Решение по дело №732/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производство е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка със ЗПЗП и е образувано по жалбата на Община – Септември, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Септември, обл. Пазарджик, ул. „Ал. Стамболийски“ № 37А, представлявана от В. Й. Р., подадена чрез адв. И. АК гр. Пловдив против Решение № 13/07/2/0/00226/3/01/03/01 от 13.01.2023 г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му по т. ІІ, с която се отказва частично изплащане на финансовата помощ.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Моли се да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И. АК - Пловдив, който по изложени съображения в писмени бележки моли съда да уважи жалбата, като основателна и доказана. Поддържа жалбата и срещу т. ІІ.7., по която е направено частично оттегляне от административния орган. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.

Ответникът по жалбата – Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, редовно уведомен, не се представлява. По делото е постъпила писмена молба с вх. № 1898/27.02.2024 г. от гл.юриск. З., която счита процесния акт за правилен и законосъобразен, поради което моли съда да го потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение в нормативно определения размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на обжалване е Решение № 13/07/2/0/00226/3/01/03/01 за изплащане на финансова помощ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 17, ал. 8 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, на Община Септември, представлявана от В. Й. Р. е одобрено изплащането на финансова помощ по Административен договор № BG06RDNP001-7.008-0024-C01 от 09.10.2019 г. по проект „Ремонт, оборудване и обзавеждане на административна сграда, находяща се в УПИ III - за административни нужди в квартал 91, в която се предоставят обществени услуги, с цел подобряване на нейната енергийна ефективност в гр. Септември, община Септември“, съгласно Искане за окончателно плащане № 2 от 28.09.2022 г. в размер на 197 485,21 лева.

По точка II. е отказано частично изплащането на финансовата помощ, представляваща окончателно плащане на община Септември, ЕИК *********, по Административен договор № BG06RDNP001-7.008- 0024-С01 от 09.10.2019 г. по проект „Ремонт, оборудване и обзавеждане на административна сграда, находяща се в УПИ III - за административни нужди в квартал 91, в която се предоставят обществени услуги, с цел и одобряване на нейната енергийна ефективност в гр. Септември, община Септември“ в размер на 191 037,20 лева, поради следните причини:

ІІ.1. При извършена проверка на място от Регионален технически инспекторат - Пловдив в периода от 09.11.2022 г. до 11.11.2022 г., резултатите от която са обективирани в контролен лист, подписан от бенефициента на 14.11.2022 г. е установено намаление на количеството при изпълнение на „Ремонт, оборудване и обзавеждане - СМР“, част „Ел. захранване и ОВК инсталация“, позиция „Доставки гофрирани тръби и изтегляне на проводник“ - заявеното количество за финансиране е 189 м, реално установеното на извършената проверка на място е 163 м. Вследствие като недопустими за финансиране са определени разходи в размер на 226,20 лева без ДДС.

ІІ.2. При извършена административна проверка е установено, че за позиция „Демонтаж на метални решетки“ съгласно количествено - стойностната сметка към Анекс №BG06RDNP001 -7.008-0024-С02 към договор № BG06RDNP001-7.008-0024-C01, одобрени за изпълнение са 57,14 M2, изпълнените и заявени за финансиране са 57,87 M2. Вследствие като недопустими за финансиране са определени разходи в размер на 3,96 лева без ДДС.

ІІ.3. При извършена административна проверка е установено, че са заявени за финансиране разходи за „Мълниезащита на сградата“. Същите са част от одобрената за изпълнение количествено - стойностната сметка към Анекс №BG06RDNP001-7.008-0024- С02 към договор № BG06RDNP001-7.008-0024-C01, но не са одобрени за финансиране по административният договор съгласно Приложение № 2 към същия и анексите към него и в съответствие с уведомително писмо № 304/М.7.2 с изх. № 01-0800/2968 от 20.09.2019 г. Вследствие като недопустими за финансиране са определени разходи размер на 7 565,89 лева без ДДС.

ІІ.4. При извършена административна проверка и прилагане разпоредбите на т.14.2. Условия за допустимост на разходите, т. 2, буква „в“ от Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-7.008, като недопустими за финансиране за изготвен технически проект по Договор № 129 от 28.06.2020 г. с изпълнител „Ретона“ ЕООД, са определени разходи в размер на 23 805,80 лв. без ДДС, от които 19 901,85 лв. представляват надзаявени разходи за финансиране спрямо одобрените съгласно Приложение № 2 към анекс № BG06RDNP001-7.008-0024-C04 към административния договор.

ІІ.5. При извършена административна проверка и прилагане разпоредбите на т.14.2. Условия за допустимост на разходите, т. 2, буква „б“ от Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор № ВG06RDNP001-7.008, като недопустими за финансиране за осъществени консултантски услуги, свързани с управлението на проекта по Договор № 186 от 25.08.2020 г. с изпълнител „Халеманс Консултинг“ ООД, са определени разходи в размер на 1 947,22 лв. без ДДС, от които 889,27 лв. представляват надзаявени разходи за финансиране спрямо одобрените съгласно Приложение № 2 към анекс BG06RDNP001-7.008- 0024-С04 към административния договор.

ІІ.6. При извършена административна проверка и прилагане разпоредбите на т.14.2. Условия за допустимост на разходите, т. 2, буква „г“ от Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-7.008, като недопустими за финансиране за осъществен строителен надзор по Договор № 84 от 23.04.2020 г. с изпълнител „Ати Консулт“ ЕООД, са определени разходи в размер на 1 168,56 лв. без ДДС.

ІІ.7. При извършена административна проверка по отношение на разходите за строително — монтажни работи, оборудване и обзавеждане на административна сграда с цел подобряване на нейната енергийна ефективност в гр. Септември и на основание чл. 27, ал. 1, т. 18 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г., във връзка с чл. 11, т. 10 от Административен договор № BG06RDNP001-7.008-0024-C01 от 09.10.2019г., разходи в размер на 156 319,57 лв. без ДДС, представляващи наложена 25 % финансова корекция по договор № 102 от 13.05.2020г., сключен с „Евастрой“ ЕООД, вписана в Приложение № 2 към анекс № BGO6RDNPO01-7.008- 0024-С04 към административния договор, са определени като недопустими за финансиране.

Решението е редовно съобщено на жалбоподателя чрез ИСУН на 18.01.2023 г. като в законоустановения 14 – дневен срок е упражнено и правото на жалба пред Административен съд – Пазарджик.

По делото е направено изявление с изх. № 07-0800/268#4 от 25.07.2023 г. за оттегляне на административен акт, с което административният орган, на основание чл. 156, ал. 1 от АПК, е оттеглил частично Решение с изх. № 07-0800/268 от 13.01.2023 г. за изплащане на финансовата помощ, в частта по т. ІІ.7, където е извършено намаление на подлежащата за плащане финансова помощ по подаденото искане за плащане от община Септември в размер на 156 319.57 лева, на основание Решение за частично съгласувана обществена поръчка и налагане на финансова корекция с изх. № 07-0800/472 от 26.01.2021 г.

По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която като неоспорена от страните, съдът намира за компетентно изготвена съответстваща на събраните по делото доказателства. В отговор на поставените му въпроси вещото лице заяви пред съда, че определените като недопустими за финансиране разходи без ДДС за изготвен технически проект по Договор №129 от 28.06.2020 г. с изпълнител „Ретона“ ЕООД, спрямо одобрените съгласно Приложение № 2 към Анекс № BG06RDNP001-7.008-0024-C04 към административния договор и при съобразяване с разпоредбите на т.14.2. Условия за допустимост на разходите, т. 2, буква “в” от Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор №BG06RDNP001 -7.008 са в размер на 19 901,85 лв. 

Определените като недопустими за финансиране разходи без ДДС за осъществени консултантски услуги по Договор № 186 от 25.08.2020 г. с „Халеманс Консултинг“ ООД спрямо одобрените, съгласно Приложение № 2 към Анекс № BG06RDNP001-7.008-0024-C04 към административния договор и при съобразяване с разпоредбите на т.14.2. Условия за допустимост на разходите, т. 2, буква “б” от Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор №BG06RDNP001 -7.008 са в размер на 889,27 лв.

В заключението се казва, че определените като недопустими за финансиране разходи без ДДС за строителен надзор по Договор № 84 от 23.04.2020 г. с “Ати Консулт” ЕООД съобразно относимите разпоредби на т.14.2. Условия за допустимост на разходите, т. 2, буква “г” от Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор № BG06RDNP001 -7.008, след окончателно определените по проекта разходи, свързани с прякото изпълнение на строително-монтажните работи (т. 1, буква „а” от Раздел 14.1. „Допустими разходи” от УК) са в размер на 1 168,56 лв.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която като неоспорена от страните, съдът намира за компетентно изготвена съответстваща на събраните по делото доказателства. В отговор на поставените му въпроси вещото лице заяви пред съда, че на място са изпълнени посочените в точки от II.1. до II.3 на частично оспореното Решение с изх. № 07-0800/268 от 13.01.2023 г. за изплащане на финансова помощ, СМР във връзка с изпълнението на строежа, които отговарят на строителната документация, заповедите в заповедната книга и актовете и протоколите, съставени по време на строителството, както следва:

По т. 1 част „Ел. захранване и ОВК инсталация”, позиция - Доставки гофрирани тръби и изтегляне на проводник е изготвен Акт образец 12 за установяване на видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта — ел. инсталации от 18.09.2020 г., с който е установено, че доставката на гофрирани тръби и изтеглянето на проводник в тях е с дължина от 163 м.л., разлика в по малко заявеното за финансиране в размер на 26,00 м.л.

По т. 2 за позиция „Демонтаж на метални решетки” е изготвен Акт образец 12 за установяване на видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта - демонтаж дограма и решетки от 10.06.2020 г., с който е установен демонтаж на метални решетки на площ от 57,87 м.кв., разлика в повече от одобрената площ в КСС в размер на 0,73 м.кв.

По т. 3 са извършени разходи за изпълнение на „Мълниезащита на сградата”, които са част от одобрената за изпълнение КСС към Анекса към административния договор, но не са одобрени за финансиране в размер на 7 565,89лв. без ДДС.

Вещото лице сочи, че визираните в точки от II.1. до II.3 на частично оспореното решение, разходи заявени за възстановяване, от техническа гледна точка, са били необходими и наложителни с оглед вида и характера на строежа, договорените условия за извършването на обекта, строителната документация и нормативната уредба, съгласно следните показатели и фактори:

- По време на изпълнението на СМР се установяват действителните обеми и количества на работите подлежащи на закривани от участниците в строителния процес, за което се изготвят Актовете, образец 12, съгласно нормите посочени в Наредба № 3/2003 г.

- При доставката на гофрирани тръби и изтегляне на проводник размера на дължината се установява след отваряне на каналите в мазилката, които няма как да се установят предварително защото са закрити под нея.

- При демонтажа на металните решетки не са включени закрепващите метални железа към стените, тъй като същите са били вкопани и закрити в стената и няма как да се установят при външното измерване.

Изискванията за мълниезащитата на сгради са регламентирани с Наредба № 4 от 22.12.2010 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (ДВ, бр. 6 от 2011 г.) Наредбата се прилага при проектиране, изграждане и поддържане на мълниезащитни уредби на сгради на основното застрояване с жилищно, обществено-обслужващо, производствено, смесено и друго предназначение наричани за краткост „защитавани обекти“. Наредбата се прилага при проектиране и изграждане на нови, както и при реконструкция, основно обновяване и основен ремонт на съществуващи мълниезащитни уредби за посочените обекти.

Според вещото лице съгласно горепосочената наредба е необходимо и задължително въпросната обществено - обслужваща сграда, административната сграда на община Септември да има изградена „Мълниезащита на сградата” и затова е одобрена за изпълнение, описана в КСС към Анекса към административния договор, но не е одобрена за финансиране.

Вещото лице е посочило стойността на реално извършените и изплатени СМР и дейности, съответно стойността на отказаните разходи за всяка една от посочените точки от II.1. до II.6. на частично оспореното решение, а именно:

По т. 1 при изпълнение на „Ремонт, оборудване и обзавеждане-СВР, част „Ел.захранване и ОВК инсталация”, позиция - Доставки гофрирани тръби и изтегляне на проводник - заявеното количество за финансиране от 189,00 м.л. на стойност от 1 644,30лв. - реално извършено на място е 163,00м.л. на стойност от 1 418,10лв. Разлика в по малко в размер на 226,20 лв. без ДДС.

По т. 2 при изпълнение на „Демонтаж на метални решетки” - одобрени 57,14 м.кв. на стойност от 310,27 лв. – изпълнени на място 57,87 м.кв. на стойност от 314,23лв. Разлика в повече в размер на 3,96 лв. без ДДС.

По т. 3 е изпълнена по сградата от основното застрояване с административно и обществено обслужване - „Мълниезащита на сградата” на стойност от 7 565,89 лв. без ДДС.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът формира следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, от лице с правен интерес от обжалването, адресат на акта и чиито права и законни интереси са засегнати от него и е подадена в законоустановения срок.

Разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразена ли е с целта на закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на ОСП на ЕС (чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители). Разплащателна агенция, съгласно параграф 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията, според параграф 1, т. 15 от ДР на ЗПЗП, е „процедура по признаване на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз“.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на фонда е Изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността  и я представлява, като разполага и с правомощието по вземане на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. От своя страна, съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. По делото е представена Заповед № 03-РД/3089 от 22.08.2022 г. (л. 25), с която Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е делегирал на Заместник-изпълнителния директор И. П. И. правомощия по издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

Актът обаче е издаден в нарушение на изискуемата форма, тъй като в него липсват мотиви, каквото е императивното изискване на чл. 59, ал. 1 от АПК. Липсват и правни основания за издаването му отново като порок на формата. Мотивите към издаването на административния акт са същностна характеристика на властническото волеизявление. Такива не се дължат само когато специален закон предвижда конкретно изчерпателно изброени реквизити, които следва да съдържа даден административен акт, и мотивите не са част от тях. Мотивите са частта от волеизявлението, които дават възможност на адресата на административния акт да разбере каква е взаимовръзката между фактическите констатации и правните такива. Простото посочване на установени факти и релавантната им правна уредба не изпълнява изискването за мотивираност на административния акт, защото адресатът не може да разбере какво е следвало да бъде дължимото поведение, създават се индиции относно възможното такова, което препятства правото на защита в нарушение на принципа на чл. 12, ал. 1 от АПК, който предвижда, че органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство.

Изискването за мотивировка и в двата случая представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга страна наличието на мотиви улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и/или пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност (из мотивите на ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС).

В конкретния случай настоящият състав намира административният акт по т. ІІ.1. за ненадлежно мотивиран – липсва описание за това кой, как и по какъв начин е извършил проверката, обективирана в контролен лист, относно количеството при изпълнение на „Ремонт, оборудване и обзавеждане – СМР“, част „Ел. захранване и ОВК инсталация“. Не е посочено какво е съдържанието на контролния лист, какви са конкретно констатациите от проверката, какво е установено при проверката като намаление. Липсва описание на твърдяното нарушение. Липсва посочване на релевантната правна уредба.

По т.ІІ.2. липсва описание на нарушението – не е посочено в какво се изразява демонтажа на метални решетки, в какво се изразява заявеното финансиране в размер на 57,87 кв.м. Защо се е наложило завишението между одобрената и заявената квадратура. Липсва описание на твърдяното нарушение. Липсва посочване на релевантната правна уредба.

Немотивирани се явяват и съображенията в останалите точки:

По т.ІІ.3. липсват данни за това кога и от кой е извършена административна проверка, къде и как са обективирани резултатите от тази проверка, какви и колко са заявените за финансиране разходи за „Мълниезащита на сградата“, защо не са одобрени. Определените за недопустими за финансирани разходи в размер на 7 565,89 лева без ДДС за какво са разходвани. Липсва посочване на конкретни факти, респ. и мотиви от които недвусмислено да се приеме, че тези разходи, които не са одобрени са направени. Липсва посочване на релевантната правна уредба.

По т.ІІ.4. липсват данни за това кога и от кой е извършена административна проверка, къде и как са обективирани резултатите от тази проверка, в какво се изразява изготвения технически проект по договор с изпълнител „Ретона“ ЕООД, от къде идва разликата в заявените и надзаявени разходи за финансиране в размер на 23 805.80 лева без ДДС. Липсва посочване на конкретни факти, респ. и мотиви от които недвусмислено да се приеме, че тези разходи, които не са одобрени са направени. Липсва посочване на релевантната правна уредба.

По т.ІІ.5. липсват данни за това кога и от кой е извършена административна проверка, къде и как са обективирани резултатите от тази проверка, в какво се изразяват осъществените консултантски услуги, свързани с управлението на проекта по договор с изпълнител „Халеманс Консултинг“ ООД, от къде идва разликата в заявените и надзаявени разходи за финансиране в размер на 1947,22 лева без ДДС. Липсва посочване на конкретни факти, респ. и мотиви от които недвусмислено да се приеме, че тези разходи, които не са одобрени са направени. Липсва посочване на релевантната правна уредба.

По т.ІІ.6. липсват данни за това кога и от кой е извършена административна проверка, къде и как са обективирани резултатите от тази проверка. Не е посочено защо са приети за недопустими за финансиране разходи за осъществен строителен надзор по договор с изпълнител „Ати Консулт“ ЕООД в размер на 1168,56 лева без ДДС. Липсва посочване на конкретни факти, респ. и мотиви от които недвусмислено да се приеме, че тези разходи, които не са одобрени са направени. Липсва посочване на релевантната правна уредба.

Както се посочи по-горе простото прилагане към преписката на относими доказателства, подкрепящи доводите на административния орган, не изпълнява изискването за мотивираност на административния акт, тъй като адресатът му не може да разбере въз основа на кои конкретни факти, ясно разграничени, и кои конкретни процесуални действия, извършени от водещия производството орган – надлежно описани във финализиращия акт – е прието, че е налице нарушение на договорните условия от страна на бенефициера.

В административния акт липсва и посочено правно основание за издавеното му като порок на формата, довело до нарушаване и на материалния закон.

Формално при издаването му са посочени четири нормативни разпоредби: на чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП – урежда компетентността на органа-издател на акта и чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП (по силата на препращащата норма от Наредбата) - разпоредбата предвижда, че за програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. производствата пред управляващия орган или Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, се провеждат посредством Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (сега ЗУСЕФСУ) - за останалите мерки и подмерки. Тази разпоредба обаче е бланкетна. Условията за администриране на нередности са уредени в Раздел III на ЗУСЕФСУ, като финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на основания, визирани в чл. 70, ал. 1 от закона, каквито материалноправни разпоредби, асоциирани с фактическите установявания, въобще липсват в издадения акт.

Посочена е и разпоредбата на чл. 17, ал. 8 от Наредбата, която посочва, че в срока по ал. 1 ДФЗ - РА, определя размера на допустимите разходи и изплаща или мотивирано отказва изплащането на междинното или окончателното плащане, материалноправните основания относно констатирани нередности се съдържат на друго систематично място – глава III, чл. 17. Такова конкретизиране на нарушени разпоредби липсва в обжалвания акт.

Правното основание и фактите по делото са двата елемента, които определят законосъобразността на издадения административен акт. Въз основа на тях, съдът прави своята преценка за съответствие с материалния закон и защита на засегнатите права и интереси. Липсата им препятства съдът да провери дали с издадения административен акт се постига целта в съответствие със законовите изисквания. Следва да се отбележи, че дори и фактическите констатации да се подкрепят от приложени по делото доказателства съдът не разполага с правомощие да извърши такъв анализ – дали фактическите констатации на органа кореспондират с доказателства по делото, тъй като по този начин ще излезе от ролята си на арбитър и недопустимо ще санира незаконосъобразността на административния акт като изложи мотиви, каквито се дължат от административния орган.

В този смисъл е и практиката на ВАС – Решение № 12436 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7252/2023 г., IV о., докладчик съдията Т. П..

Административният акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Същият се издава на основание чл. 17, ал. 8 от Наредба № 4 от 16.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (Наредбата). Условията и реда за намаляване на и отказ от изплащане на финансовата помощ са уредени в глава III на Наредбата. Член 25, ал. 1 от Наредбата, предвижда, че размерът на дължимите на бенефициентите плащания се изчислява въз основа на приетите за допустими и реално извършени разходи след извършване на проверките по чл. 17 и при спазване на чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 и на чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014“.

Съобразно чл. 17 от Наредба № 4 от 16.05.2018 г. в срок до 90 дни от подаване на искането за плащане ДФЗ - РА, проверява заявените данни и други обстоятелства, свързани с искането за плащане, за установяване спазване на критериите за допустимост и другите задължения на бенефициера, посочени в Условията за изпълнение на одобрените проекти по чл. 26 от ЗУСЕСИФ (ЗУСЕФСУ) и в административния договор или в заповедта за предоставяне на финансова помощ. Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, може да извърши проверка на място за установяване на фактическото съответствие с представените документи и заявените данни, за което изпраща уведомление чрез ИСУН до бенефициента за датата и часа на предстоящата проверка, освен в случаите по чл. 25 от Регламент за изпълнение № 809/2014. Проверката се извършва в присъствието на бенефициера или на упълномощен негов представител или в присъствието на свидетел, ако бенефициентът или упълномощен от него представител не се е явил на датата и часа по ал. 2. След приключване на проверката на място се съставя доклад за проверка, който се подписва от длъжностното лице, което го е изготвило, и от бенефициента или от упълномощен негов представител, който има право да напише в протокола обяснения и възражения по направените констатации. Докладът по ал. 4 се съставя в два еднообразни екземпляра, като един се предоставя на бенефициера или на упълномощения негов представител. Когато на проверката не се е явил бенефициерът или упълномощено от него лице, докладът се подписва от длъжностното лице, което го е изготвило, вписват се данни за присъстващия свидетел и се изпраща на бенефициера. В срок до 15 дни от предоставянето, съответно от изпращането на доклада за проверка на място, бенефициерът или негов упълномощен представител може да направи възражения и да даде обяснения по направените констатации.

По делото е приложено Уведомително писмо за отстраняване на нередовности № 46/19/2/7.2/4/00008/3/01/02/025 от 23.11.2022 г., както и Отговор на уведомителното писмо рег. № 9200-267-3/ 02.12.2022 г. от кмета на общината по всяка една точка (л. 517-525), но в административния акт няма данни дали органът се позовава на него, преди издаването на финализиращия си акт. Съобразно трайната практика на административните съдилища и Върховния административен съд, мотивите, съдържащи се в документ, различен от правопораждащият акт, се считат за мотиви на последния ако в него има изрично препращане, каквото в настоящия случай липсва (виж Решение № 6414/31.05.2016 г. по адм. д. № 13731/2015 г. на ВАС и др.). В административния акт липсва и анализ на обстоятелствата изразил ли е бенефициерът несъгласие с констатациите, изготвени в доклад и ако такива са дадени защо не се приемат от административния орган. Такъв анализ се дължи по арг. от чл. 63, § 1, б. „б“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014, предвиждащ, че санкции не се прилагат, ако бенефициерът може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че няма вина за включването на недопустимата сума или ако компетентният орган установи по друг начин, че въпросният бенефициер няма вина.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че решението за изплащане на финансова помощ, в обжалваната му част по т. ІІ.1 – ІІ.6., следва да се отмени като незаконосъобразно на осн. чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне в отменената част, съобразно мотивите на съдебния акт.

Както беше казано по-горе по делото е направено изявление за оттегляне на административен акт с изх. № 07-0800/268#4 от 25.07.2023 г., с което административният орган, на основание чл. 156, ал. 1 от АПК, е оттеглил частично Решение с изх. № 07-0800/268 от 13.01.2023 г. за изплащане на финансовата помощ, в частта по т. ІІ.7., където е извършено намаление на подлежащата за плащане финансова помощ по подаденото искане за плащане от община Септември в размер на 156 319.57 лева, на основание Решение за частично съгласувана обществена поръчка и налагане на финансова корекция с изх. № 07-0800/472 от 26.01.2021 г.

В съдебно заседание от 17.10.2023 г. процесуалният представител на жалбоподателя е направил изявление, че поддържа жалбата си по цялата т. ІІ, която включва и т. ІІ.7., като в същото време сочи, че с Решение № 727/10.10.2022 г., постановено по адм. дело № 464/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик (л. 550-562), оставено в сила с Решение № 3333/29.03.2023 г., постановено по адм. дело № 43/2023 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение (563-566), същата е отменена.

Предвид на това, съдът намира жалбата в частта й по т. ІІ.7. за процесуално недопустима, поради липса на годен за обжалване административен акт. С твърденията за отмяна на обжалваното решение в тази му част за жалбоподателя не е налице и правен интерес от оспорването. С оглед на това жалбата в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото прекратено.

Жалбоподателят в настоящото производство е направил разноски по представен от него списък в размер на 2033 лева, от които 1733 лева за адвокатско възнаграждение и 300 лева за вещо лице. На ответника се дължат разноски в размер на 500 лева, от които 300 лева – депозит на вещо лице и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането, предвид фактическата и правна сложност на делото.

С оглед изхода на делото и предвид направените искания от страните, ответникът ще следва да заплати на жалбоподателя по компенсация, съобразно уважената част от жалбата, сумата от 1672 лева направени по делото разноски.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 13/07/2/0/00226/3/01/03/01 от 13.01.2023 г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му по т. ІІ.1. – т. ІІ.6., с която се отказва частично изплащане на финансовата помощ.

ВРЪЩА делото като административна преписка на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 от АПК, едномесечен срок за издаване на административния акт, считано от датата на влизане в сила на решението.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Община – Септември, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Септември, обл. Пазарджик, ул. „Ал. Стамболийски“ № 37А, представлявана от В. Й. Р., подадена чрез адв. И. АК гр. Пловдив против Решение № 13/07/2/0/00226/3/01/03/01 от 13.01.2023 г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му по т. ІІ.7., като процесуално недопустима и ПРЕКРАТЯВА делото в тази му част.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, да заплати на Община – Септември, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Септември, обл. Пазарджик, ул. „Ал. Стамболийски“ № 37А, представлявана от В. Й. Р., сумата от 1672 (хиляда шестстотин седемдесет и два) лева, представляваща направени по делото разноски по компенсация.

РЕШЕНИЕТО в отменителната му част подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, а в прекратителната му част, която има характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.