Решение по дело №319/2021 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 №……………………        2021 г.

                                                        гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Варненският административен съд, ІV касационен състав, в публичното заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА

ЙОРДАН ДИМОВ

 

при секретаря Калинка Ковачева

в присъствието на прокурор Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КАНД № 319/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на жалба на ТД на НАП – Варна срещу Решение №260012/08.01.2021 г. по НАХД №4230/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №538311-F566402/23.09.2020 г., издадено от Директора на ТД на НАП Варна, с което на К.М.К., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.31, ал.1, във вр. ал.4 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1, т.4 от ЗДДС.

Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена фактическата обстановка и решението е постановено в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че не са допуснати упоменатите в решението нарушения на административно-наказателното производство. Твърди, че търговецът не е издал документ от фискалното устройство и е сторнирана сумата от 1 000 лв. сочи, че редът за извършване на сторно операции за продажби при наличие на ФУ не става с отразяване на осъществяването ѝ в сторно касова бележка, а чрез извършване на сторно операция с издаване на документ от ФУ. Като не е сторил това проверявания е допуснал нарушение. Сочи, че в това отношение фактическата обстановка е категорично установена и не е оспорена от страна на санкционирания търговец. Сочи, че независимо от обстоятлеството, че нарушението е извършено от дружество по Закона за задълженията и договорите (ДЗЗД) не може да се приеме, че става въпрос за неперсонифицирано дружество, тъй като съгласно чл.9, ал.2 от ДОПК подобни сдружения са приравнени на ЮЛ. От друга страна чл.83 от ЗАНН предвижда изключение от общото правило, че административно наказание може да бъде налагано на физически лица, като е посочено, че адресати на наказанието „имуществена санкция“ могат да са  и ЕТ и ЮЛ. Предвид това намира, че административната отговорност следва да се понесе от лицата участващи в ДЗЗД, като наказаното ЮЛ е едновременно и съдружник и управител на ДЗЗД. Намира ,ч еправилно е посочена нормата на чл.185, ал.2, във вр- с ал.1 от ЗДДС като санкционна норма предвид обстоятелството, че същата предвижда допустителство като форма на изпълнително деяние, доколкото допуснатото нарушение не е довело до неотразяване на приходи. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното решение на ВРС, както и да бъде потвърдено процесното НП.

Отговор на касационната жалба не е подаван от ответника К.М.К..

В съдебно заседание страните не изпращат представители. Преди датата на заседанието е постъпило писменно становище от касационният жалбоподател, в което се преповтарят изложените в жалбата аргументи.  Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на жалбоподателя.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли същата да се отхвърли. Счита, че ВРС е постановил законосъобразно и правилно решение, като не са налице основания за неговата отмяна.

Съдът като разгледа по отделно и в съвкупност  наведените в касационната жалба основания, намира за установено следното:

Производството пред Районен съд Варна е образувано по жалбата на К.М.К., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №538311-F566402/23.09.2020 г., издадено от Директора на ТД на НАП Варна, с което на К.М.К., ЕГН ********** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.31, ал.1, във вр. ал.4 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1, т.4 от ЗДДС. В обстоятелствената част на НП е отбелязано, че при извършена проверка на „Ива“ ДЗЗД, ЕИК *** се констатирало, че в обекта имало регистрирано ФУ с №ZK068281 и ФП50126357 (регистрирано на дата 12.08.2015 г. (видно от представените документи: отчет от ФУ за м. юни 2020 г., сторно касова бележка №14/10.06.2020 г. и разходен касов ордер от 10.06.2020 г. на 10.06.2020 г. ЗЛ е сторнирало сумата по издаден ФКБ на стойност 1000 лв. с основание „възстановен аванс поради отказ на клиент“, като е издало сторно бележка от кочан с №14/10.06.2020 г., а е следвало да издаде документ от ФУ с №ZK068281, съгласно разпоредбите на чл.31, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ, в срок до 07.07-2020 г., според разпоредбите на чл.31, ал.4 на същата разпоредба.

В решението си въззивният съд е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове, както и при спазване на процесуалните правила, като съдържат и реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице нарушения на процесуалните правила. НП съдържа пълно описание на установените факти, дата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване. Приел е, че фактическата обстановка е била правилно установена от органа, като същата се установява от събраните по делото доказателства, включително и разпитаната по делото свидетелка. Въпреки това са изложени мотиви, според които санкционираното лице не е извършило нарушение. Сочи, че в НП няма описано никакво поведение на санкционираното лице – било то действие или бездействие, което да е довело до изпълнение на фактическият състав по делото. Обосновава се с нормата на чл.24, ал.2 от ЗАНН според която при административи нарушения при осъществяване на дейността на предприятия, учреждения и организации отговарят работниците или служителите, които са ги извършили. Посочено е, че предвид специфичният текст на основание на който се налага санкцията – чл.185, ал.2 от ЗДДС във вр. с ал.1 е следвало да се установи дали нарушението не води до неотразяване на приходи. Намира, че като не е обсъдено това обстоятелство в мотивите на НП не може да се разбере за какво е ангажирана отговорността на въззивника. Сочи, че според нормата на чл.31, ал.1 от наредба №Н-18/2006 г. на ЗМФ сторно операция при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа след приключена сметка на клиента, се документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно. От страна на въззивния съд са взети предвид всички съществени по отношение на разгледания спор правни и фактически положения. Съобразено е обстоятелството, че материалният състав на нарушението не е нормативно съобразен и описанието на нарушението, това за което лицето е санкционирано, не е в съответствие със записаното в текста на чл.31, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Според посочената норма „Сторно операция при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента, се документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД.“ Както може да се установи от описанието в Наказателното постановление ответника в касационното производство е санкциониран за това, че е възстановил аванс поради отказ на клиент. Действията на проверявания търговец са в съответствие с договорната свобода между субектите – независимо от платеният аванс страните са свободни по взаимно съгласие да се откажат от един договор (чл.20а, ал.2 от ЗЗД) – респективно настъпилите до този момент имуществени размествания следва да бъдат възстановени. От друга страна санкционната норма не предвижда задължение за издаване на документ от ФУ или ИАСУТД, доколкото там има изчерпателно изброени хипотези, които не включват връщане на платен аванс. Описаните в чл.31, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. сторно операции са :1)при рекламация, 2)при операторска грешка или 3)при намаление на данъчната основа. Това разминаване между реализираната в обективната действителност хипотеза и приложената материално-правна норма представлява съществено нарушение на процедурата. Налице е пълна неяснота за какво е наложена процесната санкция. Това води до невъзможност да бъде осъществена нормално защита на санкционирания. Това е и самостоятелно и достатъчно основание да бъде отменено процесното НП. В този смисъл и изложените в касационната жалба възражения са неоснователни.

Правилна е логиката изложена в жалбата по отношение на това може ли да бъде санкционирано едно лице, което представлява участник в дружество по ЗЗД – чл.9, ал.2 от ДОПК Първоинстанционният съд е изложил в мотивите си, че според нормата на чл.24, ал.2 от ЗАНН „За административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени.“ Всъщност в мотивите на въззивния съд е разгледана хипотезата на текста, че се санкционират работниците и служителите, но не е обсъдена втората законна хипотеза относно ръководителите. Не е обсъдено евентуално качеството на санкционирания на ръководител по смисъла на посочения законов текст и не са изложени съображения в тази насока от съда.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се потвърди.

Няма данни за ответника по касационната жалба да е участвал в касационното производство, както и да е извършил разноски и такива не му се следват.

Водим от горното и на осн. чл. 221 , ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, четвърти касационен състав

 

Р    Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260012/08.01.2021 г. по НАХД №4230/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №538311-F566402/23.09.2020 г., издадено от Директора на ТД на НАП Варна, с което на К.М.К., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.31, ал.1, във вр. ал.4 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1, т.4 от ЗДДС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                      2.