Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 07.06.2017 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на тридесети май през
две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №1687 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени
са искове по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР
на КЗ .
В.Н.К.
ЕГН ********** от гр.В., Н.С.К.
ЕГН ********** от гр.В., Р.С.К. ЕГН ********** от гр.В.и Р.В.К. ЕГН **********
от гр.В.искат да се осъди З. „А.“ АД *** ЕИК *******да им заплати на основание
чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от КЗ суми от по 200 000 лева – представляващи застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от
смъртта на С.Д.К.при ПТП на 11.02.2015 г в гр.В.на бул.Цар Борис III – път кв.Виница-В.по вина на Р.Р.Р.
управлявал л.а.Ауди А4 с рег.№******; ведно със законната лихва от 11.02.2015 г
до окончателното заплащане на сумите .
Ищците твърдят , че на 11.02.2015 г е
настъпило описаното ПТП , при което са загубили /съответно/ съпруга си , баща
си и сина си . От смъртта му изпитали големи болки и страдания , тъй като били
много близки , обичали се и се подкрепяли .
Ответникът оспорва иска , като твърди ,
че претендираните обезщетения са прекомерни като размер . Прави възражение за
съпричиняване , тъй като починалият С.К.не е ползвал предпазен колан .
Третото лице помагач на ответника Р.Р.Р. *** счита исковете за неоснователни като основание и
размер . Въпреки , че е осъден с влязла в сила присъда , която излежава , оспорва
механизма на ПТП . Поддържа възражение за съпричиняване
, защото докато е причинявал смъртта на С.К.последният не е ползвал предпазен
колан и е допринесъл с 90 %.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
С влязла в сила присъда №93 от 16.10.2015
г по н.о.х.д.№637/15 г на Варненския окръжен съд , НО ; изменена с решение №82
от 18.04.2016 г по в.н.о.х.д.№22/16 г на Варненския апелативен съд , НО и
решение №289 от 18.01.2017 г по н.д.№1237/16 г на ВКС , НК ; Р.Р.Р. е осъден за това , че при ПТП на 11.02.2015 г в гр.В.на
бул.Цар Борис III – път кв.Виница-В.; като е
нарушил правилата за движение и в
пияно състояние и по непредпазливост е причинил смъртта на С.Д.К..
По делото са приложени констативен
протокол за ПТП , протокол за оглед с албум за посетеното местопроизшествие и данни за образуване на щета при ответника.
Според препис извлечение от акт за смърт
и удостоверение за родствени връзки от 25.02.2015 на Община В., район „Приморски“ ; С.К.е
починал на 11.02.2015 г ; като В.Н.К. ЕГН ********** от гр.В.е негова съпруга
; Н.С.К. ЕГН ********** от гр.В.и Р.С.К. ЕГН ********** от гр.В.са негови
дъщери , Р.В.К. ЕГН ********** от гр.В.е
негова майка.
Не се спори между страните и е видно от
полица на стр.61 от делото и от справка от ИЦ на ГФ на стр.62 от делото , че
ответникът е застраховател по ГО на виновния водач /третото лице помагач/.
Според изслушаната по делото комплексна
експертиза на вещите лица инж.И.Т. и д-р А.М. ; процесният автомобил на
починалия К.е бил оборудван с обезопасителен колан.
От получените травми на починалия може да се съди , че той е бил с поставен
предпазен колан , но това в случая няма значение , защото смъртта е настъпила
от притискане от интериора на колата . Единствената функция на колана е
фиксиране на тялото , при което не може да се избегне смъртоносното притискане.
Пътните условия са били добри и причина за ПТП са действията на водача на л.а.Ауди
А4 с рег.№*******, който е навлязъл в лентата за движение на К..
В о.с.з вещото лице Т. уточнява , че К.не
е могъл да предотврати удара чрез спиране
или спасителна маневра , защото времето с което е разполагал е било
малко .
Според разпитания пред съда свидетел К.Д.,
семейството на починалия било много З.ружно и с
отлични взаимоотношения . К.се грижел за семейството си , имали собствена къща
и бизнес . К.водел децата на училище във В.. Много тежко се преживяла смъртта
му и всички се сещали за него.
Според
разпитания пред съда свидетел В.Н.в семейството на починалия имали отлични
отношения и се грижили един за друг . Майката на С.живеела в чужбина , но
редовно поддържала връзка с него и със семейството му . Тя много тежко
преживяла смъртта на сина си .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявени са искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ
/отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ за суми от по
200 000 лева застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от
смъртта на С.Д.К.при ПТП на 11.02.2015 г в гр.В.на бул.Цар Борис III – път кв.Виница-В.по вина на Р.Р.Р.
управлявал л.а.Ауди А4 с рег.№******; ведно със законната лихва от 11.02.2015 г
до окончателното заплащане на сумите .
Претендираното право /обезщетение/ произтича
от следните обстоятелства
: причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се
, че от деянието са настъпили за ищците неимуществени вреди /болки и страдания/
от смъртта на техния съпруг , баща и син .
Ищците са от кръга легитимираните по Постановление №4 от 25.05.1961 г, Пленум на
ВС за неимуществени вреди от смъртта на С.Д.К..
В случая е налице влязла в сила присъда №93 от 16.10.2015 г по н.о.х.д.№637/15
г на Варненския окръжен съд , НО ; изменена с решение №82 от 18.04.2016 г по
в.н.о.х.д.№22/16 г на Варненския апелативен съд , НО и решение №289 от
18.01.2017 г по н.д.№1237/16 г на ВКС , НК ; Р.Р.Р. е
осъден за това , че при ПТП на 11.02.2015 г в гр.В.на бул.Цар Борис III – път кв.Виница-В.; като е нарушил правилата за движение
и в пияно състояние и по
непредпазливост е причинил смъртта на С.Д.К..
На основание чл.300 ГПК присъдата е З.ължителна за
гражданския съд относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Според Решение №
53 от 02.11.1981 г. на ОСНК на ВС силата на присъдено нещо се разпростира
досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на
деянието . Всички останали постановки в присъдата, извън посочените в закона
/извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието/ не се
обхващат от установителното действие на силата на присъдено нещо .
В случая трябва да се приеме , че Р.Р.Р. е причинил виновно процесното ПТП , както и смъртта на
С.Д.К..
Не се спори , че ответникът е
застраховател на виновния водач .
Реално спорът между страните се
концентрира върху евентуално съпричиняване на ПТП от починалия С.Д.К.;
както и относно възникване на неимуществени вреди за ищците и за размера на
обезщетението , което трябва да се присъди .
Настоящият съд счита , че в случая не е доказано от ответника и от третото
лице помагач наличието на съпричиняване
от страна на починалия К.. Комплексната експертиза установява данни , че К.бил
с поставен предпазен колан . От друга страна дали К.е бил с поставен предпазен
колан в случая няма значение , защото смъртта е настъпила от притискане от интериора
на колата .
Относно
размера на обезщетението съдът счита
следното . Съгласно ППВС № 4/68 г. при
определяне на размера на неимуществените
вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като
те не само
се посочат от съдилищата, но се вземе
предвид и значението им за размера
на вредите. Става въпрос за конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства,
тъй като понятието "справедливост"
по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. При причиняване на смърт за определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди от значение е
най-вече личната и емоционална връзката между починалия от деликт и претендиращия обезщетение за
неимуществени вреди . Релевантни са
също конкретно установените изживявания на ищеца , обусловени и от обстоятелствата
във връзка с настъпването на смъртта на увредения , а също и възрастта на
лицата , обществено
положение на починалия и на ищеца , отношенията между пострадалия и близкия , вкл.дали са живели в общо домакинство и дали са
поддържали лични контакти , имали ли са конфликти или са били в изключително
близка емоционална връзка и редица други
обстоятелства. Според формираната по реда на чл.290 ГПК практика на
ВКС съдът трябва да съобрази и общественото
разбиране за справедливост на даден етап от
развитие на обществото. Съгласно решение
№1 от 26.03.2012 г по т.д.№299/11 г на ВКС , II ТО при определяне
на дължимото обезщетение следва да се отчитат
в пълна степен конкретните икономически
условия. Застрахователните
лимити обаче нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за
икономическите условия в страна към релевантния момент. В този смисъл са
следните съдебни актове : решение по т.д. №795/2008 г на ВКС , II ТО, решение по т.д.№916/11 на ВКС , I ТО.
Присъденото обезщетение за неимуществени
вреди от смърт на близък трябва да отстранява „неотстранимото“ - последиците от
загубата , като даде възможност на ищеца за положителни емоции , за да може
поне отчасти да се възстанови и да продължи живота какъвто е бил преди смъртта
на близкия . По мнение на настоящия съд обезщетението трябва да е достатъчно ,
но не следва да е прекомерно .
В случая обстоятелства обосноваващи висок размер на обезщетението са следните
доказани факти от св.Д.и св.Н.. Семейство К.са били едно прекрасно българско
семейство с две деца , с добра професия на съпрузите и бизнес , който са
развивали заедно . К.са се грижели отлично за децата си и един за друг. Майката
на К., макар и в чужбина , се е интересувала от него , от внуците , чували са
се по скайп и са си гостували , когато са имали възможност . Този щастлив живот
вероломно е прекъснат от третото лице Р.Р.Р. .
Последният , в млада възраст се качва на мощен автомобил и пиян причинява
смъртта на баща на две деца и глава на
семейство , който се опитва да заведе децата си на училище .
Обстоятелства обосноваващи нисък размер
на обезщетението не са доказани от ответника и от третото лице . Обезщетението
по чл.52 ЗЗД се определя по справедливост т.е. включително и като се съобрази
обществения морал и разбиранията на обществото за добро и зло, за правилно и
неправилно .
При отчитане на посочените обстоятелства
, вкл.общественото нравствено чувство и всички обстоятелства по настъпване на
смъртта на К.; съдът счита , че исковете са основателни в пълен размер .
За В.Н.К.
от гр.В./съпруга/ , Н.С.К. ЕГН ********** /дъщеря/ и Р.С.К. /дъщеря/ това следва от описаните
задружни отношения в семейството , взаимната обич и разбирателство. На Р.В.К. /майка/
се дължи същото обезщетение – тя живее в чужбина , за да помага на друго свое
дете , но не се е била отчуждила от сина си С.. Според показанията на св.Н., Р.К.
дори най-тежко е преживяла смъртта на сина си .
С
оглед изхода на делото в тежест на ответника е и адвокатско възнаграждение в
полза на процесуалния представител на ищците ; както и държавна такса в полза
на СГС .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
ЗАД „А.“ АД *** ЕИК *******да заплати
на В.Н.К. ЕГН ********** от гр.В., Н.С.К. ЕГН **********
от гр.В., Р.С.К. ЕГН ********** от гр.В.и Р.В.К. ЕГН ********** от гр.В.на основание
чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от КЗ суми от по 200 000 лева – представляващи застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от
смъртта на С.Д.К.при ПТП на 11.02.2015 г в гр.В.на бул.Цар Борис III – път кв.Виница-В.по вина на Р.Р.Р.
управлявал л.а.Ауди А4 с рег.№******; ведно със законната лихва от 11.02.2015 г
до окончателното заплащане на сумите .
ОСЪЖДА
З. „А.“ АД *** ЕИК *******да заплати на на основание
чл.38 ал.2 З.в във вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв, на адвокат В. Н.Н. *** ЕГН **********
сумата от 17 530 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД *** ЕИК *******да заплати по сметка на
СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 32 000 лева държавна такса .
Решението е постановено при участието на
Р.Р.Р. *** като трето лице помагач на ответника ЗАД „А.“
АД *** ЕИК *******.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :