Р Е Ш Е
Н И Е № ……...
Град Свиленград, 23.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД, I
граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав
СЪДИЯ:
ЖИВКА ПЕТРОВА
при
съдебен секретар: Ангелина Добрева,
като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 724/ 2020 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба от Д.З.И.,
с която е предявено искане с правно основание чл.127а, ал.2, вр. ал.1 от СК -
за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата Д.Е.М. – ответник по
делото, малолетното дете на страните - Е.Д.Е., да пътува с майката в чужбина –
държави-членки на Европейския съюз, Обединеното Кралство Великобритания и Северна
Ирландия, Република Турция, Република Сърбия и държавите членки на Хагската
конвенция от 1980г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на
деца, с продължителност на всяко едно от пътуванията до 14 дни, до навършване
на пълнолетие от детето.
Ищецът твърди, че с ответника са родители на
малолетното дете Е.Д.Е., родено на ***г. Твърди, че родителите са разделени от
9 години, като оттогава и досега майката сама отглеждала детето. Твърди също,
че на майката е предоставено упражняването на родителските права по отношение
на детето, по силата на съдебно решение, постановено по гражданско дело №
5818/2016г. по описа на СРС, с което е утвърдено постигнато между родителите
споразумение по чл.127, ал.1 от СК. След раздялата на родителите, бащата не
проявявал никакъв интерес към детето, не се срещал и не контактувал с него, не
се грижил за детето си. През пролетта на 2019-та година, ответникът дал
разрешение за издаване на паспорт на детето, както и дал съгласие същото да
пътува в чужбина, придружавано от майката, като съгласието било дадено за срок
до 30.10.2019 година. След изтичане на този срок майката отново поискала бащата
да даде съгласие, но същият отказал. Според ищеца, уважаването на искането,
предмет на делото, ще бъде в интерес на детето, тъй като това щяло да му даде
възможност да види различни държави, да научи повече за света и за себе си, като по този начин това
щяло да му подпомогне за неговото физическо, умствено, нравствено и социално
развитие, а също и да разшири мирогледа си. Предвид горното, ищецът моли съда
да уважи искането и да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, чрез
назначения му особен представител, представя отговор, с който оспорва искането
като неоснователно, с аргумента, че към настоящия момент не в интерес на детето
да напуска територията на Република България, с оглед ангажираността му с учебни
занятия и с оглед пандемията от Ковид-19. С отговора се дава становище, че по
принцип е в интерес на детето то да има
възможност да пътува в други държави, но не и в настоящите условия. Прави се евентуално
искане – съдът да разреши детето да пътува по начина, описан в исковата молба, но за период не по-дълъг от
5 години от датата на влизане в сила на съдебното решение и след отмяна на
всички мерки, свързани с пандемията от Ковид-19.
Страните Д.З.И. и Д.Е.М. са
родители на малолетното дете Е.Д.Е., родено на ***г. видно от представеното
удостоверение за ражданe, издадено въз основа на Акт за раждане № 005/
02.02.2010г. на Столична община, район Ботунец.
Съгласно влязло в сила Решение № 19861/
30.11.2016г., постановено по гр. дело № 5818/ 2016г. по описа на Софийски
районен съд, упражняването на
родителските права по отношение на детето Е.Д.Е. се предоставя на майката Д.З.И., при определен
режим на лични отношения между детето и бащата.
От постъпилия по делото социален доклад,
изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Свиленград, е видно, че към
момента основни грижи за малолетната Е. се полагат от майката Д.И., която получава
помощ и подкрепа от своя съжител Е.Х.. Според доклада, майката задоволява
нуждите и потребностите на детето, дарява го с необходимото внимание, обич и
разбиране. Отразено е в доклада, че по данни на майката детето Е. не познава
своя биологичен баща, който я е изоставил, когато е била на 1-годишна възраст,
и прекъснал връзката с дъщеря си. Понастоящем детето е ученичка в IV клас в ПОУ „Иван Вазов“ – гр. Свиленград.
Живее с майка си, нейния съжител Е.Х. и неговите две деца Валентина и Дейвид,
както и с братчето си Давид /дете на майката и съжителя й Е.Х./, при много
добри хигиенно - битови условия. По данните от постъпилия социалния доклад може
да се заключи, че майката разкрива нужния родителски потенциал за осигуряване
на спокойна семейна среда на детето, което е привързано към нея. В проведения
със социалните работници разговор с детето, то е споделило, че желае да пътува
в чужбина, но не може, защото баща му не позволява. Видно от доклада,
социалните работници не са провели среща и разговор с бащата на детето, но този
пропуск не може да се определи за съществен в случая, с оглед установената
невъзможност бащата да бъде намерен и призован по делото.
Видно от представеното от ищеца доказателства,
на 30.04.2019г. бащата е подписал пълномощно, с което е дал съгласието си
детето Е. да пътува навсякъде в страната и извън границите на България в
чужбина, без ограничение на страна и срок, придружавано от майка си – ищецът Д.И.,
за срок до 31.10.2019г. Със същото пълномощно бащата е упълномощил майката да
се снабди с паспорт на детето. Безспорно е, а и това се установява от
приложеното писмено доказателство, че на детето е издаден паспорт, валиден до
02.05.2024г.
От събраните по делото гласни доказателства става
ясно, че след раздялата си родителите не контактуват помежду си, като бащата се
е дезинтересирал от детето Е.. Според свидетеля, от около 10 години бащата не е
търсил детето си и не е плащал издръжка за него. Свидетелят посочва също, че и
майката е споделила пред него, че бащата не е съгласен детето да пътува в
чужбина с нея. Детето също било споделило пред свидетеля, че иска да пътува в
чужбина, но не може, защота няма разрешение от баща си.
При
така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намери следното:
Никой от родителите не може да вземе
самостоятелно решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършването на
пътувания с детето зад граница. Детето има право на свободно придвижване (в
това число да пътува в чужбина), но докато не навърши пълнолетие, то не може да
упражнява това право нито само, нито със съдействието само на единия от
родителите. Ето защо съдът следва да реши тези въпроси, когато съгласие между
родителите липсва, съгласно разпоредбата на чл.127а, ал.2 от СК.
Според Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г.
на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК съдът може да разреши по реда на
чл.127а, ал.2 от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без
съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време
и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем. Т.е.,
доколкото в производството по чл.127а от СК, което
е такова по спорна съдебна администрация, съдът не е обвързан от формулираното
искане относно броя пътувания, периода от време и дестинацията на пътуванията,
е възможно да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от
първоначално заявения и до определени държави, част от поисканите с молбата,
или да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави.
Водещ критерии при вземане на решението за
заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на
детето. Преценката за този „най-добър интерес на детето“ е винаги конкретна, за
всяко конкретно дете, поради което и решението следва да е съобразено с тази
конкретна преценка.
В случая, въпреки липсата на конкретни
доказателства за интереса на детето то да пътува в чужбина - до посочените в
искането страни, съдът намира за безспорно, че то има интерес от това. Извършването
на такива пътувания естествено би разширило мирогледа на детето, което е
навършило 10-годишна възраст, т.е. то е във възраст, достатъчно зряла, за да
може адекватно да възприема и оценява различни култури, традиции, порядки.
Поради това, съдът счита, че следва да се даде възможност на малолетното дете
да пътува в посочените страни със своята майка, с цел почивка, екскурзии,
туризъм.
Исканото разрешение обаче следва да бъде ограничено,
съгласно разясненията, дадени с горепосоченото тълкувателно решение. В случая,
налице е определен режим на лични отношения между детето и бащата, и въпреки че
той фактически не се спазва, същият не следва да се нарушава с настоящия
съдебен акт, за да не се отнеме възможността да се прекъсне връзката с другия
родител. Същевременно, съдът счита, че пътуванията следва да бъдат ограничени
по продължителност, като предложения от ищеца период от 14 дни намира за
разумен, предвид възрастта на детето. Изложените от особения представител на
ответника аргументи против даване на исканото съдебно разрешение, свързани с
пандемичната обстановка от Ковид - 19, съдът намира за неоснователни.
Действително, налице е всеобщо ограничение на пътуванията в настоящата
пандемия, свързани с ограничаване на риска от разпространението на заразата от Ковид
– 19. Това обаче по никакъв начин не следва да рефлектира върху исканото
разрешение, доколкото пътуването не е абсолютно забранено, а е свързано с
определени ограничителни режими, които важат за всички, респ. за детето и майка
му. Отделно от това, видно от социалния доклад, майката е отговорен родител,
така че несъмнено не би поставила в риск здравето и живота на детето си с
неразумни и непремерени пътувания в чужбина.
При преценката на въпроса за какъв период следва
да бъде дадено разрешението за пътуване на детето, съдът счита, че заместващото
съгласие трябва да бъде дадено за период от три години, считано от датата на
влизане в сила на съдебното решение. Исканият от ответника период – до навършване
на пълнолетие е твърде дълъг, за да може да се направи адекватна преценка относно
интересите на детето.
С оглед горното, съдът намира, че в интерес на
детето ще е то да може да напуска територията на България и пътува до
посочените от ищеца страни ограничен брой пъти, всеки един с продължителност не
по-дълъг от 14 дни, за период от три години, считано от влизане в сила на
съдебното решение.
Относно
разноските:
Делото касае спорно двустранно производство, с
оглед на което и предвид разпоредбата на чл.81 от ГПК, съдът
дължи произнасяне и по исканията за разноски. Въпросът за отговорността за
разноски следва да бъде разрешен съобразно разпоредбите на чл.78, ал.1 и 3 от ГПК, установяващи предпоставките за присъждане на разноски в полза на ищеца и
на ответника. В случая, тъй като молбата се уважава изцяло, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски, които се
установиха в размер на 925 лв. /25 лв. – за ДТ, 400 лв. – за адвокатско
възнаграждение и 500 лв. – за особен представител на ответника/.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е Ш
И:
РАЗРЕШАВА, на
основание чл.127а, ал.2 от СК,
малолетното дете Е.Д.Е., с ЕГН: **********, да пътува до държавите-членки на
Европейския съюз, до Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, до
Република Турция, до Република Сърбия и до държавите членки на Хагската
конвенция от 1980г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане
на деца, без съгласието на бащата Д.Е.М., с ЕГН: **********, само със
съгласието на майката Д.З.И., с ЕГН: **********, и придружавано от последната,
за срок от три години от влизане в сила на настоящото решение, като всяко едно
от пътуванията е с продължителност не повече от 14 дни, с изключение на периодите от време, в които малолетното дете трябва
да е при баща си, съгласно режима на лични отношения, в изпълнение на
споразумението, утвърдено с Решение № 19861/ 30.11.2016г. по гр. дело № 5818/
2016г. по описа на Софийски районен съд, както и в които малолетното дете
трябва да е на училище.
ОСЪЖДА Д.Е.М., с ЕГН: **********, да заплати на Д.З.И.,
с ЕГН: **********, сумата 925 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд -
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: