Р Е Ш Е Н И Е
№ 177
гр. Хасково, 10.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на първи март, през две хиляди и двадесет и трета година в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Гергана Тенева
и в присъствието на прокурора Е.С.
като разгледа докладваното от съдия Костова
административно дело №165/2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците
(ЗУБ).
Образувано е по
жалба на М.А.М., гражданин на С., с адрес ***, РПЦ на ДАБ при МС, срещу Решение
№ 1369/23.01.2023г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет.
В жалбата се сочи,
че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му
съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие
с приложимия материален закон. Административният орган неправилно и в противоречие
с материалния закон приел, че Т. била трета сигурна държава за оспорващия.
Съгласно §1 т.9 б.“г“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, за да се приеме,
че спрямо чужденеца Т. е трета сигурна държава, то в Т. следвало да съществува
възможност да поиска предоставянето на статут на бежанец и при предоставянето
му да се ползва от международна закрила. Оспорващият счита, че Т. формално
отговаряла на изискването, визирано в §1 т.9 б.“г“ от ДР на ЗУБ за „трета
сигурна държава“, но фактически не можел да упражни тези си права, поради
политиката на тази държава към сирийските бежанци. В жалбата се коментира
законодателството на Т. спрямо търсещите убежище лица и се сочи, че сирийците,
влезли масово в Т., първоначално получили статут на „посетители“ и впоследствие
статут на временна закрила, без обаче да имат правото да подадат молба за
статут на бежанец. Целта била да се гарантира, че те ще останат в Т. само
докато трае военният конфликт в С. и ще се върнат там, когато ситуацията се
подобри. Навеждат се доводи, че турското законодателство в тази област,
предвиждайки различни стандарти на
закрила и процедурни правила за сирийците и гражданите на други трети страни,
създавало неравенства по отношение както на достъпа, така и на съдържанието на
закрилата по отношение на сирийските граждани. Съществували сериозни пречки,
пропуски и проблеми по отношение на достъпа до заетост, до основни услуги като
здравеопазване, социално подпомагане и образование, и до процедурите за
интегриране в обществото като цяло. Освен това, що се отнасяло до определянето
на Т. за „сигурна трета страна“, възниквали въпроси и по отношение на
спазването на принципа на забрана за
връщане, залегнал в чл.33 параграф 1 от Женевската конвенция, чл.3 от Европейската
конвенция за правата на човека и чл.3 параграф 2 от Конвенцията против
изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне.
Навеждат се доводи, че няма гаранции за това, че принципът на забрана за
връщане се спазва ефективно. Т. принудително изселвала от собствената си
територия сирийски граждани, най-вече араби, за да ги засели в районите на С.,
където преди това живеели сирийски кюрди. От изложеното можело да се направи
обоснован извод, че спрямо сирийските бежанци в Т. и в частност жалбоподателя,
не съществувала защита от принудително връщане на територията на С.. С оглед
гореизложеното, жалбоподателят моли съда да отмени оспореното решение със
законните последици от това.
Ответникът –
Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет,
чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмени бележки излага
мотивирано становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди
доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
С молба вх. №105450-8264/15.09.2022г.
в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името М. Е. Ш. М.
М. от С., поискал от властите в Република България
предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. № 4148 от 21.09.2022г.
на РПЦ – гр. Х., с рег. №УП 23265/21.09.2022г. на ДАБ, подадена с името М. А. М.
от С.. Самоличността на чужденеца била установена с декларация по чл. 30, ал.1,
т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП 23265/21.09.2022г., видно от която търсещото закрила
лице се индивидуализирало с имената М. (собствено име) М. (бащино име) А. (фамилно
име), гражданин на С., роден на ***г. в С., гр. И..
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на регистрационен лист с рег.№УП
23265/21.09.2022г. като М.А.М., гражданство - С., етническа принадлежност -
арабин, религия – мюсюлманин,сунит, професия общ работник, образование – начално,
семейно положение – неженен, без документи за самоличност.
С Писмо рег. № УП-23265/26.09.2022
г. И. Д. Началник Отдел „ПМЗД“ при РПЦ – Х. е изискал от Специализирана
дирекция „М“ - ДАНС писмено становище по постъпилата от М.А.М. молба за
закрила. В писмо с рег. № М-21327/27.10.2022г. (рег. № УП 23265/10.11.2022 г. в
ДАБ при МС) на За Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция
"Национална сигурност" е посочено, че не се възразява да бъде
предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на
условията по ЗУБ.
С жалбоподателя е
проведено интервю на 25.11.2022 г., в което е заявил, че потвърждава казаното на
регистрация. Не е използвал други имена. Нямал роднини в Европа. Напуснал С.
нелегално за Т. преди около три месеца. Останал в Т. около 7 дни и преминал в
България. В Република България влязъл нелегално на 20.07.2022г., през гората.
Били 4 човека и останали 11 дни в гората. С кола стигнали до гр. Х. и там се
предали на полицията. На въпроса защо напуснал самоволно РПЦ – Х. отговорил, че
напуснал РПЦ – Х., защото момчетата, с които дошъл, тръгнали за Германия, те му
били приятели и затова той тръгнал с тях. Нямал познати в Х. и затова тръгнал
за Германия. С влак стигнали до гр. С., след това до
границата със Сърбия вървели пеша и от Сърбия с кола тръгнали за Германия. Платил
3000 евро, за да стигне до Германия. Задържали го в Германия и след един месец
го върнали в България със самолет. На въпроса имал ли е възможност в Т. да
подаде молба за международна закрила, отговорил, че имало пунктове за
регистрация, но не искал да остава в Т.. Нямал издаден документ от Т.. Само
преминал през Т., за да стигне до България. Не искал да остане в Т., защото чул
от свои приятели, че имало дискриминация на сирийците от турците. Последният му
адрес в страната бил в село С., област И.. Имал само сирийско гражданство. Нямал издадени
документи за самоличност, заради войната. Село С.
се намирало в покрайнините на град И.. Завършил седми
клас в училище Р., в С..
Населението било около 15 000 души. Заявил, че не е женен. Не притежавал
разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не е подавал
молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България
или друга държава. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход
или в друга държава. Заявил, че е арабин. Не е имал проблеми заради
принадлежността си към тази етническа група. Посочил, че е мюсюлманин, сунит.
Не е имал проблеми заради изповядваната от него религия. Нямал проблеми с
официалната власт в страната си. Не членувал в политическа партия или
организация. Не участвал в религиозни организации, общност, секта. Относно
професията си посочил, че поправя коли. Разказал, че напуснал С., заради
войната. Заради военните действия условията на живот били много лоши и трудни.
В техния район воювали официалната власт и опозицията. Положението било такова
от 2011 година. До сега не разполагал с достатъчно пари, за да напусне С., след
като намерил от свои близки напуснал С.. Нямало заплаха, отправена лично към
него. Върху него лично не било оказвано насилие. Заради лошото положение не
искал да се връща в С.. Майка му, тримата му братя и двете му сестри били в С..
Живеели в С.. Подал молба за закрила в Република България, за да
може да помага с пари на братята си.
Представено е
становище рег. № УП-23265/30.12.2022г. от младши експерт в РПЦ – Х., с което,
след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на
чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен
статут.
С Решение № 1369/23.01.2023
г., Заместник председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски
съвет е отказал да предостави статут на
бежанец и хуманитарен статут на М.А.М., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4
от ЗУБ. Решението
е връчено на лицето лично на 30.01.2023г. Жалбата е подадена на 07.02.2023г.,
видно от поставения входящ номер.
При така
установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен
акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и
при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3
от ЗУБ.
Съдът, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в
настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – заместник -
председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ
от ЗУБ, чл.52 от ЗУБ и представената по делото Заповед №03-15/03.05.2022г. има
законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република
България.
Установява се от
доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред
компетентен интервюиращ орган към РПЦ – гр. Х. при ДАБ, с чужденеца има
проведено интервю, отразено в нарочен
протокол, като интервюто е проведено в присъствието на преводач, на език,
посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са
налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания
в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.
Спазено
е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано
писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на
международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него
от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на
предпоставките за това.
Административният
акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В
решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му,
обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен
статут на жалбоподателя.
При
извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт,
съдът намира следното:
Причините,
които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на
статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В
нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на
чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се
намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или
не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по
причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а, от
друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените
характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и
основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в
бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и
закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
При
регистрацията на жалбоподателя същия е регистриран като сирийски гражданин, с
постоянен адрес С., с оглед на което за държава по произход по смисъла на § 1,
т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме С..
В
настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при
проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е
осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за
предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни
обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от
преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.
8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или
съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека,
достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата
норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо
насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са
дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни
действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не
се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че
изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са
правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за
обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било
осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти
нито в страната му на произход - С., нито в страната, в която е пребивавал след
това - Т.. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането
на С., е общата обстановка на несигурност в страната заради войната. Макар и
административният орган да приема за достоверни тези страхове, правилен е
изводът, че тези притеснения не са продиктувани от реални действия от страна на
сирийската армия и власт. На практика липсват действия от страна на властите
или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от
които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския
гражданин. Той не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие,
както и самия той заявява в интервюто си. Същият не е осъждан и не е бил
преследван от официалните власти в С. и Т.. Не е бил заплашван или преследван
по етнически или религиозни причини нито в С., нито в Т..
По така
изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на
административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната
хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на
бежанец.
По
отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на
чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в
държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата
на чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на
обстоятелства като предвидените в чл.9 ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният
орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ,
съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи
срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай
на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
Наличието
на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен
конфликт е формулирано, като тежко посегателство и условие за предоставяне на
субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от
29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното
положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци
или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както
и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17
февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква
„в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата
Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични
заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е
подчинено на условието последният да представи доказателство, че той
представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение
елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за
установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт
безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с
молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които
се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво,
че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице,
върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия
факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да
претърпи посочените заплахи.
Административният
орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз
основа на обективираната в Справка № МД-655/17.10.2022 г. на Дирекция
„Международна дейност“ при ДАБ, информация относно Сирийска арабска република,
като е приел, че обстановката по сигурността в С. е достигнала прага на
всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, преминал в
гражданска война. Достигнал е до заключение, че ситуацията в С. е динамична и
ескалираща, като освен това не може да се очаква молителят да се установи в
друга част от територията на държавата си по произход, където да ползва трайна
и ефективна закрила, поради което завръщането му в С. в настоящия момент е
неподходящо от гледна точна на физическата му безопасност.
Съдът
изцяло споделя извода в проверяваното решение, че жалбоподателят се явява
принуден да остане извън държавата си по произход С., тъй като със самото си
присъствие на територията на тази държава като гражданско лице е изложен на
реална опасност от тежки посегателства поради насилие от протичащия към момента
в тази държава въоръжен конфликт.
Същевременно
административният орган е взел предвид факта, че жалбоподателят е пребивавал на
територията на Т. и е извършил преценка и на сигурността на територията на тази
държава. Въз основа на това, административният орган е приел, че са налице
всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ
предпоставки територията, на която е пребивавал жалбоподателят след напускането
на С., да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него.
В
решението е направен изводът, че за чужденеца не съществува реална опасност от
тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 - 3 от ЗУБ при завръщането му в Т.
и че искането за закрила и в частта за предоставяне на хуманитарен статут е
неоснователно.
Настоящият съдебен
състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен
на събраните по делото доказателства. Правилно в решението е прието, че същия е
пребивавал в трета държава, различна от държавата му по произход, и че същата
представлява „трета сигурна държава“ по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. От събраните по делото писмени доказателства, включително
от заявеното от кандидата за закрила в проведеното интервю може да се направи
извода, че същия няма основания да се опасява за живота или свободата си поради
раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или
политическо мнение, не е изложен на опасност от преследване или тежко
посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание. С оглед данните съдържащи се в приетата справка относно Р. Т., то
следва да се приеме, че от тази страна жалбоподателят би бил защитен от връщане
до територията на страната си по произход. В тази връзка следва да се отчете и
фактът, че по време на пребиваването си в Р. Т., жалбоподателят не е бил
принуждаван да напуска същата страна, респ. и да се завръща в С., както
правилно е отбелязал ответникът в оспореното решение. Административният
орган е извършил преценка на сигурността в тази държава с оглед данните в
изготвената справка, правилно е установил, че на територията ѝ няма
въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно насилие и е налице възможност оспорващия да поиска предоставяне на
международна закрила, респ. и такава да му бъде предоставена. Съгласно
чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира
аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите
сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно
цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията
му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ,
удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е
установило именно фактите, удостоверени в документа. При постановяване на
решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от
ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти,
свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с
възможността да се ползва от закрилата на друга държава.
Извършената
преценка за липса на основания жалбоподателят да се опасява за живота или
свободата си на тази територия поради раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група или политическо мнение, както и че
не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като
изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, и че за кандидата
е възможно да се завърне в Т., не се опровергава от останалите събрани по
делото доказателства. Налага се изводът, че при вземане на своето решение
административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява
основание за отмяна на обжалвания акт. В този смисъл възприетото в практиката
на Върховният административен съд по идентични случаи изразена в Решение № 3889
от 20.04.2022г., постановено по административно дело № 12324/2021г. и Решение №
2496 от 17.03.2022г. постановено по адм.дело № 12323/2021г.
С оглед изложеното,
съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за
законосъобразност и като незасегнато от
порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената
против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.М., гражданин на С., срещу
Решение № 1369/23.01.2023г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: