Р Е
Ш Е Н
И Е № 236
гр.Шумен,19.ХІ.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд,в открито съдебно заседание
на тринадесети ноември 2018г.,в
състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1.Свилен Станчев
2.Теодора Димитрова
при секретар: Силвия Методиева,
като разгледа в.гр.д.364/2018г. на Шуменския окръжен съд,докладвано
от председателя,за да се произнесе,взе
предвид :
Производството по настоящото дело
е образувано по въззивна жалба на „ПС
ЕЛЕКТРИК”ООД-Ш.,ЕИК ...,седалище и адрес на управление:гр.Ш.,бул.”...,съд.адрес:***,адв.И.
Г.Т.,ШАК, против Решение № 681 от 9.VІІ.2018г. по гр.д. № 3654/2017г. на
Шуменския районен съд,с което изцяло е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният от ищеца и жалбоподател по делото иск против ответницата К.П.А.,с
ЕГН **********,на адрес:у***,за заплащане на сумата 612 лв,представляваща
възнаграждение по договор за изработка на плъзгащ прозорец от алуминиева
дограма,с комарник и монтажа му,в имот в гр.Шумен,намиращ се на адреса на
ответницата и с което решение жалбоподателят е осъден да заплати на същата
ответница деловодните й разноски .
Оплакванията в жалбата са за допуснати от
първоинстационния съд процесуалноправни и материалноправни нарушения,довели до
неправилност на първоинстанционното решение . Моли то да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго,с което исковата претенция да бъде изцяло
уважена,като на жалбоподателя се присъдят и направените деловодни разноски за
двете съдебни инстанции.Няма нови доказателствени искания.
Постъпил е писмен отговор от
насрещната страна по въззивната жалба,с който я оспорва като неоснователна и
недоказана.Моли да бъде потвърдено първоинстанционното,като й бъдат
присъдени направените деловодни разноски
за въззивната инстанция.
Съдът намира,че въззивната жалба
,като подадена от процесуално легитимирано лице-ищец в първоинстанционното
производство ,по реда и в срока по ГПК,е редовна и допустима.
Разгледана по същество,въззивната
жалба е неоснователна и
недоказана,поради следното:
Производството по първоинстанционното гр.д. № 3654/2017г. на Шуменския
районен съд,решението по което се обжалва ,е
образувано по искова молба на „ПС Електрик”-ООД Ш.,седалище и адрес на
управление:гр.Ш.,бул.”...,ЕИК ...,представлявано от Б.П.М.,с предявен против К.П.А.,с
ЕГН **********,п.адрес:г***, с предявен иск на чл.266 във вр. с чл.258 и
сл. от ЗЗД- за заплащане на сумата 612
лева ,представляваща стойност на изработен от ищеца и поставен „плъзгащ
прозорец от алуминиева дограма с комарник”в собственото на ответницата жилище
,на посочения по-горе адрес.
Ищецът твърди,че изработил и монтирал в жилището на ответницата посоченото по-горе изделие,чиято стоност възлизала на исковата сума от 612 лева.След монтирането на дограмата ответницата отказала плащането й,въпреки настояванията на ищеца и отправената й нотариална покана.При тези обстоятелства счита,че ответницата е нарушила задължението си да заплати стойността на изработката по съществуващия между страните договор за изработка/поръчка/,поради което моли съдът да постанови решение,с която тя да бъде осъдена да заплати на ищеца стойността на изпълнената от него поръчка.
В писмения си отговор на
исковата молба,депозиран по реда на чл.131 от ГПК,както и в хода на
първоинстанционното производство,ответницата оспорва иска като неоснователен и
недоказан и моли да бъде отхвърлен.Не отрича,че действително на терасата в дома й е монтирана алуминиева
дограма с комарник,но заявява,че поставянето й не е станало в резултат и по
изпълнение на сключен между нея и ищеца договор за изработка,какъвто не бил
налице.Прави възражение,че никога не е изразявала желание да ползва услугите на
ищцовата фирма и не е давала заявка за монтиране на дограмата.Не била
подписвала договор с фирмата,нито протокол за приемане на монтажа.Не била издадена
от фирмата-ищец фактура за монтираната дограма,която
да обективира изискуемо и ликвидно вземане към ответницата. Твърди,че
съдружникът,управител и представител на ищцовата фирма Б.П.М. е баща на нейното внуче,родено от фактическото
му съжителство с дъщеря й П..Б.М.по свое желание поставил процесната дограма,за да подобри условията на живот на
детето си,което живеело на същия адрес с майка си и ответницата-негова баба, а
последната не била информирана,че тя ще
следва да заплати процесната дограма.
За да разреши спора ,районният съд
,след като е отделил спорното от безспорното,е събрал всички представени от страните необходими,допустими и относими писмени и
гласни доказателства.Изслушал е и комплексна съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза,чието заключение е прието в първоинстанционното
производство без възражения на страните.
По
основните фактически обстоятелства,изложени в исковата молба,страните не
спорят,а те са:
1/ че на терасата на жилището ,собственост на ответницата,намиращо
се в гр.Ш.,на ул.”..., на 4.ХІІ.2014 г.е монтирана алуминиева дограма-плъзгащ
прозорец с комарник.Комарникът е поръчан
и доставен от „Алтест Джи Ти ЕС”-ЕООД по заявка на ищцовата фирма и заплатен от последната,а
стъклопакетът е поръчан и заплатен от ищеца
на „Кристал глас”ЕООД.На 4.ХІІ.2014
г. работници от ищцовото дружество на място доставили и монтирали
изделието-стъклопакета и комарника;
2/ не се оспорва,като се доказва и от
писменикте доказателства и заключението по КСТССЕ,че процесната дограма е на
стойност 612лв с ДДС.
3/безспорно е също,че представителят
и управител на ищцовата фирма Б.П.М. е баща на внучето на ответницата,което е
родено от фактическото му съжителство с дъщерята на последната и че това негово
дете заедно с майка му П. и ответницата
живеят в собственото жилище на ответницата,където е монтирана процесната
дограма.Не се спори,че Б.М.през процесния период е имал свободен достъп до
посоченото жилище.
Районният съд,въз основа на
параметрите,очертани в обстоятелствената част и петитума на исковата
молба,правилно е квалифицирал основанието на предявения иск по чл.266 вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД,които норми регулират режима на договора за
изработка.Спорът между страните е дали е налице сключен между тях договор за
изработка на процесната дограма и респективно,неизпълнение от страна на
ответницата на задължение по такъв договор да заплати на изпълнителя цената на
изработеното.
Първоинстанционният съд е събрал и
обсъдил задълбочено и всестранно всички доказателства по делото,съдържащи
релевантни факти по този спор.Изложил е подробна и ясна аргументация в подкрепа
на фактическите си и правни изводи в тази връзка.Настоящият въззивен състав
намира всички фактически и правни съображения на първоинстанционния съд за
обосновани ,като съответни на доказателствения материал и законосъобразни, като
почиващи на закона и съответстващи на трайната съдебна практика.
Ето защо,като споделя изцяло направените от районния съд
изводи за липсата на валидно сключен
между страните договор за изработка на
процесната дограма,поради липса на възлагане и съгласие от страна на
ответницата,въззивният съд на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд в тази връзка.
Изложените във
въззивната жалба доводи и съображения се покриват и преповтарят с тези по
исковата молба на жалбоподателя и поддържаното от него като ищец в
първоинстанционното производство,на които,както вече е посочено по-горе,районният съд е дал
обоснован и законосъобразен отговор.Това се отнася и до „най-сериозния довод”на
жалбоподателя по т.5 от въззивната жалба,който
доказвал наличието на съгласие у ответницата ,в ч. признание на
ангажимента и готовността й да заплати процесната дограма,а именно,че такива се
съдържали в отговора на нотариалната покана и следвало от настояването й ищецът да представи фактура от 4.ХІІ.2014г. за
изпълнена поръчка.Както правилно е прието от районния съд,в съдържанието на
отговора на нотариалната покана и констативния протокол,съставен от нотариуса ,не
се съдържа извънсъдебно признание на ответницата за сключване на договор за
изработка.Никъде в тези документи,нито в други доказателства по делото,не се
налице конкретни убедителни факти,че
ответницата е поръчала дограмата,съгласила се е с цената и е приела
изработеното по реда на чл.264 от ЗЗД,т.е. по делото липсват доказателства за
наличието на основните елементи на договора за изработка по см. на чл.258 и сл.
от ЗЗД.
С оглед и във връзка с всичко изложено
по-горе,крайният извод,който се налага е,че между страните не е налице валидно
облигационно отношение по договор за изработка,уреден в нормите на чл.258 и сл. от ЗЗД,поради което за
ответницата не е възникнало задължение
за заплащане на процесната дограма,монтирана от ищеца Поради това предявеният
иск е неоснователен и недоказан.Като е достигнал до същите изводи и е отхвърлил
иска като неоснователен и недоказан,районният съд е постановил правилно
решение-обосновано и законосъобразно.Няма основания за отмяна на
първоинстанционното решение,поради което въззивната жалба против същото се
явява неоснователна и недоказана.Ето защо обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При
този изход на спора,жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
направените от последната деловодни разноски за въззивната съдебна
инстанция,възлизащи на 500 лв.
Водим от
горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 681 от 9.VІІ.2018г.,постановено по гр.д. №3654/2017г. на
районен съд-Ш..
ОСЪЖДА жалбоподателя „ПС ЕЛЕКТРИК”ООД-Ш.,ЕИК ...,седалище иуправление:гр.Ш.,бул.”...,съд.адрес:***,адв.И.
Г.Т.,ШАК, да заплати на въззиваемата страна направените от
последната деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция,възлизащи общо на
500 лв.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове :1.
2.