Решение по дело №3730/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 742
Дата: 2 ноември 2021 г. (в сила от 23 ноември 2021 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20212120203730
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 742
гр. Бургас, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120203730 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по повод жалба на С. М. С., ЕГН: **********, адрес : гр.
Бургас, ул. „*” № 85, ет. 2, против наказателно постановление № */14.05.2021г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя за нарушение на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП на е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева.
С жалбата се моли за отмяна на постановлението, поради допуснати процесуални
нарушения.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. * от АК-Бургас, който
поддържа жалбата и посочва, че нарушението не е доказано.
Наказващия орган не изпраща представител.
Жалбата следва да се приеме за подадена в преклузивния срок за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН (тъй като НП е връчено на 27.07.2021 г., а жалбата е депозирана на 30.07.2021 г.),
от легитимирано да обжалва лице, поради което същата е процесуално допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол,
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
На 02.04.2021 г., на жалбоподателя С.С. бил АУАН за нарушение на чл. 137а ал.1 от
ЗДвП и чл. 6, т. 1 от ЗДвП от страна на Хр. Ив. Хр.- служител към Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР-Бургас. Актът бил подписан от посочен като свидетел очевидец- Хр. В. Хр..
Било посочено, че жалбоподателят управлявал около 11.15 часа в гр. Бургас, кв. Победа, по
1
ул. „Чаталджа“ до бензиностанция „Шел“ в посока бензиностанция „Петрол“ лек автомобил
„Ауди А 4 Авант“ с рег. номер *, без да използва обезопасителен колан, с който е
оборудвано МПС. Съставеният АУАН е надлежно връчен и подписан от жалбоподателя,
който не записал възражения. Впоследствие било издадено и обжалваното НП, в което АНО
възприел фактите, изложени в АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се, като на практика
показанията на актосътавителя Хр. Ив. Хр. и свидетеля очевидец Хр. В. Хр. не допринесоха
за изясняване на фактическата обстановка.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”-Бургас, а АУАН е
съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок.
В АУАН изрично е подчертано, че посоченият свидетел Хр. В. Хр. е очевидец. Също
така, мястото на нарушението е достатъчно индивидуализирано като са посочени ясно
установими обекти- бензиностанции, където същото се твърди да е извършено. Без значение
е липсата на посочване на възрастта на нарушителя (която е лесно установима от единния
граждански номер) и местоработата му (последната не е необходима за индивидуализация
на субекта). Недоказано остана твърдението, че бил връчен нечетлив акт. От приложения по
делото АУАН става ясно, че той е връчен на нарушителя и същият е запознат с неговото
съдържание, поради което и правото му на защита не е било накърнено.
В заключение, липсват формални основания за отмяна на наказателното
постановление.
Независимо от горното, съдът намира, че постановлението следва да бъде отменено,
тъй като нарушението е недоказано.
АУАН няма обвързваща доказателствена сила и за да се ангажира административно-
наказателна отговорност на привлеченото лице е необходимо административният орган,
върху когото лежи доказателствената тежест, да докаже пред съда по безспорен начин, с
допустими от закона доказателства, че претендираното административно нарушение е
извършено от соченото за нарушител лице.
В съдебно заседание актосъставителят Хр. Ив. Хр., дори и след предявяване на акта,
заяви, че не си спомня нищо по случая. Свидетелят очевидец Хр. В. Хр. пък посочи, че не
може с категоричност да потвърди, че е видял, че жалбоподателят не е носил обезопасителен
колан, а само заяви, че сигурно го е бил видял.
Липсват каквито и да е други доказателства, от които да се установят съставомерните
признаци на твърдяното нарушение.
При това положение съдът намира, че АНО не е доказал по несъмнен начин
извършването на нарушението, за което е било съставено обжалваното постановление.
Неотносимо към спора е евентуалното позоваване на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП, тъй като според правилата на НПК е недопустимо предаване на презумптивна
доказателствена сила, на което и да е било доказателство или доказателствено средство (в
този смисъл е и Решение № 1578 от 07.10.2016 г. по н. д. № 1357 / 2016 г. на XIV състав на
2
Административен съд – Бургас).
Съгласно чл. 84 ЗАНН доколкото в същия няма особени правила за производството
пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби
пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс. Съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, който е в Глава втора-
Основни принципи, доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила. Следователно, установената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
презумпция се явява в противоречие със законова норма от по-висш порядък, каквато се
явява разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК.
В обобщение, обжалваното НП следва да бъде отменено като материално
незаконосъобразно, тъй като не се доказа жалбоподателят да е извършил нарушението,
което му е вменено във вина.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */14.05.2021г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на
основание чл.183, ал.4, т. 7, предл. 1 ЗДвП на С. М. С., ЕГН: **********, адрес : гр. Бургас,
ул. „*” № 85, ет. 2, е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3