Р Е Ш Е Н И Е
№ 349
гр. Враца, 18.10.2023
г.
в
името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, IV състав, в открито заседание на 21
септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ:
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ
адм. дело № 444 по описа на АдмС – Враца
за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. чл.
215, ал. 1,
във вр. чл.
214, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на Р.Б.П. ***, подадена чрез адв. М. ***, против отказ за издаване
на виза за проектиране, обективиран в писмо изх. № 94000-7765(1)/12.07.2023г.
на Главен архитект на Община Враца. Жалбоподателят твърди, че с оспореното
писмо главния архитект на Община Враца е отказал да издаде виза за проектиране по
чл.140, ал.1 ЗУТ за обект: Жилищна сграда, с височина до 10м. в УПИ VII-164,
кв.301 по плана на ж.к.“Толбухин-юг“ гр.Враца по действащия регулационен план
на гр.Враца, одобрен с решение № 959/19.04.2011г. на Общински съвет-Враца,
представляващ поземлен имот с идентификатор № 12259.1024.164 по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-43/16.09.2005г. на изп.директор на АК, който имот е с
административен адрес: гр.Враца, ул.“Рашов дол“ №4. Счита отказа за
незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния закон. Намира
извода на главния архитект за несъответствие между предвиденото застрояване с
действащия застроителен план за имота и възможността
същото да се реализира съобразно разположението на имотните граници по
действащия регулационен план за необосновано, тъй като не ставало ясно в какво
се състои констатираното несъответствие и невъзможността застрояването в имота
да бъде реализирано. Като основание за отказа за издаване на виза е посочено,
че имотът не отговаря на изискванията за площ и лице, предвидени в ЗУТ, като
административния орган е приел, че са налице и неуредени сметки по регулация
предвид различията в площта на парцела по документа за собственост и скицата от
АК, които изводи жалбоподателката оспорва. Развиват се доводи, че обжалвания
отказ не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.2, 4, 5 и 7 АПК и освен
това дори и оскъдните констатации на административния орган не отговарят на обективната
истина. Поддържа се становище, че неправилно като условие за издаване на
исканата виза е поставено от административния орган изработване на Подробен
устройствен план – План за регулация и застрояване, тъй като в случая не се
касае за урегулиране на поземлен имот, а за прилагане на действащ ПУП. Счита искането
за издаване на виза за проектиране за допустимо, съгласно разпоредбите на чл.
140,
вр. чл.
134, ал. 6 от ЗУТ
и се иска отмяна на постановения отказ, като незаконосъобразен с присъждане на
направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа, чрез
процесуалния представител адв.М., която моли за уважаването й.
Ответникът
- Главен архитект на Община Враца, в писмен отговор по жалбата изразява
становище за недопустимост на подадената жалба с доводи, че оспореното писмо не
представлява индивидуален административен акт, а има само уведомителен
характер. С него не е обективиран отказ за извършване на заявената
административна услуга и не е краен акт в това административно производство.
Отправя искане за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на
образуваното по нея производство. Прави и възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на представителя на жалбоподателката.
В
с.з. ответникът лично и чрез процесуалния си представител юр.к. С. развива
доводи по същество на спора, за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли
за отхвърлянето й. Претендира присъждане в полза на Община Враца на направените
по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Враца, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката
е низходящ законен наследник на Н.Н.Б. с ЕГН **********, поч. на 03.06.2005г. и
има качеството нейна дъщеря, видно от представеното удостоверение за наследници
изх.№ 3800/21.03.2023г. на Община Враца.
С
разделителен протокол от 05.06.1937г. по нот.разделително дело № 437/1939г. на
Врачански околийски съд Н.Н.П. се легитимира като собственик на „половината
част от дворно място/парцела с малка къщичка в тая част…, 220 кв.м., от цяла такава парцела от 440
кв.м., находяща се в гр.Враца, ул.„С.“ при съседи: Х.Ц.Б., М.Ч. и от две страни
улици Д.Н. П.М.“.
Видно
от скица № 15-323193-24.03.2023г. на СГКК гр.Враца на поземлен имот с
идентификатор 12259.1024.164 с адрес на имота гр.Враца, ул.Рашов дол“ №4, с
площ 203 кв.м., начин на трайно ползване:Ниско застрояване/до 10м/, същият е
отразен като собствен на Н.Н.П. М. на основание „други от 05.06.1937г., издаден
от Врачански районен съд“. Според отбелязването върху скицата, в имота попада и
сграда с идентификатор 12259.1024.164.1 със застроена площ 44 кв.м., брой етажи
1, предназначение:Жилищна сграда еднофамилна.
Подадено е Заявление по образец вх.№
94-0-7765/12.06.2023г. от жалбоподателката Р.П. за издаване на виза за
проектиране, с искане Главния архитект на Община Враца да издаде такава на
основание чл.140 ЗУТ за проучване и проектиране на жилищна сграда – висока до
10 м. в УПИ № VII-164,
кв.301 по плана на ж.к.“Толбухин-юг“ гр.Враца, намиращ се на ул.“Рашов дол“ №
4. Към заявлението са приложени документ за собственост – коментирания
разделителен протокол от 05.06.1937г., скица от СГКК гр.Враца и скица-предложение
за разположение на строежа, видно от която предвидената сграда е със съответно
отстояние от дъното и страничните регулационни граници на урегулирания поземлен
имот.
Оспорения в настоящото производство отказ за издаване на виза за
проектиране за строеж е обективиран в оспореното писмо изх. № 94000-7765(1)/12.07.2023г.
Главен архитект на Община Враца, с което произнасяйки се по подаденото
заявление за издаване на виза за проектиране е посочил, че съгласно действащия
застроителен план на ж.к.“Толбухин-юг“ гр.Враца, одобрен със заповед №
1787/16.07.1990г. и до колкото не е установено друго, УПИ VII-164,
кв.311 по Регулационния план на гр.Враца, одобрен с Решение № 959/19.04.2011г.
на Общински съвет -Враца с площ 203 кв.м., представляващ част от УПИ III-1470,
кв.311 /по стар план/, идентичен с имот с идентификатор 12259.1024.164 по КККР
на гр.Враца, попада в урбанизирана територия, устройствена зона „Жилищна зона с
преобладаващо застрояване с малка височина/до 10м/“ /Жм/, като за същия е
предвидено реализиране на двуетажна жилищна сграда с гаражи, при условията на
свързано застрояване със съседна сграда, разположена в УПИ VI-163,
кв.311 по плана на ж.к.“Толбухин-юг“, гр.Враца. В писмото се сочи, че след
извършена служебна проверка е установено несъответствие между предвиденото застрояване
с действащия застроителен план за имота и възможността същото да бъде
реализирано съобразно разположението на имотните граници по действащия
регулационен план. Сградата разположена в имота може да бъде предмет на
строителни интервенции. Отбелязва се, че имота не отговаря на предвидените със
ЗУТ размери за урегулирани поземлени имоти, за градове – най-малко 14 м. лице и
300 кв.м. повърхност. Констатирано е, че в представения документ за собственост
заявителят е собственик на 220 кв.м., а съгласно приложената скица от СГКК
имота, предмет на заявлението е с площ 203 кв.м. Прави се извод за наличие на
неуредени сметки по регулация и предвид намерението на заявителя за
застрояване, съобразно подаденото заявление, предполага изработването на
Подробен устройствен план-план за регулация и застрояване. В писмото липсват
указания относно възможността същото да бъде обжалвано, срока и органа, пред
който може да стане това.
Писмото
отказ № 94000-7765/1/ е получено лично от заявителя Р.П. на 21.07.2023г., видно
от извършеното саморъчно изписване на това обстоятелство и положения неин
подпис.
Жалбата
е подадена на 24.07.2023 г. с вх.№ 900-07765/2/ чрез кмета на Община Враца до Административен
съд – Враца.
В
с.з. ответникът по жалбата представя допълнителни писмени доказателства –
заповед № 1787/16.07.1990г. на Общински съвет –Враца, с която е одобрен
Застроителния, регулационен и кадастрален план на ж.к.“Толбухин-юг“, Враца с
графична част към него, както и Решение № 959, по Протокол № 72/19.04.2011г. на
Общински съвет-Враца, с което на основание чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1,
т.11 от ЗМСМА и чл.22, ал.4, чл.110, ал.1 , чл.129 от ЗУТ е одобрен план за
регулация на гр.Враца в цифров и графичен вид, включващ множество местности и
квартали, сред които и ж.к.“Толбухин-юг“, гр.Враца, заедно с извадка от
графична част към него.
При
така описаната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалба
е допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу
подлежащ на оспорване административен акт и в предвидения от закона срок.
Съдът
не споделя възражението на ответника в писмения отговор, че оспореното писмо не
представлява индивидуален административен акт, а е част от процедурата по
издаване на исканата виза и има само уведомителен характер. В тази връзка
настоящият съдебен състав намира, че доколкото писмо изх. № 94000-7765(1)/12.07.2023г.
на Главен архитект на Община Враца обективира властническо волеизявление на
административен орган, с което във връзка с подадено от Р.Б.П. Заявление вх.№
94-0-7765/12.06.2023г. изрично се сочи недопустимост за издаването на виза за
проектиране за искания от заявителя строеж, то безспорно направеното от органа
изявление в едномесечния срок по чл.140, ал.7 от ЗУТ представлява отказ да бъде
издаден акт по смисъла на чл.
214 от ЗУТ
и засяга правата и интересите на заявителя.
Ето
защо настоящият съдебен състав намира, че същото подлежи на обжалване и съдебен
контрол за законосъобразност по реда на АПК, съгласно чл.
215,
във вр. с чл.
219 от ЗУТ,
тъй като съдържа волеизявление, представляващо изричен отказ за издаване на ИАА
по смисъла на чл.
214, т.2 вр. с т.1 от ЗУТ.
В
оспореното писмо не е посочен срок за оспорване и органа пред който може да
стане това, предвид което при приложение разпоредбата на чл.
140, ал. 1 от АПК,
жалбата срещу същото следва да се счита за подадена в срок, макар и от друга
страна жалбоподателката да е спазила 14 дневния срок за оспорването му по
смисъла на чл.215, ал.4 от ЗУТ /писмото е връчено на 21.07.2023г., а жалбата е
подадена на 24.07.2023г./.
Разгледана
по същество процесната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Оспореният
отказ за издаване на виза за проектиране е постановен от материално и
териториално компетентен административен орган – Главният архитект на Община Враца
с оглед разпоредбата на чл.
140, ал. 7 от ЗУТ,
но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и при нарушения във формата на административния акт.
В
оспорения отказ да се издаде виза за проектиране за строеж: жилищна сграда с
височина до 10 м. в УПИ № VII-164,
кв.301 по плана на ж.к.“Толбухин-юг“ гр.Враца, намиращ се на ул.“Рашов дол“ № 4,
се сочи недопустимост за издаване на такава виза, поради служебно установено
несъответствие между предвиденото застрояване с действащия застроителен план за
имота и възможността същото да бъде реализирано съобразно разположението на
имотните граници по действащия регулационен план. Освен това като предпоставка
за издаване на исканата виза е поставено от административния орган изработване
на Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване
Съгласно
разпоредбата на чл.
134, ал. 6 от ЗУТ,
когато при прилагане на действащите подробни устройствени планове се променя
само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в това число при
пристрояване или надстрояване на съществуващите сгради, без да се променят
начина и характера на застрояването, не е необходимо да се изменят тези
планове, като конкретното застрояване се определя с виза по чл.
140 от ЗУТ.
Нормата
на чл.
140, ал. 1 от ЗУТ
постановява, че възложителят или упълномощено от него лице може да подаде
заявление за издаване на виза за проектиране.
Визата
за проектиране, съгласно чл.
140, ал. 2 от ЗУТ,
представлява копие (извадка) от действащия ПУП с обхват поземления имот и
съседните поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в
съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини,
плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива,
както и допустимите отклонения по чл. 36.
Видно
от подаденото от жалбоподателката Заявление, в качеството й на законен
наследник на собственика на урегулирания поземлен имот е направила искане до
Главния архитект на Община Враца на основание чл.140 ЗУТ за издаване на скица с
виза за проектиране на строеж: жилищна сграда с височина до 10 м. в УПИ № VII-164,
кв.301 по плана на ж.к.“Толбухин-юг“ гр.Враца, намиращ се на ул.“Рашов дол“ №
4.
Така
отправеното искане за издаване на виза съдът намира, като такова по чл.
140,
вр. с чл.
134, ал. 6 от ЗУТ.
Отправено е от възложителя на проекта по смисъла на чл.161 от ЗУТ до
компетентния за това орган, по силата на чл.
140, ал. 1
и ал.
7 от ЗУТ.
Последното предопределя допустимост на производството по издаване на акт от
вида на заявения, като предприето от легитимирано за това лице пред
компетентния орган.
Материално
правните предпоставки за издаване на акт от вида на заявения са изрично
определени от нормата на чл.
134, ал. 6 от ЗУТ,
съгласно която разпоредба, когато при прилагане на действащи подробни
устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на
предвидените сгради, в това число при пристрояване и надстрояване на
съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и
правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се
изменят тези планове, като в тези случаи конкретното застрояване се определя с
виза по чл.
140 от ЗУТ.
В
този смисъл за издаването на виза за проектиране на основание чл.
134, ал. 6 вр.
с чл.
140, ал. 2 от ЗУТ,
е необходимо кумулативното да са изпълнени следните предпоставки: 1. Да са
налице нанесени линии на застрояване в действащия за процесния имот ПУП, 2. Със
заявеното като инвестиционно намерение строителство да се променят единствено
разположението и конфигурацията на предвидените по ПУП – ПЗ сгради, в това
число пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради; 3. Заявеният за
изграждане строеж да не води до промяна на начина и характера на застрояване и
4. Със застрояването да не се променят правилата и нормативите за съответната
устройствена зона.
Тези
са обстоятелства, които е следвало да бъдат изследвани от органа и съобразени
при неговото произнасяне, което в конкретния случай не е сторено. Последица от
това е, че оспорения отказ е издаден при липса на изложени фактически
обстоятелства, релевантни към дължимото произнасяне по подаденото от
жалбоподателката заявление.
Не
се установява от приложените по делото доказателства да са направени и обективирани
по надлежния ред фактически установявания за относимите факти и обстоятелства,
за произнасянето на Главния архитект по заявеното искане за издаване на скица с
виза за проектиране. Като не е сторил това, органът в нарушение на
процесуалните правила, не е изяснил релевантните за случая обстоятелства.
Предвид
допуснатото нарушение на разпоредбата на чл.
35 от АПК,
административния орган е издал процесния акт при липса на мотиви. Нормата на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК,
задължава административния орган да изложи фактически и правни основания въз
основа на които се издава акта. В оспорения акт, липсва изложение на фактически
установявания, релевантни към приложимото производство по реда на чл.
140,
вр. чл.
134, ал. 6 от ЗУТ,
съответни на коментираните по-горе кумулативни предпоставки.
Единствените
фактически твърдения, изложени в оспорения акт са тези, че е установено
несъответствие между предвиденото застрояване с действащия застроителен план и
възможността същото да се реализира съобразно разположението на имотните
граници по действащия регулационен план. Коментират се изискванията за лице и
повърхност на процесния УПИ, които според Главния архитект не отговарят на
нормите на ЗУТ, без да се съобрази обстоятелството, че имота е урегулиран по
действащия Регулационен план на гр.Враца, одобрен с решение № 959/19.04.2011г.
на ОБщ.С-Враца и изискванията за минимални размери на поземлени имоти,
регламентирани в нормата на чл.19, ал.1 от ЗУТ касаят процедурата по
изработване и одобряване на подробни устройствени планове, в частност План за
регулация и техните изменения, но не и процедурата по издаване на виза за
проектиране. Затова и законодателят изрично е уредил случаите, в които не е
необходимо да се изменят подробните устройствени планове, предвиждайки
облекчена процедура за определяне на застрояването – с виза по чл.140 от ЗУТ.
Следвало е административния орган да се съобрази и със забраната по чл.15, ал.1
от ЗУТ, съгласно която урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо
урегулиране, освен в предвидените в този закон случай, както и разпоредбата на
ал.2, според която с последващ ПУП могат да се урегулират само улици и
квартали, без да се променят границите между поземлените имоти. В тази връзка
пределно ясна е и разпоредбата на чл.15, ал.3 ЗУТ, която предвижда, че
границите на урегулираните поземлени имоти могат да се променят с план за
регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и
предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени
подписи.
С
оглед този законов режим е несъстоятелно и в противоречие със закона
твърдението на Главния архитект в оспореното писмо, че несъответствието на
изискванията за лице и повърхност на процесния УПИ с нормите на ЗУТ е пречка за
издаване на исканата виза, тъй като е очевидно, че изпълнението на такова
условие зависи от волята на трети лица да прехвърлят част от собствените си
имоти в полза на заявителя, а и от друга страна ЗУТ не предвижда хипотеза на
придобивен способ – принудително отчуждаване на собственост в полза на частно
правни субекти.
Административният
орган не е изложил никакви мотиви в насока исканата от заявителя промяна на
конфигурацията и разположението на предвиденото с ПУП-ПЗ застрояване в имота,
като частично се запази предвиденото свързано застрояване и се съобразят
нормативите за отстояние към дъното и страничните регулационни граници на
урегулирания поземлен имот.
Както
се посочи нормата на чл.134, ал.6 ЗУТ е приложима само когато при прилагането
на действащия подробен устройствен план се променят само разположението и
конфигурацията на предвидените сгради, без да се променя характера и начина на
застрояване и правилата и нормативите на съответната устройствена зона. Начинът
на застрояване в съседни урегулирани поземлени имот е уреден в чл.21, ал.1 от ЗУТ – то е свързано или свободно, а характерът на застрояването се определя от
височината на сградите на основаното застрояване съгласно чл.23, ал.1 от ЗУТ и
бива: ниско застрояване, с височина до 10 м.; средно застрояване – с височина
до 15м. и високо застрояване – с височина над 15 м.
Отговор
и мотиви в оспореното писмо за наличието или отсъствието на тези предпоставки –
допустимост на исканата промяна само на разположението и конфигурацията на
предвидените с действащия ПУП сгради, без да се променя характера и начина на
застрояване, липсва.
Няма
мотиви и за съответствието на искането на възложителя с изискванията на Наредба
№ 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони.
Вместо
това, изхождайки от фактическата площ /203 кв.м./ и граници на процесния имот с
идентификатор 12259.1024.164 по КККР на гр.Враца, несъответстващи на законовите
минимални размери по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗУТ, се прави от администратвния
орган заключение за неуредени сметки по регулация, отново без никакви мотиви
въз основа на какви факти е установено. Същото е в противоречие с безспорните
по делото факти, че ПУП-План за регулация, одобрен с Решение № 959/19.04.2011г.
на Общ.С-Враца е влязъл в сила, като площта и границите на процесния имот са
идентични с площта и границите му с ПУП-ПЗР, одобрен със Заповед №
1787/16.07.1990г., както и с площта и границите на поземлен имот с
идентификатор 12259.1024.164 по КККР на гр.Враца, от които може да се направи
единствено възможния извод, че не са налице неуредени сметки по регулация. Следствие
от това е, че не са налице и придаваеми части към имота на възложителката,
който според твърденията й се владее по кадастрални и регулационни граници,
които съвпадат напълно. Затова и неоснователно е поставеното от Гл.архитект
условие за изготвянето на Подробен устройствен план-План за регулация и
застрояване, с цел упълномеряване на имота, за да бъде реализирано застрояване
в имота на възложителя.
Условие
за законосъобразност на всеки административен акт е същият да съдържа
релевантни към съответното производство мотиви довели до постановяването му.
Тези мотиви следва да обхващат установената от органа фактическа обстановка, с
оглед релевантните към издаване на процесния акт предпоставки. Единствено при
изложени мотиви в посочената насока, лицето заявител би могло да упражни в
пълен обем правото си на защита, а съда да извърши контрол за законосъобразност
на акта по същество. В процесния случай последното е невъзможно доколкото
липсват конкретни фактически твърдения, относими към предпоставките по чл.
134, ал. 6 вр.
с чл.
140, ал. 2 от ЗУТ
за издаване на акт от вида на процесния. Последващи установявания в тази
посока, посредством ангажиране на други доказателства, в хода на развилото се
съдебно производство са неотносими и не могат да служат за преценка
материалната законосъобразност на оспорения акт, предвид наличието на допуснато
от органа нарушение във формата на акта, а именно издаването му при липса на
мотиви. Изискването за мотивиране на административния акт от неговия издател е
абсолютно, а липсата на мотиви сочи несъмнено на незаконосъобразност на акта, и
представлява самостоятелно основание за неговата отмяна по чл.
146, т. 3 от АПК.
Ето
защо съдът намира оспорения акт за издаден в нарушение на установената форма и
при съществено нарушение на административно-производствените правила, които
обстоятелства са предпоставка за отмяна на оспорения отказ за издаване на виза
за проектиране и връщане на преписката по заявлението за ново произнасяне, при
което главният архитект на Община Враца да изследва предпоставките по чл.
140, ал. 2 във
връзка с чл.
134, ал. 6 от ЗУТ
и се произнесе мотивирано по искането на жалбоподателката в предвидения в чл.
140, ал. 7 от ЗУТ
срок.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК,
искането на жалбоподателката за присъждане на направените от нея разноски е
основателно и следва да бъде уважено по представения списък на разноските по
чл.80 ГПК, като Община Враца бъде осъдена да й заплати сумата от общо 1260
лева, представляваща 10 лв. - внесена държавна такса и 1250 лева - договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното от ответника възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото, както и с оглед
разпоредбата на чл.
8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, в
действащата й към момента на настоящото произнасяне редакция за процесуално
представителство по административни дела без определен материален интерес,
договореното възнаграждение е в минималния предвиден в същата размер.
Водим
от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Отказ на Главния архитект на Община Враца за издаване на виза за проектиране,
обективиран в писмо изх. № 9400-0-7765(1)/12.07.2023г.
на Главен архитект на Община Враца.
ВРЪЩА
преписката на Главния архитект на Община Враца за ново произнасяне по
подаденото от Р.Б.П. ***, Заявление за издаване на виза за проектиране вх.№
94-0-7765/12.06.2023г., в едномесечен срок, при съобразяване с мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА
Община Враца да заплати на Р.Б.П. с ЕГН ********** *** направените по делото в
размер на 1260.00 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМ.СЪДИЯ: