РЕШЕНИЕ
№ 308
гр. Бургас, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Елеонора С. Кралева
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Петя Хр. Колева
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20252100500453 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Еко
строй 2011“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, п. к. 8000, ул. „Кооператор“ № 54, представлявано от Управителя В. Д.
К., чрез адвокат Радост Сребрева от БАК, с адрес на кантората: гр. Бургас, к-с
„Славейков“ бл. 76, вх. 2, ет. 4 ап. 34, против Решение № 33 от 08.01.2025 г.,
постановено по гр.дело № 4387/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което съдът е осъдил въззивника да заплати на М. Д. Я., ЕГН **********, от с.
*****, общ. *****и съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Трайко „Китанчев“ № 24,
ет.1, офис 3, адв. Кирил Киров, сумата от 933 лв., представляваща брутно
трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г., ведно със
законната лихва, считано от 28.06.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 500 лв. - разноски по делото.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивното дружество, което намира постановеното решение за неправилно,
необосновано и недоказано. Оплакванията на страната се отнасят до
представените от ответната страна писмени доказателства, като оспорва
1
обстоятелството, че ищецът е полагал труд през процесния период от време.
Счита, че в представената справка за трудовите договори липсват данни за м.
май и не се доказва, че трудовият договор е бил валидно сключен при
посочените в него условия и коректно изпълняван от страна на работника.
Излага съображения.
В срока, предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
М. Д. Я., ЕГН **********, от с. *****, общ. *****, чрез адвокат Кирил Киров
от САК, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул.“Св. св. К. и Методий“ № 37, ет.
1, офис 7, с който моли съда да потвърди обжалваното решение и присъди
разноските по делото за въззивната инстанция. Счита, че
първоинстанционният съд е направил внимателен анализ на фактическата
обстановка и аргументирано и всеобхватно е оценил събраните в хода на
процеса писмени и гласни доказателства, въз основа на които е приложил
правилно материалния и процесуалния закон. Позовава се на представените
пред първата инстанция доказателства и на събраните от масивите на ТД -
НАП и НОИ - Бургас. Посочва, че РС -Бургас е разпределил адекватно
доказателствената тежест. Счита, че ответната страна не е представила годни
доказателства или дори начало на писмени доказателства за извършено
плащане на трудовото възнаграждение. Излага съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд – Бургас се е произнесъл по иск с правно основание чл.128
от КТ.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства между
страните е на лице трудово правоотношение, за което свидетелства
представеният трудов договор № 58/13.12.2016 г. Работникът съгласно
представената длъжностна характеристика е назначен на длъжността
„Работник облицовки и настилки“, с основно месечно възнаграждение в
размер на 580 лева, платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца за
полагане на труда. Договорено е още, че служителят следва да получава
2
допълнително възнаграждение за трудов стаж, възлизащо на 0,6 % от
трудовото възнаграждение за всяка прослужена година. Представена е Заповед
за едностранно увеличаване на трудовото възнаграждение от 29.12.2017 г. и
седем допълнителни споразумения, като по последното от 29.12.2023 г. е
определено трудово възнаграждение в размер 933 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 128, ал.1, т.2 от КТ, работодателят е
длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В тежест на
работодателя е да докаже изплащането на възнаграждението.
Настоящата съдебна инстанция намира постановеното от
първоинстанционния съд решение за правилно и законосъобразно, поради
което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща към мотивите на първата
инстанция.
Съобразно нормите на чл. 62, ал.1 и ал. 3, във връзка с чл. 61, ал.1 от
КТ, трудовият договор се сключва между работника и работодателя в писмена
форма, като за сключването, изменението и прекратяването му следва да бъде
уведомен ТД на НАП от работодателя. В конкретния случай не само от
представения писмен трудов договор и длъжностна характеристика към него,
но и от представената справка по чл. 62, ал.5 от КТ и от извършената от
първоинстанционния съд служебна справка, се установява, че процесното
трудово правоотношение с въззиваемия М. Д. Я., ЕГН ********** не само е
възникнало между страните, но е извършено вписване на трудовото
правоотношение в регистрите на НАП и НОИ. Трудовото правоотношение,
като правилно е посочил БРС, е прекратено на 31.05.2024 г., за което
обстоятелство въззивникът е подал уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ.
Тежестта за доказване по отношение изплащането на дължимото
трудово възнаграждение в е тежест на работодателя, като нормата на чл. 270,
ал.3 от КТ сочи, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника
или служителя по ведомост или срещу разписка или се превежда на влог в
посочена от работника банка.
В обобщение следва да се каже, че са на лице необходимите
предпоставки за уважаване на претенцията – наличие на трудов договор,
сключен между страните, изпълнение на задълженията по така сключен
трудов договор и неизпълнение на задължението на работодателя да заплати
3
трудовото възнаграждение. От разпита на свидетеля А. В. се установява, че
той заедно с въззиваемия Я. са ходили на работа в ответното дружество през
целия месец май, като не му е известно страната да е отсъствала от работа
през месец май или да й е преведено трудовото възнаграждение.
Въззивното дружество оспорва обстоятелството, че въззиваемият е
престирал труд през претендирания период, като се позовава на направената
стравка от НАП. В случая трудовото правоотношение е прекратено на
31.05.2024 година, поради което оплакването е неоснователно.
С оглед на изложеното, съдът намира постановеното решение за
правилно и законосъобразно, което налага потвърждаването му. Въззиваемата
страна претендира възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева, което
е около минимума съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, която съдът взима евентуално като
ориентир при определяне на възнагражденията. Наредбата не обвързва съда
при определяне на действително положените действия и усилия по делото и
съответно стойност на адвокатското възнаграждение съобразно разясненията
по прилагане на правото на ЕС, дадени с решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/2022 г. В този смисъл на дружеството следва да се присъди сумата от 500
лева разноски по делото.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 33/08.01.2025 г., постановено по гр.дело
№ 4387/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Еко строй 2011“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, п. к. 8000, ул. „Кооператор“ № 54,
представлявано от Управителя В. Д. К., чрез адвокат Радост Сребрева от БАК,
с адрес на кантората: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 76, вх.2, ет.4 да заплати
М. Д. Я., ЕГН **********, от с. *****, общ. ****** и съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Трайко „Китанчев“ № 24, ет.1, офис 3, адв. Кирил Киров, сумата
от 500 лева – разноски по делото.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5