Р Е
Ш Е Н
И Е № 93
гр. Сливен, 17.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на десети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Алексиева възз.гр. д. № 172 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против
Решение № 184/13.02.2020 г. по гр.д.№ 6336/2019 г. на
Сливенски районен съд, с което на основание чл. 187, ал. 6,вр. с чл. 178 а. 1
т. 3 и чл. 179 ЗМВР е осъдена ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. ул. „П.“, № **** да заплати на С.С.Г. ЕГН **********,***,
както следва:
-
Сумата от 1824,29 лв. представляваща
неплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца 265 ч. извънреден
труд в периода от 01.10.2016 г. до 30.06.2019 г., получен след преизчисление на
положения нощен труд в дневен с коефициент
1,143, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 21.11.2019 г. до окончателното изплащане, както и мораторна
лихва за периода 01.02.2017 г. до
01.11.2019 г. в размер на 220,88 лв.
-
Сумата от 373,16 лв., представляваща
разноски по делото, както и сумата от 422,97 лв., представляваща държавна такса
и разноски за вещо лице.
Въззивната жалба е
подадена от ответника в първоинстанционното производство ГД „Пожарна безопасност
и защита на населението“ и с нея се обжалва посоченото първоинстанционно
решение в цялост.
В
жалбата си ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – София чрез пълномощника си ст. юриск.
С. твърди, че първоинстанционното решение е нищожно, недопустимо, неправилно и
незаконосъобразно. Аргументира, че неправилно съдът е приел, че за процесния
период е действал чл. 31 ал. 2 от наредба № 8121з-407 от.
11.08.2014 г., като той е запазил действието си след отмяната на новата наредба
от ВАС. Посочва, че съдът погрешно е приел субсидиарното действие на НСОРЗ, тъй
като уредбата на трудовите правоотношения е неприложима към служебните и излага
доводи в този смисъл. Изтъква се противоречие в мотивите на съда доколкото са
приложени и горецитираната наредба и НСОРЗ доколкото едните регламентират
увеличено заплащане на нощен, а другите норми на извънреден труд. Акцентира се
на различната продължителност на нощния труд по КТ от тази по ЗМВР. Оспорва се
изготвената в първата инстанция съдебно икономическа експертиза като това се
обосновава с разминаване в исковата претенция и задачата на експертизата и
неточно изпълнение на поставената задача, при което не са отчетени трите
отделни форми на нощен труд, което довело до присъждане на повече от дължимото.
Моли се, решението да се отмени, а в случай че не бъде отменено изцяло да се
вземе предвид приложението на чл. 9 г. от НРВПО от 2017 г. действала в периода
01.01.2018 -17-07.2018 г. Прави се искане аз разглеждане на делото в отсъствие
на въззивника, както и евентуално възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок от въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба,
с който ищецът по първоинстанционното производство, чрез пълномощника си, оспорва
въззивната жалба и изложените в нея съображения като неоснователни. Излага
подробни аргументи за приложимостта на НСОРЗ и законодателния израз на
специална закрила върху служителите работещи нощен труд по чл. 188, ал. 2 от ЗМВР и опасността за дискриминационно отношение при неприлагането ѝ.
Излагат се доводи за обоснованост на атакувания съдебен акт чрез щателен анализ
на разпоредбата на чл. 9 НСОРЗ и връзката му с чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. Цитира
практика. Посочват се аргументи относно неприложимостта на соченото от
въззивника определение за извънреден труд и свързаното с него тълкуване както и
съотнасянето му към сумарното изчисляване на работното време. Оборва се
аргумент на въззивника относно приложението на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, като е
извършен детайлен анализ на разпоредбата. Развиват се доводи относно правилното
преизчисление на положения нощен труд с коефициент 1,143 във връзка с отмяната
и действието на наредбите регламентиращи тази мтерия на министъра на МВР за
периода 2014 – 2018 г. Моли се решението
на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
С жалбата или отговора не са направени искания
за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.
В с.з., въззивникът ГД ПБЗН София, редовно призована не изпраща
представител по закон или пълномощие. Юрк. С. изпраща молба в която заявява, че желае да се спре
делото до произнасянето на ВКС с тълкувателно решение. Процесуалното искане
беше отхвърлено с протоколно определение от 10.06.2020 г. Заявява че поддържа
жалбата и моли атакуваното решение да се отмени. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В с.з. въззиваемата страна С.С.Г., редовно призован, не се явява, не
се представлява. В писмено становище, процесуалният му представител адв. П.,
моли за отхвърляне на жалбата като неоснователтелна и претендира разноски и
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд намира подадената въззивна жалба за допустима, отговаряща
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването,
чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
Съдът извърши въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба. Настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съди пред настоящия съд доказателства,
намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е
правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Въззивният съд, счита че доказателствата са правилно анализирани и
оценени и не следва да преповтаря техния анализ.
Няма
спор по фактите, а именно, че въззиваемият, през претендирания период за
заплащане на извънреден труд, е бил в служебно правоотношение с дирекцията,
работил е като старши пожарникар при РС ПБЗН Твърдица. Работил е на сменен
режим - 24 часови и 8 часови смени, при сумирано изчисляване на работното
време. За месеците юни 2016 г. до месец 09.2019 г. е установено, че е положил труд
общо 5906 часа, при индивидуална норма от 5536 часа.
Видно е, че въззиваемият е изработил с 370 ч. повече,
които се явяват извънреден труд. Като 265 часа от тях се получават при
увеличението на нощните часове с коефициент
0,143 по чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ и са некомпенсирани часове за периода.
При
така установеният извънреден труд от експертизата е видно, че дължимото, но
неизплатено възнаграждение възлиза на 1641,86 лв. По отношение на мораторната
лихва, същата е изчислена на 220, 88 лв. за периода от октомври 2016 г. до
септември 2019 г.
С въззивната жалба се оспорва
правилността на приетото от районния съд преизчисление на часове нощен
труд с прилагането на коефициент.
Съгласно
чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно и допълнителни такива.
В
чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително
такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от закона и за
нощен труд.
Съгласно
чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при
5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени,
то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на
труд и през нощта – между 22.00 и 06.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 е
предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Разпоредбата
на чл. 188 ал.2 от ЗМВР повелява, че държавните служители, които полагат
труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила
по Кодекса
на труда. Съдът счита, че в рамките на тази закрила се включват както
по-високото заплащане на труда, храните и напитките, така и приравняването на
часовете нощен към дневен труд чрез изчисляването му по коефициент 1,143(което
представлява часовете нощен труд умножени по 0,143 и резултата събран с
действително изработените часове нощен труд).
През
периода от 01.01.2016г. – 31.12.2018г. са действали Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776 от 29. 07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи,
съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични
– при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно
8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд
за отчетния период, се умножава по 0.143 и се събира с действително
изработените през нощта часове– чл.31, ал.2.Актът е отменен с приемането на
втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение №
8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и
обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била
първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.
В
Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779
/обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31,
ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила
служителите в МВР в по неблагоприятно положение от другите държавни служители –
по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието
на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която, при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35
часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 0.143, получен като частно при деление
на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187,
ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук
следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите
да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от
друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така
да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена
се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Това са две
различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения.
Следва да се има
предвид изричната
разпоредба на чл.188, ал.2 от ЗМВР, съгласно която държавните служители,
които полагат труд за времето между 22:00 и 6:00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда. Именно израз на
тази специална закрила е и отчитане тежестта на нощния труд при полагането му
като част от отработеното време при сменния режим на работа. Трудовото законодателство дава право на работещите да
получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от
друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така
да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е
надвишена се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде
компенсиран. Това са две различни
основания за
заплащането на допълнителни възнаграждения.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с
коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание – правилно е
приложена субсидиарно – Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
От
гореизложените разсъждения е видно защо съдът не споделя възраженията на
въззивника и тъй като изводите на въззивния и първоинстанционния съд съвпадат,
то решението следва да се потвърди .
Във връзка с акесорната претения за мораторна лихва, тъй
като тя следва уважаването на главния иск, то решението по отношение на същата
следв да се потвърди изцяло.
На основание чл. 78 ал.1 от
ГПК за въззивникът не въниква право на разноски, а такива възникват за
въззиваемия, който претендира и доказва да се платени такива за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. По отношение на направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение то съдът намира следното.
Адвокатското възнаграждение е близо до
минимума определен с НРМАВ, освен това се отнася за 2 иска, а именно един
главен за вземането за извънреден труд и един акцесорен за мораторна лихва по
чл. 86 от ЗЗД. Поради което поисканото и платено адвокатско възнаграждение не
може да се прецени като прекомерно.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Решение
№ 184/13.02.2020 г. по гр.д.№ 6336/2019 г. на
Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен, с адрес
гр. С., бул. „Г.С.“ № 5ДА ЗАПЛАТИ НА С.С.Г.
ЕГН **********,***, сумата от 300 лв. представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: