№ 83
гр. Стара Загора, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20215500501846 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивната жалба от „М.М.-И.“ ЕАД,
клон Р. "Т.-с.", село К., представлявано от Управителя Ж.Б.Ж. против
решение № 46 от 22.10.2021 г., постановено по гр.дело № 496/2021г. по описа
на Районен съд - Раднево.
Във въззивната жалба са наведени твърдения, че обжалваното решение
е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните
правила. Въззивното дружеството счита, че първоинстанционният съд е приел
за единствено меродавно и компетентно, изложеното от свидетелите на
въззиваемия аргументи, без да вземе предвид, че това са пряко свързани и
отговорни лица за причинената авария. Приел е за вярно изложената тяхна
версия за настъпилата авария без да разгледа, анализира и вземе предвид
констатациите на две независими комисии, от по девет човека всяка една от
тях - специалисти в сферата и независими лица. Сочи, че насипообразователя
е огромна машина, струваща милиони на дружеството работодател, при
работата на която, ако не се спази минимално изискване може да доведе до
сериозна опасност за живота и здравето на работещите. Именно в качеството
си на „Началник смяна добивна промишленост - РТНК“ в участък „РТНК-2“
на р. Т.- с., въззиваемият И.Б. отговаря за цялостния работен процес в
1
неговата смяна, отговаря и за подчинените си. Излага подробни съображения
в тази насока.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени
постановеното решение на Районен съд гр.Раднево и да потвърди Заповед №
ЧР-02-107/03.06.2021г., издадена от Управителя на Р. „Т.- с.“, с.К., клон на
„М.М.-и.“ ЕАД за налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение“ на И.Б.Б..
Доказателствени искания не са направени.
В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК, другата страна И.Б.Б., чрез адв. В.Ц.
от АК - Стара Загора, взема становище, че депозираната въззивна жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Излага
подробни съображения по оплакванията в жалбата.
Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение.
Претендира присъждане на направените разноски пред въззивната
инстанция.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във
връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира депозираната въззивна жалба за
допустима и редовна, поради което същата следва да бъде разгледана по
съществото си относно нейната материална основателност.
Въззивникът Р. "Т.-с.", клон на „М.М.-и.“ ЕАД, с.К., общ.Р., редовно и
своевременно призовани, не изпращат надлежно упълномощен представител
по делото.
Въззиваемият И.Б.Б., чрез пълномощника си адв. В.Ц. от АК – Стара
Загора, взема становище, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно и поради това следва да бъде изцяло потвърдено,
ведно с всички законни последици от това и съответно уважаването на всички
от въззивника предявени искове. Моли за присъждане на направените по
делото разноски, включително и адвокатски хонорар.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1, във вр. с чл. 358,
ал. 1 от КТ за отмяна на дисциплинарното наказание “предупреждение за
уволнение”.
Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се
явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:
В първоинстанционното производство правилно е установена следната
фактическа обстановка: Въззиваемият И.Б.Б. е в трудово правоотношение с
клона на ответното дружество-въззивник Р. "Т.-с.", клон на „М.М.-и.“ ЕАД –
2
гр. Р. и е заемал длъжността „Началник смяна добивна промишленост –
РТНК“ в участък „ РТНК-2 “, по сключения между страните безсрочен трудов
договор за изпълнението на същата длъжност. По делото не се спори и са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
ищецът И.Б.Б. работи на длъжността “Началник смяна добивна
промишленост-РТНК“ по трудов договор, като на датата 04.06.2021 год. на
ищеца била връчена и заповед с № ЧР-02-107/03.06.2021 г., с която му било
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за
неизпълнението на възложената работа, неспазване на технически и
технологически правила, неспазване на правила за здравословни и безопасни
условия на труд, неизпълнение на законови нареждания на работодателя,
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, правилника за вътрешния трудов ред или определени при
възникване на трудовото правоотношение.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК първостепенният съд
обосновано е разпределил доказателствената тежест, като е указал на
ответника, че при така отделените като безспорни обстоятелства ответникът
следва да установи законосъобразността на наложеното дисциплинарно
наказание – спазването на материалните и процесуалните правила за
ангажирането на дисциплинарната отговорност на ищеца, както и наличието
на вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина.
Отделено е като безспорно обстоятелството, че заповедта е връчена на
ищеца на датата 04.06.2021 г. С връчването на заповедта на ищеца е наложено
и дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” с оспорената
заповед под № ЧР-02-107/03.06.2021 г. Няма спор между страните, че е спазен
двумесечният срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ за подаване на исковата молба, а
това е видно и от входящия номер на исковата молба.
От приетата пред първоинстанционния съд, като доказателство по
делото заповед под № ЧР-02-107/03.06.2021 г. /л.6-10/ е видно, че същата е
подписана от управителя на Р. Т.- с., представляващ клона на „М.М.-и.“ ЕАД
и явяващ се представляващ работодателя на ищеца съгласно §1, т. 1 от ДР на
КТ. Поради това заповедта е издадена от носителя на работодателската
компетентност за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ.
В процесната заповед с № ЧР-02-107/03.06.2021 г. е посочено, че
дисциплинарното наказание на въззиваемия И.Б. е наложено за нарушения на
трудовата дисциплина, изразяващи се в следното: на процесната дата
05.03.2021 г. около 16:30 часа в участък РТНК-2 на Р. "Т.-с." е станала авария
при маневра от насипообразувател As6300 № 282, изразяваща се в усукването
на конструкцията на междинна част, която не била разкачена от главна част,
но е усукана при колоната на окачване, скъсани и деформирани диагонали,
3
деформации по бункера, смачкани и изкъртени пътеки на приемна лента и
деформации по бункера, като и на двете ленти има поражения по кабелните
трасета. На ищеца била поставена в началото на работната смяна задача по
вярно технологично изместване на ЗС 2314, като за целта е трябвало да се
направи маневра на As6300 № 282 и същият да се придвижи до оформената
технологична площадка.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението,
кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага. Посочено е в заповедта, че ищецът е допуснал нарушения на
трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ „Неизпълнение на
възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила“;
чл. 187, ал. 1, т. 5 КТ „Неспазване на правилата за здравословни и безопасни
условия на труда“; чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ „Неизпълнение на законните
нареждания на работодателя“; чл. 187, ал. 1, т. 10, предл. 1, 2 и 4 КТ
„Неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, правилника за вътрешния трудов ред, или определени при
възникване на трудовото правоотношение“ във вр. чл. 125 КТ във вр. чл. 126,
т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 10 КТ. Действията на ищеца били в грубо нарушение на
чл. 17 от Инструкцията по безопасност на труда при експлоатация, текущо
поддържане и ремонта на багерите, претоварачите и насипообразувателите“,
Раздел 4 от Правилника за вътрешния трудов ред и основни функции и
задължения по длъжностна характеристика.
По този начин в заповедта за дисциплинарно наказание може да се
направи извода, че е посочено в какво се състои неговото неизпълнение на
трудови задължения, с които виновно да е нарушил трудовата дисциплина.
Същото е описано, като неспазване на техническите и технологичните
правила при изпълнение на възложена задача за вярно технологично
изместване на ЗС 2314, като за целта е трябвало да се направи маневра на
Аs6300 № 282 и същият да се придвижи до оформената технологична
площадка.
По повод на случилото се ищецът и въззиваем И.Б. е дал и писмено
обяснения на 07.05.2021 г. /л.31 от първоинст. дело/, във връзка с искани от
него обяснения от работодателя по реда на чл. 193 КТ /писмо от 28.04.2021 г.
на л.30 от първоинст. дело/. Поради това съдът намира, че на ищеца са искани
обясненията по реда на чл. 193 КТ във връзка с конкретния случай. Съдът
намира, че е спазена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като работодателят
е приел обясненията на ищеца преди да наложи дисциплинарното наказание.
Потвърждение на това е съдържанието на даденото от ищеца обяснение.
Освен посоченото, видно от оспорената заповед /виж титулната част/, в
4
същата е посочено изрично, че са взети предвид дадените от ищеца обяснения
вх. № 4634/07.05.2021 г.
По същество, относно вмененото на ищеца нарушение на трудовата
дисциплина, съдът намира следното:
За разследване на аварията изпълнителният директор на „М.М.-И.“ ЕАД
е сформирал комисия, която е направила проверка и описала своите
констатации в протокол вх. № 3825 от 14.04.2021 г. /л.23-29/. Комисията е
дала заключение, че в случая е извършена маневра против техническите и
технологичните правила, трасето не е било добре обработено за извършване
на маневрата, а за аварията следва дисциплинарна отговорност да се търси от
управленския, ръководния и обслужващия персонал.
В дадените до работодателя обяснения, ищецът И.Б. е посочил, че в
конкретния ден ръководител участъкът бил разпоредил задачи на него и на
колегата му Р.С., като на него било възложено и отговарял за направата на
неработна площадка за установяването на насипообразувателя след
извършване на маневрата. Ищецът е посочил също, че за придвижването на
багера, състоянието на работната площадка и останалите операции по
извършване на маневрата отговаря МММ на съоръжението, а той е
изпълнявал възложените му конкретни задачи, нямащи връзка с маневрата на
багера.
Назначена е и комисия от управителя на ответния р., която с протокол
от 18.03.2021 г. /л.65-69/ е дала заключение, че са допуснати множество
нарушения на нормативни актове и вътрешни актове на работодателя, като
конкретно за ищеца И.Б. е посочено, че е нарушил т. 2.2 от длъжностната си
характеристика - Да познава технологичните паспорти за работа на роторните
багери и насипообразувателите в участъка.
По делото е прието, като писмено доказателство особено мнение от
инж. М.М. с вх. № 2978 от 23.03.2021 г. /л.63-64/, дадено във връзка с
протокола на комисията и констатациите в него. В особеното си мнение инж.
М.М., който е на длъжност „Ръководител участък добивна промишленост -
участък РТНК-2“, посочва, че за запознаването на персонала срещу подпис с
паспорта за работа възложил като задача на Р.С., както и че нощната смяна В
е обработвала трасето, а през деня са обработвали неработна площадка за
установяване на багера с цел да не пречи на трасето на транспортьора.
Посочил е също, че трасето през деня и преди проверката редовно е било
проверявано, като последно около 13,30 часа от „Директор ПТВ“, „Директор
ТБ“ и „Ръководител отдел ПТО“ и те не са направили забележки и открили
нередовност относно технологията.
По делото са събрани гласни доказателства от свидетели очевидци на
5
аварията и отговарящи за работния процес по време на аварията.
За да бъде уважен искът на въззиваемия Б. за признаване на наложеното
дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение” за незаконно и
като такова да бъде отменено, принципно е необходимо въззиваемият да
установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е
било наложено с оспорената и процесна заповед /тези обстоятелства са
безспорни и ненуждаещи се от доказване/, като оттук насетне в тежест на
ответника и въззивник е да установи законосъобразността на оспорената
заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на
работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че заповедта
притежава изискуемите от закона реквизити и е мотивирана, че е било налице
посоченото в заповедта основание за налагането на дисциплинарното
наказание - че въззиваемият е извършил посоченото в заповедта нарушение
на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на
нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание е спазена - на въззивника са били
изискани обяснения преди налагане на наказанието и че наказанието е
наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
Константна е съдебната практика обаче през последните години,
постановена с решения по чл. 290 ГПК от ВКС /например решение №
86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7424/2013 г. III г.о. и множество други/, че
съдът е длъжен да се произнесе само по отношение на въведените с
исковата молба факти и не може служебно да разширява предмета на
делото по отношение на факти, които не са въведени в процеса като част
от обстоятелствената част на исковата молба. Поради това, съдът ще
разгледа единствено и само фактите, посочени в исковата молба и които най-
условно биха могли да се групират както следва: за неизпълнението на
възложената работа, неспазване на технически и технологически правила,
неспазване на правила за здравословни и безопасни условия на труд,
неизпълнение на законови нареждания на работодателя, неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове,
правилника за вътрешния трудов ред или определени при възникване на
трудовото правоотношение.
С мотивите на издадената заповед е прието, че в началото на дневна
диспечерска смяна „Г“ - 12 ч. на 05.03.2021г. на И.Б.Б., изпълняващ
длъжността „Началник смяна добивна промишленост - РТНК“ в участък
„РТНК-2“ на кл.р. „Т.с.“, с.К. е поставена задача : веерно технологично
изместване на ЗС 2314, като за целта е трябвало да се направи маневрата на
As6300/ № 282 и същият да се придвижи до оформената технологична
площадка.
6
Посочено е, че след извършения оглед на място назначената от
изпълнителния директор на „М.М.и.“ ЕАД комисия е съставила Протокол с
вх.№ 3825/14.04.2021г., където в раздел II „Констатации от прегледа на
документацията“ е установила, че от лицата, участващи в маневрата в списъка
на запознатите лица с паспорта липсва името на И.Б.Б..
Въз основа на тези данни е прието, че въззиваемият е извършил
действия, които са в грубо нарушение на чл.17 от „Инструкцията по
безопасност на труда при експлоатация, текущо поддържане и ремонта на
багерите, претоварачите и насипообразувателите в „М.М.-И.“ЕАД гр.Р., като
настъпилата авария е в резултат на неспазване на техническите и
технологични правила и неспазване на правилата за здравословни и
безопасни условия на труд от страна на доверителя, който не бил изпълнил
задълженията си по чл.125 от КТ, чл.126, т.4, т.5, т.7, т.10, т.13 от КТ, раздел
IV от Правилника за вътрешния трудов ред и раздел 2 от утвърдената за
длъжността му длъжностна характеристика.
Според дисциплинарното обвинение, въззиваемият носи основна вина
за допуснатата авария, застрашавайки живота и здравето на сменната бригада,
което е основание за налагане на приложеното дисциплинарно наказание.
Ангажирането на дисциплинарната отговорност по смисъла на КТ
предпоставя виновно поведение от страна на работника или служителя,
водещо до неизпълнението на конкретно възложените му трудови
задължения.
Съобразно разпределената доказателствена тежест, работодателят е
този, който следва да установи и да докаже по категоричен и безспорен начин
допуснатото от страна на служителя нарушение на трудовата дисциплина и
съответно и основанията за ангажирането на неговата дисциплинарна
отговорност.
В конкретния случай дисциплинарната отговорност на въззиваемия
ангажирана за неспазването на технологични правила и неспазване правилата
за здравословни и безопасни условия на труд, без обаче да бъдат посочени
конкретните действия, с които въззиваемият е допуснал нарушение на тези
правила.
Единственият аргумент в тази насока е съдържащата се в Протокола с
вх.№ 3824/14.04.2021г. констатация на назначената от изпълнителния
директор на „М.М.и.“ ЕАД комисия, в която е посочено, че от лицата,
участващи в маневрата в списъка на запознатите лица с паспорта липсва
името на И.Б.Б., без обаче да бъде ясно посочено какво е участието на ищеца
и въззиваем в извършваната маневра и каква е причинно- следствената връзка
на това му участие с настъпилата авария.
7
В производството по чл.193 от КТ, въззиваемият е представил
подробни писмени обяснения, с които е заявил на работодателя си, че в деня
на аварията му е била поставена друга задача, свързана с направата на
неработна площадка за установяване на насипообразувателя след
извършването на маневрата, която работна площадка е на различно място от
мястото на произшествието, както и че не е имал поставена задача , свързана
с конкретното извършване на самата маневра.
Въпреки даденото по реда на чл.193 от КТ писмено обяснения и
въпреки, депозираното от Ръководител участък РТНК - 2 особено мнение в
изготвения въз основа на Заповед № РД-09-51/08.03.2021г. протокол на
комисията, назначена от управителя на Р. "Т.-с.", където Ръководител
участък е посочил какви са били дадените от него конкретни задачи на
двамата работещи за деня Началник смяна, работодателят не е
съобразил действителната фактическа обстановка и липсата на участие
на доверителя в управлението, организацията извършването на
маневрата, в резултат на което е настъпила обсъжданата авария.
Неправилно установената фактическа обстановка е обусловила и
неправилен извод за виновно поведение от страна на въззиваемия, което
да е основание за ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност.
Невярно е твърдението на въззивника, че с постановеният съдебен
акт, решаващият съдебен състав е приел, че съгласно длъжностната
характеристика и Правилника за вътрешния трудов ред въззиваемият
носи отговорност за цялостната дейност, свързана с технологията и
механизацията на процесите в участъка, условията на работа
техническите параметри и изискванията за експлоатация на машините в
комплекса, без да се държи сметка за неговото конкретно участие в
извършваната дейност.
Невярно и необосновано е и твърдението, че въззиваемият не е оспорил,
съдържащите се в заповедта фактически констатации относно прякото му
участие в маневрата, причинила настъпилата авария.
Твърдението, че чрез съставените от проверките Протоколи с вх.№
3825/14.04.2021г. и Протокол № РД-09-51/18.03.2021г. се установявало
посоченото в дисциплинарната заповед нарушение на трудовата дисциплина
от страна на И.Б.Б. се опровергава от самото тяхно съдържание.
В съставения от назначената със Заповед № РД-09-51/08.03.2021г. на
Управителя на р. „Т.- с.“ комисия Протокол № РД -09- 51/18.03.2021г.
отсъстват данните за участие именно на ищеца в извършваната маневра, като
единствената констатация спрямо него е за неизпълнение на задължението за
познаване на технологичните паспорти за работата на роторните багери и
8
насипообразувателите в участъка, без обаче да бъде посочено от къде
произтича така направената констатация.
По същия начин в съставения от назначената със Заповед № РД -09-
76/10.03.2021г. комисия Протокол с вх.№ 3825 от 14.04.2021г. отсъстват
конкретни данни, сочещи на виновно поведение на доверителя, с изключение
на съдържащата се в т.2.3 на р.ІІ от протокола такава, където е посочено, че в
списъка на запознатите с технологичния паспорт лица отсъства подписа на
И.Б.Б.. От съдържанието на протокола не става ясно на какво основание и въз
основа на какви данни комисията е приела, че въззиваемият има пряко
участие в извършването на процесната маневра. Аргументът на въззивника, че
в хода на настоящото производство ответникът не бил доказал с писмен
документ възложената му от „Ръководител участък добивна промишленост
РТНК - 2“ задача за направа на неработна площадка, изключваща прякото
му участие в извършваната маневра, се опровергава както с отсъствието
на писмени данни за възложено на въззиваемия Б. от неговия
работодател или друго длъжностно лице конкретно и пряко участие в
ръководеното или извършването на процесната маневра, така и в
липсата на фактически действия в участието на тази маневра. В тази
връзка изводите на комисиите за пряко участие на Б. в извършването на
маневрата се явяват необосновани и тяхното ценене следва да бъде
извършено в съответствие с всички събрани в хода на съдебното
производство доказателства, доколкото съставения протокол има характера и
на частен свидетелстващ документ и предвид извършеното с исковата молба
оспорване на съдържащото се в заповедта и този документ твърдение, че
въззиваемият не е имал посочената в уволнителната заповед задача- веерно
технологично изместване на ЗС 2314 и маневра на As 6300/№ 282.
Изводите на съда, че на ищеца не е била възлагана задача по обработка
на трасето, по което се е придвижвал багера с насипообразувателя и не му е
възлагано каквато и да било участие при придвижването, са съответни на
действителността и данните по делото, поради което оплакванията за
неправилност, необоснованост и допуснато нарушение на процесуалните
правила са неоснователни.
Отсъства и твърдяното във въззивната жалба противоречие между
показанията на св.М.М. в качеството му на участник в комисията, назначена
със Заповед под № РД-09-51/08.03.2021г. на Управителя на Р. „Т.-с.“ и
съставеният за целта Протокол от 18.03.2021г., който е подписан от свидетеля
с особено мнение и подробно изложени в писмен вид аргументи срещу
направените констатации.
Доводите за заинтересованост на разпитаните свидетели биха имали
значение, единствено и само ако техните показания целят опровергаването на
9
тяхно виновно поведение. В конкретния случай свидетелствайки, че ищецът
не е имал нито пряко, нито косвено отношение към извършваната маневра,
св. М.М. и св.Р.С., първият като „Ръководител на участъка добивна
промишленост - участък РТНК 2“, а вторият като „Началник смяна добивна
промишленост“, които са били на смяна и непосредствено са ръководили
извършваната маневра на практика свидетелстват в своя вреда, но обективно
и точно, което изключва по всякакъв начин съмнението за необективност на
дадените от тях показания.
Невярно извършената от работодателя преценка за допуснато от Б.
нарушение на техническите и технологичните правила при веерно изместване
на ЗС 2314 чрез маневра на As6300/№282 определя неправилността и
незаконосъобразността на наложеното наказание и съответно
законосъобразността на Решение с № 46 от 22.10.2021г по гр.д№ 496/21г. на
Районен съд гр.Раднево, което следва да бъде оставено в сила.
Видно от постановения съдебен акт Радневският РС е обсъдил в цялост
всички събрани по делото доказателства, както и всички изложени факти и
обстоятелства. Съдът правилно е приел в изготвените мотиви към решението
по делото, че не се нуждае от доказване фактът, че към момента на
връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждението за уволнение“ на въззиваемия, същият не е извършил
вмененото му с оспорената Заповед нарушение на трудовата дисциплина,
поради което и наложеното му дисциплинарно наказание “предупреждение за
уволнение” се явява неправилно и незаконосъобразно.
След като съдът е изложил такива задълбочени и подробни аргументи,
касаещи законосъобразността на обжалваната заповед няма как в случая да е
налице участие от страна на работника и въззиваем при възникването и
извършването на процесната вредоносна маневра, като Б. нито е имал за
задача да контролира тази маневра, нито каквото и да било друго участие при
извършването на същата. Именно съобразно установената доказателствена
тежест от първоинстанционният съд и поради което това твърдение на
работодателя в Заповедта му за налагане на дисциплинарната наказание
остана недоказано в процеса и същото се явява несъстоятелно и голословно,
какъвто е и изводът до който е стигнал и първостепенният съд при
постановяването на своето решение.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на съдебното
дирене се е установило по безспорен начин, че това твърдение за наличие на
участие или каквато и за била намеса или въздействие от страна на работника
Б. с наложеното наказание “предупреждението за уволнение” е в пълен
противовес, както със събраните по делото писмени доказателства, така и с
гласните такива. Точно обратното всички събрани по надлежния ред в
10
процеса доказателства са правилно оценени от РРС и всички те обуславят
правилния и законосъобразен извод на съда, обективиран в неговия краен
съдебен акт, а именно, че предявеният иск на ищеца Б. се явява основателен и
доказан и като такъв следва да бъде изцяло уважен ведно със законните
последици от това.
В конкретния случай първостепенният съд подробно, обосновано и
мотивирано е разгледал всички законови предпоставки за отмяната на
наложеното на въззиваемия дисциплинарно наказание “предупреждение за
уволнение”, като е стигнал и до обоснования извод, че дисциплинарното
наказание на ищеца Б. се явява неправилно и незаконосъобразно наложено.
В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно
с всички законни последици от това.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от последния
разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, общо в размер на 720
лева, представляващи възнаграждение за един адвокат – адвокат В.Ц..
Възнаграждението се определя на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал.5
ГПК във вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ на
ответното и въззиваемо дружество, като следва да се присъди това адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лв. общо, което е съобразено с представения
договор за правна помощ с № 0217577/10.01.2022 год. както и списъка
разноските по чл. 80 от ГПК, както и с оглед на правната и фактическа
сложност по делото и пред въззивната инстанция.
На основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК настоящото Решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок
от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, при наличието на
касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 46 от 22.10.2021 г., постановено по
гр.дело № 496/2021г. по описа на Районен съд – Раднево, като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Р. „Т.-с.“, клон на „М.М.-и.“ ЕАД, вписано в търговския
регистър с ЕИК ***, с адрес на управление с. К., община Р., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК да заплати И.Б.Б., ЕГН **********, от гр. С.З., *** сумата от
720 лв. /седемстотин и двадесет лева/, представляваща разноските за
11
адвокатско възнаграждение, пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12