№ 42
гр. Велико Търново , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20204000500347 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във
връзка с чл. 440 от ГПК.
С Решение № 212/ 26.06.2020 г., постановено по гр.д. № 711/ 2019 г. по
описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ предявеният
от ищците: Л. Р. В., ЕГН ********** и Д. И. В., ЕГН **********, и двамата
от гр. Мартен, област Русе, срещу ответниците: Р. Л. В. и И. Л. В., и двамата
от гр. Мартен, област Русе; „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********,
със седалище в гр. София, отрицателен установителен иск, с правно
основание чл. 440 от ГПК – за установяване, че длъжниците Р. Л. В. и И. Л. В.
не са собственици на допълнителни постройки: на първи етаж – стълбище за
другите два етажа, пристроена стая, гараж и разширен напред гараж, с обща
площ от 65,86 кв.м.; на втори етаж – стълбище и две стаи с площ от 49 кв.м.;
на трети мансарден етаж с площ от 98,75 кв.м. – хол, стая-кухня, стая,
коридор, тоалетна до стълбището и баня, изградени към сградата, находяща
1
се в дворно място от 936 кв.м., в гр. Мартен, съставляващо УПИ ІХ-236, в кв.
11 по плана на града.
Недоволни от постановеното Решение, ищците Л. Р. В. и Д. И. В., са
подали въззивна жалба. Оплакването е за необоснованост на съдебния акт.
Навежда се довод, че правните изводи на съда са неправилни. Твърди се, че
по делото е установено, от разпитаните свидетели, че допълнителното
строителство към съществуващата сграда е било извършено през 1995 г., като
в резултат на дострояването и пристрояването е бил изграден нов
самостоятелен обект, съгласно съдебно-техническата експертиза по делото.
Твърди се също така, че извършеното допълнително строителство не е
предмет на извършеното дарение, като ищците са запазили доживотно и
безвъзмездно право на ползване върху дарената част от сградата, изрично
визирана в Нотариалния акт за дарение. Излагат се съображения в подкрепа
на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени изцяло
обжалваното Решение и да постанови ново Решение, с което да уважи иска.
В законно-определения срок, редовно уведомени, от насрещните страни
отговор са подали И. Л. В. и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД.
В отговора си ответникът И. Л. В. е изложил становище за основателност
на въззивната жалба. Навежда се довод за необоснованост на обжалвания
съдебен акт. Твърди се, че изводите на съда относно момента, към който е
било извършено новото строителство и липсата на категорични доказателства
относно неговият самостоятелен характер, са неправилни. Излагат се
съображения в подкрепа на довода и твърденията.
В отговора си ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, чрез
пълномощника адвокат П. от АК – гр. София, е изразил становище за
неоснователност на въззивната жалба. Навеждат се доводи за недопустимост
и неоснователност на предявения иск, като се излагат подробни съображения
в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да
потвърди обжалваното с нея Решение. Претендират се направените разноски.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на
обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
2
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Районен съд – гр. Русе е подадена искова молба, с вх. № 26130/
21.06.2019 г., от ищците: Л. Р. В., ЕГН ********** и Д. И. В., ЕГН
**********, и двамата от гр. Мартен, област Русе, срещу ответниците: Р. Л.
В. и И. Л. В., и двамата от гр. Мартен, област Русе; „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, с правно
основание чл. 440, ал. 1 от ГПК. В исковата молба се посочва, че на
27.09.1984 г. ищците закупили с Нотариален акт /НА/ № 166, том VІ, дело №
2340/ 84 г. на Нотариус при РРС, недвижим имот, находящ се в с. Мартен и
представляващ: Дворно място от 936 кв.м., образуващо парцел VІІІ-198, в
квартал 4 по плана на с.с., заедно с построеното в него масивно жилище със
застроена площ от 43 кв.м. С НА № 61/ 02.08.1993 г., том ІV, дело № 5540/ 93
г., на Нотариус при РРС, ищците били признати за собственици на
новопостроена еднофамилна двуетажна жилищна сграда, състояща се от:
приземен етаж – всекидневна, гараж, гараж-навес, котелно и тоалетна; втори
етаж – дневна, спалня, кухня и баня, с РЗП общо за първи и втори етаж – 300
кв.м., построена в горепосоченото дворно място. През 1999 г. ищците
извършили пристрояване и надстрояване на съществуващата сграда,
изразяващо се в построяване на къща-близнак откъм североизточната страна
на сградата, на калкан, и трети жилищен етаж, с площ от около 188 кв.м. На
първият етаж пристроили: входно антре, кухня, вътрешно стълбище към
втория и третия етаж, коридор, баня, перално помещение, втора баня и
котелно помещение, като по този начин РЗП на първия етаж се увеличила на
189 кв.м. На втория етаж пристроили тераса над двата гаража, кухня,
стълбище към третия етаж и стая, като по този начин РЗП на втория етаж се
увеличила до 177 кв.м. Надстроили и нов трети жилищен етаж, състоящ се от
хол, стая-кухня, стая, коридор, тоалетна до стълбището и баня, със застроена
площ от 122 кв.м. Над третия етаж бил изграден нов двускатен покрив и
обособено ново подпокривно пространство с височина 2 метра. В резултат на
извършеното пристрояване и надстрояване РЗП на жилищната сграда се
увеличила от 300,40 кв.м. на 488 кв.м., т.е. със 188 кв.м. Към момента на
извършване на допълнителното строителство ищците са били единствени
3
собственици на имота, поради което са собственици и на достроеното, и
пристроеното към него. С НА № 123/ 29.06.2000 г., том І, рег. № 2338, дело №
128 на Нотариус К. П., с рег. № 218 на НК, с район на действие – Районен съд-
Русе, ищците дарили, при равни права, на синовете си Р. Л. В. и И. Л. В.,
процесния недвижим имот, представляващ дворно място от 936 кв.м. и
построената в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ 300 кв.м.
С НА № 11/ 29.01.2008 г., том І, рег. № 825, нот. дело № 9 на Нотариус А. П.,
с рег. № 216 на НК, с район на действие – РС-гр. Русе, е учредена договорна
ипотека от Р. Л. В. и И. Л. В. в полза на „АЛФА БАНКА-БЪЛГАРИЯ”, за
обезпечаване на ипотечен кредит на И. Л. В., върху процесния недвижим
имот, като се твърди, че извършеното ново строителство не е предмет на
учредената договорна ипотека, тъй като не е собственост на длъжника И. Л.
В.. Твърди се, че към момента на подаване исковата молба, е насочено
принудително изпълнение спрямо процесния недвижим имот, заедно с новото
строителство към масивната жилищна сграда в него, по и.д. №
20118330400101 по описа на ЧСИ В. М., с рег. № 833 към КЧСИ, с район на
действие – Русенски Окръжен съд, поради което ищците имат правен интерес
да предявят иска, с правно основание чл. 440 от ГПК. Искането е да се
признае за установено, по отношение на ответниците Р. Л. В. и И. Л. В., че
същите не са собственици на: входно антре, кухня, вътрешно стълбище към
втория и третия етаж, коридор, баня, перално помещение, втора баня и
котелно помещение, находящи се на първи приземен етаж; тераса над двата
гаража, кухня, стълбище към третия етаж и стая, находящи се на втори етаж;
трети мансарден етаж, със застроена площ от 122 кв.м.
Пред Районен съд – гр. Русе, е било образувано гр.д. № 3957/ 2019 г. по
описа на съда, като след определяне цената на иска, производството по
делото е било прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Русенския
Окръжен съд, пред който е образувано гр.д. № 711/ 2019 г. по описа на съда.
В о.с.з. на 26.02.2020 г. процесуалният представител на ищците – адвокат
Панов от АК – гр. Разград, е заявил, че подържа исковата молба. В
пледоарията си по съществото на делото е поискал от съда да уважи иска,
като са изложени доводи за неговата основателност.
С отговора на исковата молба двамата ответници - Р. Л. В. и И. Л. В., са
4
изразили становище за допустимост и основателност на иска.
С отговора на исковата молба ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД
/правоприемник на „АЛФА БАНКА-КЛОН БЪЛГАРИЯ”/, чрез
пълномощника адвокат П. от АК – гр. София, е изразил становище за
недопустимост и неоснователност на иска. В представените пред съда
писмени бележки е поискано да бъде отхвърлен иска, като са изложени
доводи за недопустимост и неоснователност.
От фактическа страна се установява следното:
Видно от НА за продажба на недвижим имот по реда на чл. 15 от ЗСГ №
166, том VІ, дело № 2340/ 84 г. от 27.09.1984 г. на Нотариус при Русенски
Районен съд /РРС/ е, че ищците са придобили възмездно собствеността върху
следния недвижим имот, находящ се в с. Мартен и представляващ: Дворно
място от 936 кв.м., образуващо парцел VІІІ-198, в квартал 4 по плана на с.с.,
заедно с построеното в него масивно жилище със застроена площ от 43 кв.м.
С констативен НА за собственост върху недвижим имот – жилищна
сграда № 61/ 02.08.1993 г., том ІV, дело № 5540/ 93 г. от 02.08.1993 г. на
Нотариус при РРС, ищците са признати за собственици на новопостроена
еднофамилна двуетажна жилищна сграда, състояща се от: приземен етаж –
всекидневна, гараж, гараж-навес, котелно и тоалетна; втори етаж – дневна,
спалня, кухня и баня, с РЗП общо за първи и втори етаж – 300 кв.м.,
построена в дворно място /тяхна собственост с НА № 166, том VІ, дело №
2340/ 84 г. от 27.09.1984 г. на Нотариус при РРС/, цялото от 936 кв.м.,
представляващо урегулиран парцел ІХ-263, в квартал 11 по плана на с.
Мартен, Русенска област, идентичен с парцел VІІІ-198, в квартал 4 по стария
план на селото и НА № 166/ 1984 г.
С НА за дарение № 123/ 29.06.2000 г., том І, рег. № 2338, дело № 128 на
Нотариус К. П., с рег. № 218 на НК, с район на действие – Районен съд-Русе,
ищците даряват, при равни права, на синовете си Р. Л. В. и И. Л. В., следния
свой собствен недвижим имот, находящ се в с. Мартен, Русенска област и
представляващ: дворно място от 936 кв.м., представляващо урегулиран
парцел ІХ-263, в квартал 11 по плана на селото, заедно с построената в
същото еднофамилна двуетажна жилищна сграда, състояща се от: приземен
5
етаж – всекидневна, гараж, гараж-навес, котелно и тоалетна; втори етаж –
дневна, спалня, кухня и баня, с РЗП 300,40 кв.м., като дарителите си запазват
пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно, правото на ползване на
имота.
Видно от НА за учредяване на договорна ипотека № 11, том І, рег. №
825, нот. дело № 9 от 29.01.2008 г на Нотариус А. П., с рег. № 216 на НК, с
район на действие – РС-гр. Русе е, че в полза на кредитора „АЛФА БАНКА-
КЛОН БЪЛГАРИЯ”, за обезпечаване на ипотечен кредит, отпуснат на И. Л.
В., ипотекарните длъжници Р. Л. В. и И. Л. В., са учредили втора по ред
договорна ипотека върху следния свой недвижим имот, находящ се в гр.
Мартен, Община Русе, а имено: дворно място от 936 кв.м., представляващо
урегулиран парцел ІХ-263, в квартал 11 по плана на гр. Мартен, Община Русе,
с административен адрес: гр. Мартен, Община Русе, **********, заедно с
построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда, състояща се
от: приземен етаж – всекидневна, гараж, гараж-навес, котелно и тоалетна;
втори етаж – дневна, спалня, кухня и баня, с РЗП 300 кв.м.
По делото е приложено Обявление № 2593/ 20.05.2019 г. по и.д. №
20118330400101, по описа на ЧСИ В. М., с рег. № 833 към КЧСИ, с район на
действие – Русенския Окръжен съд, от съдържанието на което се установява,
че от 04.06.2019 г. до 04.07.2019 г. ще бъде извършена публична продан на
следния недвижим имот, собственост на Р. Л. В. и И. Л. В., а имено: дворно
място от 936 кв.м., представляващо урегулиран парцел ІХ-263, в квартал 11
по плана на гр. Мартен, Община Русе, с адрес: гр. Мартен, Община Русе,
област Русе, **********, заедно с построената в имота еднофамилна
двуетажна жилищна сграда, с РЗП 300 кв.м., състояща се от: приземен етаж –
всекидневна, гараж, гараж-навес, котелно и тоалетна; втори етаж – дневна,
спалня, кухня и баня, ведно с построения трети мансарден етаж, обособен в
подпокривното пространство на сградата, констатиран по време на описа.
По искане на ищците съдът е допуснал извършването на съдебно-
техническа експертиза /СТЕ/, като вещото лице в изготвеното заключение е
отговорил на поставените въпроси. В о.с.з. на 27.05.2020 г. то е заявило, че
подържа заключението си, същото не е било оспорено от страните и е било
прието от съда.
6
По делото са били разпитани двама свидетели.
Пред въззивния съд е била представена служебна бележка, която е била
приета като доказателство по делото. От съдържанието й се установява, че
същата е издадена на ищеца Л.В. от Кметство Мартен във връзка с негово
искане за предоставяне на копия от строителните книжа и документи, във
връзка с изграждане на къща в собствения му поземлен имот и извършено в
периода 1995 г.-1999 г. пристрояване и надстрояване на същата, в уверение на
това, че такива не са открити в кметството, тъй като през 2004 г. значителна
част от архивната документация на кметството, включително и такава на
техническата служба, е унищожена при наводнение.
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните фактически и правни изводи.
Обжалваното Решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 440, ал. 1 от ГПК, всяко трето лице, чието право е засегнато
от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху
което е насочено изпълнението на парично притезание, не принадлежи на
длъжника.
За да е допустим иска е необходимо изпълнителното производство да е
висящо и принудителното изпълнение за събиране на паричното вземане да е
насочено върху имущество, принадлежащо на длъжника, като
осъществявания изпълнителен способ да е обективно годен да засегне право
на третото за изпълнението лице.
Видно от доказателствата по делото е, че е било образувано
изпълнително производство за събиране парично вземане на банката, като
имотът на ипотекарните длъжници Р. Л. В. и И. Л. В. е бил изнесен на
публична продан.
Тъй като ищците твърдят, че част от имота не принадлежи на
длъжниците и осъществявания изпълнителен способ е годен да засегне
правата им на трети за изпълнението лица, въззивният съд приема, че е
налице правен интерес от предявяване на иска и същият е допустим.
Несъстоятелен в този смисъл се явява довода за недопустимост на иска, в
7
отговора на исковата молба и в отговора на въззивната жалба от ответника
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, тъй като субективното право на собственост
на ищците подлежи на доказване в производството по делото и е въпрос на
основателност на иска.
В исковата молба ищците твърдят, че през 1999 г. са извършили
пристрояване и дострояване на съществуващата в дворното място жилищна
сграда и предвид обстоятелството, че са били единствените собственици на
дворното място, то съгласно чл. 92 от ЗС са станали собственици и на
новопостроеното, което не е предмет на НА за дарение и НА за договорна
ипотека, поради което изпълнението е насочено срещу имот, който не е
собственост на длъжника по изпълнението И. Л. В..
Ищците са поискали и съдът е допуснал изслушването на двама
свидетели, при условията на довеждане, за установяване на обстоятелствата
на извършеното строителство, периодът на извършването му и от кого е било
извършено.
Свидетелят И. Й. В. – съсед на ищците заявява, че през 1994 г. ходил при
тях, за да вземе направени от ищеца рамки за оранжерии и в дворното място
имало сграда обитаема, едноскатна, с плосък от едната страна покрив. Когато
минавал покрай ищците през 1995 г. видял, че има оживено строителство и се
виждало как расте сградата, виждал майстори и строители. Предполагал, че
строителството осъществявал ищецът Любомир, тъй като децата му били още
ученици.
Свидетелката Ж. С. В. – съседка на ищците заявява, че през 1994 г.
започнала работа в оранжериите, често минавала и видяла, че почнали да
строят – може би около 1995 г. – пристроявали и разширявали новата къща,
която били построили.
С оглед на тези показания и липсата, на каквито и да са строителни
книжа, въззивният съд приема, че ищците са извършили дострояване и
пристрояване на съществуващата в дворното място сграда през 1995 г.
За да се установи точно какво е било достроено и пристроено към вече
съществуващата в дворното място масивна жилищна сграда, съдът е допуснал
извършването на СТЕ. В заключението си вещото лице посочва, че при
8
проверката на място се оказало, че изграденото и описаното, като построено в
имота, в НА № 61, том ІV, дело 5540/ 93 г., отговаря като описание, брой на
помещенията и брой на етажите, на представените архитектурни чертежи,
като в документа за собственост неправилно е била посочена РЗП от 300,40
кв.м., която всъщност е 251,18 кв.м. Посочило е също така, че извън този
проект е установено и друго строителство, неописано в представените по
делото документи, а имено: за първи етаж – пристроено стълбище за другите
два горни етажа, изградена стая на мястото на навеса-гараж, гараж и
разширен напред съществуващ гараж; за втори етаж – пристроено стълбище
и две стаи; за трети етаж – надстроен трети етаж над съществуващата сграда
и над пристроената част. За това друго строителство няма представени
строителни книжа. Същите не са намерени и в съответната техническа
служба. В случай, че частта с навеса-гараж остане в сегашния си
вид/стълбище, стая и гараж/, достъпът до втория и третия етаж от сградата ще
бъде осигурен и частта, за която няма строителни книжа и не е предмет на
посочените документи, ще може да се използва самостоятелно. В о.с.з. на
27.05.2020 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението си, уточнило е,
че новоизграденото строителство има характера на самостоятелен обект, но
възниква проблем с достъпа – в момента той се осъществява от другите етажи
и за да има самостоятелен достъп, следва да се доизгради стълба, като
заключението не е било оспорено от страните и е било прието от съда.
Въззивният съд кредитира заключението на вещото лице като обективно.
От него се установява, че достъпът до новопостроеното на втория и
третия/мансардния/ етаж, за което липсват строителни книжа, се осъществява
от изградени вътрешни стълби, започващи от първия етаж на сградата. При
тези данни въззивният съд приема, че не е налице самостоятелен обект
поради липсата на самостоятелен достъп. Вещото лице изрично посочва в
о.с.з., че трябва да се доизгради стълба, за да има самостоятелен достъп. При
този извод на въззивния съд ирелевантни са данните в представената, пред
въззивния съд, служебна бележка за погиване на част от документацията
поради наводнение през 2004 г. Следователно, по силата на чл. 92 от ЗС, като
собственици на дворното място към 1995 г., ищците са станали собственици и
на достроеното и пристроеното към жилищната сграда по това време. С НА за
дарение те са дарили целият имот, представляващ дворно място и изградена в
9
него жилищна сграда, заедно с приращенията, по равно на двамата си сина.
Същото се отнася и до НА за учредяване на договорна ипотека, поради което
въззивният съд приема, че изпълнението не е било насочено срещу имот,
който не е собственост на ипотекарните длъжници и искът е неоснователен, и
следва да се отхвърли.
До същия правен извод е достигнал и Русенския Окръжен съд, поради
което постановеното от него Решение е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото, на ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД
следва да се присъдят разноски, представляващи адвокатско възнаграждение,
за което са представени доказателства за заплащането му и списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, като с оглед направеното възражение за
прекомерност от страна на процесуалният представител на въззивниците в
открито съдебно заседание, на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във
връзка с чл. 9, ал. 1 от същата наредба - за изготвяне на отговор на въззивната
жалба без процесуално представителство, адвокатското възнаграждение
следва да бъде определено на сумата 1 960,40 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 212/ 26.06.2020 г., постановено по гр.д. № 711/
2019 г. по описа на Русенския Окръжен съд.
ОСЪЖДА Л. Р. В., ЕГН ********** и Д. И. В., ЕГН **********, и
двамата от гр. Мартен, област Русе, ул. **********, да заплатят на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Околовръстен път” № 260, направените
разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на
1 960,40 /хиляда деветстотин и шестдесет лева, и четиридесет стотинки/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11