Р Е Ш
Е Н И Е
№
260089 24.01.2022 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4804 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от ЕТ „РАНОБУДНИК - П. М.", ЕИК *********, против
„ГЛОРИЯ - 2001” ООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 4 във вр. с
чл. 1 от Конвенция CMR, чл. 31, § 1, б. „а“ от Конвенция CMR, чл. 367 ТЗ, чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 303а, ал. 3 ТЗ, за осъждане на
ответника да му заплати:
1. по договор за превоз, извършен по товарителница 108/06.04.2019 г. сумата
224.53 лева, представляващи
обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане от датата на падежа
на основание 23.05.2019 г. до датата на плащане на задължението 23.01.2020 г.;
2. по договор за превоз, извършен по товарителница 122/24.04.2019 г. сумата
4626.49 лева, от които 4 224 лева с
ДДС - главница, дължима на основание чл. 367 от ТЗ и чл. 1 от Конвенция CMR, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното й
изплащане и 402.49 лева - обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане от датата на падежа на основание чл. 86 от ЗЗД във вр.
с чл. 303а, ал. 3 от ТЗ - 24.05.2019 г. до предявяване на иска;
3. по договор за превоз, извършен по товарителница 126/04.05.2019 г. сумата
4620.62 лева, от които 4 224 лева с
ДДС главница, дължима на основание чл. 367 от ТЗ и чл. 1 от Конвенция CMR, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното й
изплащане и 396.62 лева обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане от датата на падежа на основание чл. 86 от ЗЗД във вр.
с чл. 303а, ал. 3 от ТЗ - 29.05.2019 г. до предявяване на иска;
4. по договор за превоз, извършен по товарителница 127/09.05.2019 г. сумата
2617.35 лева, от които 2 400 лева с
ДДС главница, дължима на основание чл. 367 от ТЗ и чл. 1 от Конвенция CMR, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното й
изплащане и 217.35 лева обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане от датата на падежа на основание чл. 86 от ЗЗД във вр.
с чл. 303а, ал. 3 от ТЗ - 10.06.2019 г. до предявяване на иска;
5. по договор за превоз, извършен по товарителница 128/08.05.2019 г. сумата
4606.54 лева, от които 4 224 лева с
ДДС главница, дължима на основание чл. 367 от ТЗ и чл. 1 от Конвенция CMR, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното й
изплащане и 382.54 лева обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане от датата на падежа на основание чл. 86 от ЗЗД във вр.
с чл. 303а, ал. 3 от ТЗ - 10.06.2019 г. до предявяване на иска;
6. по договор за превоз, извършен по товарителница 130/09.05.2019 г. сумата
4606.54 лева, от които 4 224 лева с
ДДС главница, дължима на основание чл. 367 от ТЗ и чл. 1 от Конвенция CMR, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното й
изплащане и 382.54 лева обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане от датата на падежа на основание чл. 86 от ЗЗД във вр.
с чл. 303а, ал. 3 от ТЗ - 10.06.2019 г. до предявяване на иска;
7. по договор за превоз, извършен по товарителница 160/07.06.2019 г. сумата
5591.07 лева, от които 5 163.60 лева
с ДДС главница, дължима на основание чл. 367 от ТЗ и чл. 1 от Конвенция CMR, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното й
изплащане и 427.47 лева обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане от датата на падежа на основание чл. 86 от ЗЗД във вр.
с чл. 303а, ал. 3 от ТЗ - 08.07.2019 г. до предявяване на иска;
8. по договор за превоз, извършен по товарителница 167/12.06.2019 г. сумата
5576.72 лева, от които 5 163.60 лева
с ДДС главница, дължима на основание чл. 367 от ТЗ и чл. 1 от Конвенция CMR, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното й
изплащане и 413.12 лева обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане от датата на падежа на основание чл. 86 от ЗЗД във вр.
с чл. 303а, ал. 3 от ТЗ - 18.07.2019 г. до предявяване на иска;
9. по договор за превоз, извършен по товарителница 171/18.06.2019 г. сумата
4545.52 лева, от които 4 224 лева с
ДДС главница, дължима на основание чл. 367 от ТЗ и чл. 1 от Конвенция CMR, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното й
изплащане и 321.52 лева обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане от датата на падежа на основание чл. 86 от ЗЗД във вр.
с чл. 303а, ал. 3 от ТЗ - 01.08.2019 г. до предявяване на иска;
10. по договор за превоз, извършен по товарителница 182/26.06.2019 г.
сумата 4545.52 лева, от които 4 224
лева с ДДС главница, дължима на основание чл. 367 от ТЗ и чл. 1 от Конвенция CMR, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното й
изплащане и 321.52 лева обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане от датата на падежа на основание чл. 86 от ЗЗД във вр.
с чл. 303а, ап. 3 от ТЗ - 01.08.2019 г. до предявяване на иска;
11. по договор за превоз, извършен по товарителница 187/14.06.2019 г.
сумата 4545.52 лева, от които 4 224
лева с ДДС главница, дължима на основание чл. 367 от ТЗ и чл. 1 от Конвенция CMR, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното й
изплащане и 321.52 лева обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане от датата на падежа на основание чл. 86 от ЗЗД във вр.
с чл. 303а, ал. 3 от ТЗ - 01.08.2019 г. до предявяване на иска;
12. по договор за превоз, извършен по товарителница 186/17.06.2019 г.
сумата 4545.52 лева, от които 4 224
лева с ДДС главница, дължима на основание чл. 367 от ТЗ и чл. 1 от Конвенция CMR, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното й
изплащане и 321.52 лева обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане от датата на падежа на основание чл. 86 от ЗЗД във вр.
с чл. 303а, ал. 3 от ТЗ - 01.08.2019 г. до предявяване на иска;
13. по договор за превоз, извършен по товарителница 180/01.07.2019 г.
сумата 4544.35 лева, от които 4 224
лева с ДДС главница, дължима на основание чл. 367 от ТЗ и чл. 1 от Конвенция CMR, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното й
изплащане и 320.35 лева обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане от датата на падежа на основание чл. 86 от ЗЗД във вр.
с чл. 303а. ал. 3 от ТЗ - 02.08.2019 г. до предявяване на иска;
14. по договор за превоз, извършен по товарителница 204/24.07.2019 г.
сумата 5507.87 лева, от които 5
163.60 лева с ДДС главница, дължима на основание чл. 367 от ТЗ и чл. 1 от
Конвенция CMR, ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск до
окончателното й изплащане и 344.27 лева обезщетение в размер на законната лихва
за забавено плащане от датата на падежа на основание чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 303а, ал. 3 от ТЗ - 04.09.2019 г. до предявяване
на иска;
15. по договор за превоз, извършен по товарителница 211/27.07.2019 г.
сумата 5507.87 лева, от които 5
163.60 лева с ДДС главница, дължима на основание чл. 367 от ТЗ и чл. 1 от
Конвенция CMR, ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск до
окончателното й изплащане и 344.27 лева обезщетение в размер на законната лихва
за забавено плащане от датата на падежа на основание чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 303а, ал. 3 от ТЗ - 04.09.2019 г. до предявяване
на иска;
16. по договор за превоз, извършен по товарителница 210/24.07.2019 г.
сумата 4881.77 лева, от които 4
576.64 лева с ДДС главница, дължима на основание чл. 367 от ТЗ и чл. 1 от
Конвенция CMR, ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск до
окончателното й изплащане и 305.13 лева обезщетение в размер на законната лихва
за забавено плащане от датата на падежа на основание чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 303а, ал. 3 от ТЗ - 04.09.2019 г. до предявяване
на иска;
17. по договор за превоз, извършен по товарителница 01/16.12.2019 г. сумата
5488.07 лева, от които 5 398.09 лева
с ДДС главница, дължима на основание чл. 367 от ТЗ и чл. 1 от Конвенция CMR, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното й
изплащане и 89.98 лева обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане от датата на падежа на основание чл. 86 от ЗЗД във вр.
с чл. 303а, ал. 3 от ТЗ - 02.03.2020 г. до предявяване на иска;
18. по договор за превоз, извършен по товарителница 02/19.12.2019 г. сумата
5488.07 лева, от които 5 398.09 лева
с ДДС главница, дължима на основание чл. 367 от ТЗ и чл. 1 от Конвенция CMR, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното й
изплащане и 89.98 лева обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане от датата на падежа на основание чл. 86 от ЗЗД във вр.
с чл. 303а, ал. 3 от ТЗ - 02.03.2020 г. до предявяване на иска.
В исковата молба ищецът твърди, че между ищеца и ответника имало сключени и
изпълнени осемнадесет договора за превоз - международни товарителници.
1.
С Международна товарителница № 108/06.04.2019 г. ответното
дружество е възложило на ищеца да превози стока до получател - К. - Ч. и К. - С. с
разтоварни п.ове в Ч. и С., който е получил и приел
товара на 10/11.04.2019 г., без забележки. За извършената транспортна услуга е
издадена фактура № **********/15.04.2019 г. за сумата 3 285.60 лева с ДДС.
Същата била изпратена с обратна разписка ИД PS 186 000YLI Y и получена от
ответника на 09.05.2019 г.
2.
С Международна товарителница № 122/24.04.2019 г.
ответното дружество е възложило на ищеца да превози стока до получател - К. ***. - Г..
Последният е получил и приел товара на 02.05.2019 г. без забележки. За
извършената транспортна услуга е издадена фактура № **********/03.05.2019 г. за
сумата 4 224 лева с ДДС. Същата била изпратена с обратна разписка ИД PS 1186 000YMP 6 и получена от
ответника на 10.05.2019 г.
3.
С Международна товарителница № 126/04.05.2019 г.
ответното дружество е възложило на ищеца да превози стока до получател - К. ****. - Г..
Последният е получил и приел товара без забележки. За извършената транспортна
услуга е издадена фактура № 000001267Z/09.05.2019 г. за
сумата 4 224 лева с ДДС. Същата била изпратена с обратна разписка ИД PS 1186 000YMM 3 и получена от
ответника на 15.05.2019 г.
4.
С Международна товарителница № 127/09.05.2019 г.
ответното дружество е възложило на ищеца да превози стока до получател - К. ***. - Г..
Последният бил получил и приел товара без забележки. За извършената транспортна
услуга е издадена фактура № **********/14.05.2019 г. за сумата 2 400 лева с
ДДС.
5.
С Международна товарителница № 128/08.05.2019 г.
ответното дружество е възложило на ищеца да превози стока до получател - К. ****. - Г..
Последният бил получил и приел товара без забележки. За извършената транспортна
услуга е издадена фактура № **********/14.05.2019 г. за сумата 4 224 лева с
ДДС.
6.
С Международна товарителница No 130/09.05.2019 г. ответното дружество е възложило
на ищеца да превози стока до получател - К. ***. - Г.. Последният
е получил и приел товара без забележки. За извършената транспортна услуга е
издадена фактура № **********/14.05.2019 г. за сумата 4 224 лева с ДДС.
Фактурите за товарителници по т. 4, 5 и 6 били изпратени заедно с обратна
разписка ИД PS 1186 000YNU С и получени от ответника на 27.05.2019 г.
7.
С Международна товарителница № 160/07.06.2019 г.
ответното дружество е възложило на ищеца да превози стока до получател - *** - Б..
Последният е получил и приел товара на 12.06.2019 г. без забележки. За
извършената транспортна услуга е издадена фактура № **********/13.06.2019 г. за
сумата 5 163.60 лева с ДДС. Същата била изпратена с обратна разписка ИД PS 1186 000ZOU Е и получена от
ответника на 24.06.2019 г.
8.
С Международна товарителница № 167/12.06.2019 г.
ответното дружество е възложило на ищеца да превози стока до получател - **** - Б..
Последният е получил и приел товара без забележки. За извършената транспортна
услуга е издадена фактура № **********/19.06.2019 г. за сумата 5 163.60 лева с
ДДС. Същата била изпратена с обратна
разписка ИД PS 1186 000ZPO 9 и получена от ответника на 04.07.2019 г.
9.
С Международна товарителница № 171/18.06.2019 г.
ответното дружество е възложило на ищеца да превози стока до получател - К. ****. - Г..
Последният е получил и приел товара на 03.07.2019 г. без забележки. За
извършената транспортна услуга е издадена фактура № **********/10.07.2019 г. за
сумата 4 224 лева с ДДС.
10. С Международна
товарителница № 182/26.06.2019 г. ответното дружество е възложило на ищеца да
превози стока до получател - К. ****. - Г.. Последният е получил и
приел товара на 03.07.2019 г. без забележки. За извършената транспортна услуга
е издадена фактура № **********/10.07.2019 г. за сумата 4 224 лева с ДДС.
11. С Международна
товарителница № 187/14.06.2019 г. ответното дружество е възложило на ищеца да
превози стока до получател - К. ****. - Г.. Последният е получил и
приел товара на 08.07.2019 г. без забележки. За извършената транспортна услуга
е издадена фактура № **********/10.07.2019 г. за сумата 4 224 лева с ДДС.
12. С Международна
товарителница Ns 186/17.06.2019
г. ответното дружество е възложило на ищеца да превози стока до получател - К. ****. - Г..
Последният е получил и приел товара без забележки. За извършената транспортна
услуга е издадена фактура № **********/10.07.2019 г. за сумата 4 224 лева с
ДДС.
Фактурите за товарителници по т. 9, 10, 11 и 12 били изпратени заедно с
обратна разписка ИД PS 1186 000ZTO Р и получени от
ответника на 18.07.2019 г.
13. С Международна
товарителница № 180/01.07.2019 г. ответното дружество е възложило на ищеца да
превози стока до получател - К. ****. - Г.. Последният е получил и
приел товара на 04.07.2019 г. без забележки. За извършената транспортна услуга
е издадена фактура № **********/11.07.2019 г. за сумата 4 224 лева с
ДДС. Същата била изпратена с обратна разписка ИД PS 1186 000ZSW К и получена от
ответника на 19.07.2019 г.
14. С Международна
товарителница № 204/24.07.2019 г. ответното дружество е възложило на ищеца да
превози стока до получател - **** - Б.. Последният е получил и
приел товара на 29.07.2019 г. без забележки. За извършената транспортна услуга
е издадена фактура № **********/30.07.2019 г. за сумата 5 163.60 лева с ДДС.
15. С Международна
товарителница № 211/27.07.2019 г. ответното дружество е възложило на ищеца да
превози стока до получател - *** - Б.. Последният е получил и
приел товара на 31.07.2019 г. без забележки. За извършената транспортна услуга
е издадена фактура № **********/13.06.2019 г. за сумата 5 163.60 лева с ДДС.
16. С Международна
товарителница № 210/24.07.2019 г. ответното дружество е възложило на ищеца да
превози стока до получател - *** - Л.. Последният е получил и приел
товара на 31.07.2019 г. без забележки. За извършената транспортна услуга е
издадена фактура № **********/13.06.2019 г. за сумата 4 576.64 лева с ДДС.
Фактурите за товарителници по т. 14, 15 и 16 били изпратени заедно с
обратна разписка ИД PS 1186 000ZWD 5 и получени от
ответника на 21.08.2019 г.
17. С Международна
товарителница № 01/16.12.2019 г. ответното дружество е възложило на ищеца да
превози стока до получател - *** - Б.. Последният е получил и
приел товара без забележки. За извършената транспортна услуга е издадена
фактура № **********/13.01.2020 г. за сумата 5 398.09 лева с ДДС.
18. С Международна
товарителница № 02/19.12.2019 г. ответното дружество е възложило на ищеца да
превози стока до получател - **** - Б.. Последният е получил и
приел товара на без забележки. За извършената транспортна услуга е издадена
фактура № **********/13.01.2020 г. за сумата 5 398.09 лева с ДДС.
Фактурите за товарителници по т. 17 и 18 били изпратени заедно с обратна
разписка ИД PS 1186 0010CU 4 и получени от ответника на 17.02.2019 г.
Ищецът твърди, че на 20.01.2020 г. ответното дружество е изпратило на
електронната поща на ищеца потвърждение за натрупани задължения към 31.12.2019
г. в общ размер 68 932.64 лева с ДДС. Твърди, че с приложен като доказателство
документ, ответното дружество е признало задълженията си към ищеца
по отношение на задължения, описани по-горе в т. 1-16.
Твърди, че на 23.01.2020 г. ответникът е погасил задължението си по т. 1, а
именно: възнаграждение за извършената транспортна услуга по Международна
товарителница № 108, за която е издадена фактура № **********/15.04.2019 г. за
сумата 3285.60 лева с ДДС.
До датата на подаване на исковата молба, обаче, нямало извършени плащания
по останалите договори за международен превоз и съответно издадените за всеки
един от тях фактури в общ размер на 76
443.22 лева.
Наред с това, на основание чл. 86 от ЗЗД във вр.
с чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, сочи, че ответникът дължи мораторна
лихва за забавено плащане в общ размер на 5
599.73 лева, формирано, както следва:
-
лихва за забавено плащане по фактура №
**********/15.04.2019 г. от 23.05.2019 г. до 23.01.2020 г. /дата на плащане/ -
224.53 лева;
-
лихва за забавено плащане по фактура №
**********/03.05.2019 г. от 24.05.2019 г. до 30.04.2020 г. /дата на предявяване
на настоящия иск/ - 402.49 лева;
-
лихва за забавено плащане по фактура №
**********/09.05.2019 г. от 29.05.2019 г. до 30.04.2020 г. - 396.62 лева;
-
лихва за забавено плащане по фактура №
**********/14.05.2019 г. от 10.06.2019 г. до 30.04.2020 г. - 217.35 лева;
-
лихва за забавено плащане по фактура № **********/14.05.2019
г. от 10.06.2019 г. до 30.04.2020 г. - 382.54 лева;
-
лихва за забавено плащане по фактура №
**********/14.05.2019 г. от 10.06.2019 г. до 30.04.2020 г. - 382.54 лева;
-
лихва за забавено плащане по фактура №
**********/13.06.2019 г. от 08.07.2019 г. до 30.04.2020 г. - 427.47 лева;
-
лихва за забавено плащане по фактура Ns **********/19.06.2019 г. от 18.07.2019 г. до
30.04.2020 г. - 413.12 лева;
-
лихва за забавено плащане по фактура N» **********/10.07.2019
г. от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г. - 321.52 лева;
-
лихва за забавено плащане по фактура №
**********/10.07.2019 г. от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г. - 321.52 лева;
-
лихва за забавено плащане по фактура №
**********/10.07.2019 г. от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г. - 321.52 лева;
-
лихва за забавено плащане по фактура №
**********/10.07.2019 г. от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г. - 321.52 лева;
-
лихва за забавено плащане по фактура №
**********/11.07.2019 г. от 02.08.2019 г. до 30.04.2020 г. - 320.35 лева;
-
лихва за забавено плащане по фактура №
**********/30.07.2019 г. от 04.09.2019 г. до 30.04.2020 г. - 344.27 лева;
-
лихва за забавено плащане по фактура №
**********/31.07.2019 г. от 04.09.2019 г. до 30.04.2020 г. - 344.27 лева;
-
лихва за забавено плащане по фактура №
**********/01.08.2019 г. от 04.09.2019 г. до 30.04.2020 г. - 305.13 лева;
-
лихва за забавено плащане по фактура №
**********/13.01.2020 г. от 02.03.2020 г. до 30.04.2020 г. - 89.98 лева;
-
лихва за забавено плащане по фактура №
**********/13.01.2020 г. от 02.03.2020 г. до 30.04.2020 г. - 89.98 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответното
дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявените искове по
основание и размер.
Оспорва твърдението, че между
страните имало сключен договор за транспорт, поради което счита, че предявените
искове са неоснователни.
В условията на евентуалност, в
случай, че съдът приеме, че е налице такъв договор, прави възражение за прихващане със сумата от 31 842.87 лева -
обезщетение за претърпяна загуба от неизпълнение за транспорт. По-конкретно,
твърди, че по международните
товарителници № 171/18.06.2019 г., № 182/26.06.2019 г., № 187/14.06.2019 г. и №
180/01.07.2019 г., стоките не са доставени на правилния получател *** – Г., а
на *, ***, което се установявало от
самите товарителници. Твърди, че това неизпълнение не е станало, нито по негово
нареждане, нито по нареждане на получателя.
В резултат на това неправилно
изпълнение и обстоятелството, че стоката не пристигнала при неговия контрагент
навреме, бил принуден да заплати на ***, допълнителна сума – по вход стока, с.иране, изход стока, управление, транспорт и материал
картон, за което му била издадена фактура № 100925/03.07.2019 г. за сумата в
общ размер на 16 281 евро, с левова равностойност 31 842.87 лева.
Сочи, че едва след заплащане на тази сума – на 15.07.2019 г., стоката била
транспортирана от наетата от него фирма за транспорт на *** до правилния с. К. ****
– Г..
Предвид изложеното, прави
възражение за прихващане за сумата 31 842.87 лева– представляваща
обезщетение за претърпяната загуба от неизпълнението на задължението си за
транспорт и разтоварване на стоката на правилния адрес и която загуба се
изразява в заплатената от него допълнителна цена в размер на 16 281 евро
за осъществения транспорт за наетия от него втори превозвач - ****.
На следващо място, ответникът
оспорва изцяло акцесорния иск за лихва по чл. 86 ЗЗД.
Навежда доводи, че след като нямало уговорен изричен срок за плащане,
задължението ставало изискуемо след покана, а такава нямало изпратена преди
датата на исковата молба. В тази връзка оспорва да е получил посочените в
исковата молба фактури.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи
следните правопораждащи факти, а именно: наличието на
действителни облигационни правоотношения по международни договори за превоз,
сключени между страните, че ищецът е изпълнил задълженията си да извърши
описаните транспортни курсове, съобразно постигнатите между страните договори, както
и размера на дължимото възнаграждение за извършените превози. По иска за
обезщетение за забава – че главното парично вземане е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и неговия размер.
От приетите като писмени доказателства по делото – 18 броя договора за
превоз - международни товарителници, с приложени към тях фактури, се установява следното:
1. Международна товарителница № 108/06.04.2019 г.
/л.11-13/, от която се установява, че ответното дружество „Глория 2001“ ООД е
възложило на ищеца ЕТ„Ранобудник – П. М.“ да превози стока до получател - К. - Ч. и К. - С. с
разтоварни п.ове в Ч. и С., с приет товара на
10/11.04.2019 г., без забележки. За извършената транспортна услуга е издадена
фактура № **********/15.04.2019 г. /л. 16/ за сумата 3 285.60 лева с ДДС. Същата била изпратена с обратна разписка ИД PS 186 000YLI Y и получена от
ответника на 09.05.2019 г. /л.17/;
2. Международна товарителница № 122/24.04.2019 г. /л.18-20/
ответното дружество „Глория 2001“ ООД е възложило на ищеца ЕТ„Ранобудник – П. М.“
да превози стока до получател - К. ***. - Г..
Последният е получил и приел товара на 02.05.2019 г. без забележки. За
извършената транспортна услуга е издадена фактура № **********/03.05.2019 г. за
сумата 4 224 лева с ДДС /л.21/.
Същата била изпратена с обратна разписка ИД PS 1186 000YMP 6 и получена от
ответника на 10.05.2019 г./л.22/;
3. Международна товарителница № 126/04.05.2019 г. /л.23-25/
ответното дружество „Глория 2001“ ООД е възложило на ищеца ЕТ„Ранобудник – П. М.“
да превози стока до получател - К. ***. - Г..
Последният е получил и приел товара без забележки. За извършената транспортна
услуга е издадена фактура № 0000012672/09.05.2019 г. за
сумата 4 224 лева с ДДС. Същата била
изпратена с обратна разписка ИД PS 1186 000YMM 3 и получена от
ответника на 15.05.2019 г./л.27/;
4. Международна товарителница № 127/09.05.2019 г. /л.28-30/
ответното дружество „Глория 2001“ ООД е възложило на ищеца ЕТ„Ранобудник – П. М.“
да превози стока до получател - К. *** - Г..
Последният е получил и приел товара без забележки. За извършената транспортна
услуга е издадена фактура № **********/14.05.2019 г. за сумата 2 400 лева с ДДС./л.31/;
5.
Международна товарителница № 128/08.05.2019 г. /л. 32-34/ ответното дружество „Глория
2001“ ООД е възложило на ищеца ЕТ„Ранобудник – П. М.“ да превози стока до
получател - К. *** - Г.. Последният е получил и приел товара без
забележки. За извършената транспортна услуга е издадена фактура №
**********/14.05.2019 г. за сумата 4 224
лева с ДДС. /л.35/;
6.
Международна товарителница № 130/09.05.2019 г. /л.36-38/ ответното дружество „Глория
2001“ ООД е възложило на ищеца ЕТ„Ранобудник – П. М.“ да превози стока до
получател - К. *** - Г.. Последният е получил и приел товара без
забележки. За извършената транспортна услуга е издадена фактура №
**********/14.05.2019 г. за сумата 4 224
лева с ДДС. /л.39/
Фактурите за товарителници по т. 4, 5 и 6 са изпратени заедно с обратна
разписка ИД PS 1186 000YNU С и получени от ответника на 27.05.2019 г. /л.40/;
7. Международна товарителница № 160/07.06.2019 г. /л.41- 43/ ответното
дружество „Глория 2001“ ООД е възложило на ищеца ЕТ„Ранобудник – П. М.“ да
превози стока до получател - **** - Б.. Последният е получил и
приел товара на 12.06.2019 г. без забележки. За извършената транспортна услуга
е издадена фактура № **********/13.06.2019 г. за сумата 5 163.60 лева с ДДС. /л.44/. Същата била изпратена с обратна
разписка ИД PS 1186 000ZOU Е и получена от ответника на 24.06.2019 г./л.45/.
8. Международна товарителница № 167/12.06.2019 г. /л.46-48/ ответното
дружество „Глория 2001“ ООД е възложило на ищеца ЕТ„Ранобудник – П. М.“ да
превози стока до получател - **** - Б.. Последният е получил и
приел товара на 17.06.2019 г. без забележки. За извършената транспортна услуга
е издадена фактура № **********/19.06.2019 г. за сумата 5 163.60 лева с ДДС /л.49/. Същата била изпратена с обратна разписка ИД PS 1186 000ZPO 9 и получена от
ответника на 04.07.2019 г. /л.50/.
9. Международна товарителница № 171/18.06.2019 г. /л.51-53/ ответното
дружество „Глория 2001“ ООД е възложило на ищеца ЕТ„Ранобудник – П. М.“ да
превози стока до получател - К. *** – Г., ***. Стоката е получена и е приет
товара на 03.07.2019 г. без забележки от ****. За извършената транспортна услуга е издадена
фактура № **********/10.07.2019 г. за сумата 4 224 лева с ДДС. /л.54/
10. Международна товарителница № 182/26.06.2019 г. /л.55-57/ ответното
дружество „Глория 2001“ ООД е възложило на ищеца ЕТ„Ранобудник – П. М.“ да
превози стока до получател - К. ****. Стоката е получена и е приет товара на 03.07.2019
г. без забележки от ****. За извършената транспортна услуга е издадена фактура №
**********/10.07.2019 г. за сумата 4 224
лева с ДДС./л.58/
11. Международна товарителница № 186/14.06.2019 г. /л.59-61/ ответното
дружество „Глория 2001“ ООД е възложило на ищеца ЕТ„Ранобудник – П. М.“ да
превози стока до получател - К. **** – Г., ***. Стоката е получена и е приет
товара на без забележки от К. ***. За извършената
транспортна услуга е издадена фактура № **********/10.07.2019 г. за сумата 4 224 лева с ДДС./л.62/
12. Международна товарителница № 187/14.06.2019 г. /л.63-65/ ответното
дружество „Глория 2001“ ООД е възложило на ищеца ЕТ„Ранобудник – П. М.“ да
превози стока до получател - К. *** – Г., ***. Стоката е получена и е приет
товара на 08.07.2019 г. без забележки от ****. За извършената транспортна услуга е издадена
фактура № **********/10.07.2019 г. за сумата 4 224 лева с ДДС./л.66/;
Фактурите за товарителници по т. 9, 10, 11 и 12 са изпратени заедно с
обратна разписка ИД PS 1186 000ZTO Р и получени от
ответника на 18.07.2019 г./л.67/.
13. Международна товарителница № 180/01.07.2019 г. /л.68-70/ ответното
дружество „Глория 2001“ ООД е възложило на ищеца ЕТ„Ранобудник – П. М.“ да
превози стока до получател - К. *** – Г., ***. Стоката е получена и е приет
товара на 04.07.2019 г. без забележки от ***. За извършената транспортна услуга е издадена
фактура № **********/11.07.2019 г. за сумата 4 224 лева с ДДС./л.71/. Същата била изпратена с обратна разписка
ИД PS 1186 000ZSW К и получена от ответника на 19.07.2019 г. /л.72/.
14. Международна товарителница № 204/24.07.2019 г. /л.73-75/ ответното
дружество „Глория 2001“ ООД е възложило на ищеца ЕТ„Ранобудник – П. М.“ да превози стока до
получател - *** - Б.. Последният е получил и приел товара на 29.07.2019 г. без забележки.
За извършената транспортна услуга е издадена фактура № **********/30.07.2019 г.
за сумата 5 163.60 лева с ДДС.
/л.76/
15. Международна товарителница № 211/27.07.2019 г. /л.77-79/ ответното
дружество „Глория 2001“ ООД е възложило на ищеца ЕТ„Ранобудник – П. М.“ да превози стока до
получател - *** - Б.. Последният е получил и приел товара на 31.07.2019 г. без забележки.
За извършената транспортна услуга е издадена фактура № **********/13.06.2019 г.
за сумата 5 163.60 лева с ДДС /л.80/.
16. Международна товарителница № 210/24.07.2019 г. /л.81-83/ ответното
дружество „Глория 2001“ ООД е възложило на ищеца ЕТ„Ранобудник – П. М.“ да превози стока до
получател - *** - Л.. Последният е получил и приел товара на 31.07.2019 г. без забележки. За
извършената транспортна услуга е издадена фактура № **********/13.06.2019 г. за
сумата 4 576.64 лева с ДДС./л.84/
Фактурите за товарителници по т. 14, 15 и 16 са изпратени заедно с обратна
разписка ИД PS 1186 000ZWD 5 и получени от ответника на 21.08.2019 г./л.85/.
17. Международна товарителница № 01/16.12.2019 г. /л.86-88/ ответното
дружество „Глория 2001“ ООД е възложило на ищеца ЕТ„Ранобудник – П. М.“ да
превози стока до получател - *** - Б.. Последният е получил и
приел товара на 13.01.2020 г., без забележки. За извършената транспортна услуга
е издадена фактура № **********/13.01.2020 г. за сумата 5 398.09 лева с ДДС. /л.89/.
18. Международна товарителница № 02/19.12.2019 г. /л.90-92/ ответното
дружество „Глория 2001“ ООД е възложило на ищеца ЕТ„Ранобудник – П. М.“ да превози стока до получател - *** - Б..
Последният е получил и приел товара на 13.01.2020 г. без забележки. За
извършената транспортна услуга е издадена фактура № **********/13.01.2020 г. за
сумата 5 398.09 лева с ДДС./л.93/.
Фактурите за товарителници по т. 17 и 18 са изпратени заедно с обратна
разписка ИД PS 1186 0010ОСU 4 и получени от ответника на 17.02.2020 г./л.94/.
Като писмено доказателство по делото е прието /л.95/ – писмо – потвърждение
от 20.01.2020 г., издадено от ответното дружество „Глория 2001“ ООД за
задължения на последното към ищеца ЕТ „Ранобудник – П. М.“, по 16 броя фактури,
както следва: фактура № **********/15.04.2019 г. за сумата от 3285.60 лева,
фактура № **********/03.05.2019 г. за сумата от 4224 лева, фактура № **********/09.05.2019 г. за сумата
от 4224 лева, фактура №
**********/14.05.2019 г. за сумата от 4224 лева, фактура №
**********/14.05.2019 г. за сумата от 4224 лева, фактура № **********/14.05.2019 г. за сумата
от 2400 лева, фактура №
**********/13.06.2019 г. за сумата от 5163.60 лева, фактура № **********/19.06.2019 г. за сумата
от 5163.60 лева, фактура № **********/10.07.2019 г. за сумата от 4224
лева, фактура № **********/10.07.2019 г.
за сумата от 4224 лева, фактура №
**********/10.07.2019 г. за сумата от 4224 лева, фактура №
**********/10.07.2019 г. за сумата от 4224 лева, фактура №
**********/11.07.2019 г. за сумата от 4224 лева, фактура № **********/30.07.2019 г. за сумата
от 5163.60 лева, фактура № **********/31.07.2019 г. за сумата от 5163.60 лева и
фактура № **********/01.08.2019 г. за сумата от 4576.64 лева. Писмото е подписано
от главния счетоводител на ответното дружество.
По делото като писмени доказателства са приети – преводни нареждания за
кредитен превод /л.216-217/, за извършени плащания от „Глория 2001“ ООД на ЕТ
„Ранобудник – П. М.“ на 03.07.2020 г. и на 21.05.2020 г., на две суми по 5000
лева, с посочени основания за плащане – по фактура № 12655/12672.
По делото като писмени доказателства са приети /л.178-183/ - фактура №
100925/12.07.2019 г., издадена от СД Аймекс Трейд Енд
Логистикс, Г., ***, за дължими от „Глория 2001“ ООД
сума в общ размер на 16 281 евро, за предоставяне на услуги от
03.07.-16.07.2019 г. за вход стока, с.иране, изход
стока, управление, транспорт и материал кашон и нотификация за заплащане на
сумата.
По делото е прието и заключението на
В.л. по назначена съдебно – счетоводна, прието като обективно и компетентно
дадено, от което се установява, че всички процесни
фактури са осчетоводени, включени в дневниците за продажби по ЗДДС и начислен
ДДС и е внесен дължимия данък ДДС, в счетоводството на ищеца ЕТ „Ранобудник – П.
М.“, за извършени услуги – международен превоз на стоки, за периода от
15.04.2019 г. – 13.01.2020 г., възложени от „Глория 2001“ ООД, на обща стойност
79 728.82 лева. В.л. установява, че към датата на исковата молба – 05.05.2021 г., в счетоводството на ищеца е осчетоводено едно
плащане по процесните фактури – на 23.01.2021 г. в
размер на 3285.60 лева, с което е покрито изцяло вземането по фактура №
12619/15.04.2019 г. В.л. установява още, че всички процесни
фактури са осчетоводени като задължение към доставчик по кредита на счетоводна
сметка 401 – Доставчици, Ранобудник – П. М. ЕТ, и са включени в дневниците за
покупки по ЗДДС и за всяка от фактурите е ползван данъчен кредит, в
счетоводството на ответното дружество „Глория 2001“ ООД. В.л. установява още,
че към датата на исковата молба – 05.05.2021 г., в
счетоводството на ответника е осчетоводено едно плащане по процесни
фактури – със счетоводна дата 20.02.2021 г. в размер на 3285.60 лева, като
плащането не е отнесено за покриване на определени фактури, а с него е намалено
общото задължение към ЕТ „П. М.“, като към 05.05.2020
г. задължението на „Глория 2001“ ООД към доставчик ЕТ „Ранобудник – П. М.“, по
счетоводни данни на ответника е в размер на 76 443.22 лева. В.л.
установява също, че размерът на обезщетението за забава по методика, определена
в Постановление № 426/18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения, е в общ размер на 5625.94 лева, за периода от
23.05.2019 г. до 30.04.2020 г. В.л. установява още, че в счетоводството на
„Глория 2001“ ООД е осчетоводено едно плащане към „СД Имекс
Трейдинг и Логистик“, със счетоводна дата 29.07.2019
г. в размер на 31 842.87 лева, с посочено основание „фактура № 100925“,
като плащането е извършено с вальор 15.07.2019 г.
В открито съдебно заседание, В.л. поддържа заключението си, като във връзка
с двете платежни нареждания от 03.07.2020 г. и от 21.05.2020 г., сочи, че е
видяло тези плащания, както и, че са същите са отразени и при ищеца, и при
ответника, но изчисленията в заключението по съдебно-счетоводната експертиза ги
е направило към датата на исковата молба – 05.05.2020
г., поради което и тези плащания не ги е включило в заключението си.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на
свидетелите: К.Р. Д. /по искане на
ищеца/ и Т. И. К. /по искане на ответника/.
Свидетелят К.Д. твърди, че работи при ищеца, като с. и се занимава с ш., с
товарите, въобще оперативната работа. Работата му е в оф.,
не е ш.. Твърди, че са направили доста транспорти с „Глория 2001“, с
дестинацията К., както в Г., така и в други държави. Твърди, че е започнал
работа при ищеца преди около 4 години – през 2018 г., като такива транспорти за
„Глория“ са извършвани и преди той да започне работа във фирмата. Свидетелят
сочи, че и през 2019 г., ищецът е извършвал транспорт на „Глория“, като през юли
2019 г. извършили няколко транспорта, на четири, от които „К.“ отказал да
получи стоката. За причините за отказа заявява следното: Тъй като редът във
фирмата в която работи, е такъв, че при проблеми и без проблеми, държат връзка
с шофьорите. В конкретния случай му се обадили шофьорите, че има проблеми, че „К.“
отказва да приеме стоката. В тази връзка се наложило и понеже ш. не говорят н.
език, свидетелят се свързал, чрез телефоните на единия от ш. с някакъв господин
от „К.“, за да разбере какъв е проблемът. Казали му, че проблемът е в
неподходяща опаковка, а те си имат някакви правила и изисквания, поради тази
причина отказват да приемат стоката. Свидетелят твърди още, че след като „К.“ отказал,
направили връзка с „Глория“, защото те са собственик на стоката, и единствено и
само по тяхно разпореждане могат да правят, каквото и да било със стоката. В
конкретния случай стоката била пренасочена, след тяхно разпореждане, на адрес в
същия град Д., на същата улица. Свидетелят заявява, че не знае номера, но било
близко. Свидетелят твърди още, че стоката била пренасочена от „Глория“, от
служител с малко име К., който се занимавал с транспорта. Свидетелят установява
още, че това не е бил единственият прецедент, имало е и други, при които
адресът на въпросното „ЦД – Имекс“ го имат и знаят от
„Глория“. Твърди, че получават нареждане, отиват, разтоварват, за което си има
съответните документи. Свидетелят твърди още, че не знае какво са правили в „ЦД
– Имекс“, но от „К.“ казали, че стоката не е
подходящо опакована и в този вид не могат да я приемат. Свидетелят посочва, за юли
2019 г., освен тези четири проблемни транспорта, за същия месец други не е
имало, като той е разговарял с „К.“, от телефона на един шофьор само за една
доставка. За останалите също знаел, тъй като ш. се обаждат на него, а с „К.“ било
трудно да хванеш някой да комуникираш, тъй като тяхната политика била да си
пишат. Свидетелят сочи, че на база на разпореждане на „Глория“, се изпълнява
така, както искат. По принцип, практиката, без изключение, при проблематични
въпроси, била да се информира „Глория“. Твърди, че в същия ден се обадил по
телефона и в същия ден е информирал въпросният К..
Свидетелят Т. К.
твърди, че с. му е у. на „Глория 2001“
ООД, както и, че работи в „Глория 2001“ като помага на с. му и през цялото
време е там, тъй като фирмата е с.. Заявява, че е запознат с доставки, чрез превозвач
„Ранобудник“ за „К.“, както и че е изцяло запознат с всички доставки, не само с
транспортна фирма „Ранобудник“, тъй като целогодишно правият много доставки. Твърди,
че с ищеца имат по-дълги взаимоотношения, като през 2018 – 2019 г., спрели да
работят с „К.“, след което и с „Ранобудник“. Свидетелят твърди, че ищецът не е
доставил четири камиона. За случая, стоката била закъсняла, не била доставена
на адреса, а била разтоварена на друг адрес, поради което се наложило да търсят
нов транспорт, за да доставят наново. Свидетелят твърди, че разбрал за това от
„К.“, като сочи, че поначало там, ако не се достави в определен час и дата,
когато се отиде, не се приема, а се налага да се връща или разтоварва на друго
място. Твърди още, че разбрал къде е стоката от с.а, в който е разтоварена
стоката, защото започвали да я издирват
стоката – от там му се обадили. Твърди още, че стоките достигнали до „К.“ по –
късно, което им струвало близо 16-17 хиляди евро. Твърди още, че стоката са я
разтоварили в с.а, като е имало нарушена
опаковка при разтоварването. Свидетелят сочи, че с „Ранобудник“ не са имали други прецеденти за закъснение,
разтоварване и други държави, като той изцяло контролира процеса за транспорта
във фирмата, а сина му – за доставките. Свидетелят твърди, че не са давали
указания на „Ранобудник“, а транспортната фирма решавала къде да разтовари
стоката. В конкретния случай, получил обаждане от с.а, че не приемат стоката от
„К.“. Никакви други обяснения не били получили. Тогава се свързали с „К.“, били в безизходица и трябвало или да се
разтоварва, или да се връща стоката обратно в Б., което щяло да струва много
скъпо и обратно да получат съответно санкции от К. – И.. Свидетелят установява
също, че във фирмата, навремето е имало служител К., но вече не работи при тях,
като не помни към процесния случай дали все още е работил при тях. Заявява, че
не знае защо „К.“ не са приели стоката, тъй като после са приели същата тази стока
с нова дата и час. Сочи, че всеки прием на стока се съгласува с „К.“, което
съгласуване отнема до няколко дена, зависи от техния свободен прозорец за
приемане на стока. Смята, че не са я приели, защото са закъснели, но не е имало
проблем в опаковката. Вече при разтоварването се е нарушила и е имало проблем с
опаковката. Свидетелят твърди още, че тези стоки се товарят и пристигат
транзитно време от 4-6 дни. От с.а „ЦД – Имекс“,
същия ден вечерта, в който е пристигнала стоката, се обадили на свидетеля. Тогава
се обадили на „К.“, за нова доставка на следващия ден и „К.“ им дал дата, когато
е експедирана стоката отново към „К.“.
От съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
В настоящия случай, доколкото се касае за
автомобилен превоз на товари с превозни средства срещу заплащане, когато
мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й,
посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една се е
присъединила към Конвенция за договора за международен автомобилен транспорт
/СМR/, то се прилага Конвенцията.
В конкретния случай, ищецът основава претенцията
си спрямо ответното дружество, въз основа на сключени между тях договори за
превоз, по силата които и по възлагане на ответника, ищецът е извършил
транспортни услуги.
В трайната практика на ВКС, е възприето
становище, че договорът за международен автомобилен превоз е неформален, консенсуален договор и за неговото сключване е достатъчно
наличието на съвпадение на насрещните волеизявления на съконтрахентите.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Конвенцията, товарителницата удостоверява, до
доказване на противно, условията на договора и получаването на стоката от
превозвача.
От
представените по делото писмени доказателства – 18 броя товарителници и
приложени към тях фактури, съдът намира, че безспорно се установява, че ищецът
е извършил транспортни услуги в ползва на ответника за периода от месец април
2019 г. до месец януари 2020 г..
Този извод се подкрепя от всички, събрани по делото доказателства –
писмени – процесните 18 броя товарителници и
приложени към тях фактури, както и от писмо – потвърждение от 20.01.2020 г., издадено от
ответното дружество „Глория 2001“ ООД за задължения на последното към ищеца ЕТ
„Ранобудник – П. М.“, по 16 броя фактури, от събраните по делото гласни
доказателствени средства, така и от
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводна експертиза.
Следва да се посочи, че писмото – потвърждение от
20.01.2020 г. за дължими суми от ответника към ищеца представлява извънсъдебно
признание, както за сключените договори за превоз, съответно за тяхното
изпълнение, така и за размера на уговорените възнаграждения.
От заключението на В.л. по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, прието като
обективно и компетентно дадено, което съдът кредитира изцяло, се установява, че
процесните 18 броя фактури, издадени от ЕТ
„Ранобудник – П. М.“ към „Глория 2001“ ООД, са осчетоводени в счетоводствата на
дружествата ищец и ответник, като общата стойност на горепосочените 18 броя
фактури е 79 728.82 лева с вкл. ДДС,, както и, че в счетоводството на
ищеца и на ответника има отразено само едно плащане в размер на 3285.60 лева, с
което е покрито изцяло вземането по фактура № 12619/15.04.2019 г., като към
датата на подаване на исковата молба в съда – 05.05.2020
г., задължението на ответника към ищеца е в размер на 76 443.22 лева.
Съгласно търговския характер на сделката и разпоредбите на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ, редовно
водените счетоводни книги служат за установяване на търговски сделки между търговци. Съгласно практиката на ВКС /Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о./, само
по себе си отразяването на фактурите в счетоводството на ответника, включването
им в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване.
Ето защо и предвид изложеното, съдът приема за
доказано, че между страните по делото са сключени договори за международен
превоз на стоки, по които ищецът е извършил
транспортни услуги в ползва на ответника за периода от месец април 2019 г. до
месец януари 2020 г., а възраженията на ответното дружество, че не са
имали сключени договори за транспорт с ищеца – за неоснователни.
Относно размера
на предявения иск, съдът намира следното:
От заключението на В.л. по
назначената съдебно – счетоводна експертиза, както се посочи по-горе, се
установява, че към датата на подаване на исковата молба в съда – 05.05.2020
г., задължението на ответника към ищеца е в размер на 76 443.22 лева, като
В.л. изрично в открито съдебно заседание, проведено на 11.05.2021 г., заявява, че във връзка с двете платежни
нареждания от 03.07.2020 г. и от 21.05.2020 г., е видяло тези плащания, както
и, че същите са отразени и при ищеца, и при ответника, но изчисленията в
заключението по съдебно-счетоводната експертиза ги е направило към датата на
исковата молба – 05.05.2020 г., поради което и тези
плащания не ги е включило в заключението си.
От приетите по делото като писмени доказателства –
преводни нареждания за кредитен превод за извършени плащания от „Глория 2001“
ООД на ЕТ „Ранобудник – П. М.“, се установява, че на 03.07.2020 г. и на
21.05.2020 г., са заплатени две суми от по 5000 лева, с посочени основания за
плащане – по фактура № 12655/12672.
Следователно, след депозиране на исковата молба – 05.05.2020
г., ответникът е извършил плащания – на 03.07.2020 г. и на 21.05.2020 г. в общ
размер на 10 000 лева, като в преводните нареждания е посочил основание за
плащане – по фактура № 12655 и 12672. От приетите по делото като писмени
доказателства - фактура № 12655/03.05.2019 г. и 12672/09.05.2019 г., се
установява, че всяка от тях е на стойност 4 224 лева с вкл. ДДС, или общо
на стойност 8 448 лева с ДДС.
Доколкото
съгласно тълкувателната практика на ВКС в настоящото производство следва да се
вземат предвид и извършените след депозиране на исковата молба плащания, то
следва да се приеме, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 67 995.22 лева– главница, представляваща сбора от
главниците на 15 бр. процесни фактури, издадени в периода от 14.05.2019 г. до
13.01.2020 г. За разликата над сумата от 67 995.22 лева до пълния предявен размер от 76 443.22
лева, искът за главница ще следва да се отхвърли, като погасен чрез плащане.
Уважената главница е за лихвоносно вземане и съответно следва да се уважи и
искането за присъждане на законна лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 05.05.2020 г.
По отношение не претендираното обезщетение за
забава върху главницата в общ размер на 5 599.73 лева, представляващ сбор от
обезщетението за забава на главницата в размер на законната лихва, за периода
от 23.05.2019 г. - 30.04.2020 г., съдът намира следното:
В процесните 18 броя фактури липсва изрична уговорка относно
срока на задължението за заплащане на възнаграждението.
Според ищеца, в
конкретния случай, следва да намери приложение на разпоредбата на чл. 303а, ал.
3 ТЗ, според която, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение
трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че след като нямало уговорен изричен
срок за плащане, задължението ставало изискуемо след покана, а такава нямало
изпратена преди датата на исковата молба.
В Решение № 62/25.01.2002 г. на ВКС по гр.д. № 891/2001 г. по описа на ВКС,
се приема, че изпадането на товародателя в забава не е обусловено от отправянето на
покана за плащане - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Това е така, поради обстоятелството, че
падежът на задължението на товародателя е определен от закона – Търговския
закон. Превозните договори са с особен режим на плащане на възнаграждението -
то е дължимо предварително. Член 372, ал.
1 ТЗ предвижда, че превозното възнаграждение се плаща от
товародателя на датата на сключване на договора, освен ако не е уговорено
друго. Или, ако няма уговорен срок на плащане (какъвто е настоящия случай),
възнаграждението е дължимо веднага. Сключените между страните договори не
съдържат ясно формулирана клауза, дерогираща
законовата разпоредба, т.е. би следвало товародателят да е изпаднал в забава,
считано от датите на сключване на договорите.
Претендираният от ищеца, начален срок на забавата е с по-късна дата - след извършването
на превозите и 14 дни след получаване на фактурите, поради което правата на
товародателя не са накърнени.
От заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно и компетентно
дадено, се установява, че дължимото обезщетение за забава по процесните фактури, за периода от 23.05.2019 г. до 30.04.2020
г., е в общ размер на 5625.94 лева. Доколкото, обаче, претенцията на ищеца е в
по-малък размер, а именно: в общ размер на 5599.73
лева, за периода от 23.05.2019 г. до 30.04.2020 г., то същият се явява
основателен в заявения му размер.
Доколкото, обаче,
както се посочи, по – горе, след депозиране на исковата молба – 05.05.2020 г., ответникът е извършил плащания – на 03.07.2020
г. и на 21.05.2020 г. в общ размер на 10 000 лева, като в преводните нареждания
е посочил основание за плащане – по фактура № 12655 и 12672. От приетите по
делото като писмени доказателства - фактура № 12655/03.05.2019 г. и
12672/09.05.2019 г., се установява, че всяка от тях е на стойност 4 224
лева с вкл. ДДС, или общо на стойност 8 448
лева с ДДС.
Следователно се установява, че ищецът е получил от ответника плащане в
по-голям размер /10 000 лева/ от дължимите главници по двете, посочени от него
фактури в общ размер на 8 448 лева с ДДС.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, когато извършеното
плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при
неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Според разпоредбата на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите,
разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите
и най – после главницата.
В конкретния случай и съобразно задължителното за съдилищата ТР № 3/2017 г.
от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, следва, че от заявената сума в общ размер на 5599.73 лева – обезщетение за
забава по процесните фактури, за периода от
23.05.2019 г. до 30.04.2020 г., следва да се приспадне сумата в размер на 1 552 лева – представляваща заплатените
от ответника с платежните нареждания суми в общ размер на 10 000 лева,
след приспадане на дължими, посочени от длъжника суми за главници по фактура №
12655 и 12672, които са в общ размер на 8 448 лева.
Следователно,
следва да се приеме, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 4 047.73 лева– обезщетение за забава по процесните фактури, за периода от 23.05.2019 г. до
30.04.2020 г. За разликата над сумата от 4 047.73 лева до
пълния предявен размер от 5 599.73 лева, искът за обезщетение за забава ще
следва да се отхвърли, като погасен чрез плащане.
Предвид частичното уважаването на предявените искове, съдът следва да
разгледа предявеното от ответника възражение за
прихващане със сумата от 31 842.87 лева, заявено като обезщетение за претърпяна загуба от
неизпълнение за транспорт. Ответникът, по – конкретно, го основава на
обстоятелството, че по международните товарителници № 171/18.06.2019 г., №
182/26.06.2019 г., № 187/14.06.2019 г. и № 180/01.07.2019 г., стоките не са
доставени на правилния получател К. *** – Г., а на ****, което не било станало по
негово нареждане, като в резултат на това неправилно изпълнение и
обстоятелството, че стоката не пристигнала при неговия контрагент навреме, бил
принуден да заплати на *****, допълнителна сума – по вход стока, с.иране, изход стока, управление, транспорт и материал
картон, за което му била издадена фактура № 100925/03.07.2019 г. за сумата в
общ размер на 16 281 евро, с левова равностойност 31 842.87 лева.
На първо място следва да се разгледа направеното от
ищеца възражение за погасяване на предявеното възражение по давност.
Съгласно чл. 32, т. 1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (СМR), исковете, свързани с превози, подчинени на тази конвенция, се погасяват с изтичането
на едногодишен давностен
срок, като давностният срок тече:
а) в случай на частична липса, повреда или забава
- от деня, в който стоката е била доставена;
б) в случай на цялостна липса - от тридесетия ден
след изтичане на уговорения срок, а ако не е бил уговорен такъв - от
шестдесетия ден от деня на приемането на стоката за превоз от превозвача;
в) във всички други случаи - от изтичането на
тримесечен срок от датата на сключване на превозния договор.
Според т. 4 на същата разпоредба погасен по
давност иск не може да бъде предявен, дори и под формата на насрещен иск или
възражение.
В конкретния случай, видно от процесните
4 товарителници, стоките по товарителница № 171/18.06.2019 г. и товарителница №
182/26.06.2019 г., са доставени на 03.07.2019 г., а стоките по товарителница №
187/14.06.2019 г. – са доставени на 08.07.2019 г., а по товарителница №
180/01.07.2019 г. – са доставени на 04.07.2019 г.
Отговорът на исковата молба е подаден на
20.08.2020 г.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за мерките и
действията по време не извънредното положение за срока от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. Извънредното положение бе обявено за територията на
страната на 13.03.2020 г. и бе отменено на 13.05.2020 г. Според § 13 от ЗИД на
Закона за здравето, сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на
ЗИДЗД, сроковете в ДВ (бр.44 от 13.05.2020г.), т.е. сроковете са започнали да
текат отново от 21.05.2020 г.. Следователно за този период – 2 месеца и 7 дни, давностите срокове не са текли.
Предвид изложеното, следва, че в конкретния случай,
че за стоките по товарителница № 171/18.06.2019 г. и товарителница №
182/26.06.2019 г., доставени на 03.07.2019 г. – давностните
срокове изтичат на 10.09.2020 г.; на стоките по товарителница № 187/14.06.2019
г. – доставени на 08.07.2019 г., давностният срок
изтича на 15.09.2020 г. а по товарителница № 180/01.07.2019 г., доставени на
04.07.2019 г., давностният срок изтича на 11.09.2020
г.
Следователно, доколкото възражението е заявено с
отговора на исковата молба, депозиран на 20.08.2020 г., не е изтекъл
едногодишния давностен срок, поради което и е
допустимо.
Относно неговата основателност, съдът намира
следното:
Действително, от приетите по делото 4 броя
товарителници № 171/18.06.2019 г., № 182/26.06.2019 г., № 187/14.06.2019 г. и №
180/01.07.2019 г., се установява, че за получател на стоките е посочен К*** – Г.,
с адрес: ****, а същите са получени от ****.
Съгласно разпоредбата на чл. 12 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (СМR), изпращачът има право да се разпорежда със стоката,
включително да поиска от превозвача спиране на превоза, промяна на предвиденото
място за доставяне или доставяне на стоката на получател, различен от посочения
в товарителницата. Според чл. 15 от същата Конвенция – когато, след пристигане
на стоката в местополучаването, се появят пречки за
предаване, превозвачът иска нареждания от изпращача. Ако получателят откаже
стоката, изпращачът има право да се разпорежда с последната, без да е необходимо
да представи първия екземпляр от товарителницата.
За установяване на посочени
обстоятелства са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на
свидетелите: К.Д. /по искане на ищеца/ и Т. К. /по искане на ответника/.
От
показанията на свидетеля К.Д. се установява, че относно процесните
четири броя доставки на стоки, поради отказ от К. да получат стоката, което му
било докладвано от шофьорите, извършващи превозите, се е свързвал със изпращача – „Глория 2011“ ООД, със служител К.,
по чието нареждане стоките били пренасочени, на адрес в същия град и на същата улица, в
близост до К., където били разтоварени.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свидетеля
К.Д., като счита, че същите следва да бъдат възприети, тъй като са ясни,
конкретни и непротиворечиви, а и кореспондират на другите събрани
доказателства.
Съдът приема, че тези показания не се опровергават
от показанията на свидетеля Т. К.. Напротив, от показанията на последния,
безспорно се установява, че ответникът е разбрал, че има отказ да му бъде
приета стоката от К., поради което и същата се намира в с.а на ***, като
впоследствие е била доставена на К.. Свидетелят и не отрича, че са имали
служител К., който вече не работи при тях.
Ето защо, съдът намира, че по делото не се
установява да не са дадени указания до ищеца – превозвач от изпращача-ответник.
Макар тези указания да не са дадени от свидетеля К., който твърди, че се е
занимавал изцяло с транспорта на дружеството – ответник, последното
обстоятелство не изключва обстоятелството друг служител на ответника – изпращач
да е дал подобни указания, каквито в случая са дадени от служителя при
ответника – К..
Обстоятелството, че ответникът е заплатил на ***
допълнителна сума – по вход стока, с.иране, изход
стока, управление, транспорт и материал картон, за което му била издадена
фактура № 100925/03.07.2019 г. за сумата в общ размер на 16 281 евро, с
левова равностойност от 31 842.87 лева, в процесния случай, не
представлява пряка и непосредствена последица от неизпълнение на процесните договори за превоз.
В конкретния случай, ищецът е изпълнил задълженията
си за превоз на стоките по процесните товарителници,
като е следвал указанията на изпращача – ответник и в крайна сметка ги е предал
на посочения от последния получател - ****, където са получени без забележки.
Този извод се потвърждава и от приетото като
писмено доказателство по делото- писмо – потвърждение от 20.01.2020
г. за дължими суми от ответника към ищеца, в което са включени и фактурите,
които са издадени по процесните товарителници,
което представлява извънсъдебно
признание, както за сключените договори за превоз, така и за тяхното изпълнение.
Поради изложеното, съдът намира, че направеното от
ответника възражение за прихващане със сумата от 31 842.87 лева, заявено като обезщетение за претърпяна загуба от неизпълнение за транспорт, е
неоснователно, поради което следва да се отхвърли.
Относно разноските:
Ищецът претендира за присъждане и е представил доказателства за
направени разноски в настоящото исково производство в общ размер от 7 363.70
лева, от които: държавна такса – 3963.70 лева, депозит за ССЕ – 200 лева и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3200 лева.
Въпреки частичното отхвърляне на предявените искове, съдът намира, че разноски се
дължат на ищеца изцяло, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, поради фактът, че се
установи, че към датата на депозиране на исковата молба в съда, задълженията за
пълните размери на предявената главница и обезщетение за забава – не са били
погасени.
От така изложеното следва, че
общият размер на разноските, които следва да се присъдят в полза на ищеца е 7363.70
лева, в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ГЛОРИЯ 2001“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Александър Стамболийски“ № 3Б, да заплати на П. М. М. в качеството му
на ЕТ „Ранобудник – П. М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
село Герман, общ. Столична, обл. София, ул. „Боне Хаджибонев“ № 31, следните суми: сумата от 67 995.22 лева /шестдесет и седем
хиляди деветстотин деветдесет и пет лева и двадесет и две стотинки/ – главница, представляваща сбора на
неплатени възнаграждения по извършени международни превози на стоки, за които
вземания са издадени следните фактури: фактура № **********/14.05.2019 г. за
сумата от 2400 лева, фактура № **********/14.05.2019 г. за сумата от 4224 лева, фактура №
**********/14.05.2019 г. за сумата от 4224 лева, фактура № **********/13.06.2019 г. за сумата
от 5163.60 лева, фактура №
**********/19.06.2019 г. за сумата от 5163.60 лева, фактура №
**********/10.07.2019 г. за сумата от 4224 лева, фактура №
**********/10.07.2019 г. за сумата от 4224 лева, фактура № **********/10.07.2019 г. за сумата
от 4224 лева, фактура № **********/10.07.2019 г. за сумата от 4224 лева,
фактура № **********/11.07.2019 г. за сумата от 4224 лева, фактура № **********/30.07.2019 г. за сумата
от 5163.60 лева, фактура № **********/31.07.2019 г. за сумата от 5163.60 лева,
фактура № **********/01.08.2019 г. за сумата от 4576.64 лева, фактура №
**********/13.01.2020 г. за сумата от 5398.09 лева и фактура №
**********/13.01.2020 г. за сумата от 5398.09 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 05.05.2020 г. до
окончателното й погасяване; сумата от 4 047.73 лева /четири хиляди четиридесет и седем лева и
седемдесет и три стотинки/ –
представляваща общ размер на обезщетение за забава за периода
23.05.2019 г. - 30.04.2020 г.; сумата от 7 363.70 лева /седем хиляди триста шестдесет и три лева и
седемдесет стотинки/ - разноски за настоящото
производство, като ОТХВЪРЛЯ
поради извършено в хода на процеса плащане предявения иск за главница за разликата над сумата от 67 995.22 лева до пълния предявен размер от
76 443.22 лева - представляваща сбора на възнаграждения по извършени
международни превози на стоки, за които вземания са издадени следните фактура №
**********/03.05.2019 г. за сумата от 4224 лева и фактура № **********/09.05.2019 г. за
сумата от 4224 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.05.2020 г. до
окончателното й погасяване, както и предявения иск за обезщетение за забава за периода от 23.05.2019 г. - 30.04.2020 г. за разликата над 4 047.73 лева до
пълния предявен размер от 5 599.73 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от „ГЛОРИЯ 2001“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Александър Стамболийски“ № 3Б, против
П. М. М. в качеството му на ЕТ „Ранобудник – П. М.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: село Герман, общ. Столична, обл.
София, ул. „Боне Хаджибонев“ № 31, възражение за прихващане със сумата от 31 842.87
лева(тридесет и една хиляди осемстотин четиридесет и два лева и осемдесет и
седем стотинки) – представляващо обезщетение за претърпяна загуба от неизпълнение
за транспорт, по международни товарителници № 171/18.06.2019 г., №
182/26.06.2019 г., № 187/14.06.2019 г. и № 180/01.07.2019 г., с насрещното
вземане на П. М. М. в качеството му на ЕТ „Ранобудник – П. М.“, за сумата от 67 995.22 лева– главница, представляваща сбора на неплатени
възнаграждения по извършени международни превози на стоки, като
неоснователно.
Решението може да се обжалва пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ