№ 60
гр. Кюстендил, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20211500500269 по описа за 2021 година
Производството е по въззивна жалба, подадена от В. Г. В., ЕГН ********** с
постоянен адрес гр.Дупница, обл.Кюстендилска, ул.*** чрез адв.Е.Д. срещу решение
№260221/20.05.2021г. постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№463/2021г., с което е
уважен предявен от СТ. СТ. Ч., ЕГН **********, гр.Дупница, ул.***, иск по чл.124, ал.1
ГПК вр. с чл.439, ал.1 ГПК, като е признато за установено, че С.Ч. не дължи на В. Г. В.
сумите по издадения по нохд №478/2006г. по описа на ДнРС изпълнителен лист от
20.06.2012г., както следва: главница в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от
29.02.2020г. и мораторна лихва в размер на 16 028.90 лева, начислена за периода от
12.11.2005г. до 28.02.2020г., въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.д.
№2020743400085 по описа на ЧСИ Е.Х., с рег.№743 на КЧСИ, поради погасяване на
вземанията по давност.В. е осъдена да заплати на С.Ч. сумата 2512.19 лева, представляваща
сторени разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на решението.Заявено е, че
по образуваното изпълнително производство под №20137430400005 във връзка с присъдено
на въззивницата с присъда №78 от 17.06.2011г. по нохд №478/2006г. по описа на ДнРС
обезщетение за причинени неимуществени вреди, в размер на 10 000 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 12.11.2005г., са
подавани молби, с които е искано да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение до
длъжника, да се направи справка за имущественото състояние на длъжника, молба с вх.
№5520/26.09.2019г. за предприемане на принудителни действия срещу длъжника, не са
налагани обезпечителни мерки и не са извършвани принудителни действия, поради това, че
1
длъжникът няма имущество.Подадената молба от Ч. с вх.№16751/29.11.2019г. за
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, въз основа на
която с Постановление от 04.12.2019г. ЧСИ е уважил молбата и е прекратил изпълнителното
производство е определена, като ирелевантна за процесния спорен въпрос.Изразено е
становище, че докато трае изпълнителния процес давност на тече, а дадените с ТР №2 от
26.05.2015г. неприложими.Сочи се, че тъй като, погасителната давност е 5 годишна е
поискано образуване на ново изпълнително дело, по това дело е поискано прилагане на
принудителни способи срещу длъжника, като давността не е изтекла.Основанията по чл.433,
ал.1 т.8 ГПК са настъпили на 26.09.2016г., от която дата започва да тече нова давност, която
е 5 годишна и изтича на 26.09.2021г.Изразено е становище, че дори и при прекратено
изпълнително дело в правния мир съществува възможност при наличие на издаден
изпълнителен лист, кредиторът да може да образува ново изпълнително дело, въз основа на
същия документ, като докато е висящо( образувано и неприключило) изпълнително дело
давностен срок по изпълнителен лист не тече.Изразено е разбиране, че от момента в който
изпълнителното дело е прекратено, поради бездействия на взискателя или по друга причина
започва да тече нова давност, която е 5 години, като с изтичането на този давностен срок
задължението по изпълнителния лист се погасява.Тъй като изпълнителният лист е издаден
въз основа на съдебно решение, давността с която се погасява вземането е 5 годишна,
започнала да тече на 26.09.2016г. и изтичаща на 26.09.2021г.С оглед на извършени
конкретни, надлежни изпълнителни действия, които водят до прекъсване на давността е
посочена датата 26.09.2016г., от която започва да тече нова погасителна давност.С оглед
формулировката на чл.116 б.“в“ от ЗЗД е обосновано разбиране, че прекъсването на
давността е обусловено от активно поведение на кредитора, насочено към събиране на
вземането, като се изтъква обстоятелството, че цитираната съдебна практика не се споделя
напълно от всички в правния мир относно становището, че давността не се прекъсва при
молби за образуване на изпълнително дело, изпращане и връчване на покана за доброволно
изпълнение, проучване на имущество и набавяне на документи.Заявено е, че молбата за
образуване на изпълнително дело, която отговаря на всички изисквания е надлежно
действие на кредитора, насочено към принудително удовлетворяване на вземането,
прекъсващо давността, доколкото е свързано с искането на кредитора за извършването на
това действие.Извън изложеното е заявено, че с прекратяване на ИД, с обратна сила, считано
от датата на последното валидно предприето изпълнително действие – започва да тече
давността, с която се погасява самото вземане след изтичането на срока на давност за самото
вземане – 3 или 5 години или друга – специална.Относно твърдението за съществуващо
противоречие в съдебната практика, по въпроса кои изпълнителни действия не прекъсват
давността се сочат ТР №2 на ВКС от 26.06.2016г. и решение №7224/28.05.2014г. на ВАС –
според първото поканата за доброволно изпълнение и молбата за образуване на
изпълнително производство не прекъсват, а според второто поканата за доброволно
изпълнение прекъсва давността.В жалбата се съдържа искане за отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на предявения иск, като неоснователен.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна – СТ. СТ. Ч., ЕГН
2
**********.Подаден е отговор, в който е заявено искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение, като правилно и обосновано.Според ответника по жалбата,
изводът, че вземанията са погасени по давност, е съответен на събраните по делото писмени
доказателства и съобразен с действащия към момента Тълкувателен акт – ТР
№2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС имащ значение за правния спор между
страните.Преценката за това кои от твърдяните извършени действия по прекратеното
изпълнително дело са изпълнителни действия и кои не, според ответника е съобразена със
задължителната и действаща към момента съдебна практика, върху която са изградени и
правните изводи относно прекъсването, теченето и крайният срок на изтичане на 5
годишната погасителна давност, като в съответствие с установеното в чл.235, ал.3 ГПК са
взети предвид и факти, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право.В отговора се съдържа искане за потвърждаване решението на ДнРС и
присъждане на разноски за процесуална защита за въззивната инстанция.
Решението е връчено на въззивницата чрез адв.Д. на 21.05.2021г., жалбата е подадена
в срок.Насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Спорът в настоящото производство е концетриран по следните спорни въпроси – кога
са настъпили условия за прекратяване на изпълнителното производство, подадена ли е
последваща молба за образуване на изпълнителното производство.с която е поискано
извършване на принудителни действия, как рефлектира върху преценката на съда за
погасяване на вземането поради изтекла давност, как рефлектират върху тази преценка
подадена молба за изпращане на призовка за доброволно изпълнение и справка за
имущественото състояние на длъжника, както и останалите посочени в жалбата молби.
Въз основа на съдържащите се в приложеното първоинстанционно дело доказателства,
съдът прие за установено следното:
Няма спор по делото, че съгласно изпълнителен лист от 20.06.2021г. издаден по нохд
№478/2006г. подсъдимия СТ. СТ. Ч., следва да заплати на В. Г. В. сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
– 12.11.2005г. до окончателното плащане на сумата.Изпълнителният лист е представен,
като доказателство по делото. В същия е отразено, че присъдата е влязла в сила на
22.02.2012г.
В удостоверение изх.№4802/31.03.2020г. съдебният изпълнител Е.Х. е посочила, че
изпълнителното дело е образувано на 14.01.2013г. по повод молба с вх.№224/14.01.2013г., с
тази молба е поискано да се изпрати покана за доброволно изпълнение на длъжника, и ако
не изпълни задължението доброволно, да се премине към принудително изпълнение.С молба
вх.№2463/10.05.2014г. взискателят е поискал извършване на справки за имущественото
състояние на длъжника, с молба вх.№5520/26.09.2014г. е възложил на съдебния изпълнител
3
да извършва всички действия и да определя начина на изпълнение.Посочила е,че
обезпечителни мерки не са налагани поради това, че не е открито имущество, към което да
бъдат насочени.Отразено е, че изпълнителното производство е прекратено с Постановление
от 04.12.2019г, на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК.
На л.43 – л.73 от делото са приложени ксерокопия от материалите по изпълнителното
дело, представени от съдебния изпълнител Е.Х..
След подадената молба вх.№00224/14.01.2013г. за образуване на изпълнително
производство от В.В. на длъжника С.Ч. е връчена покана за доброволно изпълнение на
31.01.2013г.
Поискана е информация от ТД НАП – София относно имущественото състояние и
трудова заетост на длъжника, със съобщение изх.№650/22.01.2013г., връчено на
23.01.2013г., в писмо изх.№100331300022903/30.01.2013г- от ТД НАП – София е даден
отговор по исканията.
Със съобщение получено на същата дата Държавата чрез ТД на НАП е уведомена за
започналото изпълнително производство срещу Ч..
В удостоверение изх.№100371300804664/01.02.2013г. ТД на НАП уведомява съдебния
изпълнител за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки – регистрирано в
деловодството на ЧСИ вх.№00956/08.02.2013г.
С молба постъпила при съдебния изпълнител на 10.05.2014г. В.В. е поискала нова
справка в масивите на НАП относно регистрирани трудови договори, притежавано движимо
и недвижимо имущество.
На 25.05.2014г. в ТД на НАП е получено съобщение от съдебния изпълнител с искания
в съответствие с молбата на В..
На 27.05.2014г. е входирано писмо отговор до съдебния изпълнител –писмо от НАП
рег.№100331400118164/23.05.2014г. - отговор по исканията.
На л.60 от делото се намира молба с дата 25.09.2014г. подадена от В. Г. В., върху която
е налице номер на регистрация 05520/ 26.09.2020г.Върху молбата е налице резолюция за
прилагането им към дело от 26.09.2014г.На л.61 от делото се намира сметка №********** от
25.09.2014г., издадена от съдебния изпълнител относно дължима такса за цялостно
проучване имуществено състояние на длъжинка, набавяне на данни, документи, книжа и
други, както и за определяне на начин на изпълнение от ЧСИ – общо 60.00 лева.
На л.63 и л.64 от делото се намират писмо съобщение до НАП относно изискване на
информация за трудова заетост и имуществено състояние на длъжника с изх.
№7232/16.09.2014г. в отговор на което от НАП е представено писмо изх.
№100331400237393/08.10.2014г. – съдържащо отбелязване за липсващи трудови договори и
имущество.
На л.65 от делото е подредена молба вх.№16731/29.11.2019г.подадена от С.Ч. по
изпълнителното дело, с която съдебният изпълнител е сезиран с искане за прекратяване на
4
производството при условията на чл.433, ал.1 т.8 ГПК, поради непоискано извършване на
изпълнителни действия от образуването на делото през 2013г. и след изтичане на
законоустановения срок от 2 години.
На 04.12.2019г. е постановено Постановление на съдебния изпълнител за прекратяване
на изпълнителното дело.На 23.01.2020г. В.В. е получила съобщение за
Постановлението.Няма данни за обжалването му.
Молба с рег.№5520/26.09.2019 по делото липсва, както липсва молба за образуване на
друго изпълнително дело, данни за каквото се съдържат в „част от покана за доброволно
изпълнение – л.5 от делото - липсва разписката, удостоверяваща връчването и на
длъжника, при неоспореното от ответницата твърдение в исковата молба, относно подадена
молба за образуване на изпълнително дело, №2020743400085 по което на 11.03.2020г. на
длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение..
С молба регистрирана на 31.03.2021г. Ч. е поискал да му бъде предоставена справка,
относно дата на образуване на изп.д., описание относно извършените изпълнителни
действия и тези поискани от В., относно наложени запори, възбрани и датата и основанието
за прекратяване на изпълнителното производство.Издадено е удостоверението – именно
горепосоченото.
С исковата молба е била заявена претенция за постановяване на решение за признаване
за установено, че предвид изтекла давност, ищецът Ч. не дължи на В. Г. В. – главница
10 000 лева, ведно със законната лихва от 29.02.2020г., мораторна лихва в размер на
16 028.90 лева, за периода 12.11.2005г. до 28.02.2020г., сумата 1856.10 лв- неолихвяеми
вземания( мораторни лихви, обезщетения и т.н.), сумата 79.44 лв. з- разноски по и.д.
№2020743400085, сумата 2340.26 лева – пропорционална такса по Тарифа ТР към ЗЧСИ,
както и присъединени публични държавни вземания по чл.458 ГПК в размер на 1856.10 лева
в полза на държавата.
С определение №508/14.07.2020г. по гр.д.№173/2020г., съдът е прекратил
производството по делото, в частта относно искането за признаване за недължими сумата
1856.10 лв- неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), сумата 79.44 лв.
за разноски по и.д.№2020743400085, сумата 2340.26 лева – пропорционална такса по Тарифа
ТР към ЗЧСИ, както и присъединени публични държавни вземания по чл.458 ГПК в размер
на 1856.10 лева. в полза на държавата.Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
По въпроса погасено ли е вземането поради изтекла давност, на преценка подлежат
следните обстоятелства, от кога започва да тече давностния срок, в коя от посочените в
чл.110 или чл.111 ЗЗД хипотези попада процесното вземане, приложима ли е нормата на
чл.117, ал.2 ЗЗД има ли данни за прекъсване на давността съгласно чл.116 ЗЗД.Съгласно
чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок, такъв е предвиден в чл.111 ЗЗД – срокът е тригодишен и
касае вземанията за възнаграждения за труд, за което не е предвидена друга давност,
вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания. Същността и предназначението на давността, като
5
правна категория в правната доктрина и съдебната практика, се свързва погасяването на
определени права и задължения, обусловено от бездействието във връзка с упражняването
им, а именно погасяване на правото за съдебна защита на права, които лицето е могло, но не
е упражнило в течение на същия този период от време. Давността не прекратява
съществуването на самото право, което засяга, а погасява само правото за неговата защита
по съдебен ред. Затова, ако някой изпълни свое задължение, погасено по давност, не може
обратно да иска изпълненото. Съдилищата не следят служебно за давността. Тя се взима
предвид само по възражение, направено от насрещната страна.
Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а според ал.3 при искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече
от последния ден, за който се начислява неустойката.
Съгласно чл.116 ЗЗД давността се прекъсва:а) с признаване на вземането от
длъжника;б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително
производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;в) с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
Съгласно чл.117 ал.1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече ново давност, а
според ал.2 -ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години..
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
В разглеждания случай началният момент, от който следва да се изчисли приложимия
давностен срок, това е датата на влизане в сила на присъдата, постановяваща заплащането
на исковата сума – 22.02.2012г., доколкото съгласно чл.115 б.“ж“ ЗЗД докато трае съдебен
процес относно вземането нохд 478/2006г. – давност не тече и не е установено какъв период
от време е изминал преди предявяване на вземането.Иначе вземанията за обезщетение от
непозволено уврежадне са изискуеми от откриването на дееца – чл.114, ал.3 ЗЗД.
Вземанията са от вида – подлежащи на погасяване с изтичане на 5 годишен давностен
срок – чл.110 ЗЗД.Освен това вземанията са установени с влязла в сила присъда( акт
обективиращ установяване на вземането и определянето на размера му, след протекло
съдебно производство с последиците на съдебно решение) в който случай, давността винаги
е 5 години.
Във връзка със спора относно наличието/ отсъствието на действия прекъсващи
давността, следва да бъдат отбелязани дадените подробно в ТР № 2/26.06.2015 г. т.10
разяснения, както следва: Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният
процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез
него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
6
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани
множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за
изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е
посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане
съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е
прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността, но
ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането,
признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД.В решението е обърнато
внимание на обстоятелството, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
– с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ.Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение.
Посочено е, че за разлика от исковия процес в който ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, то той трябва да поддържа със свои действия висящността
на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване
на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и
изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Според Тълкувателното решение, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е
трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради
т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
на съответните правно релевантни факти.Без правно значение е дали съдебният изпълнител
7
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие.
Изрично с решението е постановено, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
Обявено е за изгубило сила Постановление №3/1980 г. на Пленума на Върховния съд –
според което погасителната давност при принудително изпълнение, не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
В решение №170/17.09.2018г. на ВКС, ІV г.о е прието, че извършената с т. 10 от
Тълкувателното решение отмяна на Постановление №3/1980г. поражда действие от датата
на обявяването на ТР и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това.
Преценени изложените в жалбата доводи, от гледна точка на задължителните за съда
указания дадени в посоченото Тълкувателно решение,са основателни.На първо място става
ясно, че след подадената на 14.01.2014г. молба за образуване на изпълнително производство,
и последваща молба от 25.09.2014г. за предприемане на действия по принудително
удовлетворяване при липса на доброволно плащане независимо от тези молби до
26.06.2015г. когато е било отменено Постановление №3/1980г. давност не е текла.
Молба с посочения в жалбата вх.№5220/26.09.2019г. по делото липсва.В тази връзка
съдът констатира, че по делото е налице молба с дата 25.09.2014г., върху която е налице
резолюция от 26.09.2014г. и отразен вх.рег.№05520/20.09.2020г., в която се съдържа
волеизявление на В. относно възлагане на ЧСИ всички действия посочени в чл.18 от ЗЧСИ
и определяне на способ за принудително изпълнение.Като текст тази молба не съответства
на „молба за извършване на изпълнителни действия“ каквато се сочи в жалбата.Освен това
преценявайки документа по вътрешно убеждение на основание чл.12 от ГПК предвид,
резолюцията върху документа от 26.09.2014г. и издадена сметка за дължими такси,вкл и за
определяне начин на изпълнение, съдът изключва възможността тази молба да е била
подадена през 2020г. или 2019г.
Липсват други сезирания на съдебния изпълнител от взискателя за предприемане на
други изпълнителни действия.
От датата на обявяване на ТР 26.06.2015г. не е приложимо даденото съдебно
разрешение, че докато трае изпълнителния процес давност не тече.При прилагане на
даденото разрешение и даденото в решение №170/17.09.2018г. на ВКС, ІV г.о разрешение,
следва, че независимо от факта, че последното прекъсващо давността действие е
осъществено на 25.09.2014г., а постановление за прекратяване постановено едва през 2019г.
то пресмятането на срока на нова 5 годишна давност, следва да се отчита считано от
8
26.06.2015г. ( другото решение би било в противоречие с постановяването, че до
26.06.2015г. Постановление №3/1980г. е в действие, а съгласно посоченото Постановление
давност на тече).Житейски не може да бъде санкциониран взискателя, с последиците на
изтекла давност за непредприемане на действия по висящ изпълнителен процес, за период в
който с изричен съдебен акт, със задължително действие е отречена необходимостта от
такива действия, като е постановено, че докато трае изпълнителния процес давност не тече,
докато отмяната на този акт е станала известна – с публикуването на ТР.След този момент
от 26.06.2015г. до 26.06.2020г. когато вече е било образувано ново изпълнително дело – въз
основа на подадена молба от В., очевидно давността не е изтекла.Подадена молба за
образуване на ново изпълнително дело, се признава в исковата молба.
С оглед на изложеното, следва, че решението с което искът е уважен е неправилно и
следва да бъде отменено, вместо което бъде постановено решение с което искът да бъде
отхвърлен.
Искът с който е оспорено изпълнението, намира основание в нормата на чл.439, ал.1
ГПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК и е допустим. В хипотезата на висящ изпълнителен процес,
предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора е
погасено по давност, цели да установи липса (погасяване) на изпълняемото право,
подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното
основание нов факт и като последица - прекратяване на изпълнителния процес (чл. 433, ал.
1, т. 7 ГПК ) – решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о.
Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното
изпълнение. По предявения в случая иск - въз основа на доказателствата по делото, тезата на
ответницата, че към момента на подаване на поредна молба за образуване на изпълнително
производство давностния срок не е изтекъл е обоснована и основателна.Твърдението в
жалбата, че давността не е изтекла, към момента на подаване на поредна молба за
образуване на изпълнително производство е основателно, независимо, че изложените
доводи за неприложимост на Тълкувателното решение с оглед предвиденото в чл.130, ал.2
ЗС (тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на
съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички
органи, които издават административни актове) сами по себе си са неоснователни.Становището,
за спиране на давността при висящ изпълнителен процес до прекратяването му е частично
несъстоятелно, с изключение на обосноваността му що се отнася до зачитането на
Постановление №3/1980г. до 26.06.2015г., когато е обявено ТР , независимо, че
въззивницата не се е позовала изрично на посоченото Постановление.Насрещното
твърдение, че изпълнение е недопустимо поради това, че вземането е погасено по давност се
явява необосновано.Относно значението на подадена молба за образуване на изпълнително
производство, като акт прекъсващ давността, съдът има предвид и споделя становището в
мотивите на Тълкувателно решение № ТР № 2/26.06.2015 г. т.10, които са именно в
посочения смисъл.
С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, а искът
9
отхвърлен.
С оглед изхода от спора ищецът – длъжник, следва да заплати на жалбоподателката
сумата 800.00 лева, на колкото възлизат сторените от същата за производството разноски –
за адвокатско възнаграждение,съгласно договор за правна помощ и съдействие, представен в
първоинстанционното производство.В настоящото производство не са представени
доказателства за допълнителни разноски.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ОСЪЖДА СТ. СТ. Ч., ЕГН **********, гр.Дупница, ул.***
да заплати по сметка на съда държавна такса за въззивно обжалване възлища на 520.57 лева.
Разноски на ищеца не се следват.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260221/20.05.2021г. постановено от Районен съд – Дупница по
гр.д.№463/2021г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от СТ. СТ. Ч., ЕГН
**********, гр.Дупница, ул.***, иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.439, ал.1 ГПК, за
признаване за установено, че С.Ч. не дължи на В. Г. В. сумите, за които е издаден
изпълнителен лист на 20.06.2012г. по нохд №478/2006г. по описа на ДнРС, както следва:
главница в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 29.02.2020г. и мораторна
лихва в размер на 16 028.90 лева, начислена за периода от 12.11.2005г. до 28.02.2020г., въз
основа на който изпълнителен лист е образувано изп.д.№2020743400085 по описа на ЧСИ
Е.Х., с рег.№743 на КЧСИ, поради погасяване на вземанията по давност.
Осъжда СТ. СТ. Ч., ЕГН **********, гр.Дупница, ул.*** да заплати на В. Г. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.Дупница, ул.“Свети Иван Рилски“№76, бл.12, вх.А, ет.3,
ап.5 разноски за производството възлизащи на 800.00 лева( платено адвокатско
възнаграждение).
На основание чл.78, ал.6 ГПК ОСЪЖДА СТ. СТ. Ч., ЕГН **********, гр.Дупница,
ул.*** да заплати по сметка на съда държавна такса за въззивно обжалване възлища на
520.57 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 1 – месечен
срок от връчването му на страните.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11