№ 42
гр. Бургас, 22.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600039 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІІ вр. чл. 249, ал.3 НПК,
образувано по подадена частна жалба от П. П. Б., чрез адвокат Д.Т. от АК-
Бургас, срещу протоколно определение, постановено в разпоредително
заседание на 07.01.2022 г. по НОХД № 300/2021 г. на Бургаския окръжен съд,
с което съдът е оставил без уважение искането на защитата на подсъдимия за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора и
за замяна на мярката за неотклонение с по-лека.
С частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното определение на първата инстанция.
Защитникът счита, че съдът неправилно е отказал да прекрати съдебното
производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснати
при изготвянето на обвинителния акт съществени процесуални нарушения,
които ограничават правата на подсъдимия. Твърди се неяснота относно
начина на извършване на деянието от подсъдимия Б.. Последният е посочен
като подбудител в обвинителния акт, но липсват данни как е склонил и
убедил другите двама подсъдими да извършат деянието: кога и къде е станало
това, дали едновременно е убедил и двамата или първо единия, а после
другия обвиняем, за какви конкретни действия ги е подбудил. Според
защитника няма разграничение и посочване за всяко конкретно действие от
кой от тримата подсъдими е извършено. Оспорва като неподкрепено с факти
и посоченото от прокурора по-тежко квалифициращо обстоятелство за
предварително съгласуване и подготвяне на дейността по запалване на
жилището. С жалбата се оспорва като дискриминационна и
незаконосъобразна и мярката за неотклонение на подсъдимия Б.. Изтъкват се
изменените мерки спрямо другите двама подсъдими, както и безупречното
процесуално поведение на Б.. Заявено е искане за отмяна на
първоинстанционното определение в атакуваните му части и постановяване
1
на ново, с което да бъдат уважени направените искания както за връщане на
делото на Окръжна прокуратура - Бургас за отстраняване на допуснатите
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, така и за
изменение на мярката за процесуална принуда в „Подписка“.
В писмено становище на прокурор от Апелативна прокуратура -
Бургас е аргументирана неоснователност на подадената частна жалба и се
предлага потвърждаване на атакувания съдебен акт, тъй като посочените
процесуални нарушения не са допуснати.
Подадената частна жалба е процесуално допустима за разглеждане.
По съществото й, въззивният съд, след като се запозна с направените
оплаквания, с оспорения съдебен акт и доказателствата по делото, намери
следното:
С внесения обвинителен акт прокурорът е предал на съд три лица
П.Б., Д.С. и Р.Я. за извършено престъпление по чл.330, ал.3, предл.1 вр. ал.2,
т.1 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 и 3 от НК. Първият от тях е посочен като
подбудител, а другите двама като извършители. Посочени са данни за
наличието на връзка между тримата подсъдими, чието предходно познанство
се установява от ДП № 572/2015г. по описа на Специализираната
прокуратура, по което те са обвиняеми за участие в организирана престъпна
група с ръководител П.Б.. В обстоятелствената част на акта са описани
времето и мястото на извършване на процесното деяние, начина и средствата,
с които е осъществен палежа, установено е участието и ролята в престъпната
дейност на всеки от подсъдимите.
Настоящият състав намира, че първостепенният съд правилно е
преценил, че в съдържанието на обвинителния акт не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита
на подсъдимите, препятствайки възможността им да разберат точно в какво
са обвинени. Не се установяват твърдените в жалбата непълноти на
обстоятелствената част на акта.
Като нарушение е посочено липсата на описание на фактите, досежно
междуличностните отношения на тримата подсъдими във връзка с
разпределението на ролите при извършване на престъпната дейност и по-
конкретно липсата на данни относно начина, по който подсъдимият Б. е
подбудил другите двама подсъдими да извършат палежа.
Въззивната инстанция напълно споделя извода на контролираната и
не намира нарушение в тази част на акта. Действията на подсъдимия Б. от
обективна и субективна страна са описани на л.2, ред 25-28 и на л.5, ред 11-13
от Обвинителния акт. Действително, описанието е кратко и схематично, но в
контекста на останалите данни, изложени в обвинителния акт, то е достатъчно
коректно, за да покрие изискванията на чл.246, ал.2 от НПК.
Конкретизирането на обстоятелствата кога, къде, по какъв начин и
при какви условия подсъдимият Б. е склонил и уговорил другите двама
2
подсъдими да извършат палежа, предполага установяването на факти, които
са известни само на тримата подсъдими. При поддържаната от тримата
съучастници позиция за невиновност, такива данни няма как да бъдат
събрани и изложени в обвинителния акт.
В хода на съдебното следствие съдът е длъжен да разкрие
обективната истина, чрез проверка на изложените в обвинителния акт данни,
могат да бъдат установени и нови фактически положения. Това е така, тъй
като досъдебното производство има подготвителен характер, а
доказателствата се проверяват в съдебното производство, което заема
централно място в наказателния процес. Обосноваността на обвинителния акт
е въпрос по същество на делото и съдът, съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.
4 от НПК, не разполага с правомощия в разпоредителното заседание да
обсъжда нарушения свързани с допускането, събирането, проверката и
оценката на доказателствата и доказателствените средства.
Предвид всичко изложено съдът правилно е приел, че не следва да се
произнася по въпросите, дали действията на подсъдимия Б. от обективна и
субективна страна покриват състава на престъплението по чл.330, ал.3 от НК,
тъй като не са предмет на разпоредително заседание, а касаят делото по
същество.
Като установи липсата на допуснати на досъдебното производство
съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, засягащи
правото на защита на подсъдимия и неговия защитник, въззивният съд прие,
че първата инстанция правилно е отказала да прекрати съдебното
производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на процесуални
нарушения от категорията на съществените.
Неоснователна е подадената от защитника частна жалба в частта, в
която се твърди незаконосъобразност на постановения съдебен акт, касателно
акта на съда по изпълняваната спрямо подсъдимия Б. мярка за неотклонение
„парична гаранция“. В мотивите си съдът е отбелязал необходимостта от
такава мярка с цел осигуряване участието на подсъдимия в процеса. В
жалбата се излагат доводи, че подсъдимият проявява безупречно процесуално
поведение, което не е отчетено от първостепенния съд, твърди се
дискриминационен подход предвид замяната на мерките „Парична гаранция“,
наложени на другите двама подсъдими, с по-леки.
Настоящият съд намира, че правилно ОС-Бургас е потвърдил мярката
за неотклонение „Парична гаранция“ спрямо подсъдимия Беберов. Въпреки
продължителния период на изпълнението й – повече от три години, съдът
отчита, че същата е адекватна и балансираща в максимална степен
интересите, както на обществото, в частност на правосъдието, така и на
самото подсъдимо лице. Недопустимо е да се поставя знак за равенство
между тримата подсъдими. Макар и обвинени за извършено престъпление в
условията на съучастие, мярката за неотклонение се налага индивидуално на
всеки от тях с оглед личностните характеристики и при съобразяване на
3
целите, посочени в чл.57 от НПК. В делото са налични данни, че
инкриминираното поведение не е първото посегателство на подсъдимия Б.
спрямо свидетеля П.. Процесното деяние, според описанието в акта, е
последица от осъждането на Б. за нанасяне на лека телесна повреда по
хулигански подбуди на същото лице и дава основание за различна мярка за
неотклонение.
Ето защо, Апелативният съд споделя изводите в атакуваното
определение и съображенията, изложени в становището на представителя на
Апелативна прокуратура-Бургас, поради което намира възраженията на
защитника, изложени в жалбата, за неоснователни.
Определението на ОС-Бургас е обосновано и законосъобразно,
поради което същото следва да бъде потвърдено.
По гореизложените съображения и на основание чл. 249, ал.3 НПК,
Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от разпоредително заседание,
проведено на 07.01.2022г. по НОХД № 300/2021г. по описа на Бургаския
окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4