Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Козлодуй, 11.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание на 11.04.2018г. /Единадесети април, две хиляди и осемнадесета година/, в състав:
Районен съдия: Г. Петрешкова
при секретаря Стела Д. като разгледа докладваното от съдията Г. Петрешкова гражданско дело № 70 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „М.Ф.М.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, със законен представител Веселин Юлиянов Балджиев – Изпълнителен директор, чрез пълномощник юрисконсулт Г.П., с която е предявил срещу Т.В.М., ЕГН **********,***, осъдителен иск – за сумата от 1126.22лева, обективно съединени искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД. Претендира и разноски в настоящото производство.
В съдебни заседания ищецът не изпраща представител.
Ответникът участва лично, в срока и по реда на чл.131 ГПК не е подал писмен отговор на исковата молба, не оспорва претенцията на ищеца и излага съображения, че няма възможност да изплаща кредита, тъй като е безработна, получава социални помощи и се грижи сама за детето си.
По делото са събрани писмени доказателства и
е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, които преценени от съда
поотделно и в тяхната съвкупност, установяват от фактическа страна следните
обстоятелства:
На 04.08.2017г. в Районен съд, Козлодуй е депозирано Заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 41 ГПК, въз основана което е образувано частно гражданско дело № 1011/2017г. по описа на Районен съд - Козлодуй за сумата в размер на 400 лева – главница, представляваща непогасено задължение по сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД Договор за малък паричен заем № CASH-10075765 от 14.02.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 04.08.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 531.00 лева – договорна лихва за периода от 22.02.2013 г. до 24.01.2014 г., сумата от 177,91 лева – лихва за забава за периода от 15.03.2013 г. до 01.08.2017 г., сумата от 25.00 лева, представляваща разноски в производството за държавна такса и сумата от 50.00лева – юрисконсултско възнаграждение, което вземане е прехвърлено на кредитора с договор за цесия от 14.10.2015г.
Ответникът Т.В.М., ЕГН **********, в съдебно заседание не оспорва факта, че на 14.02.2013г. в гр. Козлодуй е сключил Договор за потребителски заем с номер CASH-10075765, с „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и по силата на който е отпуснат паричен кредит в размер на 400.0 лв. Договорено е сключване на застраховка „Сигурност на плащанията" в размер на 16,00 лв. Договорен е годишен процент на разходите в размер на 692,02%, който е добавен към дължимата главница и е изготвен погасителен план с фиксирани седмични вноски, а именно 49 седмични вноски по 19,00 лева /деветнадесет лева/. Лихвеният процент се равнява на 212,79 %. Договорен е падежа на всяка вноска и крайния срок за издължаване на отпуснатия кредит, а общата стойност на плащанията по кредита е 931.0 лева /деветстотин тридесет и един лева/. Съгласно Общите условия на Договора за заем, група „Удостоверявания", заемателят удостоверява че е получил посочената в група „Параметри и условия" сума и преддоговорна информация, в съответствие със Закона за потребителския кредит и екземпляр от договора за заем.
Към датата на сключване на Договора за цесия, ответникът не е извършвал плащания към предходния кредитор, съответно предсрочната изискуемост е настъпила на 15.03.2013г. /В чл. 4, изр. второ от Договор за потребителски заем CASH-10075765 е регламентирано настъпването на предсрочната изискуемост на заема/.
Към датата на сключване на Договора за цесия, „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е продала на „М.Ф.М." АД, задължението на Т.В.М., ЕГН ********** по Договор за потребителски заем CASH- 10075765, съставляващо главница в размер на 400 лева, договорна лихва в размер на 531.00 лева за периода 22.02.2013г.-24.01.2014г., неустойка за забава от датата на настъпване на предсрочната изискуемост 15.03.2013г. до датата на сключване на договора за цесия 14.10.2015г., в размер на 104,73 лева. От своя страна цесионерът „М.Ф.М." АД начислява законна лихва от дата 15.10.2015г. до датата на изготвяне на настоящата искова молба в размер на 90,49 лева.
На 14.10.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като продавач и „М.Ф.М." АД, като купувач, е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). Предмет на договора са вземанията, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях и които вземания са индивидуализирани в Приложение № 1 - неразделна част от договора. Тъй като към момента на цедиране на договора ответникът Т.В.М., ЕГН ********** не е изпълнявал поетите задължения по Договор за потребителски заем с номер CASH- 10075765, неговото задължение е включено към изкупените от „М.Ф.М." АД вземания, видно от приложеното към исковата молба заверено копие на Приложение № 1.
По силата на сключения договор за цесия като нов кредитор, на длъжника се конституира частният правоприемник „М.Ф.М." АД.
С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза. В депозираното от вещото лице заключение прието от съда като обективно и обосновано се посочва, че ответникът на 14.02.2013г. е сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД договор за потребителски паричен заем с CASH- 10075765. По силата на този договор ответника е получил сумата от 400.00лева. На 14.10.2015г. кредитора на ответника „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлил вземането си спрямо ответника на ищеца. По кредита няма правени погашения нито към „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, нито към ищеца „М.Ф.М.” АД, нито преди цесията, нито след нея.
Въз основа на подадено заявление от „М.Ф.М.” АД, *** в РС – Козлодуй било образувано ч.гр.дело № 1011/2017г. по описа на съда. По същото съда се е произнесъл със Заповед за изпълнение № 675 от 08.08.2017г., като е разпоредил ответника да заплати на ищцовото дружество сумите, както следва: 400 лева – главница, представляваща непогасено задължение по сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД Договор за малък паричен заем № CASH-10075765 от 14.02.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 04.08.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 531.00 лева – договорна лихва за периода от 22.02.2013 г. до 24.01.2014 г., сумата от 177,91 лева – лихва за забава за периода от 15.03.2013 г. до 01.08.2017 г., сумата от 25.00 лева, представляваща разноски в производството за държавна такса и сумата от 50.00лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение на длъжника е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК на 03.10.2017г. Във връзка с дадените от съда указания и в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК е предявен и искът, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Ответникът Т.В.М., ЕГН **********, в законоустановения едномесечен срок не е подал писмен отговор на исковата молба, в съдебно заседание не оспорва факта на валидно сключен договор за паричен заем, нито условията на същия, както не оспорва факта, че реално е получил сумата по заема, но излага съображения, че няма възможност да изплаща кредита, тъй като е безработна, получава социални помощи и се грижи сама за детето си.
С оглед установената
фактическа обстановка и доводите на страните, и като съобрази закона, съдът
приема от правна страна следното:
Предмет на спора е предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК положителен установителен иск за съществуване и дължимост на вземания с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД признати в заповедното производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично задължение.
Претенцията на ищцовото дружество е допустима. Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Искът,предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки. Налице е и процесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна. При иск предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК легитимиран да предяви иска е заявител, чието вземане е признато в заповедното производство по реда на чл.410 и сл. ГПК и е индивидуализирано в издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а легитимиран ответник е лицето, против което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран в разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК.
Предявеният иск има за предмет установяване на вземане на ищеца по реда на чл.422 ГПК, при което според общото правило на чл.154, ал.1 ГПК в негова тежест /на ищеца/ е да установи основанието, от което произлиза то, а ответникът - че е платил или основанието, поради което счита, че не дължи процесната сума т.е възраженията си срещу вземането.
Уважаването на тази претенция предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: между страните през процесния период да е съществувало валидно правоотношение; ищецът, като страна по последното, да е изпълнил поетите задължения; ответникът да не е извършил дължимата насрещна престация; същият да е изпаднал в забава, за която да дължи на ищеца обезщетение; в полза на ищеца, при условията на чл.410 от ГПК, да е издадена заповед за изпълнение по отношение на исковите суми. В тази връзка по делото безспорно е установено, че е проведено заповедно производство, по което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение и в срок, по повод депозирано възражение, ищецът е предявил настоящия иск.
С оглед установяване на основателността на предявената в настоящото производство претенция ищецът се позовава на сключен между страните договор за предоставяне на кредит, твърдейки неизпълнение на задълженията на заемателя по същия. Доколкото ответника не оспорва този факт – на съществуващ договор за заем, и на факта, че не изпълнил част от задълженията си, съдът счита за ненужно да излага доводи в този смисъл.
По легитимацията
на ищеца като цесионер по договор за цесия от 14.10.2015г. установеното в чл.99,
ал.4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно
логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на
вземането да бъде извършено именно от стария кредитор /цедента/. Само това
уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна
на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията
му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75,
ал.1 от ЗЗД. Ето защо, правно релевантно
за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено
от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера
/новия кредитор/.
Съобразно разрешението дадено от ВКС по реда на чл.290 от ГПК в решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д.№ 12/09г. на ІІ т.о. и решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д.№ 1711/13г. на І т.о. уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3 пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, /във връзка с пар. 5, ал. 5 от Договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)/, цедентът и цесионерът, съвместно изпращат Уведомително писмо с изх. № 91-УП-Ц7-0773/23.10.2015 г., с оглед уведомяване на Т.В.М., ЕГН ********** за изкупуването на задължението и за встъпването на „М.Ф.М." АД в качеството на нов кредитор. Уведомителното писмо не е връчено на длъжника, с оглед на което е приложено към исковата молба.
Съобразно уговорката между страните в договора за цесия старият кредитор е упълномощил изрично новия с пълномощно даващо му права да изпраща писмени уведомления до длъжниците, поради което и съда приема, че с факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи и договора за цесия и пълномощното, длъжникът не е получил изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
С оглед действителността на договора за цесия и установеното от съда уведомяване на длъжника съобразно чл.99, ал.3 от ЗЗД, съда следва да разгледа и направените от ответника длъжник възражения и оспорвания на вземането по договора за заем.
Така относно сключен договор за паричен заем и относно изпълнение на задължението на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и усвояване на сумата от ответника също не е налице спор между страните по делото. При това положение, в тежест на ответника е да установи плащане на погасителните вноски или наличието на други правоунищожаващи, правоотлагащи или правопогасяващи възражения. Ответникът не твърди погасяване в срок на вноските по договора за заем и не оспорва претендирания като главница техен размер, нито твърди условията по погасяване на кредита да са променени по взаимно съгласие на страните и на това основание – евентуално да се приеме тяхната недължимост.
Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение съществува изпълняемото право, въз основа на което е издадена заповедта и което е било предмет на преценка в заповедното производство свързано с настъпилата предсрочна изискуемост.
Съгласно разпоредбата на чл.4, изр.3 от представения договор за кредит, кредитодателят има право да направи кредита предсрочно изискуем, за което ще уведоми кредитополучателя в случай, че последният не заплати две или повече погасителни вноски.
С оглед на така изложеното, съдът намира, предявеният установителен иск за доказан и основателен за предявената главница 400,00 по Договор за потребителски заем CASH- 10075765; 531,00 лева - договорна лихва, за периода 22.02.2013г.-24.01.2014г., 104,73 лева - неустойка за забава от датата на настъпване на предсрочната изискуемост 15.03.2013г. до датата на сключване на договора за цесия 14.10.2015г., 90,49 лева - законна лихва от дата 15.10.2015г. до датата на изготвяне на исковата молба - 05.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда 09.01.2018г. до окончателното изплащане на сумите.
С оглед изхода от спора и направеното искане в полза на дружеството ищец следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съобразно уважената част от иска, както и с оглед разрешението дадено в т.12 на тълкувателно решение № 4/13г. следва да бъдат присъдени и направените разноски в заповедното производство, съразмерно уважената част от исковете, а именно: сумата 75.00 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата 400.00лева, представляваща разноски пред първа инстанция, включваща държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.В.М., ЕГН **********,***, дължи на „М.Ф.М.” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, със законен представител Веселин Юлиянов Балджиев – Изпълнителен директор, вземане присъдено в заповедно производство със заповед по чл.410 ГПК от 08.08.2017г. по частно гражданско дело № 1011/2017г. по описа на Районен съд - Козлодуй – сумата от 400,00 по Договор за потребителски заем CASH- 10075765; 531,00 лева - договорна лихва, за периода 22.02.2013г.-24.01.2014г., 104,73 лева - неустойка за забава от датата на настъпване на предсрочната изискуемост 15.03.2013г. до датата на сключване на договора за цесия 14.10.2015г., 90,49 лева - законна лихва от дата 15.10.2015г. до датата на изготвяне на исковата молба - 05.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда - 09.01.2018г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Т.В.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „М.Ф.М.” АД, ***, ЕИК *********, разноски както следва: сумата 75.00 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата 400.00лева, представляваща разноски пред първа инстанция, включваща държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: