със застроена площ 127 кв.м., брой етажи- два, предназначение: жилищна, еднофамилна, при квоти за Х.Н.П.- 1/12 ид.ч., Р.Н.П.- 1/12 ид.ч. и Х.Й.Д.- 5/6 ид.ч.; осъдил е Х.Й.Д. да заплати на Х.Н.П. сумата 7 491,33лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. *******, със застроена площ 66,5кв.м., самостоятелен обект в страда в сграда с идентификатор 68134.107.56.1.6., съгласно КК на гр. София, за периода 01.03.2012 г.- 01.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2017 г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС и сумата 731,01лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер 7 491,33лв., за периода 01.03.2014 г.- 01.03.2017 г., на основание чл. 86 ЗЗД; да заплати на Р.Н.П. сумата 7 491,33 лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. *******, със застроена площ 66,5кв.м., самостоятелен обект в страда в сграда с идентификатор 68134.107.56.1.6., съгласно КК на гр. София, за периода 01.03.2012 г.- 01.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2017 г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС и сумата 731,01 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер 7 491,33лв., за периода 01.03.2014 г.- 01.03.2017 г., на основание чл. 86 ЗЗД; отхвърлил е предявените от Х.Н.П. срещу Х.Й.Д. претенции за сумата 3 000лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, представляващ, двуетажна масивна жилищна сграда с търговски обекти, със застроена площ, съгласно акт за собственост 170кв.м., представляваща самостоятелен обект с идентификатор 61604.51.380.6, находяща се в с. Радуил, общ. Самоков, ул. *******, за периода 01.03.2012г.- 01.03.2017г. и сумата 497,31лв., представляващ обезщетение за забава върху главницата в размер на 3 000лв., за периода 01.03.2014 г.- 01.03.2017 г.; отхвърлил е предявените от Р.Н.П. о срещу Х.Й.Д. претенции за сумата 3 000лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, представляващ, двуетажна масивна жилищна сграда с търговски обекти, със застроена площ, съгласно акт за собственост 170кв.м., представляваща самостоятелен обект с идентификатор 61604.51.380.6, находяща се в с. Радуил,общ.Самоков, ул. *******, за периода 01.03.2012г.- 01.03.2017г. и сумата 497,31лв., представляващ обезщетение за забава върху главницата в размер на 3 000лв., за периода 01.03.2014 г.- 01.03.2017 г.; осъдил е Х.Н.П. да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата 1 906.52 лв., представляваща държавна такса върху паричната равностойност върху дела му в делбената маса и сумата 170лв., представляваща държавна такса върху отхвърлената претенция по сметки; осъдил е Р.Н.П. да заплати по сметка на PC- София сумата сумата 1 906,52лв., представляваща държавна такса върху паричната равностойност върху дела му в делбената маса и сумата 170 лв., представляваща държавна такса върху отхвърлената претенция по сметки; осъдил е Х.Й.Д. сумата 4 585,64лв., представляваща държавна такса върху дела му в делбената маса и сумата 699,30 лв., представляваща държавна такса върху уважените претенции по сметки.
Не се спори между страните, а се установява и от
доказателствата по делото, че с решение № II- 61- 12 277 от 03.08.2016 г.,
постановено по гр. дело № 12 229/15 г.
по описа. на Софийски районен съд, съдът е допуснал делба между Х.Н.П., Р.Н.П.
и Х.Й.Д., на недвижим имот, преставляващ апартамент, находящ се в гр. София,
ул. *******, със застроена площ 66,5кв.м., самостоятелен обект в страда в
сграда с идентификатор 68134.107.56.1.6., съгласно КК на гр. София, при съседи:
на същия етаж: 68134.107.56.1.7 и 68134.107.56.1.5, под обекта:
68134.107.56.1.2 и над обекта: 68134.107.56.1.9, при квоти: Х.Н.П.- 1/3 ид.ч., Р.Н.П.-
1/3 ид.ч. и Х.Й.Д.- 1/3 ид.ч. и на недвижим имот, представляващ двуетажна
масивна жилищна сграда с търговски обекти, със застроена площ, съгласно акт за
собственост 170 кв.м., представляваща самостоятелен обект с идентификатор 61604.51.380.6,
находяща се в с. Радуил, общ. *******и представляваща сграда, разположена в
поземлен имот № 61604.51.380, със застроена площ 127 кв.м., брой етажи - два,
предназначение: жилищна, еднофамилна, при квоти: Х.Н.П.- 1/12 ид.ч., Р.Н.П.-
1/12 ид.ч. и Х.Й.Д.- 5/6 ид.ч.
Не се спори между страните, а се установява и от
доказателствата по делото, че с определение № 31 525 от 30.04.2018 г.,
постановено по гр. дело № 12 229/15 г. по описа. на Софийски районен съд, съдът е
изменил решение № 328 129 от 01.02.2018 г., постановено по гр.д. № 12 229/15
г. по описа Софийски районен съд , като е осъдил Х.Й.Д. да заплати на Х.Н.П.
сумата 771,74лв., представляваща направени пред настоящата инстанция разноски,
във връзка с предявените претенции по сметки, съобразно уважената част от
претенциите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и на Р.Н.П. сумата 771,74 лв.,
представляваща направени пред настоящата инстанция разноски, във връзка с
предявените претенции по сметки, съобразно уважената част от претенциите, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Не се спори между страните, а се установява и от
заключението на назначената по делото СТЕ, че недвижим имот, представляващ
апартамент е неподеляем, като пазарната му стойност е 120 663 лв., а
недвижим имот, представляващ сграда, находяща се в с. Радуил, е неподеляем,
като средната му пазарна стойност е 89 304 лв.
От заключението на
назначената втора СТЕ се усктановява, че размерът на пазарния наем за допуснатия до делба апартамент в гр. София за периода
01.03.2012 г. до 01.03.2017 г. е сумата от 22 474 лв., а на допуснатия до
делба имот в с. Радуил е 3 079 лв.
От показанията на
свидетелите Б.и Панова се установява, че Х.П. е живял със леля си в процесния
апартамент (без да е посочен период), която е починала през 2009 г., както и че
съпругът на наследодателката си е живял в с. Радуил. Твърдят, че бившите
съпрузи са живели разделено.
В показанията си
свидетелят А.твърди, че живее в процесния блок от 2003-2004 г., когато е
закупил апартамент. Не знае кои е живял в апартамента към 2009 г., но познава
съделителя Д., като твърди, че същият се е грижил за имота, вкл. и за
санирането на блока.
От представените и приети
пред настоящата инстанция писмени доказателства (нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот, удостоверение за декларирани данни и съдебно
удостоверение) се установява, че Х. Н.П. се е отказал от наследството на
починалата Е.З.П., като отказа от наследство е вписан в специалната книга на
съда под № 654 от 03.06.2016 г.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
С атакуваното решение № 328 129 от 01.02.2018 г., постановено по гр.д. № 12 229/15 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 61 състав, че съдът е в изключителен дял на Х.Н.П. недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. *******, със застроена площ 66,5кв.м., самостоятелен обект в страда в сграда с идентификатор 68134.107.56.1.6., съгласно КК на гр. София, при съседи: на същия етаж: 68134.107.56.1.7 и 68134.107.56.1.5, под обекта: 68134.107.56.1.2 и над обекта: 68134.107.56.1.9, при условие, че в 6-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение за възлагане заплати на Х.Й.Д. сумата 40 221лв., представляваща парично уравнение на дела му в делбената маса, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението за възлагане до окончателното изплащане на сумата; на Р.Н.П. сумата 40 221лв., представляваща парично уравнение на дела й в делбената маса, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението за възлагане до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК; изнесъл е на публична продан недвижим имот, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда с търговски обекти, със застроена площ, съгласно акт за собственост 170кв.м., представляваща самостоятелен обект с идентификатор 61604.51.380.6, находяща се в с. Радуил, общ. *******и представляваща сграда, разположена в поземлен имот № 61604.51.380, със застроена площ 127 кв.м., брой етажи- два, предназначение: жилищна, еднофамилна, при квоти за Х.Н.П.- 1/12 ид.ч., Р.Н.П.- 1/12 ид.ч. и Х.Й.Д.- 5/6 ид.ч.; осъдил е Х.Й.Д. да заплати на Х.Н.П. сумата 7 491,33лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. *******, със застроена площ 66,5кв.м., самостоятелен обект в страда в сграда с идентификатор 68134.107.56.1.6., съгласно КК на гр. София, за периода 01.03.2012 г.- 01.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2017 г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС и сумата 731,01лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер 7 491,33лв., за периода 01.03.2014 г.- 01.03.2017 г., на основание чл. 86 ЗЗД; да заплати на Р.Н.П. сумата 7 491,33 лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. *******, със застроена площ 66,5кв.м., самостоятелен обект в страда в сграда с идентификатор 68134.107.56.1.6., съгласно КК на гр. София, за периода 01.03.2012 г.- 01.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2017 г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС и сумата 731,01 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер 7 491,33лв., за периода 01.03.2014 г.- 01.03.2017 г., на основание чл. 86 ЗЗД; отхвърлил е предявените от Х.Н.П. срещу Х.Й.Д. претенции за сумата 3 000лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, представляващ, двуетажна масивна жилищна сграда с търговски обекти, със застроена площ, съгласно акт за собственост 170кв.м., представляваща самостоятелен обект с идентификатор 61604.51.380.6, находяща се в с. Радуил, общ. Самоков, ул. *******, за периода 01.03.2012г.- 01.03.2017г. и сумата 497,31лв., представляващ обезщетение за забава върху главницата в размер на 3 000лв., за периода 01.03.2014 г.- 01.03.2017 г.; отхвърлил е предявените от Р.Н.П. о срещу Х.Й.Д. претенции за сумата 3 000лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, представляващ, двуетажна масивна жилищна сграда с търговски обекти, със застроена площ, съгласно акт за собственост 170кв.м., представляваща самостоятелен обект с идентификатор 61604.51.380.6, находяща се в с. Радуил,общ.Самоков, ул. *******, за периода 01.03.2012г.- 01.03.2017г. и сумата 497,31лв., представляващ обезщетение за забава върху главницата в размер на 3 000лв., за периода 01.03.2014 г.- 01.03.2017 г.; осъдил е Х.Н.П. да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата 1 906.52 лв., представляваща държавна такса върху паричната равностойност върху дела му в делбената маса и сумата 170лв., представляваща държавна такса върху отхвърлената претенция по сметки; осъдил е Р.Н.П. да заплати по сметка на PC- София сумата сумата 1 906,52лв., представляваща държавна такса върху паричната равностойност върху дела му в делбената маса и сумата 170 лв., представляваща държавна такса върху отхвърлената претенция по сметки; осъдил е Х.Й.Д. сумата 4 585,64лв., представляваща държавна такса върху дела му в делбената маса и сумата 699,30 лв., представляваща държавна такса върху уважените претенции по сметки.
С атакуваното определение № 31 525 от 30.04.2018 г., постановено по гр. дело № 12 229/15 г. по описа. на Софийски районен съд, съдът е изменил решение № 328 129 от 01.02.2018 г., постановено по гр.д. № 12 229/15 г. по описа Софийски районен съд , като е осъдил Х.Й.Д. да заплати на Х.Н.П. сумата 771,74лв., представляваща направени пред настоящата инстанция разноски, във връзка с предявените претенции по сметки, съобразно уважената част от претенциите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и на Р.Н.П. сумата 771,74 лв., представляваща направени пред настоящата инстанция разноски, във връзка с предявените претенции по сметки, съобразно уважената част от претенциите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
По допустимостта и основателността на
подадените въззивни жалби:
По отношение на така подадените въззивни жалби съдът намира, че същите са допустими, като подадени от оправомощени лица и в установените срокове. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Със същите се атакува постановеното решение, както и в частта за възлагането на единия имот, така и по отношение на изнасянето на публична продан на другия имот. Инвокирани са и доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, в частта, в която съдът се е произнесъл по претенциите за сметки.
По релевираните доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, в частта, в която са избрани способите за извършване на делбата, настоящият съдебен състав намира следното:
Съдебната делба е способ за реализиране на потестативното право по делба, приложим при отсъствие на съгласие между съсобствениците за извънсъдебното поделяне на съсобственото имущество. В този смисъл отсъствието на съгласие между страните по въпросите, подлежащи на разрешаване с актовете по чл. 344, ал. 1 ГПК и чл. 347 - чл. 354 ГПК, е предпоставка за сезирането на съда с иск по чл. 34 ЗС (респ. - чл. 69 ЗН). След предявяването на иска, включително този за делба, в изпълнение на задълженията си, произтичащи от принципа за служебно начало, съдът следва да предприеме процесуалните действия, необходими за движението и разглеждането на делото до постановяване на съдебното решение, независимо от наличието или отсъствието на съответно изрично искане от страните.
С ТР № 1/2004 г. по тълк.д. № 1/2004 г., ОСГК е
създадена задължителна за съдилищата практика, че само възникналата в резултат
на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК
(отм.), сега чл. 349, ал. 2 ГПК. При нито една хипотеза на смесена
съсобственост не може да се извърши делбата на основание чл. 288, ал. 3 ГПК
(отм.), респ.чл. 349, ал. 2 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 8 на същото
ТР от обхвата на способа за извършване на делбата, визиран в чл. 288, ал. 3 ГПК, се изключва всяка друга съсобственост, освен тази, която е възникнала в
резултат на наследяване. Комбинирана съсобственост е тази, възникнала в
резултат на повече от един юридически факт - прекратена СИО и наследяване,
сделка с част от имота и наследяване и др. В този смисъл е константната
практика на ВКС, обективирана в решение № 44 от 13.07.2017 г., постановено по
гр.д. № 2 894/16 г., по описа на Г. К., ІІ Г. О. на ВКС. В конкретния случай не
е налице съсобственост възникнала от друг способ, извън наследяването, поради
което е допустимо да бъде извършено възлагане на недвижимия имот. Предпоставките
за уважаването на претенцията по чл.349 от ГПК са: имотът да е жилищен по
предназначение; да е реално неподеляем; съсобствеността да е възникнала от
наследяване; съделителят, който е предявил претенцията да е живял в имота към
момента на откриване на наследството. Липсва спор между страните не са спорни
обстоятелствата, че имотът (апартамент) е жилищен по предназначение; същият е
реално неподеляем; съсобствеността е възникнала от наследяване. Спорен е
въпросът за наличието на последната предпоставка от фактическия състав на
хипотезиса на нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК, а именно съделителят, който е
предявил претенцията да е живял в имота към момента на откриване на
наследството. В тежест на съделителя, направил искане за възлагане е да
установи наличието на този факт. В конкретния случай, видно от събраните по
делото доказателства съделителят П., на когото е възложен недвиимия имот не е
ангажирал доказателства, които да установяват при условията на пълното и главно
доказване съществуването на този факт – че е живял до момента на откриване на
наследството с починалия наследодател. Ангажираните в тази насока свидетелски
показания не установяват по категоричен начин факта П. да е живял в имота, към
момента на откриване на наследството. По делото са ангажирани само свидетелски
показания. Тези показания обаче следва да се ценят,
както с оглед другите събрани по делото доказателства, така и с показанията на
другите разпитани по делото свидетели. При извършването на такава преценка,
настоящият съдебен състав намира, че не следва да се кредитират техните
показания, тъй като същите не почиват на лично и непосредствено възприети
факти. В тях не е посочен период, в които П. и наследодателката са живели
заедно, както и че към момента на откриване на наследството това съвместно
съжителство е било налице. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че атакуваното решение в тази част е незаконосъобразно и като такова
следва да се отмени.
По
отношение на способа, по които да се извърши делбата, настоящият съдебен състав
намира следното:
В т.
5.б на ППВС № 7/1973 г. е прието, че невъзможността за теглене на жребий по
смисъла на чл. 292 от ГПК (отм.) е налице тогава, когато до делба са допуснати
имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а
същевременно дяловете на съделителите са различни. Голямо неудобство за
образуване на дялове по смисъла на чл. 292 от ГПК (отм.) е налице например
когато съделителите са били във владение на различни имоти преди делбата и
всеки от тях е направил значителни подобрения в тях и въобще - когато тегленето
на жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите.
Това постановление на ВС не е загубило сила и при действащия ГПК от 2007 г.,
тъй като в тази част правната уредба е запазена. Оттук следва, че когато
допуснатите до делба имоти съществено се различават по площ, обем и стойност, а
дяловете на съделителите в тях не са равни, делбата не може да се извършва чрез
теглене на жребий, а е недопустимо да се извършва чрез разпределение по реда на
чл. 292 от ГПК (отм.), сега чл. 353 от ГПК, тъй като е налице неудобство по
смисъла на закона и т. 5.б на ППВС № 7/1973 г. Разпоредбата на чл. 292 от ГПК
(отм.), сега чл. 353 от ГПК, не може да се приложи въз основа на социален
критерий и селищна принадлежност на обектите на делбата. С оглед на изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че единствения способ за извършване на
делбата, в конкретния случай е този чрез изнасяне на допуснатите до делба
недвижими имоти на публична продан.
С
оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуването решение,
в частта относно способа за извършването на делбата е частично
незаконосъобразно. Същото следва да се отмени в частта, в която е възложен
имота в гр. София и вместо него се постанови ново, с което да се изнесе на
публична продан същия, при квоти, така както са определени с влязлото в сила
решение по допускане на делбата.
По
отношение на решението, в частта, в която са разгледани претенциите по сметките
на страните, съдът в настоящия си състав намира следното:
Релевираните
във въззивната жалба на съделителя Х.Д. доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение са свързани с твърдения че не са налице предпоставките за
присъждане на обезщетение, както и че съдът не е разгледал направеното
възражение за прихващане. Така релевираните доводи, съвът в настоящия си състав
намира за основателни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС „всеки съсобственик може да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им”. От така цитираната
разпоредба може да се направи само един обоснован извод, че границата за
упражняване на субективното право на собственост е субективното право на
другите съсобственици да си служат с вещта. В случаите, в които един или
няколко от съсобствениците започнат да използват лично цялата вещ за себе си,
като по този начин изключат за останалите съсобственици възможността да си
служат с общата вещ съобразно правата си върху нея, в полза на съсобствениците,
лишени от възможността да използват общата вещ, законът в чл. 31, ал. 2 ЗС е
предвидил субективното право да претендират обезщетение за ползата, от която са
лишени. Това обезщетение се дължи не за целия период на ползването, а за
периода след отправяне на писмена покана занапред. В тежест на ищеца- съсобственик, претендиращ обезщетението за ползата от която е лишен, е задължението
да установи при условията на пълно и пряко доказване, че от страна на
ответникът ползващ имота съсобственик са налице действия, който отричат или
препятстват възможността за достъп до имота и реално ползване на същия, както и
отправянето на покана, като това може да стане по различен начин. В процесния
случай ищците са обективирали изявлението си за получаване на обезщетение за
ползване на имота от ответника в отправена нотариална покана, връчена чрез
нотариус на 26.04.2010 г.
Безспорно
в тежест на ответникът е да установи, че не е пречил на другия съсобственик, но
това предполага доказване на отрицателен факт.
Прилагайки правилата на доказването, следва да се приеме, че в тежест на
ответника по този иск е да установи такива
положителни факти, които изключват съществуването на отрицателния факт (препятстването). За установяването на тази факти страните са
поискали и съдът е събрал гласни доказателства.
В
конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че не е налице втората
предпоставка, обуславяща правото на обезщетение за ползванеа именно
препятстването на ползването от страна на ответника. За да възприеме това
първоинстанционнния съд се е позовал на показанията дадени от свидетелите, на
ищеца. Тези показания обаче не са преценени, както с оглед другите събрани по
делото доказателства, така и не са съпоставени с показанията на другите
разпитани по делото свидетели. При извършването на такава преценка, настоящият
съдебен състав намира, че не следва да се кредитират техните показания, тъй
като същите не почиват на лично и непосредствено възприети факти. Недопускането
е възприето от свидетеля Бамболов от разговорите си с ищеца, а от свидетлката
Панова са от майката на ищците. С оглед на това и предвид липсата на каквито и
да е други доказателства, съдът в настоящия си състав намира, че не е налице
едната от предпоставките за възникване на задължението за заплащане на
обезщетение от лишаването на ищците от възможността да ползват съсобствената
вещ, поради което претенцията е неоснователна. Следва да се постанови решение,
с което да се отмени атакуваното в тази част и вместо него се постанови ново, с
което да се отхвърли предявеният иск.
По отношение на подадената частна жалба:
По отношение на така подадената частна жалба,
настоящиъ съдебен състав намира, че същата е процесуаялно допустима, а
разгледана по същество е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК страните заплащат
разноски съобразно стойността на дяловете им, като разноските включват
заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства,
за вписване на исковата молба и други съдопроизводствени действия по повод
ликвидиране на съсобствеността. В т.см. определение № 167/14.06.2016 г. по ч.
гр. д. № 1727/2016 г., Първо ГО на ВКС; определение № 335/1.07.2015 г. по ч.
гр. д. № 2020/2015 г., I ГО на ВКС; определение № 685/23.10.2015 г. по ч. гр.
д. № 4028/2015 г. на Четвърто ГО на ВКС. Правилата за присъждане разноски по
чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение
в делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки и
възлагане. С оглед изложеното, разпоредбата на чл. 78 ГПК, следва да намери
приложение само досежно направените от страните разноски във връзка с
претенциите по сметки. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът
в настоящия си състав намира, че атакуваното определение е незаконосъобразно,
предвид отхвърлянето на претенцията по сметките, поради което следва да се
отмени.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски
пред настоящата инстанция съдът намира, че такива се дължат на ответника в
производството, предвид отхвърлянето на претенцията по сметки, с оглед на което
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 1 010 лв., предвид
направеното възражение за прекомерност.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ определение № 31 525 от 30.04.2018
г., постановено по гр. дело № 12 229/15 г.
по описа. на Софийски районен съд, съдът е изменил решение № 328 129 от 01.02.2018 г.,
постановено по гр.д. № 12 229/15 г. по описа Софийски районен съд, като
неправилно
и незаконосъобразно и вместо него постановява:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х.Н.П., ЕГН: ********** и Р.Н.П., ЕГН: ********** за
изменение на решение № 328 129
от 01.02.2018 г., постановено по гр.д. № 12 229/15 г. по описа Софийски
районен съд, в частта за разноските, като неоснователна.
ОТМЕНЯ
решение № 328 129 от 01.02.2018 г., постановено по гр.д. № 12
229/15 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 61 състав, в частта, в
която съдът е възложил в изключителен дял на Х.Н.П. недвижим имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. *******, със застроена
площ 66,5кв.м., самостоятелен обект в страда в сграда с идентификатор
68134.107.56.1.6., съгласно КК на гр. София, при съседи: на същия етаж:
68134.107.56.1.7 и 68134.107.56.1.5, под обекта: 68134.107.56.1.2 и над обекта:
68134.107.56.1.9, при условие, че в 6-месечен срок от влизане в сила на
съдебното решение за възлагане заплати на Х.Й.Д. сумата 40 221лв., представляваща
парично уравнение на дела му в делбената маса, ведно със законната лихва,
считано от влизане в сила на решението за възлагане до окончателното изплащане
на сумата; на Р.Н.П. сумата 40 221лв., представляваща парично уравнение на дела
й в делбената маса, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на
решението за възлагане до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.
349, ал. 2 ГПК, както и в частта, в която съдът е осъдил Х.Й.Д. да заплати на Х.Н.П.
сумата 7 491,33лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. *******, със застроена
площ 66,5кв.м., самостоятелен обект в страда в сграда с идентификатор
68134.107.56.1.6., съгласно КК на гр. София, за периода 01.03.2012 г.-
01.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2017 г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС и сумата
731,01лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер 7 491,33лв.,
за периода 01.03.2014 г.- 01.03.2017 г., на основание чл. 86 ЗЗД; да заплати на
Р.Н.П. сумата 7 491,33 лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим
имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. *******, със
застроена площ 66,5кв.м., самостоятелен обект в страда в сграда с идентификатор
68134.107.56.1.6., съгласно КК на гр. София, за периода 01.03.2012 г.-
01.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2017 г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС и сумата 731,01 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер 7 491,33лв., за
периода 01.03.2014 г.- 01.03.2017 г., на основание чл. 86 ЗЗД, като неправилно
и незаконосъобразно и вместо него постановява:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. *******, със застроена площ 66,5кв.м., самостоятелен обект в страда в сграда с идентификатор 68134.107.56.1.6., съгласно КК на гр. София, при съседи: на същия етаж: 68134.107.56.1.7 и 68134.107.56.1.5, под обекта: 68134.107.56.1.2 и над обекта: 68134.107.56.1.9, при квоти: Х.Н.П. – 1/3 ид.ч., Р.Н.П. 1/3 ид.ч. и Х.Й.Д. – 1/3 ид.ч.
Потвърждава решение № 328 129 от 01.02.2018 г., постановено по гр.д. № 12 229/15 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 61 състав, в останалата обжалвана част, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
Х.Н.П., ЕГН: ********** и Р.Н.П., ЕГН: ********** да заплатят на Х.Й.Д. ***, с ЕГН ********** сумата от 1 010 (хиляда и десет)
лв., на основание чл.78 от ГПК, представляваща разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните, при условията на чл.280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
Председател: Членове:
1.
2.