№ 1357
гр. Велико Търново, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20244110100128 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр.
чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „АПС Бета България” ЕООД твърди, че съгласно договор за
заем, сключен между ответника и „ Кредисимо“ EАД с № 1148063/12.10.2018
г., ответникът е получил сумата от 500 лева срещу задължение да я върне на
четири вноски по 135,92 лева в срок до10.02.2019 г. Сочи, че е уговорен
фиксиран лихвен процент в размер на 41, 24 % , както и ГПР в размер на 50 %.
Допълва, че съгласно раздел Х, чл. 2 от ОУ кредитополучателят се е съгласил
да заплаща обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва
върху всяка просрочена погасителна вноска. Излага, че на 12.10.2018 г. „ Ай
Тръст“ и „Кредисимо“ са сключили договор за поръчителство, по силата на
който първото дружество се е задължило спрямо второто за всички
задължения по договора за кредит, сключен с ответника. На същата дата бил
сключен и договор за предоставяне на поръчителство между
кредитополучателя и "Ай Тръст", според който дружеството се съгласило да
отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя пред кредитора.
Посочва, че на 18.02.2021 г. дружеството-кредитор поканило поръчителя да
заплати всички задължения на длъжника по договор за кредит и на 23.02.2021
1
г. били заплатени сумата от 500 лева главница; сумата от 43,68 лева договорна
лихва ; сумата от 249,09 лева обезщетение за забава. Изтъква, че поръчителят
е уведомил длъжника за извършеното плащане и за встъпване в правата на
удовлетворения кредитор на 23.02.2021 г. , както и че му дължи по договора за
предоставяне на поръчителство възнаграждение в размер на 205,68 лева ,
ведно с 97,51 лева лихва за забава. Ищецът заявява, че с договор за цесия от
02.03.2021г. кредиторът и поръчителят по договора за кредит са му
прехвърлили горепосочените си вземания срещу ответника и че същите са
индивидуализирани в Приложение № 1 към описания договор за цесия от
23.02.2021 г., за което длъжникът е уведомен на посочената от него ел.поща на
30.03.2021 г., а евентуално сочи, че същият следва да се счита за уведомен за
цесията и с получаване на исковата молба и приложенията към нея. Ищецът
излага, че издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2846/23 г. на ВТРС е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Моли съда да приеме за установено
съществуването на вземания за сумата от 500 лева главница по договор за
паричен заем № 1148063/12.10.2018 г. , сключен с „Кредисимо“ АД ,
договорна лихва от 43,68 лева за периода 12.10.2018 г.- 10.02.2019 г. ; законна
лихва за забава върху главницата от 249,09 лева за периода 10.02.2019 г.-
28.09.2023 г. и лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане ; сумата от 205, 68 лева възнаграждение по
договор за поръчителство, ведно с лихва за забава от подаване на заявлението
до окончателното изплащане; 97,51 лева лихва за забава върху
възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство за периода
12.10.2018 г.- 28.09.2023 г. Претендира разноски за исковото и заповедното
производство. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено
становище поддържа иска.
В законоустановения срок особеният представител на ответника адв. М.
от ВТАК е заявил недопустимост и неоснователност на исковите претенции
по подробно изложени съображения. Оспорва качеството на ищеца като
цесионер по договор за цесия относно вземането срещу ответника. Оспорва
сключването на договора за заем. Релевира възражения за нищожност на
договора за заем , както и на договора за поръчителство. Моли съда да
отхвърли исковете. В съдебно заседание поддържа изложеното становище.
Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните
доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:
2
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че е
издадена заповед за изпълнение №1135/2.10.2023 г. по ч.гр.д.№ 2846/2023 г.
на ВТРС по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника К. Г. И*** в полза на "
АПС Бета България" ЕООД за сумата от 500 лева- главница по договор за
потребителски кредит №1148063/12.10.2018 г. сключен с "Кредисимо" EАД;
сумата от 205,68 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство от 12.10.2018 г. сключен с " Ай Тръст" ЕООД, ведно със
законна лихва от подаване на заявлението- 29.09.2023 г. до окончателното
изплащане ; сумата от 43,68 лева възнаградителна лихва по договора за
потребителски кредит за периода от 12.10.2018 г. до 10.02.2019 г.; сумата от
249,04 лева мораторна лихва по договора за потребителски кредит за периода
от 12.10.2018 г. до 28.09.2023 г. ; сумата от 97,51 лева мораторна лихва по
договора за предоставяне на поръчителство за периода от 12.10.2018 г. до
28.09.2023 г. , както и разноски за заплатена ДТ и юрисконсултско
възнаграждение. От представените доказателства по делото се установява, че
на 12.10.2018 г. между "Кредисимо" АД и К. Г. И*** е сключен договор за
потребителски кредит № 1148063 при Общи условия, по силата на който на
кредитополучателя е предоставен кредит от 500 лева за срок от 4 месеца ,
който се погасява на 4 месечни вноски от по 118,74 лева, при падеж на
последната вноска на 10.02.2019 г. Договорен е ГЛП от 41,24% и ГПР 50%.
Погасителният план е обективиран в Приложение № 1 към договора. На
същата дата е сключен договор за предоставяне на поръчителство между "Ай
Тръст" ЕООД и К. Г. И***, с който "Ай Тръст" се е задължил да сключи
договор за поръчителство с "Кредисимо" и да отговаря солидарно с
потребителя за изпълнението на всички задължения по договора за кредит
срещу възнаграждение, посочено в Приложение № 1 към договора за
предоставяне на поръчителство. Уговорено е заплащане на месечни вноски по
51,43 лева за периода на действие на договора за кредит , платимо на датите
на падеж на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план. На
12.10.2018 г. е сключен договор за поръчителство между "Кредисимо" EАД и
"Ай Тръст" ЕООД, съгласно който поръчителят "Ай Тръст" се е задължил
солидарно за задълженията по договора за кредит предоставен на ответника-
потребител. Приети са още Общи условия за предоставяне на кредити и
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити. Видно от договор за продажба и прехвърляне на
3
вземания /цесия/ на 2.03.2021 г. "Кредисимо" EАД, наричан Цедент 1, "Ай
Тръст" ЕООД, наричан Цедент 2 и "АПС Бета България" ЕООД - Цесионер, са
сключили договор, според който Цедент 2 е изпълнил задълженията на
длъжниците по отделни договори за кредит, сключени между Цедент 1 и
длъжниците и се е суброгирал в неговите права, като тези вземания са описани
в Приложение №1. Цесионерът е придобил вземанията от Цедент 1 в
качеството на кредитодател към 23.02.2021 г. и вземанията от Цедент 2,
произтичащи от встъпването му в правата на удовлетворения кредитор по
просрочени и неплатени задължения по договори за кредит, сключени от
Цедент 1 с длъжници, както и вземанията си по договорите за поръчителство
по потребителски кредити на „Кредисимо“, съгласно Приложение №1 към
договора. Приета е разписка за извършено плащане № 20000000162524128 от
12.10.2018 г. чрез ePay с наредител "Кредисимо" ЕАД и получател К. Г. И***
с ЕГН ********** за сумата от 500 лева. Прието е Приложение № 1 към
договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между "Кредисимо"
ЕАД, "Ай Тръст" ЕООД и "АПС Бета България" ЕООД от 2.03.2021 г., видно
от който на позиция № 4240 фигурира вземането срещу ответника в общ
размер от 910,22 лева / главници по договор за кредит и по договор за
поръчителство, договорни лихви и лихви за забава/. В графа за извършени
плащания преди цесия липсва отбелязване за платени суми. Представена е
справка извлечение от системата на „Ай Тръст“ ЕООД , счетоводна справка за
клиент К. Г. И*** по договор № 1148063 към 23.02.2021 г. , в която е
отбелязана сумата от 660,39 лева като прехвърлена по искане на поръчител. В
графа „забележка“ е посочено, че сумата е прихваната по насрещни разчети
между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим, депозиран от
процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Съобразно вида на
търсената защита, за да постанови положителен за ищеца резултат той
следваше да установи пълно и главно основанията и размера на претенциите
си, основани на качеството му на кредитор, придобил изискуемо вземане
срещу ответника по силата на описания договор за продажба на вземания /
цесия/, както и свързаните с това задължения. От приложените по делото
4
писмени доказателства се установи, че между ответника и трето за делото
лице- "Кредисимо" EАД е сключен договор за потребителски кредит,
подчинен на разпоредбите на ЗПФУР. Легалната дефиниция на договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е дадена в чл. 6, ал. 1 от
ЗПФУР, според която всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средствата за
комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са
посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със
сключването на договора, сред които са, че доставчикът е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е
получил съгласието му за сключване на договора, като доказателствената
тежест е възложена изцяло на същия, респективно на лицето, което черпи
права от сключването на договора. Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за
доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на
изявления, отправени съгласно този закон се прилага чл. 293 от ТЗ, а за
електронните изявления – ЗЕДЕП. Съгласно ал. 3 на същия текст
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон,
друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В приложените към договора Общи условия в раздел III са уредени начините
на кандидатстване за кредит - чрез подаване на заявление лично, или чрез
Партньор, на сайта, или по телефон. Предвидено е, че след получаване на
заявлението дружеството изпраща Стандартен европейски формуляр,
съдържащ цялата преддоговорна информация, след което кредитополучателят
потвърждава получаването на посочения от него e-mail, а при одобрение
получава уведомление за това на същия електронен адрес. По делото е
приобщен Стандартен европейски формуляр, изпратен на 12.10.2018 г. за
условията при отпускане на кредит от 500 лева, договор за потребителски
кредит от 12.10.2018 г. , в който са посочени личните данни на ответника- три
имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, телефонен номер и e-mail
адрес, като същите са посочени и в договора за поръчителство, сключен с "Ай
5
Тръст". В документите е разписано, че същите се сключват чрез електронни
волеизявления при използван от страните електронен подпис съгласно
изискванията на ЗЕДЕУУ. Отделно от това наличието на валидно
облигационно правоотношение между ответника и "Кредисимо" АД по
договор за потребителски кредит № 1148063/12.10.2018 г. се доказва и от
приетата по делото разписка за извършено плащане № 20000000162524128 от
12.10.2018 г. чрез електронната платформа ePay, видно от която "Кредисимо"
ЕАД е наредил на получателя К. Г. И*** с ЕГН ********** сумата от 500
лева- стойността на отпуснатия кредит по договора. С оглед изложеното
съдът счита, че противно на възражението на ответника, ищецът доказа
наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и
"Кредисимо" ЕАД, както и реалното предаване на заетата сума, от което
произтича и насрещното задължение на кредитополучателя за връщане на
заетата сума съгласно условията и срока на договора. В този аспект
наведеното възражение от ответника за недоказаност на облигационна връзка
между кредитора и ответника е неоснователно. Установи се още, че
ответникът е сключил договор за поръчителство с "Ай Тръст" ЕООД според
изискванията на чл.4.1 от договора за потребителски кредит за предоставяне
на обезпечение в указаните варианти, един от които е чрез сключване на
договор за поръчителство с одобрено от кредитора лице. От своя страна
кредиторът и поръчителят също са сключили договор за поръчителство.
Относно релевираните възражения на ответника за нищожност на договорите
поради противоречията им с императивни разпоредби на ЗЗП: Безспорно е, че
по договора за паричен кредит сключен от ответника следва да намерят
приложение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ответникът има качеството на
потребител по смисъла на чл.9,ал.2 от ЗПК и като такъв попада под
защитното действие на Закон за защита на потребителите, който в Глава
Шеста предвижда и служебно задължение на съда да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договора, както и последиците, ако бъдат установени
такива. Анализирайки съдържанието на оспорения договор за паричен кредит
съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като
посоченият ГПР в него е различен от действителния. Съгласно чл.19,ал.1 от
ЗПК Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
6
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за
потребителски кредит № 1148063 е посочен ГПР от 50% и формално същият
не надвишава изискванията, поставени в чл.19,ал.4 от ЗПК, но в тях би
следвало да се включат и разходите по сключения от ответника договор за
предоставяне на поръчителство с "Ай Тръст" ЕООД и така да се формира
общия разход по двата кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход
по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия, без включване на нотариалните такси. Както бе
посочено по-горе в чл.4,ал.1 от договора за потребителски кредит е
предвидено, че заемателят следва да представи в 10-дневен срок банкова
гаранция или в 48 -часов срок от подаване на заявлението да сключи договор
за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице
, като в този случай кредиторът има срок от 24 часа за одобряване на
заявлението. При неизпълнение на това задължение се счита, че кредиторът не
е одобрил заявлението. Очевидно е, че банкова гаранция не би могла да се
предостави в посочения срок, поради което по естествен път се стига до
сключването на договор за поръчителство с дружество, което е одобрено от
кредитора. При направената служебна проверка в Търговския регистър съдът
установи, че одобреното от кредитора дружество-поръчител "Ай Тръст"
ЕООД е собственост на дружеството- кредитор "Кредисимо" EАД, което е
едноличен собственик на капитала. Двете търговски дружества са
регистрирани на един и същ адрес на управление, а в договора за
предоставяне на поръчителство е предвидено, че кредиторът е овластен да
приема плащания в полза на поръчителя и че при недостиг на платените суми
приоритетно се погасяват задължения към поръчителя /чл.8,ал.5/.
Възнаграждението по договора за поръчителство се плаща на същите падежни
дати съгласно погасителния план по договора за паричен кредит. Така
7
изброените факти категорично водят до извода, че макар да са сключени два
отделни договора, те следва да се разглеждат като едно общо съглашение
между свързани лица, по силата на което кредитът се обезпечава с
предварително посочено от кредитора лице, което получава възнаграждение,
платимо ведно с вноските по кредита. Поради тази причина възнаграждението
по договора за поръчителство следва да се включи в общия разход по кредита,
който в посочената в договора величина не отговаря на действителния размер.
Ако в общият разход по кредита се включи и възнаграждението по договора за
поръчителство, което е в размер на 205,72 лева , платимо на четири месечни
вноски , всяка от по 51,43 лева, то очевидно ГПР многократно ще надвиши
50% , който е максимално установения размер в чл. 19,ал.4 от ЗПК.
Невключвайки договореното възнаграждение по гаранционната сделка в ГПР
кредиторът е използвал заблуждаваща търговска практика, като по този начин
потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение
относно сключване на договора. Последица от неизпълнението да се посочи
действителния размер на ГПР според изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ГПК е
недействителност на договора за паричен кредит, при което съгласно чл.23 от
ЗПК потребителят ще дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или
други разходи. Основателно е и възражението за недействителност на
договора за предоставяне на поръчителство. Както бе изложено по-горе двата
договора –за паричен кредит и за предоставяне на поръчителство се намират
във взаимна връзка помежду си и се разглеждат от съда като едно общо
съглашение между свързани лица, поради което недействителността на
договора за кредит води до недействителност и на договора за предоставяне
на поръчителство. Без да повтаря изложените по-горе аргументи съдът
следва да отбележи още, че потребителят е бил поставен в неравностойно
положение, тъй като, поставяйки неизпълнимите към него условия за
предоставяне на обезпечение извън това да сключи договор за поръчителство
с предварително избраното от кредитора и свързано с него лице на практика
той не е имал правото да избира свободно с кого да сключи договор за
поръчителство и да прецени икономическите последици от договора. Това
води до значително неравновесие между правата на потребителя, който е
икономически по- слабата страна в отношенията и тези на търговеца, което
нарушава изискванията за добросъвестност и накърнява добрите нрави. По
тези съображения договора за предоставяне на поръчителство сключен между
8
ответника и "Ай Тръст" ЕООД също е недействителен на основание чл.
26,ал. 1, предл. 2 и 3 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19, вр. чл. 146 от ЗЗП,
вр. чл. 22 ЗПК. От представените по делото писмени доказателства - договор
за цесия от 2.03.2021 г. и Приложение № 1 към него безспорно се установява
още, че ищецът като цесионер е придобил по договор за цесия, сключен с
"Кредисимо" EАД и "Ай Тръст" ЕООД вземанията срещу К. Г. И***.
Съгласно условията на цесията, ищецът се явява активно материално
легитимиран да предяви иск досежно възмездно придобитите от него
имуществени права срещу ответника. Относно възражението за липсата на
уведомяване за цесията, същото е неоснователно. Законът - чл.99,ал.3 и 4 от
ЗЗД изисква длъжникът да бъде уведомен за цесията от предишния кредитор,
за да породи действие спрямо него, като целта е да се защити длъжника срещу
изпълнение на ненадлежен кредитор. При липса на изрична законова забрана
това уведомяване може да бъде извършено и от новия кредитор. В конкретния
случай длъжникът следва да се счита уведомен за извършената цесия с
връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея на
назначения от съда особен представител на ответника / вж. Решение №78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т.д.№ 2352/2013 г. постановено по реда на чл.290 от
ГПК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№ 1711/2013 г. постановено
по реда на чл.290 от ГПК/ и следва да се има предвид като факт, имащ
значение за спорното право при постановяване на решението. Отделно от това
следва да се има предвид, че възражения срещу ненадлежно уведомяване за
цесията може да направи само длъжник, който твърди, че е изпълнил
задължението си на стария кредитор, или овластено от него лице преди това
уведомяване / вж. Решение № 40/13.05.2010г. по т.д. № 566/2009г. на I т.о./,
каквито възражения не са релевирани по делото. Неоснователно е и
възражението относно липсата на доказателства за платени суми от страна на
поръчителя "Ай Тръст" ЕООД към кредитора "Кредисимо" EАД, тъй като
видно от договора за продажба и прехвърляне на вземания ищецът в
качеството на цесионер е придобил вземанията, както от "Ай Тръст" ЕООД,
така и от "Кредисимо" ЕАД. С оглед изложените съображения и на основание
чл. 23 от ЗПК иска следва да бъде уважен само за сумата от 500 лева
представляваща чистата стойност на кредита, сключен с «Кредисимо» ЕАД,
доколкото ответникът не доказа да е извършвал някакви плащания по него.
Тук следва да се посочи, че релевираното възражение за изтекла погасителна
9
давност е неоснователно. Уговореното между страните връщане на
предоставена по договор за кредит сума на погасителни вноски не превръща
този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за
изпълнение на задължението на части на основание чл.66 ЗЗД. Следователно
приложима е общата петгодишна давност, която започва да тече от датата, на
която кредитът е станал изискуем. В случая видно от приложения
погасителен план падежът на кредита е настъпил на 10.02.2019 г. , а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от когато исковата молба
съгласно чл.422 ал.1 от ГПК се счита предявена, е подадено на 29.09.2023 г.
В обобщение, следва да се приеме за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 500 лева главница, ведно със законна
лихва върху нея от 29.09.2023 г. до окончателното изплащане, като за
разликата от 595,91 лева до пълния предявен размер от 1095,91 лева , от
които 205,68 лева главница по договор за поръчителство, ведно със законна
лихва върху нея от 29.09.2023 г. до окончателното изплащане; 43,68 лева
възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит за периода от
12.10.2018 г. до 10.02.2019 г.; 249,04 лева мораторна лихва по договора за
потребителски кредит за периода от 12.10.2018 г. до 28.09.2023 г. ; 97,51 лева
мораторна лихва по договора за предоставяне на поръчителство за периода от
12.10.2018 г. до 28.09.2023 г. исковете, като неоснователни следва да се
отхвърлят.
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца направените по
делото разноски съобразно уважената част от исковете. В настоящото
производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 175
лева и е заплатил 300 лева депозит за особен представител. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, като съдът счита, че тази
претенция е основателна , тъй като е в минималния размер предвиден в чл. 26
от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед изхода на спора
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от общо 262,33 лева . В тежест
на ответника следва да се присъдят и направените от ищеца разноски в
заповедното производство, които по съразмерност възлизат на 34,21 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
10
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Г. И*** с ЕГН ********** от
гр.В*** ДЪЛЖИ на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София район "Триадица", бул." България" № 81В
сумата от 500 /петстотин / лева - главница по договор за потребителски кредит
№ 1148063/12.10.2018 г. сключен с "Кредисимо" ЕАД, ведно със законна
лихва от подаване на заявлението-29.09.2023 г. до окончателното изплащане,
за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 2846/23 г. по описа на
ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК ********* за
приемане за установено, че К. Г. И*** с ЕГН ********** от гр.В*** дължи
сумата от 205,68 / двеста и пет лева и 68 ст./ главница по договор за
поръчителство, ведно със законна лихва върху нея от 29.09.2023 г. до
окончателното изплащане; 43,68 / четиридесет и три лева и 68 ст./
възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит за периода от
12.10.2018 г. до 10.02.2019 г.; 249,04 / двеста четиридесет и девет лева и 4 ст./
мораторна лихва по договора за потребителски кредит за периода от
12.10.2018 г. до 28.09.2023 г. ; 97,51 / деветдесет и седем лева и 51 ст./
мораторна лихва по договора за предоставяне на поръчителство за периода от
12.10.2018 г. до 28.09.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА К. Г. И*** с ЕГН ********** от гр.В*** да заплати на
„АПС Бета България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София район "Триадица", бул." България" № 81В сумата от
262,33/ двеста шестдесет и два лева и 33 ст./ представляваща направените в
исковото производство разноски, както и сумата от 34,21 / тридесет и четири
лева и 21 ст./ представляваща направените в заповедното производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Окръжен съд ,
чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11
12