№ 40
гр. Сливен, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Търговско дело №
20212200900079 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба против отказ на Агенция по
вписванията и намира правното си основание в чл. 25 от ЗТРЮЛНЦ.
Образувано е по жалбата на „МАНАСТИРА 2008“ ЕООД,
представлявано от Л.И.К., подадена чрез адв. М.П., против Отказ №
20210619162901-2/11.11.2021 г., постановен от АВп, Търговски регистър към
МП, с който е отказано вписването на ГФО на дружеството за 2020 г.
В жалбата си твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй
като е постановен преди да е изтекъл срока за отстраняване на
нередовностите на заявлението. Заявлението по образец Г2 е било подадено
на 19.06.2021 год. В законоустановения срок от три работни дни, ДЛР не се е
произнесло. Едва няколко месеца след това на 08.11.2021 год. са дадени
указания за отстраняване на нередовности. Счита, че в този случай срокът е
три работни дни , който започва да тече от деня следващ даването на указания
и изтича на 12.11.2021 год. Като е постановил отказа на 11.11.2021 г. ДЛР не
е дало възможност на заявителя да изпълни дадените указания. Представя с
жалбата доказателство за внесената държавна такса по сметка на АВп-ТР.
Моли съда да отмени обжалвания отказ, като незаконосъобразен и
претендира разноски. Пред съда е представена молба с представени
доказателства за заплатено възнаграждение в размер на 250 лв. и списък с
разноските.
1
В съответствие с разпоредбата на чл. 25 ал. 2, изр. трето от
ЗТРРЮЛНЦ, Агенция по вписванията, чрез упълномощения юрисконсулт
Иван Консулов е депозирала писмен отговор. В него се твърди,че жалбата е
неоснователна, а отказът законосъобразен и моли да бъде оставена без
уважение. Твърди, че правилно ДЛР е констатирало,че към заявлението не е
представен документ за платена държавна такса, включително и заплащането
й по електронен път.
Моли да бъде оставена без уважение жалбата, като претендира
присъждане на разноски от юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Жалбата е допустима, подадена от лице, имащо право да обжалва. С
придружителното писмо на АВп е посочено, че се изпраща и обратна
разписка за връчване на отказа, но такава не е представена, поради което
съдът приема, в полза на жалбоподателя, че жалбата е подадена в срок, тъй
като задължението да се докаже връчването на АВп – ТР. Разгледана по
съществото си жалбата е основателна.
По заявление вх. № 20210619162901 /19.06.2021 г., образец Г2,
подадено от Д.К.К., за обявяване на ГФО за 2020 г. на ТД „ Манастира 2008 “
ЕООД на 08.11.2021г. са постановени указания по чл. 22 ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ,
заявителят да представи документ за внесена държавна такса.
На 11.11.2021 год. е постановен обжалвания отказ № 20210619162901-
2/11.11.2021 год., като е прието, че указанията не са изпълнени в срок и е
налице пречка за обявяване на ГФО на дружеството за 2020 год.
Съдът намира, че постановеният отказ е незаконосъобразен. Същият е
преждевременно постановен, преди да е изтекъл срока за изпълнение на
дадените указания. Действително, съобразно разпоредбата на чл. 19 ал.2 от
ЗТРРЮЛНЦ сроковете в производството пред ТР са специфични, различни от
общите разпореди за борене на срокове, но в конкретния случай те не са
спазени. Срокът за произнасяне по чл. 19 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ е от три
работни дни. Тъй като заявлението не е разгледано веднага след като е
подадено, следва да се приеме, че то следва да се разгледа (респективно да се
изпълнят указанията) в същия този срок. Срокът започва да тече от деня,
следващ даването на указанията и изтича в края на третия работен ден т. е. до
2
23.59 часа на 11.11.2021г.
Общите правила относно изчисляване на сроковете визирани в
разпоредбата на чл. 60, ал.5 от ГПК предвиждат, че срокът, който се брои на
дни се изчислява от деня, следващ този от който е започнал да тече срокът и
изтича в края на последния ден. Правилото е приложимо и за охранителните
производства, каквото е регистърното по ЗТРРЮЛНЦ.
Като е постановило отказа си преди изтичането на този законов срок,
ДЛР е действало незаконосъобразно и отказът следва да бъде отменен.
На ДЛР следва да бъдат дадени указания да извърши исканото
вписване, тъй като видно от представените доказателства са изпълнени
дадените от него указания – внесена е дължимата държавна такса.
На първо място, след последните изменения на производството по
обжалване на откази за вписване, обнародвани в ДВ бр. 105 от 2020 г.,
тълкуването в съдебната практика и теория за контролно-отменителен
характер на това производство следва да претърпи ревизия. Дадената
възможност на АВп да представя отговор и доказателства, както и
предоставянето й право на жалба и разноски изцяло променят характера на
производството. На следващо място, следва да се отбележи, че още преди
посочените изменения не е била налице забрана с жалбата да се представят
доказателства, тъй като тя се разглежда по реда на гл. двадесет и първа от
ГПК, където тази забрана не е налице – чл. 278 ал.2 изр.2 от ГПК. Още един
аргумент в тази насока е обстоятелството, че чл. 22 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ е
предвидено,че при отмяна на отказа съдът постановява решение, с което дава
задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване ,
заличаване или обявяване. Съдът изпраща решението заедно с документите
във връзка с вписването, заличаването или обявяването, т.е. тези документи,
които са представени с жалбата (в конкретния случай които установяват
изпълнението на указанията в законовия срок) и на които е основано
решението по нея.
С оглед изложеното следва да бъде отменен обжалвания отказ, като се
дадат указания на ТР да извърши обявяването.
С оглед изложеното съдът намира, че в разглежданият казус са налице
всички законови предпоставки за извършване на исканото обявяване,
респективно че атакувания отказ е незаконосъобразен и следва да бъде
3
отменен, като на основание чл. 25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ на Агенция по
вписванията следва да бъдат дадени задължителни указания за извършване на
исканото обявяване.
При този изход на производството, и с оглед измененията на чл. 25, ал. 6
от ЗТРРЮЛНЦ (с ДВ бр. 105 от 11.12.2020 г.) е предвидено, че съдът
присъжда разноски на страните по реда на ГПК.Съгласно представения
списък, същите възлизат в общ размер на 250 лв., от които 10 лв. държавна
такса и 240лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е
неоснователно, тъй като такова е заплатено в минимален размер.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановения от Агенция по вписванията гр. София, отказ
№ 20210619162901-2 от 11.11.2021 г., постановен по заявление вх. №
20210619162901 от 19.06.2021 г., подадено от Д.К.К., в качеството й на
упълномощено лице от Л.И.К., управител на „МАНАСТИРА 2008“ ЕООД,
ЕИК ******* с който е отказано обявяване на годишен финансов отчет за
2020 г. по партидата на „МАНАСТИРА 2008“ ЕООД, ЕИК *******
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по
вписванията да извърши исканото обявяване по подаденото заявление.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията, гр. София, ******* да заплати на
„МАНАСТИРА 2008“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ******* направените разноски в размер на 250 лв.
Решението подлежи на обжалване в седмодневен срок от съобщаването
му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
4