О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 547
гр.
Шумен, 19.12.2018 г.
Шуменски
окръжен съд, в закрито заседание на деветнадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Л.
Томова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Т. Димитрова
2. Н. Цветанкова
като
разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова,
в.ч.гр.д. № 434 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на 274 и сл.,
вр. чл.121 от ГПК.
Настоящото производство е образувано по
частна жалба с вх. № 8204/25.11.2018 г., депозирана от адв. Д.Р. ***, в
качеството й на пълномощник на И.Ф. ***,
срещу определение № 850 от 16.11.2018 г.
постановено по ч.гр.д. № 1561/2018 г. по описа на Районен съд – Н. П., с
което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност
на ОС – Ш..
Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно и моли съда да го отмени,
като върне делото за разглеждане от друг състав на РС – Нови Пазар. Излага, че спорът
е трудов и подсъдността е на районен съд, независимо от цената на иска.
Съдът след като се запозна
с изнесените доводи в жалбата, материалите по делото и като съобрази закона, приема
за установено следното:
Частната жалба е
подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна, поради следните съображения:
Пред
РС – Нови Пазар жалбоподателят е депозирал молба по чл.390 от ГПК, с искане за
допускане обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл.200 от КТ,
предявими срещу „ТСП ТРАНС“ ЕООД, гр. Н. П., за заплащане на обезщетение за
вреди, причинени в резултат на трудова злополука, в размер общо на 30 185.59
лева, от които 30 000.00 лева – за неимуществени вреди и 185.59 лева – за имуществени
вреди, чрез налагане на запор на три МПС, собственост на ответника и запор на
банковите му сметки.
С
обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството пред
себе си и е изпратил делото по подсъдност на ОС – Шумен. Приел е, че искът по чл.200 от КТ не е сред
изрично изброените по чл.357 от ГПК и за него не е налице изключението,
предвидено в чл.104, т.4 от ГПК, поради което, предвид цената му същият се
явява родово подсъден на ОС – Шумен.
Настоящата
съдебна инстанция намира така постановеното определение за неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.104, т.4 от ГПК
на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и
търговски дела с цена на иска над 25 000 лева, с изключение на исковете за
издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет, т.е. исковете за
издръжка, трудовите спорове и вземанията по актовете за начет са подсъдни на районен
съд като първа инстанция, независимо от цената им. От горното следва, че
трудовите спорове по КТ попадат сред изключенията, посочени в разпоредбата на
чл.104, т.4 от ГПК и са подсъдни винаги на районен съд като първа инстанция, а
на окръжните съдилища съответно като въззивна инстанция. От приложеното ч.гр.д.
№ 1561/2018 г. на РС – Н.П. е
видно, че същото е образувано по молба с
искане за допускане обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл.200 от КТ, за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от трудова
злополука, които искове са предявени от пострадалия работник срещу работодателя.
В съответствие с изложеното и
разпоредбата на чл.357, ал.1 от КТ следва, че спорът е трудов по смисъла на
цитираната правна норма и родовата му подсъдност се определя по правилата на чл.104,
т.4 от ГПК, т.е. първа инстанция е районен съд,
независимо от цената на иска.
Предвид гореизложеното и
разпоредбата на чл.390 от ГПК, съгласно която компетентен да се произнесе по
молбата за допускане обезпечение на бъдещ иск е съдът, на когото този иск е
подсъден, настоящият съдебен състав счита, че така постановеното определение се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 850 от 16.11.2018 г. по ч.гр.д. №
1561/2018 г. по описа на Районен съд – Н. П., с което е прекратено
производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на ОС – Ш..
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.