РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Пловдив, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20245000500158 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 40/15.02.2024 г., постановено по гр.д. №
508/2023 г. на ОС-П., с което е осъдена П.Р.Б.-гр.С. да заплати на Б. А. Г.
сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
както и 500 лв. за претърпени имуществени вреди-изплатено адвокатско
възнаграждение в съдебната фаза на процеса по НОХД № 367/2022 г. на ОС-
П., всички настъпили от образувано наказателно производство за извършено
престъпление по чл. 219,ал.3 във вр. с ал.1 от НК по ДП №**/2017 г. на НСС,
което е прекратено на 27.07.2023 г., тъй като деянието не съставлява
престъпление, ведно със законната лихва върху главницата от 1.08.2023 г. до
окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ,
отхвърлен е искът за неимуществени вреди за разликата над присъдените
20 000 лв. до претендираните 60 000 лв., както и искът за имуществени вреди-
изплатени адвокатски възнаграждения по НОХД № 264/2020 г. на ОС-П. и
ВНОХД № 244/2022 г. на АС-Пловдив за сумата 800 лв., осъдена е П.Р.Б.-
гр.С. да заплати на Б. А. Г. сумата 10 лв. ДТ и 1 672,10 лв. адвокатско
1
възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете, представляващи
разноски за производството, на основание чл. 10,ал.3 от ЗОДОВ, осъдена е
П.Р.Б.-гр.С. да заплати по сметка на ОС-П. разноски за вещо лице в размер на
250 лв. на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ.
Жалбоподателят П.Р.Б. моли решението да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно в частта му, с която П.Р.Б. е осъдена да
заплати на Б. А. Г. на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ сумата 20000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 500 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, които вреди са
настъпили от образувано наказателно производство за извършено
престъпление по чл. 219,ал.3 във вр. с ал.1 от НК по ДП №**/2017 г. на НСС,
което е прекратено на 27.07.2023 г., тъй като деянието не съставлява
престъпление, ведно със законната лихва върху главницата от 1.08.2023 г. до
окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ,
осъдена е П.Р.Б.-гр.С. да заплати на Б. А. Г. сумата 10 лв.- ДТ и 1 672,10 лв.-
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете,
представляващи разноски за производството, на основание чл. 10,ал.3 от
ЗОДОВ, осъдена е П.Р.Б.-гр.С. да заплати по сметка на ОС-П. разноски за
вещо лице в размер на 250 лв. на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ, по
съображения, изложени в подадената на 21.02.2024 г. въззивна жалба, и да
бъде постановено от апелативния съд решение, с което исковете да бъдат
отхвърлени изцяло, евентуално, да бъде намален размерът на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Като ответник в производството пред
окръжния съд оспорва предявените от Б. Г. искове и моли те да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Ответникът по тази въззивна жалба Б. А. Г. моли тя да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Жалбоподателят Б. А. Г. моли решението на окръжния съд да бъде
отменено като незаконосъобразно, неправилно в частта му, с която са
отхвърлени предявените от него против П.Р.Б.-гр.С. искове за присъждане на
сумата над 20 000 лв. до 60 000 лв. (или за 40 000 лв.) като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и на сумата над 500 лв. до 1 300 лв. (или за
800 лв.) за претърпени имуществени вреди, които вреди са настъпили от
образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл.
2
219,ал.3 във вр. с ал.1 от НК по ДП №**/2017 г. на НСС, което е прекратено
на 27.07.2023 г., тъй като деянието не съставлява престъпление, ведно със
законната лихва върху главницата от 1.08.2023 г. до окончателното
изплащане на сумите, както и в частта му за разноските, по съображенията,
изложени в подадената на 29.02.2024 г. въззивна жалба. Като ищец в
производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 2,ал.1, т.3,предл.3 от ЗОДОВ и чл.
86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. за претърпени болки
и страдания и на обезщетение в размер на 1 300 лв. за претърпени
имуществени вреди за платени адвокатски хонорари по наказателните дела
вследствие на воденото срещу него наказателно производство за извършено
престъпление по чл. 219,ал.3 във вр. с ал.1 от НК по ДП №**/2017 г. на НСС,
което е прекратено на 27.07.2023 г., тъй като деянието не съставлява
престъпление. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по тази въззивна жалба П.Р.Б.-гр.С. моли тя да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за
установено следното:
Безспорно е между страните, че срещу ищеца Б. Г. е било водено
наказателно производство по ДП № №**/2017 г. на НСС за престъпление по
чл. 219,ал.3 във вр. с ал.1 от НК, по което той на 3.02.2020 г. е привлечен като
обвиняем, съответно, по НОХД № 264/2020 г. на ОС-П., и че наказателното
производство е приключило с прекратяването му с постановление на П. от
27.07.2023 г. съгласно чл.243,ал.1,т.1 във вр. с чл. 24,ал.1,т.1 от НК поради
това, че деянието не съставлява престъпление.
С подадената на 4.09.2023 г. искова молба ищецът Б. Г. твърди, че във
времето от 20.07.2012 г. до 4.01.2016 г. е бил управител на „В.***“ЕООД-
гр.В.. Посочва, че в РУ на МВР-гр.В. е било образувано ДП №***/2014 г. за
извършено самоуправство, по което той е бил привлечен като обвиняем с
твърдение, че отстраняване на посочена в исковата молба авария
3
представлява нов строеж на водопровод, което производство било прекратено
поради липса на извършено престъпление. Твърди, че прекратяването на това
ДП обаче било обжалвано от новия управител на „В.***“ЕООД и е било
образувано ДП №**/2017 г., което на 14.06.2017 г. било възложено на
следовател от НСС. Твърди, че с постановление от 3.02.2020 г. е бил
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.
219,ал.3 във вр. с ал.1 от НК. Твърди, че по внесения в съда обвинителен акт е
било образувано НОХД № 264/2020 г. на ОС-П., което приключило с
присъда, с която той бил признат за виновен за извършено престъпление по
чл. 219,ал.3 във вр. с ал.1 от НК, тъй като от 29.09.2013 г. до 4.01.2016 г. като
длъжностно лице-управител на „В.***“ЕООД-гр.В. умишлено не е
разпоредил да бъде отчитана ежемесечно изразходваната вода, при липса на
водомери, и да бъдат събирани съответните суми, в резултат на което са
последвали значителни щети за управляваното от него търговско дружество в
размер на 150 750,96 лв. с ДДС, наложено му било наказание 2 години
лишаване от свобода с приложение на чл.66,ал.1 от НК с 3-годишен
изпитателен срок, както и е бил осъден да заплати на ЕООД посочената сума
като обезщетение за причинени имуществени вреди. Твърди, че по негова
жалба е било образувано ВНОХД № 244/2022 г. на АС-Пловдив и с решение
от 26.07.2022 г. присъдата на окръжния съд е била отменена и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Твърди, че след
връщането на делото е било образувано НОХД № 367/2022 г. на ОС-П. и с
определение от 29.09.2022 г. съдът прекратил съдебното производство и
върнал делото на П. за отстраняване на установени съществени нарушения на
процесуални правила. Твърди, че наблюдаващият прокурор е върнал ДП
№**/2017 г. на НСС с указания, след което с постановление от 27.07.2023 г. е
прекратил ДП. Твърди, че по този начин е бил сложен край на почти 10-
годишния тормоз, на който той бил подложен от П., на унижението и
страховете, които изпитвал, на много сериозното опетняване на доброто му
име в обществото, на непосилните за него разходи за средства по делата, като
почти през цялото време той бил безработен поради незаконните обвинения.
Твърди, че трудовият му стаж през цялото време е около 6 месеца. Твърди, че
се явил на 4 конкурса за работа, но въпреки че превъзхождал другите
кандидати по образование, квалификация и професионален опит
кандидатурите му били отхвърляни поради воденото срещу него дело, като
4
такова било и отношението, когато кандидатствал за работа чрез сайтове като
„Д.Б.*“ и „З.Б*“. Твърди, че преди да бъде обвинен за извършени
престъпления се ползвал с много добро име в обществото, изпълнявал е
длъжността на управител и други отговорни длъжности в много престижни
хотели и туристически обекти, председател е на ТД“Ю. **** г.“ от 2005 г.,
бил е за един мандат общински съветник, на 27.12.2007 г. бил избран за
************ на Общински съвет-В. и заемал длъжността около една година.
Твърди, че всички в града се отнасяли с изключително уважение към него
докато не бил незаконно обвинен за престъпления, които не е извършил,
което сринало авторитета му изцяло, познати и приятели престанали да
контактуват с него поради разпространяването на неверни клюки. Твърди, че
здравословното му състояние се влошило значително, като той страда от
хипертонично сърце, предсърдно мъждене и трептене, рецидивиращо
депресивно разстройство, сегашен епизод умерено тежък, хронична
исхемична болест на сърцето и дългогодишна хипертония на медикаментозно
лечение. Счита, че тези заболявания се дължат преди всичко на незаконните
обвинения и на дългото оставане без работа и средства за издръжка на
семейството и натрупаните поради това дългове в размер на 10 000 лв., което
го довело до дълбока депресия, заядливост и сприхавост. Твърди, че
социалните му контакти се свели до нула, близки и приятели започнали да го
отбягват. Твърди, че изпитвал голям страх, че може да бъде осъден на
лишаване от свобода, както и да бъде осъден да заплати на „В.***“ЕООД-
гр.В. сума над 150 000 лв. и да остане без жилище. Затова претендира за
присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер
на 60 000 лв. Твърди, че от незаконното обвинение претърпял и имуществени
вреди – 1 300 лв. общо за заплатено възнаграждение за делата на ангажирания
адвокат, поради което претендира за присъждане на обезщетение в размер
общо на 1 300 лв. Претендира за присъждане на сумите ведно със законна
лихва от датата на влизане в сила на постановлението на П. от 27.07.2023 г. за
прекратяване на наказателното производство.
С подадения на 28.09.2023 г. писмен отговор от страна на ответника по
делото П.Р.Б. претенциите се оспорват като недоказани по основание и
размер. Счита се, че размерът на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди 60 000 лв. е силно завишен. Твърди се, че е недоказана
значителна продължителност на ДП, както и че воденото срещу ищеца
5
наказателно производство се отличава с фактическа и правна сложност.
Посочено е, че спрямо ищеца е прилагана най-леката мярка за неотклонение
„Подписка“ и не са прилагани други мерки за процесуална принуда. Счита се,
че за продължителността на съдебната фаза на процеса не може да се
ангажира отговорността на П.. Твърди се, че незаконното обвинение, което е
предмет на иска, не е единствен увреждащ фактор в процесния период, тъй
като през по-голямата част от исковия период срещу ищеца е водено и друго
наказателно производство по незаконно обвинение в извършване на тежко
умишлено престъпление, свързано с длъжностното му качество, по чл.
220,ал.1 от НК. Твърди се, че за вредите от това обвинение ищецът също е
завел против П. иск по чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, като със същия претендира
репарация за съвършено идентични по вид и размер вреди, по който иск е
образувано гр.д. № 182/2023 г. на ОС-П.. Заявено е, че е в тежест на ищеца да
разграничи вредите от двете обвинения и да проведе пълно и главно
доказване кои конкретни по вид и интензитет вреди са пряка и
непосредствена последица именно от незаконното обвинение, във връзка с
което претендира обезщетението. Претендира се, че съдът не следва да
уважава настоящия иск в пълния предявен размер, тъй като всички твърдени
вреди са пряка и непосредствена последица от двете обвинения.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства, че предявените искове по чл.
2,ал.1,т.3,предл.3 от ЗОДОВ са основателни и съгласно чл. 4 от ЗОДОВ П.
дължи на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени и
имуществени вреди. Съдът приема за установено, че на 3.09.2020 г. по ДП
№**/2017 г. на НСС срещу ищеца е повдигнато обвинение за извършено
престъпление от общ характер по чл. 219,ал.3 във вр. с ал.1 от НК. Съдът
преценява, че по-рано образуваното ДП №***/2014 г. на РУП на МВР-В. по
обвинение за извършено от ищеца престъпление по чл. 323,ал.1 във вр. с
чл.20,ал.2 от НК с привличане към наказателна отговорност на 17.12.2014 г.
не следва да се съобразява при преценка на основателността на настоящия
иск по чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, тъй като осъществява различно правно
основание на друг иск по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ с факта на прекратяването
му спрямо ищеца с постановлението на РП-В. от 21.06.2017 г. Съдът посочва,
че впоследствие (преобразуваното), след дадените указания на главния
прокурор с постановление от 17.05.2017 г. , наказателно производство по ДП
6
№**/2017 г. на НСС е прекратено с постановление на прокурор от РП-П. на
27.07.2023 г. на основание чл. 243,ал.1,т.1 във вр. с чл.24,ал.1,т.1 от НПК –
поради това, че деянието не е престъпление. Съдът посочва, че съгласно
разясненията, дадени в т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, отговорността
на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи
възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване
на наказателното производство по чл.2,ал.1,т.3,предл.2 от ЗОДОВ, като от
този момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихви върху
размера на присъденото обезщетение. Съдът излага съображения защо
постановлението за прекратяване на наказателното производство не е сред
актовете, които влизат в сила, и приема, че стабилитетът на този вид
постановление в смисъла на т.4 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС като
основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи изисква то да е съобщено на лицето, което
претендира вредите по реда на чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и лицето да не е
поискало наказателното производство да продължи и да завърши с
оправдателна присъда. Съдът приема, че в случая постановлението за
прекратяване на наказателното производство е било съобщено на ищеца на
1.08.2023 г., то не е обжалвано по съдебен ред и по отношение на ищеца
фактическият състав на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ е завършен. Съдът приема за
установено, че докато се е провеждало наказателното производство по
процесното ДП №**/2017 г. в периода 3.02.2020 г.-27.07.2023 г. паралелно на
него се е разглеждало и друго наказателно производство срещу ищеца по ДП
№***2017 г. за престъпление по чл. 220,ал.3 от НК в периода 26.09.2018 г.-
17.01.2023 г. Съдът посочва, че към момента не е налице влязло в сила
решение по гр.д. № 182/2023 г. на ОС-П., с което на ищеца по иска по
чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за прекратеното ДП №***2017 г. е определено
обезщетение от 20 000 лв. за търпените неимуществени вреди. За да определи
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди
съдът съобразява тежестта на повдигнатото обвинение (престъпление по чл.
219,ал.3 във вр. с ал.1 от НК – тежко по смисъла на чл. 93,т.7 от НК – с
предвидено наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години, респективно, по
чл. 220,ал.1 от НК – също тежко, с предвидено наказание лишаване от
свобода от 1 до 6 години), продължителността на наказателното преследване
(почти 3 години и половина от 3.02.2020 г. до 27.07.2023 г.), загубване на
7
работата, проведено съдебно производство, включително до последна съдебна
инстанция, постановяване първоначално на осъдителна присъда от окръжния
съд, вида и продължителността на наложената лека мярка за неотклонение
„Подписка“, неустановеното от СМЕ наличие на причинно-следствена връзка
между повдигнатото обвинение и установената проява на артериална
хипертония и исхемична болест на сърцето, диагностицирани още преди 2015
г., съобразявайки и съдебната практика по сходни казуси (посочена в
решението), и приема, че то следва да се определи в размер на 20 000 лв.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди за платените в наказателното производство адвокатски
възнаграждения окръжният съд преценява, че тя е основателна за сумата 500
лв., чието плащане е установено от представения договор за правна защита от
29.09.2022 г. по НОХД № 367/2022 г. на ОС-П.. За останалите две адвокатски
възнаграждения съдът приема, че е уговорено те да се заплатят по сметка на
адвоката, но доказателства за такова плащане няма, поради което искът за
сумата над 500 лв. до претендираните 1 300 лв. следва да се отхвърли. Съдът
присъжда законна лихва върху двете присъдени суми за обезщетенията,
считано от 1.08.2023 г.
С подадената на 21.02.2024 г. въззивна жалба жалбоподателят П.Р.Б.
твърди, че решението е неправилно в частите му, с които окръжният съд е
уважил исковете на ищеца. Заявява, че вредите, които претендира ищецът, са
недоказани по основание, по размер и като пряка последица от действия на
органи на П.. Твърди се, че присъденото обезщетение от 20 000 лв. за
неимуществени вреди е завишено, не съответства и на икономическия
стандарт на живот в страната, не е съобразено и с интензитета на
извършените в досъдебната фаза процесуално-следствени действия с
участието на ищеца, като решението е в противоречие с практиката на
съдилищата по аналогични случаи. Твърди се, че окръжният съд не е
съобразил, че воденото срещу ищеца наказателно производство се отличава с
фактическа и правна сложност. Твърди се, че в хода на ДП е налице
изключително нисък интензитет на извършени спрямо ищеца действия по
разследването – на 3.02.2020 г. е бил привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 219,ал.3 във вр. с ал.1 от НК и е разпитан като обвиняем
на същата дата и повторно по изрично негово желание на 10.02.2020 г., като
на 16.06.2020 г. му е било предявено разследването. Твърди се и че при
8
определяне на размера на обезщетението съдът не е взел под внимание, че по
отношение на ищеца освен взетата най-лека мярка за неотклонение
„Подписка“ не са били прилагани каквито и да било други мерки за
процесуална принуда. Заявено е, че П. не е разпространявала данни за
разследването и не следва да отговаря за отзвука му в обществото. Твърди се,
че неправилно окръжният съд е приел, че ищецът е загубил работата си в
резултата на воденото срещу него наказателно производство, защото от
приложената документация е видно, че договорът му за управление на
„В.***“ЕООД е прекратен със заповед от 30.12.2015 г. съгласно решение на
ОбС-В. от 28.12.2015 г. с изтичане на срока. Посочено е, че незаконното
обвинение, което е предмет на разглеждания иск, не е единствен увреждащ
фактор в процесния период, тъй като през по-голямата част от исковия
период срещу ищеца е водено и друго наказателно производство по
незаконно обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление,
свързано с длъжностното му качество, по чл. 220,ал.1 от НК, за което ищецът
също претендира за присъждане на обезщетение и по този иск е образувано
друго дело – гр.д. № 182/2023 г. на ОС-П., по което е постановено невлязло в
сила съдебно решение и с него му е определено обезщетение от 20 000 лв. за
неимуществени вреди. Заявено е, че от заключението на СМЕ не е установено
наличие на причинно-следдствена връзка между повдигнатото обвинение и
посочените соматични заболявания.
С подадената на 29.02.2024 г. въззивна жалба жалбоподателят Б. Г.
обжалва решението на окръжния съд в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за размера над 20 000 лв. до пълния предявен размер 60 000 лв., както и
в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди за размера над 500 лв. до 1300 лв., т.е. за
сумата 800 лв. за платени адвокатски възнаграждения по наказателните дела.
Посочва, че за продължителността на наказателното преследване съдът
приема, че тя е около 3 години и половина – от 3.02.2020 г. до 27.07.2023 г.,
като има предвид периода от привличането му като обвиняем до прекратяване
на ДП, но трябва да се има предвид, че ДП №**/2017 г. е образувано на
14.06.2017 г. и ищецът е разбрал това още в края на месец юни на 2017 г.,
видно от показанията на свидетеля Г., поради което съдът е следвало да
приеме, че ищецът е бил под негативно въздействие на наказателния процес в
9
продължение на повече от 6 години. Позовава се на решение №
187/13.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1215/2011 г., 3 ГО, в което е прието, че
употребеният в чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ израз „обвинение в извършено
престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния
деликт, а не в тесния му смисъл, като посочва, че лицето търпи вреди при
всеки случай, когато то е разбрало за образувано срещу него наказателно
преследване, и без повдигнато обвинение. Счита, че при отчитането на
обстоятелствата от значение за определяне на размера на обезщетението
съдът е определил значително занижено обезщетение. Заявява, че в
пледоарията са посочени две решения на СГС и САС, които не са влезли в
сила, които не са обсъдени от окръжния съд, като в тях е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за по-леко
наказуемо престъпление и по-кратък срок на наказателното преследване, в
размер на 200 000 лв., т.е. обезщетението е 10 пъти по-високо от
определеното в случа, най-вероятно защото ищецът е магистрат. Моли искът
за присъждане на обезщетението за неимуществени вреди да бъде уважен в
пълния предявен размер от 60 000 лв. Моли решението да бъде отменено и в
частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. по
НОХД № 264/2020 г. на ОС-П. и за адвокатско възнаграждение по ВНОХД №
244/2022 г. на АС-Пловдив в размер на 300 лв., тъй като заплащането и на
двете суми е станало в брой. Посочено е, че в договора за правна помощ №
005268/29.07.2020 г. по НОХД № 264/2020 г. на реда за платена сума е
записано 500 лв., а на следващия ред „от които в брой“ (словом) също е
записано 500 лв., но грешно обаче е написано в ред „по сметка“ 500 лв., която
грешка е допусната поради разместване на листовете, които предварително са
откъснати от кочана. Заявено е, че същото се отнася и за договора за правна
помощ по ВНОХД № 244/2022 г. на АС-Пловдив с № 007809/18.07.2022 г., в
който в реда „от които в брой“ е написана сумата 300 лв., но на следващия
ред „по сметка“ е написана сумата 300 лв. словом.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3, предл.3 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от П. при обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление.
Съгласно нормата на чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява
10
срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. В случая е безспорно, че срещу ищеца Б. Г. от П. е
повдигнато обвинение на 3.02.2020 г. в извършване на престъпление по чл.
219,ал.3 във вр. с ал.1 от НК и че наказателното производство е прекратено с
постановление на прокурор от 27.07.2023 г. на основание чл. 243,ал.1,т.1 във
вр. с чл. 24,ал.1,т.1 от НПК, връчено на ищеца на 1.08.2023 г. Налице са
следователно основания за ангажиране на отговорност на П.Р.Б. при
условията на чл.2,ал.1,т.3, предл.3 от ЗОДОВ. Съгласно нормата на чл. 4 от
ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, поради което обезщетение следва да бъде присъдено.
Ищецът Б. Г. претендира за присъждане на обезщетение за претърпени
от воденето на наказателното производство неимуществени вреди за
претърпени болки и страдания, изразяващи се в тревожност, уплаха от
възможността да бъде осъден, унижение и страх, опетняване на доброто му
име в обществото, увреждане на здравето му, оставане без работа и доходи,
притеснения от силно затруднено финансово състояние и оставане без
средства за издръжка на семейството, депресия, затваряне в себе си, загуба на
социални контакти и приятели. По начало наличието на отрицателни стресови
преживявания, притеснения и напрежение по време на провеждано
наказателно производство е обичайно, настъпва несъмнено винаги при лица с
нормална психика и не се нуждае от специално доказване. Безспорно е, че в
хода на цялото производство Г. не се е признавал за виновен. Несъмнено е, че
провеждането на наказателното производство за тежко престъпление, за
каквото е привлечен ищецът като обвиняем с постановление от 3.02.2020 г. –
престъпление по чл. 219,ал.3 във вр. с ал1 от НК за това, че в гр. В. от
29.09.2013 г. до 4.01.2016 г. в качеството му на длъжностно лице по
чл.93,т.1,б.“а“ от НК – като управител съгласно договори и анекс за възлагане
на управление на „В.***“ЕООД-гр.В., като умишлено не е положил
достатъчно грижи за възложената му работа и не е осъществил ефективното
управление на стопанската дейност на дружеството, въпреки задължението да
управлява дружеството, в нарушение на чл.48,ал.1,т.6 от Закона за водите
умишлено не е разпоредил да бъдат поставени измервателни уреди за
използваните води при изграждането на строежа на хотел със съответните
подобекти за търговия и услуги и в нарушение на Общите условия за
11
доставка на В.** услуги на потребителите от В.** оператор „В.***“ЕООД-гр.
В. – чл. 23,ал.1,т.1.1 и чл.25,ал.1 и ал.8,т.3 – умишлено не е разпоредил да
бъде отчитано ежемесечното изразходване на вода при липсата на
индивидуални водомери за сгради в строеж, в резултат на което не са
начислени дължими суми за използването на вода при изграждането и
строежа на хотел и не са заплатени от хотели и от това са последвали
значителни щети за „В.***“ЕООД в размер на 150 750,96 лв. с ДДС, - за което
е предвидено наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години, като съдът
може да постанови и лишаване от право по чл. 31,ал.1,т.6 от НК, е причинило
на ищеца стрес и притеснения.
Относно продължителността на воденото срещу ищеца наказателно
производство следва да се отчете, че употребеният в чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ
израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-
широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-
процесуален смисъл, като включително когато досъдебното производство е
образувано не срещу ищеца, а срещу неизвестен извършител при достатъчно
данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би
могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал
за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние
(в тази насока – решение № 50 009/8.02.2023 г. на ВКС по гр.д. № 932/2022 г.,
3 ГО). Видно е от приложеното наказателно производство, че първоначално
през 2014 г. с оглед подадена жалба от собственици на имот с постановление
на прокурор от РП-В. е било образувано ДП №***/2014 г. на РУП-В. срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 323,ал.1 от НК. С
постановление от 17.12.2014 г. по това ДП Б. Г. е привлечен в качеството на
обвиняем в извършване на престъпление по чл. 323,ал.1 от НК във вр. с
чл.20,ал.2 от НК за това, че за времето от 27.09.2013 г. до 30.09.2013 г. в гр. В.
в съучастие като посредствен извършител с И. П.Р. в качеството му на
извършител посредством посочени служители на „В.***“ЕООД-В.
самоволно, не по установения от закона ред (ЗУТ и ЗВ) е осъществил едно
оспорвано от собственици на посочен имот в гр.В. свое предполагаемо право
– изградил незаконен строеж за нова канализация от второстепенната мрежа с
трасе, преминаващо през посочения имот, като случая е немаловажен, - за
което престъпление се предвижда наказание лишавана от свобода до 5 години
и глоба до 1000 лв., като му е била взета мярка за неотклонение „Подписка“.
12
Това ДП е прекратено с постановление от 29.01.2015 г. на РП-В., с което е
отменена и взетата мярка за неотклонение „Подписка“. С постановление на
главния прокурор от 17.05.2017 г. е отменено постановлението от 29.01.2015
г. и е разпоредено на ОП-П. да продължи разследването по делото, като е
прието, че е необходимо събраните доказателства да бъдат преценени с оглед
евентуално престъпление по чл. 219,ал.3 във вр. с ал.1 от НК – направените от
„В.***“ЕООД разходи са за незаконно строителство, поради което следва да
се отговори на въпроса дали за дружеството са настъпили и в резултат на чии
действия значителни по смисъла на чл. 219,ал.1 от НК щети. В изпълнение на
това постановление на главния прокурор е образувано ДП №**/2017 г. на
НСС, като с постановление от 14.06.2017 г. разследването по ДП №**/2017 г.
по описа на НСС е възложено на разследване на следовател от Национална
следствена служба. В това постановление от 14.06.2017 г. е посочено, че
разследването с оглед събраните дотогава материали се характеризира с
изключителна фактическа и правна сложност. Следва сега изрично да се
посочи от съда, че с обжалваното решение в мотивната част окръжният съд
приема, че по-рано образуваното ДП №***/2014 г. на РУП на МВР-В. не
следва да се съобразява при преценка основателността на настоящия иск, тъй
като осъществява различно правно основание на друг иск по чл. 2,ал.1,т.3 от
ЗОДОВ с факта на прекратяването му спрямо ищеца с постановлението на
РП-В. от 21.06.2017 г. В подадената от жалбоподателя-ищец въззивна жалба е
заявено оплакване, че неправилно окръжният съд приема относно
продължителността на наказателното преследване, че тя е около 3 и половина
години – от 3.02.2020 г. до 27.07.2023 г., като има предвид периода от
привличането му като обвиняем до прекратяване на досъдебното
производство по чл.219,ал.3 във вр. с ал.1 от НК от П., а трябва да се има
предвид, че ДП №**/2017 г. е образувано на 14.06.2017 г. и ищецът е разбрал
това още в края на месец юни на 2017 г., поради което съдът е следвало да
приеме, че ищецът е бил под негативно въздействие на наказателния процес в
продължение на повече от 6 години. При тези обстоятелства с оглед
посоченото в жалбата и съгласно чл.269,изр.2 от ГПК сега апелативният съд
следва да разгледа въпроса за продължителността на наказателното
преследване срещу ищеца само в рамките на ДП №**/2017 г., образувано в
изпълнение на постановлението на главния прокурор от 17.05.2017 г., а не и
относно ДП №***/2014 г., съответно дали неговата продължителност е 6
13
години, както твърди жалбоподателят във въззивната жалба. Следва при тези
обстоятелства в случая сега да се прецени срещу кого и за какво е водено ДП
№**/2017 г. след образуването му и кога ищецът е узнал за него. Видно от
досието на приложеното наказателно производство, след възлагането на
14.06.2017 г. на разследването на НСС, с постановление от 21.06.2017 г. е
прекратено частично наказателното производство по ДП №***/2014 г. и
спрямо Б. Г. за престъпление по чл.323,ал.1 от НК, като производството ще
следва да продължава срещу неизвестен извършител. В писмо от НСС до ОП-
П. от 10.11.2017 г. е посочено, че по времето на двамата управители инж. Г. и
Й.Н. е станало захранването на обектите на хотел „И.“ и това са управителите,
които са отговорни по чл. 219,ал.3 във вр. с ал.1 от НК. В писмо от ОП-П. до
НСС от 4.06.2018 г. е указано разделяне на ДП №**/2017 г. на две досъдебни
производства, като едното следва да продължи под №**/2017 г. по описа на
НСС срещу Б. Г., бивш управител на общинско дружество „В.***“ЕООД-
гр.В. и евентуално други длъжностни лица, а второто следва да е под нов
номер и да се води срещу Й.Н., също бивш управител на общинско дружество
„В.***“ЕООД-гр.В.. В предложение от НСС до ОП-П. от 23.08.2018 г.
относно отделяне на материали от ДП №**/2017 г. е посочено, че предмет на
разследване по ДП №**/2017 г. на НСС са извършени неправомерни действия
от длъжностни лица, които не са положили достатъчно грижа за
ръководенето при възложената им работа и от това е последвала щета на
предприятието – престъпление по чл. 219,ал.3 във вр. с ал.1 от НК и
неправомерно присъединяване към водоснабдителната и към
канализационната системи – престъпление по чл. 234в,ал.1 от НК, като е
посочено, че след постановлението на главния прокурор от 17.05.2017 г. е
последвало постановление от 25.05.2017 г. на прокурор при ОП-П., с което е
указано разследването по ДП №***/2014 г. на РУП-В. да продължи срещу
длъжностни лица от „В.***“ЕООД-гр.В. за престъпление по чл. 219,ал.3 във
вр. с ал.1 от НК и чл. 234в от НК. С постановление на прокурор от ОП-П. от
3.09.2018 г. производството по ДП №**/2017 г. е разделено, като са отделени
от него материали, които касаят действията на Й.Н., и е образувано ДП с нов
номер. С постановление на следовател от НСС от 3.02.2020 г. Б. Г. е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 219,ал.3 във вр. с ал.1 от НК
и е взета спрямо него мярка за неотклонение „Подписка“, като на същата дата
постановлението е предявено на Г., връчен му е препис от него и той е
14
разпитан като обвиняем. Не се установява от материалите по ДП №**/2017
г.на НСС във времето от 17.05.2017 г. до 3.02.2020 г. то да е водено срещу
ищеца Б. Г., както и той да е участвал в извършването на действия при
разследването, включително и като свидетел. Затова следва да се приеме, че
срещу него наказателното производство по ДП №**/2017 г. на НСС е
проведено именно в периода от 3.02.2020 г. до прекратяването му с
постановлението от 27.07.2023 г., за което той е уведомен на 1.08.2023 г., т.е.
с продължителност 3 години и 6 месеца. На 19.06.2020 г. е внесен в ОС-П.
обвинителен акт по ДП №**/2017 г. на НСС, пр.пр. № 3953/2016 г. на ОП-П.
по обвинението срещу Б. Г. за престъпление по чл. 119,ал.3 във вр. с ал.1 от
НК и е образувано НОХД № 264/2020 г. Ищецът се е явил в качеството на
обвиняем във всички проведени по делото открити съдебни заседания с
изключение на едно или общо в 10 броя заседания – на 31.07.2020 г.,
8.09.2020 г., 3.11.2020 г., 29.12.2020 г., 9.02.2021 г., 20.04.2021 г., 14.09.2021
г., 19.10.2021 г., 8.02.2022 г. и 29.03.2022 г. В последното по делото съдебно
заседание на 29.03.2022 г. съдът отменя мярката за неотклонение „Подписка“,
взета по отношение на подсъдимия Г., без да определя друга мярка, която
мярка му е наложена на 3.02.2020 г., или ищецът е търпял мярката за
неотклонение „Подписка“ в период 2 години и 2 месеца. С присъдата от
29.03.2022 г. по НОХД № 264/2020 г. на ОС-П. Б. Г. е признат за виновен в
извършването на престъплението по чл. 219,ал.3 във вр. с ал.1 от НК, за което
е обвинен, и е осъден на 2 години лишаване от свобода, като на основание чл.
66,ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за
изпитателен срок от 3 години, както и той е осъден да заплати на
„В.***“ЕООД-гр.В. сумата 150 750,96 лв. като обезщетение за причинени
имуществени вреди ведно със законната лихва от 4.01.2016 г. По подадената
от Г. въззивна жалба е образувано ВНОХД № 244/2022 г. на АС-Пловдив, по
делото е проведено открито съдебно заседание на 18.07.2022 г., в което
жалбоподателят се е явил, и на 26.07.2022 г. е постановено решение от
апелативния съд, с което присъдата от 29.03.2022 г. е отменена и делото е
върнато на окръжния съд за ново разглеждане. По образуваното НОХД №
367/2022 г. на ОС-П. е проведено едно открито съдебно заседание на
29.09.2022 г., в което подсъдимият Г. се е явил, и с определение от същата
дата окръжният съд прекратява производството по делото и го връща на П. за
отстраняване на съществени нарушения на процесуалните права, като
15
потвърждава взетата спрямо подсъдимия Г. мярка за неотклонение
„Подписка“. На 27.07.2023 г. с постановление на прокурор от ОП-П. е
прекратено наказателното производство по ДП №**/2017 г. на НСС и е
отменена взетата спрямо Б. Г. мярката за неотклонение „Подписка“, която е
търпяна от него в периода 29.09.2022 г.-27.07.2023 г. или 10 месеца. Тъй като
такава мярка „Подписка“ е била наложена на ищеца преди това и в периода
3.02.2020 г.-29.03.2022 г. или за 2 години и 2 месеца, то общо ищецът е
търпял мярка за неотклонение „Подписка“ в това наказателно производство
за 3 години.
Установява се следователно, че ищецът е търпял неимуществени вреди
от воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл.
119,ал.3 във вр. с ал.1 от НК, за което е оправдан, в периода от 3 години и
половина, както правилно е приел и окръжният съд в обжалваното решение.
Следва да се отчете, че наложената му мярка за неотклонение е „Подписка“,
най-леката предвидена в НК, която той е търпял 3 години, без да са му били
налагани други ограничителни мерки. Постановена е била в хода на
наказателното преследване една осъдителна присъда от окръжния съд, която е
отменена от апелативния съд, след което делото е върнато на окръжния съд,
той го прекратява и го връща на П. и с постановлението от 27.07.2023 г.
наказателното производство е прекратено. Безспорно е, че преди
образуването на това наказателно производство и понастоящем ищецът не е
осъждан. Безспорно е, видно е от представените от страна на П. с отговора на
исковата молба, от ищеца в съдебното заседание на 1.12.2023 г. и от
изисканите от съда и приети в последното по делото съдебно заседание на
19.01.2024 г. документи искова молба, присъда от 21.02.2022 г. по НОХД №
643/2021 г. на ОС-П., постановление от 6.04.2017 г. за образуване на ДП
№***2017 г. на РУ-В., постановление от 26.09.2018 г. за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, присъда от 26.05.2021 г. по
НОХД № 697/2018 г. на ОС-П., решение от 2.11.2021 г. по ВНОХД №
445/2021 г. на АС-Пловдив, присъда от 21.02.2022 г. по НОХД № 643/2021 г.
на ОС-П., решение от 24.06.2022 г. по ВНОХД № 142/2022 г. на АС-Пловдив,
решение на ВКС от 17.01.2023 г. по н.д. № 673/2022 г., че срещу ищеца Г. е
било водено и друго наказателно производство - по ДП №***2017 г. на РУ
МВР-В., образувано с постановление от 6.04.2017 г. срещу Г. за престъпление
по чл.220, ал.1 от НК и приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на
16
17.01.2023 г. По това наказателно производство ищецът Г. е бил привлечен
като обвиняем с постановление от 26.09.2018 г. за престъпление по чл.
220,ал.1 от НК и му е била наложена мярка за неотклонение „Подписка“,
която е отменена с присъдата от 26.05.2021 г. или е търпяна общо 2 години и
8 месеца. В хода на това наказателно производство е внесен обвинителен акт
в съда, постановена е на 26.05.2021 г. присъда от ОС-П., с която той е признат
за виновен в това, че на 12.02.2013 г. в качеството си на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93,т.1,б.“б“ от НК – управител на „В.***“ЕООД-гр.В.
съзнателно е сключил неизгодна сделка с управителя на фирма-продавач, като
е договорил закупуването на описан товарен автомобил за сумата 17 000 лв. и
впоследствие с банков превод е заплатил за него сума в размер на 17 000 лв.
по фактура, а реално стойността на автомобила е била 8 000 лв., с което на
управляваното и представлявано от Г. дружество „В.***“ЕООД-гр.В. е била
причинена значителна вреда в размер на 9 000 лв., представляващи разликата
между пазарната стойност на МПС и тази, която е заплатена за него от
управляваното от него дружество, и е осъден на 1 година лишаване от
свобода, като на основание чл. 66,ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е
отложено за изпитателен срок от 3 години. Тази присъда е отменена от
апелативния съд, след връщане на делото на окръжния съд е постановена
оправдателна присъда, потвърдена от апелативния съд и от ВКС, като
наказателното производство приключва окончателно с решението на ВКС от
17.01.2023 г. Видно е, че двете наказателни производства са водени
паралелно – другото по ДП №***2021 г. на РУ МВР-В. е проведено срещу Б.
Г. в периода 6.04.2017 г.-17.01.2023 г., а процесното по ДП №**/2017 г. на
НСлС-С. е проведено срещу Г. в периода 3.02.2020 г.-27.07.2023 г.
Относно твърдените от ищеца конкретни обстоятелства за претърпени
неимуществени вреди вследствие воденото срещу него наказателно
производство, ищецът е ангажирал и са събрани от окръжния съд гласни
доказателства – показанията на свидетелите Г. А.а Д.-Г., първа братовчедка на
ищеца, разпитана в съдебното заседание на окръжния съд на 1.12.2023 г., и В.
Б.., разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 19.01.2024 г. Видно
от показанията на свидетелката Г. Д.-Г., първа братовчедка на ищеца, през
2014 г. ищецът й казал, че го съдят за това, че е позволил на един хотел да
ползва частен водомер и по този начин ощетил В.**, при положение, че в този
момент той вече не бил на служба там и това не е негово задължение, осъдили
17
го и той до миналата година влачил това дело на гърба си, опитвал се да
работи, бил човек, който обича компании, от започването на делото се сринал
психически и финансово, в един момент даже се уплашил, че ще му вземат
къщата след присъдата, много се притеснил, поискал й финансова помощ,
явявал се на конкурси за работа, бил най-квалифицираният, но го отхвърлят,
защото били плъзнали клюки във В., той е завършил икономика на туризма и
винаги се е явявал на конкурси за управленчески кадър в областта на туризма,
той е известен във В., бил е управител на почивната станция на ЦК, на МС,
после директор на хотел „Д.“, после станал управител на В.**, бил е и е
председател на туристическото дружество във В., бил е ************ на
Общинския съвет, след като го уволнили от В.** заради това дело отишъл да
управлява един хотел в Ч., но и от там го напъдили и така останал да работи
някаква работа на парче, ако може, всичките му приятели го напуснали, само
със съседи общува, много е потиснат, не е човек, който е бил, това дело му
съсипало кариерата и до момента не може да се съвземе, отброява лекарства
от един плик кое кога да го взима, където и да е работил винаги хората били с
много добри отзиви към работата му, имало слухове във В., че той взима
подкупи и така купил апартаменти на децата си в П., което изобщо не е
истина, тя му е давала суми, общо около 10 000 лв., от които той до момента
й е върнал около 4 000 лв., децата му дават пари да си купи за зимата дърва
или пелети, свидетелката знае за водено и друго дело срещу него, то било за
камион, че докато бил управител на В.** купил на старо камион и го
обвинили, че платил камиона по-скъпо, това дело завършило и бил оправдан,
но се точило около 4 години, имало присъда, той обжалвал и спечелил,
държавата му искала 150 000 лв. това било по-тежко за него, бил се уплашил
да не му конфискуват къщата във В., и двете дела било несъстоятелни, не го
осъдили и по двете, бил му прекратен договора с В.**. Видно от показанията
на свидетеля В. Г., той е служител на „В.***“-В., работи там от 2005 г.,
делото било за хотел „И.“, ищецът бил обвинен, че незаконно е ползвана вода
без да има присъединяване, през юни на 2017 г. свидетелят се обадил на Г.,
той му казал, че е много притеснен, защото го съдят за много голяма сума
пари и ще му вземат къщата, ще влезне в затвора, пак по това време при
разговор на улицата ищецът му казал, че не се чувства добре, има спешна
нужда да си намери работа, тъй като е финансово притиснат, опитал се да се
яви на конкурс за управител на „В.**“, но го класирали на последно място,
18
известно било на хората за водени дела срещу ищеца, хората от дружеството,
целия персонал се отдръпнали, създало се усещането, че ще бъде осъден, Г. е
бил управител на почивната база на МС, на хотел „Д.“, поддържал много
добри отношения с останалите управители от „В.**“-сектора, ищецът
отказвал на свидетеля контакт, защото бил притеснен, кандидатствал за
работа и в „К.“, сега е управител на вилна зона „Р.“, не го взели на работа по
време на наказателното производство, през този период не е работил, Г. има
висше образование в сферата на търговията и туризма, говори чужди езици,
председател е на Туристическо дружество „Ю.“ от 2000 година и до момента,
бил е член и след това председател на Общинския съвет във В., ищецът
останал потиснат, липсва му вече тази енергичност, тази действеност, не е
същият човек като когато станал управител на „В.**“, и към момента
персоналът на „В.**“ не знае за оправдателните присъди, просто е забравен от
персонала, сега ищецът в сравнение с 2017 г. е по-обнадежден, но видимо той
не е същият здравословно, Г. бил притеснен и за другото дело, авторитетът на
Г. е сринат, включително и пред свидетеля, Г. прекъснал контактите с
колегите. Установяват се от тези показания конкретните обстоятелства
относно начина, по който ищецът е преживял времето на провеждането на
наказателното производство, а именно с притеснение, срам, отчуждаване и
загуба на контакт с околните, депресиране като конкретни проявления при
него на отрицателните преживявания, които обичайно и несъмнено настъпват
при неоснователно обвинение в престъпление за лице без криминални
прояви, с много добро семейно, социално и материално състояние.
Обстоятелствата, посочени от свидетелите, се подкрепят и от събраните по
делото писмени доказателства, както и от заключението на СМЕ от
10.01.2024 г., изготвено от вещото лице д-р П.М., съдебен лекар, прието в
съдебното заседание на окръжния съд на 19.01.2024 г. Видно от
представеното от ищеца в копие с исковата молба решение от заседание на
Общински съвет-В. от 27.12.2007 г., Б. Г. е избран за председател на
общинския съвет. Видно от представеното от ищеца с исковата молба
удостоверение от НАП за декларирани от Б. Г. данни, във времето от
1.01.2016 г. до 17.02.2023 г. ищецът е работил само на две места – във фирма
в гр. В. от 4.04.2016 г. до 18.04.2016 г. и във фирма в гр. П. в периода
20.04.2022 г.-3.10.2022 г., или общо за около 6 месеца. Видно от
представеното от ищеца с исковата молба копие от диплома, той е завършил
19
висше образование през 1984 г. във В."Д.Б."-В. и има призната квалификация
„Икономист по туризма“. Установява се следователно и от тези писмени
доказателства, че ищецът има висока квалификация, но не е работил на
практика почти през цялото време на провеждане на наказателното
производство – в рамките на неговата продължителност от 3 години и 6
месеца в периода 3.02.2020 г.-27.07.2023 г. той е работил във фирми за време
около 5 месеца, - поради което е останал без доходи и средства за живот. С
оглед обстоятелството, че градът е малък и хората познават ищеца заради
заеманите от него трудови и обществени длъжности, в хода на наказателното
производство и в резултат на него той е понесъл и притеснения и неудобства
от загуба на социално ниво и контакти с познати, като и той самият поради
изпитваните притеснения е ограничил контактите си. Установява се, че
именно поради узнаването от обществеността на незаконното обвинение
ищецът не е могъл да намери работа, въпреки че е направил опити за това,
поради което е останал без никакви доходи и това се е отразило
изключително негативно на ежедневието му и на качеството му на живот, тъй
като не е имал средства за издръжка за себе си и семейството си, наложило му
се е да взима заеми от роднина, което се е отразило допълнително силно
негативно на емоционалното му състояние. Преживяваният в хода на
наказателното производство стрес е дал негативно отражение и върху
здравословното състояние на ищеца. Видно от заключението на СМЕ, ищецът
страда от исхемична болест на сърцето и хипертония, при него са били
диагностицирани и третирани прояви на артериална хипертония и исхемична
болест на сърцето преди 2015 г., през 2018 г. е диагностициран с предсърдно
мъждене, като няма анамнеза за такова състояние преди това, нито след този
епизод, вещото лице приема, че се касае за пароксимално предсърдно
мъждене. Видно от същото заключение, според вещото лице безспорно
психическите пренапрежения, които е изживял ищецът, в комбинация с
другите рискове фактори са оказали негативно влияние и върху соматичното
му и психично здраве и са възможна причина за утежняване на състоянието
му, проявено с развитието на депресивно състояние и пристъп на предсърдно
мъждене, като посочените соматични заболявания при ищеца не е възможно
да се дължат само на психичните проблеми, които са го съпровождали по
време на воденето на наказателни производства срещу него, т.е. не може да се
говори за пряка причинно-следствена връзка, те имат многофакторна генеза и
20
предклинични стадии в развитието си. Не се нито твърди, нито установява от
ищеца след приключването на наказателното производство да са налице
хронични и трайни последици за неговото здраве. Неговата трудова
реализация е била трайно и необратимо негативно засегната във времето на
воденото срещу него наказателно производство, като понастоящем (според
показанията на свидетеля Г.) ищецът работи в друго населено място във
вилна зона. Несъмнено е, че авторитетът му като професионалист е бил
необратимо засегнат, кариерното му развитие е било възпрепятствано и той
вече не може да очаква трудова реализация на високо ниво, която се постига
като закономерно продължение на многогодишната му работа на ръководни
длъжности и в туристически обекти във В., при това на възраст, на която вече
по начало е трудно да се намери подходяща работа с добро заплащане и това
значително влошава неговите икономически перспективи, тъй като през 2023
г. ищецът е бил на 65 години. Обстоятелството, че срещу ищеца през същия
период е водено и друго наказателно производство, не води до намаляване на
търпените притеснения и страхове, напротив, то закономерно засилва и
влошава последиците, настъпили от сега разглежданото наказателно
производство. Установено е следователно, че при воденето на наказателното
производство на ищеца Б. Г. са причинени болки и страдания с неимуществен
характер със значителен интензитет и последици, за които вреди му се дължи
обезщетение от П. по реда на чл. 4 от ЗОДОВ във вр. с чл. 52 от ЗЗД, което
следва да се определи с оглед обстоятелствата по случая в по-висок размер.
При определянето на размера на обезщетението следва да се отчете
обстоятелството, че Г. е бил обвинен за тежко престъпление по смисъла на чл.
93, т.7 от НК – по чл. 119,ал.3 във вр. с ал.1 от НК, извършено от него като
длъжностно лице, в процеса на работата му като управител на „В.***“ООД-
гр.В., за което НК предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 8
години, като наказателното производство е продължило 3 години и 6 месеца,
наложената му мярка за неотклонение е „Подписка“ в период от общо 3
години, засегната е силно и необратимо неговата трудова реализация, начинът
му на живот е в сериозна негативна степен променен – бил е сринат
професионалният му авторитет, ограничени са били социалните му контакти,
влошен е статусът му пред обществеността в града, останал е без доходи и
средства за издръжка. Срокът за провеждане на наказателното производство 3
години и 6 месеца с оглед конкретните обстоятелства, въз основа на които е
21
повдигнато обвинение за престъплението по чл. 119,ал.3 във вр. с ал.1 от НК
и неговата фактическа и правна сложност, макар и водено само срещу едно
лице, е съразмерно продължителен, но не може да се определи като кратък, а
междувременно ищецът е преживял един много тежък период от живота си и
е налице значително накърняване на личния му живот с оглед влошаване
качеството му на живот като цяло, като засягането на емоционалния и
социалния му статус е съществено и трудно преодолимо, стресът е дал
отражение върху вече влошеното му здравословно му състояние, но няма
продължаващи и след това последици. При определянето на обезщетението
съдът сега отчита и обстоятелството, че в случая незаконното обвинение е за
умишлено престъпление в областта на професионалната реализация на ищеца,
но той не е упражнявал професия (например, магистрати, военни, полицаи,
митнически служители), към която обществото има изключително завишени
очаквания и изисквания за почтеност, високо правосъзнание и
професионализъм, в какъвто случай незаконното обвинения засяга в по-
голяма степен личния и професионалния живот на съответното лице, поради
което неоснователно жалбоподателят Г. се позовава във въззивната жалба във
връзка със справедливия размер на обезщетението на несъразмерност на
присъденото от окръжния съд обезщетение от 20 000 лв. с обезщетение,
присъдено в размер на 200 000 лв. в производство по иск на лице-магистрат,
срещу което в това му качество е било водено наказателно производство. Тъй
като обвинението срещу ищеца е в качеството му на управител на търговско
дружество, уместно е да се прави съпоставка с решенията по казуси от този
вид, каквито са разглеждани в постановени от ВКС съдебни актове
(определение № 591/27.06.2022 г. на ВКС по гр.д. № 128/2022 г., 3 ГО,
определение № 604/4.04.2023 г. на ВКС по к.гр.д. № 3772/2022 г., 3 ГО,
решение № 50017/21.02.2023 г. на ВКС по гр.д. № 1090/2022 г., 3 ГО,
определение № 1172/15.12.2017 г. на ВКС по гр.д. № 1917/2017 г., 4 ГО,
определение № 934/5.10.2017 г. на ВКС по гр.д. № 740/2017 г., 4 ГО, решение
№ 133/7.06.2021 г. на ВКС по гр.д. № 2615/2020 г., 3 ГО, определение №
796/6.11.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2174/2019 г., 4 ГО), като при определянето
на конкретно обезщетение съгласно чл. 52 от ЗЗД във всеки конкретен случай
съдът преценява специфичните за всеки случай обстоятелства, имащи
отношение към неимущественото увреждане и справедливото му
обезщетяване. Отчита се също така и обстоятелството, че настоящото
22
производство за определяне на размер на обезщетението е относително
самостоятелно, но то се е развило във времето паралелно с воденото срещу
ищеца друго наказателно производство - за престъпление по чл. 220,ал.1 от
НК. За причинените на ищеца неимуществени вреди от воденето на това
друго наказателно производство той също е предявил иск по чл.2,ал.1,т.3 от
ЗОДОВ, като двете дела са разглеждани също паралелно от различни състави
на окръжния съд, като по другото дело няма постановено влязло в сила
решение, а е постановено само първоинстанционно решение от окръжния съд,
с което на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 20 000 лв., което
решение е обжалвано пред апелативния съд, делото (в.гр.д. № 87/2024 г. на
ПАС) е разгледано също от настоящия състав на апелативния съд и по това
дело също се постановява сега въззивно решение. Следва обезщетението, след
като са налице обвинения в извършване на две различни престъпления по две
отделни наказателни производства, да се определи глобално, а не поотделно
за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан или наказателното
производство е било прекратено съгласно чл. 243,ал.1,т.1 във вр. с чл.
24,ал.1,т.1 от НПК, тъй като деянието не е извършено, защото щом по едно и
също време е имало различни наказателни производства, по които ищецът е
бил привлечен като обвиняем, причинените му от това неимуществени вреди
са във връзка с всички обвинения – изпитваните притеснения, страх от
бъдещия изход на делата, неудобството, опетняването на доброто име в
обществото и накърняването на достойнството и честта са във връзка с
всички обвинения, независимо че те не са повдигнати в едно наказателно
производство, а в отделни различни дела. В случая двете наказателни
производства са водени паралелно по едно и също време – другото
наказателно производство по ДП №***2017 г. на РУ МВР-В. е проведено
срещу ищеца в периода 6.04.2017 г.-17.01.2023 г., а процесното сега
наказателно производство по ДП №**/2017 г. на НСлС-С. е проведено срещу
ищеца в периода 3.02.2020 г.-27.07.2023 г. Другото наказателно производство
срещу Б. Г. (по ДП №***2017 г. на РУ МВР-В.) е образувано срещу него с
постановление от 6.04.2017 г. за престъпление по чл.220,ал.1 от НК и то е
приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 17.01.2023 г., като
първоначално от окръжния съд е постановена срещу него осъдителна присъда
с наложено наказание 1 година лишаване от свобода при 3-годишен
изпитателен срок, била му е наложена с постановлението от 6.04.2017 г. мярка
23
за неотклонение „Подписка“, отменена с присъдата на окръжния съд,
присъдата е обжалвана от него пред апелативния съд, апелативният съд
отменя тази присъда, след връщането на делото на окръжния съд е
постановена оправдателна присъда, апелативният съд я потвърждава, а с
решение на ВКС е потвърдено това решение на апелативния съд, при което
оправдателната присъда влиза в сила на 17.01.2023 г. Затова при преценката
кои вреди са причинени и какво обезщетение се дължи за процесното
незаконно обвинение, наред с посочените по-горе обстоятелства релевантни
за размера на обезщетението, следва да се изхожда и от броя и тежестта на
двете обвинения, взетите мерки за неотклонение, продължителността на
периода, в който обвиненията са поддържани. Двете повдигнати срещу ищеца
незаконни обвинения са за тежки умишлени престъпления, свързани с
изпълняваната от него длъжност на управител на търговско дружество,
другото наказателно производство се е развило с ход във всички съдебни
инстанции (НОХД на окръжен съд с постановена осъдителна присъда,
отмяната й по ВНОХД от апелативния съд, постановена оправдателна
присъда по новото НОХД от окръжния съд, потвърдена от апелативния съд и
от ВКС) и е продължило несъразмерно за обстоятелствата по случая в период
от 5 години, 9 месеца и 11 дни, процесното сега наказателно производство се
е развило само пред окръжен и апелативен съд (осъдителна присъда на
окръжния съд и отмяната й от апелативния съд) и е прекратено след това с
акт на прокурор, като времето от привличането на ищеца като обвиняем за
престъпление по чл. 219,ал.3 във вр. с ал.1 от НК на 3.02.2020 г. до
прекратяването на 27.07.2023 г. е 3 години и 6 месеца, постановени са и по
двете наказателни производства от окръжния съд осъдителни присъди
(отменени от апелативния съд), като в другото производство ищецът е осъден
на 1 година лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок, а в
процесното сега производство е осъден на 2 години лишаване от свобода с 3-
годишен изпитателен срок, и по двете производства мярката за неотклонение
е най-леката такава „Подписка“. Двете незаконни обвинения са се отразили
върху ищеца негативно по начина, вече посочен в настоящото решение по-
горе – той е изпитвал значителни притеснения за развитието и изхода на двете
наказателни производства, явявал се е многократно в съдебни заседания,
засегната е силно и необратимо неговата трудова реализация, начинът му на
живот е в сериозна негативна степен променен – бил е сринат
24
професионалният му авторитет, ограничени са били социалните му контакти,
влошен е статусът му пред обществеността в града, останал е без доходи и
средства за издръжка, стресът се е отразил негативно на здравословното му
състояние. Другото обвинение е причинило обаче по-интензивни вреди
независимо от предвиденото в закона по-леко наказание и размера на
наложеното такова при първото разглеждане на делото от окръжния съд в
сравнение с наказуемостта на престъплението по процесното сега обвинение
и размера на наложеното наказание при първото разглеждане на другото дело
от окръжния съд, тъй като при него съдебната фаза е продължила с ход в
трите съдебни инстанции и с много повече явявания на ищеца в съдебни
заседания, всяко от които е свързано с повишаване на напрежението за ищеца
и неудобствата при пътуването от друго населено място до съда, както и
поради това, че само то е станало достояние на широката общественост
поради огласяването му във вестникарска статия, което значително е
допринесло за увреждането на авторитета и доброто име на ищеца.
Преценявайки сега установените и посочени по-горе обстоятелства, както и
предвид социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната
към периода на причиняване на неимуществените вреди от двете незаконни
наказателни преследвания срещу ищеца, настоящият съдебен състав намира,
че общият размер на справедливото по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение,
което да е адекватно за репариране на тези неимуществени вреди,
едновременно причинени на ищеца както от процесното обвинение по по чл.
219,ал.3 във вр. с ал.1 от НК, така и по непроцесното обвинение по чл.
220,ал.1 от НК, възлиза на сумата 60 000 лв. При тези обстоятелства и
съображения настоящата инстанция намира, че размер на обезщетението от
20 000 лв. за процесното обвинение е съответен на изискването на 52 от ЗЗД,
какъвто размер е и определен от окръжния съд. При разглеждането на спора
относно присъждането на обезщетение по другото дело настоящият състав на
съда прецени, че справедливият размер на обезщетението за другото
обвинение е 40 000 лв.
Установява се следователно, че е неоснователно заявеното от
жалбоподателя П.Р.Б. искане за определяне на по-нисък размер от сумата
20 000 лв. на обезщетението за претърпените от ищеца Г. неимуществени
вреди, както и заявеното от жалбоподателя Г. искане за определяне на по-
висок размер от сумата 20 000 лв. на обезщетението за претърпените от него
25
неимуществени вреди. Следва решението на окръжния съд да бъде
потвърдено в частите му, с което на ищеца Г. е присъдено обезщетението в
размер на 20 000 лв. и искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 60 000
лв.
Относно присъденото на ищеца Г. от окръжния съд обезщетение за
причинените му имуществени вреди за направените разноски за платено
адвокатско възнаграждение за защитата в наказателното производство в
размер на 500 лв. заявеното от жалбоподателя П.Р.Б. в тази въззивна жалба
оплакване е, че тази претенция е недоказана. Видно от представения от ищеца
с исковата молба копие от договор за правна защита и съдействие №
004099/29.09.2022 г., ищецът е заплатил на адвокат за защитата му по НОХД
№ 367/2022 г. на ОС-П. в брой сумата 500 лв. Тази сума затова правилно е
присъдена от окръжния съд като обезщетение за причинени на ищеца
имуществени вреди. Решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено в
тази обжалвана от П. негова частта. От жалбоподателя Г. се твърди в
подадената от него въззивна жалба, че неправилно е отхвърлен този негов иск
за присъждане и на сумата 500 лв. за платеното адвокатско възнаграждение за
защитата му по НОХД № 264/2020 г. на ОС-П. и на сумата 300 лв. за
платеното адвокатско възнаграждение за защитата му по ВНОХД № 244/2022
г. на АС-Пловдив. Твърди се, че окръжният съд неоснователно е приел, че
сумите не са платени в брой, а по сметка, като неправилно е преценил къде в
бланката е посочена сумата. Видно е от представения в копие от ищеца с
исковата молба договор за правна защита и съдействие № 005268/29.07.2020
г., посочено е, че сумата на възнаграждението по НОХД № 264/2020 г. на ОС-
П. е 500 лв., след което не е посочена на реда, отреден за отразяване на
платената в брой сума, цифрата 500, а тя е изписана между този ред и
следващия, който е за отразяване на плащане на сума по сметка, и повече към
долния ред, но словом сумата е изписана на реда за посочване на сума в брой.
По същия начин е изписването и в представения от жалбоподателя с
въззивната жалба и приет от апелативния съд в заседанието на 24.04.2024 г.
екземпляр на документа – частично копие под индиго, а част от текста е
изписан в оригинал. Следва при тези обстоятелства да се приеме, че ищецът е
заплатил в брой тази сума и тя следва да му се присъди. Видно от
представения също с исковата молба в копие (ксерокопие) договор за правна
помощ и съдействие № 007809/18.07.2022 г., за защитата по ВНОХД №
26
244/2022 г. на АС-Пловдив възнаграждението е 300 лв., като цифрата 300 е
изписана между редовете за посочване на сума на плащане в брой и за
посочване на сума за плащане по сметка, а словом цифрата е изписана на реда
за посочване на плащане по сметка. По същия начин е изписването и в
представения от жалбоподателя с въззивната жалба и приет от апелативния
съд в заседанието на 24.04.2024 г. екземпляр на документа – копие под
индиго. Приложеният в оригинал документ по ВНОХД № 244/2022 г. на АС-
Пловдив е в същия вид. Дали адвокатът-пълномощник има и друга сметка и
какво и кога е плащано по твърдяната като единствена такава, извлечение от
която бе представено с въззивната жалба и прието от апелативния съд в
съдебното заседание на 24.04.2024 г., на този етап не може да се установи.
Затова следва да се приеме, че не се установява ищецът да е заплатил в брой и
въобще да е заплатил сумата 300 лв., съответно, няма основание сега тя да му
бъде присъдена. Следва решението на окръжния съд да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен искът за сумата 500 лв. и да се присъди тази сума,
и то да бъде потвърдено в частта, с която искът е отхвърлен за сумата 300 лв.
Установява се следователно, че подадената от П. въззивна жалба против
решението на окръжния съд е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а
подадената от ищеца Б. Г. въззивна жалба е частично основателна относно
искането за завишаване на обезщетението за имуществени вреди с още 500
лв. и в тази й част следва да бъде уважена, съответно, тя е частично
неоснователна относно искането за завишаване на обезщетението за
имуществени вреди и с още 300 лв. и в тази й част следва да бъде отхвърлена.
С оглед резултата от въззивното обжалване следва да се присъди
допълнително, по съразмерност адвокатско възнаграждение за защитата на
ищеца Г. - съразмерно на сумата 500 лв., която допълнително се присъжда
сега от апелативния съд за обезщетението за имуществени вреди (другите
направени от ищеца разноски за платена ДТ 10 лв. са вече присъдени с
решението от окръжния съд). За производството пред окръжния съд ищецът е
направил разноски за адвокатското възнаграждение в размер на 5 000 лв.
съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 24.08.2023 г.
(л.35 от делото на ОС). Окръжният съд с решението е присъдил по
съразмерност сумата 1 672,10 лв., следва сега да се присъди на ищеца още
сумата (при предявени искове общо за сумата 61 300 лв. и уважаването им
общо за сумата 21 000 лв. дължимото по съразмерност адвокатско
27
възнаграждение е 1 712,89 лв., минус вече присъдените 1 672,10 лв.) 40,79 лв.
От страна на Б. Г. се претендира за присъждане на разноски за
въззивното производство. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие от 27.02.2024 г., тъй е заплатил сумата 600 лв. за защитата му по
делото. Не е отграничено конкретно каква сума се заплаща за защитата по
подадената от него жалба и за защитата по подадената от П. жалба, поради
което следва да се приеме, че за всяка от двете защити е платена сума 300 лв.
С оглед отхвърлянето на подадената от П. въззивна жалба следва да му се
присъди сумата 300 лв. за платеното адвокатско възнаграждение за защитата
по подадената от П. жалба. С оглед частичното уважаване на подадената от
него въззивна жалба следва по съразмерност да му се присъди сумата (при
претендирано присъждане на още сумата 40 800 лв. и платено адвокатско
възнаграждение 300 лв., с оглед уважаването на жалбата за сумата 500 лв.
дължимото по съразмерност възнаграждение е) 3,68 лв. Общо за адвокатско
възнаграждение за защитата на ищеца във въззивното производство
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 303,68 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 40/15.02.2024 г., постановено по гр.д. №
508/2023 г. на ОС-П., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е
осъдена П.Р.Б.-гр.С. да заплати на Б. А. Г. сумата 20 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, както и 500 лв. за претърпени
имуществени вреди-изплатено адвокатско възнаграждение в съдебната фаза
на процеса по НОХД № 367/2022 г. на ОС-П., всички настъпили от
образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл.
219,ал.3 във вр. с ал.1 от НК по ДП №**/2017 г. на НСС, което е прекратено
на 27.07.2023 г., тъй като деянието не съставлява престъпление, ведно със
законната лихва върху главницата от 1.08.2023 г. до окончателното
изплащане на сумите, на основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, отхвърлен е
искът за неимуществени вреди за разликата над присъдените 20 000 лв. до
претендираните 60 000 лв., както и искът за имуществени вреди-изплатено
адвокатско възнаграждение по ВНОХД № 244/2022 г. на АС-Пловдив за
сумата 300 лв., осъдена е П.Р.Б.-гр.С. да заплати на Б. А. Г. сумата 10 лв. ДТ и
28
1 672,10 лв. адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от
исковете, представляващи разноски за производството, на основание чл.
10,ал.3 от ЗОДОВ, осъдена е П.Р.Б.-гр.С. да заплати по сметка на ОС-П.
разноски за вещо лице в размер на 250 лв. на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ.
ОТМЕНЯ решение № 40/15.02.2024 г., постановено по гр.д. №
508/2023 г. на ОС-П., В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е
отхвърлен искът на Б. А. Г. против П.Р.Б.-гр.С. за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди-изплатено адвокатско възнаграждение по НОХД №
264/2020 г. на ОС-П. за сумата 500 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.Р.Б.-гр.С., бул.“В."* да заплати на Б. А. Г., ЕГН **********
от гр. В., ул.“Д."* сумата 500 лв. като обезщетение за претърпени
имуществени вреди за изплатено адвокатско възнаграждение в съдебната фаза
на процеса по НОХД № 264/2020 г. на ОС-П., настъпили от образувано
наказателно производство за извършено престъпление по чл. 219,ал.3 във вр.
с ал.1 от НК по ДП №**/2017 г. на НСС, което е прекратено на 27.07.2023 г.,
тъй като деянието не съставлява престъпление, ведно със законната лихва
върху главницата от 1.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА П.Р.Б.-гр.С., бул.“В."* да заплати на Б. А. Г., ЕГН
********** от гр. В., ул.“Д."* още сумата 40,79 лв. – разноски по
съразмерност за платено адвокатско възнаграждение за защитата му в
първоинстанционното производство по спора пред ОС-П..
ОСЪЖДА П.Р.Б.-гр.С., бул.“В."* да заплати на Б. А. Г., ЕГН
********** от гр. В., ул.“Д."* сумата 303,68 лв. – разноски за платено
адвокатско възнаграждение за защитата му във въззивното производство по
спора пред АС-Пловдив.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
29
2._______________________
30