Решение по дело №1387/2019 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 45                                                    13.02.2020 г.                              гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На    двадесет и осми януари                                               две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар   Сребрена Русева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1387 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, против К.П.С., с която е предявен иск за установяване  дължимостта на сумата 1000лв. главница, законната лихва, сумата 175,16лв. договорна лихва, застрахователна премия по договор за допълнителни услуги – 792лв., сума пакет допълнителни услуги - 105,60, лихва за забава в  размер  на 54,89лв. и лихва за забава по договор за допълнителни услуги в размер на 41,92лв. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи се, че на 5.10.2017г. между Микро Кредит АД  като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен договор за заем CrediHome №1182-00026587, по силата на който е предоставило заем в размер на 1000лв. Условията на договора се съдържат в отделни полета или клетки отпечатани от лицевата страна на формуляр Искане за кредит и договор за заем като Общите условия при които се отпуска кредита, са неразделна част. Заемополучателят се задължил да върне на заемодателя сума в общ размер на 1175,16лв. представляващата чистата стойност на заема ведно с договорената лихва по него. Договорна лихва в размер на 175,16лв., която се задължил да върне на 12 месечни вноски в размер на 97,93лв., като първата погасителна вноска платима на 5.11.2017г. така договорили общ размер на плащанията по заема 1175,16лв. На основание подписан от ответника формуляр на 05.10.17г. сключен договор за допълнителни услуги към заем, съгласно който Микро кредит АД се задължил да му предостави пакет допълнителни услуги описан в приложение №1 към договора, съгласно което  дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 105,60лв, на 12 бр. равни месечни вноски всяка в размер на 8,80лв. при погасителна вноска платима на 5.11.17г. Микро кредит АД в качеството на застрахователен посредник, предоставил на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с негово посредничество застраховка „Защита“ към ЗК Уника Живот АД, с конкретни условия посочени в индивидуална застрахователна полица, подписана от заемополучателя. Като се задължил да върне на заемодателя платената от страна на Микро Кредит АД застрахователна премия в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски всяка в размер на 66 лв., платими считано от 5.11.2017г. или общо сумата 792лв., която покривала посочените застрахователни рискове. На заемополучателят е начислена лихва за забава за периода от 6.11.17г. когато е станала изискуема първата неплатена погасителна вноска до датата на подаване на заявлението в съда. Срокът на договора изтекъл на 5.10.2018г. Заемополучателят не е извършвал плащане по заема. На 9.02.2018г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания между Микро кредит АД и ищеца, вземането на ответника прехвърлено в полза на ищеца, което право на прехвърляне е упоменато в договора. На 14.02.2018г. до длъжника изпратено уведомително писмо, за извършената продажба на вземането, което се върнало в цялост като „непотърсено“. По подадено заявление по чл.410 от ГПК по гр.д. №470/2019г. на РРС  е издадена заповед за изпълнение, която е връчена по чл.47 ал.5 от ГПК на длъжника.

            В предоставения срок ответникът чрез особен представител депозира отговор. Намира иска за неоснователен, недоказано неуведомяване на ответника за прехвърляне на вземането на ищеца. Неравнопоставеност на клаузи в договора, че кредитния договор сключен при явно неизгодни условия. Договорните лихви и застрахователни премии прекалено високи, начислените такси за допълнителни услуги са незаконосъобразни, като отпуснатия кредит ненужно се оскъпява.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: По делото е представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.01.2015г. със страни Микро Кредит АД като продавач и ищецът като купувач, се прехвърлят вземания, които ще се индивидуализират в Приложение №1. В последното към договора е посочен и ответникът, по процесния договор за потребителски кредит. Към исковата молба е приложено уведомително писмо от Микро кредит АД чрез ищеца до ответника, за извършената цесия, както и последващо, което е върнато в цялост с отбелязване «непотърсена пратка». По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №470/2018г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за процесните суми. От приложения договор е видно, че на 5.10.2017г. ответникът в качеството на кредитополучател е сключил договор за потребителски паричен  кредит  с Микро кредит АД, за сумата от 1000лв., като се задължил да върне на заемателя сума в общ размер на 1175,16лв., представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва, на 12 равни месечни вноски в размер на 97,93лв., като първата платима на 5.11.2017г. На 5.10.17г. сключен договор за допълнителни услуги към заем, съгласно който Микро кредит АД се задължил да му предостави пакет допълнителни услуги описан в приложение №1 към договора, съгласно което дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 105,60лв, на 12 бр. равни месечни вноски всяка в размер на 8,80лв. при погасителна вноска платима на 5.11.17г., или обща сума за застрахователна премия -792лв. Срокът на договора е изтекъл на 5.10.2018г. По двата договора начислени суми за забава, поради неплащане на заема за периода от 6.11.2017г. датата на която станала изискуема първата неплатена от ответника погасителна вноска, до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. В настоящия случай се установява сключения договор за кредит между ответника и Микро кредит АД, вземането по който е било прехвърлена с договор за цесия на ищеца, който е изпратил съобщение на длъжника за това, след като е бил овластен от стария кредитор. Процесуалния представител на ответника е получил исковата молба към която е приложено уведомлението за извършеното прехвърляне на процесното вземане. Поради което е неоснователно възражението на ответната страна, че не е уведомен за прехвърляне на вземането/ в т.см. и практика на ВКС/ В настоящия случай е доказано, а и не се спори, че са сключени с ответника като кредитополучател валиден договор за потребителски кредит за сумата 1000лв., както и договор за допълнителни услуги. Процесният договор за кредит е потребителски, като съдът дължи служебна проверка относно действителността на договора. Същият е сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин, посочен лихвен процент-30,91 %, ГПР-50 %, както начинът и сроковете на издължаване 12 месечни вноски считано от 05.11.17г. ГПР в случая съответства на изискванията на изискванията на чл. 19 ал.4 ЗПК, тъй като не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва. По отношение на договора за допълнителна услуга към заема от 05.10.17г. който включва пакет допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро кредит“ АД  застраховка: Пакет Комфорт със срок 12 месец, вноска 8,80лв., който пакет включва - посещение в къщи или на удобно място да събиране на вноската; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка ***; безплатно внасяна директно в офис и безплатно предоговаряне и разсрочване на заем. По делото липсват доказателства за плащане на застрахователна премия  от страна на Микро Кредит  АД в полза на застархователя. А в Приложение №1 към договора/л.27/ липсва отразяване за прехвърляне на конкретни индивидуализирани вземания за допълнителни услуги и застраховки. Отразен е единствено по отношение на ответника размерът на заемната сума - 1000лв., както и договорна лихва-175,16лв., както и задължението като общо, без отразяване от какво произтича. Не фигурират в приложението индивидуализирани по вид и размер задължения по договор за допълнителни услуги, застраховки, каквото е и изискването на чл.1.2 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г. между ищеца и Микро Кредит АД/л.15/. Тъй като няма данни ответникът да е извършил плащания по договора, намира за доказано единствено задължението за главница от 1000лв. по договора за заем, договорна лихва в размер на 175,16лв., както и лихва за забава в размер на 54,89лв. Претенциите представляващи застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, сума за пакет услуги по договор за допълнителни услуги, лихва забава по договор за допълнителни услуги, следва да се отхвърлят

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца от направените по делото разноски в общ размер на 936,61лв./256,61лв. държавна такса, 380лв. за особен представител и 300лв. юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно уважената част от иска, а именно 533,87лв. Следва да се присъди и съответната част от сумата  93,39лв.направени разноски в заповедното производство, а именно 75лв.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на К.П.С., ЕГН**********, адрес ***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, седалище гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4, сумата 1000лв./хиляда лева / главница, ведно със законната лихва от 01.03.2019г. до окончателното и плащане, сумата 175,16лв./сто седемдесет и пет лева и шестнадесет стотинки/ договорна лихва за периода 05.11.2017г. до05.10.2018г., сумата 54,89лв./петдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/ обезщетение за забава за периода от 06.11.2017г. до 01.03.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №470/2019г. на РРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата 105,60лв. сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, сумата 41,92лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги, сумата 792лв. застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, като неоснователни.

            ОСЪЖДА К.П.С., ЕГН**********, адрес ***  ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, седалище гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4 сумата 533,87лв. /петстотин тридесет и три лева и осемдесет и седем стотинки/ за направените по делото разноски, както и 75лв./седемдесет и пет лева/ разноски по ч.гр.д. 470/2019г. по описа на РРС.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                           

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: