РЕШЕНИЕ
№ 854
гр. гр. Хасково, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Минчо К. Димитров
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело №
20245640100386 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени при
условията на пасивно субективно съединение иск с правно основание чл. 108
от Закона за собствеността /ЗС/, както и претенция по чл.537 ал.2 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, от Н. В. П., ЕГН ********** от
********** и 2 и А. В. П., ЕГН ********** от ****** с адрес за призоваване:
****** чрез процесуалния представител адвокат И.И. от АК-Хасково против
С. А. Б., ЕГН ********** от ********.
Ищците твърдят, че са собственици на по 1/2 /една втора/ ид. част от
Поземлен Имот / ПИ/ с идентификатор № 77195.706.61 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, месност -ж.р. "Куба-1", с площ
от 1071 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на
трайно ползване - ниско застрояване до 10м., номер по предходен план: 102,
при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ 77195.706.403,
77195.706.57, 77195.706.60, 77195.706.62 и 77195.706.63, като са придобили
собствеността му по силата на Заповед № УТ - 166/31.03.2023 год. на Кмета на
Община Хасково, влязла в сила и вписана в Служба по вписванията
гр.Хасково на 15.05.2023год. под № 25, том X, рег.№ 3145, дв.вх.рег. № 3137 д.
1671. В момента имотът им се владеел и ползвал на отпаднало правно
основание от ответницата по иска, притежаваща за него констативен акт за
собственост - Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
1
давност № 176, том І, рег.№ 2232, дело № 168 от 2007 год. вписан в Службата
по вписвания гр.Хасково на 16.04.2007 год. вх.рег.№ 2553, акт № 50, том VІI,
дело № 1517, парт.книга том 23462. Ищците твърдят, че се свързали с
ответницата - първо лично, а после и чрез изрична писмена покана, за да
освободи имота, но същата отказвала да стори това, твърдейки че е
собственик на имота. Според ищците това не било така. Ответницата се
легитимирала като собственик на ПИ 77195.706.61 единствено и само на
заявена пред нотариус придобивна давност, установена чрез посочения погоре
нотариален акт, но НА не бил съобразен с факта, че въпросният недвижим
имот подлежал на реституция и по отношение на него не течала придобивна
давност. Освен това, в недвижимия имот се намирала и сграда, описана в
констативния нотариален акт като „жилищна“ с идентификатор 77195.706.61.1
с площ от 120 кв.метра на един етаж, а по скица представлявала „Вилна
сграда“ с идентификатор 77195.706.61.1 с площ от 37 кв.метра на един етаж. В
действителност, сградата била на 2 етажа, с неустановена квадратура, и за нея
нямало издадени строителни книжа - строителни планове и разрешение за
ползване, съобразно изискванията на ЗУТ. По смисъла на закона сградата била
незаконна и не можела да бъде предмет на настоящия спор, тъй като следвало
да бъде премахната. Ищците поддържат, че тъй като ПИ 77195.706.61 влизал в
Плана на новообразуваните имоти за ж.р."Куба-1", землище на гр.Хасково,
одобрен със Заповед № ДС-28- 1/11.06.2019 год. на Областен управител на
област Хасково и им бил възстановен на основание §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ
и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, както и на решение по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ №
36- 51/01.04.1998год., то техният титул за собственост се явявал с
конститутивно действие и ги правел собственици, докато правното основание
на ответницата вече било отпаднало и следвало нотариалният й акт за
собственост, както и правата й върху имота, да се обявят за недействителни.
Поддържат, че придобивна давност не може да им бъде противопоставена, тъй
като съобразно разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗСВОНИ и константната съдебна
практика до момента на легитимното вписване на техния титул за собственост
- 15.05.2023 год., тази давност не била текла в полза на ответницата, а от
15.05.2023г. до сега не била налице необходимата такава по закон. Предвид
изложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на по ½
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 77195.706.61 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, местност - ж.р. "Куба-1", с
площ от 1071 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10м., номер по предходен
план: 102, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№
77195.706.403, 77195.706.57, 77195.706.60, 77195.706.62 и 77195.706.63, както
и да бъде осъдена ответницата да им предаде владението и освободи
2
горепосочения имот. На основание чл.537 ал.2 от ГПК се иска отмяна на
нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност №
176, том І, рег.№ 2232, дело № 168 от 2007 год. вписан в Службата по
вписвания гр.Хасково на 16.04.2007 год. вх.рег.№ 2553, акт № 50, том VІI,
дело № 1517, парт. книга том 23462. Претендират присъждане на направените
съдебни и деловодни разноски по делото. Представят писмени доказателства
и правят искане за изискване от нотариус Владилена Сиртова на нот.дело
№168/2007г. по нейния опис.
Ответницата депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от
ГПК, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва ищците да са
собственици на посочения в исковата молба недвижим имот. По отношение на
приложения от ищците титул за собственост - Заповед № УТ166/31.03.2023
год. на Кмета на Община Хасково възразява, че поради неприлагане на
посочените в него скици, същият не бил представен в пълнота и не можело
графически да се установи идентичността на имота. Освен това, противно на
отразеното в заповедта, същата не била влязла в сила, тъй като не била
съобщавана на ответницата в качеството й на заинтересовано от
административния акт лице. Тя поддържа, че ищците не биха могли да
придобият правото на собственост върху процесния имот, тъй като то вече
било придобито от нея и обективирано в оспорения нотариален акт. Като
довод в тази насока на първо място посочва, че ответницата завладяла имота с
намерение да го свои на 10.06.1989г. на основание сключен предварителен
договор от същата дата за покупко-продажба на терена и постройките в него, с
прехвърлител А.А.Х., ползвател на имота по силата на чл.9 от
ПМС№21/31.01.1963г. Независимо, че не бил годен да прехвърли правото на
собственост, този договор бил с достоверна дата, носел нотариална заверка на
подписите на страните по него и съдържал тяхното изявление, че със
сключването му ответницата встъпвала във владение на имота. Тя твърди, че
от тази дата, до подаване на исковата молба и до настоящия момент тя
владеела имота като свой и в нейна полза, в качеството й на недобросъвестен
владелец, била изтекла 10-годишната придобивна давност. Поддържа, че
издаденият административен акт, с който на наследниците на В.Х. било
възстановено правото на собственост не можел да породи права за лица, които
изначално не били техни носители и моли това да бъде установено по реда на
косвения съдебен контрол. Ответницата поддържа, че към началния момент на
завладяване на процесния имот, неговият статут бил държавен, а малко след
това - частен общински. Тогава действал ЗС в редакцията му в ДВ
бр.38/1989г., в която в чл.86 била въведена забрана за придобиване на имоти
по давност, които са държавна и общинска собственост, като след няколко
изменения, съставляващи пречка за придобиване на имота по давност, с
3
редакцията на текста в ДВ бр.33/19.04.1996г. законодателят уредил
възможността от тогава да могат да се придбиват по давност частни общински
имоти. Междувременно ответницата завела иск срещу Община Хасково с
правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./,с който искала да установи
правото си на собственост. По горните съображения, съдът отхвърлил иска й,
като приел, че от момента на възникналата правна възможност да свои имота -
1996г. до датата на предявяване на иска - 2001г. не бил изтекъл необходимия
10-годишен давностен срок, а само част от него. След изтичането му,
ответницата се снабдила с посочения по-горе нотариален акт, обективиращ
това й право. Ето защо, ответницата моли съдът да приеме, че се намира в
имота на годно правно основание и да отхвърли предявения срещу нея иск
като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235,
ал. 2 вр. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетата по делото Заповед №УТ-166/31.03.2023г.на Община
Хасково, Дирекция „Архитектура, градоустройство, строителство и
инвестиции“ се установява, че ищците са собственици на по ½ идеални части
от процесния поземлен имот с идентификатор 77195.706.61, като
административната процедура за възстановяване на собствеността е
проведена от Община Хасково и е извършена със Заповед № УТ - 166/
31.03.2023г. на Кмета на Община Хасково, влязла в сила и вписана в СВп
гр.Хасково на 15.06.2023 г. под № 25, том Х, peг.№ 3145, дв.вх.рег.№ 3137, д.
1671, на двамата ищци по делото.
Видно от удостоверение за наследници на В.П.Х. се установява, че е
починал на 20.11.1980г. и оставил като свои наследници син и дъщеря –
именно ищците Н. В. П. и А. В. П..
По делото е приет Нотариален акт за собственост на недвижим имот
придобит по давност № 176, том I, peг.№ 2232, дело № 168 от 2007 год. вписан
в Службата по вписвания гр.Хасково на 16.04.2007 год. вх.рег.№ 2553, акт №
50 том VІІ, дело № 1517, парт. книга том 23462 за придобиване по давност на
процесния поземлен имот.
По делото е приета и Скица №4601/15.03.2023г. на новообразуван имот
№77195.706.61 от Община Хасково; Скица №4602/15.03.2023г. на
новообразуван имот №77195.706.60 от Община Хасково.
Приобщен по делото е препис от Решение №894/24.07.2003г. по описа на
ХРС.
Приет по делото е и Нотариален акт №626 от 1920г. – при Хасковски
окръжен съд.
4
От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно
изготвено, се установява, че Ищцата по делото Н. В. П., като наследник на
В.П.Х. е подала пред Поземлена комисия Хасково (сега Общинска служба по
земеделие), заявление с вх.№ 51620/13.02.1992 г. за възстановяване правото на
собственост върху три ниви, една от които е нива с площ 4.300 дка, находяща
се в местност „Ючки лозя". За доказване за собственосrга преди образуване на
ТКЗС е предоставен Договор за делба от 07.08.1959 г. (лист 59). С Решение №
36-51/01.04.1998 г. на Общинска служба по земеделие, по преписка с вх.№
51620/13.02.1992 г. (лист 54), на основание чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ се
възстановява правото на собственост на наследниците на В.П.Х., върху три
ниви, една от които е нива с площ 4.300 дка, находяща се в терен по параграф
4 на гр. Хасково, местност „Ючки лозя", като е отразено, че възстановяването
на правото на собственост ще се извърши при условията на чл.28 от
ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в
сила план на новообразуваните имоти.
Със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област
Хасково, издадена на основание §4к, ал.б от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен план на
новообразуваните имоти на ж.р. „Куба 1. Според ,,помощния план"
(Приложение 3), използван за основа на изработване на ПНИ, имот с пл.№ 102
от кадастралния план одобрен със Заповед № 969/09.10.1988 год., е част от
бивш имот № 5-51620, с площ 4.716 дка, заявен за реституция от
наследниците на В.П.Х.. В плана на новообразуваните имоти, имотът е
отразен с идентификатор 77195.706.61, с площ 1071 кв.м. В регистъра към
плана на новообразуваните имоти (лист 48), няма вписано име на ползвател, за
правоимащ стар собственик е изписан В.П.Х..
Със Заповед № УТ-166/31.03.2023 г. на Кмета на Община Хасково,
издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ,
се възстановява правото на собственост, при условията на §46, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, на наследниците на В.П.Х., върху поземлен имот с идентификатор
77195.706.61, ж.р. „Куба", гр. Хасково, въз основа на влязъл в сила план на
новообразуваните имоти.
Процесният поземлен имот с идентификатор 77195.706.61 е предоставен
за ползване по реда на чл.9 от ПМС 21 /31.01.1963 г., на А.А.Х.. За имота не е
издавана заповед по §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В разписния лист към
кадастрапния план на местност „Остров Куба", одобрен със заповед №
969/09.10.1988 г. (Приложение 2), е вписан А.А.Х., без документ за
собственост. В разписния лист към неодобрения кадастрален план на местност
„Куба 1" от 2000 г. (Приложение 4), е вписана С. А. Б., без документ за
собственост, като са отразени две забележки — ,,покупка 1975 г." и
5
„самонастанена". В архива на Община Хасково се съхраняват два документа
по преписка за закупуване, в условията на §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на имот
пл.№ 102, местност „Куба 1": 1.) Декларация от С. А. Б., подадена на
04.09.1986 г. (Приложение 5), и Молба за закупуване от А.А.Х., подадена на
15.07.1992 г. (Приложение 6).
За територията, в която попада процесният имот, първият кадастрален
план е изработен през 1986-1987 г. и е одобрен със заповед № 969/1988 г.
имотът е получил пл.№ 102. Със същият номер, размер и конфигурация е
нанесен в неодобрения план от 2000 г. С влизане в сила на кадастралната карта
на гр. Хасково през 2006 г., имотът получава идентификатор 77195.706.61.
Размерите, конфигурацията и идентификаторът на имота не са променяни до
сега.
От изготвената втората техническа експертиза вещото лице, дава
заключение, че не може да се констатира пълна или частична идентичност на
процесния поземлен имот с идентификатор 77195.706.61 по КККР, с имотите
описани в нотариален акт № 626 от 04.11.1920 г. и съответно в Записката под
№ 626 от 04.11.1920 г., с която е вписан същия, както и с имота, описан в
Договор за доброволна делба на наследствени недвижим и имоти от
07.08.1959 г.. Към момента на съставяне на посочените стари документи, не е
имало картен или планов материал, по който да се проследи кадастралния
статут на описаните имоти, така, че да се стигне до настоящия момент.
Именно поради това и идентификацията на имота, доказан като собственост
пред Поземлена комисия ( сега Общинска служба по земеделие) с Договор за
доброволна делба от 07.08.1959 г., при изработване на помощния план и на
плана на новообразуваните имоти по реда на $4 3СПЗЗ е станала чрез
извършена анкетиране т.к. по друг начин не е било възможмо да бъде
определено местополажението на имота. При проучването в община Хасково
се установи, че относно местностите е налице само един списък, по който е
взето предвид коя стара местност, къде попада към настоящия момент - в
случая е записано, че местност „Ючки лвзя" попада в местност „Куба", като не
е уточнено в Куба 1" или в ,,Куба 2"- Приложение № 1.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са при условията на пасивно субективно съединение
ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността
/ЗС/, както и претенция по чл.537 ал.2 от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/. Същите са допустими като предявени от процесуално легитимирано
лице, имащо правен интерес от търсената искова защита, пред родово и
местно компетентния съд.
6
Разгледани по същество се явяват и основателни, като съображенията за
това са следните:
Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това. С
ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС невладеещият собственик, въз основа
на правото си на собственост, иска от владелеца на своята вещ предаването на
владението. Искът може да се предяви само от собственика на вещта, който не
я владее. За уважаването му е необходимо да са налице три предпоставки: Да
се установи, че ищците са собственици на процесния имот, т.е. че са
придобили собствеността на твърдените от тях способи към момента на
предявяване на иска, в случая - на по ½ част от имот с идентификатор
77195.706.61; Да се установи, че вещта се владее или държи от ответницата,
т.е. че ответницата упражнява фактическа власт върху вещта; Да се установи,
че упражняването на фактическата власт от ответницата върху вещта е без
правно основание. Като под основание в случая се разбира юридическия факт,
от който за едно лице възниква субективно право да владее или държи вещта
или самото субективно право. Същото може да има вещноправен или
облигационен характер като с оглед конкретиката на настоящия казус и
предвид твърдението на ответницата за изтекла в нейна полза придобивна
давност, следва да се установи, че не са налице и фактическите предпоставки
на чл. 79, ал.1 от Закона за собствеността.
В случая съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства
се установява по несъмнен начин, че ищците са собственици на по ½ идеални
части от процесния поземлен имот с идентификатор 77195.706.61, като
административната процедура за възстановяване на собствеността е
проведена от Община Хасково и е извършена със Заповед № УТ - 166/
31.03.2023г. на Кмета на Община Хасково, влязла в сила и вписана в СВп
гр.Хасково на 15.06.2023 г. под № 25, том Х, peг.№ 3145, дв.вх.рег.№ 3137, д.
1671, на двамата ищци по делото. Наследодателят на ищците В.П.Х. фигурира
и в графата като име на правоимащия стар собственик или на собственика към
датата на приемане на помощния план в приложеното по делото извлечение от
регистъра на новообразуваните имоти по §4 от ПЗРЗСПЗЗ за ж.р.“Куба – 1“,
гр.Хасково, представено с преписката от Община Хасково. От представеното с
исковата молба удостоверение за наследници на В.П.Х. се установява, че е
починал на 20.11.1980г. и оставил като свои наследници син и дъщеря –
именно ищците Н. В. П. и А. В. П..
С разпоредбите на ЗСПЗЗ законодателят е обусловил реституционният
ефект на собствеността върху земеделските земи от факта на възстановяването
им в реални граници. Възстановяването на собствеността се осъществява с
решение на общинската Поземлена комисия/Общинска служба по земеделие и
7
гори на основание чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. С решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ
органът на поземлената реституция възстановява собствеността в
съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. С решение
по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ Поземлена комисия/Общинска служба по земеделие
и гори възстановява собствеността на земеделските земи в нови реални
граници с план за земеразделяне.
С ТР № 1 от 1997 г. на ОСГК, ВКС, касаещо въпроса за действието на
решенията на общинските поземлени комисии - конститутивни или
декларативни са те, респективно дали се пораждат с тях права или само се
констатира наличието на права, възстановени по силата на закона, е даден
отговор, че решенията на общинските поземлени комисии за възстановяване
на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за
земеразделяне имат конститутивно действие. Съгласно трайната практика на
ВКС, когато липсва достатъчна индивидуализация на имота, върху който е
възстановено право на собственост - чрез посочване на границите и
местонахождение му, както и когато липсва и скица, която да внесе нужното
уточнение, решението на ПК има установителен характер – признава правото
на правоимащото лице да възстанови притежавана от него и от наследодателя
му земеделска земя (в т.см. решение № 60149 от 2.02.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 2851/2021 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска). В
този случай, какъвто е и процесния, възстановяването на собствеността
настъпва с влизане в сила на заповедта по § 4 к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която се
индивидуализира имота (в т.см. Определение № 14 от 9.01.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 3029/2018 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Н.а).
Видно е от събраните доказателства по делото, че процедурата по
параграф 4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за Поземлен Имот с идентификатор №
77195.706.61 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково е
проведена законосъобразно. Установено е, че имотът е бил предоставен за
ползване на А.А.Х. по реда на чл.9 от ПМС 32/31.01.1963г., който не го е
заплатил в законите срокове и имотът е бил застроен незаконно, което се
установява както и приетото като обективно и безпристрастно дадено
заключение на вещото лице инж. С. С., така и от приложеното Решение №
894/24.07.2003г. на РС-Хасково, постановено по гр.д.№ 998/2001г. и влязло в
законна сила на 13.08.2003г.
Видно от заключението на вещото лице С., същото е установило, че в
кадастралния план на местност „Остров Куба“, одобрен със заповед №
969/09.10.1988г. имотът е заснет с пл.№ 102, като в разписния лист към плана
е вписан А.А.Х., без документ за собственост. Установява се, че в неодобрения
кадастрален план на местност „Куба 1“ от 2000 г. имотът е отразен със същия
8
пл.№ 102 и конфигурация, като в разписния лист към плана е вписана С. А. Б.,
без документ за собственост, с отразени забележки ,,покупка 1975 г.“ и
,,самонастанена“. Видно от заключението в архива на Община Хасково се
съхраняват два документа по преписка за закупуване, в условията на §4а и §4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ, на имот пл.№ 102, местност „Куба 1“- Декларация от С. А.
Б., подадена на 04.09.1986 г. и Молба за закупуване от А.А.Х., подадена на
15.07.1992 г., но по отношение на същия липсва издадена заповед по §62, ал.3
от ПРЗ на ППЗСПЗЗ.
С Решение № 36-51/01.04.1998 г. на Поземлена комисия Хасково, по
преписка с вх.№ 51620/13.02.1992 г. на основание чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ се
възстановява правото на собственост на наследниците на В.П.Х. върху три
ниви, една от които е нива с площ 4.300 дка, находяща се в терен по параграф
4 на гр. Хасково, местност „Ючки лозя“, като е отразено, че възстановяването
на правото на собственост ще се извърши при условията на чл.28 от
ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в
сила план на новообразуваните имоти.
При заявяването на реституционните претенции пред Поземлена комисия
Хасково, наследниците на В.П.Х. са предоставили Договор за делба от
07.08.1959 г., който е послужил за доказателство за собствеността преди
образуване на ТКЗС. Тук следва да се посочи, че с оглед гореизложеното
относно изградената в имота сграда, че съобразно Решение № 94 от
14.07.2015г. по гр.д.№ 547/15г. на ВКС на РБ, ІІ г.о., съществуването на
незаконна сграда или узаконяването й след влизане в сила на ЗСПЗЗ не е
пречка за реституция.
Така, със заповед на кмета на Община Хасково от 31.03.2023г. на
основание §4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и чл.28 ал.1 ППЗСПЗЗ е било наредено да бъде
възстановено правото на собственост на наследниците на В.П.Х. върху
процесния поземлен имот с идентификатор 77195.706.61 в ж.р. “Куба-1“,
землище на гр.Хасково. Процедурата по възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи на наследниците на В.П.Х. е започнала
през 1992 г. с подаване от ищцата по делото Н. В. П., като наследник на В.П.Х.
пред Поземлена комисия Хасково на заявление с вх.№ 51620/13.02.1992 г. за
възстановяване правото на собственост върху три ниви, една от които е нива с
площ 4.300 дка, находяща се в местност „Ючки лозя“, за доказване на
собствеността преди образуване на ТКЗС е предоставен Договор за делба от
07.08.1959г.
Поради липсата на наличен картов материал, променена инфраструктура
и без запазени стари граници на имотите, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ
в процесния район, възстановителната процедура е проведена чрез анкетиране
за установяване на границите на имотите. При тази процедура по анкетиране
9
се вземат предвид не самоанкетите за конкретните имоти заявени за
възстановяване, но и на останалице лица за съседни и не съседни имоти, като
след съпоставка се изготвят Плановете за новообразуваните имоти. След това,
след приключване на процедурата по възстановяване на имотите по §4 от
ПЗРЗСПЗЗ с горецитираната заповед на кмета на общината е възстановено
правото на собственост при условията на §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ. В заповедта е
описано местоположението, границите, съседите, посочено е, че липсват
ограниченията на собствеността. Към заповедта е приложена скица на имота.
Спазени са изискванията за форма на административния акт, като заповедта
съдържа изискуемите по закон реквизити.
Ето защо следва да се приеме, че всеки един от ищците като наследници
на своя пряк наследодател В.П.Х., са получили собствеността върху по ½ ид.ч.
за всеки от тях от възстановения поземлен имот с идентификатор 77195.706.61
в ж.р.“Куба 1“, землището на гр.Хасково.
Ответницата възразява срещу идентичността на възстановения имот и
нивата, притежавана от наследодателя на ищците, която преди е притежавал
наследодателя на ищците, както и срещу законосъобразността на
административната процедура проведена от кмета на общината за
възстановяване, тъй като не е била уведомена и тя да участва. Според
трайната практика на ВКС обаче, правото да обжалват административните
актове на ПК за възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ имат само
лица, които могат да се позоват също по наследство, че притежават
въпросните земи и са подали заявления в законовия срок за тяхното
възстановяване - Тълкувателно решение № 9/ 07.1 1.2012г. по т.д.№ 9/12г. на
OCГК на ВКС ; Решение № 336/17.01.2012г. по гр.д.№ 1121/2010г. І г.отд. на
ВКС и Решение № 161/29.07.2014г. по гр.д.№ 6153/2013 г. на 1 гр.отд. на ВКС.
Видно от материалите по делото ответницата не притежава подобно качество
и не представя доказателства в тази насока, предвид на което възражението й е
неоснователно. Установено е по делото, че ответницата е недобросъвестен
държател на недвижимия имот, който държател под никаква официална форма
не е заявил пред компетентния орган за наличието на законово право да се
намира в процесния имот, предмет на реституция и няма правно основание
същата да е страна в проведеното административно производство. Като трето
лице неучастващо в това производство, същата при косвен съдебен контрол
върху административен акт има право да оспорва само неговата валидност и
унищожаемост /Решение № 142/06.01.2015г. по гр.д.№ 3121/2014г. на ІІ г.о. на
ВКС и Решение № 203/19.12.2013г. по гр.д.№ 1 758/2013г. на ІІ г.о на ВКС/, но
доказателства в такава насока не бяха събрани в настоящото производство.
Що се касае до идентичността на притежавания от наследодателя имот и
възстановения такъв, съдът намира, че в настоящия случай тя е установена,
10
както от кредитираното заключение на вещото лице С. С., така и от
представените по делото документи относно проведените анкети по реда на
ЗСПЗЗ. Идентичността на двата имота е установена по действащия законов
ред, а именно – чрез провеждане на анкетиране и няма нарушения в тази
насока, като новият процесен имот се явява част от старата нива в ,,Ючките
лозя“ съдържа в себе си процесния имот, преди с пл. №102, понастоящем с
идентификатор №77195.706.61. В този смисъл съдът не кредитира
заключението на вещото лице Т. Н., според което между процесния имот и
възстановения липсва съвпадение по площ, граници, наименование по
местности, имена на съседи, тъй като тази липса на съвпадение се дължи
именно на липсата на картов и планов материал от който да може да се даде
заключение, както и самото вещо лице е отбелязало, че поради тази причина е
извършено и анкетирането, тъй като по друг начин е било невъзможно
определянето на местоположението на имота.
Ответницата възразява и в насока, че ищците не са носители на правото на
собственост на процесния имот, тъй като не могли да придобият правото на
собственост, защото то вече било придобито от нея, за което й е издаден
Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 176,
том I, peг.№ 2232, дело № 168 от 2007 год. Това възражение също е
неоснователно - нотариалният акт, от който ответницата черпи права е
констативен нотариален акт за придобиване на имота по давност и
съставянето на такъв КНА не препятства реституционната процедура.
Предвид всичко изложено, неоснователни са възраженията на
ответницата за незаконосъобразност на Заповед УТ-166/31.03.2023г. на кмета
на Община Хасково. С Решение № 36-51/01.04.1998 г. на Общинска служба по
земеделие и гори - Хасково е признато право на собственост на наследниците
на В.П.Х. върху имот, в който процесният имот попада, а със Заповед УТ-
166/31.03.2023г. на кмета на Община Хасково имотът е индивидуализиран по
плана на новообразуваните имоти, с което процедурата по възстановяване
завършва. След като по административен ред е решено, че заявените имоти
попадат в терен по параграф 4, този въпрос не може да бъде пререшаван по
съдебен ред, след като е доказано, че правоимащият е имал право на
възстановяване по ЗСПЗЗ и са налице предпоставките за възстановяване на
заявения имот.
На следващо място, ответницата Б. противопоставя възражение за свое
право на собственост въз основа на Нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по давност № 176, том I, peг.№ 2232, дело № 168 от
2007 год. вписан в Службата по вписвания гр.Хасково на 16.04.2007 год.
вх.рег.№ 2553, акт № 50 том VІІ, дело № 1517, парт. книга том 23462, като
твърди, че се намира в имота от 1989 година, като настаняването в имота се е
11
извършило на базата на сключен от нея, в качеството й на купувач
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с продавач
А.А.Х., негов ползвател по силата на чл.9 от ПМС №21/31.01.1963г. Същата
поддържа, че дори че предварителният договор да не е бил годен да прехвърли
правото на собственост, то тя го е придобила поради изтекла в нейна полза
придобивна давност.
Преценката за основателността на възражението за давност е свързана на
първо място с преценка за началният момент, от който започва да тече
придобивната давност по отношение на земеделски земи, какъвто се явява и
процесния имот, подлежащи на възстановяване.
Ответницата поддържа, че в нейна полза е изтекла придобивна давност,
която започнала да тече от 01.06.1996 год. след влизане в сила промените на
Закона за общинската собственост ДВ бр.44/1996г., откогато били изтекли
повече от 10 години и същата е придобила собствеността на оригинерно
правно основание придобивайки земя - общинска частна собственост, за което
се е и снабдила с констативен акт за собственост. Това обаче не може да бъде
споделено от съда. Първо - ПИ 77195.706.61 е влизал в Плана на
новообразуваните имоти за ж.р. "Куба-1", землище на гр.Хасково, одобрен със
Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 год. на Областен управител на област Хасково
и е възстановен на ищците на основание параграф 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, както и на решение по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ № 36-
51/01.04.1998 год., а съобразно разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗСВОНИ и
константната съдебна практика - земеделски земи подлежащи на реституция
не могат да бъдат придобивани по давност от трети лица, каквото безспорно
се явява ответницата или до момента на легитимното вписване на титула за
собственост на ищците в Агенция по вписванията тази давност не е текла в
полза на ответницата, а от момента на вписването му /15.06.2023г./ до момента
на завеждане на исковата претенция, не е налице необходимата такава по
закон. За възражения за придобивна давност е налице константна и
последователна практика на BКC в насока, че придобивна давност не тече
срещу този, който не може да се защити, затова при реституция по
административен ред се приема, че срещу възстановения собственик давност
започва да тече от момента на възстановяване на собствеността, който момент
за ищците е издаването на Заповед № УТ - 166/31.03.2023г. на Кмета на
Община Хасково. В тази насока е Решение № 49/26.07.2016г. по гр.д.№
5168/2015г. на ІІ г.о. на ВКС.
Дори да се приеме обратната хипотеза, че имотът е общинска собственост
и не подлежи на реституция, то за придобиване на частна общинска
собственост преди изтичане на предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен
давностен срок при недобросьвестно владение е наложен законов мораториум
12
за придобиване, съгласно който давността за придобиване на имоти - частна
държавна или частна общинска собственост спира да тече с разпоредбата на §
1, ал. 1 от Закона за допълнение на ЗС, ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г., в сила от
01.06.2006 г., и последващите му продължения до 31.12.2022 г. С Решение № 3
от 24 февруари 2022 г. по конституционно дело № 16 от 2021г. на
Конституционния съд на Република България са обявени за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020
г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г., но пък вече е било ясно и е бил издаден и
влязъл в сила плана на новообразуваните имоти , одобрен със Заповед № ДС-
28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, издадена на
основание § 4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Или вече преди отмяната на
мораториума е било ясно, че ПИ № 77195.706.61 подлежи на реституция и
възстановяване. Дори в хипотезата на недобросъвестен държател, за
ответницата не е изтекъл 10 годишен давностен срок, доколкото такъв не е
текъл по време на висящността на делата за оспорване и установяване на
собственост.
На същото основание неоснователно се явява и възражението на
ответницата, че за тях е изтекла възможността за оспорване на издадения през
2007 г. констативен нотариален акт поради изтекла погасителна давност,
доколкото сроковете за ищците следва да се отчитат едва след възстановяване
на собствеността.
На следващо място, съдът намира за несъмнено установено и наличието
на втората необходима предпоставка за уважаване на предявения иск за
собственост, а именно между страните не съществува спор, че към момента
ответницата е във владение на процесния поземлен имот.
При това положение следва да се изследва въпроса дали същата владее
имота при наличие или при липса на правно основание за това владение, както
бе посочено по-горе. От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт, по
силата на който на 16.04.2007 г. е призната за собственик на имота въз основа
на обстоятелствена проверка, но както бе отбелязано по-горе, същата не е
могла да придобие собствеността на имота въз основа на изтекла придобивна
давност.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че по категоричен
начин се установява, че ищците притежават право на собственост върху ½
ид.ч. за всеки един от тях от процесния поземлен имот, поради което
ответницата следва да бъде осъдена да им предаде владението върху спорните
идеални части.
13
Съгласно ТР № 3/2012 от 29.11.2012 г. на ОСГК на ВКС при уважаване
на иск за собственост с предмет установяване принадлежността на същото
това право, издаденият констативен акт следва да се отмени. При този извод
относно спорното материално право и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е
необходимо да се отмени съставеният Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 176, том I, рег. № 2232, дело № 168 от 2007 г. от 16.04.2007
г. на нотариус Владилена Сиртова с рег.№ 079 по регистъра на Нотариалната
камара на България, с район на действие - района на РС- Хасково. Съгласно
задължителните указания на Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. по
гр. д. № 150/1985 г. на ВС, ОСГК отмяната му се явява законна последица от
уважаване на ревандикационните искове, която съдът следва да присъди
служебно, дори и ищците да не бяха направили искане в този смисъл.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК, предвид
своевременно направеното такова искане от ищците, следва ответницата да
бъде осъдена да им заплати направените по делото разноски в размер на
3618,03 лева, от които 218,03 лева за държавна такса, 2500 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение и 900 лева за възнаграждения за вещи лица.
Предвид факта, че в последното проведено по делото съдебно заседание
определеното възнаграждение на вещото лице Т. Г. Н. за извършване на
съдебно-техническа експертиза е увеличено със сумата от 760 лева, като е
указано на ищците да внесат така посочената сума в едноседмичен срок по
сметка на РС- Хасково, което до момента на настоящото произнасяне не е
сторено, то с оглед изхода на делото и на основание чл.77 ГПК, ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС-Хасково разноските за
експертиза от 760,00 лева за възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.108 от ЗС, по
отношение на С. А. Б., ЕГН **********, с адрес: ******, че Н. В. П., ЕГН
**********, с адрес: ****** и А. В. П., ЕГН **********, с адрес: ********,
двамата с адрес за призоваване: ******** чрез адв. И.И. от АК-Хасково, са
собственици на по ½ идеална част за всеки от тях, от Поземлен имот с
идентификатор № 77195.706.61 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД
на АК, находящ се в местност - ж.р. "Куба-1", Хасковско землище, с площ от
1071 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на
трайно ползване - ниско застрояване до 10м., номер по предходен план: 102,
при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ 77195.706.403,
14
77195.706.57, 77195.706.60, 77195.706.62 и 77195.706.63.
ОСЪЖДА С. А. Б., ЕГН **********, с адрес: ******, да предаде на Н.
В. П., ЕГН **********, с адрес: ****** и А. В. П., ЕГН **********, с адрес:
********, двамата с адрес за призоваване: ******** чрез адв. И.И. от АК-
Хасково, владението на по 1/2 /една втора/ идеална част за всеки от тях, върху
гореописания недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор №
77195.706.61 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково,
одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, находящ се в
местност - ж.р. "Куба-1", Хасковско землище, с площ от 1071 кв.м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване до 10м., номер по предходен план: 102, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори №№ 77195.706.403, 77195.706.57,
77195.706.60, 77195.706.62 и 77195.706.63.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537 ал.2 ГПК, Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № 176, том I, рег. № 2232, дело № 168 от
2007 г. от 16.04.2007 г. на нотариус Владилена Сиртова с рег.№ 079 по
регистъра на Нотариалната камара на България, с район на действие - района
на РС- Хасково, вписан в Агенция по вписванията с дв.вх.рег. № 2553 от
16.04.2007г, акт № 50, том VІI, дело№ 1517, с който въз основа на
обстоятелствена проверка С. А. Б. е призната за собственик на поземлен имот
с идентификатор № 77195.706.61 по кадастралната карта и кадастралните
регистри (КККР) на гр.Хасково.
ОСЪЖДА С. А. Б., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на Н.
В. П., ЕГН **********, с адрес: ****** и А. В. П., ЕГН **********, с адрес:
********, двамата с адрес за призоваване: ******** чрез адв. И.И. от АК-
Хасково, сумата от общо 3618,03 лева, представляваща направени разноски
по делото, от които: 218,03 лева за заплатена държавна такса, 2 500 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение и 900 лева за възнаграждения за вещи
лица.
ОСЪЖДА Н. В. П., ЕГН **********, с адрес: ****** и А. В. П., ЕГН
**********, с адрес: ********, на основание чл.77 ГПК, да заплатят по сметка
на Районен съд - Хасково сумата от 760,00 лева, представляваща направени
разноски по делото за възнаграждение за вещо лице по изслушаната съдебно-
техническа експертиза, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд –
15
Хасково: /п/ не се чете.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
16