№ 128
гр. Шумен, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20253630200200 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 8521808
на ОДМВР - Шумен, с който на И. К. К., ЕГН ********** от гр.Варна, на основание чл.189
ал.4, във вр. с чл.182 ал.4, във вр. с ал.2 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени издадения електронен фиш като счита същия
за неправилен и незаконосъобразен. Излагат се и доводи за допуснати нарушения на
процесуалния закон при издаване на ЕФ, липса на задължителни реквизити – обсег на
радара, режим на излъчване. Неяснота относно органа издал ЕФ и неговата компетентност.
Липса на доказателства за наличието на пътен знак ограничаващ скоростта на движение, в
посочения пътен участък, както и липса на обозначителни знаци на мястото на контрол. В
съдебно заседание, редовно призован, не се явява.
Процесуалният представител на АНО, редовно призован, намира жалбата за
неоснователна. Счита, че не са допуснати съществени нарушения на процедурата при
издаване на ЕФ, както и на материалния закон. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Съгласно издадения ЕФ серия „К” № 8521808 на ОДМВР – Шумен, на 07.01.2024г. в
15.47 часа в обл.Шумен, на път I - 2 км.99+840 /р-н за с.Звегор/ с АТСС „ARH CAM S 1“,
при максимално допустима скорост – 60км/ч., въведена с пътен знак В26, била засечена
скорост на движение на МПС - л.а. “Мерцедес ЕКЦ 400 4МАТИК“ с рег. № ЕА 0131 АА - 85
км/ч., след приспадане на допустимата грешка от 3 км. При направена справка било
установено, че собственик на автомобила е И. К. К., ЕГН ********** от гр.Варна. За заснето
нарушение, от ОДМВР – гр.Шумен бил издаден процесния електронен фиш серия „К” №
8521808, в който при текстовото описание на нарушението са посочени дата, час и място на
извършване, пътния знак, с който е въведено ограничението, техническото средство, с което
1
е установено, разрешената скорост на движение от 60 км/ч., установена скорост на движение
от 85 км/ч., тъй като била отчетена допустимата грешка при измерването, превишението от
25 км/ч. , посоката на движение на автомобила – към гр.Шумен. Посредством същия, на И.
К. К. на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.4, във вр. с ал.2 т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева, за извършено нарушение на чл.21
ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП, извършено при условията на повторност, в едногодишен
срок от влизане в сила на ЕФ серия К №7139112. В срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП
жалбоподателят не е представил в ОДМВР – гр.Шумен писмена декларация с данните на
друго лице, което да е извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за
управление. Не са направени и възражения в срока по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и изготвеното с техническото средство веществено
доказателство - снимка. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания делото
свидетел, тъй като същият пресъздава това което е възприел непосредствено. Приложените
по делото писмени доказателства съдържат информация кореспондираща изцяло с
показанията на свидетеля.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: Неоснователно е възражението за допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването на електронния фиш, относно съдържащите се в него реквизити, както и
твърдяната неяснота относно органа издал ЕФ и неговата компетентност. Съгласно нормата
на чл.189 ал.4 от ЗДвП ЕФ се издава по образец утвърден от министъра на вътрешните
работи и изчерпателно са посочени данните, които трябва да съдържа. Сред тези данни е
териториалната структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението. Не е
част от реквизитите на фиша конкретното длъжностно лице, което е обективирано на
хартиен носител ЕФ, нито датата , на която е станало това. Съгласно §1 от ДР на ЗАНН
електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно - информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. Електронният фиш не представлява волеизявление на определен орган, а
електронно обективирано такова, което единствено се записва върху съответния носител от
определено лице, но на база административно - информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Влезлият в сила електронен фиш се
смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само относно
последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове, а не относно
процедурата на съставяне и реквизитите им. Процесният ЕФ е издаден съобразно
утвърдения образец и отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП касателно данните ,
които трябва да съдържа.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.4, във вр. с ал.2 т.3 от ЗДвП, за извършено
нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Норма на чл.21 ал.1 от ЗДвП установява различна максимална скорост на движение
на ППС в населено място, извън населено място, на автомагистрала и на скоростен път,
съобразно тяхната категория.Разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП установява възможност за
въвеждане на ограничения на скоростта различна от посочената в чл.21 ал.1 от ЗДвП, с
пътен знак. В настоящата хипотеза административно – наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за това, че не се е съобразил с наличието на пътен знак,
установяващ ограничение на максимално допустима скорост до 60 км/ч., извън населено
място, което е нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП. В ал.2 на чл.21 от ЗДвП освен, че е въведен
друг начин за ограничение на скоростта - с пътен знак, когато ограничението на скоростта е
различно от хипотезите на чл.21 ал.1 от ЗДвП, е въведено и изрично дължимо поведение за
всички водачи на МПС, а именно скоростта, която не трябва да се превишава, независимо от
категорията на ППС.
С приетата Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./ са налични ясни правила за използването на
мобилни технически средства, посредством които се установяват и заснемат нарушенията на
правилата за движение по пътищата. Съгласно същата издаването на електронен фиш за
2
налагане на административни санкции за нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДП е допустимо
и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилни АТСС. В конкретният случай
се касае за автоматизираното техническо средство ARH CAM S 1 представляващо
стационарно преносим уред за контрол на скоростта /СПУКС/ на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации. Спазени са изискванията за използване на АТСС. В
административно – наказателната преписка се съдържа както съставен протокол, отговарящ
на утвърдения образец, така и снимка на мястото, където е било разположено техническото
средство. Попълнен е съответния протокол, съгласно чл.10 от Наредба №8121з/12.03.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. Нарушението е установено от АТСС
разположено временно на посочения участък от пътя на статив при режим на измерване „С“
– стационарен.
С изменението на чл.165 ал.2 т.7 и т.8 от ЗДвП / ДВ, бр. 54 от 2017 г.) са отпаднали
изискванията местата за контрол да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, както и
да се оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи, поради което изложеният в тази
връзка довод е неоснователен.
При запознаване с доказателствата по делото съдът констатира и следното: В
съставения протокол за използване на техническото средство е отразено, че същото е било
позиционирано на път I -2 км.99+840. Било насочено в посока гр.Шумен и е контролирало
движението на МПС в двете посоки. От изготвената снимка на нарушението се установява,
че процесното МПС се е движело в посока гр.Шумен и е било засечено на разстояние 125
метра от мястото, където е било позиционирано техническото средство като се е
отдалечавало от АТСС, от което следва, че скоростта на движение на МПС би следвало да е
засечена на км.99+965, а не км.99+840 метра, както е посочено в ЕФ.
От схемата се установява, че пътният знак установяващ ограничение на максимално
допустима скорост до 60 км/ч., за движещите се в посока гр.Шумен, е бил поставен на
км.99+701 метра. Разпоредбата на чл.50 ал.1 от ППЗДвП регламентира зоната на действие на
пътните знаци за въвеждане на забрана, а именно до следващото кръстовище или до знак,
който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Към момента на
извършване на нарушението не е имало поставен знак отменящ действието на забраната, а
също така не е имало и поставена допълнителна табела, указваща разстоянието на
въведеното ограничение, поради което зоната на действие на знака е била до следващото
кръстовище – разклона за с.Звегор. Ако скоростта на движение на автомобила е била
засечена на км.99+965, видно от изготвената схема това се явява след кръстовището, т.е.
извън зоната на действие на знака и е била съобразена с норма на чл.21 ал.1 от ЗДвП,
установяваща максимална скорост на движение на ППС извън населено място – 90 км/ч.
Също така съдът констатира и противоречие между посоченото в протокола място
на позициониране на техническото средство /път I - 2 км.99+840/ и направената снимка на
мястото, където е било разположено техническото средство. Доколкото на снимката в
далечина се вижда поставения знак В26, в комбинация със знак А24, позиционирани според
схемата на км.99+701 метра, за движещите се в посока гр.Шумен, а малко след тях и
табелата Ж6 /указателна табела/ поставена на км.99+724 метра, няма как техническото
средство да е било поставено на посоченото в протокола място - км.99+840, което се явява
след пътните знаци и табелата, предвид посоката на движение на автомобила и не биха се
виждали на снимката, а доста преди км.99+701 метра. Предвид констатираното
противоречие, съдът намира , че доколкото не е ясно мястото на позициониране на
техническото средство, съответно не може да се установи по безспорен начин дали
скоростта на движение на автомобила е била засечена в зоната на действие на знака.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят незаконосъобразно е наказан
за осъществено административно нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП, поради което жалбата е
основателна.
Предвид изхода на делото искането на наказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
По гореизложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 8521808 на
ОДМВР - Шумен, с който на И. К. К., ЕГН ********** от гр.Варна, на основание чл.189
ал.4, във вр. с чл.182 ал.4, във вр. с ал.2 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4