Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 13.05.2021г., град Дупница
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
15.04. 2021
на Година
Мирослав Саневски
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 458 2021
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано след като с решение № 260072/04.12.2020г., постановено по в.гр.д.№ 494/2019г., ОС-Кюстендил е обезсилил решение № 137/25.02.2019г., постановено по гр.д.№ 478/2018г. на РС-Дупница и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
РС-Дупница е бил сезиран с искова молба, подадена от Е.Х.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Н.И.Я. *** и И.Х.М., ЕГН: **********,***, с която, в хипотезата на чл. 440 от ГПК, на основание чл.124 от ГПК, Е.М. е предявила срещу двамата ответници отрицателен установителен иск за признаване за установено, че никой от тях не притежава изцяло или в идеални части собствеността върху поземлен имот номер 690 /шестотин и деветдесет/, попадащ в квартал 11 /единадесети/, с площ от 170 /сто и седемдесет/ квадратни метра по скица, който имот попада в парцел ХVIII - 543 /осемнадесети отреден и за имот петстотин четиридесет и три/ по регулационния план на гр. Кочериново, утвърден със заповед № 147/29.12.1987г., ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда, при граници и съседи: парцел ХVIII-543, парцел II – 536, парцел ХVII -535, парцел, 132-102.
Ищцата е обосновала правния си интерес от предявяване на иска с наличието на висящо изпълнително производство, което има за предмет изнасяне на публична продан на процесния имот след провеждане на производство по съдебната му делба между Н.Я. и И.М., като е навела твърдение, че същият не принадлежи на тези лица, а е нейна собственост по силата на оригинерен придобивен способ – давностно владение.
Исковата молба е била разгледана в производство по гр.д.№1093/2016г. по описа на РС-Дупница, по което в срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмени отговори и никой от двамата не е упражнил правото си да предяви насрещен иск в рамките на този срок. При изготвянето на доклада по делото в производство по гр.д.№1093/2016г. по описа на РС-Дупница съдът е докладвал исковата претенция така, както е била предявена – като отрицателна установителна такава. Събирани са доказателства и е било постановено решение №136 от 23.03.2017г., с което е отхвърлен предявен от Е.Х.М. срещу Н.И.Я. и И.Х.М. иск по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване на установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик на основание давностно владение на процесния поземлен имот и жилищна сграда.
В производство по въззивно обжалване на решението по в.гр.д.№ 492/2017г. по описа на ОС-Кюстендил, е постановен съдебен акт, с който решението по гр.д.№1093/2016г. по описа на РС-Дупница е обезсилено и делото е върнато на РС- Дупница за произнасяне по предявения иск, а именно - отрицателен установителен иск за признаване за установено, че двамата ответници не са собственици на процесния имот.
След връщането на делото, същото е образувано като гр.д.№478/2018г. по описа на РС-Дупница. Съдът е дал на всеки от ответниците нов срок за подаване на отговор на исковата молба и за упражняване на други процесуални права, като и двамата ответници са подали писмени отговори, а ответницата Н.Я. е предявила и насрещен иск срещу ищцата Е.М. – положителен установителен иск за признаване, че Я. е собственик на 2/3 ид.ч. от спорния имот, на основание правна сделка, а при условията на евентуалност – на основание давностно владение.
С № 137/25.02.2019г. по гр.д.№ 478/2018г. РС-Дупница е отхвърлил като неоснователен иска на Е.Х.М., предявен срещу Н.И.Я. и И.Х.М. ***, за признаване право на собственост по наследство и давност върху ПИ с №690 в кв.11 попадащ в УПИ ХVІІІ-543, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда и е уважил като основателен насрещния иск, предявен от Н.И.Я. срещу Е.Х.М. за установяване право на собственост върху 2/3 ид.ч. от същия имот, като е отменил нотариален акт №59 т.І рег.№0712 н.д. №52/16г. на нотариус Сийка Милева и е осъдил Е.Х.М. да заплати на Н.И.Я. 1000 лева деловодни разноски.
С решение № 260072/04.12.2020г., постановено по в.гр.д.№ 494/2019г., ОС-Кюстендил е обезсилил изцяло решение № 137/25.02.2019г., постановено по гр.д.№ 478/2018г. на РС-Дупница, като е прекратил производството по делото в частта относно предявения от Н.И.Я. срещу Е.Х.М. насрещен иск за признаване за установено по отношение на М., че Я., на основание договор за дарение, а евентуално-давностно владение, е собственик на 2/3 ид.ч. от процесния имот и е върнал делото за произнасяне по предявения от Е.Х.М. срещу Н.И.Я. и И.Х.М. отрицателен установителен иск за признаване за установено, че никой от ответниците не притежава изцяло или в идеални части собственост върху същия имот.
Ищцата твърди, че е собственик на основание приемствено давностно владение на поземлен имот номер 690 /шестстотин и деветдесет/, попадащ в квартал 11 /единадесети/, с площ от 170 /сто и седемдесет/ квадратни метра по скица, който имот попада в парцел ХVIII - 543 /осемнадесети отреден и за имот петстотин четиридесет и три/ по регулационния план на гр. Кочериново, утвърден със заповед № 147/29.12.1987г., ведно с построената в имота ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, при граници и съседи: парцел ХVIII-543, парцел II – 536, парцел ХVII -535, парцел, 132-102. Твърди, че правата върху имота произтичат от следните обстоятелства: Владението в приемственост върху имота от рода й е започнало след смъртта на прадядо й Атанас Х.М., настъпила 04.02.1961 г. и е продължило повече от 55 години. Първоначално преди кончината си през - 1980г. дядо й Борис Атанасов М. е собственик на имота, построил е къщата с помощта на нейния баща Христо Борисов М., продължил владението върху имота постоянно и непрекъснато с цялото си семейство заедно с нея след раждането й през 1974г., а след като починал и баща й през 1993 година, тя с брат й /преди да замине в чужбина през 2000 - та година/ владее, ползва, прави подобрения в имота, ремонти на жилището, насаждения в дворното място и на основание чл. 79 от ЗС придобила собствеността чрез приемствено давностно владение с признато право на собственост в нотариален акт № 59, том I, дело № 52 от 07.03.2016г. Твърди, че гореописаният недвижим имот е изнесен на публична продан от частен съдебен изпълнител Милена Джоргова след проведено гражданско дело № 1024/2010 г. на РС – Дупница за делба между Н.И.Я. и И.Х.М.. Твърди, че взискателят по Изпълнително дело № 576/2015 г. е Н.И.Я. ***, която е придобила собственост от имота, след извършена обстоятелствена проверка от наследниците на прадядо й Атанас Х.М., Добринка Атанасова Цекова, Й. Първанова Тодорова, Първан Симеонов Първанов, Георги Симеонов Първанов и Атанаска Симеонова Бачева със съставен нотариален акт № 10, том I, дело № 9 от 23.01.2006 г. Твърди, че в производството по гр.д. № 1024/2010 г. безспорно е установено, че в имота е имало две сгради - старата от Атанас М. преди много години те са я разрушили, а другата - построената от дядо й Борис Атанасов М. с помощта на баща й къща, която представлява и изключителна тяхна и по приемство е нейна собственост. Твърди, че с нотариален акт № 10, том I, дело № 9 от 23.01.2006 г., допусната е с имота от съда до делба, но след като на 30.01.2006 г. с нотариален акт № 17, том I, дело №15/2006 г. горните лица дарили Н.И.Я., твърди, че дарението прехвърлителите по договора са извършили при липса на съгласие и на представителна власт в условията на недействителност, тъй като към момента на сключване на договора те не са действителните собственици и са прехвърлили права които не притежават. Твърди, че Н.Я. е придобила имота от несобственици и въз основа на нелигитимен нотариален акт, тъй като вписването в служба по вписванията на ДРС на нотариален акт № 10, том I, дело № 9 е от 23.01.2006 г., а на нотариален акт № 17, том 1, дело № 15 е от 30.01.2006г. и е след вписването с установени права на собственост върху целия имот на наследниците на Борис Атасанов М., извършено на 12.01 2006г. с нотариален акт №5, т. 1, д. № 5. Твърди, че ответницата Я. е собственик на хотел, граничещ с нейния имот, липсва дворно място и паркинг, тя се устремила към техния имот, придобила и прехвърлила за себе си 2/3 от имота и къщата при условията на чл. 226, ал. 3 ЗЗД с нотариален акт за дарение № 17, том. I, д. № 15/30.01.2006г. Твърди, че на основание чл. 79 от ЗС придобила процесния имот. Моли съда да признае за установено, че ответниците Н.И.Я. и И.Х.М. не са собственици изцяло или в идеални части собственост в жилищната сграда и в поземлен имот номер 690, попадащ в квартал 11, с площ от 170 кв.м. по скица, който имот попада в парцел XVIII-543, при граници и съседи парцел XVIII-543, парцел II-536, парцел XVII-535,132-102 по регулационния план на гр. Кочериново. Претендира направените съдебни разноски.
В срока за отговор на
исковата молба са депозирани такива от ответниците.
Ответницата Н.Я. оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че с нотариален акт № 5, том I, peг. № 227, дело № 5 от 2006г. по описа на Нотариус Луиза Стоева, район на действие - PC - Дупница, Валентина Борисова Гальова, Александър Ивайлов М., Павел Х.М., И.Х.М., Е.Х.М. (ищцата по настоящото производство) и Василка Х.М. са признати за собственици на 1/3 и.ч. на основание давностно владение и наследство върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 690, попадащ в кв. 11, с площ от 170 кв.м. по скица и с площ от 257 кв.м. по решение на КОС по гр.д. № 174/1988г., находящ се в гр. Кочериново, на ул. „Искър“, ведно с построената в имота ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 60 кв.м., при съседи на ПИ : УПИ XVIII-543 на Михайл Методиев Янев, УПИ XVII-535, улица с осови точки 132-102, ведно с всички подобрения в имота. Твърди, че посоченият в този нотариален акт недвижим имот е идентичен с имота, описан в исковата молба и посочен в нотариалния акт № 59, том I, peг. № 0712, дело № 52 от 2016г. по описа на Нотариус Луиза Стоева, район на действие – PC-Дупница, както и с имота, предмет на публична продан по И.Д. 576/2016г. по описа на ЧСИ Милена Джоргова. Към издадения нотариален акт № 5, том 1, peг. № 227, дело № 5 от 2006г. по описа на Нотариус Луиза Стоева, район на действие - PC - Дупница, като приложени документи са посочени и молба - декларация от молителите от 03.01.2006г. Един от тези молители е била и самата ищца по настоящото дело. С нотариален акт № 6, том I, per. № 255, дело № 6 от 2006г. по описа на Нотариус Луиза Стоева, район на действие - PC - Дупница, Валентина Борисова Гальова, Александър Ивайлов М., Павел Х.М., Е.Х.М. (ищцата по настоящото производство) и Василка Х.М. са продали на съсобственика си И.Х.М., 15/16 идеални части от 1/3 и.ч. от гореописания недвижим имот. Така собственик на 1/3 и.ч. от посочения имот е станал И.Х.М.. Ето защо след 13.01.2006г., ищцата Е.Х.М. не е владяла процесния недвижим имот. С нотариален акт № 10, том I, peг. № 0165, дело № 9 от 2006г. по описа на Нотариус Сийка Милева, район на действие - PC - Дупница, Добрина Атанасова Цекова, Й. Първанова Тодорова, Първан Симеонов Първанов, Георги Симеонов Първанов и Атанаска Симеонова Бачева, като наследници на Софика С.М., са признати за собственици на 2/3 и.ч. на основание давностно владение и наследство върху гореописания недвижим имот. С нотариален акт № 17, том I, peг. № 0245, дело № 15 от 2006г. по описа на Нотариус Сийка Милева, район на действие - PC - Дупница, Добрина Атанасова Цекова, Й. Първанова Тодорова, Първн Симеонов Първанов, Георги Симеонов Първанов и Атанаска Симеонова Бачева, като наследници на Софика С.М., са дарили на Н.И.Я. собствените си 2/3 и.ч. от гореописания недвижим имот. Така собственик на 2/3 и.ч. от посочения недвижим имот е станала Н.И.Я.. Така съсобственици на гореописания недвижим имот са И.Х.М. и Н.И.Я.. От 2006г. Н.И.Я. владее собствената си част от 2/3 от поземления имот и от построената в него жилищна сграда, ползва поземления имот като всяка година сади в същия селскостопански култури, оградила е мястото и държи ключ, както от входната врата на жилищната сграда, така и от вратата за достъп до двора. Ето защо няма как молителката Е.Х.М., да е станала собственик на същия въз основа на давностно владение, защото след 2006г., когато с прехвълила собствената си идеална част от имота на брат си И.Х.М., не владее същия. Още повече, че ищцата Е.Х.М., прехвърляйки само собствените си и.ч. на И.Х.М., е признала чужди права върху имота, като не се е считала за изключителен собственик върху него. Твърди, че тъй като съсобствениците И.Х.М. и Н.И.Я. не са могли да поделят доброволно гореописания недвижим имот, по молба на Н.И.Я. е образувано гр.д. 1024/2010г. пред Районен съд- Дупница за делба на гореописания недвижим имот. В първата фаза по съдебната делба са установени със силата на пресъдено нещо квотите на съделителите върху гореописания недвижим имот, а именно: 1/3 и.ч. за И.Х.М. и 2/3 и.ч. за Н.И.Я., а ищцата по настоящото производство Е.Х.М. е била наясно с воденото гражданско делбено дело, като е участвала в същото в качеството си на свидетел. Поради неделимост на делбения имот, същият с решение по втората фаза на делбата по горепосоченото гр.д. е изнесен на публична продан и въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано И.Д. 576/2016г.по описа на ЧСИ Милена Джоргова, решението по делбата с установени съделители върху имота и квотите между тях, е влязло в законна сила. С Протокол от 20.04.2016г. за опис на недвижимо имущество, гореописаният недвижим имот е описан и предаден за пазене на Н.И.Я.. Ето защо няма как Е.Х.М. да е владяла и да владее същия, както се позовава на това в издадения и констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Твърди, че 2/3 от процесният недвижим имот, описан в исковата молба е придобит от Н.И.Я. по силата на договор за дарение, оформен с нотариален акт № 17, том I, рег. № 0245, дело № 15 от 2006г. по описа на Нотариус Сийка Милева, район на действие - РС - Дупница, а 1/3 от същия е собственост на И.Х.М. по силата на договор за продажба, оформен с нотариален акт № 6, том I, рег. № 255, дело № 6 от 2006г. по описа на Нотариус Луиза Стоева, район на действие — РС — Дупница. От 30.01.2006г. до настоящия момент 2/3 от посочения в исковата молба недвижим имот се владее и ползва от ответницата Н.И.Я.. Прави възражение за придобИ.е на 2/3 идеални части от описания в исковата молба недвижим имот по давност на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС, поради изтекла в полза на Н.И.Я. кратка придобивна давност за период от 5 години, в който последната владее имота, тъй като същата е придобила имота на годно правно основание (договор за дарение), без евентуално да е знаела, че праводателите й не са собственици. Твърди, че е упражнявала фактическа власт върху имота, описан в исковата молба от 31.01.2006г., която продължава и към момента, като е владяла и владее имота на правно основание —договор за дарение, оформен с нотариален акт № 17, том I, рег. № 0245, дело № 15 от 2006г. по описа на Нотариус Сийка Милева, район на действие — РС — Дупница, спокойно, явно и несъмнено повече от 5 години, считано от датата на осъществяване на фактическата власт, респ. поради изтекла в полза на Н.И.Я. придобивна давност, поради владеене на имота за период по - дълъг от 10 години, като твърди, че е упражнявала фактическа власт върху имота, описан в исковата молба от 31.01.2006г., която продължава и към момента, като владее имота и към момента. Твърди, че е декларирала 2/3 от недвижимия имот на свое име и е заплащала и заплаща данъци за него, отразила е това обстоятелство и в Техническа служба при Община Кочериново, от 31.01.2006г. владее собствената си част от 2/3 от поземления имот и от построената в него жилищна сграда, ползва поземления имот като всяка година сади в същия селскостопански култури, оградила е мястото и държи ключ както от входната врата на жилищната сграда, така и от вратата за достъп до двора; към момента е ангажирала и охрана на имота чрез СОТ; поддържа жилищната сграда, като е правила ремонти и подобрения, грижи и поддържа оградата на дворното място, до настоящия момент ищцата не е оспорвала правата на собственост на ответницата Я., нито на втория ответник. Оспорва твърденията на ищцата за присъединено владение върху имота от нейния прадядо, после дядо и накрая баща. Този въпрос вече е бил изследван в производството по гр.д. 1024/2010г. по описа на Районен съд- Дупница, като съдът е намерил за неоснователни направените възражения за придобИ.е на посочения имот по давност именно от посочените от ищцата лица - нейния прадядо, после дядо и накрая баща, като е счел, че не са били основанията на чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗС. Претендира разноски.
Ответникът И.М. изразява становище за основателност на предявения иск. Твърди, че придобил процесния имот чрез покупко-продажба, извършена с Нотариален акт №6, том I, рег. №255, нот. д. № 6 от 13.01.2016г. на Нотариус Луиза Стоева с рег. № 527 и с район на действие РС - Дупница. Продавачите по сделката са негови първи братовчеди и брат и сестри, една от които - Е.Х.М. е ищец в производството. Твърди, че процесният имот е наследствен, придобит по наследство и давностно владение от неговия дядо и баща, които със съвместни средства и труд са построили жилищната постройка в имота. С Нотариален акт № 5, т I, рег № 227, нот. д. № 5/12.01.2006г. на Нотариус Луиза Стоева той, сестрите му, брат му и двамата му първи братовчеди са признати за собственици по наследство и приемствено давностно владение на целия поземлен имот номер 690 /шестотин и деветдесет/ попадащ в квартал /единадесети/, с площ от 170 /сто и седемдесет/ квадратни метра по скица, който имот попада в парцел ХVIII /осемнадесети отреден и за имот петстотин четиридесет и три/, по регулационния план на гр. Кочериново, утвърден със заповед № 147/29.12.1987г., ведно с построената в имота ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, при граници и съседи: парцел XVIII -543, парцел II-536, парцел ХVII-535, 132-102. Твърди, че последвалата покупко - продажба всъщност била прикрито дарение от неговите близки роднини, а сделката била извършена чрез упълномощен неин представител, поради това, че от 2000 година той работи и преимуществено живее в Испания. Сестра му Е.Х.М. живее и винаги е живяла в имота (тъй като няма друго жилище) полага грижи и прави подобрения в него и жилището. Ответницата Н.И.Я. е придобила собствеността на 2/3 идеални части от процесния имот, след извършена обстоятелствена проверка от наследниците на прадядо му Атанас Х.М. - Добринка Атанасова Цекова, Й. Първанова Тодорова, Първан Симеонов Първанов, Георги Симеонов Първанов и Атанаска Симеонова Бачева със съставен нотариален акт №10, том I, дело №9 от 23.01.2006 г. Излага съображения за основателност на исковата претенция, аналогични с тези на ищцата, като сочи, че ответника Я. тя е придобила имота от не собственици и въз основа на отменим /с предприето производство по отмяна на нотариално удостоверяване/ нотариален акт, още повече, че вписването в Служба по вписванията на ДРС на Нотариален акт № 10, том I, дело № 9 е от 23.01.2006 г., а на Нотариален акт №17, том I, дело №15 е от 30.01.2006г. и е СЛЕД вписването с установени права на собственост върху целия имот на наследниците на Борис Атанасов М., извършено на 12.01.2006г. с нотариален акт № 5, т. I, нот.д. № 5.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от
удостоверение за наследници № 58/24.03.2010г., издадено от община Кочериново, Атанас Х.М., починал на
04.02.1961г., е наследен от преживялата го съпруга Софика С.М., починала на
21.11.1976г., неговата дъщеря Добрина Атанасова Цекова, наследниците по право
на заместване на сина му Първан Атанасов М., починал на 23.09.1944г. и другия
му син Борис Атанасов М., починал на 13.01.1890г. От цитираното удостоверение
за наследници се установява, че наследници по закон на Първан Атанасов М.,
починал на 23.09.1944г., са Гюрга С.М., негова съпруга, починала на
20.07.1995г., Й. Първанова Тодорова, негова дъщеря, Атанаска Симеонова Бачева, Георги
Симеонов Първанов и Първан Симеонов Първанов, като последните трима са
наследници на Симеон Първанов М., починал на 14.06.1996г., син на Първан
Атанасов М..
Видно от удостоверение за наследници № 107/10.06.2010г., издадено от община Кочериново, Борис Атанасов М., починал на 13.01.1890г., е наследен от Валентина Борисова Гальова, Петър Борисов М., Мария Александрова М., Александър Ивайлов М., Надежда Георгиева Левкова, Павел Х.М., И.Х.М., Е.Х.М. и Василка Х.М..
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез давностно владение и наследство № 5, том. І, нот. дело № 5/12.01.2006г. по описа на нотариус Л. Стоева, Валентина Борисова Гальова, Александър Ивайлов М., Павел Х.М., И.Х.М., Е.Х.М. и Василка Х.М. са признати за собственици по давностно владение и наследство на процесния имот.
С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 6, том І, рег. № 255, н.д.№ 6/13.01.2006 г. по описа на нотариус Л. Стоева, Валентина Борисова Гальова, Александър Ивайлов М., Павел Х.М., Е.Х.М. и Василка Х.М. са продали на И.Х.М. 15/16 ид. ч. от процесния имот.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 10, том. І, нот. дело № 9/23.01.2006г. по описа на нотариус С. Милева, Добрина Атанасова Цекова е призната за собственик на 1/3 ид.ч. от процесния имот, а Й. Първанова Тодорова, Атанаска Симеонова Бачева, Георги Симеонов Първанов и Първан Симеонов Първанов са признати за собственици общо на 1/3 ид.ч. от от процесния имот.
С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 17, том І, рег.№ 0245, н.д.№ 15/30.01.2006 г. по описа на нотариус С. Милева, Добрина Атанасова Цекова, Й. Първанова Тодорова, Атанаска Симеонова Бачева, Георги Симеонов Първанов и Първан Симеонов Първанов са дарили на Н.И.Я. собствените си 2/3 ид.ч. от процесния имот.
С констативен нотариален акт от 07.03.2016г. № 59, том. І, рег. № 0712, дело № 52/2016 г. на нотариус Милева ищцата е призната за собственик на процесния имот на основание правоприемство по наследство и давностно владение.
Видно от приложеното към настоящото дело гр.д.№ 1024/2010г. по описа на РС-Дупница, по същото е постановено решение от 16.11.2012г. (влязло в сила на 10.12.2012г.), с което е допуснат до делба процесният имот между съделителите И.М. и Н.Я., при квоти 1/3 ид.ч. за първия от тях и 2/3 ид.ч. за втората.
С решение от 04.04.2014г. по същото дело, имотът е изнесен на публична продан, поради неподеляемост на същия. Образувано е изпълнително дело № 576/2016г. по описа на ЧСИ Милена Джоргова.
От заключението на назначената по гр.д.№1093/2016г.
по описа на РС-Дупница съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. инж.
Любомир Велинов се установява, че действащият регулационен план на гр.
Кочериново е одобрен със заповед № 147/29.12.1987 г., като имот пл. № 690 е бил
нанесен в кадастралната основа, но без планоснимачен номер, нанасянето на пл. № 690 е станало с решение
на комисията по чл. 71 от ППЗТСУ /отм./ от заседанието и на 26.11.1987 г. По предходния план на гр. Кочериново, одобрен
със заповед № 2715/04.04.1960 г. на ПИ 690 съответства имот пл. № 339 в
кв.17, в имота преди 1 960 г. е имало
три сгради, (оцветени в жълто) означени със сигнатурата „ПЖ”- паянтово жилище и
„ПС” - паянтова стопанска. При огледа на място вещото лице констатирало, че от
цитираните сгради е запазена само сградата, означена със сигнатурата „ПЖ”,
находяща се на границата с ПИ 543, по данни от собствениците тя е изградена
около 1956 г. със застроена площ от 29, 6 кв.м. през 1982 г. към нея е
изградена пристройка със застроена площ 8.6 кв.м. и функционално предназначение
- входно антре.
По делото са събрани гласни доказателства. От събраните по гр.д.№1093/2016г. и гр.д. №1093/2016г., двете по описа на РС-Дупница показания на свидетелката Райна Петрова се установява, че след смъртта на бащата на ищцата - от 1993 г. тя сама живеела там, поддържала имота, ремонти правела до 2012 г. включително, живяла си там, пътувала да работи в гр. Благоевград, в имота тоалетната е външна, вътре има водопровод, чешма, мивка, перална, едната стая е пригодена за кухня с кухненско оборудване.
От показанията на свидетеля И.Чонев се установява, че в процесния имот къщата от 40 кв. е правена от Борис М., а старата къща я бутнали, Христо М. през 1982 г. правил като килерче за обувки 2 на 2, 50 м. и водопровод. В старата къща майката на Борис, Софика живеела, Е. не живее в новата къща от 2016 г., м. март. Добрина Цекова, Й. Тодорова, Първан Първанов, Георги Първанов, Атанаска Бачева – не са живели никога там, като деца са живели в старата къща, след като Борис направил новата къща, не са живели там. Вътре няма баня, а тоалетна има на двора, има лози, Е. се грижела за двора, работела през деня и вечер се прибирала. Имотът се ползвал от Ивайло - син на Борис. И.заминал за Испания след 1990г., идвал в имота като се върне в България от Испания.
От показанията на свидетеля Сълза И.ова се установява, че Софика М. живеела в имота, епизодично идвала Надежда Левкова до дворчето, като били семейство родителите на ищцата живеели при баба им Вена Стамболийска - бабата на Христо по майчина линия, Христо живеел в къщичките на Митушките преди да се задоми, след това си направили нова къща на ул. „Камчия” № 8, след смъртта на Софика, синът й Борис там живеел, Симеон М. в новата къща не е живял, Н. стопанисвала част от двора, повече от пет години, назад.
От показанията на свидетелката Атанаска Джолева се установява, че Софика докато почине живеела в имота, после там живеел Ивайло М., а Георги М. си слагал низите там. Христо живеел там докато се задоми, Ивайло пристройвал, Първан, Георги и Атанаска М. не са живели там.
От показанията на Цветанка Гальова се установява, че след 1993 г. когато починал Ивайло Х.М., ищцата Е.М. и брат й И.Х.М. се преместили там двамата да живеят, през 2003-2005 г. И.заминал за Испания, а тя продължила там да живее, ходила на работа и се прибирала, Е., правела всичко в къщата и двора сама, Добрина Цекова, Й. Тодорова, Първан Първанов, Георги Първанов, Атанаска Бачева, не са живели в процесния имот.
От показанията на Снежана Крашевска се установява, че от 2004 г. когато носила призовки на Е., имотът винаги бил с катинар, а на ул. „Камчия” № 8 връчвала призовките на Е.М., когато майка й ги е получавала, иначе Е. живеела в Благоевград 4 или 5 години, в събота и неделя св. Крашевска на ул. „Искър” № 3 също търсила ищцата, за да й връчва призовки, но катинара си стоял там и тогава.
Във въззивната инстаанция по в.гр.д.№494/2019г. по описа на ОС-Кюстендил също са разпитани свидетели: Валентина Борисова Гальова и Е. Иванова Първанова, които са противоречиви. Първата свидетелка дава показания, че единствено ищцата е владяла процесния имот, правила е ремонти и го е стопанисвала като свой собствен, а втората свидетелка дава показания, че в периода след 2006г. единствено ответницата Н.Я. се грижи за двора на имота и стопанисва същия, като сади зеленчуци, полива, окопава, а през зимата чисти сняг. Същата свидетелка дава показания за спорове между ищцата и ответницата относно имота, стигнали до физическа саморазправа.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага следните правни изводи:
Предявен е отрицателен
установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 440 от ГПК.
Ищцата следва да докаже обстоятелствата, с които обосновава правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу ответниците, както и фактите, от които произтича правото й на собственост върху процесния имот, а именно, че е придобила процесния имот по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност. Ответниците следва да докажат фактите, които обосновават правото им на собственост върху процесния недвижим имот.
Съдът намира за недоказано твърдението на ищцата, че процесният имот е владян от наследодателите й през описания в исковата молба период и от посочените от ищцата лица – от показанията на разпитаните в хода на процеса свидетели се установява, че до 1993г. там е живял Ивайло М., Георги М. ползвал двора. От представени по делото писмени доказателства се установява, че Добрина Атанасова Цекова, Й. Първанова Тодорова, Атанаска Симеонова Бачева, Георги Симеонов Първанов и Първан Симеонов Първанов от една страна и Валентина Борисова Гальова, Александър Ивайлов М., Павел Х.М., И.Х.М., Е.Х.М. и Василка Х.М. са наследници по закон на Атанас Х.М., починал на 04.02.1961г., който е бил собственик на процесния недвижим имот. От събраните по делото доказателства се установява, че е била налице съсобственост между изброените лица произтича от придобивния способ – наследствено правоприемство от Атанас Х.М.. Част от неговите наследници, а именно Добрина Атанасова Цекова, Й. Първанова Тодорова, Атанаска Симеонова Бачева, Георги Симеонов Първанов и Първан Симеонов Първанов съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 ЗН, уреждащи приложите правила за формира на наследствените дялове, са придобили общо 2/3 ид.ч. от процесния имот, което се установява и от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 10, том. І, нот. дело № 9/23.01.2006г. Същите валидно са дарили притежаваните от тях 2/3 ид.ч. от процесния имот на ответника Николинка Я.. Съдът намира за неоснователно твърдението на ищцата, че процесният имот е бил собствен на наследниците на Борис Атанасов М., починал на 13.01.1890г. - Валентина Борисова Гальова, Александър Ивайлов М., Павел Х.М., И.Х.М., Е.Х.М. и Василка Х.М., които са го придобили по наследство и давност съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС с явно, необезпокоявано и непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години, започнало от 1980г. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели установиха, че процесният имот е стопанисван както от наследници на Първан Атанасов М., така и от наследници на Борис Атанасов М.. Дори да се приеме, че само наследници на Борис Атанасов М. са живели в имота след 1980г., това не е достатъчно, за да се приеме, че същите са изменили намерението си и са започнали да владеят само за себе си и това тяхно променено отношение към имота е станало достояние на другите съсобственици. В случая всички наследници са владелци всеки на собствената си идеална част от имота и държатели на идеалните части на останалите съсобственици и сънаследници. За да се превърнат във владелци на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да станат негови собственици, тези сънаследници е следвало да отблъснат владението на останалите съсобственици и сънаследници. Следвало е да доведат до знанието им намерението си да своят имота и да ги уведомят, че отказват да ги допускат до него. Трайно установената практика по приложението на чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗС изисква безусловно доказани факти на упражняване на фактическа власт в рамките на определения от закона период от време, както и на демонстрирано й чрез конкретни действия, достигнали до съсобственика на имота или действия за отблъскването владението на същия. На следващо място ищцата не доказва пълно и главно, че е владяла процесния имот сама в период от 10 г. явно, спокойно и непрекъснато, за да може да го придобие по давност в неговата цялост. Както се посочи по – горе тя се е разпоредила с идеалните си части от процесния имот още през 2006г. от една страна, като ги е продала на брат си и ответник в настоящото производство - И. М., от друга страна другят ответник Николона Я. в същата година е придобила 2/3 идеални части от процесния имот и от показанията на разпитаните в хода на процеса свидетели се установява, че е обработвала двора в годините след 2006г., съответно се установява от разпитаните свидетели, че ищцата е имала спорове с ответницата Я. след посочените по – горе сделки през 2006г., което също изключва възможността ищцата да е владяла в период от 10 г. явно, спокойно и непрекъснато и довела до знанието на останалите намерението си да свои целия процесен имот – след 2006г. до момента, в който свидетелите, които съдът е допуснал до разпит по нейно искане сочат, че тя е живяла там – март 2016г. Доколкото в случая ищцата Е.М. предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства претендира собственост върху процесния имот именно в качеството й на владелец, а не съсобственик на имота, тук приложение съдът в настоящия си състав намира, че не е налице хипотезата, разглеждана и в ТР № 1/ 2012г. на ОСГК на ВКС. В случай на съсобственост, която е възникнала в резултат на наследяване, какъвто е настоящият, до доказване на противното се предполага, че отделният съсобственик, който упражнява фактическа власт върху целия имот, владее своите идеални части и се явява държател по отношение на останалите дялове от правото на собственост. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар. „преобръщане на владението“ /interversio possessionis/, при което съсобственикът-съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. За да бъде трансформирано държането на чуждите идеални части в тяхно владение, съсобственикът следва да обективира спрямо останалите съсобственици такова недвусмислено поведение, от което да им стане ясно, че той отрича техните права и счита целия имот за своя еднолична собственост. Срокът на давностното владение започва да тече от този момент, в който пред останалите съсобственици са извършени недвусмислени действия, сочещи за намерение да настъпи промяна в собствеността. Заплащането на дължимите за имота данъци и такси, както и извършването на подобрения в имота, не са такива недвусмислени действия, тъй като представляват действия на обикновено управление, които всеки от съсобствениците може да извърши.
По никакъв начин ищцата не доказва и промяна в субективната страна на упражняваната фактическа власт върху идеалните части на останалия наследник на процения имот, легитимиращ се като собственик на 1/3 идеална част от имота с гореописания нотариален акт – ответникът И.М., брат на ищцата в производството – от показанията на св. Иван Чонев се установява, същият когато се връща в България от Испания отсядал в процесния имот, но ищцата не установява по никакъв начин демонстриране на намерение да владее процесния имот спрямо брат си само за себе си.
По изложените съображения съдът приема, че процесният имот е съсобствен на ответниците при права: 2/3 ид.ч. за Н.Я. и 1/3 ид.ч. за Иван М.. Поради това искът – предмет на настоящото производство следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода от делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника Я. се следват сторените по делото разноски, доколкото само тя е искала присъждане на такива в размер на общо 1 600.00 лева за адвокатски хонорар, сторени при първоинстанционното и въззивното разглеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Х.М., ЕГН:**********, с адрес ***, срещу Н.И.Я., ЕГН: **********, адрес: *** и Иван Х.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 440 от ГПК, за признаване на установено по отношение на ответниците, че никой от тях не притежава изцяло или в идеални части собствеността върху поземлен имот номер 690 /шестотин и деветдесет/, попадащ в квартал 11 /единадесети/, с площ от 170 /сто и седемдесет/ квадратни метра по скица, който имот попада в парцел ХVIII - 543 /осемнадесети отреден и за имот петстотин четиридесет и три/ по регулационния план на гр. Кочериново, утвърден със заповед № 147/29.12.1987г., ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда, при граници и съседи: парцел ХVIII-543, парцел II – 536, парцел ХVII -535, парцел, 132-102, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е.Х.М. ЕГН: **********, с адрес:
***, да заплати на Н.И.Я., адрес: ***
сторените по делото разноски в размер на общо 1 600.00 лева за адвокатски
хонорари.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: