№ 321
гр. гр.Монтана , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Ц. МИЛАНОВА
Секретар:ГИНКА А. МИТОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Ц. МИЛАНОВА
Административно наказателно дело № 20201630201261 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 0031/ 28.08.2020г. на Директора на
ОДБХ-Монтана на П. Х. П. от село Мърчево, обл.Монтана е наложено
административно наказание глоба в размер на 500.00 лева на основание
чл.417 ал.1 от ЗВД.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал П.
Х. П. от село Мърчево, обл.Монтана, която обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли
съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно
постановление. В съдебно заседание лично доразвива доводите изложени в
жалбата. Представя и писмена защита.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема
становище.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата
1
основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
С АУАН е установено, че жалбоподателя Петров не е изпълнил
предписание № 1164/23.04.2020г. със срок на изпълнение до 26.07.2020г.
Нарушението е констатирано при извършена проверка на 30.07.2020г.
Жалбоподателят притежава животновъден обект в село Мърчево, ул.”Трета”
№ 73.
На жалбоподателят бил съставен АУАН за допуснато нарушение на
чл.132 ал.1 т.20 от ЗВД и въз основа на него, било издадено атакуваното
наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло възприел
фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното
производство. Свидетелските показания на Р.Ц. и Г.Г.. Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетелите, като непротиворечиви, логични и в
съответствие с писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е основателна, поради следните съображения:
Безспорно е по делото, че жалбоподателят към момента на проверката
не е изпълнил в цялост дадените в указания в четири точки. Същият не
оспорва и този факт. Излага доводи обаче, че драстично е намалил наличните
животни, но не е успял да ги намали до два броя. Като причина за това излага
наличната пандемична обстановка в страна във връзка със заболяването
СОVID-19, ограничението на търсенето и предлагането на стоки, намаленото
предвижване на хората. Излага още доводи, че голяма част от животните били
2
бременни, поради което е нямало как да ги предаде на съответните кланници.
Спорното по делото е дали жалбоподателят е извършил деяние, което
съставлява нарушение по чл.6 от ЗАНН, правилно ли му е вменена
административнонаказателна отговорност, както и правилно ли е определен
размера на наложеното наказание.
Основен правнорелевантен въпрос по делото е правилно ли е приложен
законът от страна на административнонаказващият орган по отношение на
преценката му: има ли осъществено нарушение на текста, посочен в АУАН и
в НП и по отношение на преценката му - налице ли са основанията за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на
санкционираното лице.
Административнонаказващият орган въз основа на част от събраните по
делото доказателства, е установил фактическа обстановка, която е подвел под
приложимия административнонаказателен текст на ЗВД и е достигнал до
извод за правилност на установените фактически констатации в АУАН,
поради което е наложил административнонаказателна санкция.
Преди издаване на наказателно постановление на наказващият орган му
е вменено задължението да извършва служебна проверка за приложението на
чл.28 от ЗАНН, предписващ освобождаване от административнонаказателна
отговорност при установена маловажност на деянието.
Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В
неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката
по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на тълг.н.д. № 1/2005г. на НК, докладчик съдията Блага Иванова.
Въззивният съд, извършвайки служебна проверка за съответствието на
наказателното постановление с материалния закон, в който обсег се включва
и проверката за маловажност на деянието по чл. 28 от ЗАНН, въз основа на
събраните доказателства, установява следното:
3
Няма данни за налагани административни наказания за извършени
нарушения от жалбоподателя, както на ЗВД, така и други закони, и
единственото административно нарушение е констатирано на 30.07.2020г.
При това положение, съдът приема, че жалбоподателят е нарушил
обществени отношения, които не се отличават с висока степен на обществена
опасност. В същото време личността на извършителя се характеризира с
липса на всякакви административни наказания. Следва да се отбележи и
факта, че жалбоподателят е изпълнил по–голямата част от пунктовете в
предписанието, но не е успял да го изпълни напълно, не поради липса на
желание от негова страна, а поради пандемична обстановка в страна, довела
до ограничението на търсенето и предлагането на стоки, намаленото
предвижване на хората. Същият не е успял да предаде на съответните
кланици животните, тъй като голяма част от тях били бременни. Тези
обстоятелства са явно смекчаващи вината. Преценката на всички тези факти
навежда на извода, че са налице достатъчно аргументи за квалифициране на
извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, че
тази преценка е преценка за законосъобразност и че издаденото и атакувано
наказателно постановление е постановено в противоречие с този извод за
правоприлагане, поради което следва да се отмени, като незаконосъобразно.
Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е
основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени
изцяло, като незаконосъобразно.
Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Районен съд гр.Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 0031/ 28.08.2020г. на
Директора на ОДБХ-Монтана, с което на П. Х. П. от село Мърчево,
обл.Монтана е наложено административно наказание глоба в размер на
500.00 лева на основание чл.417 ал.1 от ЗВД, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
4
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5